За отдих ще присядам миротворна, когато от очите завали, тъга неутешима и безспорна, превърнала се в бисерни сълзи. За отдих ще присядам и когато, в гърдите ми започне да тежи, отиващото си от мене лято и спускащите се отгоре ми мъгли !

И спускащите се отгоре ми мъгли,

Обгръщат ме със булото си бяло.

И с приказки за миналите дни,

Приспиват ме под нежно одеяло.

Приспиват ме под нежно одеало, звуците на старата ни песен. Покой намира нежното ми тяло, в прегръдките на идващата есен. Завивки от мъгли се стелят и бавно ме обгръщат във безкрая. Природата е царствена постеля, която ме пренася в рая !

... която ме пренася в рая няма име невидимо е нейното лице, в най-тежкия си страх мълвя "пусни ме..." а тя изцежда моето сърце и слива очертания в енигми мълви последни стихове без глас в които се оглеждам - слепи стигми жигосани в предсмъртното ми "аз"

Деплорато

Жигосани в предсмъртното ми аз
Остават само ледените рани
Изрязани от звуците без глас
Покапали във тъмното на рамото

Изправени пред тухлена стена
Небрежно свлечени на пода
Разстреляни от глътка свобода
И безнадеждно никаквата воля
 

Редактирано 30 ноември 20196 г. от darkterminal (преглед на промените)

И безнадеждно никаквата воля очите ми премества във страни. Сълзите се изливаха на воля опустошителни...но вече не вали!

... опустошителни. Но вече не вали. И всяка пустош дъх пое с начало. Земята вдъхва слънце, и боли... но истината се запази цяла. "Изгубиш ли живота си за мен, ще го намериш" казал ми е Бога. След всяка смърт настъпва светъл ден. И аз... ще се покълна, ако мога.

   Лаето

И аз ще се покълна, ако мога
в саксията която ми е дадена,
но корените ми дълбоко ще прорастват
в земята ни от червеи проядена

Това е дъх през пъпната ми връв
от свободата капка обещана,
в която се загубва всеки дъх
от ложето парчета разпиляни
 

Редактирано 30 ноември 20196 г. от darkterminal (преглед на промените)

От ложето парчета разпиляни блещукат леко с падащият дъжд. Загатнати усмивки, неразбрани, събирал съм с надежда неведнъж. Подреждам ги във рамка, като пъзел, рисуват ми картина без слова. Разхлабиш ли завързаният възел, ще спре дъждът. И пъстрата дъга ще освети небето, синьо и бездънно. Но трябва да си изработиш и очи... Защото иначе, дори и да се съмне, във теб ще продължава да вали...

Във теб ще продължава да вали,

ако друго ти не пожелаеш.

Слънцето изгрява, но надали

с него ти ще ме обгърнеш.

Поисках ти една милувка,

с която да заспя дълбоко.

Но получих една целувка -

в лед сковано бе сърцето.

в лед сковано бе сърцето. Подобно на Арктически полар С надеждата за аленото цвете живея ден за ден от Божи дар!

Пленена в твойта власт остава Страстта по думите потайна Кънтящи празнично в конклава Закриващи преградата безкрайна Откъртени от стълбите антични Зелени камъни в прахта се валят И само форми ужасяващо кубични Успяват погледа ми да погалят

Успяват погледа ми да погалят

градинките минаващи край мен

в милувката на рози премалявам.

в милувката на рози премалявам

разтворените цветове шептят

за моето отминало тогава

в което истините ми, ранени спят..

в което истините ми, ранени спят.. задрямало Доброто съхне в тях, събира сутрин бледорозов цвят в хербария да скрие с тъжен смях.

в милувката на рози премалявам

разтворените цветове шептят

за моето отминало тогава

в което истините ми, ранени спят..

Истините ми, ранени спят

в забравената, тъмната история.

Но не искат те да се стопят,

да останат вечно във мистерия.

Жадуват те да са на видно място

и да връщат скъпи спомени навред.

Да вилнеят, да разкриват бясно

разказ за човека преди и занапред !

Разказ за човека ли... преди и занапред...

тук нямаме какво да си разкажем.

Извиращи огньове е, или е късче лед.

Божествен, неутрален ли, прокажен...

Понесъл на гърба си е далечни светове

и все върви, върви... а не достига.

Изгубва се, намира се, и истини кове

и всичките - бездъхни като мигове.

Бездъхни като мигове

са моите целувки ...

лишени са от жанрове,

емоции и преструвки.

Отправям ги към твойта снимка,

прилепям и изгарям устните си там.

Далече си от твоята любимка,

а въображението казва, че си сам!

Но значи ли нещо атласът за нас ?

Пътищата на сърцето не се нуждаят от компас..

Еднопосочни, приканвани от силни чувства

свързват теб и мен със нашето изкуство..

ЛЮБОВТА !

Редактирано 11 юли 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

Еднопосочни, приканвани от силни чувства свързват теб и мен със нашето изкуство.. И всеки ден на сцената ме милваш мимоходом... Платили сме цената, забързани в живота.

Забързани в живота, не успяхме

две-три мили думи да си кажем.

Доброто в себе си таяхме

и решихме него да премажем.

Горделива маска, поглед-камък -

оръжия, поразяващи сърцето всяко.

В този период така тъй кратък

посипвахме с омраза чувство непознато...

Посипвахме с омраза чувство непознато

и тръгнахме в различни посоки,

всеки по склона на своята орис.

Свикнали вече да бъдем жестоки,

бързо забравили радост и горест.

Няма пътеки под нашите стъпки.

Вървим бавно - зли, безчовечни,

обезболили последните рани.

Нейде назад и незнайно далече

сенки се гърчат с пречупени длани...

Нейде назад и незнайно далече сенки се гърчат с пречупени длани... Нощем в душите утайка всевечна прошка измолва пред теб неразбрана...

Редактирано 15 юли 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)

Прошка измолва пред теб неразбрана, жената от обич и корист пияна, таз която успешно зароби, все да те чака по късните доби... Тази, която стана твоя робиня, любовница, слушателка, товя слугиня. Тази, която със думи омая, обещавайки бялата порта на рая. Прошка измолва пред теб неразбрана, не жената, а сянката, дето остана !

Редактирано 26 юли 201115 г. от shefkata (преглед на промените)

не жената, а сянката, дето остана !

..........

нощем в съня ти ще идвам засмяна!

Рози от тръни скритом ще чистя

в твоите длани с любов да изсипя...

Нищо, че пак ще разсъмне без мене,

нищо, че болката в тебе ще тлее...

Щом завали пак с вечерния дъжд

кротко ще чакам на прага без дъх

с тази усмивка за тебе прикътана,

песни ще пея - дано те прилъжа

с мене да тръгнеш по утро мъгливо,

рози постлах ти - ела, прегърни ме...

Ела при мен и прегърни ме, с тялото си силно притисни ме. Плътта ми фина щом обгърнеш, в щастливка ти ще ме превърнеш! Ела при мен и целуни ме, с горещи устни ти допри ме. Телата жадни щом се слеят, страст и обич ще ги завладеят!

Редактирано 26 юли 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)