Препускат по отблясъците на степта

диви коне, непознаващи юзда,

чужди на каляски и поклони,

неприели мнима свобода,

препускат...

с вятъра се гонят.

с вятъра се гонят!!!..... .и това е на болката тръпката, с вятър нощем разпервам криле - в планините се гмуркам объркана... сутринта си отблъсквам с ръце. http://vbox7.com/play:27b0fc80

Редактирано 14 юни 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)

С вятъра нощем разпервам криле,

край мен галактики прелитат,

не искам да се съмва, още не,

от сънища пленена да се скитам.

Илюзии са знам и нищо не е истина,

но толкова красиви и безбрежни са,

зареждат ме с надежда и енергия,

и имам сили утрото да срещна.

Редактирано 14 юни 201115 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Имам сили утрото да срещна

с уморени от труд рамене

и със бръчки безброй край очите,

аз очаквам поредния ден.

Той ще дойде, студен и мъглив.

На прозореца, плах, ще почука

и навярно ще го заболи,

зърнал злата неуютност.

Ще махна спокойно: Ела!

Нека пийнем по чашка отвара.

И какво, че навън е мъгла,

а душата ми-тъжна и стара!

С уморени от труд рамене,

уморен да се правиш на храбър,

ще чакам така всеки ден,

скрил в сърцето си своята слабост...

Аз нямам сили утрото да срещна!

Паважът тихо в стъпките ми спи.

В градината със розите отсреща

крада любов, обсипана с бодли...

ще чакам така всеки ден,

скрил в сърцето си своята слабост...

...и с три минутки само закъсняла

на Обичта строя пиедестала.

Строя пиедестала миг подир миг...

Не, не бих се предала

и до последен вик,

ще се уча как да обичам,

цветовете на сърцето си събрала

във венец от тихичко лиричие.

Цветовете на сърцето са безбройни.

Топли и студени, развълнувани, спокойни.

Нюансът те със времето менят

според чувствата, които ги пленят.

Щом теб истински обичам,

нежни cтрасти на сърцето ти навличам.

Ако с груби думи го разбия

със студени багри то ще се сдобие.

Редактирано 15 юни 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

със студени багри то ще се сдобие!

...и на ледената Царица в ръцете

умира цвете от студа изгорено!

Няма слънце в съдбата й клета

и без сянка се влачи тя уморена.

Нощем само в съня безметежен

святкат багри от призрачни мисли!

В цветове се разгражда и свети

зрънце бяло - втвърдена сълзица...

Вакуумът на времето следите заличава,

той отсява семето, останалото... плява!

А семето, попаднало на благодатна почва,

покълнало усмихнато, нов живот започва.

И няма край, има ново начало!

Вечността е в сърцето,

а там...

... там времето е спряло!

В сърцето на камъка-там където

пулсът на времето  спи

Понесъл спомена ембрионален

във всяка своя гънка,

на живота бремето изваял..

Запечатан, вграден ,кодиран..

Холограма пред очите ми роди

сърдечното послание на камъка..

 

!Уморено е от дългото

пътуване, нека си поспи..

...

За полите на вятъра хваната

търся своето утре и днес!

Колко мигове пуснах измамена,

и спестих ги за утрото, без

надежда, че нещо се ражда

на сърцето в дълбоката магма...

..как ме мъчи безмилостна жажда..

Холограма пред очите ми роди

живото сърце на камъка...

не вярваш ли? ела и погледни-

заоблените ръбчета пипни

ще чуеш песните на древните,

легенди дълги ще реди

за камъка и онези влюбени води,

които ден след ден го галят...

Ела, ще помълчим

и нека звездите ни бъдат постеля,

Луната сребърен поднос,

на който мислите ще рЕдим,

и отговор за всеки наш въпрос

Редактирано 23 юни 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

...в ръцете ти нежни на завет ще спя... Напролет с неземната жажда за сладост дървета разцъфват - ти милваш ме с тях! А в златната есен аз спомена с радост в дланта ти грижовна ще приютя! http://vbox7.com/play:74b70bde

Редактирано 22 юни 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)

в дланта ти грижовна ще приютя

капка, родена от нежност сълза

нека бележи те с тих благослов

вечна и тъжна, моя любов.

Нека те топли във зимните бури,

другар да бъде в добрите ти дни,

да те закриля в тъга и неволи

да ми нашепва кога те боли...

или

днес срещам лятото...

Редактирано 22 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Нел... нещо ме размекнахне май.

Не е ли това целта? Животът достатъчно добре се справя с... натягането.

ехти във мрежа от обвързаност

лелеяната свобода,

разделя ни това, което ни свързва

така е устроен света...

И само любовта възкръснала

разкъсва мрежата от страх

не е раздяла, само свързване,

без палачи и жертви, без грях...

Редактирано 22 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

ехти във мрежа от обвързаност.. Зрънце от мида, пречупена на прага на океана лежи! Любовният шепот дочува се през рупора на душата кънти. http://www.youtube.com/watch?v=pgVOLwK1-DY&feature=related разкъсва мрежата от страх.. а златната рибка окаяно през брънките търси светлик!

Редактирано 22 юни 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)

прозирни палитри цвят са разтворени... Когато бродиш по света с очи отворени за багрите не се усеща вечността, остава скрита там измамата.

Като дете направило беля

понякога се чувствам...

и вярвам, че красив е този свят,

а да го видиш такъв... е изкуство.

И в калните пътеки смисъл да съзреш,

в бръчките по овехтели скули,

разтварят се листата след цъфтеж,

и есента споделят помежду си.

И есента споделят помежду си днеска В милувката си топла усмихнати лица Протегнати ръце и пръсти трескаво Рисуват с пламъка на грейнали слънца Разцъфнали по крайчеца на сухи устни Припомнящи си клетвите през смях И хилядите мигове безцелно пръснати Във купчините спомени засипани със прах

Във купчините спомени засипани със прах

намирам често себе си, очистена от грях,

вероятно времето решило е така,

да свали от раменете ми бремето,

да ме стопли съсухрената му ръка...

Усмивката ми да запали

на умореното от път лице,

сърцето ми да пази от вандали,

от рани босите нозе...

или

дали съм луд или нормален

Редактирано 23 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

И стъпвам смело

на живота през поляните,

повдигнала чело,

нозете ми, изподраните

с капчици кръв бележат пътека,

преди невървяна и нека

по-малко са онези престои,

когато загубвам посоката

и в кръг очертавам усои.

Редактирано 23 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

В кръг очертавам усои с вещерски нокът земята продирам потеглям на драконов поход. яхнала здраво метлата.. Не се опитвай да ме разпознаеш , различна съм зад всеки ъгъл ще побърквам сетивата ти да знаеш в това добра съм...и аз не помня вече броя на столетията....колко залези и изгреви изглътах.Но все още в сънищата си,с душата си от разни билета отвари бъркам.

Редактирано 23 юни 201115 г. от Уиш... (преглед на промените)

Дори насън отвари бъркам, мехлем за някого, за друг-отрова, денем съм славей, в гората замръквам, и сменям перата си- нощем съм сова!

Ще кажа: ДА!

и да, и да,

и от сърце благодаря! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

А на всички, които недоволно се мръщят:

Поиграйте с нас!

Нека често се връщаме

в онези години,

когато душите ни

бяха отворени...

Да преоткрием децата,

седемте цвята на дъгата

и малкото щастие-

то е в сърцата ни!

Ха!Совите не са това което са

Не.

Не са.

Те са вълшебници,

птици с пъстри пера,

оцветяващи делници,

мрачни лица...

Те са светулчици в мрака,

с крехки крила,

трасиращи пътя на всяка,

търсеща себе си душа...

Редактирано 23 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)