хах викаш още една поне да има за по-сигурно

 

Да, защото съществува вероятност да не се окажем прави.

Винаги постъпвам така, за да ми е чиста съвестта, когато завинаги "затворя вратата" някому, въпреки че досега много рядко ми се е случвало този, който ми е причинил болка с думи и/или действия, да не го повтори.

Да, защото съществува вероятност да не се окажем прави.

Винаги постъпвам така, за да ми е чиста съвестта, когато завинаги "затворя вратата" някому, въпреки че досега много рядко ми се е случвало този, който ми е причинил болка с думи и/или действия, да не го повтори.

проба - грешка - проба - грешка - грешка - грешка....

Когато човек направи грешка и я осъзнае, това осъзнаване представлява прошката - тя не може да се дава, нито да се отнема и не зависи от други. За кои се мислите, че си позволявате да прощавате?!  Внимавайте за себе си, а не за другите - вашата осъзнатост дава отговорите, най- често се случва, когато някой иска прошка, то да не е осъзнал грешката си, тогава да простите, означава да подведете човека към повтаряне на грешката. А ако я е осъзнал, тогава вашата прошка няма значение - но за да прозрете дали наистина е осъзнал, трябва първо вие да сте осъзнати, инак как беше .... проба- грешка- проба- грешка- грешка ......

..отговори на тоз тест и и източник 24chasa  - не съм правила,нито ще правя!

И съвсем в конкретика - прошката е разтегливо понятие и определено съществуват непростими деяния!

Десет велики личности с десет цитата за прошката

„Най-красивият подарък е прошката.“

Майка Тереза

 

„Не можеш да простиш на някого, ако първо не си простил на себе си.“

Алберт Швайцер

 

„Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка – да обичаш.“

Уолтър Липман

 

„Прости на всички за своите собствени грехове и им кажи, че наистина ги обичаш, както е в действителност.“

Джак Керуак

 

„Прошката е уханието, което виолетката оставя върху петата, която я е стъпкала.“

Марк Твен

 

„Винаги трябва да се прощава: на разкаялия се – заради самия него; на неразкаялия се – заради самия себе си.“

Мария фон Ебнер-Ешенбах

 

„Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните. Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.“

Махтма Ганди

 

„Не е достатъчно само да прощаваме обидите и злините; трябва да умеем и да ги забравяме.“

Ан дьо Стал

 

„Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“

Фридрих Ницше

 

„Прошката също е власт. Да се умолява за нея е власт, да се отказва, да се подарява – пак е власт; може би най-голямата.“

Маргарет Атууд, из романа „Разказът на прислужницата“

 

По принцип за добро психично здраве успешно се ползва или реалното отмъщение или виртуално отмъщение. Може да свърши работа и пасивно удовлетворение от научена информация за сполетяло го нещастие, този който е съгрешил спрямо нас.
Когато отреагираш агресивно на агресия, тогава си освобождаваш съзнанието от случилото се, олеква ти. Агресивното отреагиране може даже и да е виртуално, ако не е възможно да е реално. Но пак помага и върши успокоителна работа.
 

Има правени научни експерименти с плъхове. Подлагат ги на стрес чрез дразнещи токови удари. Първо плъховете са сами в кутията и нямат никаква възможност да отреагират агресивно на токовите удари. След продължителен тормоз отчитат колко от тях са се разболели от рак.
После ги слагат по два плъха в кутия ( прозрачни бяха) и пак тормоз с ток. Като пуснат ток и плъховете почват да се бият, отреагирайки с агресия на понесения токов удар. След същия период от време тормоз отчитат пак какъв процент са се разболели от рак. И о чудо, от втората група плъхове има много по-малко развили раково заболяване.
Това е научно установено, не е религиозно вярване изфабрикувано от хора с алтруистична нагласа от сорта на майка Тереза.
Значи например, ако един учител е бил несправедлив с един ученик днес, пострадалият ученик ако започне да си представя как учителят го блъска кола и лежи в болница със строшен крак и двете ръце в гипс, в мозъкът му ще се случат процеси сходни с тези ако е могъл да му строши мутрата. На ученикът ще му стане готино от самият виртуален филм който си изфабрикува в будно състояние. Ще е могъл поне виртуално да се наслади на нещастие сполетяло несправедливия учител. Това е същото като да пиеш един ибупрофен когато имаш температура и те боли главата. Намаляваш си негативното с което те е заредила агресията към теб. Отмъщението е доста ефикасно лекарство с положително влияние за психичното ни здраве. Още повече, че всеки може да го практикува виртуално напълно безопасно, веднага след понесена агресия. Що да се лишаваме от безплатното хапче ?
А може и наистина да си отмъстиш, за предпочитане по безопасен начин.
Като има реално отмъщение им се показва на агресорите, че действията им няма да са без последствия. След като си си отмъстил на няколко пъти, на различни прегрешили, следващият път като някой направи грешка нещо да се опита да ти навреди, психиката ти е много по-закалена и устойчива, понеже си знаеш че ще му намериш цаката и на тоя да си му го върнеш тъпкано.
Ще ви дам един пресен пример с мен.
През пролетта и лятото на 2015 се занимавах да търся електротехници да ми променят частично електрическата инсталация на къщата. Проблемът с тези мошеници идва от факта че трябва да минава контрольор след промените и да ти издава документ че всичко е наред. И те почват да те будалкат че трябва да им плащаш много по-скъпо за абсолютно ненужни работи, щото иначе контрольорът нямал да приеме че инсталацията отговаря на нормите. Значи трябваше да викам един по един цели 7 електротехника да идват да ми правят оферти за ремонтите. Първия иска 5000 евро, втория не иска да я прати офертата, третия иска 6000 евро, после друг 3700 евро и т.н. ... и най-накрая последния свърши работата само за 2000 евро.
До тук добре, ама на тия дето искаха по 5 или 6000 евро как да си им отмъстиш ?
Няма как директно да стане, освен че им казах веднага, че мен няма да могат да ме избудалкат да им дам толкова пари.
Обаче понеже на белгийския форум дето си говорят за майсторски бачкаторски работи, трима електротехници се опитваха през лятото да ме будалкат че съм щял да съм длъжен щом като променям чест от инсталацията да я направя да отговаря на по-стриктни норми, аз реших в началото на 2016 да си им го върна тъпкано на всичките електротехници, разяснявайки публично как си лъжат клиентите. И отворих една тема и почнах да обяснявам как съм постъпил и как съм платил цели 4000 евро по-евтино. И цели 20 страници те ми обясняват колко съм тъп, пък аз им обяснявам как те прекарват клиентите им. Над 400 мнения се изписаха за 3 седмици. Всички жичкаджии които го четат редовно този форум, са я видели поне веднъж темата и на практика съм им отмъстил на всичките мошеници, които са прочели написаното. Естествено те ми викаха че съм бил трол, че законните текстове които им вадех не съм ги бил разбирал аз правилно, но аз имах документа от контрольора, който доказваше че инсталацията ми си отговаря на нормите, нищо че не съм плащал за ненужните работи които ги пробутват редовно на почти всички клиенти. Накрая админът изтри всичките 20 страници, защото той пари изкарва от реклама от разни строителни фирми, на които подобни разяснения им пречеха. Но аз моето отмъщение си го постигнах, по заобиколен начин, но беше много яко като изживяване. И няма да ме лови рак като плъховете, защото съм отреагирал и наказал мошениците, ха ха ха ...

В интерес на истината, нямам представа как точно функционира мозък на човек със същински алтруистични нагласи. Вероятно при него отмъщението е невъзможен мисловен процес. И се спасява чрез теории на прошка, взаимствани от разни религиозни традиции.
Що не, ако му върши работа на него, нека пък така да се самоуспокоява.
С алтруисти и пацифисти можем да сме на един акъл, когато става въпрос да не предприемаме ние първи агресия към разни хора. Щото агресията ще предизвика най-вероятно ответна реакция, с която ще трябва да се справя човек, пък това си е губене на време и енергия.

Редактирано 13 март 201610 г. от Белгиеца (преглед на промените)

Този, който прощава, е облагодетелстван точно толкова, колкото и този, на когото са простили.

Гафар е суфистко име на Бог. То означава: Този, който прощава. Ако можеш да обичаш и да прощаваш, нищо друго не е необходимо. Ако не можеш да прощаваш, ти не можеш да обичаш; ако не можеш да обичаш, ти не можеш да прощаваш. Само голямата любов знае как да прощава, и само голямата прошка знае как да обича, в противен случай всеки е ограничен в граници. Всеки допуска грешки; да грешиш е човешко, да прощаваш е божествено. И колкото повече прощаваш, толкова повече започваш да се придвижваш към Божественото; започваш да преминаваш отвъд човешкото. И колкото по-далеч преминеш, толкова е по-възможна любовта.
Ето защо запомни да обичаш безусловно, и ти няма да натрупаш никаква карма; няма да натрупаш никакво минало. Няма да натрупаш никакво ограничение върху себе си и няма да имаш никакви бариери пред твоя поглед.
Веднъж след като бариерите са изчезнали от погледа ти, божествеността е навсякъде. Ще я намериш навсякъде, ако можеш да простиш и да обичаш. Ти не можеш да простиш на грешника и затова не си в състояние да видиш бог в него.
Веднъж, след като си започнал да прощаваш, разликата между грешника и светеца е изгубена; разликата между добро и лошо изчезва. Няма повече разлика, започваш да виждаш Единия, Този, в който няма разлики. Няма мъж, няма жена, няма черен, няма бял, няма индиец, няма чужденец. Има чиста енергия и тази чиста енергия е Бог.
Да си отмъстителен спрямо когото и да е било, означава да си отмъстителен спрямо Бог. Да мислиш за някого като за свой неприятел означава да превърнеш Бог в свой неприятел. Ето защо Исус казва: ‘Обичай своите врагове’, защото те не са врагове. Ние сме съставна част един на друг; ние сме едно цяло.
И запомни: този, който прощава, е простен. Качеството и способността да прощаваш е едно от най-хубавите цветя на човешката душа. Отмъщението е грозно, злонамерено; то се спуска до най-нисшето. Да простиш се извисява до най-висшето. Колкото повече един човек умее да прощава, толкова повече неговото сърце се разширява, неговото съзнание нараства. Денят, в който човек всичко на всеки прощава, е денят, в който Бог среща човек и човек среща Бог.
Остави това качество на прошката да стане самият ти център. Не прощавай само за да задължиш. Не прощавай като задължение, защото тогава това създава его, и то едно много прикрито его, което е много опасно, по-опасно дори от самото отмъщение. Егото, претендиращо за святост е възможно най-лошото его на света. Така, че не бъди правоверен фанатик. Бъди по-спонтанен; да простиш трябва да се случи естествено и тогава то е наистина благословия.
Всички религии са изнамерили стратегии първо да те накарат да се чувстваш виновен, а след това да ти дадат прост метод, за да се почувстваш свободен от вината. Аз не ви уча никаква религия. Аз просто искам да ви кажа истината.
Ако си направил нещо грешно, иди при човека. Бъди смирен, поискай неговата прошка. Само той може да ти прости, никой друг. И си спомни, че значението на думата „грях“ е забрава. Така, че сега не забравяй и отново да направиш същата грешка; в противен случай твоето искане на прошка е безсмислено. Бъди внимателен, бъди нащрек, бъди осъзнат; и не прави същата грешка отново.
Да простиш е божествено и затова, ако някой дойде при теб и ти каже, че е извършил грешка спрямо теб, не пропускай възможността да вкусиш нещо от божественото. Или когато ти си допуснал грешка и отидеш при някого, за да бъдеш простен, ти му даваш огромна възможност да вкуси от божественото. Това е добро и за двамата ви. Прощавайки, той вкусва нещо, което е невъзможно за обяснение; може единствено да бъде наречено божествено. И ти също ще почувстваш нещо безкрайно красиво – смирение, липса на его.
Но запомни да не допускаш грешката отново. Трябва да се превърне в твое решение; тогава ти наистина се разкайваш. И това не е нещо на Бог, не е нещо на свещеника, а е нещо свързано със собствената ти психология."
- Ошо

 

 

Когато простиш наистина се чустваш МНОГО по-добре. Не знам защо.

Но дали трябва грехът на другия да бъде изцяло забравен и да се отвориш към него сякаш грехът не го е имало? Дори той да не го е осъзнал като грях?

Или трябва да се поучиш от това и да имаш едно на ум за такъв грях винаги. Но пък тогава почваш да губиш от себе си, ставайки мнителен. Губиш свободата си, налагайки си сам граници, за да се предпазиш от същото или подобно зло...

Както за всяко нещо всеки трябва да намери сам правилния път спрямо това, което чувства и може би няма абсолютно правило за всичко и всички.

преди 6 часа, georgi22 написа:

Но дали трябва грехът на другия да бъде изцяло забравен и да се отвориш към него сякаш грехът не го е имало? Дори той да не го е осъзнал като грях?

 

Зависи от греха.

Има грехове, които въпреки дадената прошка, представляват непреодолима стена между потърпевшия и съгрешилия и човек не трябва да изпитва чувство на вина за това, че никога повече не допуска някого близо до себе си, независимо дали той е осъзнал греха си.

Всичко ли можете да простите ?

Само Бог е способен на това, човек не.

Цитат

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B0

Има грешки, които е трудно и/или невъзможно да бъдат простени.

Всеки греши и всеки сам за себе си решава дали да прости и какво да прости.

 

Редактирано 18 март 201610 г. от pa_pa (преглед на промените)

преди 14 часа, haidukpikaso написа:

Всичко ли можете да простите ?

Само Бог е способен на това, човек не.

Еми да го натоварим него със задачката да прощава, докато ние нормалните си отмъщаваме, с цел запазване на добро психическо здраве.
Той пари нали не иска за подобни услучи, нека действа тогава.
А пък и да иска пари, няма кой да му даде.

преди 5 минути, Белгиеца написа:

Еми да го натоварим него със задачката да прощава, докато ние нормалните си отмъщаваме, с цел запазване на добро психическо здраве.
Той пари нали не иска за подобни услучи, нека действа тогава.
А пък и да иска пари, няма кой да му даде.

той Исус когато е бил разпнат на кръста го е казал

Отче, прости им, понеже не знаят, що правят

Ако е имал акъл, нямали са да го разпнат на кръст.

преди 3 часа, Белгиеца написа:

Еми да го натоварим него със задачката да прощава, докато ние нормалните си отмъщаваме, с цел запазване на добро психическо здраве.
Той пари нали не иска за подобни услучи, нека действа тогава.
А пък и да иска пари, няма кой да му даде.

Няма нужда да го товарим, защото той е помислил за всичко и ако човек се въздържи от отмъщение, виновникът рано или късно ще си получи заслуженото.

Има възмездие.

преди 17 минути, Мойра написа:

Няма нужда да го товарим, защото той е помислил за всичко и ако човек се въздържи от отмъщение, виновникът рано или късно ще си получи заслуженото.

Има възмездие.

Наивно и то много - а и на практика, неосъществимо.

преди 7 часа, Мойра написа:

Няма нужда да го товарим, защото той е помислил за всичко и ако човек се въздържи от отмъщение, виновникът рано или късно ще си получи заслуженото.

Има възмездие.

Аз като гледам как измират и как се разболяват и не им върви в живота, та май ще им е по-добре да съм им отмъстил по някакъв начин аз, ама да не им се случва това което наблюдавам. Щото "присъдите" по възмездие, нещо много тежички ги раздават.

преди 7 часа, sound написа:

Наивно и то много - а и на практика, неосъществимо.

Я се запознай с тези факти:

Ако искаш да разчиташ на възмездие по поръчка, то не работи щото няма предвидена служба да приема поръчките.
Ама ако разчиташ че ще ти се размине, то па те удари гръм от ясно небе.
Хванеш спин или сифилис например.

преди 13 часа, sound написа:

Наивно и то много - а и на практика, неосъществимо.

Няма да те убеждавам в противното, може би един ден сам ще се убедиш, че е така.

 

преди 5 часа, Белгиеца написа:

Аз като гледам как измират и как се разболяват и не им върви в живота, та май ще им е по-добре да съм им отмъстил по някакъв начин аз, ама да не им се случва това което наблюдавам. Щото "присъдите" по възмездие, нещо много тежички ги раздават.

 

 

Каквото са посели, това жънат.

Когато простиш, не трябва да забравиш какво си простил. За амнезия на паметта никой не говори. Прощаваш въпреки, че знаеш и помниш какво са ти сторили, или какво ти си сторил на някой друг. Защото човек и на себе си трябва да прощава, но да Не забравя. За да не повтаря грешките си.

Ако не простиш обаче, ти продължаваш да носиш на гърба си греха - независимо дали е твоят, или на друг. И сам себе си обременяваш с ненужен и тежък товар.

А ако не забравяш какво са ти сторили, то тогава за в бъдеще ти ще си по-осъзнат и ще избягваш подобни хора и ситуации.

Това е смисълът на това да живееш осъзнато.

Редактирано 19 март 201610 г. от Aliya (преглед на промените)

А на умрелите прощава ли се ?
Щото като е умрял някой, няма как да му отмъстиш.

преди 11 минути, Белгиеца написа:

А на умрелите прощава ли се ?
Щото като е умрял някой, няма как да му отмъстиш.

Някои не прощават и на мъртвите, а продължават да ги мразят и да отмъщават на децата и внуците им.

Познавам такива хора.

преди 7 часа, Мойра написа:

Няма да те убеждавам в противното, може би един ден сам ще се убедиш, че е така.

Като за начало, вземи убеди вашия Бог, щото дори и той не е съгласен с този принцип. Утопичните възгледи, за това са утопични - защото не отговарят на действителността. Ако оставим злосторниците да си веят байрака - пиши го бегал този свят, а сетне бъди готова да отговориш на въпроса: защо не си мръдна пръста да направиш нещо.

преди 1 час, sound написа:

Като за начало, вземи убеди вашия Бог, щото дори и той не е съгласен с този принцип. Утопичните възгледи, за това са утопични - защото не отговарят на действителността. Ако оставим злосторниците да си веят байрака - пиши го бегал този свят, а сетне бъди готова да отговориш на въпроса: защо не си мръдна пръста да направиш нещо.

1. И кой е "нашия Бог"?

2. Какво искаш да кажеш с това: "защо не си мръдна пръста да направиш нещо"?

3. Приятна съботна вечер!

 

п.п. Злосторниците трябва да ги съди съд, а не да се саморазправяме с тях.

Редактирано 19 март 201610 г. от Мойра (преглед на промените)

Мойра - аз ако чаках на съда и Бога, то сестра ми да бе изнасилена: един действителен пример от моя живот. Тази идея - да си траеш, щото злосторника щяло някога си, някъде си, някак си, да го застигнело възмездието, в действителния живот води само и единствено до още по- големи бедствия. От многото траене, 45 години престъпления и един съсипан поради тях народ, останаха без възмездие - и не стига това, ами какво реално се случи и случава на практика: същите тези престъпления/ престъпници се видоизмениха така, че да продължават с нови сили към днешна дата. А сценария, дето имало Бог, който щял да ги прати в ада (явно дори и Той не е всеопрощаващ, всичко) и/ или карма, дето щяла да им даде да разберат - съществува само на хартия. Не съхраняваме ли ние, хората, справедливостта - чувай гергено, че някой си/ нещо си друго, щяло да се погрижи.

преди 10 часа, Aliya написа:

Когато простиш, не трябва да забравиш какво си простил. За амнезия на паметта никой не говори. Прощаваш въпреки, че знаеш и помниш какво са ти сторили, или какво ти си сторил на някой друг. Защото човек и на себе си трябва да прощава, но да Не забравя. За да не повтаря грешките си.

Ако не простиш обаче, ти продължаваш да носиш на гърба си греха - независимо дали е твоят, или на друг. И сам себе си обременяваш с ненужен и тежък товар.

А ако не забравяш какво са ти сторили, то тогава за в бъдеще ти ще си по-осъзнат и ще избягваш подобни хора и ситуации.

Това е смисълът на това да живееш осъзнато.

помня ли - значи не съм простила

несъвместими са тези двете неща

товар не товар ще си го нося, е то дай живеем пък без товари а как става това - никак