преди 1 час, badr написа:

В Исляма  няма диктатура

A - имах си аз, баш па в исляма да има диктатура. :Д

преди 6 часа, sound написа:

А така - няма какво да се чака, с диктатурата напред, към светлото бъдеще и аллаха, че севернокорейците хептем ни изпревариха. :Д

В Турция съм чувал,че полицията здраво пипа. И в Арабския свят ако те хванат с пакетче дрога е много строго. А тука при нас е по-леко. При диктатура естествено че е по-малко престъпността. През Социализма не си заключвахме вратите външните.

преди 12 часа, by_chechi написа:

П.П. Отмъщението - признак за психологическа слабост , незрялост....укрепва стремежът към следващо натрупване на негативна енергия....

Ролята на отмъщенито е да си знае врагът, че няма да му се размине, ако посмее да прави гадости.

преди 7 часа, Белгиеца написа:

Ролята на отмъщенито е да си знае врагът, че няма да му се размине, ако посмее да прави гадости.

Точно така !

Но !

При възникване на конфликт , ответната страна има общо взето три възможности на реакция за разрешаване на конфликта - негативна , неутрална и позитивна .

Отмъщението ( като негативна реакция ) в никакъв случай не води до разрешаване на конфликта . Води до неговото разширяване и задълбочаване....т.е. е разрушително , деградиращо ! Лесно постижимо под въздействието на всемирната ентропия . Не настъпва качествено превръщане на конфликта в равновесие , основа за ново надграждане .  Или постигнатото равновесие е само временно , крехко , неустойчиво..........и т.н. ....

Прошката (обоснована с разкаяние на причинителя ) води до разрешаване на конфликта и в този смисъл е позитивна...т.е. е съзидателна , градивна ! И тъкмо за това е трудно постижима , противостоейки с Разум на всемирната ентропия......

В същност Животът е борба на Разума срещу Ентропията....

Изборът е личен и със съответните последствия....! 

преди 19 часа, Мойра написа:

Никога не съм се наричала психолог, защото това, че се интересувам от психология не ме прави такъв.

И...става ми много неприятно, когато в темите се обсъждат качествата на пишещите, вместо да се пише по същество.

По принцип, за сериозните неща в живота, цената обикновено е, че "на някого може да му стане неприятно". Като че някой е обещавал някъде че живота е безкраен низ от приятности. И между другото, в чисто психологичен аспект, въпроса за "преодоляване" на заплахата от "неприятни чувствания", е един от белезите на израстване и в условен смисъл, е някъде сред 4 и 7 година. Да не говорим че през цялото битие - от възпитание, през обучение, усвояване, асимилиране, надгражане - през цялото време, непрекъснато се налага да се преборва всяка личност, с бариерата на вътрешната съпротива, на която й се казва "не ми е приятно". 

Извън конктеста на написаното:

Никога не съм разбирал, как едно толкова елементарно положение (да ми е приятно) може да е издигнато в култ, и в основата на социални идеали, за толкова много личности. Има цели генерации, които познавам, за които възпитанието по женска линия, е сякаш изтъкано само и единствено от висшия за тях критерий - прави "приятно", за да ти връщат "приятно". Говори само приятни неща, прави само онова, което ще е приятно на другите... До АСОЦИАЦИЯТА на "приятното", с "добре ми е", "щастлив съм"... И тази идеализация - прави, създавай "щастие" на другите и това ще те направи щастлив, според принципа на взаимното едновременно отразяване...

Като че сгушването някъде в какавидката и спокойното "сладко приятничене" е решение на всички въпроси, проблеми... Но важното че пък "проблеми и въпроси" са налице, може да се драматизират и раздуват, да се разказват или обменят по всякакви начини, без сред тия процеси да е налично каквото и да е конструктивно, смислено и практически насочени поведения, по решението. Не - на повечето останали в себе си "деца", сякаш естествения им детски "нагон", упорито ги държи в едно, сякаш "вечно детство" от вариациите на "вселената и битието и аз - във форма на приказка"...

Както вече съм изразил толкова много пъти, всички думички са израз на автора им. Всички думички носят онзи, който ги изрича. Всички дела - онзи, който се изразява чрез тях и по този начин, в низ от същото, реализира битието си. Много е наивно да се смята, че могат да се говорят думички, обаче дистанцията от думичките, към говорещия ги, да пази последния от възможността да не му стане приятно, щото се обсъждало нещо, което той самия не му приятно да се обсъжда. Дори извеждането на прости и обикновени качества или несъответствия на автора, които ясно стоят зад собствените му думи, се смята вече като критика. И си е така - същите неща доста внимателно се крият. И сред други участници със същите тенденции и особености, се сключва като сделка за взаимна неприкосновеност. Следствие на което - бе да си говорим общи приказки, с общи положения... за да се запази нужната дистанция. Щото там - някъде навътре, е ужасно, е тежко и неприятно... Там някъде е ужаса, че отвътре сме грозните патета и е насадено, че ако се покаже "грозотата", това ще е като "смърт"...

Като скача някой някъде сред живота, трябва да свикне, че битието е комбинация от всичко. И че през същото няма как да се влезе в дълбокото на водата и Живота, обаче ако може да не се намокри някой, щото това можело да му е неприятно. Който иска неговата нишка на живота да е приятна и сигурна (дори вечна) би решил въпроса генерално като никога не се ражда. Изменчивостта е най-големия проблем за психични "деца", които непрекъснатото несъзнателно решение на проблемите им е вкопчването - в хора, в професии, в идеологии, в приказки, в роли, дейности... И колкото вътрешно по-неустойчив, толкова по-вкопчен. И понеже същата изменчивост е свойство на всички съществуващи неща, то битката на повечето вкопчващи се личности, е в намирането на все по-устойчиви обекти - който каквото докопа, от многобройните възможности, подавани наготово от групите хора, повечето от които се нагласят именно по същите критерии, щения и потребности...И съответно - "решения"...

Колкото до самия въпрос на темата - за прошката. Няма как да се разглежда в дълбочина, ако не се проникне в механизмите на психични саморегулаторни процеси, страничните съпътстващи на които са явленията ВИНА и ПРОШКА. Като се пише в раздел ПСИХОЛОГИЯ, защо хора, които никога са си нямали идеята за рационалност и познание, се опитват да празноговорят след като самите те нямат какво да кажат. След като самите те нито им е ясно, нито въобще ги интересува да се позамислят и попрочетат. Да поразпитат и пак да се позамислят... ако имат с какво, ако е налице потенциал... Защото света на колективното жужене има лимит. А оттатък него не става през кошера.

Това е и несъответствието - че ПРОШКАТА, както и ВИНАТА, са вътрешни явления. ПРОШКАТА е вътрешен ИНДИВИДУАЛЕН АКТ. Колективност сред това е напълно несъответствена, но колективните хора нямат дори елементарна представа за своето "вътре". Нямат никакъв опит, нямат дори идеята "що е то". И идва ред отново на пълнежа, във вид на религиозните описания и предписания... и при който стане - бива. При който не - да се оправя...

На всички ни е дадено нещо основно... Няма човек, който да не притежава една специфична даденост... Това е неговото свойство да създава "свят". Никъде другаде сред битието нямат никакъв смисъл явления като ВИНА и ПРОШКА, освен при човека. Никъде другаде, освен в неговото "вътре", тия неща биха имали смисъл или значение. Парадоксално е, че всеки носи в себе си тия две условни положения - ВИНА и ПРОШКА, но нито един пишещ не дава знак да е способен да направи дори повърхностен анализ да е насочен някъде към самия него си. В СЕБЕ СИ - да стигне до същите, да ги разгледа, да ги вникне, да ги осмисли... и след това... при възможност - да напише, изговори неговия собствен път, подход, провали или решения... към тия неща...

Навсякъде, където липсва сериозен подход на самия живеещ, към него самия и към собственото си битие, винаги идва да запълни празното готовите колективно оформени положения на реализирани убеждения. Които именно играят ролята на вътрешното вкопчване. И това им е смисъла, ролята и заради това са толкова прицелени. Заради това "вярата носила сила"... Но това е силата на приказката - до света на приказките... като няма друго, като се живее без "сила", вярата подава хапчето, но това е само допинг. За толкова хора, това обаче остава едничкото.

Няма сериозен човек, който да навлиза в битието и да остане вярващ. Вярата не може да предложи адаптивност. Тя не предполага да се запази "изменчивостта", през условностите и относителностите и да се заживее с тях. На всяка вяра са нужни устои, котви... колкото по-стабилни, толкова по-добре за вкопчения. Докато това не се изживее, не се израсне... няма шанс за нищо от сериозните процеси на битието. И се остава само в общите приказки и повърхностни "схващания", доказвани и утвърждавани по форуми, сбирки от формите на колективен обмен, където утвърждаването и заявката че си като "другите", ти дава автоматично шанса, да продължаваш да се осланяш на несъзнателната идея "че не съм сам"...

Именно - за хора, които никога през живота си не са имали потенциала да се позамислят по отношение на ЗАМислящия се, а остават само до "преживяванията" на Преживяващия ги... А това е обикновен, макар и условен белег за фаза "психично дете"... главно за незрялост за каквото и да е повече от изживявания и преживявания сред колективни договорки на същото.

Не казвам, че всичко това е без смисъл и че това не е етаж и етап от битието, но на неговото равнище не съществуват трайни решения, а само до кратковременни и мимолетни (от по-широка гледна точка) влияния върху негативните симптоми от рода "неприятно ми е, непоносимо ми е, страдам, искам да съм щастлив, а не съм..."

Редактирано 3 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 5 часа, by_chechi написа:

Точно така !

Но !

При възникване на конфликт , ответната страна има общо взето три възможности на реакция за разрешаване на конфликта - негативна , неутрална и позитивна .

Отмъщението ( като негативна реакция ) в никакъв случай не води до разрешаване на конфликта . Води до неговото разширяване и задълбочаване....т.е. е разрушително , деградиращо ! Лесно постижимо под въздействието на всемирната ентропия . Не настъпва качествено превръщане на конфликта в равновесие , основа за ново надграждане .  Или постигнатото равновесие е само временно , крехко , неустойчиво..........и т.н. ....

Прошката (обоснована с разкаяние на причинителя ) води до разрешаване на конфликта и в този смисъл е позитивна...т.е. е съзидателна , градивна ! И тъкмо за това е трудно постижима , противостоейки с Разум на всемирната ентропия......

В същност Животът е борба на Разума срещу Ентропията....

Изборът е личен и със съответните последствия....! 

Има чудесни податки и обобщения. Но са чудесни, понеже създават относително обяснение, приемлив вариант, дистанциран - като за обучение на деца... А при внимателно вглеждане, се пукат - и понятия и взаимовръзки и идеи... Какво имам предвид:

ПРОШКАТА е явление, което касае вътрешни конфликти. Вината и Прошката са едновременно решения и породители на вътрешни конфликти. Има моменти в етапи на битието на всеки субект, при който явлението ВИНА е спасително и носи на субекта нужното сваляне на емоционален конфликт и безпокойство. Има и такива, при които ВИНАТА става фикс идея и несъзнателно поражда сложни "отговори" в поведенчески и емоционален дисбаланс. Несъзнателността, при контекста на която се явяват тия процеси, ги прави да са хаотични и автоматични, като се следват слепи и общи правила и схеми...

ПРОШКА не е еквивалент на ИЗ-ВИНЕ-НИЕ, макар че го включва в себе си, тя отива далеч отвъд него. За описание на конфликти от рода на тия в твоите думи - става въпрос за "страни в конфликта", но те са "външни", за субекта. В смисъл - че субекта може да е в една от ролите за реакция при конфликтиране. Трите са съвсем точни, те са и логични. Още повече - че спрямо идеята за "отмъщението" е напълно адекватно. Но анализа на трите - неутралност, негативност или позитивност, се променя генерално, разглеждани във вътрешно-психичен план.

Вътрешните конфликти са нещо много по-сложно от същите, разглеждани "отвън". При вътрешния конфликт, вътрешни части на света на субекта конфликтират помежду си и при него е проблем да "подбере страна", за да търси решение на конфликта. При вътрешни конфликти, противостоят вътрешни несходни несъзнателни положения и конфликт е наличен защото "двете страни" са поне съвсем близко важни за субекта. Поне той ги оприличава като такива и вижда през тях решение, изход или средство към нещо привидяно за негово. Във вътрешните конфликти се сблъскват натрупвани несъзнателно стари опити и решения на различен тип несходства, които пак несъзнателно се стартират по някакви "автоматизирани" програмирани реакции, чрез сходства, аналогия или усложнени флуктуации от същите... ЛИПСАТА на адекватност на несъзнателните програмирани реакции към сложната изменчивост в битието на субекта е в основата на всички ВЪТРЕШНИ КОНФЛИКТИ. Това е казус, който всъщност не може да има решение, на нивото на самия казус. Няма как на такова ниво на битие да не са налични КОНФЛИКТИ. И тяхното "решение" да се търси сред причинителите на конфликта.

Акта на ПРОШКА, във вътрешен план, най-често има сложен характер, но изживяването на "падането на товар", на облекчението... кара много хора да се опитват да го търсят. Но никой от тези хора не се интересува от "товарите", с които постепенно се нагърбват и проблемите сред които потъват. При задължителния контекст на несъзнателност, нищо от тия процеси не е възможно нито да се изследва, нито да се долови. Тия натрупвания са непрекъснати и неминуеми и докато нещо ще се случи към конкретно ИЗВИНЕНИЕ или пък ПРОШКА, то веднага идват поредните конфликти и... отново цикъла се завърта.

Ето защо за проблема с ВИНАТА и ПРОШКАТА въобще не бива да се намесва РАЗУМ. Там където субекта е центриран в онова ядро, носещо висшите ментални и комплексни синтезни функции (разум), явления като ВИНАТА и ПРОШКАТА всъщност въобще не могат да създадат проблем, защото те имат смисъл само на ниво на отражение на субекти, при които ядрото РАЗУМ, няма управляващи функции.  Ето защо в думите ти по-горе има основания, но няма практичност . Стават за обяснения, за приказка, за символи... но не носи практическо решение или практически път към същото. 

Освен това - на ниво РАЗУМ, въпроса за "борба" е наивен. (ЖИВОТА е БОРБА на Разума срещу Ентропията). СИНТЕЗА като процес, няма как да включва "борба". Борбата, съпротивата, боренето, налагането, отмъщението в това число... са от импулсите на все още липсващия РАЗУМ в субекта. Ако е наличен РАЗУМ и е развито неговото управление, то способността за вникване и насоката към СИНТЕЗ, няма дори да породят форми на КОНФЛИКТ... нито да е налице вградена несъзнателна реакция към същия.

---------------

И още нещо важно - сред множеството условия на битието, съществуват такива, при които ПРОШКАТА в един субект, може да доведе до проблеми в другия (на който е "простено" ). Това важи и за чисто вътрешно-психичния план на ПРОШКАТА - обезсилването на фактор, който несъзнателно се използва за причинно обяснение на лични проблеми, конфликти, несполуки, създава условия за вакуум на същото.

Вътре сред всеки несъзнателен човек, бушуват огромна комплексна плетеница от събития и процеси, на много нива... Докато сред всичко това не се потопи "собственика" на същия този "вътрешен свят", докато не вникне в него, докато не направи нужната подредба сред заложения автоматично натрупващ се "хаос", не е възможна качествена промяна. Именно това е заложено от самата вселена, и е наименувано с абстрактното значение на думичката РАЗУМ - онова, което изначално му е предпоставено да има налице потенциала, възможностите и да е обезпечено от процесите на зрялост преди да започне процеса по СИНТЕЗА на вътрешните аспекти, които до този момент всеки от тях се изживява на "единствен", дърпа идентичността на личността към себе си.

Сложните наслагвания са с комплексен характер и това ги прави да са невъзможни за линеен изказ, сред линейни схеми. Именно заради това РАЗУМА носи потенциала на КОМПЛЕКСНОСТТА. При него вече линейността преминава в многомерност, разширява се качествено диапазона на възприятие, обработка, отражение - именно защото СИНТЕЗА на всички вътрешни аспекти започва да ги прави да работят в синхроничност и да се получават условия за явление, наричащо се най-общо "синергетика".

 

Редактирано 3 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 19 часа, Белгиеца написа:

Ролята на отмъщенито е да си знае врагът, че няма да му се размине, ако посмее да прави гадости.

Като ти е сторил вреда, ти си го набий, па пак си му прости - не виждам с какво едното да пречи на другото.

За да простиш след, трябва да си простил преди.

Чисто логически, няма смисъл да не се прощава.

Мисля си, трябва ли да се прощава многократно на един човек за едно и също прегрешение?

 

преди 9 минути, Мойра написа:

Мисля си, трябва ли да се прощава многократно на един човек за едно и също прегрешение?

 

Мойра, отговарям по симпатия - не. И още една максима: човек извърши ли ти веднъж голямо зло, такава си му е природата. Няма начин да не повтори. Аз не се впускам в дебати, но когато нещо ме провокира като твоята личност и твоят въпрос, взема , та се понамеся.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

За да простиш след, трябва да си простил преди.

Чисто логически, няма смисъл да не се прощава.

Така като сте тръгнали да се правите на великодушни, че всичко трябва да се прощава, да ви питам : Бихте ли простили, ако жена ви, ви изневери?

преди 4 минути, Aumi написа:

Така като сте тръгнали да се правите на великодушни, че всичко трябва да се прощава, да ви питам : Бихте ли простили, ако жена ви, ви изневери?

Изневери, когато е в синхрон с пари, се прощава, да знаеш. Да не давам примери, че става опасно.

преди 1 минута, Росица Копукова написа:

Изневери, когато е в синхрон с пари, се прощава, да знаеш. Да не давам примери, че става опасно.

Не разбрах...изневяра, заради пари ли?

преди 1 минута, Aumi написа:

Не разбрах...изневяра, заради пари ли?

Именно. И мъжът мълчи и си чака.

преди 11 минути, Aumi написа:

Така като сте тръгнали да се правите на великодушни, че всичко трябва да се прощава, да ви питам : Бихте ли простили, ако жена ви, ви изневери?

Ако тя е богатата и държи парите изкарва доста повече от мъжа и командва сигурно!

Току що, _Alex&Vanko_ написа:

Ако тя е богатата и държи парите изкарва доста повече от мъжа и командва сигурно!

 

Току що, _Alex&Vanko_ написа:

Ако тя е богатата и държи парите изкарва доста повече от мъжа и командва сигурно!

Някоя богата, някоя се мята...

преди 2 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Ако тя е богатата и държи парите изкарва доста повече от мъжа и командва сигурно!

Аз разбрах друго. Че ако жената изневерява за да носи пари на мъжа, тогава той ще мълчи.

Току що, Aumi написа:

Аз разбрах друго. Че ако жената изневерява за да носи пари на мъжа, тогава той ще мълчи.

 

Току що, Aumi написа:

Аз разбрах друго. Че ако жената изневерява за да носи пари на мъжа, тогава той ще мълчи.

Правилно си разбрал. Не за всеки се отнася, но има мъже и мъже. Аз имам предвид и конкретни примери на такива, прощаващи изневяра, но ще замълча, ме не е за публично място.

Има и случаи и взаимни изневери и караници и скандали и не се развеждат!

преди 1 минута, _Alex&Vanko_ написа:

Има и случаи и взаимни изневери и караници и скандали и не се развеждат!

 

преди 1 минута, _Alex&Vanko_ написа:

Има и случаи и взаимни изневери и караници и скандали и не се развеждат!

Вярно е. Тогава ги крепи обикновено взаимният интерес.

Има и ситуация мъж да се държи зле с жената и тя си е с него. Жена страдалца ли как се казва.

преди 23 минути, Росица Копукова написа:

 

Правилно си разбрал. Не за всеки се отнася, но има мъже и мъже. Аз имам предвид и конкретни примери на такива, прощаващи изневяра, но ще замълча, ме не е за публично място.

Ти онемя нещо, приятелю. Разбрах аз навреме, че си стойностен човек, де можеш да родиш такива предположения, дето моето журналистическо око е видяло? Това в духа на шегата, разбираш. Лека нощ. Симпатичен ми оставаш.

 

Току що, _Alex&Vanko_ написа:

Има и ситуация мъж да се държи зле с жената и тя си е с него. Жена страдалца ли как се казва.

То е друг въпрос. Млад си още, така гледам на снимката. Опознавай живота, но пази себе си.

Има и наивни жени. Пита го с коя се целуваше? И той а това беше братовчедка ми и тя вярва!

преди 2 часа, Aumi написа:

Бихте ли простили, ако жена ви, ви изневери?

В никакъв случай.
Ама тя моята си е достътъчно умна, та да не ми казва подобни неща.

преди 3 часа, Aumi написа:

 Бихте ли простили, ако жена ви, ви изневери?

Мъжете не ни е яд за това, че сте ни изневерили - но ни хваща яд, като се сетим, как айдушката се оди по чуждо.  Има един виц:

Отишли двама приятели на бар. Пред тях стояли две жени. Единият казал:
- Виж, това там в ляво е съпругата ми, а в дясно е моята любовница и ти казвам наистина много добра любовница!
Вторият казал:
- Хм, това в дясно е жена ми, а в ляво е моята любовница и ти казвам наистина страхотна любовница!
За известно време двамата мълчаливо се спогледали, след което казали в един глас:
- Абе могат, ама само когато поискат…