преди 47 минути, Белгиеца написа:

В никакъв случай.

Ако имаш резервни варианти, което значи и че твойта не е чиста!

преди 5 часа, sound написа:

Мъжете не ни е яд за това, че сте ни изневерили - но ни хваща яд, като се сетим, как айдушката се оди по чуждо.  Има един виц:

 

 

 

Напротив, няма как да не те е яд и няма как да останеш равнодушен към изневярата. Тя е предателство и наранява самочувствието..

- Абе могат, ама само когато поискат… 

Да, всеки може, ако поиска, но въпросът е защо трябва да поиска и дали има причина да поиска.

...

Но тук говорехме за прошката и кое може да се прости и кое не.
Някои хора, които се правеха на великодушни прощаващи, тихомълком се скатаха и си замълчаха...

преди 1 час, Aumi написа:

 

Но тук говорехме за прошката и кое може да се прости и кое не.

Някои хора, които се правеха на великодушни прощаващи, тихомълком се скатаха и си замълчаха...

Когато снощи зададох въпроса, имах предвид разумно ли е да прощаваш безконечно на някого, само защото "той си е такъв, но иначе е добър човек".

Например, имаш приятел, който те лъже и подвежда, а ти прощаваш ли прощаваш.

 

Току що, Мойра написа:

Когато снощи зададох въпроса, имах предвид разумно ли е да прощаваш безконечно на някого, само защото "той си е такъв, но иначе е добър човек".

Например, имаш приятел, който те лъже и подвежда, а ти прощаваш ли прощаваш.

 

Разбира се, че не е разумно и не е здравословно.
Този който непрекъснато греши, трябва да се научи да не греши, а ако му се прощава непрекъснато, той няма как да се поучи от грешките си.

преди 1 час, Мойра написа:

Когато снощи зададох въпроса, имах предвид разумно ли е да прощаваш безконечно на някого...

Нали темата беше в раздел "психология"... нещо все напъва пишещите към обикновен махленски моабет, много наподобяващ като между "блондинки".

Ако Авторката на темата държи на коректността и честността, може да направи заявка пред админите, темата да се премести другаде. Защото така самата авторка компрометира себе си, интереса си, интелигентността си, със задаването на тази тема и воденето й... Но и компрометира чистотата на самия раздел. Разбираемо е, че все пак каквато и да е "водещата", нивото на участниците като е слабо, няма как същите да породят смисленост. И все пак - ПСИХОЛОГИЯ е научна дисциплина! малко уважение поне към науката (дори няма да спомена ПОЗНАНИЕТО).

Няма нищо общо с разума каквото и да е от това, което тук се говори. Поне не намесвайте толкова прости и основни положения, издавайки пълна липса на връзка между интереси, знания и тяхното приложение, смисъл и цели в битието... как не се е напънал някой от "знаещите", поне от уважение към ученето дето си го е причинил, към времето, дето е загубил, а накрая - нищичко...

Няма нищо общо с разума - нито прощаването, нито вината, нито никой от описаните по-горе фрагменти от взаимоотношения. Няма по-лишени от разум, личностните отношения от всякакъв тип, действащи сред социума на всички нива. Има всичко друго, но не и разум и сред коментирането им на толкова ниско ниво

Самото явление "изневяра" няма нищо общо с разума. Да не говорим пък за коментар от рода - че това било "предателство"... и не било разумно или пък здравословно...

Няма нищо общо с РАЗУМА и идеята за 'интереси' на един или друг изразени в объркани отношения, на объркани празни хора, търсещи каквото и да е, за да запълнят празнотата в себе си, да запушат раните и да компенсират страховете, тревогите, недоимъка си през друг такъв като самите тях...

Няма нищо общо с РАЗУМА, дали някой "греши", та поуки, и особено "трябва"...

Нямат нищо общо с разума коментарите, сред които нито един не изразява мислещ и разбиращ човек. Да не говорим въобще - за психология. Не се чудя на факта, че претендиращ за журналист, всеки свой коментар допуска правописни грешки и заявките на смисъла сред малкото му думички, са на едно голямо и наивно дете, което компенсира детското си, с това че "много знае"...

Темата, така водена и поднесена от тия участници, е по-скоро пародия - и на разума и на психонауките. Поне не се обиждайте и не се подигравайте на самите себе си с тия неща. Всичко това издава пълна липса на каквото и да е самостоятелно осмисляне, а всичко се пързаля от заучености, характерови опитности от съвсем детски варианти...

Всичко щеше да е далеч по-обикновено, ако всички тия думички бяха сред "общите приказки", но дори и там се намират хора, които да говорят по-стойностни и лично осмислени положения... Това е разбираемо и напълно естествено - стойностния човек, дори и мълчанието му е стойностно. Където и каквото и да "изговори" - все ще носи нивото на автора си. Докато някои хора тук са с версията че сред простаците можеш  да си простак, но това било роля... А дали? Как да е роля нещо, което идва от същността. А когато се налага да се излезе от ролята - вместо чистота и същина, се влиза в друга роля ...

 

Редактирано 4 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 15 минути, _ramus_ написа:

...

Защо не кандидатстваш за Модератор на раздела?

Явно си много учен човек, щом си толкова вещ в Религия, Мистика, Езотерика и в Психология и Психотерапия...

преди 11 часа, _Alex&Vanko_ написа:

Има и наивни жени. Пита го с коя се целуваше? И той а това беше братовчедка ми и тя вярва!

Вярно е. По- опасни са "печените".

преди 1 час, Aumi написа:

Разбира се, че не е разумно и не е здравословно.
Този който непрекъснато греши, трябва да се научи да не греши, а ако му се прощава непрекъснато, той няма как да се поучи от грешките си.

Така е, но по мои наблюдения като че ли повечето хора правят компромиси и прощават.

Може би причината е някакъв страх?

Защото политиката на Калдата не съвпада по никакъв начин на разбиранията ми за "чистота". Ако аз бях модератор... много народ въобще нямаше да пише сред теми, които са озаглавени на научни дисциплини, със социално договорен статус. А

И... не съм "учен" човек, нито съм Вещ по каквото и да е... Няма как това да е "явно", при положение че например не съм "учил" психология. Не съм психолог, не съм религиозен, не съм мистик, не съм и езотерик... Прикачането на етикети облагодетелства други хора, и то са мнозинство. Така са се разбрали помежду си. Но тази сделка няма нищо общо нито с мисленето, нито с разума, нито с мен включително. За други "разбирателства" става въпрос.

Все пак - ПРОШКАТА и ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ - е заглавието на темата. Изпадането на същата до нивото на клюкарщина, не съдържа нито прошка, нито психично, нито здраве.

Мойра, ти как виждаш темата дотук - според теб? 

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Мойра, ти как виждаш темата дотук - според теб? 

Оспамена.

Като много други теми.

Но въпреки че са малцинство, спамерите и троловете си вършат старателно работата.

Много е характерно за унижаван и ранен човек, когато в него липсва обикновено и простичко самоуважение. Когато не е дорасъл за прояви на собствена значимост, когато куражът не му стиска да признае пред себе си... Поне пред себе си... И разни "досадници" му дращят по неговите си полета и му напомнят, че личната приказка не е единственото място за живот...

Може би това е идеята за "вип-потребител"-я... Всъщност, това не е моя работа. Падението на някого, си е само негова работа и отговорност. Но като гледам е чудесно, когато в падението са "група по взаимни интереси" - те се намират едни други на принципа на "подобието" и резонанса, обобщени простичко с понятието СЪОТВЕТСТВИЕ.

 

преди 1 час, Мойра написа:

Когато снощи зададох въпроса, имах предвид разумно ли е да прощаваш безконечно на някого, само защото "той си е такъв, но иначе е добър човек".

Например, имаш приятел, който те лъже и подвежда, а ти прощаваш ли прощаваш.

 

Прошката предполага разкаяние и недопускане на повторение на грешката. Иначе е нещо друго , без да уточнявам !

Има разбира се и частни случаи - примерно "костенурка" женена/омъжена за "заек" по стечение на различни обстоятелства , когато природните особености постоянно предизвикват нови и нови конфликти....! 

Тогава на преден план излизат други конфликти за разрешаване , даващи удовлетворяващо и двете страни решение и на този конфликт ....в пълно съгласие "ти така , пък аз иначе"....

Т.е. конфликтите биват основни , главни и не главни (второстепенни) .

Така се стига до класификация на конфликтите по важност (общност) , и начините и средствата за тяхното разрешаване .

Решаването на основния конфликт дава решение и на останалите не основни конфликти , защото така или иначе те се явяват като част от основния конфликт....

Пример за основен конфликт е семейството - да бъде или да не бъде . Решението на този конфликт , дава решение и на всички други конфликти възникващи вътре в семейството....и т.н....

Има един базов основен КОНФЛИКТ, извор на всички типове конфликти. При него е невъзможно "решение"за "разрешаване.

Никои решения, не са дали край на никои конфликти. От един, се пораждат други и веригата е безкрайна.

Конфликтите започват винаги и единствено, първо в самия човек - конфликтния човек отвътре, винаги поражда и излъчва конфликтност. При някои е по-остро и видимо. При други - повече прикрито и непоказно.

Видимост и нетърпимост, настъпва при условието две конфликтни вътрешно личности, се кръстосват в конфликтните си зони помежду си. Личната зона на неприкосновеност, при несъзнателния човек, е крайно подвижна, с флуктуиращи "граници" и непрекъснати пориви ту към разширение, ту към свиване. Колкото е повече неустойчив субекта, толкова проявленията му са такива. Именно тук възникват компенсациите на неустойчивостта чрез вкопчвания към асоциации на "стабилност".

Най-големия проблем и извор на непрекъснати конфликтности, е когато за обект на устойчивост, се избере друг неустойчив субект, в когото обаче първия неустойчив проектира напълно чужди за втория качества, описания... И така го наглася към собствената си версия на реалност, която аз обобщавам с думичката "приказка".

Прошка... не е прошка, ако е налице разкаяние. Разкаянието поражда ИЗВИНЕНИЕ и двете стоят на една плоскост на проява. ИЗВИНЕНИЕ и ПРОШКА са две качествено различни понятия. Хора, които нямат дори идея що е ВЪТРЕШЕН ПРОЦЕС, виждат всичко само като "между хората". ПРОШКА е явление от чисто вътрешен характер. То е БЕЗ НУЖДА ОТ УСЛОВИЯ 'ОТВЪН' и поради това няма нужда от никакво разкаяние. Версиите за разкаянията и прощаването идват в готов описателен наивен вид, от отдавна остарелите религиозни писания, защото последните са били нужни да подадат съвсем елементарни описания, на неуки хора, без образование и с елементарно инстинктивно "мислене".

ПРОШКА не означава да се стигне до думичките "прощавам ти". Така учат доста деца, но думичките и значението им... за децата може да са едно. А за тия, дето "не са деца" - друго.

ИЗВИНЕНИЕ и РАЗКАЯНИЕ не винаги водят до решение на конфликт. И че КОНФЛИКТА има голям или малък периметър, може да е на всякакво равнище...

ИЗВИНЕНИЕ и РАЗКАЯНИЕ имат връзка само с ЕМОЦИОНАЛНИЯ СВЯТ НА СУБЕКТИТЕ - където всъщност са налични и всички "проблеми", където са травмите, където са неизживяните или изживяностите... , където са центрирани световете на психичните "деца". И чрез които си точки на пресичане, образуват конфликтностите в общуването и отношенията.

Решението на конфликти и подреждането им в йерархичности по важност, смисъл и значение... е дилетантски опит за решение. И все пак е много повече от драматизирането, толкова съпътсъващо всички конфликтниращи личности.

Възприятието на света, чрез "причини", подава в "психичните деца" идеята за "ТОЙ Е ПРИЧИНАТА, да се чувствам ххххххххххххххххххх" Няма по-детски начин на отражение, защото...

ЧУВСТВАНЕТО и ИЗЖИВЯВАНИЯТА са ЛИЧЕН ИЗБОР на самите субекти. Те са израз главно на това, кой с какъв образ е съчетал сред вътрешната си приказка, някакъв субект, изиграващ ролята да е "герой" в нея. Именно поради туй, т.н, "БЛИЗКИ ХОРА" са най-големия извор на негативизми. Тия неща се пораждат в самите субекти. И конфликтите от вътрешните им приказки неминуемо се пораждат и сред битието им.

Отношенията на противопоставяне, са инстинктивни и са атавизъм (без значение дали активните или пасивните реакции при конфликти). Всеки елемент, може да се интерпретира като провокация, както и всеки опит за решение, не зависи само от "разрешителя".

Изключително важно значение има понятието КОМПРОМИС, както и свързаните с него СТРАХОВЕ. Типични страхове за всички "психични деца", са изоставянето, търсенето на внимание, на нуждата от получаването на знаци за уважение, зачитане и страха от самотата, импулса "да постигнеш своето си"... Всички изброени са наследства от неизживяни или блокирани "детски стадии" в израстването.

Няма РАЗУМНИ ХОРА, които да образуват конфликти. Появата на точки на кръстосване много добре резонира с личната осъзнатост и фазата на личностов синтез. Разбира се... такива субекти са изключителна рядкост. А задължителната за същите, съпътстваща САМОСТОЯТЕЛНОСТ, подава възможност за развитие на ЗРЕЛИ ФОРМИ НА ОСЪЗНАТИ ОТНОШЕНИЯ, лишени от проблеми, заради липса на фактора "обвързване" и "вкопчване", зависимост... толкова характерен за отношения тип "ВРЪЗКА"...

Редактирано 4 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 4 часа, _ramus_ написа:

....Прошка... не е прошка, ако е налице разкаяние. Разкаянието поражда ИЗВИНЕНИЕ...

Стига с недомислиците бе ! Ще вземе някой да ти повярва на умнотиите....

Разкаянието не поражда извинение . То се проявява чрез извинение (или по друг начин) . Разкаянието поражда (по някога , и ако е искрено и истинско) ограничение (бариера , спирачка , задръжка) за недопускане на същата грешка....

Разкаянието е същност , а извинението е явление на тази същност , съществуват в единство като едно цяло........! Няма извинение без разкаяние , а без разкаяние , извинението е невъзможно !!!.....или си е чиста лъжа !!!

Опитваш се да кажеш нещо , но хабер нямаш какви ги дрънкаш.....на моменти не се траеш.....пфффф !

- Прости ми Боже ! (разкаяние проявено чрез извинение) -  и "от горе" се чува : :" Прощавам ти !" (прошка)

 

Е , простено да ти е ! 

Редактирано 4 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

Стефане, никога не си имал дори идея за вътрешни положения и си сляп за своите собствени. Това е въпроса за маймуняка, дето е паднал от касията. И между другото - пада непрекъснато, щото все нагоре драпа, а дървото е ниско, малко и със слаби клони.    Всеки път, щом се излезе от периметъра на класна стая за 6-7 клас и маймуняка пада отново и отново. И да е искрен или истински (поне понякога) пак пада и ще пада... отново и отново. ПАДА, но пък с героичния ореол на летящ дракон...

Човешките отношения за теб са сведени около описателни характеристики на ниво още на Дейл Карнеги бе човек. Цял живот ли ще се въртиш около ролята на начален учител, която ти е толкова любима... а може би - единствената, която да ти носи спомен за удовлетворение, освен покера?

А твърдението че "разкаянието било същност, а извинението било явлението"... е само весела... И... маймуняка пак пада от кайсията. А иначе - да, простено ти е, за всички времена...

Няма нищо по-лесно от "прошка", когато не е налице нито "грешка", нито "вина", нито "нужда" от прощаване... Заблудните мании се разчитат сравнително лесно, заради повторяемите елементи в тях, на които автора им много държи и на които се осланя.

 

Редактирано 4 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 минута, _ramus_ написа:

....

А , сега се огледай в поста си !

Аз няма да коментирам какво виждам в него - под личното ми достойнство е !

Ама човек, защо не помисли за достойнството, докато пишеше тия небивалици за разкаянието и извинението... И че били едно цяло... Ти никога ли не си виждал човек, който само се разкайва, но не се извинява за стореното. Ти самия никога ли не ти е хрумвало. Та това са наивности, приятелю. Пишеш колкото нещо да драскаш, колкото да поддържаш приказката за себе си.

Какъв маймун ще е тоя, от аватара, дето всъщност огледало не е виждал и не му хрумвало че няма прошка за каквото и да е, докато тя не се извърши отвътре в самия човек... Да е узрял, да е преминал през разни егови воали, да е имал куража да види нещата как са при него - отвътре. Да прецени цялата ситуация като негова собствен израз на отношение, реакции и автоматизми...

Ако един човек разглежда битието си, като единственото, което го определя като субект. Разглежда ЖИВОТА СИ, като огледало на самия него - той първо би започнал с ПРОШКА към самия себе си. Прошка - за изгубеното време, за илюзиите и делюзиите, за слепотата или безмисленото следване на обикновени и прости атавизми... И това се прави не защото самия човек е ВИНОВЕН. Самия субект няма как да е виновен, защото той не е имал друг вариант на избор - всеки миг той се водил от скрити за самия него импулси. Това са неврални вериги, които имат способността да действат самостоятелно, още преди информацията да мине "по големия кръг", през неокортекса и мисленето. Чак после, след това, през втория кръг, по-бавния вариант сработва и измисля логически или причинни връзки, защото иначе изпада в колапс и трябва да оправдае "случилото се", което обаче фактически е без какъвто и да е разум.

Не е проблема за някого, че не знае нещо. Винаги всеки може да "научи". Но дори този ограничен път се самозатваря пред субект, който е с такава преднамерена демонстративна сценка на вътрешна убеденост колко много знае...

Това е и разликата между Невежеството и Незнанието.

преди 13 минути, _ramus_ написа:

....Ти никога ли не си виждал човек, който само се разкайва, но не се извинява за стореното....

Виждал съм разбира се ! 

Разкаянието може да се прояви по много и най-различни начини , един от които е извинението.....примерно чрез червена роза и кутия шоколадови бонбони.....или пък бутилка водка ...което в същността си пак е извинение ! 

А не намери ли израз на проявление , "прояжда" душата.......личността се саморазпада.....

РАЗКАЙ СЕ НЕРАЗУМНИЙ ! 

( да взема и Библията ли да цитирам....щом Дейл Карнеги за теб е никой...?! )

Редактирано 4 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 39 минути, by_chechi написа:

Разкаянието може да се прояви по много и най-различни начини , един от които е извинението.....

А не намери ли израз на проявление , "прояжда" душата.......личността се саморазпада.....

РАЗКАЙ СЕ НЕРАЗУМНИЙ ! 

( да взема и Библията ли да цитирам....щом Дейл Карнеги за теб е никой...?! )

личността... се саморазпадала. Важното е, че докато пада от кайсията, маймуняка е развил чувство за хумор... в комбинация от зора, даже и на поезия избива, (с леко героичен и самоироничен вкус... )

  Благодаря ти. Не ти се подигравам, нито надсмивам. Опитах се да кажа нещо, което ми се струва за важно, заради толкова ниското ниво на разглеждане и липсата на каквото и да е разбиране, като това - да започнеш тема в научен раздел, с плоски извадки от уикипедия и новинарски сайтове. И след това никъде да не си в състояние да изразиш каквото и да е по-задълбочено разбиране. И то това - дори в собствено поставена тема. И като няма ниво, веднага се накичуриха и другите "лястовички", които само такива думички и темички чакат тук, като дежурни за моабета и клюките от общ характер. А най-любопитно остана, че цели 3 от "лястовичките", са една зодия и пол... И между другото, предположително, на не много различна възраст една от друга... а толкова хора са потрошени от сценката да си като "ранена птица" и цял живот да се самообречеш да ближеш рани и да се оправдаваш защо не можеш да летиш високо в небето, със собствените си крила...

Та... в контекста на играта на формално противопоставяне, се възползвах от възможността. Ти ми даде такава възможност, за което ти благодаря съвсем искрено и честно.

Всичко останало е "който каквото прочел... и каквото разбрал"... Това е израз на него самия. На това, кой е той.... Както и написаното от мен - на "кой съм аз"

Редактирано 4 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Комплекс за малоценност, хипертрофирал в мания за величие.

 

 

 

 

 

п.п. Преглеждам някои теми от този раздел.

Ако миналото на другия беше ваше минало, ако неговата болка беше ваша болка, ако неговото ниво на съзнание беше ваше, щяхте да мислите и действате точно като него.
Когато осъзнаете това, идва прошката, съчувствието, покоят.

Екхарт Толе

Прошката - най-великият лечител

преди 1 час, cipollini написа:

Ако миналото на другия беше ваше минало, ако неговата болка беше ваша болка, ако неговото ниво на съзнание беше ваше, щяхте да мислите и действате точно като него.
Когато осъзнаете това, идва прошката, съчувствието, покоят.

Екхарт Толе

Прошката - най-великият лечител

Не всичко може и трябва да се прощава, но когато става въпрос за обикновени прегрешения, а не престъпления, е редно да се прощава.

Прошката носи успокоение преди всичко на този, който я дава.

Но да прощава е способен само човек, който не поставя себе си над другите.

 

Цитат

Да простиш, не означава да се съгласиш с постъпката. Не означава да извиниш възмутителното поведение.

Прошката означава да не бъркаме повече в раните, за да не продължават да кървят.

Този цитат е от статията, към която си дал линк.

Кратко и ясно е казано какво означава прошката.

Редактирано 4 април 201610 г. от Мойра (преглед на промените)

преди 12 часа, Мойра написа:

Когато снощи зададох въпроса, имах предвид разумно ли е да прощаваш безконечно на някого, само защото "той си е такъв, но иначе е добър човек".

Например, имаш приятел, който те лъже и подвежда, а ти прощаваш ли прощаваш.

 

Еми то има разни хора с които е по-добре все пак да има контакти някакви. Ето на такиви люде е полезно да не им се сърди явно човек, да се прави че не е разбрал, че нещо се опитват да го прекарват. Ако знаеш че можеш да му го върнеш тъпкано, без да може да те обвини че ти си причината за ядовете му, еми тогава, защо да се караш открито с него ?

преди 5 минути, Белгиеца написа:

Еми то има разни хора с които е по-добре все пак да има контакти някакви. Ето на такиви люде е полезно да не им се сърди явно човек, да се прави че не е разбрал, че нещо се опитват да го прекарват. Ако знаеш че можеш да му го върнеш тъпкано, без да може да те обвини че ти си причината за ядовете му, еми тогава, защо да се караш открито с него ?

 

Ето това е причината да не се карам с комшиите.

на 4/4/2016 at 17:18, by_chechi написа:

А , сега се огледай в поста си !

Аз няма да коментирам какво виждам в него - под личното ми достойнство е !

Стефане ти като си станал на възраст се разкайваш да, пред себе си за пропуснати неща и ползи! Разкайва се човек влязъл в затвора или да са тръгнали да му отмъщават и се уплаши! Пред жена никога не съм се разкайвал а само извинявал. И аз мисля,че са различни неща!

Разкайва се вярващ пред бога също!

Да се разкайвам трябва да се самообвинявам и да ме боли или да ме е страх!

на 4/4/2016 at 17:38, by_chechi написа:

Разкаянието може да се прояви по много и най-различни начини , един от които е извинението.....примерно чрез червена роза и кутия шоколадови бонбони.....или пък бутилка водка ...което в същността си пак е извинение ! 

Евтино подмазване! Е ако така си минавал е тънкана!

на 4/4/2016 at 21:18, Мойра написа:

Прошката носи успокоение преди всичко на този, който я дава.

Или отмъщението.