Други пък издигат лозунга : 

 

Кирилица ис нот дед

 

С благодарност към Здравка Владова-Момчева за изключително вълнуващото Азбучно слово !

 

А ко някой ви каже,

че сте недостойни да наречете себе си българи, попитайте го откъде е. И кои са предците му. Кой му е създал азбуката. Колко букви му е завещал. И как е пренесен духът му през времето. Дали е имало кой да го научи, че най-голямото имане е Словото. С което можеш да назовеш рода си. Да изпишеш името си и да завещаеш майчин език на идващите след теб. Защото ние сме оттам, откъдето започват...

Б ългарските думи.

Родени, боговдъхновени, изконни и вкоренени в паметта от светци и будители, воини и книжовници. Разпнати от историята, възкресени от любовта ни. Достойнството на един народ е в съхранената духовност, която дори безмилостното време не може да заличи. И ако все пак някой ви каже, че сте вече ничии и разпръснати в света. Че населявате чужди родини, отвоювани за щастието на други, тогава го попитайте за...

В олността на душата му,

изгубена в битката за комфорт и благополучие, сред четирите стени на самотното му лично пространство. Покажете на този объркан човек, как се съгражда дом отвътре. Как се трупа богатство от слово и дух. И колко е лесно да бъдеш свободен, когато прекосяваш чужди земи, и острови, когато знаеш кой си самият ти! Без страх да бъдеш себе си. Без ужас от съприкосновението с някой, различен от теб. Защото... 

Г олямото пътуване на живота

не се състои в тъпченето на едно място. То е напредване в неизвестността. Любопитна спирала от познание и разочарования. Малки победи и голямо търпение. Повторяемост, умора и надежда. Тръпка по бъдещето в капана на настоящето. Разумно постоянство и левски отскок над пропастта на ежедневието. Рецептата за щастие непрекъснато се променя и ако вашият огорчен събеседник все още не ви разбира, тогава му...

Д айте 

частица българщина. Тя е целебна, защото е наслоявана в балканския ни скален кръстопът. Споена от щедро слънце и дъжд. Солена от сълзи и насищаща като Богородичен хляб. Погълнеш ли веднъж тази българска троха, ставаш силен като камъка, от който са съградени нашенските църкви, за да ни опазят от чуждите, които са добре дошли в душите ни 

Е динствено

като приятели. Тогава и само тогава ти се превръщаш в мен, а аз приемам теб. Тогава и само тогава ти започваш кирилски да ме разбираш, а аз островно да те усещам. Велика е нишката на майчиното слово! С нея можеш да изпредеш диалози, да свържеш континенти и да се завърнеш у дома, в сърцето си, точно,когато изпиташ нужда да понаблюдаваш...

Ж ивота.

Кажете и това на своя изгубен в битието събеседник. Попитайте го има ли свой език, с който да назове красотата, въплътена в думи и имена като 

З аник

И кона

Й оан 

К ирил

Л юбословие? 

М оже би,

той ще ви отговори, че това вече няма значение, тъй като всички хора днес могат да ползват общ език, за да се разбират. Но вие отговорете, че общ не означава единосъщен. Че днес наричате себе си българи не поради общност, а поради единосъщие! А то е в корените, които са ви захранили. В езика, който ви е залюлял, преди да научите общите чужди думи, с които да потърсите комуникация за единствената си българска същност, с която прохождате в света!

Н е вярвайте, ако ви повтарят, че това не е уникалност. Защото уникалността е в усещането за принадлежност към един народ - български, английски, полски, руски, френски... Който отхвърля нашата уникалност, вече се е отрекъл от своята собствена. А граждани на света стават само онези, които знаят...

О ткъде идват,

П о кои пътища ще продължат,

Р авноправни, 

С вободни, 

Т ачени,

У важавани!

Ф алшиво е да се отрича различността на една народност, устремена да се влее в потока на времето и пространството, езиците и обичаите, именно със собствените си багри, аромати и вкусове. Със своя дух и култура. Да се пресече желанието и да допринася чрез собствен ритъм ускорение във виталното, многолюдно въртене на планетата. Днес всеки е навсякъде и във всичко. Поканете и своя мизантропно отчаян приятел да се присъедини. Направете го с българската си... 

Х аризма и любознателност.

Бръкнете в душата му. Накарайте го да повярва, че и той принадлежи към най-доброто от своя народ. Бъдете му пример за духовна територия. Научете го как да възкресява традиции и да вклинява жизненост в офисната скука на стресирания свят. Изтропайте заедно едно безкрайно българско хоро по екватора на този наш многоезичен глобус и когато горещите дъждове на смеха ви залеят мрака в душата му...

Ц елунете

този наострен скептик по двете съсухрени бузи от мен!Така ще научи още една нашенска сърдечна традиция. Ще вчовечи презрението си към различността. Ще прибави и кирилския код към вътрешната си схема за разгадаване на души! Защото,

Ч овек ,

Дори и добре да живее, умира и друг се ражда – наставя мъдрото словото на българския хан Омуртаг - И нека роденият последен си спомни за този, който го е направил! Носите ли тази тежка колона в духовния си багаж? Аз винаги я нося. Където и да се намирам, каквото и да правя. Тя е моята лична патибула , с която съм се разпнала в пътя на своето човешко изпитание. Някой ден ще я завещая на вас. Тя е...

Ш епот

и светкавица, и говор , и завет. Нямам друго, което да ви оставя, освен казаното преди мен. А то е мъдрост , извикана в мрамора, за да остане, да ви достигне и да ви надживее. Ако не съществуваше тази мъдрост, да ви крепи, нямаше днес да ме питате защо другите се опитват да ви изкарат недостойни да се наричате българи. Затова, вместо азбучно заключение,

Щ е

ви дам три изстрадани съвета:

Ъ гловатото

неразбиране на околните се изглажда с постоянство. Бъдете устремени като българските реки и всички камъни по пътя ви ще се търкалят във вашата посока. 

Ю мрукът

се разтваря в ласка при здрависване. Подавайте ръка на всеки, готов да поеме в дланта си малко гореща българщина.

Я бълката

не винаги е символ на изкушението. Ако е откъсната от българската ви духовна градина, тя може да нахрани много гладни в света!

Здравка Владова-Момчева

Урааааааааа!!!Да живее!!!Венсеремус!!!! опс, това последното, друго беше

 

"В началото бе Словото"  -  vesti.bg

 

 

Най-старото злато, откривано в света - спиралата от могилата в с. Хотница, Област Велико Търново. Тази спирала, изработена от злато, е намерена на 1-1,5 метра по-голяма дълбочина (на няколко културни пласта по-дълбоко) от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света (5000 г. преди Христа). Дълбочината, на която е открита златната спирала дава основание тя да се приеме за най-старото злато на земята. И това личи и по техниката на изработването. При предметите от съкровището имаме изтегляне, а тук - изчукване. Това е чисто природно злато, 24 карата.

От особена важност за откритията в с. Хотница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели.

Как са живеели хората 5000 г. преди Христа - в Хотница са живели около стотина човека в 20-ина къщи. Между къщите е имало улички. Самите къщи са били направени от плет и глина, и покрити със сламен покрив.Жилищата са били подредени на ленти, като квартали. Имало е може би и укрепителна система - ров и ограда от забити колове, подсилени с камъни. В Кърджалийско например има открити и цели кули, високи повече от човешки ръст. Тогава хората са разпхолагали с различни оръжия от кост, камък и мед: брадви, лъкове, стрели, копия и боздугани. Хората тогава са познавали и петте основни вида домашни животни: говеда, кози, овче, свине и кучето. Ловували са елени, мечки, вълци и лисици. В Южна България и Добруджа са открити следи от диво магаре, чиято популация отдавна вече е изтребена у нас. В Кюстендилско пък са намерени останки от лъв и дива коза, които са били изключително трудни за ловуване. И това не са останки от римско време, за да се твърди, че са от някой пътуващ цирк. Значи в България по онова време е имало лъвове и те са си съществували съвсем свободно. Освен това ловуването на такива големи и опасни животни е изисквало организирането на цели експедиции и много свободно време. Това пък ми дава основание да мисля,у че е напълно възможно по онова време в българските земи вече да е имало някаква висша аристократична прослойка. Още тогава хората са познавали облеклото. Тук в Хотница имаме няколко случая на открити следи от вертикален тъкачен стан за плетене на рогозки и различни плетки, останали върху дъната на някои от съдовете.

Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие преди Христа, изработила златните накити открити в с. Хотница, България, е връстник на “Култура Варна” (варненския халколитен некропол), и е по-стара от египетската и шумерската.

http://www.factor-news.net/index_.php?cm=9&id=8492
http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/hotnica.html

10 българи, загинали за свободата и независимостта на страната ни

 

1. Христо Ботев

2. Васил Левски

3. Георги Бенковски

4. Георги Обретенов

5. Иларион Драгостинов

6. Поп Сокол

7. Бачо Киро

8. Тодор Каблешков

9. Хаджи Димитър

10. Стефан Караджа

 

Операция "Стригана глава" лови Ботеви четници

 

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2050452РОСЕН ТАХОВ, "24 часа"

Мащабна предателска операция хваща в капан десетки бунтовници през 1876 г. След разгрома на Ботевата чета юнаците се пръскат из планината. Изтерзани от глад, търсят парче хляб за празните си стомаси.

По същото време в гората бродят хитроумни селяни. С хлопки и звънци на кръста те дрънчат по чукарите, а поборниците ги вземат за добитък. Мелодията на чановете ги води до кошарите, където обаче няма храна. Това кара гладните да пращат чобаните в близките села. Онези се връщат с турски потери.

За да не стават грешки, властта нарежда издайниците да са с остригани глави. Късите прически ги отличават от рошавите и брадясали комити. Така операцията влиза в историята като "Стригана глава", а участниците вграждат черните си души в мрачния пантеон на безсмъртието

Статистиката сочи, че по време на Априлската епопея предателите са повече от въстаниците.

Още първата пушка пука заради нашенски Юда. Казват, че от шумата на Оборище изпълзяла черна змия, която искала да клъвне Ненко Терзийски. Той е делегат от пазарджишкото село Балдево. На съзаклятническия форум Ненко бил неспокоен. "Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане?", питал той и правилно отговарял: "Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек, но и той не може живя между българите."

За да не го изпревари някой, Ненко хуква от Оборище към Пазарджик и изпява всичко пред Али бей. Телеграфът започва да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул. Един отряд чалми отива в Копривщица да хване водачите на въстанието. Така първата пушка подранява на 20 април вместо на уговорения 1 май.

След погрома неколцина бунтовници влизат в кошарата на някакъв турчин. "Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити като две и две четири; но от вас не искаме друго нищо освен хляб", казват му гладните.

Османлията вари кафе и се разпорежда за ядене. На тръгване нашите искат да му платят, но той отказва - бил изпълнил закона на гостоприемството. За капак сочи на бегълците откъде да минат, та да заобиколят башибозука.

"Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда", твърдят Ботевите четници Никола Обретенов и Сава Пенев.

"При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи", пише хронистът Захари Стоянов.
Отрядът на Димитър Икономов например среща овчарче и му дава пари да ги преведе по тайни пътеки.Подир малко момъкът спира. "Ако ми дадете още пари, ще ви водя, ако ли не, ще ви оставя", пазари се патриотът. Броят му, но крънкането продължава по целия път. Най-сетне групата е обградена в една воденица.

"Заедно с турците и черкезите бяха дошли и българи, които ни придумваха да се предадем и да не се бием", разказва Икономов. Стига се дотам, че понякога нашите искат засада, а турците се дърпат.

През май 1876 г. овчарят Трифон Семов полага героични усилия да предаде трима въстаници. Клетниците първо се крият в кошара на негови роднини, после се мушкат в пещерата Топлата дупка. Трифон им обещава да ги прекара през Искъра до софийското село Оплетня. Целта му е да ги предаде.

Трифон търси ортаци, но селските първенци отказват да участват в грозното дело. Тогава издайникът отива при бюлюкбашията. "Кажи им да бягат!", маха с ръка турчинът.
Той е преситен от жестокости, а и не иска да рискува живота на хората си. Чобанинът обаче заплашва, че ще се оплаче във Враца. Поставен натясно, правоверният скланя да устрои засада.

Докато вървят към лобното място, единият беглец усеща капана. "Трифоне, мирише ми на турски тютюн", казва той. В този миг гръмват шишанетата. Провидението спасява юнаците, прострелян пада само предателят. Неговата грешка била, че не си е обръснал главата.

Жертва на най-срамното предателство е Ботевият четник Димитър Ночев. Той успява да се добере до родния Пирдоп. Тук се обажда на вуйчо си. Онзи му отказва хляб и убежище, но все пак не го издава.

 

Четникът Димитър Ночев е предаден от собствения си баща.

През комшийските дворища момъкът се прехвърля у дома си. Скрива се в плевнята, където брат му Гошан тайно го храни. Бащата обаче забелязва, че хлябът подозрително се топи. Той притиска Гошан и онзи му разкрива конспирацията.

Пирдопският краевед Методи Стоянов пише: "Хитрият старец се преструва, че дохождането на сина му е приятно и казва Димитру да слезе от отлокуната (плевнята) и се скрие в зимника, където щяло да му е по-хубаво. Щом видял бунтовника в зимника, бащата заключва вратата и отива да го предаде в конака."

След Освобождението съдбата на черните души е различна. Някои са убити от роднини на жертвите. Други като Вълю Мечката се разкайват (виж карето). Трети потъват в забвение.

 

 

Паметникът край Оборище, на който е и имета на предателя Ненко Терзийски
Най-впечатляващо е случилото се с архипредателя Ненко Терзийски. Той е обезсмъртен на прочутия паметник в Оборище.

На монумента името му е изсечено редом с всички участници в революционното събрание от 1876 г. Така пирамидата събира в едно национална героика и национален резил.
По-късно грешката се разбира и възмутени туристи започват да трият буквите. Името на предателя обаче е попило дълбоко в гранита и все още личи.

 

Бенковски предаден с песента "Янкина буля думаше..."



Георги Бенковски

 

На Вълю Стоилов се пада честта да води през Тетевенския Балкан Георги Бенковски. Свинарят с прозвище Мечката храбро крачи и пее хайдушката "Янкина буля думаше..."
Хората на Бенковски се чудят защо е толкоз весел, не знаят, че това е уговорен сигнал с хайката. Упътвани от гласовития, турците сколасват да построят ново мостче на река Костина и да го хванат на мушка.

На 12 май 1876 г. дружината приближава засадата. Понеже са пръснати и оловото може да пропусне някого, Вълю ги спира, преди да минат реката.
"Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други да не паднете през мостенцето, па се не бойте вече", упътва ги той. Сетне се хвърля по корем в храстите.

Очевидецът Захари Стоянов разказва: "Докато се готвех да попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели..."

След Освобождението дядо Вълю се разкайва. "Простете ме, сбърках!", повтаря той пред Захари Стоянов. За да успокои съвестта си, Мечката обещава всяка събота да пали свещ на лобното място на Георги Бенковски.

 

.....

 

мхм

http://vbox7.com/play:222e00035c

 

Днес в На кафе с Гала гледах интервюто с инж. Евгени Делев и останах очарован.

 

Ето какво намерих - http://www.desant.net/show-news/25122/

Уважавам и тача историята,но в днешно време се гордея,че съм Българин заради такива хора!!! http://www.youtube.com/watch?v=Ft9qUcu1mvU

Уважавам и тача историята,но в днешно време се гордея,че съм Българин заради такива хора!!! http://www.youtube.com/watch?v=Ft9qUcu1mvU

тази песен звучеше докато подписвахме,за това и аз се включвам.

 

Горда съм от хората,които все още оценяват БГ фолклора и БГ традициите

тази песен звучеше докато подписвахме,за това и аз се включвам.

 

 

Не мое да бъде-ша излезна врачка 

Редактирано 24 юли 201313 г. от skalata_73 (преглед на промените)

http://alchemicaltechnologies.blogspot.de/2012/05/mind-09111989.html

Редактирано 26 юли 201313 г. от acnekt (преглед на промените)

Интересна статия за религията на прабългарите

 

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Religiya%20na%20prabaalgarite.htm

Кои са топ 10 български чудеса на новото хилядолетие?

 

http://www.bgchudesa.com/начало.html

 

http://www.bgchudesa.com/кампанията.html

 

Участвайте в националния вот за НОВИТЕ ЧУДЕСА НА БЪЛГАРИЯ!
Гласувайте за 50 големи открития, направени в периода 2000-2013 г. Обектите, находките и съкровищата са предложени от ръководителите на археологически екипи, директорите на музеи, експерти в общините и министерствата.

 

Златото на гетите от Омуртаговата могила в Сборяново-Свещари  

 

Мощите на Св. Йоан Кръстител 

 

Цари Мали град край Белчин 

Преди 30 години, в гимназията учителят ни по марксистко ленинска етика си позволи да се отклони от темата и ни разказа за един древногръцки философ, който казвал така– Щастлив съм, че съм мъж и съм гръкТа и аз така:– Щастлив съм, че съм мъж и съм българин

то и аз така : Щастлива съм , че съм жена ........те така!

Бебе едва не умря, задушили го с мокра кърпичка в гърлото

 

03.12.2013 16:58; 24 часа онлайн;

Източник: Shutterstock.com

Двумесечно бебе едва не умря от задушаване с мокра кърпичка в гърлото, пише Флагман.

Ремфие е била спасена от задушаване снощи от лекарите в МБАЛ-Бургас. В момента издирват кой е виновникът за попадането на кърпичката в гърлото на бебето, за случая са уведомени полицията и социалните служби.

 

Пеленачето е родено в седмия месец от 16-годишната Еленка от Сунгурларе през септември в Сливен.

На 22 ноември малката пациентка постъпва в Първо детско отделение на МБАЛ-Бургас с тегло от два килограма и десет грама, в изключително тежко здравословно състояние и с оплакване от майката, че бебето посинява като плаче. Изследванията, извършени в болницата, показват, че детето страда от пневмония. Със състоянието му се ангажира цялото отделение и след няколко дни, под непрестанното наблюдение на лекарите, то започва да се подобрява.

След сигнала от бургаската болница социалните служби издават заповед бебето да бъде преведено в Дом за медико-социални грижи за деца "Вяра, Надежда и Любов" - Бургас.

Макар, че състоянието на детето е стабилизирано и до изписването му остава малко. На 2 декември здравето на бебето рязко започва да се влошава. В този момент то и майката са в отделна стая.

„Когато разбрахме, че нещо не е наред бебето беше преместено в интензивния сектор на отделението, а по-късно и в реанимацията. От там установиха, че в горните дихателни пътища на детето има натикана мокра кърпичка, с каквато обикновено се прави тоалета на бебето. Веднага след изкарване на чуждото тяло, състоянието на бебето се подобри", каза началникът на Първо педиатрично отделение д-р Силва Шивачева.

От МБАЛ-Бургас вече са съобщили за случая в полицията и на социалните служби. В момента бебето се намира в Първо детско отделение, като майката не е при него, а лекарите заявяват, че няма да рискуват да я пуснат вътре. Заради бързата реакция на лекарите случаят на малкото момиченце е завършил с добър изход, съобщиха от болницата.

вече разбрах какво значи горд българин..но до днес не съм разбрала какво значи,щастлив българин.

 

какво значи,щастлив българин,драги ми реджеп

 

Имам предвид, че се гордея със себе си. С всичко което съм, включително и с това че съм българин. Поводът да се гордея с това, че съм българин е самият факт, че съм българин. На мен не ми е необходимо да имаме героична история за да се гордея, а също така в никакъв случай не бих се срамувал ако имаме негероична история. В живота съм разбрал, че за да съм щастлив, трябва да се харесвам. Аз обичам да съм щастлив и затова се харесвам такъв какъвто съм.

абе нищо не разбрах,ама важното е ти да се разбираш

Ведра ме разбра. 

"Детство мое": 9-годишно дете с прякор Пияницата пести пари за проститутка 25092 прочитания 50 коментара 01.10.2012 | 06:35
"Спрях цигарите. Вредни са. Вече съм само на козче.” Това казва 9-годишният Джо, известен в столичния квартал „Люлин” като Пияницата. Момчето, което е от българско семейство, получил прозвището си преди 3 години, когато отишъл мъртвопиян на училище, пише Монитор.
„Сутрин почвам с пет бири. Ако намеря пари, пия и повече. Предпочитам обаче да ми останат за трева. Откакто спрях цигарите, не мога, без да си дръпна поне един коз днеска”, обяснява философски 9-годишното момче, докато забърсва носа си с ръкава на якето. Твърди, че другият му порок бил сексът въпреки че е бил само с едно момиче, и то веднъж. „Една циганка ми се пусна за 10 лева, та си направих сефтето. Много ми хареса. Момичетата, които познавам обаче, още са девствени, а за циганката пари нямам. Трябва да останат за бира. Майка ми не ми дава кинти”, разказва още Джо за битието си, като се опитва да отбягва въпросите за семейството си. Негови съседи обаче са по-словоохотливи.

Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/90435-детство-мое-9-годишно-дете-с-прякор-пияницата-пести-пари-за-проститутка.html
 
 
Българчетата започват да практикуват секс средно на 13 години

http://www.lekar.bg/news-53/info-4525/Българчетата.започват.да.практикуват.секс.средно.на.13.години/

Редактирано 6 декември 201312 г. от acnekt (преглед на промените)

За разлика от Джо Пияницата талантливата Тереза Тихомирова Тодорова. е само на 8 години, ученичка по пиано в  Националното училище по изкуствата „Проф. В. Стоянов” в Русе, но вече е и известна певица. Тереза учи пеене при Наталия Константинова, носител е на многобройни отличия от конкурси у нас и в чужбина.

През тази година Тереза има 12 първи награди от различни конкурси по пиано и като вокален изпълнител. В края на август в студиото на Пламен Мирчев – Мирона в Русе Тереза записа песента „Голямото междучасие”, написана специално за нея от Хайгашод Агасян. За записа бе пристигнал и самият композитор.  

В You Tube,   има над 70 видеа, които бащата на малката певица непрекъснато „качва”.

 

 

 

http://dberbatov.org/projects/nagradi/nominee/17 http://www.slavishow.com/13-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%82-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b5-3-%d0%be%d0%ba%d1%82%d0%be/

 

Eто още една повод за гордост : България е единствената държава,в която в аптеката не питаш за страничните ефекти на лекарството, което си купуваш, а питаш  : "Нали ще мога да пия алкохол?"

Уверявам те - не е единствената!

Уверявам те - не е единствената!

 

Редактирам тогава - повечето клиенти питат първо за това.

Тук, по закон е задължение на пациентите да знаят, какъв ефект ще имат лекарствата върху тях. Ще могат ли да карат, да ходят на работа и те си питат (включая и за алкохола и то редовно).