Малките неща, които те карат да се усмихваш.

Когато видя, че е излязъл нов епизод на любимия ми сериал.

целувките на писаната ми

разгневено ревящо бебе и безпомощна изнервена майка до него

Когато свърша нещо полезно просто удоволствието и усмивките са страхотни.

Хора и животни в бебешка възраст.

Всичко красиво , което срещам едно дърво например двойка възрастни подръка едвам кретащи, но обичащи се кварталния луд с износения си костюм , който познава котките и ги е кръстил децата ,в техния си свят, въпреки , че тук може да се спори, децата са гадни и жестоки понякога тинейджери , дето се натискат по спирките вкусна вечеря в приятна компания

Едни ухаещи от обич чорапки под възглавницата на милото...

Ако започна да изреждам, трябва двутомник(най-малко) да издам. Но... Ще ви разкажа случка от миналата зима. Помните я. Яко студ. Има-няма -27 градуса, остър вятър, Плевен, сутринта към 7.15. Макар и облечена с няколко ката дрехи, на първия километър по пътя към работа, съм скована от студ. Вървя увита като буба, само очите ми се виждат, а скърцането на леда под краката ми не предвещава нищо успокоително и тогава... чувам гласчето на синигер. Пее милото. Някъде сред скованите от лед клони на дърветата. Пее с такъв патос, че освен сияйната усмивката, която се изрисува на лицето ми, първата мисъл беше: Влюбено птиче! Останалите 2.5 километра изминах с някаква странна лекота и с усмивка на лицето. Усмихвам се на децата, които играят на "големи". Усмихвам се на момичето в инвалидната количка, нейният любим и малката им рожба. Усмихвам се...(безброй са!)

Редактирано 5 октомври 201213 г. от Нел (преглед на промените)

Ох, те са толкова много..., не ми се пише роман. Радвам се на всичко малко и голямо, когато е истинско..., а пък животните ги обожавам с изключение на влечугите може би ме е страх от тях....

усмихвам се , когато виждам открадната набързо целувка на улицата ...., а по средата .....срамежливо притиснат букет цветя!

Редактирано 6 октомври 201213 г. от Ведра (преглед на промените)

Едни малки бележчици, оставени сутрин на клавиатурата ми, в кутията с кафе, при четката ми за зъби ..пълни с много любов..

един СМС, с въпрос по история .......".какво е референдум" , и от бързане да отговоря "тайно" , взех че си изпуснах телефончето ......

Тази сутрин поливайки цветята на едно листенце видях калинка..., усмихнах се и сякаш и тя ми се усмихна. Наблюдавах я дълго време,усетих някакво вълшебство..., калинка ми е дошла на гости. Сега проверих, още е там..., дали ще оживее.

Голям магазин, лъскава витрина с лакомства и ......едно залепено личице на витрината с размазано сополиво носле и оплезено езиче, с желание да си близне от лакомствата ......., отзад зачервен татко , който упорито привикваше малчугана .......с обяснение , че вече е изял едно парче торта ......

Една добра думичка

и това

момиченце, което се учеше да кара колело , таткото тичаше след нея давайки наставления и повдигаше в движение дънките си , които упорито се смъкваха надолу ........Най-милата реплика беше "....успяваш ,уууууспявашшшшшш , гледай напред...."

мазничко

Анадол с вазелин Це!

Ей тоя отговор-асоциация ме усмихна днес...

Снощи няколко щурци ми нарисуваха усмивката. Онази-идиотската, дето е напук на проблемите и натоварения ден. Свързвам щурците с лятото. Спрат ли да свирят вечер, дошла е истинската есен...

Споделеното в темата..

....превод на любима песен,  неоткраднато писмо в пощенската ми кутия, въпреки че отдавна е разбита