Хубаво четеш Ошо негови истини до които е достигнал той и стигаш до твои истини. И така всички последователи. Различват ли се твоите и с какво? Вие не сте живели неговия живот. А с Будизма ко стана и има ли резонанс?

И как ще се издигнеш над твоя ум? А над ума на другите хора? Някой да нтъ излъже!

Твоя ум може да е под нивото на друг ум.

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Нали осъзнаването на точно това наричаме просветление и среден път. Етерналистите бъркат просветление с всеведение. 

Просветлението е осъзнаване, критичност. За каква критичност, боже мой, бихме могли да говорим ако се опираме на крайни твърдения. Такива са "знаем какво е съзнание", "не знаем какво е съзнание"

 

Кои сте "ВИЕ", дето го наричате точно това - "просветлението" и "средния път"? Кога, как и по какво се разбрахте кое какво е и как да го наричате?

Иначе думичките са огледални и също са "крайни твърдения" - за каква критичност... бихме могли да говорим (кои точно ), ако се опираме на крайни твърдения. Обаче изразяването на точно това схващане е също "крайно твърдение", произхождащо от крайна и елементарна интерпретация.

А и като се излезе от "вашата"  договорена версия на "средни пътища" и "просветление", съвсем адекватно може да се предположи, че ти не познаваш кое и какво е СЪЗНАНИЕ и ОСЪЗНАВАНЕ. Може да знаеш за него, според договорени условия, според една или друга система от опорни точки, но това по нищо не означава същината на съдържанието зад думичката ПОЗНАНИЕ.

И още една особеност - може да се твърди всичко, според който каквото си избере. И според подредения и подбран контекст, да си го докарва на нужния предварително извод, с изживяванието и илюцията че той е правилен, защото е "доказан". В този смисъл същото важи по отношение и на средните пътища и просветлението, нарицателните за енерналисти и кое какво бъркат Както и за "боже мой", след като нито има или няма "боже", нито може да е "твой". Отделно че няма никакво отношение към които и да са твърдения, дори на разбралите се помежду си кое е проесветления или средни пътища.

преди 5 часа, Реджеп Иведик написа:

Нали осъзнаването на точно това наричаме просветление и среден път. Етерналистите бъркат просветление с всеведение. 

Просветлението е осъзнаване, критичност. За каква критичност, боже мой, бихме могли да говорим ако се опираме на крайни твърдения. Такива са "знаем какво е съзнание", "не знаем какво е съзнание"

 

Да мислим критично означава не само да сме любознателни и да използваме стратегии за търсене на предположения, а и да умеем да ги филтрираме, сортираме. Критичната проверка също е част от критичното мислене, при която крайните твърдения, както и некрайните са само средство за намиране на най-целесъобразно мислено позициониране.

преди 30 минути, 3,14 написа:

Да мислим критично означава не само да сме любознателни и да използваме стратегии за търсене на предположения, а и да умеем да ги филтрираме, сортираме. Критичната проверка също е част от критичното мислене, при която крайните твърдения, както и некрайните са само средство за намиране на най-целесъобразно мислено позициониране.

Критичното мислене, няма нищо общо със заемането на крайна позиция. Остротата на мисълта изисква не крайни разбирания. 

Крайното разбиране по определение предполага безкритичност към самото него. За това му се вика крайно разбиране.

Разбира се ако разглеждаш крайно и не крайно като противоположности е друго. 

За това е казано, че средния път не е дори по средата.

 

Оня музикант хал хабер си няма от логика, ама ти. 

 

Как върви мисленето. Приема се нещо за вярно и се разглеждат следствията от това приемане. Докато трае тази дейност сме безкритични към това приемане. 

Нещо сложно ли казвам ? 

 

Какво представлява критичността. Когато приемаме нещо за вярно, да не го приемаме за крайна истина. Ще сме осъзнато безкритични докато си свършим работа, но дотам. Така или иначе просветления не трупа карма. Иначе ставаме фанатици одма.

преди 41 минути, Реджеп Иведик написа:

Критичното мислене, няма нищо общо със заемането на крайна позиция. Остротата на мисълта изисква не крайни разбирания. 

Крайното разбиране по определение предполага безкритичност към самото него. За това му се вика крайно разбиране.

Разбира се ако разглеждаш крайно и не крайно като противоположности е друго. 

За това е казано, че средния път не е дори по средата.

 

Оня музикант хал хабер си няма от логика, ама ти. 

 

Как върви мисленето. Приема се нещо за вярно и се разглеждат следствията от това приемане. Докато трае тази дейност сме безкритични към това приемане. 

Нещо сложно ли казвам ? 

 

Какво представлява критичността. Когато приемаме нещо за вярно, да не го приемаме за крайна истина. Ще сме осъзнато безкритични докато си свършим работа, но дотам. Така или иначе просветления не трупа карма. Иначе ставаме фанатици одма.

Редж, може би най-типичната черта на критичното мислене е неговата многостранност. За това намеквам, не знам защо намесваш крайности и безкрайности като антиподи - критичното мислене ги съдържа и двете. 

Механизмът на мисленето може да бъде наречен и "осъзната пълнота". Тя се случва, когато, за да се открие съществено новото, изучаваният обект се включва мислено  в различни връзки. В този процес постепенно се откриват нови и нови елементи и взаимодействия и така последователно се достига до крайно "виждане" или "инсайт" на ингилизки.

Решаването на жизнени задачи обаче невинаги протича с високо равнище на осъзнатост. Този процес може частично да се осъзнава, както и въобще да не се осъзнава. Човекът често не подозира дълбочината на реалните си мисловни процеси. В неговото съзнание изпъква отчетливо само резултатът от мисленето му, а не отделните стъпки от процеса "критично мислене" и въобще "мислене".

Неосъзнаването на начина, чрез който се достига до решението, а само съдържанието на самото решение, се определя като инсайт.  Това е решение, което изпъква като внезапно прозрение или на което ти му казваш "просветление". Внезапното появяване на просветлението не е следствие от прилагане на целенасочени свързвания на неизвестното с известното, на крайното с безкрайното, на доброто със злото, а точно обратното – то е плод на синтез на минал опит с различните дуалности, комбинирано с не дотам добре осъзнавани етапи в мисловните процеси.

Редактирано 17 септември 201610 г. от 3,14 (преглед на промените)

преди 23 минути, 3,14 написа:

не знам защо намесваш крайности и безкрайности като антиподи - критичното мислене ги съдържа и двете. 

Ако продължим, ще се изнервя.

Също като за боклука. 

Изобщо не казвам това, и изрично ти го казах в предния пост. 

Думите нямат себеприрода. Ако не се разбираме, вината е у двамата. Ама да ме четеш през ред ме влудява.

За какъв сериозен разговор може да става въпрос.

преди 13 минути, Реджеп Иведик написа:

Ако продължим, ще се изнервя.

Също като за боклука. 

Изобщо не казвам това, и изрично ти го казах в предния пост. 

Думите нямат себеприрода. Ако не се разбираме, вината е у двамата. Ама да ме четеш през ред ме влудява.

За какъв сериозен разговор може да става въпрос.

Ти ме репликира пръв с прибързано обвинение в крайност и размазаха пръст над главата ми като един добър и любящ баща, но да ти кажа, че и аз имам чувството, че си говорим на развален телефон. 

 

преди 1 минута, 3,14 написа:

но да ти кажа, че и аз имам чувството, че си говорим на развален телефон. 

Май си е така. 

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Май си е така. 

А в кръчмата винаги искат пари! Крайно твърдение или не можеш да го приемеш? Ще умреш и ти и аз! Крайно твърдение и приел ли си го? За къде се подготвяш с това критично мислене? Хората около тебе приемат ли го и ко му е ценното?

преди 3 часа, _Alex&Vanko_ написа:

А в кръчмата винаги искат пари!

Пак ли закъса ? Твърденията не са крайни сами по себе си. Зависи от субективното отношение.

1. Има една много хубава бъльгарска дума - ти черпиш

2. Може рано сутрин, преди да се е събудила Алекс, да отарашиш курника и да смениш яйца за ракия

3. Може вместо да ти искат пари, да те пишат в черния тефтер.

 

Критичното мислене никому не е навредило, с изключение на тези, на които е навредило. Но изключенията потвърждават правилото. Затуй им се вика изключения.

преди 11 часа, Реджеп Иведик написа:

Как върви мисленето. Приема се нещо за вярно и се разглеждат следствията от това приемане. Докато трае тази дейност сме безкритични към това приемане. 

За кое "мислене" става въпрос в това описание - чие мислене... ???

Осакатяването на тази идея и описание е, че са откъснати от самия субект.

МИСЛЕНЕТО не е нищо без самия субект. Проблемите с "едно или друго мислене" са проблемите на самия субект, дали ще са през мисленето, или емоционирането, или през реактивността... това няма същностно значение.

Всяко действие, израз и проявление (вкл. и МИСЛЕНЕ), отделени от субекта за когото те се отнасят, са "кастрирани" от основния си контекст.

Осъзнаването е функция и проявления на комплексни психични процеси, които имат ядро и свой задължителен естествен център - не може да е налице "МИСЛЕНЕ" без идентичност, в центъра на която е структура, наречена от себе си АЗ. И не защото "може или не може", а защото тия елементи са взаимноопределящи, макар да са условни.

По същия начин няма как да има мислене без СУБЕКТ, за който същото е само проявление на неговата вътрешна самоорганизация. Опитите да се дефинират "мисленията" са безплодни и колкото и да са "велики" логиците са просто кастрирани. Цялата работа на отделянето на МИСЛЕНЕТО само за себе си, е да се изреже субекта от него и това е най-ясния признак за липса на вътрешна връзка между Проявено и Проявител, толкова нужна на толкова хора.

преди 11 часа, Реджеп Иведик написа:

Как върви мисленето. Приема се нещо за вярно и се разглеждат следствията от това приемане. Докато трае тази дейност сме безкритични към това приемане. 

Вече по този начин - МИСЛЕНЕ ВЪРВИ както може да се изрази субект, който не се саморазбира и не е във възможностите му да се саморефлектира и така да разбере. Няма никакъв проблем да приемат всякакви положения, при положения че винаги се държат като "ПРИЕТИ ПОЛОЖЕНИЯ" и не се абсолютизират. СИНТЕЗНОТО МИСЛЕНЕ съдържа в себе си безкрайните варианти на фрагментарните си условни елементи. Умението е да се поддържа достатъчна будност относно яснотата за условностите и нуждата им за синтеза.

Ето защо докато МИСЛЕНЕТО на който и да е БУДЕН за връзката между МИСЛЕНЕТО и МИСЛЕЩИЯ, няма как да е "БЕЗКРИТИЧЕН" към което и да е приемане, след като всяко приемане е условно, но необходимо и е само преходно към разширението на СИНТЕЗНИЯ процес. 

СУБЕКТ, който няма връзка между МИСЛЕНЕ и СЕБЕ СИ, разглежда МИСЛЕНЕТО като фрагмент, който той приема за цяло. В този смисъл - за него се губи яснотата кое е ПРИЕМАНЕ и кои са условията за него. От този момент нататък, той е безкритичен, заради тази "загуба".

Ето защо "просветлен", който не може да разгледа себе си през проявленията си, е подигравка и ирония - с МИСЛЕНЕТО и ПРОСВЕТЛЕНИЕТО. И е израз на дефицит на връзките между основните елементи в битието, един от които задължително е винаги СУБЕКТ. Няма битие без него, няма мислене, няма бог, няма отражения, няма философия, будизъм или просветление. Както няма форуми и коментари в тях.

Без нужното ниво на отражение и липсващи връзки отвътре между ОТРАЗИТЕЛЯ и ОТРАЗЕНОТО, всеки елемент, е отделен от общия си пъзел и разглеждането му носи ограниченията на фрагментарността. Горните думи от цитата са обикновен пример за това УСЛОВНО!!! извеждане.

Редактирано 18 септември 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Цитат

не може да е налице "МИСЛЕНЕ" без идентичност, в центъра на която е структура, наречена от себе си АЗ

И съзнание без битие! Говорят вече за надскачане на себе си и влизане в други потоци от съзнание. Четеш и летиш ама дали е възможно, не се замислят!

Дълбайте цял живот! Самооценката ли е толкова важна? Заради егото? Деца, жена, работа и кариера са по-важни а и човек трябва да се забавлява! Нужда от емоции! Лекува нервите! Ще седна да дълбая цял живот ако ще лъжа смъртта! Иначе не си струва.

Виждам за какво сте си впрегнали мозъците но нищо ново уникално няма да измислите! Тук идва на помощ лъжливото чуство ,че си Просветлен и усилва вярата ти и във възможностите ти. Но лъжеш себе си!

Редактирано 18 септември 20169 г. от _Alex&Vanko_ (преглед на промените)

Spoiler

Нямат значение думите,

И мълчанията,

И нищото на първите,

И чудовищата във вторите,

И хората,

И настроенията им,

И стерилните им радости,

И истеричните им нервности,

И непреодолимите им отчаяния,

И нелепата им принципност,

И натрапчивата им честност,

И неумелата им лъжовност,

И фалшивата им повърхностност,

И екзистенциалната им дълбинност,

И протоколната им мнителност,

И мнимата им загадъчност,

И здравните им проблеми,

И болните им амбиции,

И професионалната им гордост,

И себичната им благотворителност,

И дребнавите им ежби,

И блудкавите им любови,

И ненужните им омрази,

И стереотипното им презрение,

И меланхоличните вечери,

И уморените сутрини,

И игнорирането на чуждите,

И грижата за своите,

И излишните капитали,

И опроверганите идеали,

И сънищата на спящите,

И съзерцанията на будните,

И алюзиите на безчувствените,

И делюзиите на чувстващите,

И фарсовете на темпераментите,

И баналността на характерите,

И бетонираните им илюзии,

И невзрачните им действителности,

И проклетите им съвършенства,

И съществените им слабости,

И неистовите им желания,

И дежурните им отвращения,

И смисълът на битието,

И безсмислието на нищото,

И благоприличието на куртоазията,

И детайлите на простащината,

И молбите за човечност,

И молитвите за самоуспокоение,

И любвеобилното безсилие,

И отмъстителната дебилност,

И обречеността на надеждата,

И надеждата за разбиране,

И закърняването на инстинктите,

И бутафорията на интелекта,

И ригидността на целеустремените,

И фантазмите на мечтателите,

И мекушавостта на влюбените,

И твърдостта на разлюбените,

И радостите на инфантилните,

И гадостите на задълбочените,

И наивността на невръстните,

И инертността на възрастните,

И необходимите задължителности,

И спонтанните случайности,

И неотговоримостта на защо-тата,

И самоочевидността на какво-тата,

И призраците на екстровертите,

И самоизтезанията на интровертите,

И невъзможността на случването,

И случването на утопиите,

И знаенето на невежите,

И невежеството на интелигентните,

И меланхолията на жизнерадостните,

И радостта на тъжните,

И страстите на покоя,

И празнотите на екстаза,

И несретата на щастието,

И експлозивността на нещастието,

И терзанията на слепите,

И неадекватността на нелепите,

И едноизмерността на поливариантните,

И поливариантността на безалтернативните,

И неистовите страхове,

И неотложните желания,

И перверзиите на аза,

И реверсиите на другите,

И инверсиите на мъдреците,

И диверсиите на лудите,

И нищетата на нормалните,

И безпомощността на абнормните,

И катастрофичността на човешкото,

И фетишизирането на достойнството,

И механичността на инстинкта,

И анемията на разума,

И разтеглянето на очакванията,

И еуфорията на случванията,

И саморазправата с беззащитния,

И достолепието на дезориентирания,,

И бутафорията на догматика,

И немощта на релативиста...

Няма значение,

нищо няма значение,

щом някой се е подиграл със значенията,

превръщайки ги в ненужен фарс...

После е отишъл в църквата

и се е помолил за здраве

насред духовното си опустошение,

сведено до маниерно себелюбие

под маската на изнасилено обичане

на оня друг,

който по необходимост е принуден да обича без никакви експлицирания..

----------------------------------------

Така ще е. Ще нахлуват в живота ти хората. Ще ги пренебрегваш.

На мнозина няма да им пука от това. Не защото са непукисти, а просто защото не ги интересуваш.

Не на всички обаче. Някой – поне един – ще се пита кое е онова фундаментално безразсъдство, което е в състояние да издържи бутафорния ти баласт от имитирана разсъдъчност.

Не ще си отговори. Не ще му отговориш. Просто не ще те запита... – никога.

А времето ще влачи твоята безчувственост към мига, когато... ще изригнат в нея дълго спотаяваните ти пристрастия и – то се знае – бурята от чувства, която ще предизвикат в теб.

Ще я изчакаш да отмине. Просто ще се снишиш, пропускайки вятъра и носените от него послания, които, разбира се, не ще пожелаеш да проумееш...

Проумяването е трудна работа. Не е за отрудени хора. Съвсем не е за отрудени хора, за които друго, освен отруденост, просто не съществува!!!

А, да кажем нещичко за другия ли?

Не – не е нужно.

Другият просто е... страдание и – естествено – бездна от принудителни мълчания...

Той е твоята бездна – оная, която никога не ще бъдеш, просто... – защото те изразява дълбинно, а тъкмо това – да те изразяват дълбинно – е едничкото нещо на тоя свят, което не понасяш...

Светът е едничкото нещо на тоя свят, което не понасяш...

Затова се оставяш на течението. То вае маршрутите ти през глъбините на неизразимото.

Не – то е самото неизразимо, защото е шепотът... на твоите мълчания...

Ще се затръшне нечия врата и някой ще поиска да е трясъкът от нейното затръшване. Така мълчанията ще умрат. Не твоите – онези на другия.

Има кой да премълчава твоите мълчания. Те са бледият хоризонт на онова самоизразяване, което другият разкрива пред теб, за да скрие в него... себе си.

Не скриваш себе си. В нищо. Интелектът ти е куртоазно рафиниран, чувствителността ти – брутално ампутирана.

Е, в такъв случай какво да ти остане, ако не едната честност?! И как да я практикуваш, ако не през прозяващите се равнодушия на самоналожената си умора?!...

Просто самоинспирираща се летаргия. Просто сказания за едно сънуване. Сказанията за сънуването, наречено живот.

Останалото... – то е другият. Ала другият не е останалото. Той е ти в нечий друг живот. Той е биографичното ти самоопровергаване в наличното ти неслучване...

Ала стига. Оттекли са се смислите. Всичките. Не е останало нещо, заради което да си заслужава да се живее. Не е останало нито едно Защо?, което да оправдае винаги неистовото – и неизменно банално – Как? на живеенето... – на всяко живеене.

А то – живеенето – е проста работа. Безсмислено е да се надяваме да бъде смислено. Ето защо е – и не може да не бъде – просто... ноогенна невроза...

Не вярвате? – Питайте вярващите. Те знаят. Те са върхът на айсберга, наречен ноогенна невроза. Основата му са подводните течения... в главата на идиота.

Ето го затварянето на порочния кръг, наречен биография. Кретените ще търсят смисъл, идиотите ще подчертават смисъла от безсмислието на това търсене. Нищо повече. Нищо друго. Нищо като нещо. Просто... призрачни отсенки от живописно инкрустирана вещественост?!...

Иван Бозуков

Чуствай се значима с тази пледоария. Май много си изстрадала?

на 26 september 2013 в 11:54, _ramus_ написа:

Сега - какво имам предвид: Става въпрос, че анализирайки ситуацията като общо, може да се окачестви с лекота като "виждане в бъдещето" и като вид ясновидство.

Бързината, с която мозъкът обработва входната информация, е неподозирано висока. Интуицията е резултатът от тези несъзнавани процеси, която успява да "изплува" в осъзнатото поле и за това може да бъде доловено някаква откъслечно, макар и доста мъгляво, размито нещо, с неясни кунтури, но пък с доста конкретно смислово/информационно съдържание. Мисля си, че това е нещо като бек-ъп защитна програма на съзнанието пригодна в случаите, когато съзнателните програми не са достатъчни, за да подсигурят оцеляването.

Ще разкажа какво съм наблюдавала в себе си в тази връзка и защо, както опитът сочи, интуицията е силно развита предимно в жените.

След като дъщеря ми се роди, наблюдавах невероятно повишение не само на когнитивните си функции, но и физическата си издръжливост. Докато малката беше още бебе, ми се наложи да премина няколко тежки селекционни процедури за работа и бях подложена на най-различни тестове. Понеже и преди съм била подлагана на подобни тестове и имам представа от престациите си, то на тази селекция аз надминах с лекота всички свои предишни престации, което оказа съответния ефект и компанията ме нае на работа. Нямаше тест, на който аз да не бях престирала с резултат значително по-висок, отколкото всички останали кандидати жени или мъже. Като тестът, който им взе акъла, беше тестът за памет. Дава ти се минута и половина да запеметиш поредица от думи, които нямат абсолютно никаква асоциативна връзка помежду си. След като минутата изтече, на екрана се появява мултипъл чойс от 12 различни думи, подредени в 4-ри възможни варианта, а ти трябва да избереш поредицата, в която присъства дума, от поредицата, която е следвало да запеметиш. Когато обсъждахме резултата от теста, дори аз се учудих и го отдадох на идеята, която ме осени, просто да си представя детската стая, в която да дам точно определено място на всяка от думите, които следваше да запеметя. Но след време, поради любопитство, съм се подлагала сама на подобни тестове, и съм се опитвала по същия начин да създам връзка между върволицата от думи, но никога не успях дори да се доближа до резултата си от тогава.

 

 

Редактирано 30 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Има и по просто обяснение. Адреналин. Ако организмът ти е отчел голямо ниво на стрес, другите просто са нямали шансове.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Има и по просто обяснение. Адреналин. Ако организмът ти е отчел голямо ниво на стрес, другите просто са нямали шансове.

Не, Реджи, адреналинът повишава единствено скоростта на реакциите, когато човек е в модус заплаха - бий се или бягай - бягаш в пъти по-бързо или силата на юмрукът ти е като на Поразяващата ръка. Но няма никакъв ефект над интелектуалните способности, дори ги затиска. Опитай се да размишляваш над написаното от Бодидхарма, например, докато някой те е провесил с главата надолу от 16-я етаж . 

преди 7 минути, Мо_хи_ни написа:

Но няма никакъв ефект над интелектуалните способности, дори ги затиска.

Няма логика. За да отървеш кожата и акъл се иска, не само сила. Не съм доктор, но съм чувал, че химията, която възбужда действа едновременно на силата и на интелекта.

преди 8 минути, Реджеп Иведик написа:

Няма логика. За да отървеш кожата и акъл се иска, не само сила. Не съм доктор, но съм чувал, че химията, която възбужда действа едновременно на силата и на интелекта.

Може да си чувал, но направиха някакви изследвания и в тази връзка, и покачването на интелигентността при младите майки, вече е регистрирано. Хормонът, който смятат, че предизвиква този пийк, е окситоцинът. Но още се знае съвсем мъничко в тази връзка.

http://www.telegraph.co.uk/news/health/news/8076680/Womens-brains-grow-after-giving-birth.html

преди 20 минути, Мо_хи_ни написа:

Може да си чувал, но направиха някакви изследвания и в тази връзка, и покачването на интелигентността при младите майки, вече е регистрирано. Хормонът, който смятат, че предизвиква този пийк, е окситоцинът. Но още се знае съвсем мъничко в тази връзка.

http://www.telegraph.co.uk/news/health/news/8076680/Womens-brains-grow-after-giving-birth.html

http://gotvach.bg/n9-37421-Ендорфини

Вероятно има и неизучени , такива които все още не се знаят.....Също съм преживявал не веднъж подобно състояние , при високо състояние на стрес обикновено......усещането е за свръх-функционалност и проява на неподозирани , свръх-способности.....Обяснявам си го със "събуждане" на дълбоко скрити резерви за не дълго време на проявление...

Редактирано 31 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

на 5/30/2017 в 14:39, Мо_хи_ни написа:

Нямаше тест, на който аз да не бях престирала с резултат значително по-висок, отколкото всички останали кандидати жени или мъже.

По-добра ''фотографска памет'' от останалите

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Адреналин. Ако организмът ти е отчел голямо ниво на стрес, другите просто са нямали шансове.

Точно! Медиатор на ''симпатикусовия дял'' на вегетативната нервна с-ма(ВНС)......при повишени нива...всичко в организма заработва на МАХ

преди 16 минути, by_chechi написа:

при високо състояние на стрес обикновено......усещането е за свръх-способности.....

И най-вероятно си получил ''хипервентилация'' на организма..........По принцип като се вкл. защитните сили ......и най-вече т.нар.''инстинкт за самосъхранение''.......стават и чудеса

преди 49 минути, Реджеп Иведик написа:

Няма логика. За да отървеш кожата и акъл се иска, не само сила.

не, природата, когато ги е "задавала алгоритмите" не е имало ъкъл - било е твърде младо, твърде разхитително... и твърде бавно.

И досега - при ДИстрес, при активиране на защитните реакции, колкото повече нива се активират, толкова повече се изключват по-висшите когнитивни зони. Разбира се, това е при заварено положение, определено само от природата. Има и хора, дето се раждат с дадености, таланти... Но обобщавам условно че общото ниво е това.

Дори направих тук сред темата подходящите за това експерименти - видими са. Включително и с теб. Всеки един момент, при навлизане на каквато и да е Е-реакция, особено от защитен вид, или емоционални изблици - негативни или позитивни - веднага цялостното ниво на висшата когниция силно пада. Едни и същи хора, при задействане рязко се измества към първосигналност, намалява капацитета за дълбока обработка. В когнитивните науки Канеман тия ги обобщава като "първа и втора" системи за възприятие и отражение. И са изследвани многократно. А и в живота - е съвсем видимо, навсякъде. Аз също си направих този труд - първо на себе си, включително...

Адреналина вече МО го изясни - съвсем права е - не само че не се повишават, но там приоритета е да се отключват сложни каскади от физиологични реакции чрез хормонални тригъри, основен такъв е точно Адреналина. Между другото - в много случаи, вече съм го давал за пример за неадекватност за реагиране при дистрес - адреналиновия шок заработва, но не е възможно нито да се осмисли, нито да се регулира колко и как. А в днешното ежедневие - например, в кола, става катастрофа или дори само обстоятелства за нея - дялове в мозъка реагират веднага по програмите си, пускат мощно адреналин, кръвното се покачва рязко, следват сложни плетеници от производство и изменение на целия метаболизъм, и то в скорост - защото така е записано в инстинктивните дялове.

От друга страна - същото, но си в колата. Кръвта препуска, заедно с хормоните, всичко се отключва само и дамо да "бягаш" или да си агресивен (условно и примерно). Но ти си седнал на седалката, няма смисъл нито да бягаш нито има смисъл агресията. Добре но те са вече отключени. Маса първосигнални хора това ги стартира към агресия, дори в различни мои наблюдения - напълно неадекватна, без възможност за контрол...

Другото, което не се забелязва - е, че адреналинът е пуснал целия сложен механизъм - но всъщност отпушената енергия няма къде да отиде. И... остава в кръвта. Сума процеси изведнъж се оказват безсмислени или твърде закъснели... или друга неадекватност. Цялото това няма къде да отиде... и не се оползотворява. Това "връща" удара по самия организъм. Излезлите от нормалния си ритъм, органи и системи... са направили нещо напълно безсмислено от гледна точка на много от ставащите подобни случки. Да не говорим че примерно влизането в панически пристъп, или направо "ступор" е тотално изключване - за каква точно Защита говорим, след като запускането на реакциите е невъзможно да се контролира.

В много случаи, разбира се - се получава адекватност. Но пак - акцента ми е, че - всичко това става бързо, само в зоната на първосигналните рефлекси... и няма никаква адекватност за да се контролира всичко това. Тук идват местата на обученията, на сложните програми, които са разработени - за вмешателства в рефлексите и тяхното контролирано стартиране и действие. Но... всичко това никак вече не е "първосигнално". И твърде малко хора сред масата от тях, са способни дори да преминат през тестовете, както и сложния подбор докато се стигне до там.

Редактирано 31 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 25 минути, _ramus_ написа:

И твърде малко хора сред масата от тях, са способни дори да преминат през тестовете, както и сложния подбор докато се стигне до там.

Нетренираните се парализират - буквално ! Идва им до глътката , както се казва....

"Когато тялото ви е пълно с адреналин, мозъкът е съсредоточен, фокусиран и може да се справя по-бързо с мисловни задачи. "

http://www.obekti.bg/nauka/8-prichini-za-tova-zashcho-prilivt-na-adrenalin-e-dobr-za-tyaloto-vi