Иначе, абсолютна свободна воля би трябвало да има само Абсолюта.

 

 

Да точно така. Само че абсолютната свобода на абсолюта означава, че той може да създава абсолютно всякакви неща, но единствено и само едновременно с техните допълнения. Например абсолюта може да създаде кълбо с радиус 10 метра, но едновременно с това той създава и цялата вселена с кълбовидна дупка с радиус 10 метра.

Това е и принцип на всеобщата допълнителност.

Да точно така. Само че абсолютната свобода на абсолюта означава, че той може да създава абсолютно всякакви неща, но единствено и само едновременно с техните допълнения. Например абсолюта може да създаде кълбо с радиус 10 метра, но едновременно с това той създава и цялата вселена с кълбовидна дупка с радиус 10 метра.

Това е и принцип на всеобщата допълнителност.

Колега, моля ви, за пореден път. Трудно ли е да се четете. Сам, своето писано, критично.

Може би ви харесват тия форми, остроумие, но ако сам вие разбирате това, което пишете, следват няколко прости последици:

1. въобще няма да го пишете.

2. Въобще няма да ви се налага да пишете, демек няма да имате мотив, потребност...

3. въобще няма да ви се налага да се изразявате както и да било.

 

Свободната воля, кога стана свободна, защо е такава.

А как се допълни и от качеството "абсолютна"?

Ако е АБСОЛЮТНА, защо й е на свободата каквото и да е, защо въобще дори се нарича СВОБОДА?

И да напомня, че всъщност и "абсолютното" и "свободата" са просто абстракти, само етикети. Вие обяснявате не друго, а собственото си разбиране, на нивото на което го отразявате. Демек - вие просто се отразявате през думите кой сте самия вие. А факта, че в обясненията ви има само обяснение без да го има ОБЯСНЯВАЩИЯ, означава, че веригата от взаимовръзка още не се е затворила.

Говорите за БОГ, за абсолюта, а ГОВОРЕЩИЯ го няма сред тях. Има го ГОВОРЕНОТО, а ГОВОРЕЩИЯ не може да се "схване" че това е отражението му през огледало.

Умозрителността ви просто е някъде отвъд вас самия - свободни полети на логиката, мисленето и концепцуализациите.

 

Въобще вие сте логик, упражнявате разбиранията си. Но все някога концептуалните умозрителни стъкмистики ще трябва да излезнат в битието ви като практика.

Практика, значи - в начин на живот. Когато начина на живот започне да става опитното поле на мислите, тогава от абстракции, те се "приземяват" и е нужно да влезнат в употреба. Това ги прави опит, практиката ги допълва и екстракта от това се нарича ПОЗНАНИЕ. Мисли, без практика, без приложение, са голи и нямат "пълнеж". нямат стойност, освен на упражнения.

А живота отразява ЖИВЕЕЩИЯ го.

 

 

Обикновено всеки ментално скроен субект, се качва на ракетата на мислите, подрежда ги чрез логика, и чрез тях той изживява че подрежда "СВЕТА". В всъщност подрежда "света СИ". Подрежда го в опита си да се отрази като субект, през мисленото, през думите, през писаното (в конкретиката). Сега, в този момент, аз самия правя същото - изразявам се кой съм аз. АЗ - тази омразна думичка, която толкова не понасят големите разбирачи на егото, на сферите, на абсолюта, на големите надути думи. Думи, които нямат пълнежа на самия ЖИВОТ, са всъщност напълно незначителни. Заради ОТДЕЛЕНОСТТА им от тоя, дето ги говори. За вас това е естественост и е било така целия ви живот. Затова е важно да кажете имена, да кажете че ги "разбирате", че знаете какво те казват с думите си...

Но РИ - вие цитирате хора, които цял живот са отдали на ПРАКТИКА. Вие ги цитирате а си присвоявате да ги "РАЗБИРАТЕ". А няма как - няма съответствие. Свикнали сте през социума на внушението, че можете да си присвоявате чрез знанието опитността, която води до него. Това сред социума върви, но за полето на битие, отвъд социума, няма никаква стойност, защото му е НЕ СЪОТВЕТСТВЕНО.

Така, че вие се упражнявате ментално, но само като изживяване, един обикновен ментален сън, магнетичен с това че е логичен и прилича да е издържан. Но това оприличаване е заради вас самия. Цялата тази ментална игра, е ЗАРАДИ ВАС САМИЯ. Ментална игра с думи... през думи, през мисли...

Те и думите отразяват Изричащия ги. Но в концепцията ви, вие отсъствате от нея. Това е начина да се "изпишете" кой сте, чрез думите си - по елементите които са налице и елементите които "липсват".

 

Няколко пъти вече пиша това - а вие няколко пъти пишете че не можете да го разберете, и го прескачате и пишете отново онова, което ви е в ума. УМА ви играе на разбиране, защото вие това искате от него. И той ви угажда. И няма как да не, след като той е инструмент...

Нито веднъж не се задълбахте към опит, към път, пък експеримент. Винаги - демонстрация на разбиране, чрез мислене върху аналогии и вечното упражнение в микс на всичко, което през годините е достигнало до вас с идеята че така "виждате истината".

Това го правят всички - не виждате ли? Не виждате ли колко е важно за тях всичко това. И по тях не го ли виждате в самия себе си - нали това също е на принципа на подобието.

 

Умозрителността, колкото и да е логична в нея се съдържат ограниченията на които тя е поставена. Това се вижда през самите думи. И понеже вие се изразявате с тия си думи, за вас е невидимо тия думи да съдържат несъответствия. Та вие самия толкова сте се постарали да туширате несъответствията и да хармонизирате всички четива , през които минавате. Това го правят всички ментални типове личности. Защото менталните хора, се защитават чрез създаване на ментализирана хармонизация. И като я няма в живота им, те я конструират ментално - чрез принципи, закони, канони, сфери, полета... От абстрактни, по-абстрактни.

 

В състояние сте да защитавате, добавяте, да играете на разбиране, да обяснявате, доказвате - всичките ви концепции са обработени да изиграят пред вас една затвореност и абсолютност. И вие си присвоявате чрез всичко това ОПИТ, и ви дава изживяване на БИТИЕ. четейки си присвоявате опита на хората, които са ги извели. Които са направили евриките и те са отразявали пътя си през всичко това. ПЪТ, основан на БИТИЕ, на ПРАКТИКА.

Те извеждат практика, а не преподават на "поколенията готови знания". Вие вероятно сте работил в сферата на образованието и сте с идеята че това да се преподават знания е най-естественото нещо на света. Толкова добре имитирате типичния академичен стил, че условното ми допускане придобива известна вероятност на догадка. А в този академичен стил, няма как да се говори за друго, освен за имитация на разбиране. ЖИВОТА не е само заучено знание. А има и сфери от живота, в които няма как да се преподаде знание. Няма какво въобще да се преподаде и ония, които цитирате, с идеята "какво са казали" е просто обикновено използване с цел вие самия да играете собствения си вътрешно психичен театър.

 

Вероятно и това няма да ви е разбираемо. И сякаш отново ще има "тоя пише дългите си неразбираеми глупости". Ами... всъщност е така. Но възможно е... да не ги пиша за вас - уж ви използвам като условен кореспондент, но само заради удобството на случая, като формален опонент, чрез който се възползвам за да кажа нещо - някъде през "огледалата".

 

И да добавя, че "Терциум органум" Успенски я написал преди да срещне Гурджиев, вторият пък видял в нея добър материал за разработване и поправки в доста положения. Но Гурджиев никога не е насилвал нещата без нужда, той си е знаел защо.

 

Не беше ли точно Гуруджиев, който правил секс с жената на Успенски…уж, за да му предаде някакъв урок…по непривързаност?

Не беше ли точно Гуруджиев, който правил секс с жената на Успенски…уж, за да му предаде някакъв урок…по непривързаност?

За мен най добър урок по непривързаност за всички времена е дал сценариста на филма "Реджеп Иведик"

http://vbox7.com/play:f52057cfe7&start=95

Редактирано 13 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

2. Въобще няма да ви се налага да пишете, демек няма да имате мотив, потребност...

3. въобще няма да ви се налага да се изразявате както и да било.

Да не изпадаме в крайности, колега Рамус. Ако има мотив, има и потребност, друг въпрос е дали са осъзнати.

 

Не беше ли точно Гуруджиев, който правил секс с жената на Успенски…уж, за да му предаде някакъв урок…по непривързаност?

Сега научавам, къде по-точно го прочете? Какво ли не пишат и 99 процента от всичко са измислици, просто отговарящи на интересите им. Със същия успех може да попитат някой домашен любимец по каква причина стопанина му върши това или онова, и какво точно върши. Нали така

Да не изпадаме в крайности, колега Рамус. Ако има мотив, има и потребност, друг въпрос е дали са осъзнати.

Точно това имах предвид. Защо да е "друг въпрос" осъзнаването - за мен това е основен въпрос, в който фокусирах думите си? Все пак - и темата е такава. Не че "колегата" въобще би прочел, той е "над" тия неща.

 

А що се отнася до "крайностите" - няма такива. Крайностите са краткия и лесния начин за позициониране на даден индивид. Когато няма други начини за него, той избира заученото и пригоденото за да се ситуира между две, създадени от него "огради". Както пътеката или пътя се изграждат в пустинята, само като се оградят с бордюр. Както и всички коридори, стаи, се дефинират и определят от стените си. И там... между тях някъде, се изживява самия субект. Това е единствения начин когато не са налице други варианти...

Тук често това се ползва като похват, за целите на убеждаването, че дори и като аргумент или основание. А за хората, които познават това ограничение на мисленето, най-често го ползват за целите си като реторичен похват.

---------

Ако допуснем, че Гурджиев е създал ситуацията описана от Дакини, бих го поздравил за урока. Между другото, урок, който Успенски така и не е могъл да понесе.  И предположително това е била причината за известния разрив между тях. Иначе е бил добър менталист, но в менталистите винаги нещо остава... "недовършености", които въобще не са в менталния им свят.

Редактирано 14 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Да не изпадаме в крайности, колега Рамус.

 

 

 

Не си видяла крайности   

Като стана въпрос за крайности, нека да оприличим съзнанието на права линия. Едномерно пространство. На върховно ниво съзнанието е неограничено. То е цялата права. От тази неограниченост възникват представите. Представите можем да ги обозначим с отсечките върху правата. От върховното ниво (правата) всяка отсечка се намира в центъра на правата. Това произтича от безкрайността на правата. Тъй като правата е безкрайна, то всяка точка от правата е в центъра на правата и съответно всяка отсечка от правата е в центъра на правата. Отсечките са проявления на правата. Правата не сравнява отсечките една с друга, всяка отсечка се съпоставя с правата по един и същи начин. Съпоставени с безкрайността на правата размерите на отсечките са без значение, могат да бъдат приети за едни и същи. Голямо и малко е едно и също. Това е върховната безпричинна логика. Безпричинна е защото е неотносителна. Отнесена е единствено към безкрайността. Освен безпричинната логика съществува и относителна логика. Това е логиката на отнасяне на отсечките (представите) една спрямо друга. При тази относителна логика, вече относителните размери на отсечките имат значение, но само за съотнасяне на отсечките една спрямо друга. Например една отсечка може да е по дълга или по къса или равна на друга отсечка. Това е причинно следствената логика. Тя може да бъде само относителна. Отношението на отсечка спрямо цялата права е неотношение. По отношение на правата размерът на отсечката не е смислен. Той е смислен единствено по отношение на другите отсечки.

Редактирано 14 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Тъй като имаме свобода на мисълта, то правата може да се проявява в отсечки единствено и само като е спазен критерият за всемогъщество. Когато правата се проявява в дадена отсечка, то тя създава както отсечката, така и допълнението на отсечката до права. Всяко нещо може да бъде създадено, но единствено и само едновременно със своето допълнение (отрицание, антинещо, антипредстава). Това е поради всемогъществото изразяващо свободата на мисълта. Защо това е така. Защото в съзнанието, тъй като то е свободно (всемогъщо), всяка представа възниква само със своята противоположност. Представата за добро възниква единствено и само едновременно с представата за недобро. Представата за битие възниква единствено и самос представата за нищо. Представата за високо възниква единствено и само едновременно с представата за ниско. И така нататък и така нататък.

Редактирано 14 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

 

Сега научавам, къде по-точно го прочете? Какво ли не пишат и 99 процента от всичко са измислици, просто отговарящи на интересите им. Със същия успех може да попитат някой домашен любимец по каква причина стопанина му върши това или онова, и какво точно върши. Нали така

 

Не мога да се сетя, но ще се разтърся. Трябва да е нейде из библиотеката ми, защото съм го чела и източникът не беше някой жълт вестник, бяха мемоари, но може и да се лъжа. Както и да е, като го намеря, ще ти дам повече инфо.

 

Но е много готино от позицията на просветлен и гуру да праснеш жената на своя сподвижник и ученик, обяснявайки му след това, че, всъщност, е изпитание за напредъка на самия Успенский…Пък Рамус, гледам, дори ръкопляска на това. Разни хора, разни идеали. 

За мен е пълна перверзия и то от най-долнопробните, но не се учудвам на реакцията на Рамус - точно в негов стил, защото той вече се е издигнал и над морала, толкова се е осъзнал. Мхм. 

Не мога да се сетя, но ще се разтърся. Трябва да е нейде из библиотеката ми, защото съм го чела и източникът не беше някой жълт вестник, бяха мемоари, но може и да се лъжа. Както и да е, като го намеря, ще ти дам повече инфо.

 

Но е много готино от позицията на просветлен и гуру да праснеш жената на своя сподвижник и ученик, обяснявайки му след това, че, всъщност, е изпитание за напредъка на самия Успенский…Пък Рамус, гледам, дори ръкопляска на това. Разни хора, разни идеали. 

За мен е пълна перверзия и то от най-долнопробните, но не се учудвам на реакцията на Рамус - точно в негов стил, защото той вече се е издигнал и над морала, толкова се е осъзнал. Мхм. 

Сякаш не е въпрос на морал, а на неосъзнатост изразяваща се в болезнена необходимост на всяка цена да търси оправдание за постъпките си и едновременно с това да прехвърля отговорността от своята глава на главата на приятеля си. Един вид за да се оправдае изкарва приятелят си виновен, въпреки че приятелят му е един вид потърпевш в случая. 

 

А че това според Рамус било пример за осъзнатост, моля моля, никога не съм казвал, че е осъзнат. Не може да е осъзнат човек, който се стреми да е безгрешен на всяка цена.

Редактирано 14 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Не мога да се сетя, но ще се разтърся. Трябва да е нейде из библиотеката ми, защото съм го чела и източникът не беше някой жълт вестник, бяха мемоари, но може и да се лъжа. Както и да е, като го намеря, ще ти дам повече инфо.

Май по-добре да изчакам инфото, ако го намериш и тогава да коментираме, ако ще коментираме.

"Непривързаност" не е типична дума за Четвъртия път. Трябва да е "неотъждествяване". Хората погрешно, от липса на интерес и информация си представят Гурджиев като някакъв будистки и изобщо източен гуру. Той е бил странен за европейците, пускал е разни слухове за себе си или ги е оставял на погрешните им впечатления от срещите с него.

А иначе той (колкото еретично да звучи за неподготвения слух) казва в една беседа, че целта на школата му е да ги направи християни. Първият му учител почти по всичко, по чието настояване учи освен за свещеник, така и за лекар с наблягане на неврофизиология и психология, се наричал отец Борш - предстоятел на събора в Карс.

 

A, и тази жена на Успенски в цялата история нещо ми стои като неодушевен предмет. Бива ли такова пренебрежение

Редактирано 14 август 201412 г. от witness (преглед на промените)

Народът е казал, че всеки гледа от своята си камбанария. Та ако сравним представите с камбанарии, а пустотата със земята между камбанариите, човек за да погледне от друга камбанария трябва първо да слезе на земята, да извърви пътя по земята до другата камбанария, да се качи и да погледне.

 

Осъзнаването в такъв случай е разбирането, че слезеш ли на земята всички камбанарии са твои.

Редактирано 15 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Народът е казал, че всеки гледа от своята си камбанария. Та ако сравним представите с камбанарии, а пустотата със земята между камбанариите, човек за да погледне от друга камбанария трябва първо да слезе на земята, да извърви пътя по земята до другата камбанария, да се качи и да погледне.

 

Осъзнаването в такъв случай е разбирането, че слезеш ли на земята всички камбанарии са твои.

" ....всички камбанарии са твои."

Или не са твои !

​ ........ според казаното от тебе на други места , там за симетрии и др.т.....!

Т.е. си крайно неосъзнат... 

Е , хайде ! Осъзнат , ама до някъде....А къде е това "до някъде" е друг въпрос !" 

(да ме извиняват модераторите за изказа , ако намерят това за "престъпление" , там по някоя си тяхна точка)

Редактирано 15 август 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Когато съм се качил на камбанарията, мога да гледам само от тази камбанария. Нямам друг избор, докато не сляза на земята. Когато сляза на земята обаче, и докато съм все още на земята имам неограничен избор. Мога да се кача на която камбанария си пожелая. Пожелая ли обаче и избера ли да се кача на определена камбанария, и след като се кача на нея, аз пак съм на конкретна камбанария и мога да гледам само от нея. Обаче вече имам едно малко относително предимство, тъй като вече имам спомените от предната камбанария. Относително е, тъй като абсолютни предимства няма. Ако пожелая да видя каква е гледката от други камбанарии, трябва пак да сляза на земята, и така нататък, и така нататък.

....

Ами доста камбанарии има за обхождане.......!

И въпросът не е коя от тах е най-висока , а каква е цялостната картина след като сме обходили всичките други камбанариии....

Пък те брой нямат ! Таман си мислиш , че си стигнал последната и Хоп - нова камбанария !

Също като хоризонта....

А в същност то си е и хоризонт на достъпност...

От там нататък , отвъд хоризонта е незнанието ! А то е безкрайно.....

От това пък следва да не разпростираме собствените си виждания там където няма нищо такова или нещата стават съвсем други....

Това пък се нарича диалектика , която на тебе (пък и не само) ти е доста тъмна материя струва ми се....

Редактирано 15 август 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ами доста камбанарии има за обхождане.......!

И въпросът не е коя от тах е най-висока , а каква е цялостната картина след като сме обходили всичките други камбанариии....

Нищо не знаеш за Принципа на Безпринципността. Жалко че колегата се отказа от този си възглед, след кратка критика и много смях. Ако го усвоиш правилно съзнанието се разделя на две, осъзнава се поотделно, двете полукълба си устройват пого и камбанарията заглъхва завинаги след адският сблъсък След това виждаш...

Редактирано 15 август 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Диалектиката е по средата между земята и камбанариите. Тя също е част от съзнанието. Това е логиката на промяната. Бодхидхарма я възприема като междинна между абсолютната безпричинна логика и относителната причинно следствена логика. 

 

По към нашите географски дължини, най известният древен диалектик е Хераклит. Негови са думите "всичко тече, всичко се изменя" и " не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река".

 

Много добре е разяснена диалектиката в "Науката логика" на Георг Вилхелм Фридрих Хегел. 

 

Съгласно логиката на тази междинна част на съзнанието, нищо не съществува като застинало и неизменно. Всяко нещо съществува единствено и само като възникващо от нищо към битие и изчезващо от битие към нищо. Всяко друго движение е илюзорно с изключение на движението на възникването и изчезването. Нещата възникват и изчезват едновременно със своите противоположности, със своите анти неща. Върховно логическо отношение за тази логика е логическото отрицание. Логическо не. Асемблерска мнемоника NOT. Значи ако приемем, че съзнанието си има тактов генератор, то при всеки нечетен такт всяко нещо се превръща в собствената си противоположност, а при всеки четен такт в себе си. Това разбира се е много грубо сравнение. В съзнанието това превръщане е многопластово.

Хегел казва, че абсолютно е движението от тук в тук и от сега в сега. Има предвид превръщането (ставането), като истински движения. 

Диалектиката е по средата между земята и камбанариите.

Хубаво е че си чел , ама нещо не си доразбрал .

Диалектиката не е част от цялото !

Тя е цялото , съдържащо в себе си останалите свои части.

Казано за човешкото съзнание , диалектиката е начин на мислене и действие съдържащ в себе си всички други , частни начини на мислене и действие.

За илюстрация виж (пак !) тук за Ахил и костенурката  :

https://www.kaldata.com/forums/topic/176025-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%B8/page-19

Първият абзац е метафизика . Останалото е диалектика !

Редактирано 15 август 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Това не е вярно. На върховно ниво имаме безпричинност. На относително ниво имаме причинно следствена логика. Между тях, свързващо звено е диалектиката и няма как да бъде иначе. 

 

Хегел критикува будистите, защото не ги разбира. Нарича ги нихилисти, което не е правилно и говори за неразбиране на пустотата (от Хегел). Не е чел внимателно. В проповедите на Бодхидхарма например с няколко изречения е разяснено мястото на диалектиката в съзнанието. Разбира се казано е с други думи. Няма осъзнаване без да се разбере, че думите са капан служещ да се улови смисъла. Защото е казано "Който умее да слуша, може да извлече полза и от онзи, който не може да говори". 

...

Хегел е безспорен авторитет и моите дълбоки уважения към него !

Неговата "камбанария" се извисява високо , високо над другите около него , но все пак е само една от многото камбанарии.

Така , че не го вземай за чиста монета !

Илюстрацията от горният ми пост въобще стигна ли до твоето съзнание ?

Приеми искрените ми съмнения !

Редактирано 15 август 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Няма осъзнаване без да се разбере, че думите са капан служещ да се улови смисъла. Защото е казано "Който умее да слуша, може да извлече полза и от онзи, който не може да говори". 

Собствените интерпретации също са капан. Начина и подбора на подобията, за да се нагодят към създаваната от тия елементи "обща картина" е заради целта на самия КОНСТРУКТОР. Да се ситуира в нея, да е изяснена, безопасна, обяснена и... оттам идеята че това е "истина".

Понеже на съвременния живеещ, му се налага да синхронизира доста и различни версии на обяснения, той подбира от всяка от тях "подбрани" от него елементи. Като целта е да ги осъвмести. До него достига, че всяка от тях има ореол на "велика", на обясняваща, на валидирана (пак от други нейни последователи). Следователно или се отрича от субекта, или се прави мощен опит за осъвместяване с неговите собствени убеждения. 

 

И между другото - "проверката за валидация на такава обща картина" винаги показва предварително нейната истинност и приложимост. Това е причината толкова много хора да са толкова силно убедени че "знаят" истината, че я обясняват, че им е ясна. Заради тях е и самото понятие - " ИСТИНА". Което всъщност си е обикновен конструкт. А един от белезите на неосъзнатост, е, че за субектите, самите конструкти имат тежнението, ролята и функциите на обективна действителност. Те говорят за "истината", свободата, разбирането, душата, смъртта, съзнанието, бог... като че са част от реала, който е около тях. В известен смисъл това е точно така, Но истината няма крака, и не ходи, свободата не гори, разбирането не се разлива, душата не може да я боли зъб, смъртта няма сянка, съзнанието не може да се смее, бог не мога да плаче...

 

Ей такива неща се въртят в главите на субектите, и те плуват сред тях, като риба в океан. От друга страна - колко са велики "истините" и колко са истинни?. За субекта, живеещ във филма си - това е и самия живот, това е истината, това е вселената и това е той сред всички тях. За друг субект - в другия филм. Добре че филмите се уеднаквяват все пак - през социалните механизми... И съществуват резонансни фактори. Защото все пак процеса на живеене в собствения филм, не е само психичен. Той има много измерения... защото все пак вселената и човека са комплексни системи. Дори и "системи" не са, защото елементите са условни и се разделят съвсем относително - само заради целите на осъзнаването и разбирането им от субектите... Делението е само в отраженията с които работим - за да ги направим пригодни към самите себе си - тия, които живеем сред собствените си отражения.

 

А иначе Дакини, колежке . Никога няма да разберете нито ОШО, нито Гурджиев и отношенията им с "жените". Просто сте пристрастна и привиждате през всичко за секса някои обикновени матрични и свои житейски положения. Това е проблем по принцип. Но той идва, за да ви изрази, че е едно да се учи в академиите и да се зубрят знания. А друго е, да се вниква и да се живее "друг живот" от където идват знанията дето заучавате. Със знания никой не е отишъл там - в другия свят, колкото и академии, университети, колкото и да "практикува". Те милиони са йогисти, будисти, даоисти, медитиращи... но квито и да са - единици  от милионите "пробиват" общата черупка и се раждат за "другия свят". И там продължават.

А вие тук, още ги мерите дали са "добри", дали са свенливи или горди, дали отговарят на създадените от подобните помеждувас си мерки, по които се мерите помежду си, всичко в света си... мерите дори и онова, което не е от вашия свят.

 

Но няма как да е иначе - нямате избор. Просто нямате. И да говорите за свободи, да се разтягат философии, да цитирате величия - това пак остава само в ъв вашия си консолидиран свят, защото така или иначе никой не е в състояние да се надскочи без да е узрял. А преминаването в другия свят, става като се промени самия Живеещ. Докато се "скъса" пъпната му връв със предишното му битие и предишния му реал. Това е "остатъка" от предишното. И си има техническо време, докато се израсте... Но това са други теми... за други обсъждащи ги.

 

Няма как - вселената гениално и мъдро е карала донякъде, после е оставила щафетата в, и на, самите субекти...

Редактирано 15 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Когато съм се качил на камбанарията, мога да гледам само от тази камбанария. Нямам друг избор, докато не сляза на земята. Когато сляза на земята обаче, и докато съм все още на земята имам неограничен избор. Мога да се кача на която камбанария си пожелая. Пожелая ли обаче и избера ли да се кача на определена камбанария, и след като се кача на нея, аз пак съм на конкретна камбанария и мога да гледам само от нея. Обаче вече имам едно малко относително предимство, тъй като вече имам спомените от предната камбанария. Относително е, тъй като абсолютни предимства няма. Ако пожелая да видя каква е гледката от други камбанарии, трябва пак да сляза на земята, и така нататък, и така нататък.

Хмм... Ами ако е точно обратното и умът ти строи въздушни кули? Може пък "да слезеш на земята" в смисъл на опомняне, да е всъщност доста болезнено падане и осъзнаване, че "ти" нямаш никакъв избор.

Началото на осъзнатостта да се окаже кошмар без край, в който ти заедно с безброй други като теб живеете в отделителната система на космоса.

Молитвата на пророк Йона във втора глава напълно обяснява за какво иде реч, особено ако се прегледа на иврит

Ама ние нали не вярваме в такива неща, най-много в богатия асортимент от само-успокоителни. Кой да ни вини, щом дори най-беглият поглед към това може да "те" накара да искаш отново да го забравиш.

 

....

Може би единственото хубаво нещо е, че ти не можеш да го осъзнаеш. Ако си го осъзнал, а да осъзнаеш наистина нещо означава да го осъзнаеш с разпилените си части едновременно поне за "миг", значи се е появил някой, който може да го направи.

Редактирано 15 август 201412 г. от witness (преглед на промените)

 

Но няма как да е иначе - нямате избор. Просто нямате. И да говорите за свободи, да се разтягат философии, да цитирате величия - това пак остава само в ъв вашия си консолидиран свят, защото така или иначе никой не е в състояние да се надскочи без да е узрял. А преминаването в другия свят, става като се промени самия Живеещ. Докато се "скъса" пъпната му връв със предишното му битие и предишния му реал. Това е "остатъка" от предишното. И си има техническо време, докато се израсте... Но това са други теми... за други обсъждащи ги.

 

Няма как - вселената гениално и мъдро е карала донякъде, после е оставила щафетата в, и на, самите субекти...

 

Ти имаш ли избор? Ако да, какъв?

Хмм... Ами ако е точно обратното и умът ти строи въздушни кули? Може пък "да слезеш на земята" в смисъл на опомняне, да е всъщност доста болезнено падане и осъзнаване, че "ти" нямаш никакъв избор.

Началото на осъзнатостта да се окаже кошмар без край, в който ти заедно с безброй други като теб живеете в отделителната система на космоса.

Молитвата на пророк Йона във втора глава напълно обяснява за какво иде реч, особено ако се прегледа на иврит

Ама ние нали не вярваме в такива неща, най-много в богатия асортимент от само-успокоителни. Кой да ни вини, щом дори най-беглият поглед към това може да "те" накара да искаш отново да го забравиш.

 

....

Може би единственото хубаво нещо е, че ти не можеш да го осъзнаеш. Ако си го осъзнал, а да осъзнаеш наистина нещо означава да го осъзнаеш с разпилените си части едновременно поне за "миг", значи се е появил някой, който може да го направи.

"To whomever emptiness is possible,

All things are possible."

Nagarjuna  

 

"За когото пустотата е възможна,

всичко е възможно."

Нагарджуна  

 

"Когато човек слезе от камбанарията на земята

всички камбанарии са негови."

Реджеп Иведик 

Редактирано 16 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)