Разбира се аз самият като О-съзнат не трупам карма, когато коментирам съфорумците.

Ама разбира се, че си осъзнат.

И каква е разликата между коментара на осъзнатия и коментара на неосъзнатия за страничния наблюдател... Питам не за друго, а защото отстрани изглеждат напълно еднакво и дават едно и също възприятие за същия този страничен наблюдател. Само вие си мислите, че е различно.

 

Говоря по темата. Това ти как схващаш нещата си е единствено и само твой проблем. Просто не ме занимавай!

Редактирано 6 август 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Ама разбира се, че си осъзнат.

И каква е разликата между коментара на осъзнатия и коментара на неосъзнатия за страничния наблюдател... Питам не за друго, а защото отстрани изглеждат напълно еднакво и дават едно и също възприятие за същия този страничен наблюдател. Само вие си мислите, че е различно.

Ами ако страничния наблюдател е неосъзнат - няма разлика.

Разбира се, че ще е така според теб... Та нали според всичките ти теории досегашни, не трябва да има разлика между осъзнат и неосъзнат.

Разбира се, че ще е така според теб... Та нали според всичките ти теории досегашни, не трябва да има разлика между осъзнат и неосъзнат.

Е, освен според мен, също и според Нагарджуна, но това няма да го споменавам защото ми забраняват събеседниците да се позовавам на известни имена.

 

Освен това неосъзнати са и тези странични наблюдатели, които си мислят, че точно аз съм неосъзнат, докато всички, които си мислят, че аз съм осъзнат, са осъзнати.

Освен това неосъзнати са и тези странични наблюдатели, които си мислят, че точно аз съм неосъзнат, докато всички, които си мислят, че аз съм осъзнат, са осъзнати.

Така си и помислих. :-)

Ама разбира се, че си осъзнат.

 Мисълта ми беше, че хората се интересуват понякога и от истинските причини, разбира се не до самата им същност, тъй като на даден етап се осъзнава, че това може да се превърне в мазохизъм.

Според мен, ако някой наистина се интересува от по-дълбоки неща, ще прескочи участието на индивиди, за които целите и участията им в комуникации е запълване на дефицити от всякакъв род. Пияни или на хапчета, дали пристрастени или драматично-депресирани, убиващи време или неврози... това са обикновени житейски масовизми.

Има си теми за такива, но тях самите това не им е достатъчно, защото им омръзва и им трябват други закачалки. В конфронтациите такива хора компенсират това че са мачкани или недоволни от живота си... Има толкова много варианти, аз избрах напосоки един условен. Само за формален пример.

 

В повечето случаи, масово са личности, които са някъде в собствения си бяг и устрем, в затвърждаване на собствените си въжделения и обяснения за света. Вътрешната потребност от това е много силна, защото устоите на които стои личността са изкуствено създадени, привнесени. И като такива нямат собствена енергия, сила. Оставена сама на себе си тя се разсейва - като всяка илюзия. Но субекта е основан на това, въз основа на на сделка, в която му е обещан "ЖИВОТ", чрез изживявания. И след като вече е :закачен" за капана, той няма как да спре да налива в него енергията си. И битката за обяснения, идеологии, за внушение, правилност няма как да спре и през цялото време пришпорва всички участници.

 

Но и задълбочен човек не се занимава с дълбоки неща, там където са елементарни хора.

И... няма как да се превърне в мазохизъм, освен ако въпросния пример в последното ти изречение, е само имитация на "търсене на истински причини".

Вътрешно балансирания човек излъчва ... някои неща. И не може да се имитират чрез подражание и копиране. Има неща, които не са възможни да се уловят, за да се имитират. Следователно имитацията върви само когато "подходящата публика" гледа твърде повърхностно. Но това така или иначе е задължително условие да вървят игрите, включително и на "публиката".

 

Мазохизма е компенсациационен израз на прости атавистични проекции, идващи от конфликт в паметовите записи. И запомнен като конфликт, се възпроизвежда като такъв. Отново и отново. А като се възпроизвежда, той се затвърждава все повече - отново и отново. Повторението поражда вторичен рефлективен цикъл (като по Павлов). Всъщност е много по-сложно, но това в случая не е толкова важно.

Мисълта ми е, че ако някой е "дълбок" в същността си, той дълбоко гледа, вижда и търси, каквото му е съответствено. Подобното се привлича и насочва спрямо подобието - наричам го съответствие. Други му казват резонанс.

Редактирано 6 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

От трите вида логика, които са условно така разделени, а всъщност са едно цяло, първо мисля да кажа какво разбирам под причинно следствена логика. Първото, което следва да се осъзнае ясно е, че това може да бъде единствено и само относителна логика. Логика изключително изследваща отношението на нещата относно приетото за вярно, което се явява в своята същност първоначална относителна причина. Първоначална е, защото не е следствие на нищо, а произлиза без причина от върховното безпричинно. Наричам го върховно безпричинно, защото във върховната част на съзнанието не може да съществува причинност, тъй като на върха е волята, а причинността отрича каквато и да е воля. Там където има причинност, там няма място за свободна воля. Свободната воля създава началната относителна причина. След тази причина следват нейните следствия. Или всеки избор е необясним, но последствията му са обясними чрез него. Под необясним разбирам необясним чрез причинно следствената логика. Причинноследствената логика не може да бъде самостоятелна, тъй като в началото се поражда от върховната безпричинност и в края на логическата верига се прекратява от върховната безпричинност.

 

Или причинно следствената логика може да съществува само като част от безпричинната логика, като нейно проявление. 

От трите вида логика, които са условно така разделени, а всъщност са едно цяло, първо мисля да кажа какво разбирам под причинно следствена логика. Първото, което следва да се осъзнае ясно е, че това може да бъде единствено и само относителна логика. Логика изключително изследваща отношението на нещата относно приетото за вярно, което се явява в своята същност първоначална относителна причина. Първоначална е, защото не е следствие на нищо, а произлиза без причина от върховното безпричинно. Наричам го върховно безпричинно, защото във върховната част на съзнанието не може да съществува причинност, тъй като на върха е волята, а причинността отрича каквато и да е воля. Там където има причинност, там няма място за свободна воля. Свободната воля създава началната относителна причина. След тази причина следват нейните следствия. Или всеки избор е необясним, но последствията му са обясними чрез него. Под необясним разбирам необясним чрез причинно следствената логика. Причинноследствената логика не може да бъде самостоятелна, тъй като в началото се поражда от върховната безпричинност и в края на логическата верига се прекратява от върховната безпричинност.

 

Или причинно следствената логика може да съществува само като част от безпричинната логика, като нейно проявление. 

 

Значи завъртяно и засукано, самозатворено до съвършенство...ама издишащо.

 

Има няколко пункта, които си издишат откровено:

 

1. Няма друг вид логика освен "причинно следствена логика" - винаги логиката е базирана на определени основи. Тези основи пък са там поставени изкуствено. Затова и всяка логика е някак причинно-следствена - защото всяко разсъждение е следствено на вече построените основи.

 

2. "върховната част на съзнанието не може да съществува причинност" - ето за такива основи на логиката става дума. Дори логиката за това къде има първо-причина и къде не е основа, на която да се построят по-следващи разсъждения. Ако кажем, че може да съществува причинност, тогава крайното заключение би звучало различно, но отново съответствено с поставената основа на логиката. От тук всяка истина става не само относителна, но и пригодена към основата си.

 

3. "Свободната воля" е съставена от 2 самоизключващи се думи.  - всъщност волята е по дефиниция е "способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки", обаче остава въпроса какво е това съзнание, как е построено и колко е свободно, за да излъчи "свободна воля"...а и свободна, спрямо какво?! За да се излъчи като свободна пак трябва да е отвъд някакви определения и дефениции...

и Изобщо СЪ-знанието може ли да е свободно, като е базирано на знание, което не е много по-различно от НЕ-знанието?!

 

и.т.н....

3. "Свободната воля" е съставена от 2 самоизключващи се думи.  - всъщност волята е по дефиниция е "способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки", обаче остава въпроса какво е това съзнание, как е построено и колко е свободно, за да излъчи "свободна воля"...а и свободна, спрямо какво?! За да се излъчи като свободна пак трябва да е отвъд някакви определения и дефениции...

и Изобщо СЪ-знанието може ли да е свободно, като е базирано на знание, което не е много по-различно от НЕ-знанието?!

ММММ, предполагам че дефиницията за ВОЛЯ, тук е извадена от учебник по психология. Или УИКИ. Както и да е, но дори и да приемем условно че е това, остават няколко допълнителни въпроса. И то точно според изявеното относно "логиката" и задължителните й предпоставки.

 

"способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки"-

 

1,Способност - откъде, как и защо възниква, как се променя в проявата си...

 

2, Управлението на постъпките - за да се осъществят тия процеси са нужни няколко условия - мотивна система, свързана с йерархия на ценностите.

 

3,Доколко СЪЗНАТЕЛНО - няма как да се каже категорично. Проблема е там, че множество от импулсите, карат човека да действа компенсиращо, без да са съзнателни. Така, че като се породят, кое точно се управлява в "постъпките", след като несъзнателния импулс, реакция,,, също стартират поведение, следователно - и постъпки. В този смисъл къде сред всичко това е "управление", дори и "контрол".

Редактирано 6 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Логиката е сложна наука. Както казва Хегел в почти едноименното произведение, логиката е единствената наука в която не можеш да започнеш с някакво въведение и да продължиш със същността, защото всичко е същност. 

 

Въпреки дългия текст, Хегел разглежда логиката някак си едностранно. Игнасио Бланко разделя логиката на две, симетрична и асиметрична, като между тези двете остава неявно вмъкнато разбирането на Хегел. 

 

Бодхидхарма разделя логиката на три, относителна причинно следствена логика, логика на промяната и парадоксална върховна логика. Като това разбира се не е точно разделение, а са трите части на едно цяло. Той не ги разделя изрично, а просто описва тези три качества на ума през който ум може да се види Буда.

Това е умът на всеки. Друг е въпроса кой доколко осъзнава, че точно това е мястото, където може да бъде видян Буда.

За това говорим и за осъзнатост. Точно за осъзнатост. Тук няма място за презрение, разделяне на нива и високомерие, тъй като всеки притежава този ум.

 

Пък се размислих над този ти пост и в мен отекна следната мисла.

Че умът ни, когато сме недостатъчно "светнати", работи винаги на следния принцип - теза, антитеза и накрая синтез. След синтеза следва нова теза, последвана от нова антитеза и пак синтез. Които са последвани от нова теза…и т.н….Докато човек не се хване сам, че непрекъснато в главата му се върти едно и също, но само обектите се сменят, дори не се чатва какво яко циклене се случва в ума му. Всъщност, не си го и причинява, а кара по инерция, следва програмата на ума си/манас/, която е необходима за оцеляването, но си остава първична програма.

Една от пъврите стъпки към себепознанието е да се хванеш сам как и кога циклиш.

Между абсолютната логика на върховната безпричинност и относителната причинноследствена логика стои логиката на промяната. Това е логика подобна на описваната от Хераклит и Хегел. Логика на възникването и изчезването. За да бъде разбрана тази логика трябва да се разбере начинът на приемане за вярно, което е начинът на проявление на волята, може да се каже и начинът на проявление на върховната безпричинност. 

 

Приемането на нещо за вярно се осъществява единствено и само заедно с приемането на всичко останало за невярно. Вярно и невярно възникват и изчезват единствено и само едновременно и не могат да съществуват едно без друго. Те могат да съществуват като преходни, само в процес на превръщане в своята противоположност, като вярното съществува превръщайки се в невярно, а невярното съществува превръщайки се във вярно, като всичко това става едновременно. Според тази логика, нищо не съществува като неизменно. Това, което съществува е промяната, възникването и изчезването.

Пък се размислих над този ти пост и в мен отекна следната мисла.

Че умът ни, когато сме недостатъчно "светнати", работи винаги на следния принцип - теза, антитеза и накрая синтез. След синтеза следва нова теза, последвана от нова антитеза и пак синтез. Които са последвани от нова теза…и т.н….Докато човек не се хване сам, че непрекъснато в главата му се върти едно и също, но само обектите се сменят, дори не се чатва какво яко циклене се случва в ума му. Всъщност, не си го и причинява, а кара по инерция, следва програмата на ума си/манас/, която е необходима за оцеляването, но си остава първична програма.

Една от пъврите стъпки към себепознанието е да се хванеш сам как и кога циклиш.

Да, точно. Скечовете за Мирча Кришан. Само че не съм съвсем съгласен с точно тази формулировка. По скоро мисля че правилно е "синтез теза антитеза синтез", като синтез винаги е както в началото, така и в края и обхваща всичко. Синтеза е най важната част от всичко. Синтеза отговаря за зациклянето и отциклянето. Всъщност синтеза е всичко. В крайния вариант, когато всичко е синтезирано, той е и нищо. 

Синтеза е море, в което плуват рибите теза и антитеза. Рибите са проявление на морето и не могат да съществуват без него

Сега превеждам една сутра в която има и част отнасяща се за съзнанието, ето думите на Буда:

 

Представете си, монаси, илюзионист или негов ученик, който показва на кръстопът магически фокус. И човек с добро зрение ще започне да го изучава, размишлява над него, щателно да го изследва, и той ще му се представи пуст, кух, неоснователен, така че може ли вътре във фокуса да има някаква същност? Точно така е, монаси, с което и да е съзнание - минало, бъдеще, настояще, вътрешно или външно, грубо или фино, низше или възвишено, далечно или близко: монахът го изучава, размишлява над него, щателно го изследва, и то ще му се представи пусто, кухо, неоснователно, така че може ли вътре във съзнанието да има някаква същност?

Редактирано 6 август 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

ММММ, предполагам че дефиницията за ВОЛЯ, тук е извадена от учебник по психология. Или УИКИ. Както и да е, но дори и да приемем условно че е това, остават няколко допълнителни въпроса. И то точно според изявеното относно "логиката" и задължителните й предпоставки.

 

"способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки"-

 

1,Способност - откъде, как и защо възниква, как се променя в проявата си...

 

2, Управлението на постъпките - за да се осъществят тия процеси са нужни няколко условия - мотивна система, свързана с йерархия на ценностите.

 

3,Доколко СЪЗНАТЕЛНО - няма как да се каже категорично. Проблема е там, че множество от импулсите, карат човека да действа компенсиращо, без да са съзнателни. Така, че като се породят, кое точно се управлява в "постъпките", след като несъзнателния импулс, реакция,,, също стартират поведение, следователно - и постъпки. В този смисъл къде сред всичко това е "управление", дори и "контрол".

Ами да,

използвах част от общоприетата дефиниция за воля. Разбира се има и други неща по дефиниция.

 

Неспоменатото за волята е всъщност упоритостта в преследване на дадена цел...а защо и как - мисля, че е очевидно.

Аз поне мога да видя, че ако цената, която се плаща във вид на постоянство и дискомфорт понякога, е по-приемливата част от преследваното, то тогава преследваното, заради което се прави, е по-приоритетно....А защо е така?! Влизаме в конкретика, която е съставена от различни неща и е различна за всеки един от нас.

 

Колкото до понятието "свободна воля" - за мен е сглобена от самоизключващи се съставни...защото волята е винаги в услуга на нещо..и няма нищо свободно в това.

Редактирано 7 август 201412 г. от Alloha (преглед на промените)

Налице е цял групов уклон в говоренето на някои думички и фрази. Заучават се, после се репликират на свой ред от заучилия ги. Понеже се предават сред контекст от близки по ниво субекти, илюзията че това е "вярно", само заради критерия, че им резонира в групов аспект, както и  типичния елементарен фактор "щом и при другите е така, значи не си го измислям и е вярно".

Но за индианците или племето суахили - няма как да е така. Не е така и за ескимосите. За ония в мъглявината Андромеда - предположително, няма как да е така. Уеднаквяването в групата е задължителен фактор на това ниво и без него въобще не може да се формира матричната конструкция. От нея - битието което тя толкова подходящо формира за "гушнатите" се сред нея.

 

Всъщност изразителите на определени идеи са си обикновени потребители. Щенията определят търсенето - спрямо нивото на Търсещия. Всичко това тече заради прости групови процеси. Беше ми забавно и интересно да го наблюдавам преди години. Сега вече е безинтересно с повторението си. Но пък толкова хора ги изразява и те се изразяват чрез това. Те нямат друг избор.

От друга страна разиграват вътрешни филми според които е точно обратното - че имат избори, че са свободни. Просто версии на техни си конкретики с които населяват своя си свят. Понеже ползват думички, за тях съдържанието и думичката са едно и също. Всичко се основава на събирането на готови системи или елементи за сглобяване, от които според особеностите на потребителя, той си прави версията, подходяща за него.

Но така е направена матричната схема сред която са приели да участват. Така тя ги формира тях, а те формират нея - идеалната форма за симбиотична взаимозависимост и. Все пак - тя им дава идеята за БИТИЕ. Нищо че е във вид на изживяване, защото за тях така или иначе от това е направен света, битието им и собствения им образ. И всичко си идва на мястото, по съответствие.

 

Някъде дълбоко сред групата тлее загърбения индивидуален аспект на личностите в тях. Тъжен и самотен, сред слабите и бегли опити да се промъкне сред груповите филми. Това е втория условен елемент, който засилва и определя някои импулси и щения.

Та - това е разказват за света си, за себе си, с убеждението че това е вселената, истината, свободата или бог. Разказват си ги помежду си - понякога търсещи потвърждение в подобието, понякога в сблъсък с различното от тях, което е приела да сънува друга група, със същите характеристики и процеси, но сънуващи друг договорен и консолидиращ ги, филм. И така - каруцата си върви, те си се возят сред нея, сънувайки че са бегачи, скачачи, летци... то свободи, то избори. Дори не са в състояние да обяснят прости елементи от собствените си убеждения, но от друга страна - имитират разсъждение, но задължително в рамката на предварително определеното.

 

Веселите моменти са, когато някой е нагазил дълбоко в блатото, но устремен и застинал сред сънуването на филма си, той гледа някъде надалече и лети, той има крила, той открива истини, той ги защитава, вижда бог, излиза от самсара, разбира... Това е сега модерната версия на смачканите и объркани хора - позитивизма. Това бил начина на живот, предлагащ смисъл, истина, вечни опори, надежди. Това сбъдвало мечти, желания... че имало много неща, дето не зависили от тях и нямало как да се контролират. Но пък - е нужно. Мита за сбъдването на желанията, на мечти, се внушава като изкуството на пожелаването и е модерен откакто човека се е пръкнал... А е толкова обикновено, толкова тривиално. Но не е магнетично и не може да генерира сънуване, заедно с него - всичко останало. Няма къде да се съотнесат и проявят вътрешните проекциим, затова когато нещо "липсва', то се съчинява и нагажда, само и само да стоят подпорите, двигателите... Всъщност ето това е "живота" на Сънуващия...

Но не му пречи да сънува че е велик, едновременно с изтикването на нищожността си "някъде в мазето". Макар че има и такива сънища - дето Сънуващия се сънува в дупка, сред тъмнина... 

Не му пречи да се мачка, да го мачкат и едновременно с това - той самия да го репликира на свой ред.

Не му пречи да измисля всякакви покривала на собственото си поведение, да запълва празнините в мотивите, да покрива импулсите...

 

И всичко туй е поднесено накуп точно на местата, които се определят като "форум", като това. Създадени точно според, от-, и за - всичко това. И служещо като "витрина". И това е причината да влизам и човъркам тоя или оня... в търсене на възможен, допустим Израстващ всичко това... Е... понякога се случва да изплува. От друга страна - заявяващите и деклариращите и претедиращите за "различни" са толкова вживени в ролята си, че на моменти е направо трогателно

Редактирано 7 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Да чуеш звука от пляскане с една ръка. Така някои Дзен учители наричат образно разбирането на върховната безпричинна логика. Както казах на върховно ниво не би могла да съществува истина, което се доказва елементарно със съществуването на свободна воля. Следователно на върховно ниво, на нивото, което управлява всички други нива на мисленето не важи логиката на истината, а важи логиката на свободата, която се явява и единствената възможна смислена абсолютна логика. Какво е характерно за логиката на свободата. 

 

Това е логика на възможностите. Логика на всемогъществото. Критерии за разпознаване на тази логика са критерият за всемогъщество, абсолютната симетрия и абсолютната справедливост. 

 

Тук най труден за възприемане е критерият за всемогъщество. Според този критерий нищо не може да съществува, отделно от съществуването на неговата абсолютна противоположност. Всичко е възможно, но само при едно условие, едновременно с него да съществува и антивсичко. Истината и лъжата са абсолютно равнопоставени. Всъщност абсолютната симетрия и абсолютната справедливост са присъщите характеристики на абсолютното всемогъщество.

 

Естествено в таблицата за истинност на всяко крайно логическо отношение има равен брой нули и единици, защото в противен случай то не би било симетрично и справедливо и не би могло да отговаря на критерия за всемогъщество. Всяко логическо отношение, в чиято таблица за истинност не съществуват равен брой нули и единици, не би могло да бъде крайно, тъй като такова отношение дискриминира или истината или лъжата и в този смисъл не би могло да бъде справедливо и симетрично спрямо тях.

Уеднаквяването в групата е задължителен фактор на това ниво и без него въобще не може да се формира матричната конструкция. 

Кое е следващото ниво?

Кое е следващото ниво?

 

Ниво "срамус".

Което, от дуална гледна точка, може да се интерпретира и като "с Рамус", и като "сра мус", но и като "срам ус". 

Редактирано 7 август 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Кое е следващото ниво?

При така формулиран въпрос и негов контекст няма никакъв смисъл да се умува и одумва. Трябва да съм на "нивото" на колежката, да ми е паднал акъла в дъното, за да пиша директно за подобни неща. Вредно е най-вече за тия като нея. Поразиите и тоталното изкривяване, от пренасянето на инфо между нивата, са налични навсякъде и са съвсем очевидни.

"Грешките" от опитването са неминуеми и са част от самото израстване (затова сложих кавичките на "грешки"). Понякога толкова се изчерпват сънуваните светове, че и сламка да се подаде и веднага лумват детските приказки с нова сила, в стремежа да се оцветят, изпълнят, да им се придаде онова тежнение, за което са предназначени.

А смисъла е изчерпването да нарасне критично до степен, в която да се получи възможност за откопчване, разделяне на спящия от приказките които сънува. Разбира се се иска и съответното насищане, за да се събере достатъчна форма на зрялост.

 

Приказките и сънуването им, са етап в израстването на субектите. Неподготвен и незрял субект, ако бъде разбуден, това за него би било унищожителен срив. Това е направо "убийство", защото неговата собствена идентичност е срасната със съня и сънуваната приказка. Заради това природата (Живота, Вселената) е вградила защити от всичко това. И на всеки микроетап те се променят заедно със самия субект. Между другото, заради тази взаимовръзка, по елементите на защитност и нагаждане, сравнително лесно се извежда нивото на зрялост в самия субект. По това, и по много други съответствия, изразеното по коментарите говори толкова много за скритите от самите коментиращи техни качества, зрялост... и още много друго. Ако запиташ самия коментиращ какво точно е написал, как това се съотнася към него самия, кога, как и защо е написал точно това... никой от говорещите си тук не е способен да каже. Не че не питах, не че не ги провокирах - но нищо... Става въпрос че липсва връзка между субекта и неговите собствени изразни средства. За него те са сраснати с идентичността му и понякога дори самите въпроса и насока, са стряскащи. За други - отричащи. Най-важния фактор е доколко и докъде е връзката между субекта и всичко, което той извършва. Степента на адекватност на тази връзка е налична винаги - въпроса е самия субект, доколко долавя тази адекватност - сам, спрямо себе си. Въобще - разговорите със себе си, и съдържанието на тия "разговори" е първия белег за узряващ индивид.

 

В този смисъл - написано е по думите ми навсякъде, дори тук, в този коментар, но може би се иска да се чете по-внимателно. Използвам дълги изречения, сменям словоред, пиша дълги коментари, в които изразявам много неща. Слагам бариери - и разсейването, припознаването, слабата концентрация, умората, свалят нивото на прочит, потенциала на осмисляне... Имам познание как и кое точно четат, прескачането по абзаците, кои думички в изречението улавят... Това вече е експериментирано, защото на определени елементи, всеки реагира според защитите си, според нивото си на отражение - осмисляне, разбиране, вникване...

 

По този начин хем пиша, хем скривам от тия, дето имат очи, но виждат само сънувания си свят. И за които... ще му дойде времето не като умуват, за да го нагаждат към приказките си в стремежа си да ги правят цветни, а сами да израснат и да изразяват те, през себе си, своя съответствен реал. Сами да навлезнат, израствайки постепенно от "предишното ниво".

Толкова е просто - нужно е да е извървян пътя, за да се разпознава. Чак тогава разбирането си идва по съответствие и напълно естествено. За тия неща ученето, заучаването... са напълно неадекватни. Затова и използвам различни способи, които провокират измислената сигурност и убеденост на "научилите" и напълно естествено се дразнят на това и се пораждат реактивно различните им типове защити.

Съвсем прост пример е опита за "духовитост" на колежката от последния й коментар, дори в опита й да се шегува.

 

Затова пиша, че ако внимателно се зачита човек, във всеки коментар е написано основното за всеки негов автор. Това са своеобразни автографи, подписи, дори автобиографии. Това най-много е събрано и компресирано в теми за секса и онова, което в матрицата се води "духовност". Затова и гледам главно тук - както вече посочих, форумите са чудесна възможност да се изследва и извежда общата матрична картина. Дори с възможност и за активна намеса, оттам - опитно експериментиране. И при внимателно вглеждане и достатъчност на изходен материал, да се съставя и проверяват данни. Въобще - обикновена лабораторна работа.

-------------

Сега, ето нещо специфично:

Ти самия, способен ли си да опиташ - събери си достатъчно широк материал от твои коментари, и се прочети сам. Виж внимателно контекста им, спрямо кое и какво са писани... Но се нагласи да прочетеш, сякаш това не са "твои". А задачата сякаш ти е да прочетеш и съставиш досие и профил на напълно непознат човек. По време на четенето, също запази тази "нагласа".

 

Способен ли си да забележиш, съставиш и изведеш, дори и за себе си, аналитична картина на собственото си ниво на отражение. Слаби места, силни страни, вникване. Понеже тия неща се променят - от достатъчно инфо, дори статистически похвати, можеш да изведеш кои твои коментари си бил "по-адекватен", кой по-реактивен... Оттам - можеш да си изведеш схема на динамиката на тия промени - която ще ти подаде кога си повече потенциален, кои са условията които повишават потенциала ти. Асоциативна, ментална, емоционална, реактивна... криви. По този начин, дори ползвайки математически способи ще изведеш някаква условна картина за самия себе си.

 

Много неща ще забележиш... за много неща ще ти се отворят очите. Но се иска труд, много труд, много търпение, много мотивация. Системата се извежда постепенно, в динамиката на самия процес. Заради това тия неща са слабо достъпни за масата хора. А и... самата възможност да разберат неща за себе си, които биха наранили собственото им вкопчване в собствената им картинка и приказка, веднага ги демотивира. Тази защита идва от несъзнаваното и тече "зад завесата". Това я прави напълно невидима. Но в някакъв смисъл самата защита се прикрива, за да не се забележи от субекта. Тя става по-възможна за регистрация и отчитане, когато целия потенциал на съзнанието се насочи към самия субект и всичко, което "излиза" от него. Първо са очевидни положения, но колкото повече се задържи фокуса, толкова повече започват да изникват разни нещица от "зоната на здрача". Някои от тях са направо като абсурдни. Други - шокиращи...  .

 

В този смисъл никога не е било нужно задължително да си будист, нито какъвто и да е. За всичко това нямаш нужда от учение. В себе си съдържаш всичко, което ти е нужно. То е прикрито и те очаква за мига, в който ще се обърнеш към него и вместо със слепи очи, ще можеш да се възползваш от огромния потенциал, който е заложен във всеки от нас. И от потенциал, се превръща в проявена енергия. Бавно и постепенно, систематично и последователно. Целия процес е заложен предварително. Просто "зрее" и очаква своя пореден нов МАГЕЛАН да потегли на собственото си пътешествие към непознатия "себе си".

 Нямаш нужда от условия, от нищо и никого - за целия свят и вселената мостът е през твоето "отвътре". Не е нужно учене, не е нужно учение. Не е нужен учител. На тия, които това им е нужно, те го гледат да го получат наготово и отвън. Да им кажат кое, как и какво е, да им обяснят, подадат, сведат да го смелят. В контекста и сделката със социалната матрица, сред която тече битието им. Търси отвън, само този, който не се сеща за отвътре, който няма идея какво има там, който не познава самия "себе си". 

 

Така, че отговора на въпроса ти в началото - вече е оставен, ще трябва да се потрудиш и доизведеш сам. В случая се опитах да те улесня колкото можах, макар че дори преминах някои "граници". 

Редактирано 8 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Няма нива. На върховно ниво логиката е такава, щото високо ниво и ниско ниво е едно и също. Иначе няма равнопоставеност. На върховно ниво осъзнаваш, че си осъзнат и неосъзнат, не си нищо повече от другите, но не си и нищо по малко. Какво означава това. Ами много трудно, почти невъзможно е да загубиш безпристрастност, дори и когато си въвлечен и действаш в определена посока. Затова е казано, че осъзнатите не трупат карма. Дори и когато взема страна, осъзнатият я взема осъзнато. Не вменява вина на врагове, на свои и на себе си, защото е осъзнал същността на проявлението на волята. Не съществува върховна вина, защото не съществуват върховно добро и върховно зло. Като казвам, че на върховно ниво няма нива, не си противореча, защото то е ниво и не ниво, то е върховно и долно.

http://en.wikipedia.org/wiki/Ignacio_Matte_Blanco

Ако двуизмерно същество разсъждава като нас… Сякаш ѝ отива на темата на Рамус.

Успенски е създал някаква геометрично-психологическа аналогия (както се казва – убиец ) между света на плоското същество по отношение на триизмерния свят и нашите обичайни представи за света, отнесени към реалността.

 

______________________________________________________________

 

Без да си представя явленията извън плоскостта, тоест извън неговото пространство, плоското същество ще смята всички явления, както вече беше казано, за случващи се на своята плоскост. И всички явления, които то смята за случващи се на плоскостта, ще ги смята за намиращи се в причинна зависимост едно от друго, тоест то ще мисли, че едно явление е следствие на друго, случило се също тук, и причина за трето, което също ще се случи тук.

 

 

Ако през плоскостта преминава разноцветен куб, то целия куб и неговото движение плоското същество ще възприема като промяна на цвета на линиите, лежащи на повърхността. При това ако синя линия замени червена, то плоското същество ще смята червената за минало явление. То няма да е в състояние да си представи, че червената линия някъде съществува. То ще каже, че линията е една, но променя цвета си по силата на някакви причини от физичен характер. Ако кубът се премести обратно и след синята отново се появи червената линия, то за плоското същество това ще бъде ново явление. То ще каже, че линията пак е почервеняла.

 

 

Всичко, намиращо се отгоре и отдолу, ако плоскостта е хоризонтална, и отляво и отдясно, ако плоскостта е вертикална, ще бъде за съществото, живеещо на тази плоскост, лежащо във времето, тоест в миналото и бъдещето. Тоест онова, което в действителност лежи извън плоскостта, ще се смята за несъществуващо: или вече преминало т.е. изчезнало, преставайки да бъде, онова, което никога няма да се върне; или бъдещо, тоест още несъществуващо, непроявило се, само възможно.

…

Да си представим, че на плоскостта на двумерното същество е поставена монета и е поставена недогоряла свещ със същия диаметър като монетата. За плоското същество това ще бъдат два равни кръга, тоест две абсолютно тъждествени движещи се линии, и то никога няма да намери никаква разлика между тях. Функциите на монетата и свещта в нашия свят – за него са съвършено terrа incognita. Ако само се опитаме да си представим каква огромна еволюция трябва да извърши плоското същество, за да разбере функцията на монетата и свещта и разликата в тези функции – ще разберем какво разделя плоския свят от триизмерния. Разделя ги, преди всичко, пълната невъзможност  даже да си представи на плоскостта каквото и да е подобно на триизмерния свят с разнообразието на неговите функции.

 

Свойствата на явленията на плоския свят ще са крайно еднообразни, ще се различават чрез реда на появяванията, продължителността, периодичността. Телата и предметите от този свят ще са плоски и еднообразни като сенки, тоест като сенки на съвършено различни предмети, струващи ни се еднакви. Даже ако плоското същество чрез съзнанието си влезе в общение с нашето съзнание, то въпреки това няма да е в състояние да разбере цялото разнообразие и богатство на явленията от нашия свят и разнообразието на функциите на нашите предмети.

 

Плоските същества не биха били в състояние да усвоят най-обикновени за нас понятия.

 

За тях би било много трудно да разберат, че еднакви за тях явления, всъщност са различни – и че от друга страна, явления съвършено отделни за тях в действителност са части от едно голямо явление и даже един предмет или едно същество.

 

Това последното ще е едно от най-трудните за разбиране неща за плоското същество. Ако предположим, че нашето плоско същество живее на хоризонтална плоскост, пресичаща върха на дърво паралелно на земята, то за това същество разрезите на клоните ще му се представят като съвършено отделни явления или предмети. Идеята за дървото с неговите клони никога не може да се появи в неговото въображение.

 

Въобще разбирането даже на най-основните и прости неща на нашия свят ще е безкрайно дълго и трудно за плоското същество.

 

То трябва напълно да преустрои представите си за пространство и време. Това трябва да бъде първата крачка. Докато това не е направено, няма нищо. Докато плоското същество си представя цялата ни Вселена във времето, тоест отнася към времето всичко стоящо от двете страни на неговата плоскост, то никога нищо няма да разбере. За да започне да постига „третото измерение”, двумерното същество, живеещо на плоскостта, трябва да си представи пространствено своите временни понятия, тоест да пренесе своето време в пространството.

…

Ако поставим на плоскостта на двумерното същество петте пръста на ръката си, то това за него ще бъдат пет отделни явления.

…

Да изследваме подробно стъпка по стъпка как плоското същество би преминавало към разбиране на нашия свят, лежащ за него в областта на тайнственото трето измерение, тоест част в миналото, част в бъдещето – би било във висша степен интересно… но, може би, съвършено ненужно. За да постигне света на трите измерения, плоското същество преди всичко трябва да престане да бъде двумерно – тоест трябва да стане тримерно или, иначе казано, трябва да почувства интерес към живота в триизмерното пространство. Чувствайки интерес към този живот, то вече само ще се откъсне от плоскостта си и никога няма да е в състояние да се върне на нея. Навлизайки все повече и повече в кръга на билите по-рано за него съвършено непостижими идеи и понятия, то вече ще стане не двумерно, а тримерно.

 

П.Д.Успенски „TERTIUM ORGANUM”

Интересни разсъждения. Могат да се продължат по различни начини. Например двумерното същество като умре в двумерния свят ще стане тримерно, а после като умре в тримерния ще стане четиримерно и т. н. до безкрайност. 

 

Друга линия на продължение на разсъжденията би могла да бъде, че нелокалните явления в нашия свят могат да се обяснят с проявления на четиримерния свят в тримерния. 

 

И много други...

 

Но, това са представи и обяснения. Това не е природата на ума. Това са проявления на природата на ума. Природата на ума е непредстави, необяснения, непричинност, свобода.

Сега, вярно е, че може да се каже, че и това е представа. Но това е представа, която е справедлива спрямо всички останали други представи. Следователно е възможно най адекватната представа в един безпричинен свят. Освен това да не забравяме, че това е моята представа.

Да разгледаме парадокса на Зенон за стрелата и мишената. Да допуснем, че нямаме опит и нямаме възможност да изстреляме стрела и да проверим какво ще стане. Остава ни представата, която ни е внушил хитрецът Зенон, че тъй като преди да измине цялото разстояние стрелата изминава половината и после на половината половината, а имаме безкрайно много половини и винаги ще има още една половина, която стрелата трябва да измине, то следователно стрелата никога няма да достигне до мишената. Логично, но ако познаваме природата на ума, ще сме на ясно, че логика има само в представите и обясненията, а в природата на ума има справедливост. Причинно следствената логика е винаги относителна. Къде е относителността в разсъжденията на Зенон, която прави така щото тези разсъждения да изглеждат причинно следствени. Или по друг начин казано, кое е това относно което разсъждава Зенон. Като казва половината, кое е това на което е тази половина. Това е разстоянието до една конкретна мишена. Справедливи ли са тези разсъждения относно разстоянието до други мишени. Не, не са справедливи. Следователно има нещо гнило в Дания.

Редактирано 11 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Хе, Уит, не знаех, че Упенски има подобно произведение.

Подсети ме за една боза, писана от мен преди известно време, за който има нерви да я изчете. 

 

Кои са съвременните хора? 3D or 4D?

 

Представете си, че се качвате от третия етаж в асансьора, но изведнъж, докато асансьора се катери към четвъртия етаж – засяда. И че човечеството е заседнало в това положение между триизмерната и четириизмерната реалност от известно време.

 

Или си представете квантово-еволюционните скокове, при които някое същество ражда от самото себе си друго себе си, но в ново качество? Както Пуруша ражда безброй малки Пуруши? Или …бягала си една животинка по земята и започнали да се случват с нея метаморфози…и от тази животинка, както змията си хвърля кожата – изведнъж се получило ново същество?

 

Но я си представете, че метаморфозата е започнала? И на животинката й поникнала човешка глава…обаче нещо се случило и животинката с човешка глава спряла да се развива…застинала в това недоизлюпено състояние – с тяло на животно и глава на човек!

И че от този момент, та досега живеем и не живеем едновременно в две реалности. В реалността на организъм на животно, която вече не ни устройва напълно, защото е станала е непълноценна; и във все още недоосъзната реалност на човека, към която не сме се приспособили напълно. В която дори не сме се родили, а камо ли да става дума за живот в нея.

 

Съществуват няколко типа жизнени форми.

Колко типа точно – това за момента не е важно.

 

За всеки тип жизнена форма има и съответна реалност. Например животните са жизнена форма номер 3, на която съответства триизмерната реалност. Животните живеят в тази 3-д реалност, която ние наричаме с “тук и сега” –съвсем пълноценно. Това е тяхната ниша.

 

Човекът обаче е жизнена форма номер 4, за която съответства 4-д реалността. Човекът – в пълноценно и напълно развито състояние – е осъзнат в 4-д реалността така, както ние в момента сме осъзнати в 3-д реалността. В тази реалност човекът притежава пълноценно и функционално 4-мерно тяло, както ние в момента имаме 3-измерни тела.

Съответно, човекът възприема и си взаимодейства с предмети и същества в 4-мерната реалност точно толкова ясно и отчетливо, както ние в триизмерната.

Такъв човек живее в реалност с пълноценно време.

Ние живеем в реалност с инвалидно време.

И тъй като съвременният човек е недороден в 4-д реалността, то и реалността, която се възприема от съвременния човек, е недооформена, изрязана, откъслечна, непълна.

Една от проявите на тази несъстояла се реалност е смъртта. Човекът в 4-д реалността няма да познава подобно явление. Смъртта за нас в 3-д реалността съществува само, защото сме заседнали в 3-д реалността, докато нашата същност вече се намира в 4-д реалността, но е безпомощна там.

Затова пълноценно и обективно ние осъзнаваме само триизмерната реалност. И когато същността ни напълно преминава в своята 4-д реалност, ние наблюдаваме как тя изчезва или изоставя това застаряло тяло.

 

Друга проява на инвалидната ни реалност е необратимото физично-биологично време. И обратимостта на това време в тънка форма – памет, спомени. Това делене съществува именно защото сме заседнали между третото и четвъртото измерение. Обратимостта на времето в нашия ум се явява доказателство на нашето частично 4-д съществуване, в което поради някакви причини не сме се състояли пълноценно.

Ние – такива, каквито сме в момента – живеем паралелно в 2 реалности. А може би още по-точно би било да се каже, че живеем в две реалности, но това не е пълноценен живот. Както не е пълноценен живота на човек, заседнал между етажите.

 

В следствие на това състояние ние, хората, сякаш имаме отделно УМ – който е и някакво недоразвито 4-д тяло и непълно и неточно осъзнаване на 4-д реалността, и от 3-д ТЯЛО. Нашето тяло продължава да стърчи в царството на животните – в триизмерната реалност. С това си тяло сме принудени да живеем по законите на 3-д. Вътре, дълбоко в себе си, всеки човек усеща и разбира, че това е много неправилно, но това разбиране е безсилно – тъй като вече фактически сме напуснали триизмерната реалност на животните. А с ума си “живеем” все още само в кавички в 4-д реалността.

 

Длъжни сме да търпим законите и на тази реалност на гърба си, без да сме в състояние отчетливо, предметно и различимо да ги осъзнаваме. Вместо това имаме нещо непознато, мъгливо в главите си, състояние, което ни дезориентира, не можем да направим някакво смислено действие, чувстваме се изгубени, безпаметни…И на това инвалидно състояние се базира цялата съвременна човешка култура, наука, изкуство, битие..

 

Например, известните добре нам религии от типа на дзен ни учат да живеем “тук и сега”. Учат ни да се избавим от ума, за да можем да започнем да живеем щастливо…Опитайте сега, в този момент да се осъзнаете в “тук и сега”. Огледайте се…заслушайте се в звуковете…прислушайте се към усещанията си…Обърнете внимание на колко голяма част от заобикалящотото, което се случва “тук и сега”, ние не обръщаме никакво внимание!!! Нашето внимание непрекъснато се намира “там и тогава”, някъде си в умствената реалност. В същото време имаме такова впечатление, че тази умствена реалност е нереална, че е някакъв неживот. Обърнете внимание, че много ни учат на това – много учители казват, че трябва да се научим да живеем в настоящето, в “тук и сега”, че ценностите на нашия ум – това не е истинския живот, че живеейки в своя ум, ти проспиваш живота си, живееш илюзия, която е непълноценна…

 

И са прави. Нашият ум не е пълноценно съществуване. Защото ние в тази реалност все още сме недоизлюпени. Умът ни все още не се е сформирал пълноценно в 4-д. А и не можем да живеем пълноценно в 4-д без тяло. А ако се осъзнавате в тук и сега, ще започнете да осъзнавате неща от типа на: “Уау! Това, което ме заобикаля, на това му викам аз истински живот! Истински впечатления, осещания, неповторими мигове и събития. А аз живея непълноценно в ума си, пропускайки, дори не забелязвайки всички тези истински моменти!”

 

Подобно на този клип: http://www.youtube.com/watch?v=jSVSXwCNpT0

 

Не вярвате? Опитайте да се вгледате, да се прислушате, да усетите всичко, което се случва около вас тук и сега! Обърнете внимание на факта как вие в този момент почти не живеете…а през по-голямата част се намирате някъде в ума си…

Както и да се впечатляваме от опита на тук и сега, ние винаги, рано или късно, неизбежно се връщаме в реалността на умовете си и отново спираме да забелязваме миговете “истински” живот, тук и сега, сегашния момент…Все едно сме балончета въздух, които непрекъснато по законите на физиката биват изтласквани на повърхността на водата. Колкото и да ни се иска да се задържим на дълбоко във водата на живота – независимо от усилията ни – биваме изтиквани на повърхността – в недоразвитата реалност на нашите умове.

Тъй като реалността на “тук и сега” – това е 3-д реалност, а тя вече не е наша. Това е царството на животните. И всички онези религиозни сподвижници, които благодарение на невероятното си упорство им се отдава да се “избавят” от ума си и да се върнат в битието на тук и сега, на нас ни се представят като светии, като постигнали просветление…

А де факто, тези същности просто са се върнали обратно в царството на животните. Те просто толкова дълго са се съпротивлявали на еволюцията на Човека, че в крайна сметка са успяли да унищожат този важен зародиш на човешко съзнание, което ние наричаме УМ.

Когато се осъзнаваме в тук и сега, можем да усещаме, че това е много чисто, добро, познато и родно състояние. Това е логично, тъй като този етап от еволюцията вече сме го изминали. И връщането към него, винаги ще се възприема от нас като завръщане към нещо родно, мило, топло…

 

Какво да правим при тези обстоятелства?…  

Редактирано 11 август 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Хубаво сте поразсъждавали, мен много не ме бива, затова цитирам повече. Аз бих го направила по друг начин, разбира се, не че ще е мой но той винаги е всъщност собствен, затова често използвам думата "идиот" - не в обиден смисъл, защото "идиот" ще рече нещо уникално, собствено. Аз каквото съм писала (стихотворения, не нещо друго)  съм го писала в състояние на транс... една част пише, другата гледа

 

 

А де факто, тези същности просто са се върнали обратно в царството на животните. Те просто толкова дълго са се съпротивлявали на еволюцията на Човека, че в крайна сметка са успяли да унищожат този важен зародиш на човешко съзнание, което ние наричаме УМ.

Когато се осъзнаваме в тук и сега, можем да усещаме, че това е много чисто, добро, познато и родно състояние. Това е логично, тъй като този етап от еволюцията вече сме го изминали. И връщането към него, винаги ще се възприема от нас като завръщане към нещо родно, мило, топло…

 

Какво да правим при тези обстоятелства?…  

Ами както казва Иван Методиев "Ала който няма опашка, не го разбира, а който има – не го съзнава."

Неее, при това и де факто? Не. Доста повече светци сме изклали и изяли тогава, ужас. Какво ни чака не ми се мисли.

 

 Човекът обаче е жизнена форма номер 4, за която съответства 4-д реалността. Човекът – в пълноценно и напълно развито състояние – е осъзнат в 4-д реалността така, както ние в момента сме осъзнати в 3-д реалността. В тази реалност човекът притежава пълноценно и функционално 4-мерно тяло, както ние в момента имаме 3-измерни тела.

Съответно, човекът възприема и си взаимодейства с предмети и същества в 4-мерната реалност точно толкова ясно и отчетливо, както ние в триизмерната.

Такъв човек живее в реалност с пълноценно време.

Ние живеем в реалност с инвалидно време.

 

Представи си, че 4-д е пълнотата, цялото на едно явление, от което ние възприемаме само някакви разрези, които мислим за самото явление. А то е цяло, от раждането си до края, с всичките си трансформации е нещо цялостно - човек, дърво, животно, клетка, планета и т.н. Вътре в това цяло няма време, то самото съществува като съвкупност, както ние поради невъзможност за друго възприемане го мислим, от безброй разрези или мигове, и състояния.

Та можем по-скоро да кажем, представяйки си нещата така, че 4-д човекът живее в реалността, в която няма време,

а ние (осъзнавайки непълно и преобърнато пълнотата) в илюзия за време.

Затова не можем да си представим, че в понеделник е необходимо да се "случва" нещо заради друго "случващо се" след няколко дни в събота. Не в смисъл на причина и следствие, а защото такава е формата или конструкцията, или графиката, или устройството на цялото. Звучи като предопределение. Как да си обясним пророчествата и неточните пророчества? С настоящия поглед, с който се опитвам да се побъркам и да объркам всичко - единствено с неточност на пророка, с пропуск, непопадение.

Е, опитах се и аз като вас да повизионерствам. Макар че цялата книга на Успенски не съм я чела, но съм си дала заявката и я чета в необходимите може би моменти... от цялото. Уф.

 

Но, това са представи и обяснения. Това не е природата на ума. Това са проявления на природата на ума. Природата на ума е непредстави, необяснения, непричинност, свобода.

Познатите сравнения са, както всички цветове са не-цвят, който ги съдържа; или безмълвие, което съдържа всички звуци; както най-интензивната светлина е тъмнина;  и т.н. Те обаче са такива само за наблюдателя, а без него и извън него не съществуват.

Не е зле да се поправя малко, като се самоцитирам

 Вътре в това цяло няма време,

Вътре има време, разбира се, за цялото няма. Но какво трябва да значи в случая вътре или вън... освен да лепнем етикет "вън" на цялото Да не взема да разтегля някой нов "Парменид".

Но времето е възприятие за време, напълно субективно и относително - за и между различните части на цялото, в зависимост различните им мащаби, или обхват на съзнанието.

 

Та можем по-скоро да кажем, представяйки си нещата така, че 4-д човекът живее в реалността, в която няма време,

а ние (осъзнавайки непълно и преобърнато пълнотата) в илюзия за време.

 

4-д или повече д-та, не мога и не искам да спекулирам извън темата. Бих ги навързала на 6-7, ама по слухове.

 

Затова не можем да си представим, че в понеделник е необходимо да се "случва" нещо заради друго "случващо се" след няколко дни в събота. Не в смисъл на причина и следствие, а защото такава е формата или конструкцията, или графиката, или устройството на цялото. Звучи като предопределение.

 

Доста тягостна представа, наистина. Почувствах нужда да се измъкна от нея, заради чувството, че съм в корема на кита като Йона.

Да се върна към добрата стара относителност и да кажа, че свободата също е относителна, според количеството закони, на които е подвластна една космическа единица. Малко по-утешително звучи.

Иначе, абсолютна свободна воля би трябвало да има само Абсолюта.

 

И да добавя, че "Терциум органум" Успенски я написал преди да срещне Гурджиев, вторият пък видял в нея добър материал за разработване и поправки в доста положения. Но Гурджиев никога не е насилвал нещата без нужда, той си е знаел защо.