Ако въпроса ти е, има ли изход от лабиринта на мислите, отговорът е да има, и се нарича медитация. Това е позата в която е изобразяван Буда най-често, седящ в лабиринта, но съзнанието му е извън него, то е унищожило лабиринта, затова Буда е над боговете и хората, те са в Самсара  , той в Нирвана. 

Не, не беше този. Той е невидим въпрос, много таен и някъде около калпа ти трябва още, за да стигнеш до него.

Дотогава от медитацията има полза, но също колкото да си отрежеш главата. Може да е по-лесното решение.

 

Ами резонирай тогава със съзнанието на някой психичноболен, и му съчувствайте, влезте му в положението, да видим тогава за какъв "прочит/опитност и чувствителност" говориш. Обобщаването е типично за вашия пол, поради липса именно на дълбочина на вникване с която се парадира тук наляво и надясно. Вероятността тук да има такива резониращи личности ми изглежда по-малко вероятна от варианта който посочих, "но може би тълкувам думите според себе си", "но може най-интересното остана недоизказано", чакаме го Шаблони наляво и надясно, без личности зад тях, както казва и ramus по-горе.

Брей, ама ти си бил ясновидец. Има надежда, защото така се почва.

Кой беше варианта, че се разсеях; остави.

Да съчувстваш на някого не означава да му ходиш по акъла, все пак.

Вероятността не изглежда по малко или повече вероятна, а изглежда по малка или по голяма. Аман.

 всеки разбира другия дотолкова, доколкото разбира себе си.

 

Това е обобщаващо твърдение, такива твърдения в стремежа си да създадат една обща рамка(не включвайки огромна маса изключения) в която да поставят всички, накрая не обясняват нищо. 

 

На Успенски е, язък, че Дакини толкова ме похвали. Все пак благодаря.

Валидно е и наопаки - разбираш себе си, когато се поставяш на мястото на другия. Принцип в школата на Гурджиев.

Всеки вижда в другия своята представа за него.

По лесно се поставят на мястото на другия, тези които знаят как да се отрекат от себе си, като все пак остават себе си.

На Успенски е, язък, че Дакини толкова ме похвали. Все пак благодаря.

Валидно е и наопаки - разбираш себе си, когато се поставяш на мястото на другия. Принцип в школата на Гурджиев.

 

Всъщност, е основен житейски принцип и може да се каже, че е от "школата на живота".

Причината да не успяваш да разбереш другия, е самото нежелание да се поставиш на негово място. Дори е напълно възможно да си се поставил на негово място, да си го разбрал, но поради гордост, например, да не го признаваш.

 

По лесно се поставят на мястото на другия, тези които знаят как да се отрекат от себе си, като все пак остават себе си.

 

Или както Марчето рекна в една друга тема - да се гетнеш овър себе си.

Всъщност, е основен житейски принцип и може да се каже, че е от "школата на живота".

Причината да не успяваш да разбереш другия, е самото нежелание да се поставиш на негово място. Дори е напълно възможно да си се поставил на негово място, да си го разбрал, но поради гордост, например, да не го признаваш.

Причините да не успяваш да разбереш другия, е, че не е възможно да го разбереш. Не е възможно да се проникне никоя същност. Това е възможно само откъм нея самата.

Изглежда че школите на живота са тия, единствено възможните школи - на социума, в който огледалните неврони играят игрите на "поставянето на мястото на другия". А това е обикновена игра на проекции. В тема, озаглавена да е СЪЗНАНИЕ тук житейските школи са просто социални взаимодействия. И затова им резонирате именно на тях.

А дамите просто имат по-нисък праг в астралния си усет - даден им от природата за целите на размножителната им функция. В добавка със социумните резонансни взаимодействия - и ето я голямата "школа на живота" - изкуството да се поставиш на мястото на другия.

Капана е, че за определено ниско ниво - върви. Капана е, че изглежда проверено, че "работи",  придавайки му маската на достоверност. Но е ограничено, само до рамките на това, за което е предназначено. Проекцията му като "универсален" е пример за погрешностите и ограниченията на мисленето и отражението. Пример за точно ниво в състоянието на съзнание. Издава принадлежността на субекта, уловен в това ограничение.

 

Това на Гурджиев е просто трик, просто способ. Такива са били хората, това им е било нивото, това им е трябвало. Не при всеки работи това - има някои, които вече няма смисъл, други - са в невъзможност да го приложат.

Най-ниското ниво е да се работи с проекциите за "другите". Това е просто способ за откачане от собственото ограничение и разбиване на някои лични завръзки. Способ, насочен към излизане от кривата на сънуването на оцеляване, когато субекта е сложил хиляди защити към "другите" защото ги привижда като заплахи и сънувайки безбройни версии на този сценарий - от страха си, от нараненост, от уязвимост, които компенсира... Всичко това става напълно несъзнателно. До "светлото" стигат само крайните ефекти, само импулсите, само щенията, само стремежа. А интелекта покрива всички празнини, с обяснения, с ментални проекции, съшити с логика, за да изглеждат свързани, да придават пелената на истина.

 

А тук - "школата на живота"... Чий живот, то и самия живот е отражението на битието в самия ЖИвеещ. Животите, са колкото живеещите. Но социума и матрицата правейки своето опитомяване, създават предпоставки за "взаимни усещания", и за взаимен живот. За споделяния... и за останалите игри на "аз-ти-вие-те".

 

Той живота, освен школо, е и други неща, но не е работата в "учителя", а в "учещия се". Отразява само това, на което резонира. на което той самия е съответствен. Като това - да цитира думите или написаното от други. Ето това е хитрия капан - мисли някой че като цитира или върви в главата си запомнени словесни съчетания, с етикета, че били на "гурджиев", примерно и... ще се постави на неговото място... Ще го разбере ???

Това е наивно... Това е и невъзможно, и напълно излишно. Нямате никакъв шанс, освен на проекция, чрез припознавания, през подобия. Една обикновена игра, на инерцията на социума сред която я учим, за целите на социалния живот.

Но за по-дълбоки вниквания това е напълно недостатъчно, плитко. Задълбочения човек ги ползва тия неща, но самия той не е в него. Просто когато субект, е на следващите нива на съзнание и отражение, тия неща за него са само упражнения които ползва, разбирайки внимателно и дълбоко механизмите, процесите...

 

Тук, най=големите грешки в комуникацията е именно заради това "поставяне на мястото на другия". ПРивиждането на собствените положения през писането на другите... е най-голямата грешка, която може да се направи. И която е неизбежна... Много е нужно да се извърши в индивидуален план, за да се излезе от "социалните заучености" и чак тогава да се уловят общите за социума положения, втъкани в отделните личности и игрите им в него.

А очевидно е, че тук това е грешка - - играта на вживяване и интерпретиране на сигналите на написаното от един, през призмата на собствените заучени положения.

Това дали е школа на живота. На Чий живот....

 

Нима това е "живота"?

За кого?

 

Като се спомена по-горе, че "нямало личности в писанията" -  извода ми не е това - има ги. Не спира да я има личността - избива през всичко.

Това е погрешността на прочита и привиждането му през собственото разбиране ... и вече личност.

 

СУБЕКТ и ЛИЧНОСТ са толкова синоними, колкото примерно ЧЕСЪН и ЖИВОТ. И грешките в интерпретациите са част от тая същата игра - на привиждането и вживяването в "другия"...

 

А за личността - отсъстствието или наличието на елементи, подредбата, подбора, изказа им... достатъчно говори за Пишещия. Тя личността прозира през всичко. Затова е и толкова лесно с нея. Защото се гради по шаблон и има редица повтарящи се елементи в различните иначе "личности''. Но нивото - ЛИЧНОСТ носи матричността в себе си, носи уеднаквяването си към общ шаблон... и това прави лесното им обобщаване и извеждане, което прави по-висока степен на адекватност  в описателните условности.

Редактирано 5 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Какво означава да се отречеш от себе си, като все пак оставаш себе си. Това означава да си осъзнат. Означава да не се отъждествяваш с приетото за вярно, защото приетото за вярно не си ти, а е само една малка част от твоя свят. Критерий за неосъзнатост е например да пишеш безкрайно дълги постове с цел да докажеш, че точно приетото от теб за вярно е много по вярно от приетото за вярно от другите. Защо е неосъзнатост. Защото показва явно неразбиране на потенциала на непроявената воля. Непроявената воля е божественото у човека, защото единствено тя е тази, която е над приетото за вярно и може всеки един момент да извади човек от това ограничение. Как. Ами като инвалидира приетото за вярно и остави пълния потенциал, като доближи по този начин човека до вселената или като приеме нещо друго за вярно и даде на човека нова гледна точка.

Причините да не успяваш да разбереш другия, е, че не е възможно да го разбереш. Не е възможно да се проникне никоя същност. Това е възможно само откъм нея самата.

Изглежда че школите на живота са тия, единствено възможните школи - на социума, в който огледалните неврони играят игрите на "поставянето на мястото на другия". А това е обикновена игра на проекции. В тема, озаглавена да е СЪЗНАНИЕ тук житейските школи са просто социални взаимодействия. И затова им резонирате именно на тях.

А дамите просто имат по-нисък праг в астралния си усет - даден им от природата за целите на размножителната им функция. В добавка със социумните резонансни взаимодействия - и ето я голямата "школа на живота" - изкуството да се поставиш на мястото на другия.

Капана е, че за определено ниско ниво - върви. Капана е, че изглежда проверено, че "работи",  придавайки му маската на достоверност. Но е ограничено, само до рамките на това, за което е предназначено. Проекцията му като "универсален" е пример за погрешностите и ограниченията на мисленето и отражението. Пример за точно ниво в състоянието на съзнание. Издава принадлежността на субекта, уловен в това ограничение.

 

Това на Гурджиев е просто трик, просто способ. Такива са били хората, това им е било нивото, това им е трябвало. Не при всеки работи това - има някои, които вече няма смисъл, други - са в невъзможност да го приложат.

Най-ниското ниво е да се работи с проекциите за "другите". Това е просто способ за откачане от собственото ограничение и разбиване на някои лични завръзки. Способ, насочен към излизане от кривата на сънуването на оцеляване, когато субекта е сложил хиляди защити към "другите" защото ги привижда като заплахи и сънувайки безбройни версии на този сценарий - от страха си, от нараненост, от уязвимост, които компенсира... Всичко това става напълно несъзнателно. До "светлото" стигат само крайните ефекти, само импулсите, само щенията, само стремежа. А интелекта покрива всички празнини, с обяснения, с ментални проекции, съшити с логика, за да изглеждат свързани, да придават пелената на истина.

 

А тук - "школата на живота"... Чий живот, то и самия живот е отражението на битието в самия ЖИвеещ. Животите, са колкото живеещите. Но социума и матрицата правейки своето опитомяване, създават предпоставки за "взаимни усещания", и за взаимен живот. За споделяния... и за останалите игри на "аз-ти-вие-те".

 

Той живота, освен школо, е и други неща, но не е работата в "учителя", а в "учещия се". Отразява само това, на което резонира. на което той самия е съответствен. Като това - да цитира думите или написаното от други. Ето това е хитрия капан - мисли някой че като цитира или върви в главата си запомнени словесни съчетания, с етикета, че били на "гурджиев", примерно и... ще се постави на неговото място... Ще го разбере ???

Това е наивно... Това е и невъзможно, и напълно излишно. Нямате никакъв шанс, освен на проекция, чрез припознавания, през подобия. Една обикновена игра, на инерцията на социума сред която я учим, за целите на социалния живот.

Но за по-дълбоки вниквания това е напълно недостатъчно, плитко. Задълбочения човек ги ползва тия неща, но самия той не е в него. Просто когато субект, е на следващите нива на съзнание и отражение, тия неща за него са само упражнения които ползва, разбирайки внимателно и дълбоко механизмите, процесите...

 

Тук, най=големите грешки в комуникацията е именно заради това "поставяне на мястото на другия". ПРивиждането на собствените положения през писането на другите... е най-голямата грешка, която може да се направи. И която е неизбежна... Много е нужно да се извърши в индивидуален план, за да се излезе от "социалните заучености" и чак тогава да се уловят общите за социума положения, втъкани в отделните личности и игрите им в него.

А очевидно е, че тук това е грешка - - играта на вживяване и интерпретиране на сигналите на написаното от един, през призмата на собствените заучени положения.

Това дали е школа на живота. На Чий живот....

 

 

Хайде, сега, дамите имали по-нисък праг в астралния си усет.

Как ти го роди главата това? Това дори на теб не ти е в стила, мон шер, първично мисловно ниво - разделяне на хората по полов признак. 

 

Това, което написа Уит по-горе, намеква за смисъла, но тя не направи грешката да го определи и с това да го ограничи. Може би знае, че да се опитваш да сложиш живота в някакви рамки не е особено добра идея и винаги води до задънена улица.

 

Фините светове, за които не спираш да говориш, забравяш, че не са реалност, а идеология. Нашето чувство за реалност изисква от нас да схванем и приемем чисто пасивната даденост на своето битие, но не за да се опитваме да го променяме по свой вкус, под формата на някакъв контрол, било то дори във вид на достижение, а за да стане по-разбираемо на самите нас, защото само по този начин можем му дадем възможност за пълна изява - когато не се опитваме да го моделираме. В противен случай, ако отсъства разбирането, че контролът е само илюзия, би ни се наложило непрекъснато да страдаме пасивно. В поставянето на мястото на другия няма никаква грешка, това е напълно естествено, защото е пасивно, като самото битие. Пасивността ни е нужна, тъй като само от тази позиция човек трупа познание и разбиране. Проблемът, според мен, е в това, че хората все повече се отдалечават от пасивността и това е причината за засилване на агресивността. Пасивността е приемане, агресивността е опит за контрол и неразбиране на битието.

Редактирано 5 август 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Хайде, сега, дамите имали по-нисък праг в астралния си усет.

Как ти го роди главата това? Това дори на теб не ти е в стила, мон шер, първично мисловно ниво - разделяне на хората по полов признак. 

 

Това, което написа Уит по-горе, намеква за смисъла, но тя не направи грешката да го определи и с това да го ограничи. Може би знае, че да се опитваш да сложиш живота в някакви рамки не е особено добра идея и винаги води до задънена улица.

 

Фините светове, за които не спираш да говориш, забравяш, че не са реалност, а идеология. Нашето чувство за реалност изисква от нас да схванем и приемем чисто пасивната даденост на своето битие, но не за да се опитваме да го променяме по свой вкус, под формата на някакъв контрол, било то дори във вид на достижение, а за да стане по-разбираемо на самите нас, защото само по този начин можем му дадем възможност за пълна изява - когато не се опитваме да го моделираме. В противен случай, ако отсъства разбирането, че контролът е само илюзия, би ни се наложило непрекъснато да страдаме пасивно. В поставянето на мястото на другия няма никаква грешка, това е напълно естествено, защото е пасивно, като самото битие. Пасивността ни е нужна, тъй като само от тази позиция човек трупа познание и разбиране. Проблемът, според мен, е в това, че хората все повече се отдалечават от пасивността и това е причината за засилване на агресивността. Пасивността е приемане, агресивността е опит за контрол и неразбиране на битието.

Спомням си, Мао Цзе Дун дето искал да избие врабчетата, щото ядяли на целокупния китайски народ житото.

Какво означава да се отречеш от себе си, като все пак оставаш себе си. Това означава да си осъзнат. Означава да не се отъждествяваш с приетото за вярно, защото приетото за вярно не си ти, а е само една малка част от твоя свят. Критерий за неосъзнатост е например да пишеш безкрайно дълги постове с цел да докажеш, че точно приетото от теб за вярно е много по вярно от приетото за вярно от другите. Защо е неосъзнатост. Защото показва явно неразбиране на потенциала на непроявената воля. Непроявената воля е божественото у човека, защото единствено тя е тази, която е над приетото за вярно и може всеки един момент да извади човек от това ограничение. Как. Ами като инвалидира приетото за вярно и остави пълния потенциал, като доближи по този начин човека до вселената или като приеме нещо друго за вярно и даде на човека нова гледна точка.

Добре - въпрос, с отговора си. С продължаване кое как е, според виртуалнен някакъв си "човек", човеците... Въобще валидации чрез обобщени признаци и качества, при положение че самия субект го няма в самите думи...

 

1. воля - какво е. Проявена и непроявена - как са спрямо волята. Ами като има непроявена, как е "воля" тогава, след като "воля" става чак след като се прояви.

2. приетото за вярно зависи от Приемащия. Само от него. Извън субекта никога и никъде не съществуват дуалности. Дуалностите са начина на хората да отразят спрямо себе си света, като му придават собствените си характеристки.

3. моите цели няма как да разбереш - проекцията през твоя прочит - е онова, което остава при теб и с него работиш.

4."Безкрайно дългите постове", колега са такива само според твоя етикет. Това е твоя начин да ги отразиш. Това е и твоето ограничение. Айде да видим как си способен да не се отъждествяваш с "приетото за вярно", след като това е именно твоя начин да се изразиш. И всяко изразяване по принцип го налага.

5. Що е това "божествено", вселена, потенциал. И защо си ги нахвърлял така накуп, като объркват напълно изложението ти.

6. ограничение има защото няма субект, който да не го изгражда. Защото единствено спрямо ограниченията той има възможност да се ситуира - във времето и пространството. Няма как някой да се самодефинира в безкрайността. Това е толкова елементарно. Но от него само се почва... а развитието на всичко това е ... някъде много нататък.

 

Въпроса при теб е чисто философски, но не е реалистичен. Изчистен и идеализиран само понятийно, става стерилен... Теб те няма през него - има само понятийни хватки с думите.  Но ти, самия не си минал живота си през това. ЗАтова думите са сякаш извадени от витрина... Припципни и концептуални... Но празни от теб, от познанието, от теб самия...

Защото - въпроса не е да махнеш всички ограничения... а да работиш динамично с тях. За да се работи с граници, се иска познанието за тях. И то не принципно, а конкретно - вътре в самия субект, сред неговите отражения. Тук без самоаналитичност, самонаблюдение, самоизвеждане, проверки, тестове за валидизация, управление на състоянията на съзнание... не може да се мине. И всичко това динамично, гъвкаво, и бързина на адаптивността, която се ускорява с практиката, докато стане "риълтайм". И всичко това се прекарва през ежедневието, защото то е лабораторията за валидиране. С неговата изменчивост, с промяната на условията, с изменението на средата...

 

Ограниченията са частен случай на различните състояния на съзнание. Когато се преминава от едно в друго - по вертикала, ограниченията, които съпътстват преминаването, се променят. Това дава възможност за изучаване - две условни динамични точки. Както една спрямо друга, така и спрямо между техните промени.

 Това е практика шлайфаща се през призмата на самото ежедневие. През дълбок и широк самоанализ, които променя полето си заедно с процесите на субекта по него. Това е работа с авторефлексия, през сложни динамични системи за оправни точки, предвид сложността и многомерността на цялата картина... И всичко това само отразява субекта. Всичко и винаги се прави само и заради него самия. Това е целта и значението на това да съществува, да има битие, да го има. Игрите на взаимности и играта АЗ, да се вживея на "другия" са само в детската възраст. После няма как, няма и защо и си самоотпада. Както всичко друго, е до етап.

 

Проявленията са само едната картина на живота. Някъде там, зад светлото, има нещо качествено друго. Думичките, каквито и да са, не го изразяват. Само може да се предаде опит за "качествената разлика". Няма някой който да е предал с думи, понятия - каквито и да са. Огромни компромиси се налагат да се правят и няма разбиращ субект, който след многобройни опити да не изведе за себе си безсмислието на тия компромиси.

--------

На "мон шери"-то няма какво да коментирам. Тя дори не чете, просто си пише нейното си - по лежерния начин, с идеите за ЩАСТИЕТО като универсална цел и смисъл на ЖИВОТА. Лежерно - по абсаците и главните букви...

Както се вижда от думичките й - тя е още на ниво 'фини светове', щото така са го учили в академиите..Още е някъде в "половите признаци", пък те са всъщност човешки аспекти и са налице дори в рамките на един и същ индивид. Но пък иначе - лесни са оценките, когато е налице лежерност, танц на погледа над някакви си буквички. Танц и на интерпретациите...

 

Отгоре на всичко пише как й изглеждало това, което пиша, без дори да може да отдели написаното от нейния прочит (без да споменавам че и "прочит няма" ). Загуба на време е да се коментира такова ниво. Още повече, че самата тя няма как да извлече каквато и да е полза заради липса на съответствие.

Редактирано 5 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Хайде, сега, дамите имали по-нисък праг в астралния си усет.

Как ти го роди главата това? Това дори на теб не ти е в стила, мон шер, първично мисловно ниво - разделяне на хората по полов признак. 

 

Това, което написа Уит по-горе, намеква за смисъла, но тя не направи грешката да го определи и с това да го ограничи. Може би знае, че да се опитваш да сложиш живота в някакви рамки не е особено добра идея и винаги води до задънена улица.

 

Фините светове, за които не спираш да говориш, забравяш, че не са реалност, а идеология. 

Този по нисък праг не е идея на ramus, а обикновен еволюционен факт, за което той спомена че е свързан с детеродните функции и ангажиментите по отглеждане на децата, които е отредила природата в продължение на хиляди години на жените. Доказателствата са навсякъде около нас, а не във книжките по модерна психология, които същото са идеология, или в бленуваната мечта за равнопоставеност между половете. Равноправието никой не го отрича, но разликите натрупани в процеса на еволюция не можеш да ги заличиш ей така, прекалено ясно прозират.

 

Причините да не успяваш да разбереш другия, е, че не е възможно да го разбереш. Не е възможно да се проникне никоя същност. Това е възможно само откъм нея самата.

Тука уцели десетката. Е, разбиране "на думи" е напълно възможно разбирателството, но кой какъв смисъл влага зад тези думи е съвсем друг въпрос. Например две приятелки "много добре се разбират" ако ги слушаш от страни, но при първа възможност започват да си забиват "ножове" в гърба, ако стане въпрос за мъж или някакви други битовизми, банално ежедневие.

На неосъзнатите мъже, жените са им виновни. Въобще това търсене на вина и слабости у другия, говори за явно неразбиране на силата на непроявената воля, оттам и за неосъзнатост. 

 

"Ако ти трябват лоши и виновни за да се чувстваш добър и невинен, изплюй ябълката на познанието."

Реджеп Иведик

 

Разбирането на непроявената воля, усещането, че я притежаваш и можеш да я използваш практически постоянно в каквито си избереш проявления и непроявления, снема от теб необходимостта да се сравняваш с другите, защото осъзнаваш, че и те притежават в крайна сметка същото божествено качество.

На неосъзнатите мъже, жените са им виновни. Въобще това търсене на вина и слабости у другия, говори за явно неразбиране на силата на непроявената воля, оттам и за неосъзнатост. 

Тук темата не е за битовизми. С глупости и елементарности е наивно да се губи време.

 

Неразбирането на някаква сила, наречена "непроявена воля", не прави никого нито осъзнат, нито не.

Като имаш претенции обясни как проявеността си я нагласил към "волята", Разбира се, ако въобще си способен да изведеш същността. Защото до този момент, само повтаряш нещо, но нямаш възможност да го изведеш с думи и да покажеш, че ти самия имаш извървян път към него. А не само като "прието са правилно и вярно"... Последното ти самия си написал че е признак именно на неосъзнатост. Е... айде, покажи го, вече го написах просто - как волята се съотнася с проявена и непроявена.

 

Както вече стана въпрос - е лесно с готовите думички само защото са заучени. И... стерилността е попречила на някого, да забележи сам, че има "дупка" между използваното от него и собственото му разбиране за същото. Контролните въпроси са за хора които имат разбиране. Защото разбирането идва след, и чрез -, път. А пътя, при осъзнатия субект е налице и е ясен когато той има непрекъсната осъзнатост за него.

 

И... само за протокола - осъзнаването на субекта, през собствения си път, вече е белег за САМООСЪЗНАВАНЕ...

 

Та... колега РИ - хайде да разгледаме въпроса с изразената от вас ВОЛЯ - и как вие самия я проявявате през непроявеността й.

Общите приказки за "разбирането" ги оставете за други теми - самия вие направете показн'о - да изложите своята осъзнатост на показ... И то чрез прост пример... Отгоре на всичко - от вашите собствени думи и понятийна система.

Редактирано 5 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Тук темата не е за битовизми. С глупости и елементарности е наивно да се губи време.

 

Неразбирането на някаква сила, наречена "непроявена воля", не прави никого нито осъзнат, нито не.

Като имаш претенции обясни как проявеността си я нагласил към "волята", Разбира се, ако въобще си способен да изведеш същността. Защото до този момент, само повтаряш нещо, но нямаш възможност да го изведеш с думи и да покажеш, че ти самия имаш извървян път към него. А не само като "прието са правилно и вярно"... Последното ти самия си написал че е признак именно на неосъзнатост. Е... айде, покажи го, вече го написах просто - как волята се съотнася с проявена и непроявена.

 

Както вече стана въпрос - е лесно с готовите думички само защото са заучени. И... стерилността е попречила на някого, да забележи сам, че има "дупка" между използваното от него и собственото му разбиране за същото. Контролните въпроси са за хора които имат разбиране. Защото разбирането идва след, и чрез -, път. А пътя, при осъзнатия субект е налице и е ясен когато той има непрекъсната осъзнатост за него.

 

И... само за протокола - осъзнаването на субекта, през собствения си път, вече е белег за САМООСЪЗНАВАНЕ...

 

Та... колега РИ - дайде да разгледаме въпроса с изразената от вас ВОЛЯ - и как вие самия я проявяване през непроявеността й. Общите приказки за "разбирането" ги оставете за други теми - самия вие направете показно - да изложите своята осъзнатост на показ... И то чрез прост пример...

 

Рамус, както обикновено, разбира само лингвистична част от написаното. Той твърди, че с разума си е разбрал какво са му написали и дори е разбрал, че няма връзка с очакваното от него "доказателство". Това е едно от главните препяствия при активното четене – читателят предварително "знае" какво следва да каже или напише събеседника, имало било "специални знаци", по които Рамус щял да разбере колко и къде, че и как някой бил живял. Да, Рамус разбира думите и тяхното значение, но не може да разбере смисъла отвъд собствените си представи, понеже не може да се пусне от тях. А пускането от тях е пътят към пасивността.

 

Рамус разбира онова, което е видял - думи. Той ги чете, асимилира ги, товари ги с един или друг свой смисъл, убеден, че знае какво е вложил авторът и реагира предубедено, винаги по един и същи начин. Но не разбира езика на пасивността. Не може и не може да разбере.

От мястото, където се намира в момента, наистина не е способен да разбере, тъй като за него е достъпен само метаезика на усилието, на контрола, на активността и на личния му субективен опит. Той няма достъп до по-фините вибрации на енергията, каквато е например емпатията, която е чиста пасивност. Не може да долови дълбочината на мисълта и чувството в другия, тъй като активния му ум създава достатъчно шум, за да бъде възможно истинското чуване. А истински се чува само, когато си в пълно мълчание, пълна пасивност, не просто като външно изражение или поза, а като вътрешно състояние. Няма го оня аз, на който всичко му е ясно и всичко си знае и затова не спира да бръщолеви. Но не само Рамус е така, това е основен проблем при всички хора.

 

Няма философия или учение почти, в които да не се говори за усилията, за действията, за достиженията. Израстваме в свят, в който само достиженията са ценени, само това да си Някой, да си Нещо, да си Специален. Никой не иска да е обикновен. Но понякога се появяват разни “странни птици” като Буда, Нагарджуна и разни смотани дзен-майстори, които казват, че нищо не трябва да се прави. Ха! Идиоти! Никакви въпроси не са нужни, никакви методи. Няма нищо за постигане. За какво ли бръщолевят пък тия? Каква пасивност бе? Ние сме хора на действието, на постиженията! А без осъзнаване на пасивността, как човек ще разбере какво е съзнание и неосъзнатост, след като съзнанието по своята природа е напълно пасивно?

 

Рамус се опитва обаче активно да го познава и определя. От самосебе си ясно, че е кауза пердута. Само в състоянието на тази пълна/осъзната пасивност става възможно, каквото и да било познание. Елементарен пример от ученическата скамейка - ако ученикът не е пасивен и не е съсредоточен в лекцията на учителя, забравяйки за себе си, а вместо това умът му дъвче какво ли не, то той няма да долови дори и дума от казаното. Така е и с комуникацията. Не може да си само активна страна. Ако искаш наистина да разбереш, трябва да можеш да станеш пасивен.

 

А пасивността започва там, където човек е достигнал предела на активността - нейното пълно изчерпване, покоя. Там, където дори азовите идентификации спират да бъдат захранвани. Със захранени с енергия азови идентификации, човек не може да бъде напълно пасивен, не може да достигне до покоя на чистото съзнание, на приемането, на чистото разбиране. Това е причината да не може и да се постави на мястото на другия – прекалено е зает от собствените си мисли, от собствената си персона, собствените идеи и предубеждения, за да му остане излишна енергия за разбиране на нещо друго, за докосване до нещо друго, за съзерцателно съпреживяване. Какво остава за резонанс.

 

Всички велики творци са велики, защото интуитивно ссе потапят в това състояние на чиста пасивност. Този безкраен и неизмерим потенциал от енергия. Но за да бъде открит достъпа до него, човек трябва да може да забрави за себе си, да може да измести фокуса.

 

Това е израза на свободната воля - да знаеш кога и дали да си активен или пасивен. Но пасивността, за която говоря, не е онази пасивност, която хората свързват с апатия и мързел. Тази пасивност е самото съзерцателно съзнание, при което се дава възможност за разгръщане на целия потенциал, понеже енергията не се разпилява за подхранване на ненужни и дребнави щения, съревнования, борби и прочие активности. И няма никаква мистерия в тази пасивност, нито кой знае какво чудо, а камо ли може да става дума за постижение.

Редактирано 5 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Когато се обръщаш към жена с "шери", изразът е "ма шер". 

 

Ти от позицията на "подготвен" ли го писа този пост или от позицията на пасивността, как мислиш?

Когато се обръщаш към жена с "шери", изразът е "ма шер". 

 

Ти от позицията на "подготвен" ли го писа този пост или от позицията на пасивността, как мислиш?

Нямам право да се обръщам към "жена", която може да се докачи че е разделение по "полов признак", макар че според нея така и така съм се доказал с падение на нивото ми. Така че само ползвах готовото обръщение огледално. Като белег на равнопоставеност и избягвам всякакъв "половото разделение".

А и обръщението ти в думите ти към мен, ако се счете че е като за към "мъж" - е неадекватно. Най-малкото защото излиза че мъж не съм (откакто гледах рекламата за бирата "каменица", визирам слогана й - "мъжете знаят защо"... )

 

А и тактиката да се задават въпроси за да се избегнат невъзможни отговори, не е точно "женска".

 

В моите писания няма позиции, но не ги и търся. Това не означава, че някой, за който позициите и етикетите са задължителни, не може да слага такива на всичко.

 

Етикетите така и така не ме интересуват особено. Дори моите собствени.

Но относно позицията на пасивност, ми хрумва една шега

- блондинка чела КАСТАНЕДА, и казва на друга

"Мило, прочетох че трябвало да "спра света". Пробвах, ма той не ще, и не ще да спира... А после, като на инат, почна да се движи по-бързо."

 

Не само че не си помислила относно "пасивността", а и самото понятие има смисъл само ако го сложиш сред контекста на неговото обратно. Както "бързо и бавно", "пасивно" е обикновен относителен конструкт, задължителен елемент от дуална двойка.

А за обясненията просто не ми се коментира. Най-весела от всичко по-горе, е фантазията ти за "интуитивните", сред която си набъркала и представата ти за "пасивност". 

Ти дори не можеш да забележиш колко проблеми има в собствените ти извеждания. И това няма нищо общо с "думите".

--------

Сериозен човек, за сериозни неща, може да говори и през смях, хумор, както и сериозно и внимателно.

Елементарен човек въобще не му е възможно да говори за сериозното, дори и да имитира... Въпрос на съответствие. Остава му да (си) внуши, че живота е път към щастие, танци, вдъхновение...

Това, че всичките ти устои са обикновени и стандартни, както са и на всички останали хора на това ниво. И не влагам в тия условни прилагателни никакъв негативизъм.

Тия устои и убеждения, са просто начина да се спасиш, също както е при всички на това ниво. На това ниво са и всичките ти думи, идеи, представи и въжделения. За тия около това ниво, ще има резонанс. Но вселената не е скътана в тия граници.

 

Аз (ще рискувам да напиша тази толкова омразна за някои дума) френски не говоря, а и никога не ми е допадал като език, не живея и в Холандия или Белгия.

Но какъвто и където да е, СЪМ.

И в пасивност и активност.

 

Проявлението е самата ВСЕЛЕНА, защото тя е именно неговото изражение. В дадени моменти аспекти излизат и се проявяват сред дадена среда. Други аспекти - остават пасивни спрямо нея, но в друга е обратното.

Дори в рамките на един и същ аспект има микро движения. И дори и в пълен или тотален покой... в човека има микро "движения". Както и в движението има покой.

Битието е живот, Живота е движение. Живота е израз на нещо отвъд него. 

 

Както и въпроса за "мъж" и "жена", това са човешки условни аспекти, от определено ниво на битие. Така и "пасивността" и "активността" са част от качествата за същото условно описание.

Всеки даден миг, сложно-съставния субект ги съдържа, и проявява, защото те са в непрекъсната динамика - някои аспекти влизат в пасивност, други излизат в активна фаза. И това - в рамките на един и същ човек. Цялата вселена е реализирана в тази комплексност (сложна съставност, с безкрайни аспекти)

 

Има мигове за покой, има мигове за действие. Въпроса е, човек да "слуша" и отразява адекватно спрямо живота, за да е в състояние да реализира точния миг, към точното състояние, през динамиката на Живота. В едно общо съзвучие - битие-субект.

 

Когато субекта не познава нищо от вътрешната си структура, му остава да замести липсата с готови думички и да ги нагажда към нивото, на което отразява битието. Докато му влезнат в резонанс.

Заради това... дали съм "подготвен"... едва ли има начин как да разбереш, макар че дори не беше въпрос - нито четеш, нито те интересува.

Щастливи' и танцувай по мислите и думичките, всъщност това остава и щом е достатъчно - значи си ок. Но когато става въпрос за други вселени, няма как да ползваш нито щастието, нито танците. 

Редактирано 6 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Когато се обръщаш към жена с "шери", изразът е "ма шер". 

 

Ти от позицията на "подготвен" ли го писа този пост или от позицията на пасивността, как мислиш?

Ако беше осъзнат, щеше да си признае че е сгрешил, защото знаенето на френски език не е критерий за осъзнатост. Но както и предполагах изкара от 10 кладенеца вода само и само да не би да го заподозрем, че не знае френски.

Редактирано 6 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Логиката е сложна наука. Както казва Хегел в почти едноименното произведение, логиката е единствената наука в която не можеш да започнеш с някакво въведение и да продължиш със същността, защото всичко е същност. 

 

Въпреки дългия текст, Хегел разглежда логиката някак си едностранно. Игнасио Бланко разделя логиката на две, симетрична и асиметрична, като между тези двете остава неявно вмъкнато разбирането на Хегел. 

 

Бодхидхарма разделя логиката на три, относителна причинно следствена логика, логика на промяната и парадоксална върховна логика. Като това разбира се не е точно разделение, а са трите части на едно цяло. Той не ги разделя изрично, а просто описва тези три качества на ума през който ум може да се види Буда.

Това е умът на всеки. Друг е въпроса кой доколко осъзнава, че точно това е мястото, където може да бъде видян Буда.

За това говорим и за осъзнатост. Точно за осъзнатост. Тук няма място за презрение, разделяне на нива и високомерие, тъй като всеки притежава този ум.

Редактирано 6 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Интересно за страничният наблюдател е, че в съзнанието си една група от пишещи се имат за много осъзнати, дори си позволяват да коментират "неосъзнатостта", владеенето на чужди езици, дори самият Буда. Демонстрирането на "знания" във всички области почти, изчерпва възможността за сериозен и конкретен анализ и дискусията отдавна е преминала в повърхностно кресчендо на умозаплетен, но логичен смях, в дискурса на който може да продължим да си разправяме вицове...

 

Немец, китаец, турчин и американец пътуват във влак. По едно време китаеца става вади от багажа си торба с ориз и я хвърля през прозореца. Немеца е шашнат:
- Ама защо?
- Ние в Китай имаме толкова много ориз, че можем да си позволим да го хвърляме.
След малко американеца става и хвърля пачка долари през прозореца. Немеца почти обезумял:
- Ама защо хвърляш парите бе?
- Ние в Америка сме измислили доларите и имаме толкова много, че можем да си позволим да ги хвърляме....
Немеца и турчина се спогледали и турчина казал:
- Да не си посмял!!!

Редактирано 6 август 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Един стар евреин като умирал и събрал цялата рода около себе си за да им каже нещо важно. Като се събрали изплюл камъчето "Пазете циганите", казал им той. "Ама дядо Моше, защо е толкова важно да пазим циганите ?"

 

"Защото свършат ли циганите иде нашият ред", казал дядо Моше и се споминал.

 

Та нагоре в темата ми направи впечатление, че някой каза, че щом някой е подкарал с остена жените, нищо чудно да продължи с турците. Май аз бях. Може би щото съм осъзнат, знае ли човек.

Всъщност интересното за страничния наблюдател е масовия прийом, който може да бъде още един аспект за размисъл в темата – как всеки /без никакви изключения/, който коментира съфорумците си, а не самата тема, прави точно това, против което се обявява. Може би за страничния наблюдател би било интересно да разгледате типът поведение в контекста на темата.

Логиката е сложна наука. Както казва Хегел в почти едноименното произведение, логиката е единствената наука в която не можеш да започнеш с някакво въведение и да продължиш със същността, защото всичко е същност. 

 

Въпреки дългия текст, Хегел разглежда логиката някак си едностранно. Игнасио Бланко разделя логиката на две, симетрична и асиметрична, като между тези двете остава неявно вмъкнато разбирането на Хегел. 

 

Бодхидхарма разделя логиката на три, относителна причинно следствена логика, логика на промяната и парадоксална върховна логика. Като това разбира се не е точно разделение, а са трите части на едно цяло. Той не ги разделя изрично, а просто описва тези три качества на ума през който ум може да се види Буда.

Това е умът на всеки. Друг е въпроса кой доколко осъзнава, че точно това е мястото, където може да бъде видян Буда.

За това говорим и за осъзнатост. Точно за осъзнатост. Тук няма място за презрение, разделяне на нива и високомерие, тъй като всеки притежава този ум.

Като говориш за "осъзнатост" имаш два варианта - единия, който си избрал, е да да преразказваш "говоренето" на "други", през изписаните имена. И да описваш кое колко е сложно.

Име, след име, преразказ след преразказ - пишеш кое за теб е осъзнаване. Плоско, размислително и... празно от теб самия. Теб самия никакъв те няма... Има Хегел, Бланко, Буда, и разни други имена, дето просто си играеш да ги спрягаш, с идеята че това е интелектуален напън. Тази измислена стъкмистика между всички е опита ти да се впишеш в образа си. Да го докараш до себе си, спрямо това, което отразяваш.

 

Има и друг вариант - но ти не си способен дори да го забележиш, следователно и да го ползваш. И той за теб дори вариант не е и избор няма.

 

Всяко понятие зависи от нивото на което го отразява използващия го. Едни и същи думички за теб и за мен са с качествено различен пълнеж. Няма смисъл - нито ме разбираш, нито е възможно. А и аз не го търся.

 

За кое има и няма място - все говориш от гледна точка на несъществуващ виртуално допустим индиректен говорител. Нито веднъж не си способен да сложиш АЗ в думите си. Но то въпроса не е само да го сложиш, ами след това думите, насочеността им стават други. А иначе имаш подпис, име на ник. Но напълно отсъства АЗ. Как мислиш, това ли е белег за осъзнатост, за да си адекватен да "говориш" за нея и да изясняваш какво значи тя? Защото става компрометиране и то сам на себе си. Много подобно на една друга участничка, която иначе се упражнява в говорене, с идеята че понеже ползва думички, изглежда интелектуално.

 

Става въпрос за неща, които никъде не се учат, не се "знаят" не могат да се заучат или имитират чрез възпроизвеждане. През цялото време тегля нататък, оттатък.

 

С лекота мога да компрометирам всеки тип устои. Има два варианта - благодарение на такава намеса през взаимодействието е още по-здраво вкопчване и напъни за затвърждаване. Защото създавам условие за  оголване на неща, които иначе се ползват за основи и подпори... и котви. 

Другия вариант е - условно като се подмине защитния импулс, да се усети модели на подкопаване на собствените убеждения, като се лишават постепенно от влияние. И субекта - в тяхното вкопчване. Едно разделяне на СУБЕКТ, от УБЕЖДЕНИЕТО МУ, защото иначе той не е в състояние дори да се проектира вън от това взаимно впиване. То за него е края, всичко, само защото го заблуждава идентификацията му с това.

 

Пробвам прости способи - побутвания, провокации, като жонглирам през собствените ви описания и ги ползвам като мост, през който ще стигнат до самите вас.

 

Не е нещо особено като тактика, но модела на комуникация през форум не може да даде кой знае какви възможности, за да се ползват множество други прийоми, както е например в живия разговор.

 

Самите моделни описания, които всеки предлага не ме интересуват. Интересува ме човека зад тях. Той пише проекциите си, мен ме интересува автора зад всичко това. ПОвечето от това, което ме интересува за останалите е невидимо, то не съществува и няма как да стане като само ги попитам. Дори и при крайна форма на откриване (която е чист идеал) те не са способни да вникнат в територия, която самите те крият от себе си. Заради това ползвам набор от индиректни подходи и аналитични техники...

 

тактика е и че пиша всичко това и го изваждам на показ - просто тест. За повечето, всичко това избива в лични защитни реакции. Именно според тях аз ставам дразнител през написаните думи тук и са налице сериозните опити да бъде решен дисонанса - от компрометиране на логиката, през иронията, отричането. Или пък забиването в лични моменти. Всичко това е напълно естествено и обикновено и го има навсякъде.

Именно затова ми е най-интересно дали между всичко това ще се намери индивид, който да го е накрачил, да е развил отзивчивост, адаптивност. Да са му налични поне наченки на саморефлективни прояви...

 

Мен това ме интересува, не общите приказки, нито каквито и да са концепции. Тия всеки му служат и той ги конструира. Те са точно съответствени на неговите вътрешни потребности. И така ми ги показва.

Всъщност интересното за страничния наблюдател е масовия прийом, който може да бъде още един аспект за размисъл в темата – как всеки /без никакви изключения/, който коментира съфорумците си, а не самата тема, прави точно това, против което се обявява. Може би за страничния наблюдател би било интересно да разгледате типът поведение в контекста на темата.

Неосъзнатост, нали това казвам. Всички имаме съзнание. То затова му се вика О-съзнатост, защото отговаря на въпроса дали познаваме съзнанието си. Дали разбираме съзнанието си такова каквото е. Разбира се аз самият като О-съзнат не трупам карма, когато коментирам съфорумците.

Всъщност интересното за страничния наблюдател е масовия прийом, който може да бъде още един аспект за размисъл в темата – как всеки /без никакви изключения/, който коментира съфорумците си, а не самата тема, прави точно това, против което се обявява. Може би за страничния наблюдател би било интересно да разгледате типът поведение в контекста на темата.

Самата тема за съзнанието, се гради на мненията на съфорумците, те са взаимно свързани, и както казва един водещ анализатор, зад мнението седи някаква личност или опит за имитация на такава. Един разследващ детайлно причините индивид не се ограничава само до едно конкретно мнение, а търси истината зад показната фасада. Давам пример, една жена се появява в една тема с която не е запозната, прави мазало, изпокарва участниците, затварят темата, наказват с бан някои от участниците, нея не въпреки че е употребила груби думи и определения, после отива да пише в друга тема, заявява че е пияна(на няколко ракии) и не и дреме за естеството на разговора, след няколко дена пак се появява в трета тема и кръгът се затваря и повтаря и повтаря... Мисълта ми беше, че хората се интересуват понякога и от истинските причини, разбира се не до самата им същност, тъй като на даден етап се осъзнава, че това може да се превърне в мазохизъм.