Ние сме като машини, но не сме като машини. Ако приемем, че сетивата са датчиците, ние чрез тях и с помощта на дедукцията (по Декарт) отразяваме по някакъв начин света (адекватно или не чак толкова). Обаче имаме и воля, която е надсетивна. Волята ни позволява да контролираме сетивата (датчиците). Да коригираме показанията им или директно да ги игнорираме. Волята е много по сложна, от която и да е обратна връзка, която може да бъде заложена в една машина. През целия живот волята държи нещата под контрол. В будно състояние е най силна и е най слаба по време на дълбок сън. Сетивата дават данните за света, но волята решава, кое е вярно. "Вярата е акт на волята" (по Декарт). Ама някой ще каже, че този извод на Декарт се отнася за вярата в бог. На това ще отговоря - да, той се отнася за вярата в бог, но не се отнася само за вярата в бог. Той се отнася за вярата въобще. И още нещо - за да направи този извод за вярата в бог, ученият е преминал през същите или през подобни разсъждения за вярата въобще. Волята задава рамките и създава ограниченията. Дедуктивната способност държи човека в рамките на тези ограничения. За да бъде прекъсната дедуктивната верига е необходим нов акт на волята, който да я прекъсне и да зададе нови първоначала (параметри) като отправни (опорни) точки, които да служат като ограничения за последващата нова дедукция.Или казано с термините (симетрия и асиметрия) въведени от Игнасио Бланко, волята е тази, която ни вади от симетрия и ни поставя ограниченията, в които да се намираме за известно време, докато пак тя самата ни извади от тях и определи нови ограничения, в които да влезем. Промяната на ограниченията, от страна на волята, спокойно можем да наречем симетризация (по Бланко). Всяка смяна на ограниченията, всяка смяна на истината, която ни ръководи, е акт на волята. Истината е въпрос на вкус, но не само. Истината е въпрос на вкус и воля. Волята кара едни да симетризират по рядко и да пишат по дълги постове, волята пак кара други, да симетризират на всяко второ изречение, волята кара трети да ги обсъждат горните и да се делят на групички и да се карат в зависимост от симпатиите и антипатиите си. Волята кара един, а и мен като него, но не баш като него, да се правим на велики диалектици.

Редактирано 2 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Или казано с термините (симетрия и асиметрия) въведени от Игнасио Бланко, волята е тази, която ни вади от симетрия и ни поставя ограниченията, в които да се намираме за известно време, докато пак тя самата ни извади от тях и определи нови ограничения, в които да влезем. Промяната на ограниченията, от страна на волята, спокойно можем да наречем симетризация (по Бланко). Всяка смяна на ограниченията, всяка смяна на истината, която ни ръководи, е акт на волята. Истината е въпрос на вкус, но не само. Истината е въпрос на вкус и воля. Волята кара едни да симетризират по рядко и да пишат по дълги постове, волята пак кара други, да симетризират на всяко второ изречение, волята кара трети да ги обсъждат горните и да се делят на групички и да се карат в зависимост от симпатиите и антипатиите си. Волята кара един, а и мен като него, но не баш като него, да се правим на велики диалектици.

 

Ако не е налице ситуация, под формата на конфликт например, то няма да бъде събудена определена нужда или желание, от които волята да бъде изградена. Или казано по друг начин - конфликтът поражда дадено желание, върху което човек фиксира вниманието си и търси начини за удовлетворяване му. Колкото по-фиксиран става човек, толкова по-силна става волята му поради убеждението за правилност, че точно това, а не нещо друго следва да бъде постигнато.

 

Без желание - няма воля. Всяка воля е ограничена до размера и качеството на желанието, което я е катализирало. Волята не ни е низпослана свише, това е основната ми идея, тя не е Божествена, а сами я генерираме.

Редактирано 16 февруари 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Та то съзнанието не ни е дадено.

За какво изобщо говорим а ?

Ние сме като машини, но не сме като машини. Ако приемем, че сетивата са датчиците, ние чрез тях и с помощта на дедукцията (по Декарт) отразяваме по някакъв начин света (адекватно или не чак толкова). Обаче имаме и воля, която е надсетивна. Волята ни позволява да контролираме сетивата (датчиците). Да коригираме показанията им или директно да ги игнорираме. Волята е много по сложна, от която и да е обратна връзка, която може да бъде заложена в една машина. През целия живот волята държи нещата под контрол. В будно състояние е най силна и е най слаба по време на дълбок сън. Сетивата дават данните за света, но волята решава, кое е вярно. "Вярата е акт на волята" (по Декарт). Ама някой ще каже, че този извод на Декарт се отнася за вярата в бог. На това ще отговоря - да, той се отнася за вярата в бог, но не се отнася само за вярата в бог. Той се отнася за вярата въобще. И още нещо - за да направи този извод за вярата в бог, ученият е преминал през същите или през подобни разсъждения за вярата въобще. Волята задава рамките и създава ограниченията. Дедуктивната способност държи човека в рамките на тези ограничения. За да бъде прекъсната дедуктивната верига е необходим нов акт на волята, който да я прекъсне и да зададе нови първоначала (параметри) като отправни (опорни) точки, които да служат като ограничения за последващата нова дедукция.Или казано с термините (симетрия и асиметрия) въведени от Игнасио Бланко, волята е тази, която ни вади от симетрия и ни поставя ограниченията, в които да се намираме за известно време, докато пак тя самата ни извади от тях и определи нови ограничения, в които да влезем. Промяната на ограниченията, от страна на волята, спокойно можем да наречем симетризация (по Бланко). Всяка смяна на ограниченията, всяка смяна на истината, която ни ръководи, е акт на волята. Истината е въпрос на вкус, но не само. Истината е въпрос на вкус и воля. Волята кара едни да симетризират по рядко и да пишат по дълги постове, волята пак кара други, да симетризират на всяко второ изречение, волята кара трети да ги обсъждат горните и да се делят на групички и да се карат в зависимост от симпатиите и антипатиите си. Волята кара един, а и мен като него, но не баш като него, да се правим на велики диалектици.

Сега, има множество тези, но няма въпроси, няма основна идея, няма зададен периметър на идеята в която тя е валидна. В този смисъл - няма и противоречиви данни, няма парадокси... просто взети множество постановки, събрани в някакъв микс.

 

Всичко това е налично, но трябва да се извежда вторично и индиректно от текста, чрез аналитични способи. Въпроса е, че като автор и инженер, не се вижда твоето виждане спрямо собствената си концепция, в смисъл на осъзната и подредена комбинация от елементи, взаимовръзки, периметър на валидност... и всички те - спрямо автора си.

 

Ако понятието воля, не се разгледа в неговия произход - като част от ценностната и мотивационната системи - някак си остава само на парче и отива повече към съждителност, отколкото аналитичност. Разбира се всичко това е моя условен поглед към написаното.

Редактирано 18 февруари 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ох ще трябва да чета 33 страници.

Съждителност, добре, няма лошо. Аналитичността не е задължителна според мен за да събуди размисъл у читателя. Критичността и некритичността не са само аналитичност. 

Съждителност, добре, няма лошо. Аналитичността не е задължителна според мен за да събуди размисъл у читателя. Критичността и некритичността не са само аналитичност. 

Размисъл ли е целта? За кой читател точно? или пък - за коя група?

 

израза "Критичността и НЕкритичността не са само аналитичност" през моя поглед има съответствения на ниво "проява на отношение".

 

Пак през моят поглед:

Критика и Критичност - не са едно и също, макар корена да е еднакъв.

Аналитичността има място само за критика - като форма на аналитично-синтезно разглеждане без оглед на отношение. Друг е въпроса , че това е изключително трудно сред статистически водещото ниво на субектите в социото. Оттам идва и смесването на думичките.

Конотацията на думичката КРИТИКА в масовото ниво е негативна именно защото най-често чрез нея е налице възможност за изразяване на "нехаресване" и "неодобрение" на критикуващия, спрямо критикуваното. А критикуваното се припознава като "критикувания" - заради смесването между лично и изразено...  Жалко е, че словото е намесено в голяма част от човешкото битие, като инструмент за налагане и сугестия и управление на убежденията и убеждаването. И все пак - словото си е слово - въпроса е кой как, за какво ще го употреби. Едно ниво субекти - за едно, друго ниво - за друго - всеки според неговото си ниво, е и словото. Това се отнася и до всичко друго.

Ох ще трябва да чета 33 страници.

Що точно 33.

Ако не е налице ситуация, под формата на конфликт например, то няма да бъде събудена определена нужда или желание, от които волята да бъде изградена. Или казано по друг начин - конфликтът поражда дадено желание, върху което човек фиксира вниманието си и търси начини за удовлетворяване му. Колкото по-фиксиран става човек, толкова по-силна става волята му поради убеждението за правилност, че точно това, а не нещо друго следва да бъде постигнато.

 

Без желание - няма воля. Всяка воля е ограничена до размера и качеството на желанието, което я е катализирало. Волята не ни е низпослана свише, това е основната ми идея, тя не е Божествена, а сами я генерираме.

Вероятно волята не ни е низпослана свише, ние я генерираме, или обратното, тя е същността и началото ни. Тя ни държи като единици. Като цялости. Вярата е след волята. Не знам дали волята е божествена, но вярата е по небожествена от волята. Не разделям желание от воля, но май разбирам за какво говориш. В началото е искането, ти ако искаш го наречи желание, аз ако искам ще го нарека воля. Няма ли искане, няма нищо. Това за божествеността е шега. Другото не е. Разбира се, че ако волята е божествена, то и вярата, като нейн акт е също божествена, разбира се и обратното е вярно в моята глава, ако не са божествени и двете не са. Самонаблюдението ми сочи, че искането е в началото. 

Ами ние СМЕ роботи и има мнага прост начин да си го докажеш. Проблемът обикновено е, че че работата по доказването е много по-лесно нещо от първата стъпка към нея - да ПОЖЕЛАЕШ да започнеш. Да работиш. А тя е невероятно, отчайващо трудна. Хубавото е, че като започннеш веднъж, не можеш да се откачиш.

 

За мен съзнанието, базирайки се на самонаблюдение, плюс знания от областта на науката е най-общо казано, "екран" изтъкан от неврони, на който се прожектира информацията получена от сетивата, също така я комбинира, създава концепции, ползва и памет, с помощта на която се ориентира и организира в тази информация, форми, концепции. Съзнанието е само върхът на айсберга, то не е нещо само по себе си, а има дълбоки корени в несъзнаваното, инстинктите и законите на Вселената. То не е постоянно - придобива се и се губи. Съзнанието не е нещо "духовно", то е материя организирана така, че да осъзнава "себе си" и средата в която се намира. Съзнание без неврони и среда, си е чисто НИЩО.

Ако се приеме нишката на съждителноста в горното, задължителната взаимовръзка на "съзнание" и материя са неизменни.

 

Въпреки това - предположителните интерпретации на данни и факти, показват че съзнанието е явление, което далеч надхвърля възможностите на "материалния си носител" - ако се приеме горната теза.

Разбира се - като абстрактно понятие с високо ниво на абстракция, тук отново е налице проблема за обхвата, периметъра на разглежданото, изразен през само една дума - СЪЗНАНИЕ. А променливите и параметрите са толкова много, че единствено незапознатия субект с относително по-ниско ниво на самоосъзнаване, не може да диференцира относителността във връзката между СУБЕКТ и СЪЖДЕНИЕТО (му). В този случай - СУБЕКТА приема че неговото не е "форма" на съждение, а че съждението има абсолютна и излизаща извън него стойност и значение. Или накратко казано - когато не е налице възможност за диференциране СУБЕКТ и СЪЖДЕНИЕ са неизменно проникнати и само заедно съществуващи.

 

Според мен, в съждението за "СЪЗНАНИЕ" в текста преди този, е описание по-скоро на "идеята на автора за СЪЗНАНИЕ" - но като материална субстанция, която да е възможно да обработва и интерпретира информация. Описанието точно съответства на нивото на което субекта допуска и разбира изразеното. И горното е само пример - всеки субект така или иначе това може и това изразява. Докато не настъпят фазови (качествени промени), за които една от най-общите описателни характеристики е възможността за саморефлексия.

 

Да добавя, че "самонаблюдението" за което тук често се споменава от коментиращите е възможността за ниво на достъп до възприятие на собствените процеси. И така описано, в него е налице общата и условна характеристика  "Индиректно самонаблюдение" ( чрез индиректни извеждания, сравнения с приучени отправни точки). На това ниво все още не е налице "директна" саморефлексия. Като все пак е част от етап по пътя към нея.

 

Изменчивостта и неуловимостта на процесите на саморефлексия правят процеса невъзможен, докато не настъпят някои структурни изменения. Дали те задължително са неврални - това не опира до съждителност. Също и дали СЪЗНАНИЕТО е продукт на МАТЕРИЯта - също е доста странен от гледна точка на на познанието за него. Но не като общо, не като някаква форма на "знаЕне" - а въпросите се разглеждат само на ниво на самия СУБЕКТ. Дори е интелектуално достатъчно ясно, за определящата важност и значение на "отражението" на субекта през собствените си концепции. С което достатъчно ясно може да се изведе, че по изразените концепции, описания и изразност, може да се изведе съвсем съответствено нивото на самия СУБЕКТ, който като техен автор, му служат, за да се позиционира чрез тях. Заради това при внимателно вникване, използването на различни аналитични системи, може да се сведе с достатъчно приближение нивото на субекта, за който задължително изразеното от него се явява "истина". Накратко - по "заявените и защитаваните истини, описания, отношение" се обозначава и нивото на субекта, за който те са такива. В този смисъл всеки субект сам описва нивото си, ако е налице достатъчно предварителни данни и системна и развита, макар и работна структура, спрямо която данните да се "синтезират". Най-важното значение е, че самия субект подава основната информация за себе си - каквито са всички примери в комуникацията.

 

Относно концепцията изложена по-горе:

Няма материя, която да е толкова изменчива и с толкова бързина в променливите си, за да е носител на СЪЗНАНИЕТО и само тя да го определя. Разбира се - пак напомням, че за да е налице форма на логичност и съждителност, отново всяко твърдение зависи от постулатите с които се оформя като "задача". Напомням също, че решението на самата задача винаги зависи най-вече от УСЛОВИЕТО НА ЗАДАЧАТА и начина по който са подбрани и подредени предварително нейните постулати. Докато за повечето хора, приемат че като има решение, условието е сякаш обективно, следователно и решението е такова.

Условността и относителността на параметрите в живота, правят всяко "мислене" изключително сложно. Дотолкова, доколкото може самия субект да си го позволи и доколкото разполага с "дадености" да го отрази адекватно.

 

Следните примери за относително прости логични последователни вериги, спрягани като модел за "съждения" са само насочващи:

Ако материята е носител на съзнанието, то може ли да се допусне обратното?

Може ли да се твърди, че материя и съзнание са неизменно свързани, и са само част от обща характеристика на битието (като двете страни на монетата, или като ИН-ЯН - два израза на едно и също по-общо явление, наречено ЖИВОТ или пък ВСЕЛЕНА)

Ако се приеме че СЪЗНАНИЕТО Е ПРОИЗВОДНО на все по-сложна и организирана материя, то изглежда като доказателство, че без "мозък", съзнанието е изключено. Но това е доста едностранчив и опростен извод. Защото при внимателен и задълбочен анализ са възможни и не по-малко вероятни и други сценарии на изводи...

Редактирано 4 юни 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Осъзнат е този човек, който е разбрал, че няма проблеми, а той самият е проблема. Истината не е противоречива, защотото истината е противоречието. Противоречивият човек е истински. Всички хора са истински. Осъзнатите си знаят, че са живи противоречия.

Неосъзнатите също назнайват това-онова за противоречията...

Редактирано 9 юни 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Но не възприемат себе си като противоречия.

Не би трябвало да знаеш, щом си толкова осъзнат...

Да си осъзнат е като да си неосъзнат. Противоречие съм, значи съм осъзнат и неосъзнат.

Нощем - сънуваме, денем - халюцинираме 

Може след време да разглеждаме и шизофренията като висша форма на осъзнатост.

Може след време да разглеждаме и шизофренията като висша форма на осъзнатост.

О, вече се е разглеждала: Понякога да полудееш е единственият адекватен отговор към реалността. - Филип К.Дик

Всеки си е башка луд. И не само башка. Има и общи лудости. Могат да бъдат наречени и мъдрости. 

Животното и човекът до 25 мес. възраст не отделят себе си от средата, нямат АЗ. Прието, че животните нямат съзнание, само психика. Но след дълго общуване в мозъка на животното се появяват т.н "нови нервни пътища", които имат и материално измерение. Това превръща ли ги от обект в субект и дали е възможно "отглеждането" на съзнание у животните, щом се появяват нови материални изменения...?

Животното и човекът до 25 мес. възраст не отделят себе си от средата, нямат АЗ. Прието, че животните нямат съзнание, само психика. Но след дълго общуване в мозъка на животното се появяват т.н "нови нервни пътища", които имат и материално измерение. Това превръща ли ги от обект в субект и дали е възможно "отглеждането" на съзнание у животните, щом се появяват нови материални изменения...?

Моля, цитирай линк за коректен достоверен източник на такава информация.

Няма как да е вярно твърдението че "НЯМАТ АЗ". Нито е вярно че  животните не отделят себе си от средата. Наличието на инстинкт за оцеляване е задължително свързан с идентификацията. В този смисъл - щом е налице идентификация, значи е налична и някаква форма на отграничение, онова, което при човека е съпоставимо с "АЗ". При животните е въпрос на границата на тяхното тяло, и невъзможност за абстрактно (ментално) отделяне на субект от психични процеси. Не е възможно ЖИВОТА ДА ЗАПАЗИ И ДЕФИНИРА СЕБЕ СИ, ако не се предпостави ГРАНИЦА за ИДЕНТИФИКАЦИЯ, с която да се оприличи. Чак след това се проявяват защитните процеси, като целта им е да опазят онова, което е предпоставено като идентичност.

Всяко живо същество, дори растенията, много ясно се позиционира спрямо средата си, за да реализират програмата си за индивидуално и видово оцеляване.

 

В най-общ и принципен смисъл - промяната на невралните пътища са непрекъснати процеси. Това не прави субекта, определен от тях. Не може да се даде еднозначна връзка и дефиниция - ДОКОЛКО и в КОЙ МОМЕНТ, даден субект, носител на съзнание, го проявява и по този начин проявява самия себе си.  Или е само въпрос на ПСИХИКА.

Няма ясна дефиниция за двете понятия - СЪЗНАНИЕ и ПСИХИКА. Оттам - няма и как еднозначно да се дефинират едно спрямо друго. Временни и условни характеристики на двете понятия дават всички научни дисциплини, които ги изследват или ги включват в периметъра си на изследвания, но нищо повече...

 

Освен това - СЪЗНАНИЕТО - психичен процес ли е? Психичните процеси ли пораждат съзнанието. Ако е така, то излиза, че е въпрос на физиологична еволюция, касаеща главния мозък. А защо да не е обратното?

Когато неизвестните условия в една задача са над някаква разумна граница, то самите въпроси са по-важни от намирането на някаква форма на формални "отговори".

 

Съзнанието не е някаква форма на натрупване на психика, при която в даден момент да настъпи някаква форма на качествен скок.

Разбира се, обаче, че СЪЗНАНИЕ има корелация с определена специфично ниво на сложност в неврална система, която не е въпрос на "зони", а е въпрос на особени връзки между зоните. И все пак може да се допусне, макар и условно, че е възможно да има връзка между наличието на СЪЗНАНИЕ, но и не само връзки между "зоните" (като функционалност), а и като достатъчна степен на развитие и богатство на невралните връзки в самите зони. Много важна съставна в модел на описание е явлението ДОМИНАЦИЯ на определен "център" над други такива центрове, в даден момент. Защото те взаимодействат комплексно, но цялата система се променя докато в даден момент при едни и същи процеси, ДОМИНИРАТ РАЗЛИЧНИ ЦЕНТРОВЕ, над други.

Стандартната схема е еволюционната - т.е. по-първосигналните се пренасят като схема в следващите по йерархичната стълбица на сложността. А понятието СЪЗНАНИЕ е наличие на проявление на обратното - "по-горния" център да доминира над "по-долния"... А ниво на съзнание, при което невралните характеристики се съчетаят с известни дадености на индивида, се появява ново ниво на отражение, най-общо наименувано като САМОСЪЗНАНИЕ - съзнание за СУБЕКТА, спрямо себе си. Това е наличие на възможност за "двойна връзка" в отражението. Или - аз го обозначих като "възможност за разбиране през двойно отражение" - състояние на съзнание, предпоставящо нова насока в отражението - това на самия субект.

Това не е просто идея или хрумване. Без неврална възможност да се осъществи, не е възможно да се възприеме в дълбочина идеята за САМОРЕФЛЕКСИЯТА. И остава само на ниво интелектуално чрез нагаждане на понятийни описания, и то в най-добрия случай.

 

И все пак - вертикалното разглеждане на психичните условни нива, важно е богатството на връзките, за да е възможно да се отрази адекватно реалната действителност сред която субекта реализира битието си. Въпроса е, че СЪЗНАНИЕ е условно наименование на ниво в отражателните процеси, в които дефиницията на субекта във времето и пространството включва отражение на неговия "външен реал" чрез абстракции. СЪЗНАНИЕ всъщност отразява боравенето с информация на ниво абстракции. Абстрактното мислене е заради нивото на отражение от субекта. На този етап не може с достатъчна достоверност да е налице информация, която да обоснове извода, че и някои животински видове проявяват СЪЗНАНИЕ. Важно е също така, че ИНТЕЛИГЕНТНОСТ и СЪЗНАНИЕ как биха се съпоставили едно спрямо друго, както в допълнение с понятията ОТРАЖЕНИЕ, ПРОЕКЦИИ, АБСТРАКТ, РЕЧ и СЛОВО, КОМПЛЕКСНОСТ, МИСЛЕНЕ... и още много други...

Може след време да разглеждаме и шизофренията като висша форма на осъзнатост.

Само да кажа, че ниво на самоосъзнаване, може да се появи дори и при наличие на психични нарушения. Изключително интересен в това отношение е известен учен, нобелов лауреат. Примера е по отношение на наличие на тежка форма на шизофренични пристъпи, при положение че биват овладени и субекта е реализирал самоосъзнаването им и практическото си дистанциране от тях. Винаги това е възможност за изменение и трансформация на идентификацията на субекта. ИДЕНТИФИКАЦИЯТА и нейната проява - ИДЕНТИЧНОСТ, са най-важните и основни психични процеси, които определят целия психичен свят и самия субект.

Това е много интересен пример за това, че психичните нарушения са на ниво, което като цяло не достъпва във висшите съзнателни и ментални функции. Допълнително относно изведения пример - по него е направен филма "КРАСИВ УМ". Самия филм също грабна редица филмови и творчески награди, също и с изключителната главна роля на Ръсел Кроу.

 

Напомням, че използваните от мен понятия (в частнист "ментал" и "съзнание", не означават само и единствено онова, което се учи в учебниците по психонауките).

Редактирано 9 юни 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

...и все пак наличието на инстинкти не обуславя оформянето на "АЗ" и от там развиване на съзнание. А психика иначе имат и растенията. Това е "официалната" постановка. Аз твърдя, че кучето напр. може да развие степен на осъзнатост, но са нужни условия (определен тип общуване с човека), като тези условия са нужни и за хората, за да развият съзнание. Душата е тази, у която се развива съзнанието, а психиката е нервно-мозъчен (соматичен) процес. Това, че имаме душа не означава задължително, че имаме съзнание. Най-важно е как се преплитат пътищата между психиката и развитието на съзнанието, какви са взаимовръзките?

Редактирано 9 юни 201412 г. от Mutatabe (преглед на промените)

Душата е тази, у която се развива съзнанието, а психиката е нервно-мозъчен (соматичен) процес.Това, че имаме душа не означава задължително, че имаме съзнание.Най-важно е как се преплитат пътищата между психиката и развитието на съзнанието, какви са взаимовръзките?

Къде е тази душа, у която се развива съзнанието? Съзнанието не може ли да се развива без душа? 

...и все пак наличието на инстинкти не обуславя оформянето на "АЗ" и от там развиване на съзнание. А психика иначе имат и растенията. Това е "официалната" постановка.Аз твърдя, че кучето напр. може да развие степен на осъзнатост, но са нужни условия (определен тип общуване с човека), като тези условия са нужни и за хората, за да развият съзнание.Душата е тази, у която се развива съзнанието, а психиката е нервно-мозъчен (соматичен) процес.Това, че имаме душа не означава задължително, че имаме съзнание.Най-важно е как се преплитат пътищата между психиката и развитието на съзнанието, какви са взаимовръзките?

Това ли били "официалните постановки"? Но на кого? и за кого точно те са официални?

Да видим тогава - дай линк за "официалните постановки". Вече втори път предлагам... без резултат

 

Също - дефинирай "Степен на осъзнатост". Кога е налично осъзнаване, а според това - какво са "степените" към него. как така ти можеш да твърдиш - на база на какво, как разпознаваш съзнание. А как дефинираш "степени". С кое сравняваш, на кое предпоставяш...? Все подробности, които предложих да се изнесат, за да бъде оформен коректен фрейм за дискусия...

 

Кучетата, както и други животни, могат да предложат поведение, което ние хората да дефинираме като "степен на осъзнатост". Не зная чия е тази "официална постановка", но поведение, което да прилича на "осъзнато" могат и хората да предложат. А това да е имитация.

Ако едно животно предложи поведение, в което човека да разпознае елементи на съзнателност (при положение че няма дефиниция за нея), то е възможно да предложи именно имитация на поведението на човека с който то обменя информация. Имитацията и общи качества по обща обработка на информация могат да маскират поведение и да го представят като това, което то имитира.  Децата го правят непрекъснато. Тук във форума по-голямата част от участниците - също. Имитацията на интелигентност, е масово явление и на нея се учи още в училище и през цялата образователна с-ма.

 

Въпросите с душата... тук е същото. Интересно е как и на кое толкова достоверно "може да се твърди" и то толкова убедено, но така, без да се дефинира, без да се изследват детайлно контекста, самите понятия...