Винаги съм се усмихвал на хората за които всички неща в света са детайлно и пунктуално изследвани, ясни, дефинирани... Може би защото именно това им дава една убедителност, стабилност, яснота... и спокойствие.

Преди време заради това ми твърдение, но относно мозъчната химия, Док ме сложи под БАН, уж за три дни, после стана вечен.

 

Разбираемо е, че хората имат потребност от установени неща, но не всичко в света е такова. И защо когато конвенса се постанови като временна постановка, толкова потребители на този конвенс решават че това е неизменна, абсолютна и обективна истина. Не че не разбирам защо, но това не е единствената истина и абсолютна позиция.

 

Феноменологичните процеси няма как да се "изследват" - нито детайлно, нито пунктуално. Защото те не могат да се регулират, не могат да се контролират. Те са спонтанно протичащи и тяхното изследване винаги носи относителен характер. Това, за което става въпрос е в сферата на психичния свят. Дори във физиката има всяка година издание на "популярна наука" за проблемите и неяснотите, празните места и неизвестните в науката, физиката... живота. В ПСИ-науките ако се следва тази аналогия - би трябвало да се "издават" сводки по това, което е направено... защото то е микро, в сравнение с неизвестните. Но това е друга тема.

 

Няма същностен изследовател, който да "седне" на стола на абсолютните неща. Света е познаваем, доколкото е отражение на Познавателя си. В този смисъл ПОЗНАВАТЕЛЯ е много по-важен от света... Разбира се, не очаквам това да бъде споделен опит от множеството хора.

Дрън- Дрън.Аз съм шахматист.А изследванията имено в/у шахматната интуиция са си точно задълбочени, детайлни и прецизни.

Това съм установил и от опит.

Типичен пример са двама шахматисти, всеки един от тях има добре развита интуиция, но единия достига до целта, а не и двамата.

Феноменологичните процеси няма как да се "изследват" - нито детайлно, нито пунктуално.

Викаш Хусерл с нещо друго се е занимавал.

Друг пример е шофирането. Интуитивна реакция имаме само при опитни шофьори.

Да не давам сега примери като Архимед, Николо Тесла и други такива.

Зависи как дефинираш "извод". Затова Бадр даде примера с шаха. Наличното инфо, макар и осъкдно, беше налице. Просто протече въпросното "късо съединение". Това, че се случи мигновено, а не беше резултат от систематично осмисляне не променя същността. Затова дадох примера с въпросните ментати от "Дюна".

1. Всичките ти примери са от ментален характер. Ти самия си такъв, БАДР - също, но това не означава че това е единствено възможния начин на отражение на света. Ако познаваше повече и по-задълбочено женския (ИН) принцип на отражение, че видиш една съвсем друга картина. Имената, които даваш като примери - също са на ментални хора, боравещи с ментален тип отражения. Това че този тип става водещ сега, не го прави единствения възможен.

 

СКЕП, опитай се да направиш анализ на случая с НЕЛ - ти твърдиш че информация вече е била налице. Но просто е била наместена от нея мигновено, без предварителна аналитична обработка. Обаче - ти как можеш да твърдиш това, след като няма как да го докажеш. Ти извеждаш това, въз основа на предварителната ти представа как това "става", но то е само относително описание. На нито една стъпка, в този случай, няма адекватно, ясно и точно решение, за да се дефинира толкова еднозначно и категорично.

 

Това е въпроса - доколко това е "НАТРУПВАНЕ" - ако са налице "парчета" от инфо, дори компютър след огромно количество комбинации няма как да ги събере в едно. Разбираш ли - въпроса е много сложен, за да се разглежда така, сякаш на всеки вече е ясно, то е просто... и само е нужно да се попрочетат разни готови знания.

Дрън- Дрън.Аз съм шахматист.А изследванията имено в/у шахматната интуиция са си точно задълбочени, детайлни и прецизни.

Това съм установил и от опит.

Типичен пример са двама шахматисти, всеки един от тях има добре развита интуиция, но единия достига до целта, а не и двамата.

Подминавам реакцията ти в първите думички.

Така, че според следващите: - шаха е сбор от правила и много игра върху тях. Тя е дефинирана математически и дори в момента проблема на шахматистите и компютрите е, че вторите за силно "притискат" и побеждават човека на шах. Това, само по себе си е неадекватно като еднозначно и категорично твърдение, относно аналогията и толкова широките прояви на явлението ИНТУИЦИЯ.

 

СКЕП

Може би освен ХУСЕРЛ не е бил единствения, който се е занимавал с феноменологията, нали? И защо след като някой напише нещо, и го изведе, след това трябва да се приеме за абсолютна истина? Един изследовател, в рамките само на своя си живот, е направил толкова големи открития и "пробиви", че и досега, целия колективен труд на толкова много учени, не може да стигне до нивото му на проникване в материята в която той е работил. Оставям на теб да познаеш кой е той. Но така или иначе думата ми е относно това, че света за едни хора продължава да е сбор от установени вече положения, които велики хора са ги направили... или последователност от величия, докато просто тук-там остава на потребителите им да се запознаят с тях... и само да ги разберат . И готово.

 

Да припомням ли твоите думи, СКЕП - за културно обособения характер на всеки конвенс. И като извод от това, че никоя истина не може и няма как да бъде абсолютна. Историята на народите, културите по планетата толкова ясно говорят за преходността на "обявените за истини" положения. След Нютон, един английски физик възкликнал вдъхновено, че вече нямало какво да се открива и света вече е познат.

 

Нека поясня тогава какво разбирам под "интуиция", накратко.

Дедуктивният подход в науката и философията почива върху аксиоми, които се схващат чисто интуитивно, без да е нужно да се доказват. Това е основната идея, накратко.

–––––––––––––––––––––––––––

При интуицията имаме директно, неопосредствано от съдната способност, знание/съзерцание, което, обаче, е в диалектическа връзка (дано не прозвуча като колегата бай Чеци) с опосредстваното знание. Зад въпросните "проблясъци", при които спонтанно се постига/отгатва истината стои опит и знания, които са придобити по-рано. Може да се каже и така: интуицията е способност да се осъзнават не само преките, но и непреките сигнали от ситуацията при взаимодействие със средата.

Това е въпроса - доколко това е "НАТРУПВАНЕ" - ако са налице "парчета" от инфо, дори компютър след огромно количество комбинации няма как да ги събере в едно.

Както знаем ИИ все още, няма. Или поне така е най-вероятно, освен ако вече не е възникнал спонтанно някъде из мрежата.

Инак, разбирам за какво говориш, но това не е интуиция, а нещо различно, според мен.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

1. Всичките ти примери са от ментален характер. Ти самия си такъв, БАДР - също, но това не означава че това е единствено възможния начин на отражение на света. Ако познаваше повече и по-задълбочено женския (ИН) принцип на отражение, че видиш една съвсем друга картина. Имената, които даваш като примери - също са на ментални хора, боравещи с ментален тип отражения. Това че този тип става водещ сега, не го прави единствения възможен.

 

СКЕП, опитай се да направиш анализ на случая с НЕЛ - ти твърдиш че информация вече е била налице. Но просто е била наместена от нея мигновено, без предварителна аналитична обработка. Обаче - ти как можеш да твърдиш това, след като няма как да го докажеш. Ти извеждаш това, въз основа на предварителната ти представа как това "става", но то е само относително описание. На нито една стъпка, в този случай, няма адекватно, ясно и точно решение, за да се дефинира толкова еднозначно и категорично.

 

Това е въпроса - доколко това е "НАТРУПВАНЕ" - ако са налице "парчета" от инфо, дори компютър след огромно количество комбинации няма как да ги събере в едно. Разбираш ли - въпроса е много сложен, за да се разглежда така, сякаш на всеки вече е ясно, то е просто... и само е нужно да се попрочетат разни готови знания.

Веднага ще ти кажа как.

Точно благодарение на знанията си за възможностите, вариантността, познанията в/у методите на позиционната борба позволяват на шахматиста да премести правилния ход в остри комбинационни усложнения, когато вариантите и разклоненията им са голям брой и трябва да се пресметнат точно.

Често едва след  твърде продължителен анализ се обосновава коректността на конкретния ход направен интуитивно.

Затова давам и пример с двама шахматисти,  такива усложнения по правило завършват в полза на единия, което означава че интуицията на другия го е подвела.

Тези случки са особено чести при блиц.Там облягането в/у интуицията е от решаващо значение.

Редактирано 26 септември 201312 г. от badr (преглед на промените)

Нека поясня тогава какво разбирам под "интуиция", накратко.

Дедуктивният подход в науката и философията почива върху аксиоми, които се схващат чисто интуитивно, без да е нужно да се доказват. Това е основната идея, накратко.

НО това е само едната страна на нещата СКЕП. Именно заради това Ти и БАДР поставяте интуицията по този начин, сред този контекст, сред тия представи.  Прави ли ти впечатление, че нито една жена не би извела явлението ИНТУИЦИЯ така, както е за вас. Между другото НЕЛ, по-горе опита, и щеше може би да направи и други опити, ако бяхте попитали. Обаче въпроса е, че тук е прието повече да се пише онова, в което всеки е сигурен, отколкото да се четат "различните" от собственото.

 

И нещо друго - относно това, което си извел като дедуктивния подход в науката - това е най-голямата слабост на науката и философията по принцип. Въпросните аксиоми, които се схващат чисто интуитивно, имат множество проблеми и слабости. И в реалния живот те са огромен извор за грешки. Понеже съм в среда, сред която е прието твурденията да се представят като постановки от групов характер, ще дам следния пример - ДАНИЕЛ КАНЕМАН. Много съм благодарен на ДЖАНИС, че обърна внимание на въпросното име. В неговите изследвания, които са нобел-наградени, той през цялото време поставя идеята за подвеждането което често води към грешки, основано именно на тия форми на положения, които се схващат чисто интуитивно, взимат се априори и после само се използват. А са неадекватни ситуационно, познавателно... Бях дал някъде линк към въпросния - с превод на бг. Може би да се намери в страницата на канала ТЕД. Превода според мен е добър, като не съм познавач на английския език. Той и неговия английски е с акцент, но пък в изказа е чисто ментален човек.

 

Разбира се давам си сметка, че въпросните "аксиоми" са най-доброто ядро, около което да се реализира конвенса. И относно него - е чудесно и съвсем адекватно, че аксиомите се обявяват като ИСТИНА. Но те не са - именно АКСИОМИТЕ СА ВИНАГИ НАЙ-ГОЛЯМАТА СЛАБОСТ НА ВСЯКА КОНЦЕПЦИЯ в чисто познавателен план. И по принцип развтието някой го разбират като едно безкрайно надграждане. Но това е само на микро-ниво. Докато в макро-мащаб развитието преминава през развитие на самите АКСИОМИ, а в още по-макро мащаб - едновременното развитие в аксиомиката и надграждането й. Това е пример за завършена структура на отражение на реалността.

Редактирано 26 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Момент. Пак не се доразбираме.

Първо,  това, което ти наричаш "интуиция" е нещо различно от това, за което говоря аз. Затова обясних по-горе. Случай, при който една майка спонтанно усеща, че нещо се случва с детето и на другия край на света, без никаква причина за това е пример от съвсем друг порядък. Или случай, в който някой решава да не се качи на самолет, защото изведнъж се появява силно предчувствие за някаква беда. Не това е, което наричам интуиция.

Второ,  науката дава различни описания на конвенционалната реалност, които се проверяват не само чрез логиката, но и по пътя на наблюдението, експеримента и практиката. Никъде не съм казвал, че цел на науката е да познае "крайната" реалност.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Веднага ще ти кажа как.

Точно благодарение на знанията си за възможностите, вариантността, познанията в/у методите на позиционната борба позволяват на шахматиста да премести правилния ход в остри комбинационни усложнения, когато вариантите и разклоненията им са голям брой и трябва да се пресметнат точно.

Често едва след  твърде продължителен анализ се обосновава коректността на конкретния ход направен интуитивно.

Затова давам и пример с двама шахматисти,  такива усложнения по правило завършват в полза на единия, което означава че интуицията на другия го е подвела.

Тези случки са особено чести при блиц.Там облягането в/у интуицията е от решаващо значение.

Анализа и описанието ти на шаха, са перфектни. Поне от моя гледна точка, която е на нешахматист, защото е играл преди повече от 30 години за последно тая игра.

Просто няма какво да се каже по това, както и за връзката му към онова, което е за теб ИНТУИЦИЯТА. Разбирам те напълно и нищо не отричам от това, което си извел, дори съм впечатлен от изказа ти.

 

Въпроса е - единственото за което пледирам е, че явлението е по-широко. В различна среда, то може да приеме различни форми на проява.

Дали как и защо би си позволил да го приемеш.,.,. вече и да се съдера няма как, нито какво да направя. И то си зависи само от теб.

 

Ролята на СУБЕКТА, като носител и основна цел, СРЕДСТВО на познанието, за мен е приоритет. Конкретно в твоя случай, просто исках да кажа, че какво, кое и как ще е за теб, е израз не на ПОЗНАНИЕТО, като абстракт, който стои някъде ОТВЪН ТЕБ, а твоята роля е определяща за него. И точно какъвто си ти, точно това ще е и за теб самото ПОЗНАНИЕ.

Момент. Пак не се доразбираме.

Първо,  това, което ти наричаш "интуиция" е нещо различно от това, за което говоря аз. Затова обясних по-горе. Случай, при който една майка спонтанно усеща, че нещо се случва с детето и на другия край на света, без никаква причина за това е пример от съвсем друг порядък. Или случай, в който някой решава да не се качи на самолет, защото изведнъж се появява силно предчувствие за някаква беда. Не това е, което наричам интуиция.

Второ,  науката дава различни описания на конвенционалната реалност, които се проверяват не само чрез логиката, но и по пътя на наблюдението, експеримента и практиката. Никъде не съм казвал, че цел на науката е да познае "крайната" реалност.

Но познанието не е само "науката" в конвенса. Винаги са били налице познавателни парадигми, които излизат извън контекста на който и да е конвенс. В сегашния тип - също. Винаги в един конвенс, се подбира кое да влезе в него и кое да остане "отвън". Нали не си толкова тясно скроен, че да поставяш всички неконвенционални нишки на познанието като НЕИСТИНИ?

 

по твоето "ПЪРВО" - това имах предвид, че една и съща думичка има много и различни пълнежи. А не е само конвенционалното прието като такова. През цялото време обръщам само на това внимание и може би ставам досаден с тия повторения. Обаче какво да направя, като през същото това "цяло време" винаги е налице съвсем обяснима центробежна тенденция към конвенционалното. А идеята ми е че оттатък него има още един друг "свят".

 

Ако направиш анализ на визирания случай с НЕЛ, ще разбереш колко е тънка линията на начина по който решаваш - че има предварителна информация и това е форма на проблясък от натрупване. Докато всъщност може да е като онова, което визираш именно в двата си примера, за него. Толкова е тънка линията и границата между тях, че е по-скоро условна, отколкото по същество. Няма как да кажеш в примера на НЕЛ кое, какво е точно, А можеш само да изразиш личната си привързаност към известното и ясното за теб. Една жена носител на онова, което описваш в двата примера, дори няма да си даде обяснеие, няма да й трябва парадигма... Просто може и въобще да не осъзнае явлението. А има и такива, които го използват.

 

Повечето хора тук, през цялото привиждат в позициите и думите ми, че непрекъснато отричам онова, което твърдят. Всъщност аз не го отричам. Не е нужно да го правя, само през цялото време твърдя и водя нишките на общуването към нещото "ОТВЪД" границата в които обикновено се води той. Всеки реагира на това по своя си начин, който е виден и ясен. Но според мен, пътя към границата отвъд постановеното не минава задължително през постановката. тя е по-скоро "център", а не границата. Постановеното винаги е онова, което служи за котва в един огромен и безбрежен океан. Вероятно в него има много които се позиционират като ДАВЕЩИ СЕ. и за тях котвата е от спасителна стойност. Има и други, които върху котвата постановяват цял един нов свят. Но котвата всъщност има друга роля. За да е налице "движение напред" е нужно именно да пуснем пръстите си от котвата. За някои тя е станала нарицателно за живота, битието, и тях самите. И самата идея за "пускане" им звучи напълно абсурдно, с оглед, че в някакъв смисъл означава "КРАЙ'' на битието им като това, което е. И това, което са.

 

Мисля, че поизчистихме недоразуменията. Думичката "интуиция" има различни конотации или "пълнеж", както казваш. Би било полезно да имаме някакъв консенсус по значението на основните термини, все пак. За Нел, казвам как аз виждам нещата. Тя може да е на друго мнение. Нали това е идеята - да обменяме, а не да се опитваме да стигнем до съгласие.

––––––––––––––––––––

Ще насоча разговора в малко по-различна посока.

Имаме много примери, в които "интуицията" ни подвежда. Ще дам пример от БИ. Причината, поради която ценя УТ (на майстор Вонг Люн Шун) е, че това е много директен и опростен подход, който разчита не толкова на интуицията, колкото на контактния рефлекс (развиван чрез Чи-сао или т.нар. "лепкави ръце"), което, разбира се, не изключва участието на другите сетива. При много други БИ и спортове се акцентира върху "интуитивното" долавяне на сигнали от опонента. Когато познаваме опонента или имаме много повече опит от него това обикновено работи. В случай, когато опонентът е непознат и нямаме опит, подобни интуитивни реакции често ни подвеждат.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Извинявам се предварително, но бързам и ще бъда кратка.

Играя шах и съм шофьор затова разбирам какво твърдите, Бадр и Скеп, но за мен и двете са бързо, аналитично мислене. Дори и ходът на шахматиста да е нелогичен и на пръв поглед губещ, а в последтвие да се окаже най-доброто за победа решение, то всичко е там, в онези полета, с фигури и правила за тяхното местене... При шофьорите е същото-бързата и адекватна реакция в ситуация не означава интуиция(когато имам повече време мога да разкажа случай от моя живот и как интуицията ми предотврати тежко нараняване на човек, докато другият шофьор в колата, с огромен опит, не успя дори да разбере защо съм намалила скоростта и как съм усетила какво ще се случи, при това аз бях младият и неопитен водач на МПС )

 

Интуицията е по-скоро кратък поглед в бъдещето, насока, но става неочаквано и е толкова преходно и необусловено от нищо, че анализът е невъзможен.

И да, аз използвам интуицията си-сигналите, които по някакви неведоми пътища стигат до мен никога не са ме подвеждали досега. А аналитичното мислене ме е подвеждало.

Редактирано 26 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Интуицията е по-скоро кратък поглед в бъдещето, но става неочаквано и не е обусловено от нищо.

Хубуу де, щом кат освен индженерка си и шофьорка, а и шахматистка на всичкото отгоре и държиш да викаме на подобни "спонтанни погледи в бъдещето" интуиция, то добре. Приема се. Ще викаме на морковите - домати, а на доматите - череши.

 При шофьорите е същото-бързата и адекватна реакция в ситуация не означава интуиция(когато имам повече време мога да разкажа случай от моя живот и как интуицията ми предотврати тежко нараняване на човек, докато другият шофьор в колата, с огромен опит, не успя дори да разбере защо съм намалила скоростта и как съм усетила какво ще се случи, при това аз бях младият и неопитен водач на МПС )

Това е "късмета на начинаещия"... Това е съвсем друго и е по-скоро изключение, а не потвърждение на правилото.

Нали не искаш да кажеш, че да те вози някой начинаещ е по-безопасно, отколкото ако човекът има опит?

––––––––––––––

Надзърнах в УИКИ, за да видя каква е общоприета употреба. В нашто УИКИ пише:

Предвиждане или прогнозиране на бъдещи събития е процес на изказване на твърдения относно събития, които все още не са били наблюдавани. Например определянето на някаква променлива или лихва към специфична бъдеща дата. Прогнозирането включва статистически методи от времеви редове и други данни както и повече или по-малко формални съждения. При това, данните трябва да са актуални, за да може да се правят такива прогнози и за да могат те да бъдат акуратни.

Понякога под предвиждане се има предвид и предсказването на бъдещи събития, което обаче не включва анализ на данни и формално мислене, а мистични способности.

–––––––––––––––

Ако не си изясним поне приблизително кой какво има предвид, когато ползва даден термин, то ще настъпи забавен хаос. Накрая може да се окаже, че говорим за едно и също, но ще сме изгубили часове, за да го изясним.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

...

Редактирано 26 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

...

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Хубуу де, щом кат освен индженерка си и шофьорка, а и шахматистка на всичкото отгоре и държиш да викаме на подобни "спонтанни погледи в бъдещето" интуиция, то добре. Приема се. Ще викаме на морковите - домати, а на доматите - череши.

Заяждач, начииии...

 

Скеп - за трети път опитвам да напиша нещо към теб. Това е поредния опит.

 

Взимаме примерно общо описание на НЕЛ - за развитие на пътна ситуация към ПТП. Вече тя го е описала, макар условно, общо. За моята цел тук не е нужно повече.

Сега - какво имам предвид: Става въпрос, че анализирайки ситуацията като общо, може да се окачестви с лекота като "виждане в бъдещето" и като вид ясновидство.

но с оглед на онова, което твърдите с БАДР, също може да се окачестви ситуацията и като в смисъл на могновена обработка - с натрупване и прескачане направо към решението.

 

Във вашия случай - докато не е възможно да се изучи детайлно цялата ситуация с множеството й от нейни променливи, то задачата остава нерешима в аналитичен или математически план. Предполагам разбираш, че такъв анализ, в такава дълбочина, може да се реализира чрез множество експерименти, допускания, вероятности, предположителни, хипотетични и други подходи, за да се стигне до типично "НАУЧНА ЯСНОТА". А такъв поглед на една спонтанна случка е напълно невъзможен.

 

Освен това - от другата гледна точка - може и да не е ясновидство. Така или иначе ако съзнанието не е взело предвид множеството от процеси и ситуативни променливи то за нейното съзнание те "не съществуват". Но на едно подсъзнателно ниво, те са натрупани, обработени - именно "със скоростта на безусловностите" и в даден момент съзнанието просто улавя импулса на реакция. За него - точно в този момент вече се регистрира явлението. И за СУБЕКТА за който това се регистрира това той нарича ИНТУИЦИЯ.

 

Ето защо доматите не са точно череши. Понеже изглеждат червени - просто за едни очи под един ъгъл те се оприличават на домати. При други условия, за оприличаващия през "други" очи, те изглеждат като череши. 

Редактирано 26 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Мисълта ми беше много елементарна вметка. Не е уместно да разводнявам разговора в друга посока. Съжалявам.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Мисълта ти беше много намясто. Отговорите може да са по различни линии. От филогенезата до спекулации относно прераждането.

Стига си съжалявала, че ...

Добре де. Ясно е, че границата често е фина и няма как да се определи ясно.

Значи, ето как примерно се развива една малко по-различна, но и подобна ситуация на описаната от Нел. Караме по магистрала в много тежки климатични условия. Да речем, че има снежна буря. Пред нас има друга кола, която едва различаваме. Обхваща ни паника и решаваме да отбием от пътя и да изчакаме края на бурята. След един час бурята спира и има видимост. Потегляме и след половин км виждаме, че колата карала пред нас е катастрофирала удряйки друга пред нея. Това какво е? Ментална интуиция от първия тип, който обсъждахме или нещо различно (кратък поглед в бъдещето)? Или комбинация от двете?

––––––––––––––––––––––––––

Втори пример, който е истински и се случва в САЩ, ни има и други подобни. 14 г момиче решава да се пошегува с родителите си. Скрива се в гардероба. Родителите и се връщат от парти към полунощ. Момичето изскача от гардероба като извиква нещо, за да ги стресне...

Само че родителите мислят, че дъщеря им е останала да спи при нейна приятелка за нощта. Бащата, който е полицай реагира интуитивно като прострелва дъщеря си. Момичето умира след 12 часа. Фактически, човекът стреля мигновено преди още напълно да е осъзнал по кого и да е разпознал гласа на дъщеря си. Това е пример как една спонтанна, интуитивна реакция може да ни подведе, поради липса на адекватна информация.

 

Ще ти кажа нещо в прав текст, пък ти продължавай да ме майтапиш Предполагам и, че в най-скоро време твоите учители ще ти кажат същото Докато приемаш като съзнание само работата на мозъка си и непрекъснато търсиш дефиниране, ще ти е много трудно да го освободиш. Сензитивността изисква отделяне от аналитичното мислене. Всъщност всичко това ти ни го казваш със сложните будистки термини, които(поне за мен) са ненужни като назубряне. Мързелив или услужлив ум имам, не знам, но когато нещо съм разбрала, нямам нужда от излишен баласт, като терминология, дефиниции и т.н.

 

По първата ситуация, която описваш има налице размисъл, страх и адекватна реакция. Мисъл и емоция. Не, не е интуиция.

По втората - бащата изобщо не е стрелял по интуиция, отново имаме стрес и отработена реакция(поради професията му), макар доколкото знам в тренировките им по стрелба е включен и  елемента за аналитично мислене в ситуация.

Съжалявам, но това не е интуиция.

Съжалявам също, че не мога да го опиша. Мога само да кажа, че Рамус приблизително се доближава до описанието. То е усет, Скеп. Как да се опише?

 Докато приемаш като съзнание само работата на мозъка си и непрекъснато търсиш дефиниране, ще ти е много трудно да го освободиш.

Ай, нека Рам ти каже какво написах във ФБ по този повод.

Стремя се не към усложняване, Нел, а към опростяване. Това не значи елементаризиране. Обаче, докато водим дискусия, при която (казвам го за пореден път) нямаме яснота относно основните понятия, ще е много трудно се разберем. Важно е да имаме работни дефиниции. Не като някакви абсолютни категории, а като инструменти за комуникация.

––––––––––––––––

Интуицията е "усет" казваш. Какво е усета тогава? Усетът е емоция. Емоцията се поражда от някакъв дразнител, който често не осъзнаваме. Той може да е дори подпрагов (извън осъзната перцепция). Тъй или инак, не се появява от въздуха, както писах.

––––––––––––––––

Мога да мина в друг дискурс и да обясня нещата по съвсем различен начин.

Само че разделът нали е за психология? Придържам се към това.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

По първата ситуация, която описваш има налице размисъл, страх и адекватна реакция. Мисъл и емоция. Не, не е интуиция.

По втората - бащата изобщо не е стрелял по интуиция, отново имаме стрес и отработена реакция(поради професията му), макар доколкото знам в тренировките им по стрелба е включен и  елемента за аналитично мислене в ситуация.

Съжалявам, но това не е интуиция.

Собственото ми отражение на изложеното в примерите ти СКЕП, е доста подобно на това от НЕЛ. Особено относно втория пример.

 

Не намирам нито едно от двете за това, което аз наричам ИНТУИЦИЯ.

 

По отношение на пример едно - това че в даден момент се прави избор за поведение. И после може да излезе че избора е бил животоспасяващ - може и да е "предчувствие", може да е ПРОВИЗИЯ, а може да е просто един стандартен избор от рода - АБЕ Я ДА СИ СПРЕМ< ЧЕ ТАКА Е ПО-СИГУРНО. Всъщност живота показва, че при лоша видимост, дори да спреш до пътя, НЯКОЙ МОЖЕ ДА ТЕ ВРЪХЛЕТИ или да сметне, че като види светлините, рефлекса да го насочи че "там е пътя". Изборите са странно нещо, СКЕП. 

 

Преди мен се случи на Сфетофар, в пловдив на сточна гара. Бързах и точно пред мен вече отиваше от зелено към жълто. И точно като наближих, светна жълтото. Нямаше още "броячи на времето". Когато се ядосах че тоя пред мен се измъкна и си казвах - басиии, щях да мина и тоя пред мен го удариха - напълно нелеп удар, и то отзад. Аз трябваше да се намирам точно на това място - зад него плътно прилепен. После доста мислих над станалото... Както и да е - живота е сложно и комплексно явление. Поне според моите очи.  

 Изборите са странно нещо, СКЕП. 

Това намеквам през цялото време. Но не исках да го казвам експлицитно.

Има фактори от друг порядък, но не е подходящо в тази тема да говорим за неща като узряване на кармични тенденции, които обуславят изборите ни.

Ай, нека Рам ти каже какво написах във ФБ по този повод.

Стремя се не към усложняване, Нел, а към опростяване. Това не значи елементаризиране. Обаче, докато водим дискусия, при която (казвам го за пореден път) нямаме яснота относно основните понятия, ще е много трудно се разберем.

Интуицията е "усет" казваш. Какво е усета тогава? Усетът е емоция. Емоцията се поражда от някакъв дразнител, който често не осъзнаваме. Той може да е дори подпрагов (извън осъзната перцепция). Тъй или инак, не се появява от въздуха, както писах.

 

Ох, не е точно емоция или чувство... макар, че е прието да го наричат "шесто чувство"-интуицията. Сякаш идва от нищото, Скеп, като мълния от ясно небе... наистина се чувствам безсилна, за да го опиша и толкова искам да успееш да го усетиш. Тогава и ти самият ще се затрудниш като описание, сигурна съм. Не ти ли се е случвало миг преди да паднеш(като тичаш примерно), да усетиш падането, преди самият процес?

Добре. Набързо ще разкажа случката с шофирането. 

От една седмица имам книжка. Курсът и толкова. Лято е. Прекрасна видимост. Шофирам по познат път, изминаван стотици пъти. Шосето е двупосочно, но широко, няма дупки, кръпки и т.н. От ляво на посоката, по която се движа е жилищен квартал, от дясно равно поле с тук-там храстчета до пътя. Идеята на съпруга ми(той е опитен шофьор с десетина години стаж) е да успея да изкача наклона(около 30 градуса), без да се налага да превключвам на по-ниска предавка, тъй като е недоволен, че предните няколко пъти съм го направила. Затова ме съветва да "настъпя", успокоявайки ме с ясното време, видимост и т.н. И аз "настъпвам", но точно в този момент нещо за части от секундата ми подсказва да отнема от газта(не мога да го обясня, но го изпълних) и точно в момента, в който съпругът ми ядосано започва да ми говори... неизказал докрай изречението си, от един храст, отдясно на шосето изкача дете. Спирачка и... спрях пред ужасеното му личице... Скеп, ако бях с "пълна газ", нямаше да успея да спра, колкото и бързо да бях реагирала, спирачният път щеше да е по-дълъг от разстоянието между детето и колата и щях да го ударя, ... разбираш ли?

Редактирано 26 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Добре, Скепс. Ето горе-долу какво бях написала в изтрития си пост.

Ако интуицията е знание и разбиране, без влагане на мисъл в този момент или „безусловно разбиране на придобити по-рано знания“, какво познание е в основата на детската интуиция?! Ако едно дете се страхува от тъмното /примерно/, без всъщност да има определено познание за това, че в тъмното се случва нещо лошо, значи въображението също може да обуславя интуицията. В същото време, въображението също е познавателен процес, който е свързан, макар и да създава образи за неща, до които човек не се е докосвал лично. Сиреч – както споделям мнението на Скепс, че с основата на интуицията стои натрупано от преди познание, така и се питам – от къде идва това познание у децата, при липсата на личен опит.

Редактирано 26 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

––––––––––––––––

Интуицията е "усет" казваш. Какво е усета тогава? Усетът е емоция.

Перцепцията не я бъркай с емоция, Скеп. Емоцията е само част от отразеното вече. Тя е израз на това ОТРАЗЕНО през психиката. Емоцията е част от реакциите, но на психично ниво. На физическо - едни. На психично - ЕМОЦИИТЕ. Те са в доста близка връзка помежду си. Разбира се  - това са простите емоции. Вече, усложнени, чрез комбинации, чрез рефлексиите от социото, чрез паметовите записи, се получават наслагвания. по-сложните емоции, преминават в ЧУВСТВА. ЧУВСТВАТА -> в СЪСТОЯНИЯ.

 

Перцепцията има различни нива на обработка в мозъка. Вярно е, че по-голямата част отива в реакции, но защото мозъка основното му е да поддържа стазис, чрез самоорганизация и саморегулация. Това е много сложно, като се има предвид, че химичните реакции, които са в основата на обратните връзки не са с безкрайни скорости.

Но има нива, при определени хора, при които чистата перцепция, преминава през дяловете на психичното и отива до "други дялове" за обработка. Това е до човек, до ... много неща, повечето от които аз самия не мога нито да определя, въпреки че цял живот досега опитвам. И  не защото за мен без обяснение за нещо, то това "нещо не съществува" и ме дразни с това. А защото за да "работя" ментално, се нуъждая от ментални отражения.

Но с времето разбрах, че те също имат своите си ограничения. И своите си особености да ме "затварят". Така, че... имам в себе си от същия "канал" за който споменава НЕЛ. Тя ми резонира по него още отначалото на комуникацията с нея. Не като предаване на информация - не такъв "канал". А като усет за резонанс - именно на тия "честоти" - че някои неща и без думи тя ги "докосва".

Рядко но съм срещал и такива хора. Но главно жени. И само един единствен МЪЖ, но с него тая комуникация я градим от повече от 30 години и в нея вече сме постигнали ниво, което е просто цирк да се наблюдава отвън. Понякога говорим с думи, неразбираеми, за околните, с огромна бързина се чертае или с невербални сигнали се допълва. Просто с него това е уникален начин да видя света много отвъд това, което става през очите на "другите".

Получавало се е и с жени. Много, много рядко. Но НЕЛ има това качество и много интересно съчетание от дадености, събрани в един човек. И то точно жена.

 

Нел ти го пише като "УСЕТ" - аз често използвам думата "ДОКОСВАНЕ". Наричам го и ПРОБЛЯСЪК. наричам го и с още други имена. Просто за да го назовавам и да ползвам в комуникация. Жените веднага улавят като се каже за "докосване", но психичен смисъл. Аз го имам в себе си - ИН-аспекта. Сигурен съм че ГЛАДИОЛА, ако чете това, ще задвижи нещо... у нея. От това. То не може да се определи с думи - или резонира... или не. Но при жените е предразположено. И това е едно от техните БОНУСИ с които природата компенсира пък други положения с които ги "натоварва"...

 

В себе си, след внимателно разглеждане, преди години реших да развия и двата типа отражение - и ИН- и ЯН-аспекта, за да ги слея в едно. И да се катализират един друг. Защото и в двата смисъла е налице отделни форми на много психични явления. Но когато са двата на едно място, те просто се катализират взаимно. Понякога дори ЕДНОВРЕМЕННО.

Редактирано 26 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

от къде идва това познание у децата, при липсата на личен опит.

Очевидно е. Идва от предишен опит.

Децата не са никаква tabula rasa (бяла дъска).

Сякаш идва от нищото, Скеп, като мълния от ясно небе... наистина се чувствам безсилна, за да го опиша и толкова искам да успееш да го усетиш.

Вече става забавно, Нелке.

Мислиш ли, че трябва да убеждаваш една Риба в подобни неща? Или че и липсва сензитивност от такъв порядък?

 

Перцепцията не я бъркай с емоция, Скеп. Емоцията е само част от отразеното вече. Тя е израз на това ОТРАЗЕНО през психиката. Емоцията е част от реакциите, но на психично ниво. На физическо - едни. На психично - ЕМОЦИИТЕ. Те са в доста близка връзка помежду си. Разбира се  - това са простите емоции.

Усещането предхожда перцепцията. Перцепцията предполага разпознаване на обекта, който възприемаме, колега Рамус.

––––––––––––––

Другарчета любими, нямам време и възможност да обяснявам в детайли в момента как виждам нещата. Тъй че бъдете снизнходителни към постовете ми, които пиша между другото. В момента съм максимално концентрриран върху решението на един съвсем конкретен, прагматичен проблем.

______________

Meжду другото, току що във ФБ... Не знам каква е точно връзката с темата, но мисля, че е добре да се види, преди да плямпаме до безкрай за самоосъзнаване и интуитивно прозрение, че ще заприличаме на мойта любимка.

 

http://www.youtube.com/watch?v=TzBInt4zljQ

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Интуицията е способността на човека да осъществява взаимодействие между неосъзнати знания за неща , процеси и явления съществуващи в реалността . 

Фантазия е когато тези неосъзнати "знания" за неща , процеси и явления не съществуват в реалността , т.е. са измислени от човека .

При това могат да съществуват най-различни смеси между интуиция и фантазия , примесени и с осъзнати знания .

При това осъзнатите знания и интуицията могат да присъстват с различна степен на съответствие на действителността..

.....Ега ти буламача тогава !

Всичкото това взето заедно се обработва от въображението - друго основно свойство на човешката психика свързано с процеса на мислене , осигуряващо възможността за обработка на постъпващата информация....

 

Всичко това не може да означава нищо друго освен , че в който и да е случай интуицията присъства като такава , но той не може да бъде обяснен и решен само чрез интуиция. По скоро чрез въображение - осъзнати и неосъзнати знания , взети заедно , обработени съзнателно чрез въображение.

 

В случаи от практиката на неосъзнати страхове , следва да се обогатят съответните елементи на въображението....

 

Извинявайте , че с малко думи казвам това което е изписано на множество страници назад !......

Известно е , че човек пише много , когато няма време да пише малко.....

Редактирано 27 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)