Да, не може съзнание без душа. Съзнанието има интелекта за инструмент, а не за отправна точка. Съзнанието, както и интелектът се развиват, значи има степени по пътя. Знам ли - баси! - може даже да са 33 или само Бог знае колко са по спиралата... :-) Т.е, както има различни нива на интелект, който се използва за развитието на Съзнанието, така явно има и различни степени Съзнание (осъзнатост) в процесът на развитието на Душата, която пък е с различни степени на растеж, т.е. доближаване до Него! А, получи се, мамка му!!! Това за имитирането е интересен момент - но пак е свързано с интелект някакъв. Та, най-важно е как се преплитат пътищата между психиката и развитието на съзнанието, какви са взаимовръзките? Защото дефинициите за съзнание не са изчерпателни, освен ако не ги обединим с теологичните. Значи ко стана!? - Психика-интелект-съзнание-одушевяване е процесът. Ние, важните къде се отделяме от кучето...? Или сме в една бразда (от Етологична гледна точка, да речем, макар че тръпката е да се разгледа Ето-теологично, но без да намесваме розенкройцерите, те са много изчерпателни)? А, и най-обичам точно, когато съм на една крачка от майевтичния момент, някой да ми иска препратки и линкове! Това опорочава истинското знание! Хич не намесвайте мистиката, различно е! ;-)

Редактирано 10 юни 201412 г. от Mutatabe (преглед на промените)

Естествено, че в твоя пост, ти решаваш, какво да кажеш и какво да докажеш и за какво да дадеш линк. Това е един вид осъзнатост според мен. 

Естествено, че в твоя пост, ти решаваш, какво да кажеш и какво да докажеш и за какво да дадеш линк. Това е един вид осъзнатост според мен. 

Разбира се, това се отнася до всяко написано, но въпроса за мен е доста по-широк и по-дълбок.

 

Всеки човек през изразяването си представя своите основни постулати, които ползва, за да конструира реала си. В изложенията се виждат няколко типа, според аналитичните схеми, които се използват. Така са налични терминологични, перцептивни, понятийни, емоционални, шаблонни, реактивни, ментални, представни, асоциативни и други които като се оформят като "точки", а свързването им представя динамиката на изразяващия се във вид на "криви".

 

В този смисъл - когато е налична менталност, породена от асоциативност, заучени и четени готови модели, насъбрани в собствен вариант на сборка само и само да са съчетаеми, се получават различни видове миксове, спрямо автора си, подбрани и оформени да служат на първичната му несъзнателна предубедителна система. Субекта не разбира това - за него въпроса е събран в едно и това е "истината". Няма разбиране защо точно такава, няма възможност за разбиране относно възможността, това да е негова лична версия. Понеже през неговите очи му се струва естествена, дори и да среща навсякъде възможни версии на същото - неговата му се струва ясна, чиста и подкрепена с толкова много негови изживявания, които доставят чувство за пълна достоверност. А останалите - са просто "версии" на "истината". Ако срещне достатъчно сериозен натиск от някаква форма на подредено инфо, което да влиза в дисонанс с неговото вече изградено, веднага тръгват напред защитните механизми - те не разбират, тва са глупости, празни думи, иронизацията или острата фаза на противопоставянето, защитаването, аргументите... и още хилядите други варианти, толкова познати и срещащи се навсякъде...

 

Дали, кое, защо нещо е ДУША, защо теологичното да е определящо за дадена тема, и въобще - защо готовите заучени неща, срещнати и разпознати от субекта сред груповото му битие, да е единственото възможно, да е единственото валидно, вярно, правилно. Защо именно по него трябва да се мери всичко, което не се побира в кюпа - това дори не може да са въпроси, които да се породят. Обяснителната картина се създава заради нуждата на субекта да има реал. Няма значение че самия субект си го конструира и въобще не се интересува кое, какво и защо е "истина". Атрактивното в това е, когато истината вместо да има различни "видове", е просто ЕДНА и тя е с главна буква - поне за самия субект, който има потребност именно от това. Единствено и само защото той самия, във вечния си несъзнателен стремеж за придобиване и оформяне на идентичност, ползва за нея и собствените си проекции, представи, схеми, нагласи... за да формира предубеждения. От тях - убеждения, които вече да защитава, като самия себе си.

 

Когато и както да се получи "защитаване", това значи две прости неща, които всъщност са следствие на един и същ процес:

- едното е, че е налично отношение, лично пристрастие към изразяваното от Изразителя си.

- другото е, че щом е налице първото, значи че цялата работа се изготвя заради потребността на самия Изразител - да открие и разпознае, стабилизира и развие такива взаимно свързани и свързващи се описания и обяснения, образи и взаимовръзки, които да изразяват вътрешните му проекции. Всичко заедно - в неговата сякаш вечна игра сред която във вътрешния си свят, той се обособява, отграничава, дефинира... и само така реализира битие. Това е обикновено продължение на неговите изначални първични инстинкти - за оцеляване, но прехвърлени вече в психичната му сфера. И чрез нея той вече придобива възможност да конструира вътрешно психична картина на битието. Да я насища или пресява, да я обогатява или лишава от елементи... само и само да се реализира процеса, който нарекох ИЗЖИВЯВАНЕ. 

 

Това е ниво на битие - след физическото и чисто физиологичното. Дори през някакви етапи именно психичната сфера започва да доминира физическата. Сигналите от тялото и сетивната информация от външната реалност, вече стават второстепенни, защото идентичността на психичната изживяваща сфера, магнитно привлича и през нея се оформя идентичността на СУБЕКТА. Именно това е тайната на неговото битие - там, където е центрирана неговата собствена идентичност, това за него е идеята му за АЗ. Аз - най-важната и фундаментална думичка, зад която се крие основата на цялото битие, за който и да е, където и да е... Без значение дали, доколко и в каква форма е налично 'СЪЗНАНИЕТО', каква и дали е "степен", дали са 33 или 3000 или е само трик на обясняващия си с тях да се опита да си ги изясни...

--------------------------

И в тема за СЪЗНАНИЕ, която въведох за целите на изучаването на участниците през нея, идеята ми е да разкрия чрез написаното поне някои свои невидими за мен аспекти и проявления. Просто допълнителна или пък допълваща техника, като част от прийом. Целта на всичко съм самия аз през начина който отразявам света и в частност написаното...

 

Няма тема, която да се изчерпи. Ако една тема се зацикля, това значи че разискващите са стигнали границите си, през които виждат "темата".

Защото познанието е безкрайно, няма истина, която да се обозначи и да остане "истина". Истината не е мъртво понятие, самата думичка е понятие само за този, които му трябва за да си служи с него. За да го ползва в потребността си да се самодефинира, позиционира, предпостави... в пространството и времето, спрямо общото, което е заимствал от групата си...

Редактирано 10 юни 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

:-) ...Иначе майевтичният "оргазъм" не може да се сравни с боравенето с постулати... И като при всеки оргазъм, страничните шумове го прекъсват. Въпрос на тренинг е. А съзнанието и осъзнаването! Къде започва (не от къде)при кучето, извън етологията, и възможно ли е да има съзнание кучето? Неговата психика може ли да еволюира до там, че да стане инструмент за ИЗГРАЖДАНЕ на съзнание. И ако да, това съзнание няма ли да е част от ОБЩОТО за вида, за разлика от човека, при когото е индивидуално (Индивидът). А дали ОБЩОТО съзнание и при човека е останало и дали еволюира или е атавизъм...! :-)

На твоя въпрос за кучето, учителят Джошу е отговорил "Му", което май се води за един от най старите коани. 

"Такава е изначалната ситуация на човека в човешкото съществуване. Тази ситуация е възможно да бъде описана като контингентна и обусловена субективност. Обусловената субективност при цялата своя обусловеност остава субективност. Нарастването на егосъзнанието повишава и субективността. Съществуването върви към човешкото съществуване точно посредством субективността. Като субект, егото си дава сметка за самото себе си. След това, в качеството на субект – срещайки се със субективността на другите и признавайки я за себеподобна, - егото може да се научи на самоконтрол, самодисциплина, самоупражнение и по този начин се превръща в концентрирана личност."

 

Ричард де Мартино

Употребата на коан в случая е уместна, имайки предвид интуитивния подход... Съзнанието развива субекта. - Да, но може ли кучето да "отговаря" субективно и ако да, значи ли това, че може да развие съзнание?

Това "Му" много хора го превеждат, какво значело на китайски. Аз си мисля, че Джошу просто е измучал. Смисълът е да си задаваме такива въпроси и да разсъждаваме самостоятелно върху тях. Отговорите могат да бъдат най различни, но кой е моят.

Няма нищо лошо и в диалога, но истината е в самостоятелните размисли преди и след диалога. Същото важи и за четенето на книги и лаптопи и гледането на филми.

Монах запитал учителя Джошу: “Кучето също ли притежава природата на Буда или не?”
Джошу казал своята прочута загадка-коан: “Пустота!"

 

Отговора предава учението на Буда с една дума, която съдържа всички отговори и разсейва всички високопарни напъни, за каквато и да било същност или природа.

Редактирано 12 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Махни виртуалния, че и аз не го видях като лайквах поста. Ще станем за смях и двамата. Тез компютри ни пият кръвта. Няма да го ънлайкна щото мисля, че е невнимателска грешка. Покрай виртуалния свят забравихме всичко друго.

Редактирано 11 юни 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Махни виртуалния, че и аз не го видях като лайквах поста. Ще станем за смях и двамата. Тез компютри ни пият кръвта. Няма да го ънлайкна щото мисля, че е невнимателска грешка. Покрай виртуалния свят забравихме всичко друго.

Махнах го, защото е все тая, ама все пак, не сме ли съставени главно от информация(ДНК)? И сме толкова реални, ако някой ни спре въздуха, колкото страницата пред компютъра ни, ако някой спре тока на сървъра завинаги...

Редактирано 12 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Информация, която сама се чете. Информация без читател не е информация. Читател без информация не е читател. Реални сме, а или знаем какво е нереални или не знаем какво е реални. Имам предвид, че в мислите си не можем да възприемем реални, без едновременно да възприемаме нереални. Ами ако и светът е устроен като мислите ни. Ако не може да сме реални без да сме нереални. Да ако ни спрат въздуха. Като че ни е ясно какво ще стане. А ясно ли ни е. Що е ясно. Каква е разликата между тези, които са считали, че земята е плоска и се крепи на 4 слона стъпили върху 16 костенурки и тези, които считат, че светът е изграден от елементарни частици, които са хем частици хем вълни. Може би по правилният въпрос е дали изобщо има разлика или още по точно, дали изобщо е възможно да има разлика. Да ме прощават феновете на квантовата механика, но за по модерните теории не съм чел. Но няма значение, колкото и да са модерни, идва момент в който след известно време заприличват на твърдението за четирите слона и шестнайсетте костенурки върху които слоновете са стъпили за да не пропаднат под тежестта на земята. 

 

Някой ще каже, добре де, ами нали математическия апарат на квантовата механика решава толкова много практически задачи.

 

Е, решава, и какво от това.

 

Нима математическият апарат за плоска земя не решава много практически задачи. Ще се откажем ли някога, да решаваме задачи, които са на основата на приемането, че земята е плоска. Никога няма да се откажем. Защото е непрактично. 

 

Същото е и с квантовата механика. Щом веднъж сме открили, че върши работа, ще вършим работа и с нея. И няма да я хвърлим на боклука, независимо какви нови теории ще излязат след това, и колко смешна ще изглежда евентуално тя гледана от светлината на бъдещите ултрамодерни теории. 

 

Е не за всички ще е смешна. Ще има и такива, дето ще си казват, абе няма да са били прости тези, които първи са го казали това нещо, че са си и губили времето или времето на математици да разработят математически апарат за него, нищо че сега има по модерни теории и по префърцунена математика, която по точно описва явленията от заобикалящия ни свят. Това нещо може да е всеки един възглед, от плоската земя, до най модерната теория. А как са били съставени модерните теории. На базата на по стари. Ами те. На базата на още по стари. И стигаме до теорията за четирите слона и шестнадесетте костенурки. 

 

Всъщност може и виртуални,защо не. Прав си. Виждаме представата за себе си, за света.

“Кучето също ли притежава природата на Буда или не?” - и така е добре въпросът. Някой знае ли какво е казал Буда за това, а не някой си у(У)чител...? Розенкрийцерите в тяхната Космогония, например, твърдят, че всеки животински вид има своя ГРУПОВА душа. Ако изходим, че имат и Групово съзнание, възможно ли е да развият и индивидуално. И имаме ли основание Груповото съзнание на вида Куче (ако има консенсус за възможността му) да го сравняваме с генезиса на Колективното съзнание при Човека? Отправната точка би могла да бъде от там: Дали психиката на кучето може да доведе до субективни възприятия спрямо външни дразнители? От там нататък е по-лесно вече... Мисля, че въпросът за "наличието" на съзнание у кучето е фундаментален.

Редактирано 12 юни 201412 г. от Mutatabe (преглед на промените)

Мисля, че въпросът за "наличието" на съзнание у кучето е фундаментален.

Според мен има съзнание, тъй като има много прилики с човешките реакции на действителността, има по-малък мозък, но някои по-развити сетива от нашите, а и сънува като нас. И тяхното съзнание просто е по-различно от нашето, но и двете са недостатъчно изследвани, за да се даде категоричен и окончателен отговор.

Защо виждаме едни и същи неща, а правим различни изводи. 

 

Това е факт. Вярно е в случаите когато не сме се договорили строго за конкретния общ начин на мислене в строго определени конкретни ситуации. Ако ситуацията се промени малко, или ако не сме се договаряли, можем да направим едни и същи изводи само по случайност.

 

Защо това е така.

 

Споделям идеята, че човешкото мислене е една смесица от обобщаване и разграничаване. По време на обобщаване, се търси и най малката прилика. Както в известният софизъм "Човекът има уши, но и магарето има уши, значи човекът е магаре". Звучи смешно, но едновременно и има смисъл и няма смисъл. Има смисъл, когато обобщаваме. Действително, човекът и магарето могат да бъдат обединени по признака за притежание на уши. По време на разграничаване обаче, този софизъм няма смисъл. По време на разграничаване се търси и най малкото различие. "Човекът ходи изправен, а магарето не, значи човекът не е магаре."  Това твърдение, също както и горното, както има смисъл, така и няма смисъл. Само че нещата са обърнати. За разлика от горното, това има смисъл при разграничаване и няма смисъл при обобщаване, защото при обобщаване се търси и най малката прилика.  

 

Да допуснем, че виждаме едно и също нещо. Съвсем естествено е, във връзка с горното, ако не сме се договаряли за конкретния начин на мислене, да достигнем до различни изводи в оценката на ситуацията. В какво се състои договарянето, ако желаем да достигаме при определени конкретни ситуации до еднакви изводи. Определят се критерии (твърдения които се приемат за верни и на базата на които следва да се отсъжда, кои неща са различни и кои са еднакви).

 

Разбирането на това е една доста висока степен на осъзнатост според мен.

 

Не съм психолог. От опит и прочетени книги.

В какво се състои договарянето, ако желаем да достигаме при определени конкретни ситуации до еднакви изводи. Определят се критерии (твърдения които се приемат за верни и на базата на които следва да се отсъжда, кои неща са различни и кои са еднакви).

Не е възможно, освен за най-общи положения. За елементарни нива и изводи въпроса е прост, решим и се прави навсякъде. Където не може - консенсуса влиза в сила и в частта възприемане и после - в изводите. Където е вредно да е налице различие, консенсуса го измества. Проблема с различието е по-сложен от подобието. Схемата по-горе е вярна макар и най-обща. Но не и спрямо въпроса в първото изречение - защо хората интерпретират различни изходни, спрямо едни и същи входни данни. естествено че отговора и решението не е в това да се репликират едни и същи мисловни машини. Човека не е компютър и в него много малка част е вложена с твърдо написан софтуер (биос). Но дори и БИОС-а може да се подменя... Въпрос е на компетентност, защото иначе поразиите за цялата машина могат да са фатални - от това да не "пали", до всички фази и форми на бъгове.

 

Мисленето е сложен психичен процес. В смисъл - комплексен. Разбирането на самото мислене е израз на високата степен на осъзнатост.

А разбирането на собственото мислене от самия субект, възможността му да го възприема, да наблюдава, да извежда е най-високата степен на осъзнатост и се нарича "самоосъзнатост", а явлението - самосъзнание.

 

Когато субекта е привлечен да изучава себе си и мисленето възникващо в самия него... КОгато е налице възможност да го вниква - получават се комбинирани обратни връзки и извеждане на взаимодействия между Мислещия, мисленето, мисленото ... Първоначално еднонишково, последствие - многомерно. От разглеждане със все по-малко "закъснение" и изместване. След това - в риълтайм...Освен това е налице и взаимозависими процеси - мислещия се отразява през себе си, отражението задълбочава мисленето и го насища. Това рефлектира в самия МИСЛЕЩ, отново му дава възможност за задълбочаване и насищане на отражението, оттам - мисленето, мислещия... Това генерира един задълбочаващ и консониращ се цикъл от взаимнозависими процеси... и т.н.

 

Темата е безкрайна, както са и процесите, които опитвам схематично да изразя в тия малко думи. Но най-интересното в тия думи е новия начин по който в нея се отрежда за самия субект - и от едно формално и общо мислене, насоката на мисленето постепенно се измества в самия субект - генератор на това мислене.... и т.н.

 

И днес, възможността за изкуствения интелект, не е в насищането на компютъра с всевъзможни данни и образуването на релации в тях. А възможността му да осъзнае "себе си". За целта е нужно да се самодефинира. Генерирането оформянето и проявата на идентифицирането, е най-голямата от всички психични човешки "мистерии"...

Всички тия неща са част от израстването на човешките субекти и бележат различните им "възрасти" през които преминават.

Редактирано 22 юли 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Проблемът е, че не самият субект е генераторът на тези мисли, но непрекъснато ги взема за собствени, приписва си авторство.

Мислите ни са в резултат на възприятията на енергийно поле около нас. Как точно информацията от сетивата се превръща в това, което наричаме "мисъл", все още не е достатъчно ясно на науката, тъй като инструментите ни са ограничени - с помощта на мислите ни се опитваме да изследваме мислите си - мисълта е крайният, завършеният продукт, но не и "материалът", от който произлиза. Това отново мистифицира темата и дава възможност да се правят паралели с източни, езотерични и религиозни учения.

все още не е достатъчно ясно на науката

Ако на науката нещо някога и стане достатъчно ясно, то тогава вече тя няма да бъде наука...

Ако на науката нещо някога и стане достатъчно ясно, то тогава вече тя няма да бъде наука...

Глупости...

Проблемът е, че не самият субект е генераторът на тези мисли, но непрекъснато ги взема за собствени, приписва си авторство.

Мислите ни са в резултат на възприятията на енергийно поле около нас. Как точно информацията от сетивата се превръща в това, което наричаме "мисъл", все още не е достатъчно ясно на науката, тъй като инструментите ни са ограничени - с помощта на мислите ни се опитваме да изследваме мислите си - мисълта е крайният, завършеният продукт, но не и "материалът", от който произлиза. Това отново мистифицира темата и дава възможност да се правят паралели с източни, езотерични и религиозни учения.

Да речем че мнението разбирам защо е, откъде идва и каква му е ролята. Въпроса е, че при внимателно вглеждане в него... "мислите са резултат от възприятията на енергийното поле около нас". Това, както и последващото го от него... са просто надграждане на това допускане. Но то не се държи отникъде и при наличие на достатъчно аналитични въпроси към него излиза че е просто комбинации от допускания, зашити със стъкмистика където не достига знание.

Въпроса, както за всяка концепция е - да е удобна и да пасва на определени нагласи, спрямо определени убеждения. Това е валидно само за определено ниво на отражение и съответни на това субекти. После вече - става несъществено и недостатъчно, защото е плитко и лишено от адекватност спрямо другия, по-широкия контекст.

Иначе - не е зле че са заучени куп хипотези и предположения, които да заместват разсъжденията и да дават готови постановки и готови отговори.

 

Мисленето е комплексен процес. Неговите производни не са "мислите". За хората, които нямат никакви възможности да проникват толкова надълбоко, е достатъчно да попият готови схеми и обяснения през социалните канали.

Никой не знае какво се нарича "мисли" и всеки си ги наглася на каквото ниво отразява съдържанието на този абстракт. А показателно е ако се зададе обикновения въпрос - мисленето ли поражда мислите, или мислите формират мисленето? А в каква връзка са двете, какво ги поражда тях?

 

В това е явлението - всяка обяснителна схема е генерирана и направена за потребителите на точно това, което тя обяснява. Въпрос на обикновено съответствие. Това е пример за групова форма на взаимна рефлексия. Все пак - на хората от всички нива им трябва спрямо тяхното си. И си ги намират, генерират - има всичко за всекиго. Но е най-смешното когато се почне надпирането кое било вярно, правилно, истинско... От друга страна това е неизбежно сред групи от различен порядък на осъзнаване, а живеещи и роящи се около едни и същи хабитати.

 

Неразбирането между хората издава липсата на една по-обща и широка координатна система спрямо която да се позиционират отделните "звена", в етапите и възрастите през които преминават. Дали от групово, през нюансите на индивидуална обособеност - до формиране на все повече индивидуални елементи и характеристики и позицията им на водещи... . Но това е и във връзка с ограничението спрямо осъзнаването и че всеки момент, Осъзнаващия осъзнава само това, което му е достъпно. И всеки миг той е с ясната идея че това е "всичко". В етапите на липса на самосъзнание, това е нещо напълно естествено и си е по съответствие. Това е огледална двустранна рефлексия, при която субекта не разбира че се "отразява" и взима отразеното като реалност, излизаща отвъд неговите граници. Това е в тясна връзка с етапите (и растежа) по пътя му към самоосъзнаването. А илюзията е че то е като хоризонта - все е с ясната идея кое е съдържанието на всяка думичка... и тя всеки път изглежда ясна, точна, понятна и разбираема...

Додето не дойде поредния "блясък"... и не се получи скок. Изведнъж думичките стават плитки, дори самите думички стават несъществени, защото "блясъка" е направил шорткът към там, онова, откъдето идват и самите думички. Където се пораждат... заедно с мислите... мисленето... и така... (до края на светаааа   )

----

А този шаблон - доколко науката можела да дава отговори...

Никое познание не му е целта да дава "отговори" - само по себе си нуждаещите се от отговори ясно показват своето относително "място" сред нивото на възприятие. Ясно е, че когато "отговори" са нужни някому, то ще се намери начин да си ги съчини, изведе... след като му трябват. Особено, когато това е групова потребност... до ниво на рефлекс. И питането и отговарянето са израз и отражение на социалните процеси на точно ниво на съставляващите ги личности.

Самия факт, че е толкова важно за мнозинството да имат обяснения и то във формата на "въпроси" на които да са удовлетворителни нечии "отговори" говори достатъчно като показателно.

 

Ученето е социална дейност. То е израз на социални потребности на определящото мнозинство на личности и нивото им, в него.

Но всичко това е само преходно. Ученето не е достатъчно за ниво на възприятие ОТВЪД социалните етапи. Ученето и наученото стават непригодни, докато не се прекара усвоеното знание през ново ниво на самоосъзнаващ се индивидуум. Ето защо т.н. в социума "учения" във вид на социално пренасяне на готови "знания" е по мярата на социалните си потребители, но за "духовност" въобще не може да се говори. "в света на приказките, приказните образи, сънуват че са истински. И че самите те са духовни, сред духовете и призраците от сънуваните светове".

 

За сериозни неща не може дума да става за "учене", колеги. Не се ли вижда нещо толкова обикновено и елементарно като извод. Разбираемо е, че това е в разрез с повечето вярвания и лични убеждения, но нали толкова хора тук настояват и величаят думичката "истина". А се подбират само онези схемички, които да прилягат на личното верую.

 

Всеки може и се приучва да попива готовите социално-поднесени обяснителни схеми на света, човека, вселената и живота. Но това е валидно и сработва само сред социалната реалност и битие. За социалните роли и маски чрез които всички личности се подготвят и сугестират за да се съберат в техните "кутийки". За мнозинството всичко това е напълно достатъчно. Малцина има, които в пътя си израстват всичко това и минават отвъд него. Не е важно какво се случва с тях, какви стават, защо как. Въпроса е, че онова, което за социалните личности е "края на света", за тях е просто място през което преминават "някъде, оттатък"...

==============

 

Относно въпросите и отговорите - ето една обща, макар и относителна схема спрямо тия две явления:

-----

->В "малките нива" на отражение, отговорите са важни, търсени... защото дават... някои неща за търсещите... И въобще това не е познание.

 

->Колкото повече се "израства" през възрастите, тежестта и приоритета се измества от дадените отговори и се насочва към "въпросите".

 

->От един момент нататък, отговори въобще не са нужни, а въпросите става приоритет. Като постепенно спират да имат значение на "въпроси" във вид на "питане".

 

->Спрямо "нагоре по етапите" - в комбинация със самоосъзнаването, идват ясната взаимовръзка на въпросите с "питането" и "отговорите" със самия субект и състоянието му на съзнание, от което произхождат те.

Оттам се извежда ясно, че когато се изменя състоянието на съзнание, се променят както "въпросите" така и "отговорите" и тяхната стойност и значение стават несъществени.

Оттам - акцента и висшия приоритет става именно самия субект, и по-точно състоянието му на осъзнаване, защото от това се определя всичко останало... всичко останало! А заедно с последното, с изминатия път до него, с познанието, идват от самосебе си и условията и начините за изменение и управлението на това "състояние на съзнание"...

----

Който както го разбира - неговото си е.

Редактирано 22 юли 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Глупости...

Може би не си чел Гьоте.

Може би не си чел Гьоте.

Може би съм малко по-образован от колкото ме мислиш. Гьоте критерии за абсолютна истинност във вселената ли е? Учи се човек докато е млад, ти сега на стари години ли почна да разсъждаваш за Гьоте и науката? Сега сме 21 век, събуди се!

Редактирано 22 юли 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Както обикновено, Рамус, много написа, но нищо полезно или революционно не каза.

Няма как да е иначе, след като самите неврохирурзи, психолози и прочие си блъскат главите над тези въпроси.

 

На целия този напоителен мисловен поток поне разбра ли къде му е източника? 

Както обикновено, Рамус, много написа, но нищо полезно или революционно не каза.

значи има моменти просто пропадаш... и точно тогава вземеш че се изпишеш първосигнално.

Така се чертае синусоидата на менталния статус - конкретно тук във форума - през състоянието в което се пишат коментарите. Дори и да е в края на деня, да си уморена - това са фактори, които при теб влияят силно.

Също така е и пример - за невъзможност в нисък статус да се отдели "написаното" от "прочита" му (стимула от реакцията)...

-------------

 Може би защото в "ученията" всичко революционно ти обясниха, получи "отговорите" си (понеже в "ученията" предварително са заложили кои и какви са "въпросите" ) И как няма да не ги знаят - въпросите на матричните хора са като тях - едни и същи, като вариациите са според малките разлики в даденостите, целите, мечтанията, терзанията и раните... И като си получат порциите отговори, мистерии, вдъхновение, начертан път в бъдещето, с обещанието за крайната гара на пристигане... И ето го търсения смисъл на живота, израз на проекцията от нуждата за "спасение". Въпроса е - през какво ще се привиди и как личната проекция да се завърти през това.

 

И влака само чака новите си пътници, да се качат и да се возят по коловоза, след поредната си ПР-кампания...

И идва реда на защитниците, че то и влака не е един, линиите се преплитат, пътниците не достигат и по гарите се борят кой влак повече ще привлече...

Пък то и в кой вагон си има значение, дори в рамките на един влак - колко е близо локомотива....

 

Разбира се, че това е "полезно", и особено "революционно", защото става въпрос за "спасение". Въпроса винаги е - ЗА КОГО (нещо си, е нещо си )

Редактирано 23 юли 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Не съм съгласен, че твърди критерии не може да има. Може да приемаме на въоръжение всякакви критерии, стига да са справедливи относно дилемата на която търсим разрешение. Давам пример:

 

 

Може би съм малко по-образован от колкото ме мислиш. Гьоте критерии за абсолютна истинност във вселената ли е? Учи се човек докато е млад, ти сега на стари години ли почна да разсъждаваш за Гьоте и науката? Сега сме 21 век, събуди се!

Защо следва да четем Гьоте, единствено и само ако е критерий за абсолютна истинност във вселената. 

 

Да приложим критерия за справедливост. Това съждение е несправедливо спрямо Гьоте. То поставя Гьоте по долу от останалите поети, тъй като не съществува поет, който да знае абсолютната истина. Или ако подходим по справедливост и поставим всички останали поети така както е поставен Гьоте, получаваме, че тъй като никой не знае абсолютната истина, не следва изобщо да четем. 

 

Това е един типичен пример, който показва колко мощен и лесно приложим е критерият за справедливост по отношение на осъзнаването в ситуация на недостатъчна информация за вземане на решение.

И къде е полезността от този пореден пост, в който отсъства, каквато и да било полезност или новост?

Къде е връзката със зададения въпрос за мислите?

Да беше обяснил поне нещо за последните научни открития в това отношение, а то поредния опит за еговалидация за сметка на друг.

 

За щастие, всичко, което дори пишем, не само вършим, подлежи на наблюдение и проверка. Дори съществуват методи за предсказване/базисно мислене/, базирани на наблюдението. Причината за това непрекъснато наблюдение и опити за предсказане, е движението. Всъщност, огромна част от живота ни преминава именно в предсказване на движението, като точността на предсказването е от съществено значение за оцеляването.

 

Ето нещо интересно в тази връзка: http://www.ted.com/talks/daniel_wolpert_the_real_reason_for_brains