Извинявайте , че с малко думи казвам това което е изписано на множество страници назад !......

Известно е , че човек пише много , когато няма време да пише малко.....

Не отричам, че харесвам такова самочувствие... Но...

Определенията по учебник или гугъл всички можем да ги прочетем. 

Въпросът е собственият ни поглед върху обсъжданото - мнения, въпроси, неизяснености.

 

Сигурно съм давала този си пример десетки пъти тук, но ще поема риска да се повторя, защото едва ли някой си прави труда да следи във времето кой какво е написал и дали се повтаря или не. Та... Имах учител по физика, който не само, че не държеше да се научи урока дословно, но и за да ни покаже колко това не е необходимо, ни позволяваше да излезем на дъската с учебника. Нямаше нищо против да прочетем буквално определението за даден физичен закон, който се обсъжда в урока и от нас искаше да дадем десет примера от живота, в който този закон е приложим. И след десетки години, макар физиката да не е силната ми страна, не мога да цитирам физичните закони наизуст, но винаги мога да изкарам от шапката си няколко примера за приложението им живота.

 

Допусканата грешка тук е винаги една и съща !

Интуицията (в този случай) да се разглежда сама за себе си , откъсната от фантазията и осъзнатите знания , и от всичко останало .

Тогава винаги ще има трудно или никак обясними случаи.......не че няма такива , но то е по същата причина !

Предполагам сега , поне сложността на нещата става по-ясна....т.е. че множество други важни фактори не се вземат под внимание.

Редактирано 26 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Допусканата грешка тук е винаги една и съща !

Значи много е показателно това всеобщо явление - да се пише, кое е грешка, кое е правилно или вярно. Все едно че някои продължават да са на академичната скамейка и да играят академични или професионални игри.

 

Нищо не се разглежда само по себе си, но не може да се говори за всичко и едновременно. Ти ако можеш - опитай, бих бил много любопитен за резултата. И със сигурност, ако почнеш с "грешки или успехи" и вече си в киреча.

 

Теза, антитеза, синтез, както и диалектика. Колегата тези познавателни методи ги владее съвършено.

Но е пич, иначе. Само обикновено не разбирам точно какво иска да каже. Но това е в реда на нещата.

Вчера, половин час си говорих с майка ми докато стана ясно, че говорим едно и също. Друг път е обратното, разбира се.

Значи много е показателно това всеобщо явление - да се пише, кое е грешка, кое е правилно или вярно. Все едно че някои продължават да са на академичната скамейка и да играят академични или професионални игри.

 

Нищо не се разглежда само по себе си, но не може да се говори за всичко и едновременно. Ти ако можеш - опитай, бих бил много любопитен за резултата. И със сигурност, ако почнеш с "грешки или успехи" и вече си в киреча.

Вашите проблеми и решения са си ваши такива.....

Само се опитвам да осветля нещата писани тук от вас , че ми се вижда голяма голяма бъркотия.....

Пък вие какво ще правите с това си е ваша работа.....нито пък вашите оценки за мен ,  са жизнеутвърждаващи в моя живот...и без това не са по същество....

Така , че споко ! Пишете си каквото ви иде от вътре.....

Редактирано 26 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

 нито пък вашите оценки за мен , са жизнеутвърждаващи в моя живот...

Може ли да си постна това като подпис? Яко звучи.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Може ли да си постна това като подпис? Яко звучи.

`ми пак по лъскавинките се хвърляш ! ....Може! 

Но е пич, иначе. Само обикновено не разбирам точно какво иска да каже. Но това е в реда на нещата.

Точно в тая тема, предложих да въведем този странен конвенс - да се разберем да няма такъв.

Кой разбира, кой не разбира - който както иска да си чете и който както може да се възползва.

Различията са без проблем и дори са наложителни. Винаги обаче са най-полезни ония различия, идващи от "различните", защото те са с най-голяма амплитуда от общото звучене на груповия "хор". А от там идваме всички така или иначе. И не виждам тук да е място за начално образование.

 

`ми пак по лъскавинките се хвърляш ! ....Може! 

Мерси! По-късно, че сега нямам време...

Искам да изведа (малий Рам - прихващам и от теб), че днешната дискусия беше добър пример за това как биха могли да се водят разговори в тези теми. Припомни ми славното минало на разделите в този форум. Нямам предвид, че сме казали кой знае какви мъдрости. Имам предвид отношението. Затова благодаря на Рам, който пусна темата и през цялото време задаваше параметрите на обсъждането, на Мери и Нел, който предадоха "женската" гледна точка, както и на много навремените, коригиращи включвания на Бадр. Мерси на всички.

Въпросът е собственият ни поглед върху обсъжданото - мнения, въпроси, неизяснености.

 

Сигурно съм давала този си пример десетки пъти тук, но ще поема риска да се повторя, защото едва ли някой си прави труда да следи във времето кой какво е написал и дали се повтаря или не. Та... Имах учител по физика, който не само, че не държеше да се научи урока дословно, но и за да ни покаже колко това не е необходимо, ни позволяваше да излезем на дъската с учебника. Нямаше нищо против да прочетем буквално определението за даден физичен закон, който се обсъжда в урока и от нас искаше да дадем десет примера от живота, в който този закон е приложим. И след десетки години, макар физиката да не е силната ми страна, не мога да цитирам физичните закони наизуст, но винаги мога да изкарам от шапката си няколко примера за приложението им живота.

Еее - имало все още хора, които са нестандартни спрямо стандартното.

Възхитен съм от това. Винаги съм си казвал, че да си преподавател и Учител е изключително различно и отново се чудя на хората за които това са синоними. Преподавателя, е просто рупор на зададени предварително стойности и положения, които трябва да се пренесат матрично. Докато УЧИТЕЛ - е вече призвание и са малцина, за които това е така.

По подобен начин са предпоставени и ЛЕКАР и ЛЕЧИТЕЛ. Но това е друга тема...

Мерси! По-късно, че сега нямам време...

Искам да изведа (малий Рам - прихващам и от теб), че днешната дискусия беше добър пример за това как биха могли да се водят разговори в тези теми. Припомни ми славното минало на разделите в този форум. Нямам предвид, че сме казали кой знае какви мъдрости. Имам предвид отношението. Затова благодаря на Рам, който пусна темата и през цялото време задаваше параметрите на обсъждането, на Мери и Нел, който предадоха "женската" гледна точка, както и на много навремените, коригиращи включвания на Бадр. Мерси на всички.

На това съм се учил. А практиката ми стигна до там, че го въведох сред формална група от хора, наричаща себе си "КЛУБ МИСЪЛ", в ПЛОВДИВ. Те бяха първите хора, пред които за първи път изнесох лекция, с думи. Щото от малък по сцени, добре, писането в по-ново време - добре. но говоренето пред хора... Особено за абстрактни положения като тия, които изразявам - си беше предизвикателство.

Много съм благодарен на ЖИВОТА, че сякаш ми предоставяше възможностите в точните моменти - на узряване за тях. А може би и просто в точката на "узряването" да съм ги забелязвал, а то да ги е имало непрекъснато.

 

Та исках да кажа, че от времето, когато това го направих за първи път, го записах. Беше преди десетина години, нямах камера, но пък на компа, с микрофон... И после се слушах и анализирах критично. Всъщност говоренето беше ограничено до 30-40 минути максимум. Най-интересно беше след това динамиката на "въпроси-отговори", защото е нещо като кросфайър и трябва да се реагира бързо и много динамично. А за мен именно това се оказа далеч по-лесно. А събирането и представянето на структура в една идея, се оказа главното предизвикателство...

 

След това го правих по програма веднъж годишно. И понатрупах опит. Сега вече мога да го правя с лекота и тук, това, което "извежда" (плагиата ) Скепсис, е че вече имам тренинг и практика, която развивам.

клуб МИСЪЛ вече е минало за мен, но от него се отдели една част и се опитаха да го продължат като формат тук, в София. Опитаха, но не го задържаха дълго. Идвах няколко пъти, но проблема е, че се поизноси спрямо участничките (защото бяха главно жени).  И постепенно отпадна. Но записите стоят, сега се подсещам че отдавна не съм се слушал и това че си напомням е време да си припомня някои от легендите от минало някакво си.

 

Както се вижда, дори във форум, дори в групов, е възможно. За мен това беше форма на експеримент. Също както се вижда динамиката е далеч по-сложна отколкото "на живо", но дори с компромиси, но се получава. Разбира се нищо не е толкова въздействащо, и полезно, колкото е именно когато това е "на живо". Но все пак - до конкретика и възможности.

Както се вижда, дори във форум, дори в групов, е възможно. За мен това беше форма на експеримент. Също както се вижда динамиката е далеч по-сложна отколкото "на живо", но дори с компромиси, но се получава. Разбира се нищо не е толкова въздействащо, и полезно, колкото е именно когато това е "на живо". Но все пак - до конкретика и възможности.

Да.

Това също така е поучително или би трябвало да е поучително за някои колеги и колежки...

Разговорът беше полезен и интересен. Не стигнахме до общо мнение, но това изобщо не беше целта.

Но се обогатихме взаимно, защото комуникацията течеше и по формални, и по не чак толкова формални канали.

Не стигнахме до общо мнение, но това изобщо не беше целта.

Но се обогатихме взаимно, защото комуникацията течеше и по формални, и по не чак толкова формални канали.

пак четох назад... и в главата ми тръгнаха думички... и ги пиша. В разговора ми със себе си....

-------------

 

И така - комуникация - без "общи неща". Или само формални, колкото да изиграят за момент, предходно, някаква функция. Условно, относително - колкото за допълнение. А не като априори, като основна аксиома.Общите неща, минаващи и заминаващи... и вместо да са СТЪЛБОВЕ около които да се въртят изгубените хора, са просто формални положения, които идват и си отиват щом вече няма нужда от тях. Динамиката, широтата промените, веднага тръгват ускорено и сякаш с друго "време". Повторенията на участниците стават лесно видими, осезаеми. Изведнъж сякаш се откриват неща, които иначе изглеждат толкова обикновени, ракурса мащаба и переспективата могат да се променят и то динамично. Въпроса е - доколко това може да се ПОЗВОЛИ от самия човек - на него самия.

 

Разговор... в който "целта" е свободна да се постанови от самия човек. Обогатяването - пак от него. Когато полето за действие е "широко" това предлага на "широките хора" нещо като "своя територия". И четенето и писането, отражението, осмислянето, разкриването - пак си е до самия им автор. Това е комуникация сред която аз съм като "у дома си". И пренесох това и в ежедневието си винаги, когато се появи възможност и подходящ човек. Защото вътре в себе си, в моя вътрешен свят, това е "у дома". Това и така ми е "мястото".

 

Не се случва често да срещна хора които да си позволят всичко това. Защото повечето хора сред които живея... им се налага това "да си го позволят". А не могат, някои само опитват. Други се "мъчат", трети са притеглени, но не успяват. Понякога се случва... да успее някой. Да влезе в такъв "режим". но не го задържа дълго. Защото то това за него идва като проблясък, като оазис. А пустинята зове. И те... се завръщат отново там, в мелницата й. Виждат разликата... дори само да я докоснат и в тях след това виждам как "остава"... понякога като спомен, друг път - като копнеж за завръщане. Ако създава проблеми, пък го борят да го изтикат от себе си. Но стои вътре.

 

Имаше всякакви хора, които докоснаха това. Във въпросния клуб "МИСЪЛ", опитах да реализирам това за първи път сред формална група от изключително различни човека. Разбира се - само що се отнася до свободата на мислене и изразяване. А дори и това, на тях им дойде вповече. Особено на някои ...

Докато в горните си думи, както и по принцип аз имам предвид, че това е ЕЖЕДНЕВИЕ и се простира до всичко в него, касаещо битието на един човек. Всички аспекти.

 

Всички хора, които ЖИВОТА ми завъртя в моя реал, докоснаха нещичко от това. Едни повече, други - по-малко. Аз също се промених, защото видях, че естествеността да го реализирам около себе си, създава повече проблеми на хората около мен, отколкото ползи. И евентуалните "ползи" биха били само в случай че е налице подобна вътрешна насоченост, вибрация, нагласа, посока... А това няма как да стане. Няма и защо да става. Разбира се през изминалите години, не че не минах през много фази, сред които да си казвами дори настоявам, че "ТРЯБВА ТАКА ДА СТАНЕ". Докато видя, че е просто копнеж. И му е нужно да се израсне. Защото събира енергия в себе си, която отнема от други места. И събрана достатъчно, тя почва да изяжда другото, да го доминира... Както се случва при всички "копнежи". 

=====================

Някои хора наричат това "свобода". Всъщност свободата е процес. Както и вяра - тя е само общото понятие, общ етикет и обобщение на явления и процеси. А нейната конкретика е "вярване" - това е обобщението за самите процеси, но вече проявени. Същото е със свободата - не е толкова общото нарицателно. Проявата й е процес - освобождаване. Много хора говорят за тия думички, но както и за другите такива "думички" всеки слага проекцията и границите си в тях. Така е и с думичката СВОБОДА - за повечето хора това е да махнеш от живота си, онова, което ти пречи, което те задушава, което ти създава дискомфорт. Това е по-скоро импулс, идващ отвътре. и той е несъзнателен. Защото освобождаването е процес, който не е свързан с "едната половина от живота - неприятната, негативната". А е непрекъснат процес, касаещ всички аспекти. И смисъла му е един - да се нарече общо този вътрешен аспект, подтикващ непрекъснато към "границите" - на което и да е. Този, аспект, който върви в обратна посока на структурирането, на застопоряването, на оформянето, на втвърдяването, на вкореняването, на спирането... - въобще всичко, което всъщност е насочено към формиране.

 

Думичката "освобождение" е нещо като "повик". Тя е като "ЗОВ". Зов - за завръщане. Поне при мен е така. Цял живот, през цялото време, без значение дали я съзнавам, виждам, това работи. Навсякъде където попадам, попадам на готови структури. А веднага след като ги опозная, тръгвам някъде "навън". Тръгвам към границите им. Попадам на каквото и да е - тегли ме да видя, какво има отвътре, как е направено, как работи. Не е желание, нито любопитство. А нещо много повече, много по-различно.

Това ме насочи към човека. Защото винаги съм имал копнеж "да видя как работи отвътре". Най-живото от всички живи неща - човека отвътре... И вроденото ми любопитство към скритото, към границата, към отвъд... никога не спря да работи. Дори напротив. Засилва се... и се налага да го овладявам, защото то е "най-бързо" от всичко останало в мен. И вместо то да лети нависоко и нашироко е нужно да го озаптявам, за да можем всички аспекти вътре в мен да вървим заедно. А не на парчета. защото едни са тежки, други се разкъсват. И общото АЗ се разкъсва заедно с тях.

================

 Тук, в една такава комуникация се предлагат само възможност и полето за действие. Това има не толкова определящи, колкото да предложи евентуални катализиращи функции за евентуалните участници, които дори формално да се включат..

В пътя ми често се е случвало да "понамалее темпото". Често се случва да съм попаднал на усещане за глух коловоз, в разклон без изход... В някои от тия моменти се използваме със Стоян Цветкашки.

Някои наричат това "побутване". Може да се аналогизира и по друг начин, но не точно това е важно. Влизаме в нещо като "работен обмен". Един започва и представя свой проблем. Често от екзистенциален характер. Той - с ДАДАО, защото това е посвещението и следователно живота му. Аз, със значително по-широки положения, защото за мен посвещението е спрямо самия живот. И се правим нещо като брейнщорм, като ударно усилване в обмена. Отричат се някои иначе смятани за "стабилни опори", разрушават се колоните, покрива или стени от собствената къща на всеки, защото винаги... която и да е криза, който и да е глух коловоз е просто залитане по посока на "градежа" който всеки неизбежно прави. Градежа на "собствените къщички", които някои правим в пустинята... в опит да се скрием от безбрежието и вечността. А за други - това да живеят в жилищните квартали от готови кутийки, наречени "апартаменти"... 

==================

Прочитайки отново последното си написано, вече над 4 пъти, виждам, че сякаш нищо не съм написал. Че зад думите стои нещо много различно, нещо съвсем друго. А думите не стигат. Виждам много повече ненаписаното, отколкото проявеното тук чрез буквите. Но... толкова мога. Това се получи така, свободно, импровизирано. Нещо в мен "потегля" и само го следвам с бягането на пръстите по клавиатурата.

 

За някои може би това е разголване. За други - диагноза, за трети - нещо друго.

Но когато се прави, честно, свободно и естествено... няма нужда от етикет. Нито от обяснение или логика. Поне на мен не ми трябва. Защото това просто съм аз.

Редактирано 27 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

....виж пост 627 , разширен и допълнен , защото едното без другото "не върви" .

Мисля , че ще ти помогне в практиката не само с децата....

Koлега, ако искаш да изтрием всичките си постове в темата и да оставим само пост N 627, понеже казваш:

с малко думи казвам това което е изписано на множество страници назад !......

Демек, в един пост ти си обобщил цялата дисусия дотук.

Това е то диалектиката - теза, антитеза, анализ и синтез.

Евала!

Редактирано 27 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Koлега, ако искаш да изтрием всичките си постове в темата и да оставим само пост N 627, понеже казваш:

Демек, в един пост ти си обобщил цялата дисусия дотук.

Евала!

Не бих казал ! .....Но изяснява част от нещата в по-обобщен план на разглеждане....

 

Ако трябва да се заяждаме заради спорта , ти още не си разбрал , че в никакъв случай не се опитвам да омаловажавам нещата казани от вас . Те са необходими и неизбежни в процеса на познание и по-точно в процеса на анализ.

Когато нещата вече (след проведения анализ) подлежат на синтез , следва да се премине на по-общо ниво на мислене......

Редактирано 27 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Байко, страхувам се, че все още не разбираш какво правим от началото на темата.

Но... колкото-толкова. Благодаря за помощта!

Пишем не за да натрием нечий нос, да размахаме пръст на някого колко много(или малко) знае, не и за да покажем колко много(или малко) знаем. Съвсем, съвсем друго нещо е...

Колкото до фантазиите ни... Много от сегашните постижения на човечеството са били нечии фантазии преди време. Така че... също е много сложно да разберем "откъде идват" фантазиите.

Как човек ще напише роман преди 150 години, представяйки плоскоекранен телевизор?

Или подводница?

Много такива примери има.

Но не всички хора имат богато въображение и не всички хора могат да "изфантазират" нещо от бъдещето.

 

Ако става дума за мен , никак нямам за цел да "натривам носа" на който и да е , а само да посоча И други посоки на мислене....

.....и ако от време на време проявявам известни емоции , то моля да ме извините , но то си е толкова човешко.....

Редактирано 27 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ако трябва да се заяждаме заради спорта

Не се заяждам, а се шегувам най-приятелски, както правя често с хора, които ми допадат.

Издигни ни тогава на това "по-общо ниво на мислене". Но опитай да пишеш така, че да разберем нещо. Тъй като, признавам, че обикновено не разбирам нищо от твоите постове.

Ако става дума за мен , никак намам за цел да "натривам носа" на който и да е , а само да посоча И други посоки на мислене....

 

ахам...

 

 

Само се опитвам да осветля нещата писани тук от вас , че ми се вижда голяма голяма бъркотия.....

 

 

Давай тогава! Обобщи ни като перманентно луди(няма да си единствен, уверявам те) и да поумуваме над въображението като форма на съзнанието ни?

Кога ни е в помощ?

А пречи ли ни?

... въображението като форма на съзнанието ни?

Кога ни е в помощ?

А пречи ли ни?

....изтритите редове в цитата са изтрити съзнателно от мен....не ги намирам за съществени.

 

Без въображение ставаме роботи ! Това е основно и неотменимо свойство на човека . Друг е въпросът , че заради това все още няма "измислен" изкуствен интелект. 

Аз поне до сега робот с въображение не съм виждал....

Пречи когато е неконтролирано , т.е. не се следи в каква степен е съответно на действителността . Тук на особен контрол подлежи фантазията до колкото тя се явява основен елемент на въображението и сама по себе си може никак да не отговаря на това съответствие...

Без въображение ставаме роботи ! Това е основно и неотменимо свойство на човека . Друг е въпросът , че заради това все още няма "измислен" изкуствен интелект. 

Аз поне до сега робот с въображение не съм виждал....

Пречи когато е неконтролирано , т.е. не се следи в каква степен е съответно на действителността . Тук на особен контрол подлежи фантазията до колкото тя се явява основен елемент на въображението и сама по себе си може никак да не отговаря на това съответствие...

контрол... и фантазия... са малко като несъвместими явления и често несъвместимостта им е самия проблем. А не в едно от тях.

 

Освен това - КОНТРОЛ, ОВЛАДЯВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ. Това са изключително различни неща. И не е въпрос само до нюанси - има качествени разлики, макар да са през "детайлите", но това променя всичко по всяко от понятията. Много добре зная, че за мнозинството тия три думички са като синонимни. Това издава лесно кой, и защо е мислил по тях, и докъде е в "домашната работа по себе си". Детайла и усета за него винаги издава познавача и ценителя. Някои казват че това е фин усет и често го срещам с думата "изтънченост". Последните думички ги нямам в речника си за вътрешна употреба..

контрол... и фантазия... са малко като несъвместими явления и често несъвместимостта им е самия проблем. А не в едно от тях.

 

Освен това - КОНТРОЛ, ОВЛАДЯВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ. Това са изключително различни неща.

Не са малко като, а са несъвместими явления. За трите думи не знам, не съм ги проверявала нарочно, но "овладяване" може да се отдели от другите две.

Напоследък се сблъсках с Гурджиев и покрай това видях, че преди си писал нещо за него. Гурджиев ми "влезе под кожата". Опитах и разбрах, че методите му са изключително ефикасни, най-малкото за да си докажеш на практика каквото вече си знаел за фантастически възглед като този например:

 

Без въображение ставаме роботи ! Това е основно и неотменимо свойство на човека .

 

Аз поне до сега робот с въображение не съм виждал....

 

Ами ние СМЕ роботи и има мнага прост начин да си го докажеш. Проблемът обикновено е, че че работата по доказването е много по-лесно нещо от първата стъпка към нея - да ПОЖЕЛАЕШ да започнеш. Да работиш. А тя е невероятно, отчайващо трудна. Хубавото е, че като започннеш веднъж, не можеш да се откачиш.

контрол... и фантазия... са малко като несъвместими явления и често несъвместимостта им е самия проблем. А не в едно от тях.

 

Освен това - КОНТРОЛ, ОВЛАДЯВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ. Това са изключително различни неща. И не е въпрос само до нюанси - има качествени разлики, макар да са през "детайлите", но това променя всичко по всяко от понятията. Много добре зная, че за мнозинството тия три думички са като синонимни. Това издава лесно кой, и защо е мислил по тях, и докъде е в "домашната работа по себе си". Детайла и усета за него винаги издава познавача и ценителя. Някои казват че това е фин усет и често го срещам с думата "изтънченост". Последните думички ги нямам в речника си за вътрешна употреба..

Това ми прилича на чисто пускане на "фитили" .....

Добре де ! Само за протокола ! Защо пък да не го кажем?

Защото се оказва в темите по политика , че тези понятия наистина са непознати и неразличими....

 

контрол е отчитане на промените настъпващи в предварително зададени параметри.

управление е въздействие за запазване или промяна в тези параметри.

овладяването е придобиването на способност за управление и/или контрол...т.е. управлението и контролът да са "навързани" по между си ( и съответният субект , ако има такъв).

Всичките те са понятия с динамични характеристики и вероятно това е причината за тяхното неразбиране....

.....като крайно опростен пример - казанчето за вода с прилежащите му "чаркълаци" във вашата тоалетна....    

От горе казаното произтича не само , че не са несъвместими по между си , а дори напротив - най-често представляват отделните части на едно цяло под формата на система за управление и контрол..... 

 

Ако ли пък говорим за човешкото съзнание , тук имаме много по-сложно преплитане и взаимообвързване на системи в система , и тя самата в съвкупност с други такива , в система от по-високо качествено ниво на организация на мислене и действие.....

Редактирано 27 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не са малко като, а са несъвместими явления. За трите думи не знам, не съм ги проверявала нарочно, но "овладяване" може да се отдели от другите две.

Напоследък се сблъсках с Гурджиев и покрай това видях, че преди си писал нещо за него. Гурджиев ми "влезе под кожата". Опитах и разбрах, че методите му са изключително ефикасни, най-малкото за да си докажеш на практика каквото вече си знаел за фантастически възглед като този например:

 

Ами ние СМЕ роботи и има мнага прост начин да си го докажеш. Проблемът обикновено е, че че работата по доказването е много по-лесно нещо от първата стъпка към нея - да ПОЖЕЛАЕШ да започнеш. Да работиш. А тя е невероятно, отчайващо трудна. Хубавото е, че като започннеш веднъж, не можеш да се откачиш.

Здравей Уит, отдавна не съм виждал ника ти в тия теми.

 

Аз ще опитам - по моя си начин, да кажа за "думичките"

 

За мен - тия три думи и въобще значението им и смисъла им в изразяването. ЗА МЕН, само според мен и моя вътрешен език, в който тия думички съм ги натоварил... Това не е общ език, нито общ смисъл, става въпрос единствено и само за разкриването на нещо от мен самия - дори и да е през точно три думички. И понеже е само според мен, нека се смята за неадекватно някой да е "съгласен" относно тях. Нито е нужно, нито би донесло полза някому.

Три думички... а аз бих написал толкова много.

 

В т.н. "духовна полулярна литература и филми" дали преводачите или самите автори, никой не прави ясен раздел между тия думички. И между други думички има големи обърквания... но понеже на масата не й се налага да вниква, всичко се приема априори - според Канеман - отражение на 1-во ниво. Хваща се интуитивно, взима се априори... защото е несъзнателно, защото е нужна бърза реакция и всичко в 1-во ниво протича бързо. За да даде бърза рефлексия. Малко мозъчни зони, от тия, дето са директни, бързи връзки, като шорткъти. Това е програмирано, идва още от първосигналността. Просто тази първосигналност става и психичната. Част от нея е въобще целия спектър на психични съпътстващи реакции, наричани общо ЕМОЦИИ и чувства. Между другото на повечето хора разликите между последните две също не са ясни, но това е друга тема.

--------------

Овладяване... е свързано с идеята за власт. да властваш не е като да управляваш. Има специфичен нюанс в това - нюанс, свързан със отношението на самия СУБЕКТ. Властта, стояща в корена на думичката, е специфичен социален термин, обобщаващ специфично отношение на една личност, спрямо друга, или други. Овладяването на каквото и да е, дори и в себе си, винаги предполага ВЛАДЕТЕЛ в основата си... Най-важното и определящото в случая е - КОЙ Е ВЛАДЕТЕЛЯ, властта е само начина да се наложи. Да води. Мащаба, в сравнение с другите две думички, е по-широк..,. Но в общия случай, тънкия нюанс, е, че за да има ОВЛАДЯВАНЕ, то нещо се "бунтува" срещу това. То нещо преминава от идеята за "хаос" към идеята за някаква подреденост, но според външен модел, цели, намерения.

 

КОНТРОЛ - понятие, свързано с натиск, с налагане, с постановяване, Подтискане на нещо, от друго такова. Често контрола включва вид "насилие" в себе си, защото е налична вид борба, като противостояние между импулси и контрола е израз на битката "по-големия потенциал, потиска по-слабия от него". КОНТРОЛ е понятие, с което се налага нещо сред други подобни на него... 

 

УПРАВЛЕНИЕ - това е финия начин. Управлението, за мен е онова, което придружава думичката МАНИПУЛАЦИЯ (скрито, прикрито водене, насочване). Управлението е мекия начин. То е друг вид, с друга нагласа. Управлението, УПРАВИТЕЛ, УПРАВЛЯВАНЕТО изисква компетентност. Изисква познаване, защото тази дума за мен носи специфичния смисъл на това - да се използват насоките, да се използват нагласите, да се използва всичко налично. Да се вникне в естествеността на движението и само да се насочва то. Съществено е различно с другите думички тук.  

------------------------

Най-често, в попкултурата, тия думички се спрягат за да се насочат "навътре". И с тях да се обозначат отношението на ВОДЕНЕ на нещо, от друго нещо. Тук идва и несъвместимостта.

 

Взимам пример - опита да се КОНТРОЛИРАТ емоциите примерно. Много е характерно за начина по който автора на определена идея касаеща този въпрос, си представя динамиката.

 

Всъщност, общия принцип е прост - влияние над един аспект, не може да се получи в средата от него самия. Никога контролираното, не може да се контролира само. Контрола, овладяването, управлението се извършват от СУБЕКТ, АСПЕКТ, който извършва управляващата или контролиращите или овладяващите функции. И тия трите думички са само неговия начин да се изрази основите и особеностите на това "влияние", взаимодействие.

 

От общото, към частното - в конкретиката - НЯМА КАК С ЕМОЦИИ ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ЕМОЦИИТЕ. Не може една емоция да управлява друга. Това става само чрез подтискане, за да има водещо начало, цел, насока, е нужно тя да идва от "страни" на точния променян аспект. Но като цяло - няма как да се въздейства на емоциите чрез нивото на самите емоции. Няма нищо по-лесно от това обобщение. Тук обаче е въпроса за "мекия и компетентен начин" - УПРАВЛЕНИЕТО. При него, щом е изяснено, че в мозъка няма място за много огнища. И една силна емоция, може да се измести без натиск, без контрол върху нея самата, а като се подкопаят основите й, като се въздейства на нейните спусъци, като се изясни как започва, как протича, какво се случва. Емоциите специално са лесни за изучаване - защото те са като автоматизми - те са заучени или програмирани реакции и програмите по които това става са изкключително повторими, могат да се проследят, да се вижда лесно кое, как и защо - от началото на проявата през нейната динамика и трансформации.

Парадоксално е, но за мен, изучаването на емоциите и въобще целия изживяващ комплекс се поддава най-дълбоко на изследване именно от човека сам от себе си. И най-големи резултати от това може да има именно самия човек самия СУБЕКТ от това. Разбира се, тук идва и самия проблем - защото един приоритетно емоционален човек... или т.н. " субект с изнесена напред и доминираща емоционалност" няма как да контролира емоциите си. Защото точно това което би искал да контролира, се намира в зоната на самото контролиране. За контрола на емоциите се иска друго "ниво", състояние, при което тия емоции отсъстват. И от него да се "въздейства", практикува  или каквото е от горните три думички....

Какво се случва обаче ако се получи въздействие на едни емоции, чрез идеи, че те са "вредни" деструктивни... ПОлучава се огромна наслагваща се грешка. Защото, опита да се въздейства на нещо толкова фино като ЕМОЦИОНАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ, без внимателно и детайлно изучаване и разбиране на механизмите им, дава специфичен момент, при който една емоция се прикрива, за сметка на друга. Но емоциите имат голям заряд. Прикритата емоция продължава да го носи тоя заряд. Но тя се изтиква. Всъщност хората, които са с идея да контролират без да познават кое и какво, си нанасят  още по-големи вреди. Обаче - ако сте на мястото на писателите и т.н. мисионери и "спасители" - как да обясните на некомпетентни и затънали до гуша в емоционалните си изяви хора, да вникват след като канала на изучаването е "запушен". и понеже винаги най-лесния начин е бил да се дават готови рецепти - и ето ги. Имало технологии, спокойно, има надежда за страдащите, защото като правите това и това, ще се случи това и това и няма повече да страдате...

 

Но това не е всичко - това се отнася до всичко останало. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗДЕЙСТВА НА МИСЛИТЕ, С ДРУГИ МИСЛИ. Възможно е на тяхното ниво да има трансформации, но отново - или има спонтанност и процеси, които динамично се самовключват извън някакво ядро от намерение, Или ако е осъзнато - намесата на едно нещо над друго нещо, винаги трябва да се извършва извън системата.

С други думи - управителя, винаги управлява фирмата. Той е управител, а останалите са управлявани от него. Те не могат да се самоуправляват, защото влизат в конфликтност и несъответствие по ниво. Просто една система се изменя, управлява или овладява.

 

Тънкия момент е компетентността, изучаването и натрупването на опит именно с въздействието чрез управление. Деликатно се побутват само нишките от енергия, не се спира, не се налага една въз друга. Но за нея се искат много качества, труд и... специфични дадености. и понеже такива няма, а множеството се нуждае отчаяно от "спасителни пояси" - се почва по "атака" към симптомите. В края на краищата - като го няма симптома, винаги може да се каже, че е излекуван. Най-простия пример за това е явлението в чалга културата, което го прославиха и сума народ направи много пари от него - заради това, че го обявиха за спасително "хапче" против страдания. Това явление е нареченото в социума ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ. Което нито е мислене, нито е позитивно. Но пък - от него се възползваха за пореден път множество хора - и като използващи... и като изполвани.

Редактирано 27 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

...Когато една домакиня не може да се справи с тоалетното казанче , вика водопроводчик у дома си . После какво става е друг въпрос....

http://www.youtube.com/watch?v=WT-nzusTlwg&feature=youtu.be