Цитат Рамус:

Те хората, пишещи сериозно вече отдавна ги няма. Няма и защо - минава виждат кво е и си тръгват - едни с отвращение, други, поне използвали каквото е възможно

 

Да, няма ги, защото Вашата група прави всичко възможно хората да не могат да изразяват собствено мнение по темите, различно от Вашето, на Вашата група.

Аз съм това което съм. Не се правя на нищо, което не съм. Не очаквам от никого да ме харесва. Но пък ми е странно защо всички се отклоняват от същността на темите, и непрекъснато изсипват критиките си върху мен?

ти как мислиш а - явно нещо не е наред

ти как мислиш а - явно нещо не е наред

Благодаря на Бога, при мен всичко е ОК ! Бих се радвала, ако и при вас е така.

Просто ми отнемаш шанса даже да допълня нещо.

 

Това, което ни дразни и провокира в другите е сигурен белег за наличието на същото в нас самите.

- Карл Юнг

Чакаме всички да приключиш с глупостите и цитатите - изглежда че на всички е ясно, освен на теб.

Може би не се вижда че само ти пишеш, след онова, което написах. Дори другите хитреци от групичката замлъкнаха. И те оставиха сама на пангала. Ти си чиста душа, много по-чиста от тях. Те са далеч по-прикрити, по-нагласени, по-адаптивни. Но само докато текат игрите в които те съществуват. Извън тия игри - тях ги няма. Няма никого там, от вас - играчите.  Спасителния пояс, който си намерила и награбила за да показваш навсякъде където пишеш, е просто биберон. Той е една виртуална патерица, но в свят на психично сакати, това твоето дори няма да се забележи, при положение, че патериците са станали социално задължителни и цялото социално битие се отразява през това.

 

Ето това е чудесния любовен рай, в който каните да се единим всички и всеки. Отвън тия глупости, това си е просто обикновено явление, което в аналог на житейските образи, си е нещо като ЧЕРНА ДУПКА. Иначе всички сте чудесни в демонстрациите на голямото единение, на милвания и на божества и любови. Обаче оставени сами на вас си, сте пътници към нищото.

 

Ето това е простия социологичен факт, за който не се говори от хилядолетия, заглушаван и прикриван поради прости причини. Защото тия, които намират сред тази "нива", подходяща почва и я използват, също са добри познавачи.

И не е като да няма множество хора на познанието, които да не са стигнали до него, всеки по собствен начин, през различни години. За мен името от последния текст тук, на СКЕПСИС, дори не съм го чувал. Но няма начин как да не се вижда само от един човек нещо толкова очевидно. Нито съм само аз, нито съм последния (макар че това не е критерий, нито доказателство).  И това че се прикрива и не се пуска през народните канали на чалга-знанието, е съвсем показателно за неговата крайна непопулярност. Защото ако това влезе в учебниците, ако за това почне да се говори открито, това ОЗНАЧАВА ЧЕ УСЛОВНО ТРЯБВА ДА СЕ САМОУБИЯТ МИЛИАРДИ ХОРА, КОИТО ЖИВЕЯТ ИЗМИСЛЕН ЖИВОТ, В ЕДИН ИЗМИСЛЕН СВЯТ. Свят в който в името на това ТЕ ДА СА ЖИВИ, са готови да погълнат и пометат всичко около себе си. Разбира се - в името на любовта, морала, етиката... на живота, на бог, на истината... Въобще - всичко е оправдано, когато се стигне до "ЖИВОТЕЦА" на всеки един.

----------------------

Ако някой каже на глупака, че е "глупак", то той става по-голям глупак от него. От малък ми внушават това, защото в свят направен от лъжи и лицемерие, аз имах наглостта непрекъснато да дразня хората като виждам това лицемерие, да ги питам за него, да говоря за това. А е прието за това да не се говори. Но не са ме питали, когато са го "приемали".

 

Никога не казвай на лудия, че е луд. Говори му като на нормален човек... Говори му, ама не става. После за известно време на мен ми казаха че съм лудия. За известно време взех че им повярвах. Просто такава версия най-добре пасваше, на всичко, на което ставах свидетел и участвах. Много неща не разбирах, много други дори не предполагах. Години след това когато започнаха да се натрупват елементите от пъзела, все още не можех да допусна... че раковото образование е именно сред хората. И че... докато играя играта... това ме прави съпричастен на един огромен театър. Да - театър на абсурда.

 

Раково образование - интересна аналогия, която веднага отключи едновременно в мен няколко прости други аналогии.

Дали знае някой кога една клетка е ракова или не е? За раковата клетка, тя си е най-нормалната. За нея е враг именно клетките на имунната система, която тя самата перфектно лъже, за да се прикрие и така остане цяла. Раковата клетка също е жива. Също е живот и той, като живот, също се защитава. Кое прави разликата между раковото образование и здравото. Как на нивото на клетката да се различи коя клетка каква е? Не може. Няма как - на нивото на клетката всяка клетка иска да живее. Т.н. "Здрава" клетка, всъщност се храни убива непрекъснато. Организма на човека убива непрекъснато друг живот, за да живее той. Глупостите, които се измислиха, породени от идеята на АХИМСА, са нелепи, защото за да е жив, всеки от нас УБИВА НЕПРЕКЪСНАТО. Милиарди микроби, вируси, гъбички ... на които за нас ги смятаме за вредители... за Косвени жертви... в името всеки да е жив. Някои от "вредителите" се адаптират и влизат в комбина. Други - айде, в коша. Една битка, която тече всеки миг, навсякъде, където има живот. Единствената разлика между раковите клетки е, че не могат да изградят по-голям организъм. А са просто мутанти, една генетична рекомбинация от прости 4 елемента и - магия - тя вече е от "другите" и почва да драпа за живот. Става ненаситна, не може да спре да яде. Че има хора които се самоубиват бавно цял живот така - защото нещо в психичното на първите нива "мръдва" и храненето им става неконтролирано.

---------------

Има неща, над които никой не му се иска да се замисля. Защото влизат в противоречие с нагласените от него и групата лесни и цветни приказки - за живота, за свещеностите, за големите неща, за насадения смисъл, ценностите, целите, постигането, моделите... А никой не иска да гледа в калта на живота. В тинята. Там - където всички сме стъпили с краката си. Там, където е заровено в главите ни - някъде долу, в тинята, в мазето и тъмните стаички. Защото е невидимо само и само да не дразни със съществуването си, светлото, чистото, истината.

 

Тук, на това място, също никой не говори за тинята. За тинята на личния живот. За загубите, за цената, за страха, за лудостта. Да - и за лудостта. Дали вече някой знае сам по себе си той какъв е - дали е ЛУД... или е "НОРМАЛЕН"? Защото лудостта тук избива - при доста хора. Те крият, те мимикрират и са готови на всичко, с идеята че се борят за "живот". Е - може би няма значение за кого, какво е ЖИВОТА?

 

Знаете ли колко е просто да се самодефинират хората, които крият тежки рани в себе си. Това са хората, които като стане въпрос за тях самите и веднага отскачат. Хората, които крият себе си зад щита на "множеството" - на възприетото, на формираното, на написаното, на казаното, постановеното... Хората които са развили дефицит към "родителски образи" и за тях СОЦИОТО е събирателен образ и компенсатор на вътрешните им липси. Те очакват погалване, дори във вид на похвала, одобрение, внимание, оценка... дори и да са негативнна, но да е оценка, да е налице транзакция, каквато и да е, но да е. Има хора, които цял живот търпят унижения, насилие, мачкане, само и само все пак да имат образи сред които да се постановят те самите. Те са и наранени - едни се примиряват, други развиват по-активни защитни поведения. Има хора сред социото, които развиват своите си дефицити, породени от родителното семейство. Особено ЖЕНИ - толкова характерен е култа към помагането, към грижовността, която нямат къде да насочат в личен план. И която те привиждат като добро, като благо, като идеал. И колкото повече и по-мащабно се развива, толкова по-явен става самокапана че са щастливи, че са запълнени. Обаче - има много прост критерий за илюзия и за реал - ИЛЮЗИЯТА НЕПРЕКЪСНАТО Й Е ПОТРЕБНО ДА СЕ НАЛИВА ЕНЕРГИЯ В НЕЯ, ТЯ ИСКА ПОВТОРЕНИЯ, ТЯ ИСКА ОЩЕ И ОЩЕ. Защото тя поражда, и СЕ поражда - от вътрешни образни и Е-комплекси, които само повторенията им ги постановяват за да се закрепят във времето.

Не е само това - проблема е, че винаги на ЕДНА ВЪТРЕШНА КОНСТРУИРАНА СИСТЕМА ОТ ИЗЖИВЯВАНИЯ, не са достатъчно само повторенията. Защото за да е налице затворения цикъл, който те пораждат, е нужно стимулите и повторенията да се променят. Защото колкото повече и по-еднообразни са, почват да се изчерпват и силата им да са примамливи, цветни, силни... намалява във времето - много аналогично на типична проста физическа стимулация. Също много подобно на това, че и най-вкусната храна, повторена по еднакъв начин, престава да има стойността да доставя удоволствието, което стои в мотива към нея.

Не че ще изчерпя темата, защото тя е огромна, но някои микропарченца от нея мога да напиша. Както и правя във всеки мой текст.

 

Хората които крият себе си, хората които им трябва да се маскират, за тях виртуала е "като у дома". Разбира се всеки един от тях си има "причина". От логични, екзистенциални и концептуални, до драматични - все причини. Може би - това е нормалното... ? А може би - не?

Но в тема за СЪЗНАНИЕ, в раздел на ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ, лудите и нормалните хора имат различни "мерки" дори и за тия думички. Интересно ми е дали някой ще дръзне да се разпознае КОЙ от КОИ Е... и нещо повече - КОЙ - КОЙ Е, сам - за себе си?

Редактирано 24 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Чакаме всички да приключиш с глупостите и цитатите - изглежда че на всички е ясно, освен на теб.

Може би не се вижда че само ти пишеш, след онова, което написах. Дори другите хитреци от групичката замлъкнаха. И те оставиха сама на пангала. Ти си чиста душа, много по-чиста от тях. Те са далеч по-прикрити, по-нагласени, по-адаптивни. Но само докато текат игрите в които те съществуват. Извън тия игри - тях ги няма.

 

 Хората които крият себе си, хората които им трябва да се маскират, за тях виртуала е "като у дома". Разбира се всеки един от тях си има "причина". От логични, екзистенциални и концептуални, до драматични - все причини. Може би - това е нормалното... ? А може би - не?

Но в тема за СЪЗНАНИЕ, в раздел на ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ, лудите и нормалните хора имат различни "мерки" дори и за тия думички. Интересно ми е дали някой ще дръзне да се разпознае КОЙ от КОИ Е... и нещо повече - КОЙ - КОЙ Е, сам - за себе си?

Само за тази част имам особено мнение. Мисля, че във виртуала хората не се държат кой знае колко по-различно от това, което са в реала. Всички сме имали възможността да го проверим на практика. Колкото и да се опитват да бъдат различни, в крайна сметка хората са това, което са и то излиза на повръхността след известно време. Та в реала хората не по-малко играят роли и са не по-малко преднамерени. Има толкова хладнокръвен народ, който за момента може да си те залъже, както си те гледа в очите. Просто времето и обстоятелствата изкарват нещата наяве, защото същността им остава непроменена, а в реала това става значително по-бързо във времеви аспект. По-скоро въпросът е не в това, което се предава/ретранслира, а в начина на приемането му. И до утре някой да ти пише, че е за световен мир и надвселенска любов, при положение, че за най-обикновените неща не вижда по-далеч от носа си, на петата минута спираш да го приемаш насериозно.

 

И защо си мислиш, че хората, дръзнали да си отговорят КОЙ КОЙ Е, както казваш, също не играят роли. Или обратно - поставяш играещият роли, да не е в състояние да си отговори кой е всъщност... Както самият ти си казал - мотивации колкото искаш. Поводът за поведението ни в определени моменти, не винаги е логичният спусък на причината, която ни е довела до там...

Редактирано 24 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

 

Интересно ми е дали някой ще дръзне да се разпознае КОЙ от КОИ Е... и нещо повече - КОЙ - КОЙ Е, сам - за себе си?

 

Дръзвам.

От осъзнато лудите съм, за които такива понятия като "социален идеал", "добро", "морал" са толкова изпразнени от съдържание, толкова девалвирали, че дори само употребата им, ме кара да се усмихвам невярващо. Все пак живея в света, в който "крадецът крещи най-силно: дръжте крадеца". Понякога съм карадеца, друг път набедения за крадец. Но така или иначе съм(или поне бих могла да бъда) всичко, което са и другите хора. И го знам.

Не съм добра.

Не съм морална.

Не съм идеална.

Човек съм.

В същия момент мога и се докосвам до света на Еднорозите, напук на "калта", в която така и така съм. И го приемам за нещо толкова нормално, като дишането.

Нали споменах, че съм от лудите?

Дръзвам.

Ами общо взето всички дръзваме, Нел. И мисля, че колкото повече дръзваме, толкова са повече причините да искаме да опитаме и от това, което не сме. И то явно пак е нещо, което е свързано с възрастта и най-вече с това, че опита ни дава шанса да разберем кога да спрем. Не говоря за преминаване на тъмната страна. А за обикновените лудости, които си позволяваме от време навреме и които от гледната точка на моралния абсолютизъм са недопустими - това съвсем условно казано... Никой не е само бял или само черен. Просто всеки трябва да си лудее там и до тогава, докато лудостта му не пречи на другите... И пак - не за да се вписва или за да бъде приет на всяка цена. Не. А защото все пак живее в общество и има правила и норми на поведение, в които е длъжен да вмества себе си и лудостта си.

1. Само за тази част имам особено мнение.

 

2 . И защо си мислиш, че хората, дръзнали да си отговорят КОЙ КОЙ Е, както казваш, също не играят роли. 

 

3. Поводът за поведението ни в определени моменти, не винаги е логичният спусък на причината, която ни е довела до там...

ползвайки отделните изречения като цитат, по номерата:

--------------------------------------

1, Надявам се да става ясно от толкова многото думи досега, че колкото по-различни мнения са налице, толкова по-добре. Различните мнения предполагат различни хора. Колкото повече, толкова повече. Съгласието и съгласяването в такава комуникация е несъвместимо. Няма условия да има конвенс - за нищо.Това е форма на лаборатория в която различния да отработва света през себе си. Не в група. Няма условия, няма конвенс, няма предварителна договорка за нищо. Различните очи, предпоставят условия за различно виждане. На определено ниво, тия "различните" разбират лесно, че по-голямо богатство е когато "различен" ти даде възможност да видиш през неговите очи. Очи - които никога няма как, няма защо да са "твоите собствени".

Вижда се, че тук, няколкото пишещи, всъщност не сме съгласни по много въпроси, но като че ли това не е важно за никого. И не променя с нищо формата на комуникация, дори я засилва. Създават се условия за отваряне. За нещо повече от празно говорене, за отговорност, за дълбочина, Когато човека говори и участва така, това теоретично предпоставя, че той излиза напред с личен опит. Лични наблюдения, лични извеждания. Това в група от "съгласители" е напълно невъзможно да се получи.

 

2. Не, не си го мисля. Само пиша, че би било любопитно - за мен. Дори ако е въпроса до мен - много повече от любопитно. Но вместо да говорим за хората, които "дръзват" да говорят като за странични обекти, можеш сама да станеш един от тях. И вече оттам, от тази страна на барикадата, да кажеш кое какво е - вече и без размишления и проекции, под формата на концепция и разсъждения. Едно от формите на проверка за психична годност, често е именно писането на автопортрет. Нещо като автоописание. Това подава множество неща за самия човек, защото вместо да му трябва "друг", вместо мнение, оценка или отношение, може да се използва написаното от самия него за "огледало" - и оттам за съпоставка и адекватност.

 

3. Това точно е причината да започна тази тема, с това заглавие. И първия текст, който въведох в идеите и разбирането ми, касаеше именно малък фрагмент от това, че хората в масата си не се ръководят от логика и разум, а ги ползват само за да покрият импулси, тежнения и ирационалност. И то във всички в живота си.

Дръзвам.

От осъзнато лудите съм, за които такива понятия като "социален идеал", "добро", "морал" са толкова изпразнени от съдържание, толкова девалвирали, че дори само употребата им, ме кара да се усмихвам невярващо. Все пак живея в света, в който "крадецът крещи най-силно: дръжте крадеца". Понякога съм крадеца, друг път набедения за крадец. Но така или иначе съм(или поне бих могла да бъда) всичко, което са и другите хора. И го знам.

-----------------

Не съм добра.

Не съм морална.

Не съм идеална.

Човек съм.

--------------

В същия момент мога и се докосвам до света на Еднорозите, напук на "калта", в която така и така съм. И го приемам за нещо толкова нормално, като дишането.

Нали споменах, че съм от лудите?

въпроси:

прави ми впечатление последното изречение преди отделеното - че сравнението пак опря до "другите хора". А без тях?

--------------

не съм..... добра,морална идеална...

НО СПОРЕД КОЕ И КАКВО "НЕ СИ". А според кое "СИ?

-------------

все пак - ти си всичко. Добре... пак е свързано с предишните ми въпроси?

Едно от формите на проверка за психична годност, често е именно писането на автопортрет. Нещо като автоописание. Това подава множество неща за самия човек, защото вместо да му трябва "друг", вместо мнение, оценка или отношение, може да се използва написаното от самия него за "огледало" - и оттам за съпоставка и адекватност.

Проверена съм за психична годност...

А сериозно - дори и напълно да се съглася с това, не съм съгласна, че ми е нужна аудитория, за да изведа правилните изводи.

2. Не, не си го мисля. Само пиша, че би било любопитно - за мен. Дори ако е въпроса до мен - много повече от любопитно. Но вместо да говорим за хората, които "дръзват" да говорят като за странични обекти, можеш сама да станеш един от тях. И вече оттам, от тази страна на барикадата, да кажеш кое какво е - вече и без размишления и проекции, под формата на концепция и разсъждения. Едно от формите на проверка за психична годност, често е именно писането на автопортрет. Нещо като автоописание. Това подава множество неща за самия човек, защото вместо да му трябва "друг", вместо мнение, оценка или отношение, може да се използва написаното от самия него за "огледало" - и оттам за съпоставка и адекватност.

Не натискай. Всеки има право да прецени пред кого, кога и доколко да се разкрива. Това, че ти си спобен да го направиш не означава, че всеки е като теб. А в някои случаи причините могат да са и съвсем тривиални. Да са свързани с близки хора. В други случаи, може да са крайно необичайни и да не звучат разбираемо за мнозинството.

Редактирано 24 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

А сериозно - дори и напълно да се съглася с това, не съм съгласна, че ми е нужна аудитория, за да изведа правилните изводи.

пак съгласия - като + или -.

Правя предложение:

Остави написаното от мен - направи свое написано. Аз не съм прав, не е истина, онова, което пиша. Нито може, нито е важно да е правилно. Аз не вярвам в него. За мен то не е истина.

 

Изложи нещо от себе си, през писането, през теб, през опита, през теб, през твоите очи, кой, кое и какво е света.

Не натискай. Всеки има право да прецени пред кого, кога и доколко да се разкрива. Това, че ти си спобен да го направиш не означава, че всеки е като теб. А в някои случаи причините могат да са и съвсем тривиални. Да са свързани с близки хора. В други случаи, може да са крайно необичайни и да не звучат разбираемо за мнозинството.

Ами, аз от почти три години въртя тази плоча в този форум... Ама на - и Рамус, самостоятелно мислещия, напълно покрива този критерий на общоприетост като начин на мислене. Не винаги това, че си сложил личното си фото като аватар, означава, че не криеш нещо и си читав. Нито пък това, че по ред причини не искаш да си влезеш с ЕГН-то означава, че не си искрен във всичко, което казваш и демонстрираш като последователност на форумното си поведение.

Това е толкова повръхностно.

 

И пак опира до това, което сме способни да "видим", а не до това, което ни показват. Имам претенциите да съм опознала много хора тук, които всъщност нямат нищо общо с това, което самите те представят и явно искат да бъдат в собствените си очи... И не, защото се правя на психолог. Не. Толкова съм обикновена. Просто слушам, чета и се опитвам да разбера сигналите от казаното, а не самото казано.

Редактирано 24 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

Не натискай. Всеки има право да прецени пред кого, кога и доколко да се разкрива. Това, че ти си спобен да го направиш не означава, че всеки е като теб. А в някои случаи причините могат да са и съвсем тривиални. Да са свързани с близки хора. В други случаи, може да са крайно необичайни и да не звучат разбираемо за мнозинството.

тя няма нужда от протекция, СКЕП. Тя е голям човек. Няма нужда да правиш "нещо" за нея. Така влизаш в колективна игра на отношения. Всяко изречение от твоите всъщност касае пряко или косвено колективното. Особено става директно в последното ти изречение, което е малко странно на фона на написаното досега.

 

Направих предложения - това не е заповед, не е притискане, не е нищо. То е нещо за възприелия го по един или друг начин.

 И пак - не за да се вписва или за да бъде приет на всяка цена. Не. А защото все пак живее в общество и има правила и норми на поведение, в които е длъжен да вмества себе си и лудостта си.

 

Има общества, Мерилко, в които дори няма да си мръдна пръста, за да съм приета. Какво означава това да ме приемат? Означава по някакъв начин аз да се впиша в обществото - дали имитирайки общоприетото поведение, дали "плонжирайки" пред някого или нещо. Това не ми харесва. Като не съм за "глутницата"(т.е. не отговарям на нечии критерии), съм единак. И толкова.

Истината е, че съм единак и дори да са ме приели в някоя "глутница".

 

Това в група от "съгласители" е напълно невъзможно да се получи.

 

Да. Абсолютно невъзможно! Лично наблюдение, Рамус, не сляпо съгласие.

 

 

Нещо като автоописание.

 

Не натискай. Всеки има право да прецени пред кого, кога и доколко да се разкрива. Това, че ти си спобен да го направиш не означава, че всеки е като теб. А в някои случаи причините могат да са и съвсем тривиални. Да са свързани с близки хора. В други случаи, може да са крайно необичайни и да не звучат разбираемо за мнозинството.

 

Кое толкова да не се разкрива, че нещо не ми е ясно?

Никой не иска от никого да излага личния си живот на тепсия... а виждането за себе си, собственото си виждане.

Изложи нещо от себе си, през писането, през теб, през опита, през теб, през твоите очи, кой, кое и какво е света.

Изложила съм го. Пред себе си. Това, което искам да се види, го слагам в съответния раздел, за който малко или много ми стигат силите. Поезията.

Тук само обменям мнения и контактувам с хора, които /също като мен/ искат да научат нещо повече. Не съм психолог. Ако това пречи да пиша в темата - ще спра. Никакъв проблем!

Има общества, Мерилко, в които дори няма да си мръдна пръста, за да съм приета.

Не, не. Не за такива общества и за такова приемане говорех. Става въпрос за пребиваването ни като социални същества в по-високо ниво на социални структури, където правилата и нормите на поведение са нормативно уредени и неспазването им има общественоопасни последици и съответно е не само укоримо, но и наказуемо.

Редактирано 24 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

не съм..... добра,морална идеална...

НО СПОРЕД КОЕ И КАКВО "НЕ СИ". А според кое "СИ?

-------------

все пак - ти си всичко. Добре... пак е свързано с предишните ми въпроси?

 

Според мен самата и това, което ми е втълпено като морал, доброта, идеали и т.н.ценности. В крайна сметка шаблоните са налагани и върху мен. А аз се опитвам да видя къде, кога и как излизам извън шаблона. И го виждам.  Виждам и кога съм в шаблона-т.е. съм с напълно предвидими емоции, реакции, действия и т.н.

Редактирано 24 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

тя няма нужда от протекция, СКЕП. Тя е голям човек. Няма нужда да правиш "нещо" за нея. Така влизаш в колективна игра на отношения. Всяко изречение от твоите всъщност касае пряко или косвено колективното. Особено става директно в последното ти изречение, което е малко странно на фона на написаното досега.

 

Направих предложения - това не е заповед, не е притискане, не е нищо. То е нещо за възприелия го по един или друг начин.

Да, сетих се, че това ще напишеш, което значи, че сме започнали да се опознаваме малко.

С тия протекции наистина прекалявам понякога. Имах предвид друго, обаче. Мери, понеже за нея стана дума, не е някаква виртуална сапунка като нашата всеобща любимка, да не и казвам името. Сред сериозните потребители във форума има достатъчно хора, които я познават извън виртуала, за да има автоматичен коректив и да не се представя за нещо, което не е.

––––––––––––––––––

Има и друго. Това, което спомена не е само по себе си критерии. В съседна тема едно момче днес разказа доста за себе си и проблемите си. Може би, дори се представи с истинското си име. Това, обаче, не беше пример за психично здраве.

 а виждането за себе си, собственото си виждане.

До утре да си написала поне един пост по темата с обема на постовете на Рам.

Ами, аз от почти три години въртя тази плоча в този форум... Ама на - и Рамус, самостоятелно мислещия, напълно покрива този критерий на общоприетост като начин на мислене. Не винаги това, че си сложил личното си фото като аватар, означава, че не криеш нещо и си читав. Нито пък това, че по ред причини не искаш да си влезеш с ЕГН-то означава, че не си искрен във всичко, което казваш и демонстрираш като последователност на форумното си поведение.

Това е толкова повръхностно.

 

И пак опира до това, което сме способни да "видим", а не до това, което ни показват. Имам претенциите да съм опознала много хора тук, които всъщност нямат нищо общо с това, което самите те представят и явно искат да бъдат в собствените си очи... И не, защото се правя на психолог. Не. Толкова съм обикновена. Просто слушам, чета и се опитвам да разбера сигналите от казаното, а не самото казано.

показването... и това, което "виждаме" нямат ли корелация, Мери?

може би за рамус - личното фото също е въпрос на "виждане", защото очите, лицето, езика на тялото, дават някои особености. И все пак дори и "самостоятелно мислещия" претендиращ (рамус) не пише за общоприетия начин на мислене.  Не ме интересува общия начин на мислене - криенето само по себе си винаги издава. Във виртуала, това е по дефоулт и се приема априори. Но въпроса не е в това. Оформят се в СУБЕКТА множество постановки "защо той прави точно това, точно така". Това се касае във въвеждащия текст - номер 1, в тази тема.

Прикриването, както всички останали игри, е сложна съставна игра. Играча в нея може да се разгръща в много нива. Едни представят половинчати факти, други едностранни. Но задължително е налице обяснения, в които е впрегната логика, концептуалност, които така са завъртени, че да оправдаят приоритета, който е избран. Но най-вече - прикриващия винаги намира причините да го прави. Това важи и за всички останали мотиви. Пушача също пуши с вече постановена идея относно интоксикацията си. Дори самоубиеца е с ясна идея защо това избира и защо го прави.

Сред сериозните потребители във форума има достатъчно хора, които я познават извън виртуала, за да има автоматичен коректив и да не се представя за нещо, което не е.

?!!! Понеже никога и никъде не съм споменавала нищо подобно - това провокация ли е или е онази панда, минаваща в кадър, която другите не виждат, а ти си уловил...

До утре да си написала поне един пост по темата с обема на постовете на Рам.

Не чакай такова нещо от мен.

Има и друго. Това, което спомена не е само по себе си критерии. В съседна тема едно момче днес разказа доста за себе си и проблемите си. Може би, дори се представи с истинското си име. Това, обаче, не беше пример за психично здраве.

Скеп - за критериите вече аз писах. Няма универсални и еднозначни критерии. Просто няма такива. Но например е интересно да се отбележи НА КОГО СА МУ НУЖНИ АБСОЛЮТНИ И ЕДНОЗНАЧНИ СТОЙНОСТИ?

То в това е големия проблем за колективното. Понеже няма, то си ги постановява чрез конвенс. За него няма как иначе. За животните - не е нужен дори конвенс - генетични и второсигнални механизми.

Тук е и големия проблем - за "РАЗЛИЧНИТЕ" - като общия конвенс вече не им е достатъчен, как всеки от тях се справя с излизането от постановеното?

 

И още нещо точно към това - тук е въпроса за работата с условности, относителности, възможности и вероятности... А не с вкоренени общи котви, по които да се равнява всичко и всички.

Тук е въпроса - доколко е завзета вътрешната територия от групово-формираната постановка. Степента, до която има за промяна, за откопчване...

Тук е и въпроса за "зависимостите", условията, правилата.

Според всички тия тук, ги съотнасям към конструкта "СВОБОДА"

 

==============

колкото до случая, който визираш:

Тук не е въпроса всеки да излее мъката си и пукнатините на своята черупка. Когато се пише за "СЕБЕ СИ", повечето хора го приемат именно едно емоционално разголване.

Но СКЕП, то е неизбежно. Въпроса е, че разголването се отъждествява с опасност. А това е рефлекс, защитна програма. Когато е налице прикриване (особено в неговия Е-вариант), то се прави заради защита. Изживяването е уязвимост. А то пък идва от нараненост.

 

Та нима аз разказах личния си живот тук. или пък само ползвах парченца от него, за да разкрия връзката им с думите, които пиша.

Аз визирах идеите и постановките, но минали през собствен опит. Ясно е, че няма идеално "РАЗЛИЧНО", но са налични различни степени на "свобода". В развитието си различния задължително идва от групово-формираното. Но постепенно, той започва да го израства - в смисъл че за него то вече му е "тясно". В началото самия групов конвенс се използва за "отграничението". На този етап, в някакво условно "начало", отделянето се дефинира именно като ОТДЕЛЯНЕ. СЛЕд това е фазата на отрицание - тя е част от отделянето. После навлизането на все повече индивидуални моменти - израз на таланти, на вътрешни дадености, развитието им, излизането им на бял свят... и т.н.

Редактирано 24 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамус, много пъти ти написах - да разбереш нещо, не винаги води до приемането и споделянето му. Нямаш капацитета да обхванеш всички възможни причини за една анонимност. И след като е така - може да допуснеш, че си пропуснал едната единствена, която е оправдана.

Защо не си представиш, че има вариант, в който човек просто не иска да се обвързва. А това е една задължителна дистанция, която не те придърпва към по-малка обективност. За каквото и да е.

И не ме поставяй в ситуация да обяснявам едно или друго свое решение. Аз мога до утре да се колебая дали да пия уиски или джин и още толкова дали да си купя черни или бели обувки, но големите и определящи ме решения ги взимам непоколебимо.

 

Има и друго. Това, което спомена не е само по себе си критерии. В съседна тема едно момче днес разказа доста за себе си и проблемите си. Може би, дори се представи с истинското си име. Това, обаче, не беше пример за психично здраве.

 

Хм... а аз не писах. Сигурна съм, че е постановка. Видях неточности в поста му, които няма как да приема за "чиста монета". И това е, което видях. Другото го усетих

Това е провокация.

може би за рамус - личното фото също е въпрос на "виждане", защото очите, лицето, езика на тялото, дават някои особености.

Щото ФБ-профилът ми е без снимка, която съм обещал да сложа от три месеца близо, но постоянно забравям.

 

А това:

 е онази панда, минаваща в кадър, която другите не виждат, а ти си уловил...

Ще да е панда. Имаше такава, продължавам да настоявам, че нямам халюцинации.