Според теб, каква е причината за това?

 

Ако имаш рана с какво ще я покриеш? С мръсен парцал или чиста марля? И най-вече, защо?

Благодаря! Другият кой е?

Много хубава статия. за другия.

Респект:

http://www.youtube.com/watch?v=0H07SdA1-ds

 

Давам тези примери, за да има някаква яснота какво е "осъзнаване" и какво са празни лафове.

Редактирано 17 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ако имаш рана с какво ще я покриеш? С мръсен парцал или чиста марля? И най-вече, защо?

Много мъдро! Аз бих предположила защо, но би ми било интересно ти как ще го обясниш.

Много мъдро! Аз бих предположила защо, но би ми било интересно ти как ще го обясниш.

 

Има неща, които никога няма да ги обясня във форум, много са крайни.

Но ще дам насоки -

Жокер1: Отдаване, приемане на енергия. "Изпразване", "напълване.

Жокер2: + и - се неутрализират, киселина и основа и т.н.

Жокер3: гарван гарвану, око не вади

Жокер4: Каква е истинската същност на човека? С какъв заряд?

 

Сама можеш да си отговориш.

Много хубава статия. за другия.

Давам тези примери, за да има някаква яснота какво е "осъзнаване" и какво са празни лафове.

 

Прочетох, изледах клипа, слушайки "Металика". Настръхнах.

Склонна съм да мисля, че е имало саботаж. Но все пак като птица си е отишъл от този свят.

Като че ли през вековете винаги я е имало тази ярост(не омраза, не и злоба) към онези високите, недостижимите, носителите на човешкия гений с чист вид. Винаги е имало един Моцарт и неговия Салиери...

Това ме натъжава. Защото... защото Салиери също е имал талант и ако бе обърнал повече внимание на дадеността си, отколкото... но, нищо случайно няма.

 

Нека и аз отдам почит на един голям българин

Редактирано 17 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Има неща, които никога няма да ги обясня във форум, много са крайни.

Но ще дам насоки -

Жокер1: Отдаване, приемане на енергия. "Изпразване", "напълване.

Жокер2: + и - се неутрализират, киселина и основа и т.н.

Жокер3: гарван гарвану, око не вади

Жокер4: Каква е истинската същност на човека? С какъв заряд?

 

Сама можеш да си отговориш.

Толкова много неща, казани в четири изречения!

Сърдечно благодаря!

 

Подарък, Нел... Не за друго, а защото са ми правили такъв подарък на мен и мога да го споделя с теб.

От един момент нататък цялата суета се изпарява и оставаш сам, напълно неразбран от околните и попадаш в екзистенциална ситуация - мога ли и докъде мога да стигна. Няма гордост, нито арогантност, нито някакво самомнение. Има тишина и осъзнаване.

Ако някой не е минал през нещо такова няма как да разбере за какво говоря. Крайните, екзестенциални ситуации, т.е. смъртта, трябва да се познаят и преживеят директно и отблизо. Инак, за какво осъзнаване говорим? Детски фантазии...

Нека и аз отдам почит на един голям българин

Да. Мойта леля написа  „Методи Савов - кръстът да си човек". Обаче, няма да подсказвам повече, че ще разваля конспирацията.

Редактирано 17 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

че ще разваля конспирацията.

И ти ли, Бруте!

Всъщност е дар, Скеп. Един човек, когото именувам свой учител, ми разказа една притча преди години-за разликата между подарък и дар.

Ще си позволя да я разкажа и тук.

 

Един мъж купил на любимата си жена малък снегорин за рождения ден. Тя се разсърдила, защото очаквала нещо лично, макар и дребно, но... в един снежен, зимен ден, когато всичко било затрупано, съпругът бил далеч, в друга държава, тя се сетила за захвърения в килера снегорин, извадила го и една тогава осъзнала, че любимият не и е направил подарък, а я е дарил с нещо много по-голямо.

Редактирано 17 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

И ти ли, Бруте!

Все пак, да не прекалявам с личното инфо...

Поздрав за теб и другите дами в темата:

 

http://www.youtube.com/watch?v=q1qNnNNpuC4

Има и едни закони, един от тях е за непоисканото добро и резултата от него.

....Просто си мисля на ум....

 

 

....Неовладян в действителност стремеж да прескочиш собствената си сянка.....

....Фаталната грешка се случва и следва логичен край....или...

....Случвало ми се е с късметлийски край и много адреналин.....

....И после като се обърна назад да си го мисля - освен адреналин в прекомерни количества , нищо друго...

....Добре обмисленото в границите на възможното и реализирано в практиката....

....Това е което води до нови по-широки граници.....но и до стремеж да прескочиш собствената си сянка , защото и потребността от адреналин се увеличава...

....И кръгът се затваря - отиваме на първия ред...

Редактирано 17 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

.....И кръгът се затваря - отиваме на първия ред...

Това е, защото не четеш внимателно.

Адреналинът е до време.

После има друго, но дори моето търпение, което не е кой знае колко, започна да се изчерпва, за да го обяснявам за трети път.

 

 

 

Това е, защото не четеш внимателно.

Адреналинът е до време.

После има друго, но дори моето търпение, което не е кой знае колко, започна да се изчерпва, за да го обяснявам за трети път.

 

 

Само така си го мислиш ! 

Дори и докато пишеш тук и сега адреналина си го получаваш , също като мен и всеки друг - иначе какво търсим тук?!

Или си въобразяваш , че някой "чува" какво се говори тук?!Пък даже и да "чува" , то за какво да "чува" тъкмо теб или мен , от твоя или моя гледна точка.....

П.П. Аз лично съм тук (защото ми е приятно = адреналин) съвсем съзнателно и ясно , сменяйки източника на адреналин за себе си . Иначе по същата причина мога да си играя някаква игра примерно в някой друг сайт......

По същата причина всеки човек , без изключения играе някаква игра .......само за пояснение - върти някакъв бизнес да кажем или всяко друго занимание , ако нямаме предвид удовлетворяване на непосредствените нужди . А даже и тогава....

Така , че за твоето търпение нямам грижа - ти тук (или на друго място) си "закован" щеш или не щеш и без никакво значение колко си "просветлен" и колко го разбираш....както сме и всички останали.

Редактирано 17 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 иначе какво търсим тук?!

Търсим съвсем различни неща, колега.

Ти търсиш забавление и да ти мине по-бързо времето, в което няма лошо.

Аз търся контакт с някои хора. Той се установи и се развива извън форума.

Скоро ще спра да участвам за известно време, но не е дошъл момента, все още.

 

 

Донякъде ми е познато това, за което говори Брус Лий. Само донякъде и само понякога. Затова и едно от любимите ми занимания е да пиша стихчета и разкази, без особена стойност за другите, но с огромна за мен. Това е моментът, в който не трябва да мисля, нямам предварително зададените параметри. Тогава се освобождавам от "ума" си и оставям нещото "да се излее". Приятно е. Леко.

Търсим съвсем различни неща, колега.

Ти търсиш забавление и да ти мине по-бързо времето, в което няма лошо.

Аз търся контакт с някои хора. Той се установи и се развива извън форума.

Скоро ще спра да участвам за известно време, но не е дошъл момента, все още.

Да , бе ! И гледам много настоятелно ги търсиш ! Дума да няма !

Нямаш си представа колко до болка ми е познато и това "за известно време" !

Като не е тук , другаде ще е ! И това никак не променя същността на нещата !

Редактирано 17 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Нямаш си представа колко до болка ми е познато и това "за известно време" !

Октомври - Март... После не знам.

Мога да дам цял списък от много качествени потребители, които спряха да участват, след като се разочароваха от спама и неадекватността във форума. Ако прегледаш по-старите теми в разделите за религия или философия, ще видиш разликата. Нивото падна само за 3-4 г . Това няма общо с форума, а е глобална тенденция.

Писал съм отдавна в мнение #140 за БГ-идиота и това, че всички сме "доктори" готови да дадем "лечение" (перифразирам). Винаги компетентни, можещи, поучаващи и т.н. Само дето като махнем арогантността да се месим там дето не ни е работа, накрая може и да се окаже че тези които се мислят за "доктори" всъщност са "пациенти".

Неадекватността на раздела е резултат от неадекватната преценка на някакви си "учители", които са се вживяли в роли на коректори. И накаря единствената адекватна реакция е преустановяване на комуникацията.

 Поздрав за всички участници, които са се самоосъзнали.

Тези, които не са, не ги поздравявам.

Демек, който ми лайкне поста се счита за осъзнат, а този който не го лайкне си признава, че не е осъзнат.

http://www.youtube.com/watch?v=xb6Ug46QlDI

––––––––––––––––

Самолайкнах се, за да окуража другите осъзнати.

Редактирано 17 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Три в едно - Таря, Металика и Unforgiven...

 

Имам едно приятече, Скеп, запознахме се в нета, в един литературен форум. Той е от онези, които трудно се вписват в този живот, в това му измерение. Изключителна креативност, неповторимост на изказа, умение да извлича аромата на важните неща... възхищавам му се искрено.

Негова е тази мисъл: "Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да си мислят за хитри".

Винаги ми е харесвало да съм идиот.

Винаги ми е харесвало да съм идиот.

Едно от качествените разлики между някой, който има дори мъничко осъзнаване и някой, който само претендира за това, без да има идея за какво става дума, е чувството за хумор или способността да не се взема на сериозно.

Този критерий е много точен.

Редактирано 17 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Едно от качествените разлики между някой, който има дори мъничко осъзнаване и някой, който само претендира за това, без да има идея за какво става дума, е чувството за хумор или способността да не се взема на сериозно.

Този критерий е много точен.

Така и трябва да бъде. В тази връзка - самокритичността е предходяща на критичността. Но не някаква мазохистка самокритичност като самобичуването(примерно), а разумна регистрация на момента, ситуацията, емоциите, които ги "багрят", неангажиращ разбор и някакъв извод, който в момента е полвинчат, но с времето количествените натрупвания водят до качествени изменения, т.е. бавно, но сигурно приближаване към категорията "идиот" (по Достоевски)

Критичността обаче е една категория, към която изпитвам респект и не я умея особено, т.е. не намирам достатъчно знания в себе си, за да критикувам някого или нещо. Вместо това обаче се научих да различавам градивната от злобната критика. Същото е умението да различам искрените от лицеприятните похвали. На една база са. Като "доброто" и "лошото"-категориите, които непрекъснто се "боричкат", непрекъснато изглежда, че някоя е в превес, а всъщност са напълно равноправни и равностойностни, т.е. са неделимо цяло.

Редактирано 18 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Писал съм отдавна в мнение #140 за БГ-идиота и това, че всички сме "доктори" готови да дадем "лечение" (перифразирам). Винаги компетентни, можещи, поучаващи и т.н. Само дето като махнем арогантността да се месим там дето не ни е работа, накрая може и да се окаже че тези които се мислят за "доктори" всъщност са "пациенти".

Неадекватността на раздела е резултат от неадекватната преценка на някакви си "учители", които са се вживяли в роли на коректори. И накаря единствената адекватна реакция е преустановяване на комуникацията.

 

И аз седя, чета ги какви ги мислят и пишат... гледам ги как суетно дуят бузки и заемат пози на знаещи... дори някои се хвалят с постиженията на роднините си само и само да се демонстрира някакво "ниво"...Но...

Как се "демонстрира" осъзнатост?  

 

Ми, не се демонстрира, тя струи от всеки осъзнат човек. Тя е естествено състояние.

 

Всички, които драпат да са осъзнати, само се отдалечават. Всички, заети с демонстрация на осъзнатост, лъжат преди всичко себе си. За какво би им била нужна демонстрация? На кого е нужна тя? Демонстрират само онези, които изпитват нужда от показност, от аплодисменти и търсят награда за действията си, за да се закичят суетно с нея.

 

А дали има нужда човек да е осъзнат?!... Това е изконния стремеж у всеки човек и това е стремежът, който ни дърпа през различните гуни в йога за постигането на вътрешно блаженство. Веднъж вкусиш ли го, никога не си същия.

В саттва гуна този стремеж естествено води до мислене в множествено число. Само хора, които са прекалено заети със себе си, не могат да мислят за другите и да работят за другите. А ако го правят, им тежи, не им достигат сили, защото го правят с очаквания - не са се отрекли от плодовете на действията си. Затова човек не трябва да се насилва да прави неща, които не му идват естествено. Ще се скапе, тъй като има още прекалено силно его, прекалено е зает със себе си. Не е стигнал до себеотричането. Но, от друга страна, ако човек не си изпита силите, няма и никога да разбере докъде е стигнал.  

 

И друго ми е много интересно. В йога има 5 вида състояния на съзнанието: поривно (кшипта), притъпено (мудха), разсейвано (викшипта), еднонасочено (екагра) и потиснато (нируддха). И затова продължавам да се чудя кое ли е онова състояние на съзнанието, което колегите наричат с думичката "духовна осъзнатост"?   Че и с песнички го поздравяват и възпяват?  Защото ако имат предвид "ниродха" - това е пълното прекратяване на възприятията и чувствата...    

 

 Вместо това обаче се научих да различавам градивната от злобната критика.

Toва е въпрос на зрялост, както и на доверие. Ако нямаш доверие, че този, който те критикува е добронамерен ще реагираш защитно най-вероятно, освен ако наистина имаш някакво осъзнаване. Във втория случай можеш да използваш всичко - и градивната и злобната критика, за да откриваш слабите си места и да ги коригираш.

Много често се случва друго, особено когато общуваш с непознати. Случва се да засегнеш някого без умисъл. Казваш нещо, а той го разбира съвсем превратно като атака срещу личността му.

 

И аз седя, чета ги какви ги мислят и пишат... гледам ги как суетно дуят бузки и заемат пози на знаещи... дори някои се хвалят с постиженията на роднините си само и само да се демонстрира някакво "ниво"...Но...

 

Установявам, че у повечето хора има несъзнателна и неосъзната агресия.

Хората крият дълбоки рани вътре в себе си и всяка агресия - осъзната или неосъзната, е една маска, зад която прикриват своите липси.

Ние  не харесваме у другите онова, което ни лисва на нас. А харесваме това, което сме самите ние. 

Колкото е по-неосъзнат и неуверен един човек, толкова по-голяма нужда има от одобрението на другите. Това подхранва както самочувствието му, така и егото му. Така тези хора се чувстват по-силни и по-значими.Защото само по този начин могат да бъдат поне малко по-щастливи.

Но това разбира се е само една заблуда.

Редактирано 18 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)