Посочи ми в тази тема, в колко мнения отговрите са само с цитат на ОШО, без разсъждения в същото/следващото/предишното мнение. И после ми обясни как се лепят етикети и как се изкарва, че е едва ли не всяко второ мнение е такова.

Е, не заслужи извинение... По-добре да продължим нататък и да не зацикляме по въпроса.

Я, ти пък от къде се взе?

Да. Това е една от 4-те общи предварителни практики, които обръщат ума към духовния път. Може би, най-важната от тях. Има метод, както напр. този с 9-те последователни размишления, който позволява осъзнаването на това да се стабилизира. Инак, се случва това, което описва Нел. Изгубваме близък човек, да речем, което за известно време ни дава осъзнаване на непостоянството и после по силата на навиците се връщаме обратно на обичайното ниво. Умовете ни са много инертни.

Осъзнаването ни трае 30-40 дни, затова е добре ежедневно да размишляваме върху преходността.

А аз мога да говоря за смъртта, Мерилко... затова и говоря. И още нещо... прекалено дълго сама се държах настрани и това ми направи много лоша услуга, но... трябвало да мина през тройно изпитание за кратко време... минах. Отчасти пълзейки, отчасти залитайки... И, да! не съм подготвена за смърт на близък, за моята... не мисля. Непотребно ми е.

 

 

Тъй като някои са били по клишетата и цитатите, а вие хич не сте.

Както и да е. Това вече мина като обсъждане.

 

Гарантирам ти, че нито тази сентенция, нито притчата, която разказах ги има някъде другаде... това не е клише, Ангеле. Уверявам те, че има хора, които четат тази тема и то не за да се заядат кой по-голям, по-малък, по-висш и нисш, а защото имат потребност да прочетат нещо такова.

И си прав - това мина.

Редактирано 18 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

За цитата лично се уверих

А аз мога да говоря за смъртта, Мерилко... затова и говоря. И още нещо... прекалено дълго сама се държах настрани и това ми направи много лоша услуга, но... трябвало да мина през тройно изпитание за кратко време... минах. Отчасти пълзейки, отчасти залитайки... И, да! не съм подготвена за смърт на близък, за моята... не мисля. Непотребно ми е.

Винаги когато губим близък човек много боли.

Осъзнаването ни трае 30-40 дни, затова е добре ежедневно да размишляваме върху преходността.

Да, има методи и начин да се подготви човек поне психически за тези неща. Нямам предвид практики като Пхоуа, които ако са дадени и практикувани по правилния начин могат да насочват нашето съзнание или дори това на друго същество през чхийкай и чхоний бардо (процесът на смъртта и междинния период преди следващото раждане), защото повечето хора няма как и откъде да получат тези неща. Но редовното размишление по посочения начин, все пак е нещо. За обикновените същества смъртта винаги е, ако не болезнено, то крайно объркващо преживяване. Този, който очаква нещо друго, просто си фантазира.

Редактирано 18 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

За цитата лично се уверих

 

Да. Едното място е моят подпис в друг форум , на второто място-също, и е качено от мен с автора. Той се казва Андрей. На другите места е цитиран без да е визиран автора, но пък той едва ли има претенции за авторство, прекалено е различен, за да се формализира толкова. Ако и притчата намериш, вероятно ще е разказана от Нел или Nell-мои никове от единадесет години. В интерес на истината-много се радвам, че и други хора оценяват неговата креативност. Той е уникален със статусите си във фейса. Винаги ме разсмива или ме кара да размишлявам. Такива хора са рядкост. Нека ги има!

Нещо още неясно?

 

Винаги когато губим близък човек много боли.

 

Жестоко!

Искаше ми се да е различно... но това е една от причините, поради които повярвах в прераждането-болката.

Редактирано 18 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Нещо още неясно?

ЕГН, номер на JSM, пръстови отпечатъци, както и антропометрични данни на въпросното лице, за да убедиш колегата.

Да. Едното място е моят подпис в друг форум , на второто място-също, и е качено от мен с автора. Той се казва Андрей. На другите места е цитиран без да е визиран автора, но пък той едва ли има претенции за авторство, прекалено е различен, за да се формализира толкова....

 

Именно и аз намерих, че е на някакъв си Андрей.

Важното е, че не е твое!

Или искаш да ми кажеш, че Андрейчо може, ОШО - тц, не може?

Или да перефразирам - "крилата фраза" от нета - може, мъдра мисъл от книга - не може?

ЕГН, номер на JSM, пръстови отпечатъци, както и антропометрични данни на въпросното лице, за да убедиш колегата.

 

Да, много е смешно!

Следващия път ще се аргументирам с бисер от нашата тема в kaldata - Бисери от форума

Щом е написано, значи е така!

Редактирано 18 септември 201312 г. от angel* (преглед на промените)

ЕГН, номер на JSM, пръстови отпечатъци, както и антропометрични данни на въпросното лице, за да убедиш колегата.

 

И ако може банкова сметка, нали?

Но колегата така и не разбра, че едно е да цитираш фраза(без значение дали е велик или обикновен човек) в контекста на разговора(и да можеш да защитиш позицията си и разбирането на цитата), съвсем друго е в блок да цитираш някакъв авторитет като свое собствено мнение. То може да стане твое, но през твоята призма и думи. Колегата забравя и, че речта ни е дар, който трябва да уважаваме и развиваме... Колегата ако пожелае може да прочете много мои стихове, разкази, приказки, притчи и т.н. Колегата почти ме разочарова   но когато е почти, не го броя за розочарование.

Това също е интересен феномен на съзнанието - разочарованията. И се базира на предварителните ни очаквания.

Редактирано 18 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Разбира много добре даже, но не му изнася да го признае.

––––––––––––––––––––––––

Когато аз цитирам някоя сутра или Хусерл, да речем, си правя труда да обясня значението доколкото ми е по силите. Да не говорим, че си правя и труда да препиша съответния цитат, просто защото тези текстове ги няма в нета на български, а понякога и на други езици. В обсъждания случай, с който вече съм се примирил, има просто цитиране на Ошо или друг някой без никакъв личен коментар, освен нещо от типа на "Ошо е много прав, когато казва..." или нещо подобно.

Редактирано 18 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Това е от ОШО
 

Затова знанието може да бъде средство за изразяване, но не и способ за постижение, за реализация. Знаещият ум е пречка, защото когато знаеш в теб няма смирение. Когато си натъпкан със знание, нямаш пространство за приемане на неизвестното. Умът трябва да стане пуст, празен - утроба, пълна с приемане.
Можеш да бъдеш отворен за неизвестното само когато си смирен. Необходимо е постоянно да осъзнаваш невежеството си - винаги остава нещо неизвестно. Умът, който се основава на паметта, на информацията, на писанията, теориите, доктрините и догмите е егоцентричен, не е смирен. Знанието не води към смирение. Само безкрайното неизвестно може да те направи смирен.

Какво неразбераемо има в подробните му обяснения?

Или да ви пратя още 2-ма да ви го обяснят на ушенце?

 

И как да го коментираме? Или искате преразказ?

 

Това е от ОШО

Верно ли някои хора са толкова зле и не разбират или след малко ще започнат да удрят юмручетата си едно върху друго и да викат - няяя-ня-ня-няяя-ня.... И ако в собствените си очи и по своите си преценки успееят да ни "затапят" - какви са измеренията на този вид доволство... Наистина ми стана интересно на колко години е потребителя... Баси.

Верно ли някои хора са толкова зле и не разбират или след малко ще започнат да удрят юмручетата си едно върху друго и да викат - няяя-ня-ня-няяя-ня.... И ако в собствените си очи и по своите си преценки успееят да ни "затапят" - какви са измеренията на този вид доволство... Наистина ми стана интересно на колко години е потребителя... Баси.

 

Ох, искам да спра да се се смея и не мога.

Вари го, печи го-тролът си е трол.

Я си представете, че няма такива екземпляри, голяма скука ще пада.

Редактирано 18 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

 

Разбира много добре даже, но не му изнася да го признае.

––––––––––––––––––––––––

Когато аз цитирам някоя сутра или Хусерл, да речем, си правя труда да обясня значението доколкото ми е по силите. Да не говорим, че си правя и труда да препиша съответния цитат, просто защото тези текстове ги няма в нета на български, а понякога и на други езици. В обсъждания случай, с който вече съм се примирил, има просто цитиране на Ошо или друг някой без никакъв личен коментар, освен нещо от типа на "Ошо е много прав, когато казва..." или нещо подобно.

 

 

На теб ти се налага да обясняваш, защото освен че ги няма в нета има и източна терминология, която не на всеки е изестна. Докато ОШО е преведен отдавна, използва думи като съзнание, смирение и т.н, които на всички са пределно ясни какво означават, нали?

Верно ли някои хора са толкова зле и не разбират или след малко ще започнат да удрят юмручетата си едно върху друго и да викат - няяя-ня-ня-няяя-ня.... И ако в собствените си очи и по своите си преценки успееят да ни "затапят" - какви са измеренията на този вид доволство... Наистина ми стана интересно на колко години е потребителя... Баси.

 

"Чувството за хумор е отражение на висок интелект.

Но... правенето на шут в неподходящия момент, на неподходящо място и без повод, не е проявата му.. "

 

(от една симпатяга)

Редактирано 18 септември 201312 г. от angel* (преглед на промените)

 

Ми, нека се радват и да са щастливи.

Между другото, започнахме добре с темата за осъзнаването на непостоянството с помощта на Гладиолка и завършихме с поредния спам или по-точно с опитите на колегата да защитава Ауми. Безмислени опити, защото никой не я напада.

"Чувството за хумор е отражение на висок интелект.

Но... правенето на шут в неподходящия момент, на неподходящо място и без повод, не е проявата му.. "

 

(от една симпатяга)

А! Ето ти примера! Сам си го даде!

 

Ето ти цитат, който си използвал тотално не на мястото му.

Постът ми,

 

Верно ли някои хора са толкова зле и не разбират или след малко ще започнат да удрят юмручетата си едно върху друго и да викат - няяя-ня-ня-няяя-ня.... И ако в собствените си очи и по своите си преценки успееят да ни "затапят" - какви са измеренията на този вид доволство... Наистина ми стана интересно на колко години е потребителя... Баси.

написан с чувство за хумор /защото все още те щадя/, няма нищо общо с твоята шутовщина, когато не трябва. Компренде?!

 

И нищо от това не би било проблем. Нищо! Защото аз отдавна щях да спра. Отдавна, ако не бяхме в тази тема...

Просто е безкрайно тъпо разминаването между писане на глупости от душа и сърце в тема за осъзнаване, когато не можеш да осъзнаеш най-най-най-елементарното нещо на света...

 

п.п. Не искам /а и ти не би/ да влизам в тона ти... Няма да ти стане хубаво.

Между другото много се радвам, че така се получи. Идеята беше да стане ясно какъв ви е проблема. За което благодаря!

 

Заключение: Понеже сте много напред с маТРиала, Моля, всеки път когато се цитира ОШО, да се прави малък преразказ с подробни разяснения и накрая на мнението да се пита за въпроси?

 

А! Ето ти примера! Сам си го даде!

 

Точно това чаках да напишеш.

1 цитат - характеристика не прави. Преброили колко мнения има с ОШО от всичките й в темата?

Като ги преброиш раздели ги на общия брой и ги умножи по 100. Кажи ми колко % ОШО има в тях.

 

Ми, нека се радват и да са щастливи.

Между другото, започнахме добре с темата за осъзнаването на непостоянството с помощта на Гладиолка и завършихме с поредния спам или по-точно с опитите на колегата да защитава Ауми. Безмислени опити, защото никой не я напада.

Амиии... няма да разглеждаме случващото се като спам, а като постоянство на невежеството... Просто ще сменим ракурса...

Незнаенето кога да спрем, когато наистина се налага - е ли постоянство?!

Точно това чаках да напишеш.

В смисъла, в който го написах - дори не би могъл случайно да го налучкаш!

Между другото, започнахме добре с темата за осъзнаването на непостоянството с помощта на Гладиолка

 

Да. Обаче какво точно е постоянството? Аз(например) не съм наясно с термина, който ти ползваш, Скеп - практикуването. Не се смей!!! Да не си посмял да мръднеш и половин устна

Защото горе-долу си го представям, но съм далече от материята.

Моето постоянство е непостоянството(обичам подобни каламбури)   Т.е. не отделям някакво специално време, но за сметка на това е винаги, когато ми "светне" лампичката-било то за някоя моя емоционална реакция, било за нещо наблюдавано. Най-голямо внимание(и разбор) си правя след разговорите с дъщеря ми, с която сме много различни като темперамент.

Незнаенето кога да спрем, когато наистина се налага - е ли постоянство?!

 

Лечимо е(според мен). Опитвам се да преценявам моментите, но не винаги успявам.

Редактирано 18 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

.....

В смисъла, в който го написах - дори не би могъл случайно да го налучкаш!

 

По отношение на налучкването и разясненията от целия спор стана ясно, че вие имате нужда от тях.

От допълнителни такива. И Аз все още чакам на колко мнения от колко, се лепят етикети, кой какъв е?

Изгубваме близък човек, да речем, което за известно време ни дава осъзнаване на непостоянството и после по силата на навиците се връщаме обратно на обичайното ниво. Умовете ни са много инертни.

Да. Аз пък тук искам малко разяснение. Защото моето мнение е, че човек никога вече не може да се върне на това ниво, което наричаме обичайно.

Лечимо е.

Да. Времето слага всичко по местата, на които трябва да бъдат, а не където те си мислят, че принадлежат...

Въпросът е лечението да започне волево, а не принудително.

И Аз все още чакам на колко мнения от колко, се лепят етикети, кой какъв е?

Чакай. Не ми пречиш. Всеки участва в темата според възможностите си. Аз съм тук, за да науча нещо от по-знаещите от мен. Но пък никой не е сайбия на твоето време, така че губи го във висене...

И понеже си любител на цитатите, ще се подкрепя с един - Дори спрелият часовник е верен два пъти в денонощието!

Редактирано 18 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

 Аз(например) не съм наясно с термина, който ти ползваш, Скеп - практикуването.

В контекста на Дхарма това ще рече - правилен възглед, който възниква посредством изучаване и изследване/размишление, медитация, която води до истинско разбиране/преживяване на този възглед и поведение в ежедневието, което е  в съгласие с този възглед. Това накратко.

Да. Аз пък тук искам малко разяснение. Защото моето мнение е, че човек никога вече не може да се върне на това ниво, което наричаме обичайно.

Ние тук ВСИЧКИ сме на обичайното ниво на дуалното възприятие. Дори човек да практикува по гореописания начин и да има известни преживявания и опитности, те не са стабилни. Те са като облаците, които се появяват и изчезват в зависимост от условия. Качествената разлика идва на 1-то бодхисатва бхуми. От този момент нататък не може да има "връщане" или "изпадане" в дуално преживяване, защото причината (емоционалните и отчасти когнитивните воали) са отстранени.

  Т.е. не отделям някакво специално време, но за сметка на това е винаги, когато ми "светне" лампичката-било то за някоя моя емоционална реакция, било за нещо наблюдавано. Най-голямо внимание(и разбор) си правя след разговорите с дъщеря ми, с която сме много различни като темперамент.

Да. Винаги, когато ни "светне" лампичката. Всички сме така в една или друга степен. Ако осъзнаването ни е стабилно и постоянно, то не бива да прекъсва дори, когато спим или сънуваме. Това не ни е по силите на този етап.

Редактирано 18 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

....Чакай. Не ми пречиш. Всеки участва в темата според възможностите си. Аз съм тук, за да науча нещо от по-знаещите от мен. Но пък никой не е сайбия на твоето време, така че губи го във висене...

И понеже си любител на цитатите, ще се подкрепя с един - Дори спрелият часовник е верен два пъти в денонощието!

 

Като говорим за часовници, да ги сверим?

От 85 мнения само в 6 от тях има цитат на ОШО.

Усетила се е, че не го разбирате и е спряла.

7% ОШО - голяма драма!

 

Друго, което да те притеснява има ли?