Ние тук ВСИЧКИ сме на обичайното ниво на дуалното възприятие. Дори човек да практикува по гореописания начин и да има известни преживявания и опитности, те не са стабилни. Те са като облаците, които се появяват и изчезват в зависимост от условия. Качествената разлика идва на 1-то бодхисатва бхуми. От този момент нататък не може да има "връщане" или "изпадане" в дуално преживяване, защото причината (емоционалните и отчасти когнитивните воали) са отстранени.

Разбрах. Макар, че аз некоректно съм задала въпроса си, защото имах предвид, че ние, от обичайното ниво на дуалното възприятие, не бихме могли да се върнем в емоционалната си стабилност от преди събитието. Никога няма да бъдем такива, каквито сме били. А твоето разяснение е свързано с различни нива от практиката. Това направо ми звучи като кастриране на емоции... но явно идеята е да се достига до степен, в която няма усета за сърбеж на ампутираната част. Е... вече мога и аз да се боря за приза най-тъп коментар...

п.п. Нямам нужното знание, за да успея да се формулирам по друг начин... Съжалявам.

 

Друго, което да те притеснява има ли?

Ако ти приличам на притеснена за нещо, със сигурност е време да се притесниш за себе си.

 

 

Гладиола е получавала определени учения и затова посочи конкретен срок, но това не му е мястото да се описва тук. Има отношение към продължителността на междиното състояние между смъртта и новото раждане.

Принципно докато имаме сансарично, дуално възприятие нищо не се променя истински, имам предвид качествено. Не че няма разлики, но те не са толкова съществени, колкото някой може да реши. Затова дадох примера с детската градина.

Редактирано 18 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Ако ти приличам на притеснена за нещо, със сигурност е време да се притесниш за себе си.

 

Няма за какво да се притеснявам!

Щом за 7/100 изкарвате човек че едва ли не на всеки пост/мнение пише за ОШО или още по-зле, че всичките му мнения са клишета, определено нещо не ви е наред.

Но нали знаеш, когато фактите говорят и Боговете мълчат. Естествено това не се отнася за съ-фоумците/ките

Не знам за Ошо, ама ти със сигурност ще покриеш стоте процента тъпи постове спрямо общия брой постове!

Айде момко, в игнора при Мохини... Много време ти отделих.

Това е от ОШО  

Какво неразбераемо има в подробните му обяснения?

Или да ви пратя още 2-ма да ви го обяснят на ушенце?

 

И как да го коментираме? Или искате преразказ?

Тя тази пък дрисня на Ошо която си цитирал изобщо не подлежи на коментар...

Ако хартията поне е подходяща , нарежи я за ползване в тоалетната...

Гладиола е получавала определени учения и затова посочи конкретен срок, но това не му е мястото да се описва тук. Има отношение към продължителността на междиното състояние между смъртта и новото раждане.

Принципно докато имаме сансарично, дуално възприятие нищо не се променя истински, имам предвид качествено. Не че няма разлики, но те не са толкова съществени, колкото някой може да реши. Затова дадох примера с детската градина.

От тази гледна точка е похвално усърдието на всички, които тръгват по този път... Явно винаги ще си бъдем в детската градина, но някои поне си играем безгрижно...

Да, да, знам... И безгрижието е въпрос на ракурс.

Тя тази пък дрисня на Ошо която си цитирал изобщо не подлежи на коментар...

Ако хартията поне е подходяща , нарежи я за ползване в тоалетната...

 

Разбирам защо другите не се включват повече!

 

Всъщност, даже не е смешно!

В такъв случай няма да ви "мъчим" с ОШО.

 

Поздрави!

Разбирам защо другите не се включват повече!

 

Всъщност, даже не е смешно!

В такъв случай няма да ви "мъчим" с ОШО.

 

Поздрави!

Мен не ме мъчиш ! Мен ме разсмиваш до сълзи ....  .

Тъжно е за тези които го вземат за "чиста монета" .....

Себе си "изпразваш" , там "горе" - бръмбар да рече да влезе , никой няма да намери....Ошо нали това препоръчва !  Там като няма нищо , какво друго остава....

Редактирано 18 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Мен не ме мъчиш ! Мен ме разсмиваш до сълзи .....

Себе си изпразваш , там "горе" - бръмбар да рече да влезе , никой няма да намери....Ошо нали това препоръчва !  Там като няма нищо , какво друго остава....

 

Радвам се, че така ти действам!

Трябва да го зарежим тоя лош ОШО, само глупости е написал!

Я, какви мъдри и умни българи си имаме: Андрейчо, Маймунчо и няколко тестени продукта!

Радвам се, че така ти действам!

Трябва да го зарежим тоя лош ОШО, само глупости е написал!

Я, какви мъдри и умни българи си имаме: Андрейчо, Маймунчо и няколко тестени продукта!

За претенциите които отразяваш , последното изречение можеше да си го спестиш . Това обаче са само претенциии не заслужаващи никакво внимание....В същност с това си писане , ти вече си "умрял за темата" , само че още не го знаеш ....

Редактирано 18 септември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

За претенциите които отразяваш , последното изречение можеше да си го спестиш . Това обаче са само претенциии не заслужаващи никакво внимание....В същност с това си писане ти вече си "умрял за темата" само , че още не го знаеш ....

Като говорим за претенции виж си твоето мнение:

Себе си "изпразваш" , там "горе" - бръмбар да рече да влезе , никой няма да намери....Ошо нали това препоръчва !  Там като няма нищо , какво друго остава....

Разсъждения на петокласник?

 

Каква загуба ще е, да ви загубя като събеседници

И безгрижието е въпрос на ракурс.

Имено, Мери, 4-те общи предварителни практики, които ни насочват към духовния път и за които стана дума по-горе са размишление и осъзнаване на (1) скъпоценния човешки живот, т.е. шанса, който сме имали да се срещнем с подобни учения, (2) непостоянството и смъртта, (3) карма (причинно-следствения процес), (4) страданието в трите му основни разновидности (страдание от страданието, страдание от непостоянството и страдание от обусловеността, от дуалното преживяване) и начина, по който то се преживява в различните сфери (животни, хора, богове и т.н.). Ние обичайно сме чувствителни само към 1-я тип страдание, а при екзистенциални ситуации като загуба на близък човек, забелзваме и втория тип (страдание породено от непостоянството на нещата). Третият тип изобщо не го забелязваме... Затова и това, което на теб ти се вижда като "похвално усърдие" за един практикуващ е просто здрав разум. Защото въпросната "детска градина" е просто една безмислена въртележка. Затова и един от основателите на моята традиция (Миларепа) казва (по памет цитирам): За светскте хора моето поведение изглежда налудничаво, а за мен - тяхното.

Тя тази пък дрисня на Ошо която си цитирал изобщо не подлежи на коментар...

Понеже не ща да влизам в празни полемики с феновете на Ошо, а и защото той е имал определено ползотворно въздействие върху мен в изминал етап от живота ми, не ми се ще да казвам неща като написаното от теб, но ги подкрепям изцяло.

От тази гледна точка е похвално усърдието на всички, които тръгват по този път... Явно винаги ще си бъдем в детската градина, но някои поне си играем безгрижно...

Да, да, знам... И безгрижието е въпрос на ракурс.

Още нещо, което се сетих и което Иво наскоро обясни на едно момче, което зададе подобен въпрос. Ако става дума за сериозна практика, то тя води до постоянна серия от дълбоко трансформиращи преживявания в рамките на няколко години, а в някои случаи дори месеци. Инак, никой не би седял да медитира по няколко часа на ден като минимум. Имено, тези преживявания/осъзнавания се превръщат в стимул и мотивация да продължаваш. Мотивацията не се появя от нищото.

Редактирано 18 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Имено, Мери, 4-те общи предварителни практики, които ни насочват към духовния път и за които стана дума по-горе са размишление и осъзнаване на (1) скъпоценния човешки живот, т.е. шанса, който сме имали да се срещнем с подобни учения, (2) непостоянството и смъртта, (3) карма (причинно-следствения процес), (4) страданието в трите му основни разновидности (страдание от страданието, страдание от непостоянството и страдание от обусловеността, от дуалното преживяване) и начина, по който то се преживява в различните сфери (животни, хора, богове и т.н.). Ние обичайно сме чувствителни само към 1-я тип страдание, а при екзистенциални ситуации като загуба на близък човек, забелзваме и втория тип (страдание породено от непостоянството на нещата). Третият тип изобщо не го забелязваме... Затова и това, което на теб ти се вижда като "похвално усърдие" за един практикуващ е просто здрав разум. Защото въпросната "детска градина" е просто една безмислена въртележка. Затова и един от основателите на моята традиция (Миларепа) казва (по памет цитирам): За светскте хора моето поведение изглежда налудничаво, а за мен - тяхното.

Разбирам те, Скепс. Чудесно обясняваш и те разбирам. Просто е нормално /аз така мисля, разбира се/ човек да се съпротивлява, когато му се повдигне лекинко завесата отвъд въртележката и си даде сметка, че той няма шанс да излезе/слезе от нея... Това малко или много обезсмисля преживяното до момента и... търся думата, но да речем, че най-малкото се усеща неловко, ако не объркано и отричащо. А ако самото повдигане на завесата вече е шанса да слезе от въртележката, не всеки има сили да се откаже от еуфорията на емоцията, в името на нещо, явно по-добро, което обаче преките му възприятия не го усещат така.

Не искам да продължавам, защото наистина навлизам в материя, която не разбирам и съм сигурна, че много глупости бих изписала, но на човек понякога му стигат силите само да разбере нещата, без да има вярата, че ще успее да ги сподели. Не вироглавствам. Просто... аз никога няма да мога да се вдигна на педя от земята, за да възприема нещата с други очи...

Редактирано 18 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

Просто е нормално /аз така мисля, разбира се/ човек да се съпротивлява

Съвършено вярно. Нищо изключително няма, в което. Да не мислиш, че аз и другите не се съпротивляват до определен момент? Това е като в компютърна игра - в началото е малко досадно и скучно докато героят ти започне да се развива, т.е. докато видиш ефекта. После всичко започва да се случва все по-естествено. Ако някой няма съпротива или е постигнал много дълбоко осъзнаване в предишен живот, или (най-честия случай) изобщо не си дава сметка за какво става дума. Затова нещата трябва да се обяснят предварително и всъщност хората да не се насърчават излишно да се захващат с такива неща.

не всеки има сили да се откаже от еуфорията на емоцията

Не става дума за никакво отказване от емоциите, а за тяхното преживяване в чист вид и разпознаването на истинската им природа, която е интуитивна мъдрост.

Редактирано 18 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

аах марче

Ма точно се бях сетила за теб днес... Чаках те да теглиш един сочен... поздрав!

Добре завърнала във форума.

Ай... довечера ще те чета, че вече си фащам пътя...

поздрави и на нел и скепчо /да не забрави да купи обувки на гладиолчето за индия/......аааххх  твойта баничка със шпинак.

Мерси! Добре дошла. Хайде, че без твоята помощ фронта срещу захаросаната духовност е неудържим.

И аз хващам пътя...

Валката!

Добре завърнала се, душманко Валкирия!

Яла, яла сам(както викат по нашенско) да си прибереш героите! И да не забравиш между другото да споменеш как си, що си?

 

Мерилко, аз така и не се отказах, отказвам, няма и да се откажа от въртележката(това последното е предпоследно обаче, нали се сещате? ). Но пък осъзнаването(да не се чете духовност, че ще ревна, пък ) на някое и друго нещо, ми поотвориха очите, понамалиха ми сърцебиенетата за щяло и не щяло и най-вече ми помогнаха да приемам някои трудно, приемливи моменти от живота.

Явно не съм дозряла още.

Но винаги ми е било интересно да слушам(да чета), да гледам как го правят хората.

Хората...

Колегата забравя и, че речта ни е дар, който трябва да уважаваме и развиваме...

Да, особено когато използвате този си дар в нищенето на махленски приказки. В което мина по-голяма част от темата, а останалата част в обсъждане на съфорумците.

Мерси! Добре дошла. Хайде, че без твоята помощ фронта срещу захаросаната духовност е неудържим.

И аз хващам пътя...

ха ха...нали си имаш дружки, които те подкрепят. Защо ти е още една?! Толкова ли си слаб, да се бориш сам?!

Тя тази пък дрисня на Ошо която си цитирал изобщо не подлежи на коментар...

Ако хартията поне е подходяща , нарежи я за ползване в тоалетната...

Сигурно като чуеш и за Дао, ще се изсмееш?!

Сигурно като чуеш и за Дао, ще се изсмееш?!

 

Остави ги, Ауми!

Изключително съм доволен от получената дискусия. Защо?

Защото няма по-подходящо място ...или по-точно тема от тази.

Имаше проблем и той беше осъзнат точно където трябва.

Стана ясно какво мислят за Вас с Мохини, за какви ви имат? Какво са разбрали и осъзнали от Ошо? И всичко това беше споделено така, като едни добри момиченца и момченца - изпяха си всичко, без задръжки, напълно спонтанно и непренудено. Чак се накефих на Марчето, то ИнтИлект, то Имоция, то топане не беше, ами направо из-топване. То Скепсис защиЩаваше усилинУ, то Гинчето, то Пенчето, Еленчето ъ-ъ-ъ-ъ Нелчето, то споделяха мъдрости, то цитати на дружки от други форуми, то гениалности. Абе, к'во си говориш?

Пък вий, клиширани мацки таквиЗ, що пишите недоумици дет' не ги разбират о'рата?

Как не ме е срам да ви защиЩавам? Не че имате нужда, ама как ще си кажат всичко що им бърка в чревцата?!

Питам и не искам отговор.

 

П.П. С тях приключих, че нивото им е тъй "високо", чак ме дърпа към компютърните раздели!

Остави ги, Ауми!

Изключително съм доволен от получената дискусия. Защо?

Защото няма по-подходящо място ...или по-точно тема от тази.

Имаше проблем и той беше осъзнат точно където трябва.

Стана ясно какво мислят за Вас с Мохини, за какви ви имат? Какво са разбрали и осъзнали от Ошо? И всичко това беше споделено така, като едни добри момиченца и момченца - изпяха си всичко, без задръжки, напълно спонтанно и непренудено. Чак се накефих на Марчето, то ИнтИлект, то Имоция, то топане не беше, ами направо из-топване. То Скепсис защиЩаваше усилинУ, то Гинчето, то Пенчето, Еленчето ъ-ъ-ъ-ъ Нелчето, то споделяха мъдрости, то цитати на дружки от други форуми, то гениалности. Абе, к'во си говориш?

Пък вий, клиширани мацки таквиЗ, що пишите недоумици дет' не ги разбират о'рата?

Как не ме е срам да ви защиЩавам? Не че имате нужда, ама как ще си кажат всичко що им бърка в чревцата?!

Питам и не искам отговор.

 

П.П. С тях приключих, че нивото им е тъй "високо", чак ме дърпа към компютърните раздели!

 

проблемът  на такива домогвания до такива "значимости" е,че те  са субпродукт на духовни амбиции и като такова нещо,би трябвало да се отбягват.защото някъде беше казано,че действия породени от духовни амбиции са лишени от духовност.

Имено, това се мъча да обяснявам постоянно, макар и без голям успех, за да стъпят някои хора на земята и да не витаят в облаците. Затова и не насърчавам никого да прави нещо друго освен да води нормален и почтен живот, доколкото му е по силите. Ако някой има искрен интерес към нещо друго, то той няма да се нуждае от кой знае какво насърчение. Когато някой има афинитет към някаква автентична духовна традиция, теистична или не, западна или източна, той изпитва непреодолимо силен стремеж да се запознае с нея сериозно и да я практикува.

––––––––––––––––––––––––

Темата тук беше за нещо съвсем различно, но се отклони в посока на "духовното осъзнаване" (този израз вече съвсем девалвира, но не ми се търси друг). Ставаше думи за обичайни неща, които засягат всеки един от нас - смущаващите емоции, трудните житейски ситуации и други такива. Неща, през които всеки е преминавал в една или друга степен. Имено, разликата в опитностите е една от причините за липсата на нормален диалог в някои случаи. Просто, когато някой ми изтърси нещо от типа на "Аз не се страхувам от смъртта", ми е пределно ясно, че никога не е попадал в ситуация, в която може да провери това свое твърдение.

Редактирано 18 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Явно не съм дозряла още.

Нещата, които осъзнаваме след като се наложи да преживеем трудните ситуации, ни променят неминуемо. Но повечето си оставаме на въртележката. А истинското осъзнаване явно е когато се слезе от въртележката и се прекрачи отвъд преди да са дошли трудностите... 

 

аййй кеф, нека има един лошав и за цвят. ,че тук като гледам двама, трима са  като награбили по един вибратор и вибрират ли,вибрират духовно...и се леят едни "монолози на вагината",не ти е работа. "духовност" и "духовна значимост" и "духовно напредване" е капан в който по добре е да не се попада.проблемът  на такива домогвания до такива "значимости" е,че те  са субпродукт на духовни амбиции и като такова нещо,би трябвало да се отбягват.защото някъде беше казано,че действия породени от духовни амбиции са лишени от духовност.някой дотолкова се напрегнал да гони сефироти и да се катери по тях,че току виж се оплел във мрежата на собствената си важност и вземе,че се идентифицира с нещо,което е далеч от неговата истинска същност.

Също като от преди да тръгнеш...   Дори се похвалиха с поддържане на високи нива в други форуми и надникнах пак от любопитство. Разбира се веднага се ориентирах кой кой е... И - познай от първия път. Момата и в другия форум го играе шут... Те я плюят, тя върви с дъждобрана и си мисли, че роси... и се вписва... Не е истина! Като де жа вю ми дойде...

Понякога е хубаво някои неща да не се осъзнават. Човек може и да се гръмне, ако се види отстрани.

Нещата, които осъзнаваме след като се наложи да преживеем трудните ситуации, ни променят неминуемо.

И да, и не...

Разбираш ли, Мерил, всичко зависи от времевата перспектива. Ако разглеждат нещата в рамките на един живот това, което казваш е точно така. Опитът се натрупва и евентуално осмисля. Ако погледнеш нещата от гледна точка на безначалната поредица от безконтролни прераждания в обусловената реалност, то докато си на въртележката няма никаква качествена промяна. Веднъж си горе, друг път - долу. В този смисъл екзистенциалните ситуации не променят нищо по същество.

Редактирано 18 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

И да, и не...

Разбираш ли, Мерил, всичко зависи от времевата перспектива. Ако разглеждат нещата в рамките на един живот това, което казваш е точно така. Опитът се натрупва и евентуално осмисля. Ако погледнеш нещата от гледна точка на безначалната поредица от безконтролни прераждания в обусловената реалност, то докато си на въртележката няма никаква качествена промяна. Веднъж си горе, друг път - долу. В този смисъл екзистенциалните ситуации не променят нищо по същество.

Да. Това го разбрах, Скепс. Аз обаче не мога да отвикна да говоря от моята си гледна точка, която е обичайното ниво на дуалното възприятие, за което говореше и по-горе. В този смисъл говоря за емоционалната и психическата промяна на човека, докато си остава непроменен в това обичайно ниво.

Татко навремето ми казваше, че за човека не е страшно това, което се случва на всички. /Имаше предвид земетресения, катаклизми и подобни.../ По-страшна е бедата, когато те застига само теб. Тогава не го разбирах, но после го приех. И въпреки, че от глобална гледна точка и разгледан като процентче, си някаква единичка далеч след десетичната запетая, лично за теб случващото те помита на сто процента и отвъд дори...

Редактирано 18 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)