...Всички, които драпат да са осъзнати, само се отдалечават. Всички, заети с демонстрация на осъзнатост, лъжат преди всичко себе си. За какво би им била нужна демонстрация? На кого е нужна тя? Демонстрират само онези, които изпитват нужда от показност, от аплодисменти и търсят награда за действията си, за да се закичят суетно с нея....

 

 

 той го разбира съвсем превратно като атака срещу личността му.

 

Его мое, мое грамадно Его, защо ме измъчваш неповикано?

Никой не е застрахован от нещо такова, нали?

Затова си прав в твърдението, че "извлека" трябва да е във всяка ситуация. Дори и първият сигнал да е някакъв вид обида, вторият трябва да успокои първия, третият е вече равновесието. И всичко това, събрано в една секунда при това неконтролирано от някакви си мисли там...

 

Говорим не за "духовно осъзнаване".

Това е форум "Психология"

Говорим за най-обикновено човешко съзнание и осъзнаване и евентуален(макар и частичен) самоконтрол върху емоциите, което е много полезно и практично за индивида.

Казахте да няма спам и аз спрях да пиша. Но... Чета и се чудя - захаросаните, витиевати, до болка еднакви клишета, които човек би следвало да надживее до към девети клас, до кога ще се повтарят, ще впечатляват и ще се вписват в темата.

Не знам кой колко е осъзнат и честно казано - не ме интересува, но със сигурност трябва всички в темата да са зрели /поне с оглед възрастта/...

п.п. Моля, не ми отговаряйте. Вече не ми е интересно. Докладвайте ме.

Говорим не за "духовно осъзнаване".

Това е форум "Психология"

Говорим за най-обикновено човешко съзнание и осъзнаване и евентуален(макар и частичен) самоконтрол върху емоциите, което е много полезно и практично за индивида.

Toчно така го разбирам и аз. Духовното осъзнаване в контекста на будизма напр., означава достигане на 1-то бодхисатва бхуми. С други думи, директно възприемане на пустотата на ума и явленията, както и свобода от безконтролното прераждане в обусловеното съществуване. Това е толкова смислено да коментираме, колкото незрящи да обсъждат цветовете на дъгата.

Тъй че така, както е поставена темата от нейния автор и то имено в този раздел, става дума за съвсем обикновено осъзнаване на вътрешните психични процеси.

Чета и се чудя - захаросаните, витиевати, до болка еднакви клишета, които човек би следвало да надживее до към девети клас, до кога ще се повтарят, ще впечатляват и ще се вписват в темата.

Нищо за чудене няма. Всички сме в детската градина. Аз поне. За другите - не знам.

Редактирано 18 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Установявам, че у повечето хора има несъзнателна и неосъзната агресия.

Хората крият дълбоки рани вътре в себе си и всяка агресия - осъзната или неосъзната, е една маска, зад която прикриват своите липси.

Ние  не харесваме у другите онова, което ни лисва на нас. А харесваме това, което сме самите ние. 

Колкото е по-неосъзнат и неуверен един човек, толкова по-голяма нужда има от одобрението на другите. Това подхранва както самочувствието му, така и егото му. Така тези хора се чувстват по-силни и по-значими.Защото само по този начин могат да бъдат поне малко по-щастливи.

Но това разбира се е само една заблуда.

 

На мен друго ми е по-интересно. Как "себепознанието", което започва с йога преди хиляди години и което е свързано с едно-единствено нещо - свободата от самсара, свободата от прераждане, в днешно време е придобило значение на техника за подобряване на качеството на живота в самсара??? Демек - как по-приятно да си живуркаш в самсара??! Или кои заблуди да засилиш, за да си самовнушиш, че животът ти в самсара е песен, рай, блаженство. Докато йога е категорична по въпроса - читта вритти ниродха. Йога те учи как да умреш качествено и завинаги, за да не ти се налага да си отново на поправителен. Затова чрез йога се изгарят в Огъня на Познанието всички ненужни неща в съзнанието и когато не остане нищо повече за горене, човек постига освобождение чрез знанието за Пуруша.

 

 

Пуруша нито усеща, нито познава, защото той е абсолютно бездействен - Кутастха, а познанието е действие и преди всичко - карма.

Редактирано 18 септември 201313 г. от мохини (преглед на промените)

По отношение на клишетата, добре е да се осъзнаят някои, които правят забележки, че техните приятели използват такива: единия будистки сутри, а другата цитати:

"Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да си мислят за хитри!"

 

Но лицемерието е също признак на неосъзнатост. Неслучайно в библията са писали:

„Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5)

 

Въх, сега като цитирах библията дали съм тъпо парче дето не може да измисли нещо самостоятелно?

 

п.п. Моля, не ми отговаряйте. Вече не ми е интересно. Докладвайте ме.

 Няма. Пък   Ще ти отговоря. Темата е приятна и има какво да се научи. Спамът е неизбежен. Дори и аз го осъзнах.   Но при добро желание, темата може да продължи въпреки него. Като живота, Мерилко!

При положение, че точно ти постави два много интересни ракурса на съзнателността, бих те помолила да пишеш.

 

 

Тъй че така, както е поставена темата от нейния автор и то имено в този раздел, става дума за съвсем обикновено осъзнаване на вътрешните психични процеси.

Нищо за чудене няма. Всички сме в детската градина. Аз поне. За другите - не знам.

 

И на пясъчната площадка.

На мен друго ми е по-интересно. Как "себепознанието", което започва с йога преди хиляди години и което е свързано с едно-единствено нещо - свободата от самсара, свободата от прераждане, в днешно време е придобило значение на техника за подобряване на качеството на живота в самсара??? Демек - как по-приятно да си живуркаш в самсара??! Или кои заблуди да засилиш, за да си самовнушиш, че животът ти в самсара е песен, рай, блаженство. Докато йога е категорична по въпроса - читти вритти ниродха. Йога те учи как да умреш качествено и завинаги, за да не ти се налага да си отново на поправителен. Затова чрез йога се изгарят в Огъня на Познанието всички ненужни неща в съзнанието и когато не остане нищо повече за горене, човек постига освобождение чрез знанието за Пуруша.

 

 

Пуруша нито усеща, нито познава, защото той е абсолютно бездействен - Кутастха, а познанието е действие и преди всичко - карма.

Само че, на нас, непосветените в източната терминология, първо трябва да превеждате термините, за да разберем за какво става въпрос.

 

 

читти вритти ниродха

 

Нищо за чудене няма. Всички сме в детската градина. Аз поне. За другите - не знам.

 

И на пясъчната площадка.

Точно. Затова и давах примери с хора, които са постигнали някаква степен на осъзнаване в обичайното, конвенционално значение на думата, а не с такива, които са освободени или просветлени в духовния смисъл.

Както казах, аз все още съм на пясъчника. Разбира се, не изключвам възможността някои участници да са постигнали недуално възприятие.

Редактирано 18 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Нищо за чудене няма. Всички сме в детската градина. Аз поне. За другите - не знам.

 И на пясъчната площадка.

Разбира се... Но това са неща, които ни въздействат, колкото и да си мислим, че сме над тях. В смисъл - не говоря за мислене за форума и след затварянето на капака на лаптопа - това е твърде наивно. Говоря за въздействие, което носим като последица, като остатъчна реакция, като промяна.

Абстрактно зададен случай, без подробности.

Едит - трия случая. Кой прочел - прочел...

Ето това имам предвид, като казвам, че аман от захаросани клишета. Форумът е част от живота ни. И преди да профанизирате думите ми - не като да се живее и себедоказва в него, а като невидимо въздействие - парекселанс.

 

И в отговор на едно непрекъснато ехо и фон на двете момичета Ангел - опитай малко повече да разбираш написаното, преди да се изказваш толкова агресивно. Едно е да сложиш цитат в подкрепа на своя теза, друго е да говориш в цитати, като непорастнал шестокласник.

Редактирано 18 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Едит - трия случая. Кой прочел - прочел...

Прочетох. Трудна е преценката, когато не можеш да възприемаш директно менталното състояние на другия.

На всичкото отгоре не можеш да видиш ясно и резултатите от действията ти. Пример: спасяваш живот на дете, което в последствие става масов убиец или някой като Ганди. Затова, принципът е да изследваш собствената си мотивация.

И друго, което е съвсем практично и достъпно. Когато ми се случи някой да ме помоли за материална помощ напр., основното, което опитвам да разбера е дали е честен/искрен. Ако е така, помагам ако мога. Ако очевидно лъже, както е с тези, които те спират на улицата, за да искат пари за лекарства за болната си баба, не давам и ако е възможно им обяснявам защо. Така поне имат шанс да разберат, че в честността има нещо ценно.

Редактирано 18 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Само че, на нас, непосветените в източната терминология, първо трябва да превеждате термините, за да разберем за какво става въпрос.

 

Йога е потискане на /всички/ модификации на съзнанието - йогаш читта вритти ниродха.

 

Йога не е за хора, които са лигльовци, слабохарактерни мекотели, дребни егоисти, които мислят за собственото си малко и тривиално аз-че. Йога е само за тези, които искат да узнаят истината за себе си и за тях това е по-важно от всичко.

 

В Бхагавад Гита има един много силен момент, когато Арджуна моли Кришна, който е негов колесничар, да изведе бойната колесница по средата на бойното поле, за да застане между двете армии. Това, на практика, означава, че той иска да погледне като безпристрастен наблюдател на ситуацията и от тази гледна точка да установи къде е правдата. И когато отива там, той "осъзнава", че една такава война ще бъде братоубийствена и няма да донесе никакво удовлетворение независимо от крайния изход. Той разбира, че това ще доведе до смъртта на хиляди хора, роднини, близки... Тази перспектива го отчайва.

 

Точно тук Кришна се държи изключително странно. Той започва да му говори подигравателно. Арджуна е просто един човек, който така се е отчаял от ситуацията, че едва ли не иска да се беси. И точно в този момент влиза неговият най-близък приятел - Кришна и му казва с усмивка на лицето: "Чакай да ти помогна да се обесиш качествено."

Кришна се държи с Ардужна точно по този начин. За кратко време, разбира се. Но го прави. Кришна опитва всички възможни средства, за да насърчи Арджуна, сплашва го, дава му съвет, подиграва го. Но Арджуна е боец, той е дързък и смел и е готов да поеме знанието - чрез вивека - различаването между самсара - илюзията и истинската реалност. И се хвърля в бой.

 

Хора, които на се готови, за тях е по-добре да отидат на шринк или при жените, мъжете и децата си. Йога не е за тях. Осъзнатите хора, за които се казва, че са просветлени - имат една-единствена цел, която не е свързана със света на самсара. За постигането на тази цел никакви известни или богати роднини, никакъв произход, социални постижения, нито натрупано светско знание ще са от полза. Всички те са за боклука.

 

За да бъдеш йогин, следва да практикуваш непривързаност и желязна дисциплина. Никой не те кара насила да се занимаваш с тези неща, но ако си стъпил на този път, няма друг начин. И разни идеи, че йога и източните философии били разработени, за да се подобри качеството на живот в самсара, имат една цел - промиване на мозъци и трупане на пачки. Това е то профанизиране. 

Прочетох. Трудна е преценката, когато не можеш да възприемаш директно менталното състояние на другия.

Именно! Точно това имах предвид! И точно за това казах, че животът ни не е клише и цитат... В този смисъл и форумното въздействие, е отзвук/отражение на самите нас... Ако влизаме да се праскаме и да се борим за кой е по-по-най - въздейства по един начин, а осъзнаването на написаното ни вае като капка по скала, понякога без дори да си даваме сметка в момента... Сиреч - присъствието ни не е безцелно...

За това и написах, че моето мнение си остана мое мнение, но... за секунда, като прийома със скритите кадри във филмите, една лампичка светна в мен. Това е... Поне на този етап е това.

Редактирано 18 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Йога е потискане на /всички/ модификации на съзнанието - йогаш читта вритти ниродха.

 

 

Йога не е за хора, които са лигльовци, слабохарактерни мекотели, дребни егоисти, които мислят за собственото си малко и тривиално аз-че. Йога е само за тези, които искат да узнаят истината за себе си и за тях това е по-важно от всичко.

 

 

 

Хора, които на се готови, за тях е по-добре да отидат на шринк или при жените, мъжете и децата си. Йога не е за тях. Осъзнатите хора, за които се казва, че са просветлени - имат една-единствена цел, която не е свързана със света на самсара. За постигането на тази цел никакви известни или богати роднини, никакъв произход, социални постижения, нито натрупано светско знание ще са от полза. Всички те са за боклука.

 

За да бъдеш йогин, следва да практикуваш непривързаност и желязна дисциплина. Никой не те кара насила да се занимаваш с тези неща, но ако си стъпил на този път, няма друг начин. И разни идеи, че йога и източните философии били разработени, за да се подобри качеството на живот в самсара, имат една цел - промиване на мозъци и трупане на пачки. Това е то профанизиране. 

 

Редактирано 18 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

Агресивност от моя страна няма, освен ако някои сами се поставят в ролята на жертви.

Иначе, направих си труда да прегледам мненията назад. Позачетох се в сутрите на Скепсис, дълги-дълги, колко да са дълги? И естествено размисли и страсти на проф. Рамус. Имаше и за ОШО от Ауми, но като цяло всички са разсъждавали над написаното. Но тъй като все пак е проблем, който отчаяно плаче за решение. Веднага правя забележка на момичетата, като ръкомахам с пръстче или казно по друг начин - не съм казал, но пак ще повторя:

no more ОШО, Уши, Очи и други неразбираеми неща

Разрешавам само: Му-Ши, суши и будистки сутри!

В крайно сметка да уеднаквим стандартите, иначе е безкрайно неприемливо таквоЗ поведение!

Редактирано 18 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

Чувството за хумор е отражение на висок интелект.

Но... правенето на шут в неподходящия момент, на неподходящо място и без повод, не е проявата му...

Разбира се... Но това са неща, които ни въздействат, колкото и да си мислим, че сме над тях. В смисъл - не говоря за мислене за форума и след затварянето на капака на лаптопа - това е твърде наивно. Говоря за въздействие, което носим като последица, като остатъчна реакция, като промяна.

 

Те въздействат брутално(намирам тази за точната дума) до един момент, след това отново въздействат, но е малко по-щадящо. И само при условие, че наистина сме мислили върху тях. И то не един път и то от различни гледни точки, на колкото сме способни, разбира се. Един такъв момент е смъртта. С нея не се свиква. Трябва да е приемем. А точно в приемането е най-голямата трудност. Само хора сме... боли, докато осъзнаем, че живите повече ни боли. Но е бавен процес. Както казва един приятел: "Не е страшна смъртта, страшно е умирането".

А за примера, който даде и аз успях да прочета една от най-големите заблуди(която съм осъзнала в живота си) е, че не винаги това, което виждаш, е това, което е... горчиво, но е така. Сетивата ни лъжат. Умът ни може да ни излъже. Факт е. На помощ идва интуицията. Ако я "чуем"

А иначе за вината... да си призная, предпочитам да съм "виновна", а не съдник за нечия вина, макар и доказана. Винаги има едно "червейче", което ме тормози когато трябва да съм съдник(визирам обикновения живот), а когато съм "обвинената" или знам, че съм невинна или ме гризе съвестта(образно) и най-интересното е, че и в двата случая при различни ситуации, реагирам различно. Което само по себе си е феномен. Поне така го оценям от колибката си.

Именно! Точно това имах предвид! И точно за това казах, че животът ни не е клише и цитат... В този смисъл и форумното въздействие, е отзвук/отражение на самите нас... Ако влизаме да се праскаме и да се борим за кой е по-по-най - въздейства по един начин, а осъзнаването на написаното ни вае като капка по скала, понякога без дори да си даваме сметка в момента... Сиреч - присъствието ни не е безцелно...

За това и написах, че моето мнение си остана мое мнение, но... за секунда, като прийома със скритите кадри във филмите, една лампичка светна в мен. Това е... Поне на този етап е това.

 

Гепи пет за просвета!

Редактирано 18 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Преценката на някои хора за подходящо и неподходящо, зависи от коя страна на барикада сме.

Примери за шутовско поведение с подигравателни нотки и поздравчета с песнички има назад из мненията. Но те са приемливи и подходящи от съответната група, иначе ако същото бъде направено от другите, то това е крайно неприемливо и абсурдо.

И глупак да ми кажат, ще бъдат прави! Надали не съм правил глупости през живота си? А вие?

Редактирано 18 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

И точно за това казах, че животът ни не е клише и цитат...

И забелязваш ли също, колко малко са тези, които имат достатъчно самоирония и смелост да си направят честен самоанализ и да кажат: Не съм достатъчно осъзнат или в детската градина съм. Ми, там съм, какво да се лъжа. И практиката ми е на това ниво, както многократно съм признавал. Или както казва един приятел: "Ако си мислим, че практикуваме добре, най-вероятно грешим. Ако си мислим, че не практикуваме добре - най-вероятно сме прави". Е, хубаво е, че в този виртуален пясъчник има и други другарчета като теб и Нел, щото инак трябваше да си играя сам.

 Надали не съм правил глупости през живота си? А вие?

Постоянно.

"Не е страшна смъртта, страшно е умирането".

Пък един мой приятел казва: "Никой не се страхува от смъртта, когато се случва на другите."

Редактирано 18 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

С всяко едно туптене на сърцето ни се привлижаваме все повече към смъртта! И трябва да се замислим за преходността. Както всичко, така и човешкия живот е преходен. 

другата цитати:

"Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да си мислят за хитри!"

 

 

Това е много дълбока мисъл, но може да бъде разбрана единствено ако човек успее да се "вмъкне" в кожата и на "идиота" и на "глупака"-и двата термина са обидни(поне така ги приема умът ни), но и двата термина символизират тип съзнание.

Не мога да съм отговорна за това кой и как интерпретира която и да било сентенция, Ангеле. Всеки си носи кръста.

На въпроса ти за глупостите, ще ти отговоря - не глупости, грандиозни глупости съм правила, правя и най-вероятно ще правя   но това не ми пречи да искам да съм "идиот" .

 

 

Пък един мой приятел казва: "Никой не се страхува от смъртта, когато се случва на другите."

 

хм... и той е прав, но пък болката от смъртта на близък е в състояние да прогони всякакъв страх...

С всяко едно туптене на сърцето ни се привлижаваме все повече към смъртта! И трябва да се замислим за преходността. Както всичко, така и човешкия живот е преходен. 

 

Да. Нещо повече, тя е до нас от момента, в който се раждаме.

Смъртта е част от Живота.

(очаквам всякакви мъчения, но заставам зад това си твърдение )

С всяко едно туптене на сърцето ни се привлижаваме все повече към смъртта! И трябва да се замислим за преходността. Както всичко, така и човешкия живот е преходен. 

Я, ти пък от къде се взе?

Да. Това е една от 4-те общи предварителни практики, които обръщат ума към духовния път. Може би, най-важната от тях. Има метод, както напр. този с 9-те последователни размишления, който позволява осъзнаването на това да се стабилизира. Инак, се случва това, което описва Нел. Изгубваме близък човек, да речем, което за известно време ни дава осъзнаване на непостоянството и после по силата на навиците се връщаме обратно на обичайното ниво. Умовете ни са много инертни.

Пък един мой приятел казва: "Никой не се страхува от смъртта, когато се случва на другите."

Зависи кои са другите... поне за не до там осъзнатите.

Това е много дълбока мисъл, но може да бъде разбрана единствено ако човек успее да се "вмъкне" в кожата и на "идиота" и на "глупака"...

 

Не става въпрос за смисъла на цитата, който предполагам е ясен на всички, а за самия факт че го има.

Тъй като някои са били по клишетата и цитатите, а вие хич не сте.

Както и да е. Това вече мина като обсъждане.

Сериозно за смъртта не искам да говоря и все още не мога. Не искам да се повтарям, но теоретичното говорене по непоправимост като смъртта е точно като желанието на някои съфорумци преди няколко страници непременно да кажем как бихме реагирали в дадена екстремна ситуация.

Знам само, че смъртта винаги ни заварва неподготвени и винаги е по някакъв начин унизителна. Изкарва на показ пред хората най-интимните ни реакции и чувства.

А съвсем друг е въпроса от гледна точка на обречените хора. Обречени мисля, че е ясно в какъв смисъл. Принципно всички сме, но... когато вече си чул - рак е, съжалявам... нещата придобиват други измерения, нямащи общо с нито една теория на света. В този момент нищо няма мисъл. Само една битка, която е изгубена, преди да започне. Всичко останало отново са захаросаните клишета...

Тъй като някои са били по клишетата и цитатите, а вие хич не сте.

Ако само с да или не ми кажеш, че наистина правиш разлика между употреба на един цитат като подкрепа на теза и говорене с цитат - в смисъл - без своя мисъл, а само Ошо в отговор - ще ти се извиня тук, публично и в темата, щом се чувстваш толкова засегнат от думите ми. Аз умея и да се извинявам, когато преценя, че трябва.

Редактирано 18 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)