Като оставим чувството за справедливост в страни, без да гравитирам към чиято и да е гледна точка... не мислите ли, че от нечия друга позиция играта може да е друга... В смисъл - дори и да приемем, че сме в най-позитивния вариант и да приемем, че това е начина да "се помогне" на някого да осъзнае ситуация или себе си в дадена ситуация, но след толкова опити е ясно, че подхода е грешен /ако въобще има верен подход в конкретния случай/... дали продължението на подобна игра е удачно.

Можете ли за миг да си представите вариант, в който някой /повече или по-малко осъзнат, това е друг въпрос/ гледа отстрани кой докъде ще стигне и преценява от своята си гледна точка, че в случая, по-осъзнатите не намират правилния подход и най-вече - сами се поставят в тупик... Мда... защо не... Това е тупик и за тях... Не ли?! И кога по-осъзнатия ще осъзнае, че и самият той е там...

Просто питам от страничната линия...

По-неясно не бих могла да се изразя, но съм сигурна, че от нивата, на които сте, ще ме разберете...

Това е тупик и за тях... Не ли?! И кога по-осъзнатия ще осъзнае, че и самият той е там...

Просто питам от страничната линия...

 

Разбира се, че е.

Но нека(все пак) си спомним, че това е фурум. Във форума се говори(в случая пише), което не е задължително, разбира се.

Дали осъзнаването е непременно мълчание или е по-скоро избор кога да се отминава мълчаливо, кога да се реагира и как да се реагира?

Разбира се, че е.

Но нека(все пак) си спомним, че това е фурум. Във форума се говори(в случая пише), което не е задължително, разбира се.

Дали осъзнаването е непременно мълчание или е по-скоро избор кога да се отминава мълчаливо, кога да се реагира и как да се реагира?

Това ясно...

Аз акцентирах повече на осъзнаването кога да се спре... каквото и да е... /И случаят е само повод за въпроса ми./

 

Имам предвид знаенето кога да се спре също е високо ниво на осъзнаване. В този смисъл продължаването на нещо, изгубило смисъла си, е по-ненормално като реакция от по-осъзнатите... Нали?! Или?!

В този смисъл и подавам ситуация, ако сянката над по-осъзнатите е от подметката на още по-осъзнатия... дали биха продължили...

 /ако въобще има верен подход в конкретния случай/

Има ли изобщо някой тук с изключае мен, питам се, който да вярва в потенциала и качествата на Ауми?

Някой, за който тя не е просто "безнадежден случай"? Някой, който да му пука за нея?

Кажи, Мери.

Има ли изобщо някой тук с изключае мен, питам се, който да вярва в потенциала и качествата на Ауми?

Някой, за който тя не е просто "безнадежден случай"? Някой, който да му пука за нея?

Кажи, Мери.

Оооу... Много стесняваш кръга... Не го приемай толкова лично.

Въпросът е принципен. И наистина ме занимава способността за улавянето на момента на спиране...

 

А Ауми е голямо момиче предполагам и сама е взела решението да се прави на каквото е решила - осъзнат форумен шут или неосъзнато дете, лутащо се в темата на батковците... Не ми е проблем, щом не знае кога да спре.

Редактирано 16 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Това ясно...

Аз акцентирах повече на осъзнаването кога да се спре... каквото и да е... /И случаят е само повод за въпроса ми./

 

Имам предвид знаенето кога да се спре също е високо ниво на осъзнаване. В този смисъл продължаването на нещо, изгубило смисъла си, е по-ненормално като реакция от по-осъзнатите... Нали?! Или?!

В този смисъл и подавам ситуация, ако сянката над по-осъзнатите е от подметката на още по-осъзнатия... дали биха продължили...

Много точни думи Нел и Мерил.

Разбираемо е... обаче като съчетая всичко реалистично, и прост ситуационен анализ, излиза условно следното

  - всички от нас опитаха по своему. Защото това е все пак възможност - от една страна. От друга - все пак е налице участие - какво да се направи - каквото и да се напише, топката се появява и сваля нивото. Не е осъдително, има си права. Разбира се, живота е също живот, макар и през нейните очи. Но въпроса е в "другите". Вижда се че тя е константа, около която всъност всички се пишем. Тя се появява и е фактор, защото все пак участва. Понякога върши чудесна работа (поне за мен) появявайки се с гледна точка, около която се завърта и диалога на останалите. Понякога през нея преминава т.н. от мен "отстранен диалог" на който тук му казват "казвам дъще... сещай се снахо". 

За мен, както се вижда, това има своето значение.

 

Аз използвам много похвата на отстранения диалог - вече обясних по-горе на друго място защо и как. Според мен той дава чудесна възможност. Сега - прилича на използване. Не само прилича - използвам го, ритам топката, ритам себе си. Това мога, това правя. Вярно - пишете че е досадно. ами напишете й го директно, само аз единствено си позволявам по-директен подход и веднага обирам негативите от това. хем сте недоволни, че тя сякаш привлича вниманието и променя посоката на диалога

Но какъв да е другия вариант - игнор ли. Понякога използвам ирония, понякога го използвам за да се погледна сам от тази гледна точка - самоирония. Просто гледам да се възползвам - няма какво друго да се направи (поне според мен), освен да използвам каквото се предлага. Както се вижда пропускам - множеството от думички и цитати - то това й е като запазена марка. Но се вижда че и друга пишеща,  с претенциите и маниера на духовна учителка, лечителка, профайлърка, но от психиатричното... също използва за всичко чужди думи. То това не е само до човека - то това е матрично влияние, на което откликват точно определен психичен тип личности в социума. Това си е социално явление и използвах възможността да пиша за него. Именно моите думи, като контрапункт на не точно че това са думи на топката, колкото това че всъщност това е света на топките. Там, в света на топките всички тия думи се обменят и се мултиплицират защото поднасят чудесна възможност да се скриват вътрешните дефицити. Не че МЕРИЛ или НЕЛ не поднесоха далеч по-стойностно и открито своето разбиране на своите проблеми, но това са различни етапи. Сигурен съм че и МЕРИЛ и НЕЛ, както и СКЕПСИС , сме имали всички в живота си моменти, в които правим именно това - крием себе си, крием раните си, като конструираме цял един свят рисувайки го с готовите тухли и камъни, които ни поднася матричния социален конструктор. Дори не са Лего-елементи, а са цели готови конструирани шаблони, които да ги прегърнем и да се скрием в тях. Това е като черупките на охлювите - като си нямаш своя, докато добиеш възможността да направи нещо свое, наистина свое... се предлагат готови черупки в които да се приютиш и скриеш.   

Все пак "топката" си отскача във вечната си игра - затова е "топка". Всички ние носим в себе си такава "топка". Използвам чудесната възможност тук да видя част от себе си, да се огледам през призмата на света на топките, да видя и своята "топка" и да разгледам как се движи тя - вече извън моята собствена стена в която я удрям. Вече друг удря и моята топка и я виждам как, защо, накъде и с ква сила отскача. Все пак - дълбоко (и не толкова) в мен също това го има, защото всички (поне обобщавайки) носим в себе си тази топка. Заради това и в случая тя резонира при всеки от нас (за пореден път - поне според мен, през моите очи)

 

За мен всичко това е поучително. Просто се появява чудесната възможност - в лицето на чиста и неподправена топка, през която всички останали да се привидим и всеки да направи ... нещо за себе си. за нея нищо не можем да направим. По принцип - за никого нищо не може да се направи. за разлика от СКЕПСИС, целия ми опит говори, че залагането на "принципни положения" не е верен подход. Проверката им - да, пробите и грешките им - разбира се. Но Топката в случая е жив човек. Тя е човек във всякакъв смисъл, просто етапа, в който съществува и се изразява е точно определен. Този етап, Скеп смята че можел да се извърви по-бързо, но с тънка намеса отвън. за мен това не е така, но не ми пречи да гледам как опитва. за пред моите очи се вижда че топката отразява чудесно, защитавайки себе си и това, което е, от всички форми на побутване.

Все пак - това сме ние. Всички сме различни, различни неща носим в себе си. Виждам ясно че понякога е досадно. На мен самия има моменти, в които само като видя поредните повторения и ги прескачам.

От моя гледна точка. Също както моята позиция има определени минуси от всякакъв смисъл, за мен позицията и практиката на СКЕП, в случая, е неприемлива. Това да тестваш принципите си, редейки думи след думи на избран реципиент, повторение след повторение. Тук , за мен подбора на човека енапълно погрешен. за мен е идеалистично да се подхожда с идея че "винаги може нещо да се получи". Това е ЖИВ ЧОВЕК. Той има своя си път, има своите предизвикателства, има си своите пропадания и ставания. Това е неговия път, неговия уникален начин. Всяка намеса в случая, освен че е безсмислена, е дори вредна. Всичко е вече в този човек... както и във всеки друг. Етапа в който е той е доста парадоксален - той няма нещо в себе си, но от друга страна го компенсира точно с думи, претендиращи че точно това го има, декларира именно нещата, което й липсват... Комично е, парадоксално изглежда, но така работи психичното. Именно защото ТОПКАТА няма да позволи никога намеса вътре в себе си. Тя толкова добре в годините е оформяла това, което е и поддържането на собствения образ, през който се оглежда, че за нея това е спасение и никога, в никакъв случай, няма да го пусне. Никога - това тя го пише зад думите си през цялото време. И виждайки това, виждам и че това "писано зад кадър" не може да го прочете СКЕПСИС.

 

Все пак сме различни. За мен точно това е богатството -  Колкото по-различни, толкова по-добре.

Редактирано 16 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

да вярва в потенциала и качествата

Да... На втори прочит - схванах, че всъщност си ми отговорил... защо вървиш още по този път...

Разбрах.

Аз използвам много похвата на отстранения диалог - вече обясних по-горе на друго място защо и как. Според мен той дава чудесна възможност. Сега - прилича на използване. Не само прилича - използвам го, ритам топката, ритам себе си. Това мога, това правя.

И това разбрах... Благодаря.

 

Само аз ли ценя по-високо умението да се тръгва навреме от непрекъснатото намиране на мотиви за продължаване на едно безсмислие... Защото мотиви винаги има... някои го наричат и оправдание, други надежда...

Но... Това ще оставя като тема с продължение за мой много личен размисъл...

Редактирано 16 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Само аз ли ценя по-високо умението да се тръгва навреме от непрекъснатото намиране на мотиви за продължаване на едно безсмислие... Защото мотиви винаги има... някои го наричат и оправдание, други надежда...

Въпрос на гледни точки - нали виждаш, дори тяхното представяне за мен е богатство, а не безсмислие. За топката това няма никакво значение. Но за тия, които можем да си позволим нещо повече - правим нещо повече. само аз ли смятам че ситуацията е чудесна и е чудесно съчетание на обстоятелства, през които всички да се поглеждаме взаимно?

Само аз ли смятам че ситуацията е чудесна и е чудесно съчетание на обстоятелства, през които всички да се поглеждаме взаимно?

Също и аз. Това обяснявам. И не е никаква "топка", тя...

Ползвайки пак обяснителната парадигма на дон Хуан (понеже е подходяща в случая), то да "размърдаш" асемблиращата точка, да промениш фокуса вече е нещо. По силата на навика, тя ще се върне обратно на изходна позиция, но вече ще е била и на друга. Така ще е по-лесно да го направи пак, по-нататък.

А Ауми е голямо момиче предполагам и сама е взела решението да се прави на каквото е решила

Не. Никакво осъзнато решение няма в това.

Ако Буда разсъждаваше така нямаше да произнесе и една дума.

Редактирано 16 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Идеята е имено да го критикуваш несправедливо, ако е възможно. Тогава усилваш възможната реакция. Инак, тя знае какво съм разбрал, тъй че целта не беше да ме тестува.

––––––––––––––––––––

Вторият и пост, който игнорира беше специално за теб. Не бива да си като гумена топка, Ауми, която да подскача всеки път, когато някой я тупне, независмо дали посредством критика или одобрение/ласкаене. Трябва да си като тежка метална топка, която никой не може да подбутва насам-натам. Това е смисъла на практиката или по-точно едно от най-важните неща в нея.

Аз не съм будист, Скепс. Тези съвети ти предлагам първо да ги приложиш ти, после да съветваш другите.  

Ако си мислиш, че се засягам от това което казват другите, се бъркаш.

Нито ги критикувам като теб, нито пък обиждам някого.

Така че тук се вижда кой от двама ни е като гумена топка и кой не може да владее емоциите си.

 

П.П. И най-интересното тук, е че винаги каквото и да говорим, неусетно започват персонални нападки.

По принцип, аз не обичам да критикувам никого, но явно се увличам когато го правят непрекъснато спрямо мен, и вместо да се обсъждат темите, започват да се обсъждат пишещите.

Редактирано 16 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

Само аз ли ценя по-високо умението да се тръгва навреме от непрекъснатото намиране на мотиви за продължаване на едно безсмислие

Когато е лично е безмислие. Когато не е лично, има смисъл.

 

 

Класика. Учебен пример, както вика Рам.

Това ли измисли за цял ден? Искаш да опровергаеш вярата ми, че всяко чувстващо същество има Буда-природа? Искаш да докажеш, че мнението на мнозинството за теб е вярно? Искаш да докажеш, че си просто една безобидна и неориентирана форумна кифла, която всеки може да манипулира и подмята насам-натам? Куха лейка, както те нарече някой...

Ауми, ти не си това. Обаче, ако не се помъчиш поне малко, няма да го разбереш.

Редактирано 16 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Когато е лично е безмислие. Когато не е лично, има смисъл.

 

Класика. Учебен пример, както вика Рам.

Това ли измисли за цял ден? Искаш да опровергаеш вярата ми, че всяко чувстващо същество има Буда-природа? Искаш да докажеш, че мнението на мнозинството за теб е вярно? Искаш да докажеш, че си просто една безобидна и неориентирана форумна кифла, която всеки може да манипулира и подмята насам-натам? Куха лейка, както те нарече някой...

Ауми, ти не си това. Обаче, ако не се помъчиш поне малко, няма да го разбереш.

Аз съм това което съм. Не се правя на нищо, което не съм. Не очаквам от никого да ме харесва. Но пък ми е странно защо всички се отклоняват от същността на темите, и непрекъснато изсипват критиките си върху мен?

 

Обаче, ако не се помъчиш поне малко, няма да го разбереш.

Не разбираш ли бе човек - че не става с "мъчене". Не става с нищо.

Когато няма съчетание между вътре и вън, възниква дисонанс. защитните системи заработват и винаги се избира вътрешното. Защитата пази вътрешния образ на СУБЕКТА. Това цялата природа го е предпоставила и програмирала. Тя не мръдва асемблиращата точка, нещо повече - когато правиш въшни обстоятелствени положения, това за нея е вид натиск. В нея заработват отното и отново едни и същи механизми и това още повече втвърдява и застопорява центъра, който е защитаван. колкото повече дисонансни точки се образуват, толкова повече сработва защитата, за да ги неутрализира.

 

Не го ли виждаш, СКЕП. Ти всъщност ги виждаш приятелю, обаче вместо да го приемеш, идва и твоя дисонанс, който пък е налице, защото в себе си имаш предварителна друга идея как става това, как трябва да става и проективаш какво е правилно да се направи.

Не става въпрос за принципните положения, за буда природите или за асемплиращи точки. Това са принципни положения, те са теоретично валидни, но заради това са само обобщаващи принципи. Топката има потенциал, но е идеално предпоставен, той е принципен, но неговата проява зависи от конкретните обстоятелства на конкретното ниво в развитието му.

 

Има и още нещо. Това, което се случва, за мен е извод и в една обобщаваща посока. Колкото повече се говори за духовни практики, толкова повече АЗ-съзнанието в еговия етап от проявата си, се запасява със защита спрямо възникващия дисонанс. В някакъв смисъл ЕГО-съзнанието вижда в ДУХОВНОТО свое отрицание. Това подава сигнал за неговата защита. Защитата е на много нива - интелектуално, емоционално, изживяващо. Е-нивото е център, то е доминанта и в него точно този тип егов етап му е съответствен. Именно на това ниво, щом е "центъра", точно според него да му съответства се изработват и защитите.

 

Но идеята ми е, че навлизането на духовни познания сред ЕГО-света на децата нанася повече вреда, отколкото да променя нещо. Навремето, когато са извеждани примерно ДАО-системите или Буда-ученията, нещата са били различни. Друга е била обстановката, социалните отношения. Сега всичко това вече не е адекватно. А сега - колкото повече влизат сериозни неща, толкова повече се опошляват те. За мен е разбираем мотива с който толкова хора от изтока идват и изливат познания в западната култура. Цялотното обобщение досега, което мога да си позволя, колкото и относително да е то, е - че от това не са настъпили никакви ползи - относно преминаването към една цялостна социална промяна в колективното съзнание. От колективното несъзнателно, към колективното осъзнато.

 

В опита си да се изнесе някакво същностно познание, се стига до опити за пришпорване на естествения ход на вътрешното развитие. За мен това е очевидно и е непонятно защо хора, които би трябвало да го виждат всичко това, не се отразява от тях и не се вземат известни мерки по неговото ограничение. Защото , според мен, вредата вече е нанесена. И вместо естествения ход да тече, със собственото си време, това, което става, всъщност задържа този ход...

Редактирано 16 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Пак чета смешки на големите провокатори, манипулатори, схемаджии и още нещо.

Явно съзнателното им равнище е много ниско!

Нищо, милички! След време ще осъзнаете колко безсмислен е труда ви. В крайна сметка, човек цял живот се учи.

Аз съм това което съм. Не се правя на нищо, което не съм. Не очаквам от никого да ме харесва. Но пък ми е странно защо всички се отклоняват от същността на темите, и непрекъснато изсипват критиките си върху мен?

 

Всеки който има нужда да се "изчисти" намира някой "чист" за "изцапване". Това е част от неговото "лечение".

Ако не искаш да участваш - просто недей!

Редактирано 16 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

Тя не мръдва асемблиращата точка, нещо повече - когато правиш въшни обстоятелствени положения, това за нея е вид натиск. В нея заработват отното и отново едни и същи механизми и това още повече втвърдява и застопорява центъра, който е защитаван. колкото повече дисонансни точки се образуват, толкова повече сработва защитата, за да ги неутрализира.

Тя е като топка, колкото по силно я удряш в земята, толкова по нависоко отскача.

Не може да отскача до безкрайност или да подържа асемблиращата точка в едно положение, ако няма подръжници, които се изживяват като рицари на доброто.

––––––––––––––––––––

Защо всички я подценявате? Стига, де...

Има ефект, но ако го посоча всичко ще иде на вятъра.

Редактирано 16 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Когато е лично е безмислие. Когато не е лично, има смисъл.

"Всичко е лично и най-малкото нещо. Всички ла**а, които сервират на човек през целия му живот, са личен въпрос. Наричат го бизнес. Добре. Но то е дяволски лично. На хора, които вземат неприятностите, като лична обида, не им се случват неприятности." Майкъл Корлеоне Кръстникът

 

Разбирам какво имаш предвид. Много рядко хората правят разлика между личното и неличното в смисъла, който ти влагаш. Не са много и хората, които успяват да се отдалечат от наистина личното така, че да го виждат като нелично и в този смисъл да спре да е безсмислено, макар и продължавайки да е лично.

 

Не можеш да си представиш колко грозно ми прозвуча това:

За топката това няма никакво значение.

И не, защото съм нечий поддръжник. Не. В случая пък - опазил ме... случая...

А защото топкащият топката може да е топка в нечии други ръце... и тогава не знам от кое ниво ще си събира парчетата, защото трябва да се върне доста назад по етажите...

 

Не съм ясна, но нямам и намерение да се разяснявам тази вечер.

Всички сте на ниво да ме разберете... Ако не - ще ме изтълкувате, аз ю лайк ит.

 

Не можеш да си представиш колко грозно ми прозвуча това:

Това, Мери, аз ли го написах? Не, нали? Както и всички други подобни неща като напр. " осъзнат форумен шут или неосъзнато дете, лутащо се в темата на батковците". Мхм.

Това, Мери, аз ли го написах? Не, нали? Както и всички други подобни неща като напр. " осъзнат форумен шут или неосъзнато дете, лутащо се в темата на батковците". Мхм.

Това го казах в смисъл на варианти за начина, по който тя решава своето поведение, а не, че аз я възприемам така... Съжалявам, ако съм те подвела по този начин.

Мисълта ми е, че на някой етаж, от някоя позиция, в нечия представа, никой не знае кой топка топката и кой е топката...

В този смисъл за мен начинът, по който ти възприемаш нещата ми изглеждат по-тесни и по-лични... точно така, както моите възприятия ти изглеждат на теб тази вечер.

никой не знае кой топка топката и кой е топката...

Имаш остатъчни теистични възприятия.

Никой не може да те тупка като топка, ако не му го позволиш.

Имаш остатъчни теистични възприятия.

Никой не може да те тупка като топка, ако не му го позволиш.

От нейна гледна точка и тя не позволява - но я тупкат...

По-високото ниво на осъзнатост има ли нужда от позволението на неосъзнатия...

От нейна гледна точка и тя не позволява - но я тупкат...

Ще се научи да не я тупкат, Мери. Ще започне да разбира кога някой се пробва да го прави и ще реагира различно.

От зоната на комфорта трябва да те изритат. С тактичност не става.

Тогава добиваш мъничко свобода, както и въпросното самоосъзнаване, което се обсъжда тук.

Ще се научи да не я тупкат, Мери. Ще започне да разбира кога някой се пробва да го прави и ще реагира различно.

От зоната на комфорта трябва да те изритат. С тактичност не става.

Тогава добиваш мъничко свобода, както и въпросното самоосъзнаване, което се обсъжда тук.

Не споря с теб. Говорим за различни гледни точки. Просто ми е интересно да видя твоя поглед, но от долу нагоре, а не обратно...

А доколкото до тактичността - едва ли има някой, който го прави по-тактично от теб, правейки го... Разбираш ме.

 Просто ми е интересно да видя твоя поглед, но от долу нагоре, а не обратно...

Мери, осъзнай се... Аз не съм горе. Това са глупости на търкалета.

Като стигна 1-то бодхисатва-бхуми, ще ти кажа. Никаква истинска и качествена разлика няма между мен и Ауми. НИКАКВА.

Имено, затова съм толкова неумел.

Мери, осъзнай се... Аз не съм горе. Това са глупости на търкалета.

Топкай ме...

 

 

Като стигна 1-то бодхисатва-бхуми, ще ти кажа. Никаква истинска и качествена разлика няма между мен и Ауми. НИКАКВА.

Имено, затова съм толкова неумел.

Когато стигнеш - ще разбера... защото няма да ми се връзваш...

Редактирано 16 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

 

Ще се научи да не я тупкат, Мери. Ще започне да разбира кога някой се пробва да го прави и ще реагира различно.

От зоната на комфорта трябва да те изритат. С тактичност не става.

Тогава добиваш мъничко свобода, както и въпросното самоосъзнаване, което се обсъжда тук.

    Продължвайте...аз само ще наблюдавам докога ще ме обсъждате мен.

Хайде да не повтарям кои хора, обсъждат идеите, и кои - хората.