Ето това на мен ми е непонятно. В смисъл - опитвам се да те разбера, но се разминава на светлинни години от начина, по който бих реагирала аз и за това този екхибиционизъм ми е неразбираем, а след като не отразява гледната точка на останалите - и леко безсмислен.

Например аз бих си го писала на уърд документ на лаптопа и бих се връщала към него когато си искам и колкото си искам - насаме. Това е разликата между мен и теб. И ако го казвам на глас то е, не защото не го разбирам или имам нещо против това, което ти правиш. Не! Всеки реагира съобразно себе си и никой не може да влезе в калъпа на другия. Просто ми се разминава начина, по който ти отразяваш реакциите на останалите, със собственото ти твърдение, че за себе си интересният си само и единствено ти. Както и да е. Не е толкова важно.

 

 

Няма как да ти е понятно, Мерил, ти не страдаш от нарцистично личностно разстройство. 

Гледам коалицията се оформи. Вече има трима членове, май.

Не споменавай коалиция, че сега ще ни включат и нас в някаква...

Ходи после се обяснявай, че всеки си ходи сам по пътечките...

 

Едит - изпреварили са ме... Вкарани сме в коалиция...

Редактирано 14 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Не споменавай коалиция, че сега ще ни включат и нас в някаква...

Ходи после се обяснявай, че всеки си ходи сам по пътечките...

 

Едит - изпреварили са ме... Вкарани сме в коалиция...

Никой не е споменавал имена. Ти сама се вкара ...

Защото е много сложно подразбирането...

Аз обаче точно в този момент осъзнавам, че трябва да стана и да сложа едно пиле с картофи във фурната...

Хубав ден на всички в темата...

Добре , де !

Какво толкова странно и необичайно намирате в Рамус ?!

Той , човекът , също като всеки друг от другите човеци , си има свой собствен изграден и завършен свят.

Разликата е само в подхода !

Той се стреми да приобщи другите към своя свят , а не да приобщи своя свят към света останалите !

Това е толкова естествен човешки стремеж и никак не е труден за разбиране.

Това е неговият избор !

Какво толкова има тук да се коментира , че Рамус бил такъв или инакъв !

Какво лошо има в това , в ятото на гаргите да има една бяла такава и още други с различен цвят на оперението ?!

Така или иначе ятото си е от гарги , а както е известно "Гарван гарвану око не вади!" ....

Пък това , че някой окълвал тук-таме някой друг - ми нали за това сме гарги от едно ято....!

Редактирано 14 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Познавам добре себе си.

Познаваш се, дръжки, мила ми Ауми. Ако се познаваше нямаше да пишеш това, което пишеш.

–––––––––––––––––––––––––––––

Хайде, последно ще споделя една лична история. Преди време, поради лекарска небрежност съпругата на един приятел едва не почина по време на секцио, а детето се роди с увреждане. Знаеш ли каква беше реакцията ми? Не знаеш, но и аз не знаех. Първото ми желание беше да ме оставят на саме с лекаря за 5 мин, за да си поговорим - невербално...

 

Вкарани сме в коалиция...

Оста на злото! Понеже:

 

Да, както и вашата!

Едните избират единият път, а другите -другия.

Виж подписа ми!

Мразим, Ауми, щото ни казва истините за живота или нещо такова.

Между другото, Ауми, дали е чела "1984" и "Фермата" като си е сложила за подпис мисъл на Оруел? Как мислите?

–––––––––––––––––––––––

Аз пък бях принуден да осъзная, че трябва да се справя с едни чушки, които ще се превърнат в лютеница. Дето викат: Ден година храни!

Какво лошо има в това , в ятото на гаргите да има една бяла такава и още други с различен цвят на оперението ?!

Ми, де да знам. Дразни ги явно, макар че и аз не знам защо.

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Познаваш се, дръжки, мила ми Ауми. Ако се познаваше нямаше да пишеш това, което пишеш.

 

 

Това, че писаното от мен не ти харесва, говори за ефектът на Огледалото.

Можеш да надзърнеш в съседната тема, но има достатъчно информация и в източинте учения и в психологията, по въпроса

 

За пореден път се убеждавам, че планините от знания, натрупани в ума на човека, не го правят по никакъв начин осъзнат индивид.  

Така е с всички хора, страдащи от NPD. За тях хората са само огледала.

Такива хора виждат света черно-бял. Или въздигат някого на пиедестал, или го презират. Често презират хора, които са постигнали повече от тях в живота. Поради завист, че те самите не са успяли. Отделно често страдат от параноични идеи, че на тях някой друг им завижда, щото...нали...са толкова велики, че посредствените могат само това - да се пукат от завист. Няма средно положение, няма други цветове за тях.

Най-лесният начин да познаеш дали срещу теб стои човек, болен от NPD, е в общуването с него. При най-обикновен поздрав за "добър ден" всеки нормален човек ще отговори съответно и учтиво, но един нарцис ще реагира грубо, агресивно и абсолютно извън контекста на ситуацията. Тук много хора му говореха по този начин, но неговите неадекватни реакции не спряха. Хората се опитват да намерят "общ език" с него, а в ответ получават някакви пълни изращения на казаното и мотивите им, в които се наблюдава и тотална липса на респект към адресата. 

Защото нарцисът изживява нормалните социални ситуации като нападение към неговата илюзорна личност. Всичко, което не стимулира и не поглажда егото му, е заплаха за съществуването му. Оттам и агресията, опитите за унижение, присмиване, принизяване - целта е чрез унижението на другия да бъде затвърдено собственото величие и неприкосновеност. За нарциса светът е враждебно и много неуютно място.

Един нарцис може да бъде напълно разбран само от друг нарцис. А във връзките си обикновено предпочитат хора, които също страдат от непълноценност. За да могат да се хранят от тях, да ги тъпчат, докато не ги сринат тотално психически и не се прехвърлят на следващия обект за изсмукване.

 

С нарцис не може да се общува нормално. С нарцис се общува или като паднеш до неговото ниво, докато не започне да се пропуква черупката на фалшивата му личност, или с непрекъснато ласкаане, изразяване на възхита и одобрение, обожание. А най-добре е изобщо да не общуваш с нарцис, тъй като те са емоционални вампири. Само вземат поради психична недостатъчност и непълноценност. 

Напълно си права, Мохини. Човек харесва това, с което си прилича. Или подобното, привлича подобното. И аз спирам да обръщам внимание на нарцисите и да ги храня с моята енергия. Вече дори и ред няма да чета от постовете на въпросният нарцис...пък той нека си пише и нека се чете сам, за да се наслаждава на себе си, както и каза.

Редактирано 14 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

....Мразим, Ауми, щото ни казва истините за живота или нещо такова.

Между другото, Ауми, дали е чела "1984" и "Фермата" като си е сложила за подпис мисъл на Оруел? Как мислите?

–––––––––––––––––––––––

Аз пък бях принуден да осъзная, че трябва да се справя с едни чушки, които ще се превърнат в лютеница. Дето викат: Ден година храни!

Ми, де да знам. Дразни ги явно, макар че и аз не знам защо.

 

Мразим рамус, щото ни казва истините за живота или нещо такова.

Мразим рамус, щото ни казва истините за живота или нещо такова.

Аз не мразя никого.

Дори и тези които ме мразят.

Хората на истината, винаги биват мразени и отхвърляни от обществото.

Но въпреки това, предпочитам лявата врата.

 

Аз не мразя никого....

 

Нито пък аз.

Нека да си изгледат филма докрай...

...Напълно си права, Мохини. Човек харесва това, с което си прилича. Или подобното, привлича подобното.

И аз спирам да обръщам внимание на нарцисите и да ги храня с моята енергия. Вече дори и ред няма да чета от постовете на въпросният нарцис...пък той нека си пише и нека се чете сам, за да се наслаждава на себе си, както и каза.

 

Един ще прави лютеница, друга - пиле с картофи, какво се очаква аз да направя?

 

Едно душче ще взема!

Аз не мразя никого.

Споко, бе Ауми. Никой не те мрази. Ти си толкова наивна, захаросана и добричка, че не можеш да породиш такива бурни емоции у никого. Поне тук, във форума.

Хората на истината, винаги биват мразени и отхвърляни от обществото.

 

Добре де, но не се ли усещаш, че казвайки подобно нещо, т.е. самообявявайки се за глашатай, рупор или изразител на ИСТИНАТА, правиш тъкмо това, в което обвиняваш Рамус, да речем. Да не говорим, че истините, които пишеш и изразяваш тук са имено общоприетите мнения на обществената ню-ейджърска група peace&love. Нета и форумите просто преливат от послания подобни на твоите. Тъй че не виждам защо си въобразяваш, че казваш някакви неудобни истини.

Мразим рамус, щото ни казва истините за живота или нещо такова.

Значи наистина не разбирам защо така му се нахвърляте. Или се водите по акъла на Мохини. Тя си има свой подбуди. Но вашите да и пригласяте не ги разбирам.

Рамус, си пише разни неща. Какво толкова? Има много теми като тази напр. за "духовните учители", по които сме на напълно противоположни мнения. Това не е повод да воюваме. Но да се дават тук психиатрични диагнози, вече излиза от рамките на добрия тон и форумната етика така, както я разбирам аз поне.

......

Значи наистина не разбирам защо така му се нахвърляте. Или се водите по акъла на Мохини. Тя си има свой подбуди. Но вашите да и пригласяте не ги разбирам.

Рамус, си пише разни неща. Какво толкова? Има много теми като тази напр. за "духовните учители", по които сме на напълно противоположни мнения. Това не е повод да воюваме. Но да се дават тук психиатрични диагнози, вече излиза от рамките на добрия тон и форумната етика така, както я разбирам аз поне.

 

По никого не се водя и не възнамерявам да го правя. Той е този, който се нахвърля и пише с пренебрежение към останалите. И това е така, защото си има причина. Мисля, че си спомняш как му написаха, че мненията му са с много ниска вибрация? Това не е случайно! Замисли се!

 

Дотук с обсъжданията за този и онзи! Вече само по темата.

Поздрави!

Дотук с обсъжданията за този и онзи! Вече само по темата.

Поздрави!

И аз това викам. Стига толкова.

Поздрави и на теб!

Значи наистина не разбирам защо така му се нахвърляте. Или се водите по акъла на Мохини. Тя си има свой подбуди. Но вашите да и пригласяте не ги разбирам.

Рамус, си пише разни неща. Какво толкова? Има много теми като тази напр. за "духовните учители", по които сме на напълно противоположни мнения. Това не е повод да воюваме. Но да се дават тук психиатрични диагнози, вече излиза от рамките на добрия тон и форумната етика така, както я разбирам аз поне.

 

Има разлика между това да знаеш, че един човек е болен и между това да искаш да го обидиш.

Не целя да го обидя, а хвърлям светлина върху състоянието на неговото съзнание. 

От това той само би могъл да се възползва, за да подобри качеството си на живот и общуване, ако се подложи на терапия.

Тази диагноза също дава отговор на множеството хора, които се чудят какво му е на Рамус и защо, когато му говорят човешки, той им се зъби насреща и ги ръфа до кръв. 

 

А доказателството за това, че диагнозата ми е вярна е първо, цялата достъпна информация по въпроса, и второ, следният експеримент. Аз, като основен негов дразнител, няма да пиша известно време. Наблюдавайте го как след време ще започне да ви "смуче" и "унижава" вас, неговите "защитници", поради липса на достатъчно съплай и обекти за мачкане, с които да валидира собственото си его. Той не може да резонира с хората, той не е способен на емпатичност, защото е емоционален инвалид.

 

С това казах всичко, на вас остава да наблюдавате права ли е била Мохини или не. Резултатите няма да закъснеят, защото съзнанието му работи само по един защитен механизъм, тъй като не е адаптивно. 

...Аз, като основен негов дразнител, няма да пиша известно време....

Абе, глупости! Я си пиши и не му обръщай внимание...

Абе, глупости! Я си пиши и не му обръщай внимание...

Споко, бе Ейнджъл, ще пише... Не е за пръв път да "спира".

Има разлика между това да знаеш, че един човек е болен и между това да искаш да го обидиш.

Не целя да го обидя, а хвърлям светлина върху състоянието на неговото съзнание. 

Да, бе. Виж, Мохини, това че обикновено се правя на ударен и подминавам много неща е просто, защото така намирам за редно и така са ме учили. Но това не означава, че съм сляп.

–––––––––––––––––––––––––––––––

Сега, първо, разбирам, че се изживяваш като профайлър, но диагнозата ти е погрешна. В това всеки може да се убеди като анализира инфото, което Рамус дава за себе си, тъй като той е един от малкото във форума, които се представят с името си и дават достъп до лична информация. Това може и да е форма на ексхибиционизъм, както каза Мери, но по принцип Стрелците са си такива. Аз не съм Стрелец, тъй че не го правя с всеки, а само с хора, на които имам доверие, защото знам как някой използват такова инфо, за да се опитват да наранят другите. Не че биха могли да наранят мен, но дори опита им да го направят би има създал дискомфорт и негативна карма. Тъй че в случая мисля основно за тях... Както и да е, отклоних се. Мисълта ми е, че мнозина тук и на други подобни места представят някакъв виртуален, неавтентичен образ за себе си, който няма нищо общо с реалността. Докато при Рамус нещата могат да бъдат проверени и видени.

 

Второ, дори да допуснем, че диагнозата ти е правилна, то последното нещо, което би трябвало да правиш е да я огласяваш във форума. Ми, аз знам хора, които понякога пишат тук и които страдат от шизофренични и други психични разстройства. На тях не отговарям или отговарям много внимателно. Ако, наистина мислиш, че Рамус страда от NPD, то изобщо не би следвало да го поставяш "под светлината на прожекторите" и така да влошаваш състоянието му.

 

Трето, ако някой се чувства нападнат или уязвен от въпросния потребител, това си е негов проблем, над който е добре да се замисли. Защото никой и нищо не може да ни нарани, освен ако ние не му позволим и не решим (нямам предвид физически). Тъй че това, че пренасочваш разговора непрекъснато към Рамус говори само за себе си.

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Споко, бе Ауми. Никой не те мрази. Ти си толкова наивна, захаросана и добричка, че не можеш да породиш такива бурни емоции у никого. Поне тук, във форума.

Добре де, но не се ли усещаш, че казвайки подобно нещо, т.е. самообявявайки се за глашатай, рупор или изразител на ИСТИНАТА, правиш тъкмо това, в което обвиняваш Рамус, да речем. Да не говорим, че истините, които пишеш и изразяваш тук са имено общоприетите мнения на обществената ню-ейджърска група peace&love. Нета и форумите просто преливат от послания подобни на твоите. Тъй че не виждам защо си въобразяваш, че казваш някакви неудобни истини.

.

Ами след като ви дразни това което казвам, значи тези истини не са ви удобни.

  Тази тема започва с въвеждащ текст. В него извеждам фрагменти от скритите механизми, които всъщност управляват живота на всеки човек.

С тия последващи думи, правя нещо като фрагменти от "продължение". Допълнително всички тия фрагменти касаят различни аспекти от много широк диапазон от явления и процеси, наблюдавани, осмисляни и изучавани и извеждани през годините от самия мен, за целите на пътя ми към себе си.

Някои неща от първия текст ще ги изведа, но по друг начин, с други аналогии или изказ. Други - ще ги обединя, но по нов начин. За мен всичко има значение, защото разбирането в мен е едно, но изявата му през езика и словото си е упражнение за мен самия. Всичко го пиша тук, в момента, не изваждам отникъде справки или да взимам дори и от предишни мои писания.

 

Повечето вече знаят, че в множеството от абстрактни понятия, аз влагам различен от общоприетия смисъл и съдържание. На много важни за мен думички, няма да се намери, примерно в УИКИ, техния смисъл. Това предполага само хора с "еластичен" и подвижен понятиен и отражателен апарат, да получат през прочетеното неговия смисъл.

Друга летва е дължината и обема. С това пък целя определени хора с някои дефицити и проблеми, също да ги спре чрез демотивация.

Трета летва е насоката на написаното - целта е хора, които имат интерес от психичните познания да я прескочат (летвата). А останалите  - просто да се отсеят. Защото наистина то не може да бъде и не е за тях.

А значението за всеки - е според четящия. И в тази посока написаното няма никакви претенции, нито пък може да ги има. Всеки прочит си е богатството на четящия. Чрез прочита си четящия всъщност е автора на това, което стига до него, на начина по който го отразява.

 

Ако има хора, които имат идея и познания в тази материя, нека се включат. Ако някой просто има интерес, може примерно да пита изяснително какво влагам в едно или друго понятие и защо го представям по този начин сред такъв контекст.

Целта на написаното не е да убеждава някого, нито да постановява истини, спрямо които всичко останало е заблуди...

Но различните гледни точки тук (МЕРИЛ!!!) са нелоша възможност която се опитвам да ползвам за целите на това, което съм и към което съм насочен. Така или иначе живея сред социума. Не ми е идеята да се отделям от него, защото така или иначе това е факт. Въпроса е, да използвам неговите особености, вместо да ги игнорирам непрекъснато. (МЕРИЛ, сега разбираш ли, защо дори когато правя своята версия на изповед, е прийом да са налице "свидетели", или да останат следи. Защото възможността да се самоподвеждам е винаги налице и винаги я имам предвид. РАзбира се тази "възможност" е налице в пълнота, ако са налице резонансни и компетентни "свидетели" И тук цената е именно тия, от множеството, които да привидят и реагират на всичко, което "не им е по мярката")

 

Но нека тия, които нямат отношение, или за тях всичко това е бля-бля, просто да пишат в други теми, които на тях пък са им интересни. Не мисля, че е сложно или неприемливо. Разбира се това е само предложение. Особено това важи за хора, които дори няма да прочетат нито този, нито други текстове. Но много държат да взимат участия по всякакви теми, с идеята че разбират всичко, че изведеното им е много, ама много ясно ... Понякога ми писва от спамене. И много се радвам че достигна до пишещите призива ми някои теми да спрат да бъдат осирани с глупости и общи приказки. Така поне някои теми да бъдат като оазис за познание, за инфо, за липса на отношения или дразги, тъй често срещащи се сред масовката и без които всъщност някои хора просто не могат да живеят.

------------------------------------

Основната цел на тази тема, както и въвеждащия текст в нея, е да послужи за основа към подготовката на една лекция пред група хора, която евентуално ми предстои. Разбира се нивото и съответно, изказа и аналогичните образни схеми, вероятно ще се променят - според нивото на аудиторията... 

Основната цел е да събера на едно място доста пространен познавателен материал. Все пак насоката е вътрешния свят на човека. От друга страна, пишейки го, събирам на едно място и го подреждам за себе си. Така, систематизирайки го правя удобно за работа и използване от самия мен.

По принцип концепциите не са нищо повече от образни и идейни структурирани схеми, които да служат само за работа, като допълнителен работен ментален инструмент. Концепцията, каквато и да е тя, никога не е истина, тя е само допълнение към изследователя и основната му работа. Ако евристик, се увлече и дори изгуби сред обясненията за онова, с което работи и изследва, той спира да открива...  Евристика и човека на самопознанието винаги работи по две направления в едновременно. Едната е постулатите и аксиомите, а другата е тяхното надграждане. Изглежда парадокс, но не е. По същество социалното познание оперира само с надграждане на предварително договорени основни положения, и като част от конвенса е прието те да не се "пипат" и да не се променят. Обаче това прави ограничение спрямо широтата. Заради това - всяка самопознавателна концепция, задължително съдържа в себе си съвсем нов елемент - това е СУБЕКТА, който е неин автор. Ако той липсва, целта на концепцията става да го приюти и побере в търсенето му на нещо... но остава сляп за същностната цел на концептуалността въобще.

--------------------------------

Обръщам внимание, че академичното разглеждане на тема, касаеща психичното, е напълно недостатъчна за разбирането му. На първо и второ ниво на възприемане интелекта може да запомни или да постанови връзки между явления. За СУБЕКТА това винаги е разбиране... защото за него това е думата за обозначаване на явлението. НО РАЗБИРАНЕТО е процес, който за различните хора има различно измерение. А разбирането на ставащото вътре в самия субект - е вече задача само за малцина. Това не е дефект, това е появата на изменения в неврални вериги, както и образуването на специални такива между някои дялове на мозъка.  Разбира се - това е само физическата изява. Но както и да е - става въпрос че всичко това довежда до проява на ново ментално качество в човека - това качество се нарича по различни начини, с различни думи. Най-близо до неговата същност в психологичен смисъл, е думата САМО(АВТО)РЕФЛЕКСИЯ. ТОва е нещо като "талант", като вродена способност. И е изключително рядко срещащо се.

За ония, които имат повече психопознания мога да продължа с представянето му, като допълнение:

В човека целия му психичен свят е основан на отражение на обектите във вид на образни или други "следи" от перцептивни сигнали. Това му служи за адаптация и адекватност спрямо средата в която той оперира физически.

Основните процеси в психичния свят са основани на отражения, но мозъка не е само пасивен в това. Определена организация на "средните дялове", при определено ниво на развитие, добива самостоятелно възможността да конструира такива отражения. А не да се появяват само при интерпретация на възприятията. Но важната особеност, която е в основата на психичните явления, които доминират и определят днешния човек е, че системите които конструират отражения и онези, които ги образуват след възприятие "отвън", нямат вътрешна "връзка". По този начин, лишени от тази връзка, едната система, която конструира образи, може да ги подаде на входната точка на другата система, която пък интерпретира входящите сигнали. По този начин, напълно невидимо, в мозъка двете системи образуват един "затворен" кръг. Едната работи, на изхода й е налице обработка,

другата система поема образите, но ги подава на входа на първата, след известни корекции. По този дяловете, в които се формира вече поведението, си работят според предварителните схеми. Но информацията към тях вече има различна стойност и нейната адекватност към външните за човека условия и средата, вече не е налице. (тук съм подготвил и визуална схема, за помощ към представянето)

Като краен резултат, се появява явлението ПРОЕКЦИЯ, което е ефекта от конструиран от мозъка образ, обаче подаден на входа на възприемателната система. Така ПРОЕКЦИЯТА е процес, който анулира входящите сигнали от външната за човека физическа среда и дава началото на комбинация от затворени процеси, сред които ПРОЕКЦИИТЕ стават все по-важен и определящ елемент за идеята на човека за себе си, лишавайки го от адекватност. По този начин мозъка започва да се измества от връзката си с реалността, като конструира сложни системи от проекции, вътре в самия себе си, после те се подават на входа замествайки възприятието и така подвеждайки мозъка че те са инфо ОТВЪН.

---------------------------------------

Както вече споменах - съзнанието борави със система от отражения. И оперира само на ниво отражения. Това прави явлението ПРОЕКЦИЯ да е толкова важно за съзнанието въобще. Но в разглежданото вкарвам нов елемент, който повлиява също на широтата и особеностите на възприятието - това е откритието за "огледалните неврони" (ОН).

ОН са открити и дефинирани случайно. Всъщност името е по-скоро поетично. Но касае възможността да обратна проекция, но през външен обект. Именно ОН са онова, което образува възможността за социален живот - и сред животните, и сред хората. Защото както и явлението ИМПРИНТИНГ, ОН са важна част от предпоставките за оцеляване на вида. Повече за ОН тук - като примерен линк.

 

Въпроса е, че на първосигнално ниво ОН отговарят за основни поведенчески механизми касаещи и определящи средностатистическото битие. Тук идва и другото - че огледално невронен апарат се развива и на ниво на отражение вече ВЪТРЕ В САМИЯ СУБЕКТ. Това е част от ефектите на новите неврални връзки които довеждат до онова, което наричам "ново качество" или "ново ниво на отражение" и го обобщих с понятието САМОРЕФЛЕКСИЯ. Освен това - СР става възможна след като се развият вътрешни сетива и чувствителност, които да са в посока на долавянето на информация на вътрешните процеси. Както мозъка работи със собствена схема на тялото, в "основните си дялове", използвайки и комбинирайки сигналите, за да добие мигновена обратна връзка с органите и системите на физическо ниво. Така чрез появата на новото ниво на отражение се развива система за долавяне и изграждане на схема на психичното. И то вече - от самия СУБЕКТ.

 

Саморефлексията не може да се ПО-СТИГНЕ. Ако не е налице това качество в отражателния апарат, и то на всички нива, не може да се постигне. Няма как. Има множество хора с ментални изключителни таланти. Или пък с астрални чувствителни сетива, астрални качества. Това не променя с нищо един СУБЕКТ, нещо повече - той лесно се изгубва сред тия "ефекти" и потъва в океана им изгубвайки основното ядро и център.

 

Саморефлексията е комплекс от изменения даващи възможност да се развие чувствителност и на база на нея, да се изучава, наблюдава и експериментира със собствения вътрешен свят вътре в един СУБЕКТ. Това променя качествено неговия заварен психичен хоризонт, променя всичко, което носи до този си момент. За разлика от гениалността на моцарт, музиката му е била като медитация, дори от обсебващ характер. За БЕТОВЕН СЪЩО. Единствено ЙСБАХ е сред странните композитори, за които музиката има напълно различни измерения. И тази музика и до днес носи изключителни познавателни елементи в себе си, в които са кодирани множество математически есенции, физически закони... и някои неща излизащи далеч извън стандартите дори за ГЕНИЙ. Въпроса е, че тия хора, дори гениални в една насока, нямат обединителния елемент, който да насочи потенциала им към самите себе си, към авторите на гения. Докато качеството саморефлексия предполага всичко, което се случва с човека, да се оглежда от вътрешна невронна система и да се получи възйможността да се затворят няколко нива на проекционните механизми, на ниво вътре в самия субект. И това, че проекциите има толкова важно значение за психичния свят на средностатистическия човек днес, прави СУБЕКТ със заложби на саморефлексия, да има възможност да насочи цялата енергия на своя отражателен апарат обратно към себе си. Най-важното и отличаващо го от всички останали "таланти" е че това ПРОМЕНЯ САМИЯ СУБЕКТ. В този смисъл след минаване на определена граница и след съчетаване с други дадености, СУБЕКТА РАЗПОЛАГА С ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАБОТИ ОТВЪТРЕ СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ. 

-------------------------

 

Елементарните познания за човека дават с лекота връзките между определени ефекти.

Най-мачканите хора, са най-болезнено чувствителни към определени сигнали. Просто казано - когато имаш фобии към куче, психичния ти свят става много внимателен да дебне за образа на кучето, през които преминава проекцията на страха. Тук, процеса е много подобен и удобен за аналогия. Затова се и възползвам

 

Когато субекта е много "мачкан", в живота си - от други важни за него хора, от болезнени събития, той носи спомена от тях в душата си. Неговия вътрешен свят "много внимава" за точно определени комбинации от сигнали и образни интерпретации. И когато ги открие, той реагира повече или по-малко - според неговите характерни особености.

 

Почти всички случаи на остри реакции тук са именно такива. Когато точно определен сигнал влезе в съприкосновение спрямо точно определен субект, те намират резонанс и се задействат прости механизми. По принцип това е призвано за защитава човека. Но различни неврални, неврохимични или психични причини (обикновено съчетани както помежду си, така и израз на конкретните субективни дадености), довеждат до положение при което това обсебва съзнанието и започва да го доминира.

Къде ще е границата на това доминиране е строго индивидуално. Принципно обаче в периметъра на психичното множество процеси се "борят" за доминиране. В даден момент излизат едни, в друг момент - други. Това дава основата на явлението "пристъп", когато е налице конкретна "атака" психична система от процеси и отражения, да доминира и да завзема АЗ-пространството. В резултат не се разбира разликата между изживяното и изживяващия. По този начин определено огнище от неврални вериги в даден момент, напрежението в него се разраства и подтиска останалите зони. Не само това - завземайки "централното" пространство, всички подтиснати зони, започват да работят за него. Това са условни думички, целта на които е да опишат образно какво се случва зад завесата на явлението "обсебващо изживяване".

 

Когато е налице конкретен дразнител и това влезе в точно съприкосновение с резонансна на него запомнена перцепция, налице е определено реактивно поведение. За потъналия в изживяването субект, всичко, което му дава то, за него става действителност. Никак не е странно да се вижда защо при едни и същи поведенчески прояви, всеки реагира различно... но някои реакции са доста еднотипни. 

За страха писах обстоятелствено в темата за СТРАХ. Това е един огромен океан, в дълбочината и периметъра на който се случват по-голямата част от психичните процеси и явления. Едно от наглед парадоксите и едновременно за пример е следния:

Двама човека се съберат на едно място и започнат да си говорят за страховете или фобиите си. Те всъщност припознават страха през обектите на своите проекции. Субекта улавя чак ефекта от страхуването. Припознаването на обект на страхуването - вече е последния етап от протичането на цялата верига от реакции. Но само той е достъпен за регистрация на перцепцията, и оттам - вече влиза като видимо психично събитие за субекта си. Останалото работи скрито, невидимо, то е зад завесата, неуловимо защото не може да се регистрира. Оттам - не влиза в ничии обяснения за живота, света... защото то няма адекватност спрямо създадената картина на света. От друга страна - то съществува, там зад невидимите двери и работи - на бекграунд.  В него се извършват процеси, те довеждат до ефекти... И чак ефектите се появяват в "съзнанието".

 

Така - връщам се на примера - двама човека са един срещу друг и всеки разказва за страховете си. Всеки от двамата, е в пълно ментално недоумение на онова, което би казал другия. Защото страхуването е чак крайната фаза на една много голяма верига от процеси. Заради това страхуването и проектирането през обекти, винаги е ирационално. То е парадоксално спрямо логика и постановеното.

Обаче нещо друго - докато единия говори за "страх от паяци" (примерно), другия се чуди защо, след като е ясно че за него това не е образ на страхуване, през който той да се проектира. Обаче идва негов ред и той заговорва например за "страх от водата", а първия недоумява защо, след като пък в него проекцията напълно отсъства спрямо този конкретен обект-образ.

-----------------------------------------------

 

Ето защо напълно аналогично е и тук във форума. Създавам натиск към хората, които вътре в себе си носят болка, но я покриват защитно в живота си. Пишейки, изразявайки, този натиск става дразнител. Защото те са чувствителни именно към тия "сигнали". Точно определени хора, които и в изворите,ком се групираха по точно определени изразни средства, както и религиозните субекти виждат в това едно свое отрицание. И естествено реагират защитно. Особено в коалиции и групови реакции веднага се катализират помежду си. Всъщност проблема с доказването винаги изразява дефицит и показва ясно посоката на идентификациите с идеи, описания, признаци, принадлежности.... Особено е дразнещо е за тях, да изразя, че неща, които те са приели за граница на света, за мен не е такава. Първата защитна и естествена реакция е именно да ме вкарат в границите си сред които те се простират. Границата е вид огледална проекция. Така тя се скрива че е граница. Отвътре няма субект, който да може да възприеме, че е ограничен. Докато е вътре в ограниченото, това е несъзнателна обратна проекция, преминаваща през самата идентичност на СУБЕКТА. В някакъв смисъл, като пример, означава, че ако "границата е "под въпрос"", то означава че през идентичността, самия СУБЕКТ е застрашен. Защото той е свързан с описанията и образните си светове. Те го дефинират сред тях. Той ги конструира за да го "има".

 

Разбирам добре че хората ги боли. И че тия болки и страдания са както игри, но така и изживяванията ги потапят сред океана си. И точно заради това гледам да ограничавам "достъпа". Но има и неща, които няма как да скрия. Те го приемат лично и е разбираемо защо. Прави за себе си... И все пак - ако не съм аз, ще е някой или нещо , друго. Целта на доказването е именно това - да се пребори възможен дразнител чрез система от нагласено и насочено поведение и мислене. Има хора тук, които ако не доказват, няма какво да напишат. Нямам проблем да привиждат през мен да кръстосват няколко линии на техните собствени негативни проекции. Много добре познавам че това не е лично. И че нямат избор да не реагират така. Така или иначе "досег" е налице. Колкото и да се старая... просто няма как. Поемам отговорността за това и просто я приемам. Няма проблем да бъда виновния, да съм самовлюбен и злобен, да "изсмукваМ" или да мачкам. Мачкания това преживява - своето мачкане. Аз съм стимула - значи от негова гледна точка - АЗ МАЧКАМ. През мен, като обект се припознава проекцията и защитата се фокусира през образа ми. Така, че насоката е налице. Вероятно не се сещат че това е негативна енергия към мен, но все пак нямам проблем с това. За тях дори това е от любов, има причина и тя е задължително добронамереност... Иначе - аз съм злобния.   Нека да съм аз всичко което се сещат

Но различните гледни точки тук (МЕРИЛ!!!) са нелоша възможност която се опитвам да ползвам за целите на това, което съм и към което съм насочен. Така или иначе живея сред социума. Не ми е идеята да се отделям от него, защото така или иначе това е факт. Въпроса е, да използвам неговите особености, вместо да ги игнорирам непрекъснато. (МЕРИЛ, сега разбираш ли, защо дори когато правя своята версия на изповед, е прийом да са налице "свидетели", или да останат следи. Защото възможността да се самоподвеждам е винаги налице и винаги я имам предвид. РАзбира се тази "възможност" е налице в пълнота, ако са налице резонансни и компетентни "свидетели"

Хммм… Прочетох не само последния ти пост, а и първия отново. Ориентирах се в това, че освен себе си, се опитваш да отразяваш и собственото си отражение. В този смисъл явно, освен като свидетели, аудиторията ти е нужна и като създатели на нови ситуации… и т.н. и т.н.

Но… Моята идея е, че в хода на извършването на всичката тази саморефлексия, никой няма право да отнема достойнството на околните, назовавайки ги в прав текст свидетели или с други думи опитни зайчета, които нямат никакво друго значение, освен един светлоотражател…

И дори и да намираш най-академичните думички и понятия, с които да ми обясниш реакциите на околните, с нищо не може да ме убедиш, че т.нар. „свидетели” не заслужават своето уважение, защото все пак идеята на темата само за теб си ти… Всеки си носи своето аз, което в неговото си измерение се съизмерва по различен начин с твоята мярка за околните и за теб…

 

Защото възможността да се самоподвеждам е винаги налице и винаги я имам предвид. РАзбира се тази "възможност" е налице в пълнота, ако са налице резонансни и компетентни "свидетели" И тук цената е именно тия, от множеството, които да привидят и реагират на всичко, което "не им е по мярката"

И това се опитвам да ти кажа - свидетелите не са гаранция за липса на самоподвеждане... И не в рамките на допустимата грешка. А защото самоподвеждането ти е започнало много преди да се появят свидетелите - със самата ти идея, че някой друг е длъжен да заплати твоята цена...

------------------------------------------------------

Потърсих една притча, но не я намерих и ще се опитам да я разкажа със свои думи… Вече дори не помня дали е точно притча или нещо друго, което съм чела, но смисълът беше следния.

Един човек цял живот се опитва да намери щастието и прави всичко най-прецизно, вгледан в себе си, за да не го изпусне. Накрая отива при мъдрец и го моли за помощ… Мъдрецът му дава една чаша с вода и му казва да мине през градината му с тази чаша и да се опита да я върне отново при него, без да разсипе и грам вода. Тръгва човекът. След време се връща при мъдреца, без да е разлял и грам от водата. Пита го мъдрецът какво е видял и дали се е насладил на красотата на градината, доставила ли му е радост. Човекът казва – каква градина. Тогава излизат навън в градината и вече без чашата, в която да е съсредоточен, човекът вижда цялата неземна красота, която е пропуснал, съсредоточен в опазването на водата в чашата и замира в щастие…

Дано разбереш пък аз какво се опитвам да ти кажа…

Редактирано 14 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

п.п. Ето ти още един поглед по темата, който много ми допадна... Простичък отговор на това що е то саморефлексия...

 

"Саморефлексията е мисъл върху мисълта, метарефлексия, която е най-добре да се прави върху обекти, които имат доказаните характеристики на рефлексия - най-добре е това да не са собствените ви невчесани преживявания, а систематично изложените мисли на някой велик саморефлексор - например Хусерл, или Хегел. В краен случай може и Тодор Павлов с неговата теория за рефлексията. А от прекалено взиране в себе си човек или се заобичва още повече, или се намразва окончателно. И двете неща водят до патологични отклонения в поведението и психиката."

И това се опитвам да ти кажа - свидетелите не са гаранция за липса на самоподвеждане.

И аз това съм му го казвал във връзка с нуждата от духовен учител като коректив, ако човек е решил сериозно да се захване с нещо подобно.

Вместо учител човек може да ползва наистина Хусерл или друг някой от тази величина. Но тогава пак възниква риск от самоподвеждане, защото и самият Хусерл се е подвеждал на няколко пъти.

–––––––––––––––––––––––––––––

Значи, за емпиричната и трансценденталната аперцепция изписах много мъдри неща в темата за "Кризата..." Толкова мъдри, че сега като си ги зачета и сам не се разбирам.

Самоцитирам се като един завършен класик и ако някой може да ми обясни с простички думички какво съм искал да кажа, ще го черпя една бира или каквото там консумира:

 

Схващанията, които допускат наличието на автономна, перманентна, иманентна (тъждествена на самата себе си) същност (субстанция) съществуваща независимо от своите свойства (атрибути) е есенциалистка фантазия, най-малкото защото имплицира валидността и на обратното допускане (наличие на свойства независимо от субстанционалния им носител). Напр., наличието на къща отделно от съставните и елементи, на пламък отделно от гореното, на трансцендентална аперцепция (ТА) постигната чрез процедурата на епохето (въздържането от съждение по отношение на битийната валидност на емпиричния опит) отделно от емпиричната аперцепция (ЕА), т.е. Dasein, наличното битие.

Ще поясня накратко. Декарт използва методологическа импликация (ако p тo q), при което антецедента (p) e TA (cogito), a консеквента (q) е ЕА (sum). Обаче този тип импликация (наречена материална) не разкрива аподиктична каузална връзка му тези два компонента. Дори напротив. При Декарт преходът е от емпиричното битие (sum) към трансценденталното (cogito) и затова Кант казва, че идеализма при Декарт, доколкото го има, е проблематичен. Неговият трансцендентален Аз вегетира върху емпиричния.

При Кант двата типа аперцепция са представени като обективно (ТА) и субективно (ЕА) единство на самосъзнанието. Кохерентността и инвариантността на емпиричния опит се гарантират от ТА (Ish denke) в двата и аспекта - синтетичен (осигуряващ синтетичното единство на опита) и аналитичен (тъждествеността на трансцеденталното Аз със самото себе си). Характерно за Кант е, че ТА е изведена извън рамките на всяка възможност за познание. Хусерл пък се опитва да рзреши този проблем като разшири границите на опита така, че да достигне до адекватно познание за въпросния трансцендентален субект... Не успява, тъй като такъв субстанциален Аз просто няма.  

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 Всеки си носи своето аз, което в неговото си измерение се съизмерва по различен начин с твоята мярка за околните и за теб…

 

И това се опитвам да ти кажа - свидетелите не са гаранция за липса на самоподвеждане... И не в рамките на допустимата грешка. А защото самоподвеждането ти е започнало много преди да се появят свидетелите - със самата ти идея, че някой друг е длъжен да заплати твоята цена...

Мери, може би... ако още веднъж прочетеш... АВТОРЕФЛЕКСИЯ - съвсем не се подвеждай по думичките, приличащи и другите пишещи за явлението. Само думичката си прилича. Но не и съдържанието. Написах по него не малко - прилича ли ти по нещо на това, което си цитатнала по-горе? Ако толкова те подвеждат думичките, да сложа друга думичка. Но съдържанието е важно МЕРИЛ - толкова ли е неразбираемо. Ако опиташ още веднъж. Никой не е писал за това досега, нямало е откъде да гледам или заимствам. Всички думи са това, което е изведено през доста години. Това не са философски опити и упражнения колко съм (из)мислителен.

 

Свидетелите не са гаранция за нищо - не ги използвам за гаранции. Не ми трябват гаранции. Грешките са дори задължителна част от всичко. Неуспехите са точно със същото значение като "успеха". Колкото до риска - който държи на гаранциите, въобще да не се ражда.

 

Самоподвеждането е налице всеки миг - не само като възможност. Дали е в рамките на допустимата грешка - кой може да каже. Къде е рамката спрямо което да се :измери, да не говорим Що е това ГРЕШКА. На плуващи пясъци съм, дори не мога да измеря скоростта на светлината, защото пространството в което това е формална приета константа, се променя заедно със светлината, която се съизмерва по него като отправна точка. Така, че всичко е толкова подвижно като решавам да оставя всички форми на предварителни конвенси, които иначе правят света толкова ясен и подреден. Но моята цел е да отида оттатък ясното и подреденото.

Разбирам добре че дори някои неща няма как да ги изразя. Други излизат извън рамките на повечето от нещата, които хората приемат за стълбове и закони в живота си само защото така се улесняват и позиционират. Не мога да запазя това, откъсвам ръцете си от всичко, което е призвано и измислено да е котва и да се мери по него всичко останало. Откъсвам пръстите си които усилено се вкопчват в постановеното. пробивам спасителните пояси с които ме държат над водата, защото истината не е там, на повърхността и ме тегли и нагоре - някъде... и надолу - в дълбокото. Който иска да остава там на поясите си. Поне му е гарантирано че ще е жив . Но страха пази човека да е жив, но го спира да е "ЖИВЕЕ"... 

 

Не се оправдавам за нищо - избора е направен, това е положението. От време на време стъпвам на краката на други, друг път на раменете им. Нещо подобно на слон в стъкларски магазин съм. Първото което излиза за повечето от вас, че всичко това е нехуманно. Може и да е така... Всичко е възможно. Не твърдя че съм светец, никъде не твърдя че съм просветлен мъдър или най-големия познавач.

Дразнят се хората, виждам, разбирам ги. Едни се сърдят, други не реагират, трети разбират. Не мога да кажа, нито да угодя на всеки да е по неговото. Нося отговорността за това, както и за всичко останало.

Нося на гърба си един екзистенциален избор... който дори не е избор, защото е нямало какво да избирам... освен дали да го приема или да бягам от него. И това е най-малкото от всичко друго.

--------

Скеп, всъщност има решение на задачата. Така, както е заложена в твоите думи, изглежда нерешима, само защото условията са подбрани, за да е така. Всъщност постановката в това условие, ако въобще долавям адекватно, най-общо е вечния проблем за ограничението границата и ограничения в него. Проблема е че в тия задачи субекта е поставен като следствие на рефлексията. А не като причина, а останалите константи - като негови производни. Разбираш ли всичко се променя при промяна на само едно единствено условие.

 

Но това е само до математиката. Всъщност отвътре проблема е решим. Въртя се около това, вече повече от 20 години. В началото подходих традиционно. Но се оказа че проблема има решение. То дори не е сложно, дори е очевидно. Въпрос на възприемане е Скеп. Останалото е просто технология, която с времето се екстрактва.

Редактирано 14 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Нося на гърба си един екзистенциален избор... който дори не е избор, защото е нямало какво да избирам... освен дали да го приема или да бягам от него. И това е най-малкото от всичко друго.

Бе, ти Рам, да не си някоя еманация на Сартр?

–––––––––––––––––––––––––

Но наистина, какво пък толкова страшно и нараняващо другите правиш, така и не мога да разбера докрай. Може би, едно от нещата е, че не правиш компромиси в името на добрите взаимоотношения. Значи, един компромисен пост звучи напр. така: "Съгласен съм с много от нещата, които казваш, но ще възразя на следното ти твърдение..." При което човек може и наистина да е съгласен, но може и да не е. Лицемерие ли проявява тогава? Според мен, не е задължително така, защото това зависи от мотивацията, която е зад думите му. Може да го прави, защото напр. не иска да нарани или засегне другия безпричинно. Но може и да го прави просто, за да му се хареса или да го привлече за съюзник. Разни варианти.

 

Ти, обаче, съзнателно подхождаш по различен начин. Може би, не си даваш докрай сметка, че понякога наистина нараняваш други. И аз не си давам, защото мен не ме нараняваш, но съдя по реакциите. В този смисъл логиката, че ако не съм аз, то ще е някой друг или нещо друго не ми допада. Нека е друг/друго, но не да съм аз. Не може практиката ми или опитите ми да постигна самоосъзнаване или каквото там се вика, да се изграждат върху причиняването на страдание или дразненето на другите.

 

Мхм. Набързо го нахвърлих, но това ми хрумна в момента.

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 Не може практиката ми или опитите ми да постигна самоосъзнаване или каквото там се вика, да се изграждат върху причиняването на страдание или дразненето на другите.

Точно! Или поне мислейки си, че причинява/ш страдание или че дразни/ш другите.

Бе, ти Рам, да не си някоя еманация на Сартр?

–––––––––––––––––––––––––

Но наистина, какво пък толкова страшно и нараняващо другите правиш, така и не мога да разбера докрай.

 

Ти, обаче, съзнателно подхождаш по различен начин. Може би, не си даваш докрай сметка, че понякога наистина нараняваш други. И аз не си давам, защото мен не ме нараняваш, но съдя по реакциите. В този смисъл логиката, че ако не съм аз, то ще е някой друг или нещо друго не ми допада. Нека е друг/друго, но не да съм аз. Не може практиката ми или опитите ми да постигна самоосъзнаване или каквото там се вика, да се изграждат върху причиняването на страдание или дразненето на другите.

Не познавам кой е въпросния. Само съм чувал името, но друго нищо не ми говори то.  Може да съм всякакви еманации, и всъщност не ме интересува особено...

 

Защо стана толкова важен въпроса дали някой е наранен. Защо това се превърна в център около който се завъртя всичко. И не само тук.

 

Нараняването е личен избор. Въпрос на специфична гледна точка, на предварително избрана позиция... и още много пъти по толкова други причини, видими дори при елементарен транзакционен анализ. Нарича се ЕРИК  БЪРН, има го навсякъде, , не е голяма, нито дебела книга, няколко раздела. Толкова съдържателна, колкото някой може да си позволи да навлезе в нея. Написана е в годините преди да съм се родил. За мен е просто недооценена. И знаеш ли защо предполагам че е така, Скеп - защото това е единствения автор на психоанализ и социална психология, която самия автор открива, че ставала и за самостоятелна работа. Единствената психологична концепция. От почти два века, когато в Германия интроспекцията е последния мохикан, останал в научното днешно социално познание, насочено и касаещо използването на познанието за самостоятелна работа.

 

Я да видим как някой ще бъде наранен, ако не отреагира на наранености. Как ще стане това - като кажа нещо си... като кажа едно или друго? Как да стане - от думи? Без реципиент, който да носи нараняването си вътре в себе си, няма начин да се проведе "сигнала".

Защо отговорността не попада на този, който реагира, след като няма нищо по-елементарно да не реагира, само като смени фокуса на възприятие. Само това... нищо друго. нищо повече. Защото не можел, защото не трябва или защото така е прието - това ли са вариантите за "причина". Няма нищо по-лесно да се спре заучената реакция на определен стимул. Отгоре на всичко е реализирана на принципа на павловския второсигнален концепт, учещ се още в училище. Първосигнална основа, надградена чрез второсигнални механизми. Елементарно е. Но никой не го толерира разбирането за това. Какъв смисъл има да се говори за духовност ако не е налице поне това елементарно ниво на практика.

 

Защо някой не нарани мен, например. А други пък твърдяха, че аз затова го правя - защото съм бил много наранен. ма много съм наранен... баси... и имам да им отмъщавам, щот съм зъл, пък това е форма на диагноза - да ги тъпча гадовете, дето ми е виновен целия свят през тях... Чак ми е смешно докато го пиша...

 

Ами ако не е така... Ако причината е, че се избира изгодния вариант, и то от едната страна - която се чувства засегната. И то за какво - защото това не било прието да е така? Или други причини?

 

Как е възможно да се говори за елементарна форма на обикновена реактивност и това да е сериозно. Никой ли не го израства това и как и защо тогава е нужно да се говори за духовност и толкова хора да спрягат толкова много постулати, имена, тези или заучени знания?

Знанието може да няма нищо общо със СУБЕКТА. Затова е толкова удобна формата на разсъждения. Затова и кант и хегел са били с характерови проблеми и тежък дефицит в личните отношения. Защото да разсъждаваш е едно, но да можеш да завъртиш разсъждаването относно самия СУБЕКТ - е нещо съвсем друго. качествено различно. Защото чак тогава става промяна на СУБЕКТА. И само това има значение - не само за мен. Цялата идея за ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ касае именно тази посока за който и да е СУБЕКТ, независимо от формите и начините, целите и средствата.

От фона на това е смешно да се говори сериозно за сериозни неща, ако са налице лични проблеми от емоционални блокажи и дисбаланси. Не упреквам никого, но именно това зависи единствено от самия СУБЕКТ. Ако не зависи, значи още не е дорасъл и няма смисъл да говори за духовност и за психология. Не заради другото, а защото не му е мястото сред това. Но понеже днес всеки претендира за място навсякъде, постепенно периметър за пораснали, се изпълва с деца, които носят детските си болести ходейки на групи навсякъде.

 

Както се вижда не пиша във форумите за политика или общи приказки. Има толкова много други раздели в калдата - защо на някои хора им е интересно тук? Но не само им е интересно, а настояват да е според тяхното. Да се прави, и пише според тях, според техните особености? Настояват, че като пишат, те оформят периметъра и особеностите за писане. Виждат се как толкова много хора от порасналите вече ги няма. Дошли, пописали... и си тръгват. Защо ли е така - може би не само защото само аз го виждам.

 

Тук раздела е психология и психотерапия. Ако е налице психолог, който навлизайки в материята, после да се държи като дете, това означава че психолога и психологията не стоят в единство, а дистанция ги дели. И то голяма дистанция.

Тук се спрягаха толкова много противоречиви постановки - защо е всичко това. Само и само да се запази едно утвърдено статукво. Една проста форма на реакция, която само си търси стимул за да се изяви. Много е вярно защо толкова розови думички има на толкова много места. то пърхане с мигли, то словесни погалвания, то "мила", обичам те, браво... Това са детски неща, някои ги обобщават с фразата "проблеми на растежа", други - "детски болести". Но заедно с физическото израстване, са налице и психични промени. Това, за което се говори тук сякаш  всички са се разбрали че никога не се израства.

 

ЗАВЪРТЯХТЕ ТЕМАТА около един единствен център. Това ли е най-важното в тази тема... или този раздел. Хем толкова хора се оплакват... а не смеят да направят толкова прости неща, като смяната на една нагласа. Експериментирах го дори с децата си. Дори те ме наведоха един ден на още по-просто решение относно смяната на нагласата. И няма да има реакция... няма да има и ранени, нито рани. Нещо толкова елементарно. И не е като аз съм оригиналния в това, но  конвенса толкова много е пропил всичко, че сякаш слепи са очите да погледнат извън него.

Редактирано 14 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)