Впрочем "Повелителят на мухите" ми е в топ 10, Скептиче.

Ма, знаем се с те теб Нелке. Тихите води са най-дълбоки, както казват.

––––––––––––––––––––

Значи, ако Ауми беше прочела тази книжка нямаше да те препраща към децата. Можеше и "Братя Карамазови", да речем, щото и там има описано поведението на децата в дадени ситуации, но тя е много дебела книжка... Има и друг начин. Отива нашето съкровище безценно Ауми, край някой пясъчник и внимателно, без да влага емоции, започва да наблюдава всички тези ангелчета, които освен да се ровят в пясъка се занимават с това да се скубят, щипят и други такива, когато някой навлезе в територията им.

––––––––––––––––––––

Децата, Ауми, са много естествени, защото не са социализирани, а са в процес на социализация, но това, че са добрички е идеализация, която идва от носталгията към онова по-безгрижно съществуване, което си имала като дете. То, пак не е било безгрижно, но от позицията на твоята сегашност, ти се вижда такова.

Редактирано 13 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Децата, Ауми, са много естествени, защото не са социализирани, а са в процес на социализация, но това, че са добрички е идеализация, която идва от носталгията към онова по-безгрижно съществуване, което си имала като дете. То, пак не е било безгрижно, но от позицията на твоята сегашност, ти се вижда такова.

 

Стани отново дете - Стани отново дете и ще бъдеш творчески човек. Всички деца са съзидателни. Творчеството има нужда от свобода -свобода от ума, свобода от знанието, свобода от предразсъдъците. Творческият човек е този, който може да опита от новото. Творческият човек не е робот. Роботите никога не са творчески, те се повтарят. Така че стани отново дете. И ще се изненадаш от това, че всички деца са творчески -всички, където и да са родени, проявяват творчество. Но ние не допускаме тяхното творчество, ние смазваме и убиваме творчество им, ние ги стъпкваме. Започваме да ги учим на правилния начин да се вършат нещата. Помнете, творческият човек винаги опитва по погрешните начини. Ако винаги следваш правилния начин да правиш нещата, никога няма да твориш - защото правилен начин означава начинът, открит от другите. И правилният начин означава, разбира се, че ще можеш да правиш нещо, да станеш производител, фабрикант, техничар, но няма да си творец. Творецът трябва да може да изглежда глупаво. Творецът трябва да рискува своята така наречена респектабилност.

- ОШО

 

"повелителят на мухите" за мен е филм. Само зная че има книга. Но филма много ме впечатли, хем това беше преди бая години.

Изключителен сюжет, който третира една общовзето доста специфична материя - останали група деца, при специфични обстоятелства и сложна обстановка, трябва да оцелеят след самолетна катастрофа. Сложните им оформящи се социални отношения всъщност касаят алегорично именно социалните отношения в целия свят, погледнати през микромащаб. Изключително поучително и с голяма доза автентичност, показва как в нас хората се появяват всички социални договорки... каузи, вярвания, страха и оцеляването... Показва се именно динамиката на социалните обусловености и развитието им през етапите на преминаване от едно към друго. Много след това, след като излезе по-съвременната версия на филма, разбрах, че дори и заглавието ПОВЕЛИТЕЛЯ НА МУХИТЕ, всъщност е алегория идваща от еврейската дума ВЕЛЗЕВУЛ, един от синонимните имена на "дявола", която в превод означавала точно "ПОВЕЛИТЕЛЯ НА МУХИТЕ". Разбира се това е съвсем друга тема, която е необятна като океан...

 

Въобще събрано накуп много точно изведено настоящия човешки психичен материал. И между другото - който има романтичните представи за духовните дечица, преливащи от доброта, любов и автентичност, е просто обикновен романтик. Няма човек, който пред възможността да оцелее на всяка цена, да не се види през него именно корена на страха, и извора на онова, което невежите наричат "зло". Но това е вече за друга тема.

Редактирано 13 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

"повелителят на мухите" за мен е филм. Само зная че има книга. Но филма много ме впечатли, хем това беше преди бая години.

Изключителен сюжет, който третира една общовзето доста специфична материя - останали група деца, при специфични обстоятелства и сложна обстановка, трябва да оцелеят след самолетна катастрофа. Сложните им оформящи се социални отношения всъщност касаят алегорично именно социалните отношения в целия свят, погледнат през микромащаб. Изключително поучително и с голяма доза автентичност, показва как в нас хората се появяват всички социални договорки... каузи, вярвания, страха и оцеляването...

Въобще събрано накуп много точно изведено настоящия човешки психичен материал. И между другото - който има романтичните представи за духовните дечица, преливащи от доброта, любов и автентичност, е просто обикновен романтик. Няма човек, който пред възможността да оцелее на всяка цена, да не се види през него именно корена на страха, и извора на онова, което невежите наричат "зло". Но това е вече за друга тема.

 ха ха...значи оцеляването е по-важно?

То имаше и един случай с инцидент със самолет, при който за да оцелеят хората изяждат умрелите и ранените.

 

Но чакам Скпепс , като следващ източно духовно учение, да каже, дали това оцеляване е толкова важно. И какво би направил той самият, ако примерно попадне в такава ситуация.

Редактирано 13 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

 

Демек, като нямаш какво да кажеш, ще сложиш Ошо пред теб, за да те защити. Ма, той не може, бе Ауми. И Адонай не може и Аллах не може, нито пък Кришна или Буда, примерно. Никаква работа не вършат в случая. Щото Буда Шакямуни, да речем, е постигнал осъзнаване или каквото там ще му викаме, а ти не си. Тъй че и по 10 пъти на ден да му цитираш думите, то е все тая.

 Но чакам Скпепс , като следващ източно духовно учение, да каже, дали това оцеляване е толкова важно. И какво би направил той самият, ако примерно попадне в такава ситуация.

Уточни питането. Разбрах те, но ми се ще да го уточниш, за да се пробвам да ти кажа нещо, което може да ти свърши работа някъде и някога.

Редактирано 13 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Демек, като нямаш какво да кажеш, ще сложиш Ошо пред теб, за да те защити. Ма, той не може, бе Ауми. И Адонай не може и Аллах не може, нито пък Кришна или Буда, примерно. Никаква работа не вършат в твоя случай. Щото Буда Шакямуни, да речем, е постигнал осъзнаване или каквото там ще му викаме, а ти не си. Тъй че и по 10 пъти на ден да му цитираш думите, то е все тая.

Не, просто ОШО казва по-добре, това което искам да ти кажа аз. Та дано поне него чуеш...

Демек, като нямаш какво да кажеш, ще сложиш Ошо пред теб, за да те защити. Ма, той не може, бе Ауми. И Адонай не може и Аллах не може, нито пък Кришна или Буда, примерно. Никаква работа не вършат в случая. Щото Буда Шакямуни, да речем, е постигнал осъзнаване или каквото там ще му викаме, а ти не си. Тъй че и по 10 пъти на ден да му цитираш думите, то е все тая.

Уточни питането. Разбрах те, но ми се ще да го уточниш, за да се пробвам да ти кажа нещо, което може да ти свърши работа някъде и някога.

Ако примерно, ти попаднеш в такав ситуация, какво ще направиш?

Редактирано 13 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

 И между другото - който има романтичните представи за духовните дечица, преливащи от доброта, любов и автентичност, е просто обикновен романтик.

Не е гледал и не е занимавал с деца, ако трябва да го кажем направо.

Ако примерно, ти попаднеш в такав ситуация, какво ще направиш?

В каква ситуация?

Редактирано 13 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Демек, като нямаш какво да кажеш, ще сложиш Ошо пред теб, за да те защити. Ма, той не може, бе Ауми. И Адонай не може и Аллах не може, нито пък Кришна или Буда, примерно. Никаква работа не вършат в случая. Щото Буда Шакямуни, да речем, е постигнал осъзнаване или каквото там ще му викаме, а ти не си. Тъй че и по 10 пъти на ден да му цитираш думите, то е все тая.

Уточни питането. Разбрах те, но ми се ще да го уточниш, за да се пробвам да ти кажа нещо, което може да ти свърши работа някъде и някога.

 

Много пъти ми се случвало да напиша някакви разсъждения и познай? Вече има подобни - някой ги е написал.

Може да е по малко по-различен начин, но все пак е същото. Та, ако си мислите, че вие с рамус ще откриете "топлата вода", ще трябва да ви разочаровам - открита е отдавна.

Вашите мисли, продукт на самостоятелното ви мислене, всъщност са и на други...

Редактирано 13 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

Не е гледал и не е занимавал с деца, ако трябва да го кажем направо.

В каква ситуация?

 

Като например онези деца от книгата?

Като например онези деца от книгата?

Не си прочела книгата, обаче, за да задаваш подобен въпрос.

Все пак, ще отговоря. Ако не си бил в такава или подобна ситуация, няма как да знаеш. Може да си фнтазираш всякакви неща, но те няма как да се потвърдят без да си минала през нещо такова. Приказваш наизуст, но не е тук подходящото място да ти обяснявам защо.

Вашите мисли, продукт на самостоятелното ви мислене, всъщност са и на други...

Мда... Аз нямам претенции да съм уникален и оригинален.

Не си прочела книгата, обаче, за да задаваш подобен въпрос.

Все пак, ще отговоря. Ако не си бил в такава или подобна ситуация, няма как да знаеш. Може да си фнтазираш всякакви неща, но те няма как да се потвърдят без да си минала през нещо такова. Приказваш наизуст, но не е тук подходящото място да ти обяснявам защо.

 

Да, но всеки един човек, би могъл да изкаже мнение какво евентуално би направил, кое е правилното решение според него и т.н.

Редактирано 13 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

Много пъти ми се случвало да напиша някакви разсъждения и познай? Вече има подобни - някой ги е написал.

Може да е по малко по-различен начин, но все пак е същото. Та, ако си мислите, че вие с рамус ще откриете "топлата вода", ще трябва да ви разочаровам - открита е отдавна.

Вашите мисли, продукт на самостоятелното ви мислене, всъщност са и на други...

Така ли? много прозорливо, изключително. Добре че се намери някой да ме разочарова.

Значи - така, вашите мисли, продукт на мисленето... всъщност били на други. Без да коментирам това изключително прозорливо изречение, така - той и живота е на тия - другите. Думите им, истините им, каузите им, вярванията, терзанията... всичко е като по схема, като на поточната линия... Както беше и родната партия-майка - "живота, образованието, мислите, вярата, целите ще ти ги даде партията. И жена ще ти намери, професия ще ти осигури... и деца ще ти направи ако е нужно". Всичко колективно. И това беше най-привлекателното за мравчиците - да им е всичко наготово, наредено... и само да си пъплят.

 

Знаеш ли - типичен рефрен на обикновените човечета, които освен да повтарят това, което някой е бил казал, нищо друго няма какво да измислят в живота си. И оправданието е именно повтарянето - всичко е вече измислено.

Измислено... всичко било измислено... Ама миличките зевзеци - кво само се напъват. Не знаят ли жестоките истини за живота - всичко вече е измислено, всички мисли вече са нечии други... А те - на кого ли са. Или е имало едни предварително живеещи, за да измислят всичко, да измислят всички... и останалите само да повтарят и пъплят - като висша форма на битието.

 

За теб, всяка мисъл е повторение, защото ти самия си проводник - на готовото. На конфекцията за ширпотреба. За твоя свят всичко е такова. В него няма място за творчество - всичко е повторение, защото ти самия нямаш нищо свое в живота си. И си точно така - нямаш пост в който да напишеш нищо твое, нито една еврика от живота си. Не си само ти така. Тая групичка, дето ви спрягам за "НИЕ" сте всичките обединени от някои общи, но важни особености. Обикновено, сиво - като всяко повторение... и е напълно естествено да се самооправдаваш че "това е живота", "така трябва да е, щото няма как да е иначе". Няма как да е иначе - всяка мравка вероятно си го повтаря, за да оправдае че е просто мравка. Просто капчица, от която нищо не зависи, за нищо не отговаря сама... само сама. За нищо не мисли - само сама. Въобще - най-важното е, че тя никога да не е сама. Без "другите" около нея, тя дори няма стойност, смисъл. ТЯ е нищо, без да е определена през тях, от тях.

 

Хората които живеят с готовите мисли, готовия живот, готовите назубрени истини, като на конвейр. жалко че дори не си гледал флойд и не си разбрал "коя е стената, всъщност" и защо я има. Иначе го играете много духовни, добри и много знаещи. Обаче тоя стил не е твой. Просто се опитваш да напишеш някакви думички, зад които всъщност дори и теб те няма...

От друга страна - и защо да те има - след като вече всички и преди теб вече ги е имало. И така оставаш безсмислен, оставаш излишен... защо тогава съществуваш? Но не се напъвай за отговори на тия въпроси - ако някой вече не ги е измислил, написал, изговорил... ще ги намериш и ще се подпреш на тях.,.. Наготово. И си прав - защо да се мъчиш, след като вече други са ги измислили...

 

Цяло явление е това - социалното сиво повторение - на готови програми, на готови идеи, представи... на готови мисли, емоции. Може би и това е съществуване. И няма как да се оправдае или обясни - освен... всичко вече е измислено... и това е от някой друг, отнякъде другаде.

Добре че е имало и има някои, дето за тях... света е различен. И сега, точно твоя сив свят всъщност е на това положение именно заради такива хора - които всеки миг някой от редките тях, прави своята "цветна" еврика. И после идва в сивия ти свят... и ти отново за пореден път би казал - вече е измислено... И само ще го ползваш. Толкова...

Да, но всеки един човек, би могъл да изкаже мнение какво евентуално би направил, кое е правилното решение според него и т.н.

Ако ти кажа, че бих постъпил еди как си, то това какво значение би имало? Мога да ти кажа всичко, но как може да се провери това? Никак. Тъй че това са празни приказки.

Ако ти кажа, че бих постъпил еди как си, то това какво значение би имало? Мога да ти кажа всичко, но как може да се провери това? Никак. Тъй че това са празни приказки.

А подкрепяш ли поведението на децата в тази книга, които са убивали , за да оцелеят?

Така ли? много прозорливо, изключително. Добре че се намери някой да ме разочарова.

Значи - така, вашите мисли, продукт на мисленето... всъщност били на други. Без да коментирам това изключително прозорливо изречение, така - той и живота е на тия - другите. Думите им, истините им, каузите им, вярванията, терзанията... всичко е като по схема, като на поточната линия... Както беше и родната партия-майка - "живота, образованието, мислите, вярата, целите ще ти ги даде партията. И жена ще ти намери, професия ще ти осигури... и деца ще ти направи ако е нужно". Всичко колективно. И това беше най-привлекателното за мравчиците - да им е всичко наготово, наредено... и само да си пъплят.

 

Знаеш ли - типичен рефрен на обикновените човечета, които освен да повтарят това, което някой е бил казал, нищо друго няма какво да измислят в живота си. И оправданието е именно повтарянето - всичко е вече измислено.

Измислено... всичко било измислено... Ама миличките зевзеци - кво само се напъват. Не знаят ли жестоките истини за живота - всичко вече е измислено, всички мисли вече са нечии други... А те - на кого ли са. Или е имало едни предварително живеещи, за да измислят всичко, да измислят всички... и останалите само да повтарят и пъплят - като висша форма на битието.

.......

 

Много е за да го цитирам цялото!

Не става въпрос за открития в науката. Има какво да се измисли. Само дето не от всяко дърво става свирка, нали?

БГ-идиота се мисли за откривател на всичко. Ако кажеш на българин, че си болен - веднага ще ти "изпише" лекарства. Това е така защото всички сме "доктори"!

Та, охлюви като някои тука във форума, дето не могат елементарни неща от живота да осъзнаят, да си мислят че мозъченцето им ще открие "нещо", просто няма какво да коментирам... 

Редактирано 13 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

А подкрепяш ли поведението на децата в тази книга, които са убивали , за да оцелеят?

Мила, не искам да звуча като Рамус, но просто опитността и нещата, през които сме минали е различна.

ОК. Нека да спрем до тук, моля. Заради теб, а не заради моето его...

Редактирано 13 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Мила, не искам да звуча като Рамус, но просто опитността и нещата, през които сме минали е различна.

ОК. Нека да спрем до тук, моля. Заради теб, а не заради моето его...

ха ха...не е почтено. Искреният човек не увърта и отговаря прямо и ясно. Между другото, ти сам ми препоръча тази книга и дори ме нарече невежа, че не съм я чела. Затова ми е интересно, с какво толкова те е впечатлила тя. Винаги, когато нещо ни впечатлява силно и дълбоко, и не го забравяме дълги години, означава, че отъждествяаме себе си с героите  - като силно ги отхвърляме или пък силно одобряваме тяхното поведение Иначе, няма да ги помним толкова ярко.  

ха ха...не е почтено.

Ами... Би било непочтено и лицимерно, ако те лъжа, че сме имали еднакви опитности. Не сме, за съжаление. Инак, щяхме да се разбираме от първата дума.  Сори.

Това, обаче, изобщо не ми пречи да те ценя, харесвам и уважавам.

Но, все пак, има неща, които няма как да ти обясня без да навляза в описания на лични случки, което нямам намерение да правя.

Редактирано 13 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ами... Би било непочтено и лицимерно, ако те лъжа, че сме имали еднакви опитности. Не сме, за съжаление. Инак, щяхме да се разбираме от първата дума.  Сори.

Това, обаче, изобщо не ми пречи да те ценя, харесвам и уважавам. Но, все пак, има неща, които няма как да ти обясня без да навляза в описания на лични случки, което нямам намерение да правя.

И каква връзка имат твоите опитности с книгата, която ми препоръча и с Буда и Будизма, който следваш?

Това, че препоръчваш една книга няколко пъти като много поучителна и важна, и същевременно не искаш да отговориш кое токлова силно те е впечатлило в нея, няма никаква връзка с опитностите..Най-важният опит е Животът и отношението ти към съществуванието и заобикалящият те свят, са доказателство за нивото до което си достигнал.

Само тогава може да се види реалният резултат от опистностите и практиките.

И каква връзка имат твоите опитности с книгата

Книгата е много подходяща за стопяване на някои концепции от типа на love&peace. Това така, както го схващаш е съвсем неадекватно.

Най-важният опит е Животът и отношението ти към съществуванието и заобикалящият те свят, са доказателство за нивото до което си достигнал.

Да, де. Питаш ме как бих постъпил в ситуация, когато трябва да избирам между мен и друг. Нямаш право да задаваш подобен въпрос, защото не си била в такава ситуация, Ауми. Не преносно, а буквално. Тъй че, стига фантазии, моля.

Редактирано 13 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Книгата е много подходяща за стопяване на някои концепции от типа на love&peace. Това така, както го схващаш е съвсем неадекватно.

Да, де. Питаш ме как бих постъпил в ситуация, когато трябва да избирам между мен и друг. Нямаш право да задаваш подобен въпрос, защото не си била в такава ситуация, Ауми. Не преносно, а буквално. Тъй че, стига фантазии, моля.

Не, напротив, въпросите са много адекватни и те идват точно в подходящият момент. Защото всичко в този живот е изпитание, драги Скепс. Дори и чрез такива наивнички въпроси, търсейки отговорите им, можеш да се ориентираш докъде си стигнал по Пътя... За това не е нужно да ходиш чак в Тибет.

Не, напротив, въпросите са много адекватни и те идват точно в подходящият момент. Защото всичко в този живот е изпитание, драги Скепс. Дори и чрез такива наивнички въпроси, търсейки отговорите им, можеш да се ориентираш докъде си стигнал по Пътя... За това не е нужно да ходиш чак в Тибет.

опитваш се да кажеш нещо ... на някого. Наивничките въпроси не са адекватни за това което питаш. Обаче си като куче булдог. И си така, защото си мислиш че попитания си намерила някаква слабост и той бяга от отговора. За теб всичко в живота е като рецептите които имаш - за всичко. За което и да е, ти самата имаш готови думички, които са като в книжка от неделна служба или сборник от партийни лозунги.

 

Не разбираш колко е сложно онова, за което питаш тук... ти си питаш.. наивен въпрос. Той можеше да отговори по сто различни начина... но се опитва да е коректен - и пред себе си и пред теб. Защото на тоя "наивничък" въпрос, може да отговори наивно само наивен човек. Само наивен човек. Отгоре на всичко се опитва и да не те нарани, с думите си и прави тия изкуствени виражи и ти го пише... Ти дори не можеш да "прочетеш" и продължаваш да си настояваш своето.

 

Ама трябвало всеки човек да има позиция... Ти не си на политическа агитка, нито си зрител на телевизионно предаване. Не е трудно да се вижда стойността на думите, които пишеш, постовете които запълваш, участието ти и смисъла му за теб, тук. Но не за всички това е така. Позиция и мнение имат хора, които са дистанцирани от онова, за което дават мнението си. Това, за което питаш, за теб е дистанцирано и можеш така да си говориш всичко. Но за някои хора се налага да се изправят пред смъртта и да участват в събитията. А не да са отстрани и на скатано да дават мненията си.

А когато си участник, когато си сред водовъртежа - тогава мненията, позициите нямат никаква стойност. Тогава са моментите в които разбираш същинските стойности и ти проблясват ясно именно същностните неща.

 

Става въпрос за сложна форма на екзистенциален избор. Условията за взимане на такъв избор са толкова много, че е наивно разбиращ човек да иска еднозначен и точен отговор. Само човек, който разбира сложността на един такъв избор, който му се е налагало да го прави, може да е наясно колко е сложен такъв акт - на избор относно себе си. За теб това е просто думички и изразяване на мнение - думички някакви... много важно - но за теб тия думички имат една стойност... А за други хора - съвсем друга.

 

Настояваш че той можел да се ориентира докъде е стигнал в неговия път - но ти не можеш да видиш това, защото вече щеше да си го забелязала. Достигнал е най-малкото до момент, в който ПОЗНАВА, че говоренето на празни думи, е безсмислица и че Живота е много по-мъдър от думите на който и да било. И че каквото и да каже... сега, в този момент, ще е една лъжа - към него, към пътя си, към ЖИВОТА си. Ще е една лъжа към човека, живота и смъртта.

Настояваш че той може да види нещо си за себе си през тия въпроси, дори наивни да са. А ти - ти какво можеш да видиш с тях. Ако той сега каже нещо наивно на наивния въпрос... Живота "вижда и чува всичко" и всички думи, казани на себе си и пред себе си ще се наложи да се проверят, защото думите... са просто израз на състоянието в което се намира. А той ходи на места като пещери, катери чукари. Нали се сещаш че каквото и да каже от "наивните отговори", може да се случи така, че той самия да увисне на въжето заедно с много хора и да се налага някой да спасява останалите с живота си... и още много други неща, които ЖИВОТА предлага, за да провери говорещия дали са празни приказките... или са пълни със съдържание.

 

Така, че ти просто не разбираш какво питаш... не разбираш... защото ти самата ако отговориш нали се сещаш колко е хитър живота... И в твое лице също. Там, сред готовите цитати живееш в един фантазен свят в който всичко си си подредила и това за теб е достатъчно. Пишеш тук, или другаде по цял ден. Понякога и през нощта, за теб това е много важно. Но тук във виртуала е лесно, тук си защитена. Но там - в реала, особено на незащитените места всеки миг човек може да се изправи пред сложните си екзестиални избори... И то от тия... дето са критични... и финални и крайни. И после, ако живее, ще трябва да живее с тях. Това е генералната проверка на думите.

 

Когато се изправиш на бойното поле срещу обусловеното, заложеното, програмираното и наследеното... там оставаш гол... само с онова, което си отработил в себе си. Там, срещу безпощадния си противник, не вървят наивности, нито картонени собствени армии които се съграждат фантазно в мирно време. И там, на бойното поле в себе си... някои събития ЖИВОТА няма да ги чака... а ще ти ги стовари за миг... и решенията трябва да дойдат бързо, окончателно и заедно с тях... и отговорността.

 

И за всичко това не е нужно да се ходи чак в Тибет. Нито на луната, нито е нужно да си в белгия, франция или англия. Но тия избори не се правят зад компютъра, скрит и защитен сред дебрите на виртуала и форумите. Тия избори, са един изпит за всеки човек. Генерален изпит, отношението му към думите и изразяването на това, което му е отвътре. По това се разбира лесно кой какво говори, защо и когато не е минал своите си "изпити".

 

И както тук често се спряга заучената фраза "внимавай какво си пожелаваш" - тя е напълно валидна и спрямо останалите слова... Особено за това "ВНИМАВАЙ КАКВО ПИТАШ... и ВНИМАВАЙ КАКВО ОТГОВАРЯШ", защото може и да бъде "проверено"... Там, на едни "скрити" места, живота тече в своя ход и сложните негови форми чрез които се проявява не се контролират от празнодумството и фантазията. И докато човек се е изгубил в собствените си творени от него виртуални светове, там, "отвън", "реалния" живот има други "планове" за всеки живеещ...

 

А думите имат значение... за ония, които ПОЗНАВАТ, че всичко е от значение, особено думите, смисъла, изказа и... намеренията и изживяванията. 

Редактирано 14 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Редактирано 14 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

Комуникацията е общуване, с цел обмен на информация. За да бъде ефективна една комуникация, следва да има някакво въздействие. В случая единственоо въздействие на вашият тип комуникация е отегчаване на аудиторията и размиване на темата.

 

Единият пита едно и също милион пъти. Другият отговаря едно и също милион пъти. Единият е наясно, че никога няма да получи отговорите в смисъла и вида, в който той си ги представя и иска да бъдат /защото пък, ако вече не е наясно с това, изводът ще е още по-страшен/.

Другият е наясно, че никога няма да отиде на ниво, на което да каже нещо разбираемо за отсрещния, но продължава витаенето в неговото си ниво – което пък е безцелно, ако се прави с мисълта за въздействие върху безнадеждно неразбиращия го.

 

С една дума – става една каша, която от един момент нататък се превръща в досада.

Та… Въпросът ми е /а и за да имаме някакъв шанс да се върнем на темата/, кога един човек с претенции за осъзнатост, съзнава че става досаден?! И... до кога бута в грешната посока, ако е осъзнал, че посоката е грешна?!

Честно казано - предпочитам да не получа отговори!

Питането ми е ясно и конкретно. И няма нужда от излишно многословие.

Аз, самата бих отговорила ясно и конкретно.

Което разбира се, мен, лично не ме засяга по никакъв начин.

Не си правя илюзии че би разбрала, за мен ти тук си просто възможност чрез която пиша нещо.

Само използвам думите ти, които създават предпоставка и комбинация от обстоятелства.

Ако ставаше въпрос за личен разговор с теб, дори не бих започвал.

Написах ти го тук точно това няколко пъти и ти се радвам че условията тук, в комбинация с това, което си, ми дават възможността да напиша, това което пиша.

---------

няма по-добър пример за фантазно празнословие от създадения тук. Толкова конкретно - едно заглавие на книга, за мен филм. Гледах го преди толкова много години и още в мен стоят картините на децата около огъня, създаването на култа им, интригите помежду им, създаването и оформянето на лидера им, страховете им, първото им убийство на себеподобен, и всичко, което преминаваха - както всеки един от тях беше подбран толкова типологично. Как се оформиха постепенно като племе, създадоха си религия и се видя корена на човека в племенния строй. И още много други неща, които са сборна картина на появяването на социалните явления в реалния живот. И автора на идеята ползва тия неща за да изрази неговото дълбоко разбиране за човешките същества и онова, което крият вътре, за начините които всъщност "правят" живота ни. На всички... Че това е алегория, но в нея има всичко от всеки живот...

 

Всичко това пише ли го в линка по уики?

Хвана се за велзевул. Разбира се че видях линка - той затова е пуснат. Навремето, за това, което пиша, говорихме със Стоян, че думите за имената на дявола идват от персийски корени. Сега от линка видях, че превода там бил от иврит. Разбираш ли - колкото и да показваш нещо, за което да се вкопчиш, никога няма да разбереш нищо от това, за което се говори тук, отвъд границата сред която си се оградила да живееш. Това е положението и не ти стиска да го промениш. Защото оградата зад която стоиш за теб е покрита с готовите картини на вселената. Ама са само плакати, само заместители. За теб това е достатъчно... и си кюташ сред творбите си, само и само да си скрита.

 

Дори не се трогна с нищо, да докоснеш сама онова, за което се говори тук. Предпочете да си останеш недокосната зад защитеното си пространство, дори не четеш другите, щото за книгата или филма трябва да се напънеш. Ама и защо да се напъваш - нали има уики, нали можеш и да оправдаеш духовния си мързел. Това да си празнословиш за всякакви темички, е за теб като запазена марка тук. Като емблема си в това и се отличаваш с многото плам който влагаш в него. Но колкото и да е този плам, няма как да запълни празнотата и липсата на реалния живот в думите ти. На мен пък ми вършиш работа... заради чудесните типологични думички.