Следя темата , но на последък в мен се създава впечатлението , че тя е мутирала в темата " Кой е по-по-най?!".....

Дали е вярно това или само на мен така ми се струва ?

Ако това е вярно , следва въпросът "Какъв е нейният смисъл?!".

Струва ми се , че няма такъв. Ами да я затваряме тогава !

Други идеи?....

Редактирано 14 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

 

..................

О, май се оглеждаш в мен като в огледало, но за съжаление си с превръзка на очите и не можеш да се видиш. Препоръчвам ти, ако наистина си разумен човек, да бъдеш поне за известно време наблюдател на самия себе си. И тогава наистина ще се опознаеш...ако имаш съзнателност за това.

Непрекъснатото критикуване и омаловажаване на другите, не те прави с нищо повече от тях. Това е само една заблуда на твоя ум.

Следя темата , но на последък в мен се създава впечатлението , че тя е мутирала в темата " Кой е по-по-най?!".....

Дали е вярно това или само на мен така ми се струва ?

Ако това е вярно , следва въпросът "Какъв е нейният смисъл?!".

Струва ми се , че няма такъв....

Други идеи?....

Това е част от Пътя, Чечи.

Не се сърдя и не виня никого.

Хората сме различни индивидуалности, и по Пътя към осъзнаването, трябва да преминем през много перипетии, особено във взаимоотношенията си с другите индивиди.

 И... до кога бута в грешната посока, ако е осъзнал, че посоката е грешна?!

 

Може ли да кажеш, кой има претенции за осъзнатост, и дали когато се говири по темите, това означава че имаме някакви претенции.

И да обясниш, ако можеш, коя е правилната посока?

Редактирано 14 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

И да обясниш, ако можеш, коя е правилната посока?

Това не е част от пътя , а едно от многото му разклонения водещи до никъде .

Правилната посока се определя от смисъла на даденото нещо , а смисъла произлиза от същността на нещото.

Едва ли в този случай смисъла на "съзнание и неосъзнатост" са състои в това "кой е по-по-най".

"Кой е по-по-най" е по-скоро въпрос на съвсем частно изследване , и тук той едва ли има някакъв смисъл , макар и в определени случаи да е твърде подвеждащ .И хората се подвеждат по него тъкмо когато изгубят (отстранят , изолират) смисъла от неговата същност.

А осъзнаването , просветлението казано по "индийски" , се състои именно в това - разкриване на смисъла на нещата !

 

Нека отново да се повторя по "Библейски":

"Мъка изпитва душата , когато се разделя от тялото!".....разкривате ли смисъла на този закон на мисленето изобщо?  .....

Пък не знам как ще го наречете там по "индийски" . Но както и да го наречете , в същност става дума за едно и също нещо.

 

Казано обобщено :

Разкриване на смисъла на нещата ни дава начина на тяхното съществуване като явления , а законите на мисленето представляват начина на тяхното изменение и развитие . 

Този начин на мислене и действие е основата на научното мислене изобщо , т.е. така той съответстващ на действителността и е начинът да правим разлика между измислица и реалност.

Редактирано 14 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Може ли да кажеш, кой има претенции за осъзнатост, и дали когато се говири по темите, това означава че имаме някакви претенции. И да обясниш, ако можеш, коя е правилната посока?

Може и да не съм на нивата, на които витаете, но това, което със сигурност мога да кажа е, че едно от важните неща, които ни определят е способността ни да уловим момента, в който трябва да спрем. Борбата, дори когато нещо е безнадеждно, е заложена в човека изначално. Иначе не би оцелял. Това е ясно като бял ден. Но... от един момент нататък, когато нещата изгубят всякакъв смисъл, неосъзнаването кога да се спре, води до изводи различни от посоката, в която се опитваш да ме побутнеш.

Животът ни не е цитат от нечии книги и информацията, която поемаме ни влияе и ни доразвива, а не е самоцел, защото всеки от нас живее своя си живот, а никой класик от дебелите книги няма отговорите, нужни на всеки един от нас поотделно.

 

Навремето ние нямахме интернет и ходехме по библиотеките. Беше въпрос на чест на прочетем Достоевски преди да завършим гимназия. Явно ми е бил труден тогава. Това, което помня като въздействие беше, че му се ядосвах. Искрено и неподправено. И го питах на глас - защо провокираш толкова много въпроси, когато не даваш отговорите, а създаваш впечатлението, че ги знаеш?! Тогава реакцията ми е била най-нормалното нещо на света, но сега ми е смешна. Нали се сещаш защо?! Никой не може да сдъвче твоите отговори! Иначе, те не биха били твои!

Та... в този смисъл - дори едно дете в един момент спира да пита защо?!

 

Това не е част от пътя , а едно от многота му разклонения водещи до никъде .

Правилната посока се определя от смисъла на даденото нещо , а смисъла произлиза от същността на нещото.

Едва ли в този случай смисъла на "съзнание и неосъзнатост" са състои в това "кой е по-по-най".

"Кой е по-по-най" е по-скоро въпрос на съвсем частно изследване , и тук той едва ли има някакъв смисъл , макар и в определени случаи да е твърде подвеждащ .И хората се подвеждат по него тъкмо когато изгубят (отстранят , изолират) смисъла от неговата същност.

 

Нека отново да се повторя по "Библейски":

"Мъка изпитва душата , когато се разделя от тялото!".....разкривате ли смисъла на този закон на мисленето изобщо? 

Разбира се, че това да се правиш на по по по -по -най, не е част от пътя, а част от заблудите, които трябва да отхвърлим по Пътя на себепознанието и себеосъзнаването.

 

 

 

 

Рамус няма претенции да познава източните доктрини, все пак. Той описва/изразява своя път или своята уникалност.

 

 

Рамус си е забъркал бъркоч от Ошо и ню ейдж... и понеже изобщо не му е ясно какъв смисъл са вложили мъдреците в това пусто "осъзнаване", липсват му основите на познанието, е решил, че осъзнаване - това е да въздигнеш в култ егото си, да му се кефиш до захлас, да занимаваш хората непрекъснато със собствената си личност и да натрапваш нейните самскари и васани като "знание". Поредната гротеска - да, но "уникален" - само, ако се шегуваш.

Може и да не съм на нивата, на които витаете, но това, което със сигурност мога да кажа е, че едно от важните неща, които ни определят е способността ни да уловим момента, в който трябва да спрем. Борбата, дори когато нещо е безнадеждно, е заложена в човека изначално. Иначе не би оцелял. Това е ясно като бял ден. Но... от един момент нататък, когато нещата изгубят всякакъв смисъл, неосъзнаването кога да се спре, води до изводи различни от посоката, в която се опитваш да ме побутнеш.

Животът ни не е цитат от нечии книги и информацията, която поемаме ни влияе и ни доразвива, а не е самоцел, защото всеки от нас живее своя си живот, а никой класик от дебелите книги няма отговорите, нужни на всеки един от нас поотделно.

 

Навремето ние нямахме интернет и ходехме по библиотеките. Беше въпрос на чест на прочетем Достоевски преди да завършим гимназия. Явно ми е бил труден тогава. Това, което помня като въздействие беше, че му се ядосвах. Искрено и неподправено. И го питах на глас - защо провокираш толкова много въпроси, когато не даваш отговорите, а създаваш впечатлението, че ги знаеш?! Тогава реакцията ми е била най-нормалното нещо на света, но сега ми е смешна. Нали се сещаш защо?! Никой не може да сдъвче твоите отговори! Иначе, те не биха били твои!

Та... в този смисъл - дори едно дете в един момент спира да пита защо?!

Знаеш ли, скоро, говорих с едни малки дечица, точно по тези въпроси които разискваме сега - какво ще направят в подобна ситуация. Ставаше въпрос, за случая в който самолет се разбил на безлюден остров и за да оцелеят, хората са били готови да ядат труповете на приятелите си. Децата отговориха много ясно и категорично какво биха направили. Едни от тях, казаха, че ще ядат, за да оцелеят, а други - че никога не биха яли трупове на хора, а ще чакат смъртта, защото това е по-доброто решение. Тези деца, са по-съзнателни от много големи пораснали на възраст индивиди. И в никакъв случай не трябва да подценяваме децата, а трябва да говорим с тях като с големи хора, защото от тях можем да научим много неща.

За да бъде ефективна една комуникация, следва да има някакво въздействие. 

 

отегчаване на аудиторията и размиване на темата.

 

 което пък е безцелно, ако се прави с мисълта за въздействие върху безнадеждно неразбиращия го.

Всяко явление има много измерения. И те зависят от мерилото, измерваното, измерващия...

В случая тук комуникацията има много измерения - тя има за всеки своето значение. И когато е участник в нея, И когато е само "аудитория".

Дори в една аудитория, лектора има определена формална задача, роля и значение. Не е задължително лектора да забавлява публиката като основен приоритет пред другите му задачи. А е възможно въобще това да няма никакво значение и да отсъства.

 

колкото до аудиторията - тя е общо само при формално и повъхностно разглеждане. Всъщност всеки един от пасивните участници, е активен по отношение на това кое точно, как и защо възприема. И неговото отражение е негова лична отговорност. Тя е негова собствена задача. Това е мой активен поглед относно което и да е мое участие, без значение дали ще го изразя или ще остане в моето вътрешно пространство.

Идеята че всеки е нежно цвете, което просто реагира на стимули отвън, може да върви при цветята, но не и за хора, които имат претенции че разбират... и евентуално управляват вътрешния си свят. Иначе на приказки... знаещи и мултипликатори - много.

В този смисъл - "въздействието" е израз на вътрешните движения на един човек, вътре в него самия. Това е негова вътрешна отговорност... Ако той е достигнал до това да е в състояние да я поеме. Акок не - очаква "въздействието" само като реакция и според него "стимулите" са отговорни, докато той е в положение само да им реагира...

 

Сега до мен - не е целта на думите ми и участието ми тук, да забавлявам някого или да правя така, че да му е интересно. Аз следвам съвсем частни и свои вътрешни интереси идвайки и участвайки на това място. Ако вижда нещо сред думите, ако отразява нещо от себе си - ползва ... или просто се оставя да реагира. При втория случай привижда че е в мен е причината той да реагира по един или друг начин. Според него - е разбираемо защо смята така. Според мен - той носи отговорностите си дори относно реакциите си. Както аз ги нося.

Вярно е получава се разминаване. Все пак добре разбирам че едно да смятам че хората могат да управляват и познават себе си и вътрешните си движения от всякакво естество. А че друго е, че повечето хора не са в състояние да го правят. Да, разминаване е. Достатъчно е че толкова години се занимавам да разбера защо хората толкова много се различаваме един от друг... и къде са приликите и разликите... И все пак - аз живея по начин по който определени неща са в моя свят. Не го проектирам върху хората, независимо че често изглежда да не е така.

 

Но така или иначе - за мен е важно какъв сядам пред клавиатурата, какво ще напиша, какво ще се случи в мен и дали ще стана от стола, тук, по различен начин от тоя, с който съм седнал преди това.

За мен - само това има значение. Виждам ясно колко слабости са налице в комуникацията ми - виждам ги повече отколкото всеки един от тук пишещите, дори относно мен. Имам формален работен профил на всеки от пишещите тук. Има моменти, в които изследвам доколко профила съответства, дали е достатъчно адекватен за да предскажа поведение, реакции... По-често греша, някои ме изненадват, после виждам че съм направил пропуски в отражението и създаването на профила.... и т.н. Има и още други посоки... и лични цели за мен. Те не касаят никого другиго - само мен. Аз сам сядам тук, сам  през себе си пиша, сам ставам и сам оставам. Дори и сред онези, които "другите" наричат "близки" съм сам.

Така, че... комуникацията има много измерения - както всичко друго. Мен винаги ме интересува онова, което остава... а не което идва и си отива.

 

Аз съм единствения човек, за когото в този форум се пуснаха толкова много лични данни. От името, през миналото и биографични особености, до социален статус, професия...

Никой тук от пишещите не е посмял да покаже лицето и по-нататък в реала си, кой е той. Веднага се намериха хора които да използват личната информация за своите си чисто лични цели. Но същите хора ги използваха, дори без да ме попитат. А дори не казаха нищо за себе си. Въпреки че личните данни бяха пуснати на лични съобщения, бяха изложени пред всички, само и само да се намери пролука и да се афишира личното лицемерие на използващия ги. Коректен беше само СКЕПСИС, който запази тази коректност и досега. Не крия нищо - няма нищо за криене. Чудя се - доколко в сделката на всеки от вас, най-важния елемент е именно да е достатъчно скрит. И колко е важна тази сделка за всеки.

Редактирано 14 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ако изводът ти от постовете ми до тук е, че подценявам децата - наистина няма смисъл да продължавам!

Хубав ден, Ауми!

Ако изводът ти от постовете ми до тук е, че подценявам децата - наистина няма смисъл да продължавам!

Хубав ден, Ауми!

Това го казах не лично към теб, а като продължение на разговора който водим тук.

 

Разбрахме приома ти на "казвам ти дъще, сещай се снахо" и че намираш смисъл дори и написаното да не достигне точно до човека, на когото отговаряш, а до който и да е друг... Но - ако нещото е достигнало до другите и е безнадеждно да достигне до адресата ти, колко дълго дъвчеш едно и също... Това е въпросът. Не моят към теб. Принципно въпросът в този случай.

 

И никога не съм мислела, че някой е длъжен да забавлява някого във форумите. Тук всеки прави нещата за себе си. Това, че някои го увъртат - си е техен проблем.

Редактирано 14 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

 

Аз съм единствения човек, за когото в този форум се пуснаха толкова много лични данни. От името, през миналото и биографични особености, до социален статус, професия...

Никой тук от пишещите не е посмял да покаже лицето и по-нататък в реала си, кой е той. Веднага се намериха хора които да използват личната информация за своите си чисто лични цели. Но същите хора ги използваха, дори без да ме попитат. А дори не казаха нищо за себе си. Въпреки че личните данни бяха пуснати на лични съобщения, бяха изложени пред всички, само и само да се намери пролука и да се афишира личното лицемерие на използващия ги. Коректен беше само СКЕПСИС, който запази тази коректност и досега. Не крия нищо - няма нищо за криене. Чудя се - доколко в сделката на всеки от вас, най-важния елемент е именно да е достатъчно скрит. И колко е важна тази сделка за всеки.

 

NPD винаги е придружено и с други психични отклонения. Ще използвам този постинг, за да добавя и параноя към диагнозата ти.

Разбира се, че това да се правиш на по по по -по -най, не е част от пътя, а част от заблудите, които трябва да отхвърлим по Пътя на себепознанието и себеосъзнаването.

 

Точно това ми е смешното! Някои хора имат големи претенции, а не са осъзнали елементарни неща, например че:

• всеки си има път в живота, независещ от този на другите и "истините" за един, може да не са "истини" за друг.
• няма човек, който да не получава уроци/изпитания, чиито решения и изводи да не окажат влияние в/у неговото израстване
• подигравките и унижаването не те правят повече от другите, тъкмо обратното е
• не може да претендираш за високо духовно равнище и да си изпускаш нервите постоянно, защото някой те е провокирал
• не може да претендираш за високо духовно равнище и да се пъчеш из форумите колко си постигнал, защото всеки е на различно ниво и всеки трябва да върви напред спрямо собствения си "индивидуален план"

Редактирано 14 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

 

Точно това ми е смешното! Някои хора имат големи претенции, а не са осъзнали елементарни неща, например че:

• всеки си има път в живота, независещ от този на другите и "истините" за един, може да не са "истини" за друг.
• няма човек, който да не получава уроци/изпитания, чиито решения и изводи да не окажат влияние в/у неговото израстване
• подигравките и унижаването не те правят повече от другите, тъкмо обратното е
• не може да претендираш за високо духовно равнище и да си изпускаш нервите постоянно, защото някой те е провокирал
• не може да претендираш за високо духовно равнище и да се пъчеш из форумите колко си постигнал, защото всеки е на различно ниво и всеки трябва да върви напред спрямо собствения си "индивидуален план"

 

Самата Истина!

Знаеш ли, скоро, говорих с едни малки дечица, точно по тези въпроси които разискваме сега - какво ще направят в подобна ситуация.

Aуми, докога бе мила, ще продължаваш да ръсиш бисери? Ми, имено защото са били малки дечица, които никога не са попадали в ситуации, когато трябва да правят екзистенциален избор, те са били толкова категорични. Категоричен може да е само някой, който няма опит.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Ще ти разкажа една история, която се е случила с един мой учител преди много години в Колумбия. Пътува със съпругата си и още един негов ученик с междуградски автобус. Попадат на засада на партизани (там имаше едни ултралеви групи, които бяха свързани и с наркокартелите). Свалят всички пътници от автобуса и ги държат 4-5 часа като обсъждат дали да ги разстрелят на място или да вземат за заложници тези от тях, които не са колумбиици (този учител е европеец и не е монах). Накрая, все пак, решават да ги пуснат - не помня точно по каква причина. И знаеш ли с какво се занимавал този учител през цялото време, докато партизаните решавали дали ще живеят или не? Продължавал най-спокойно да си пише книгата, която бил започнал. На ръка, защото това е от времето преди мобилните комуникации и лаптопите.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Айде, сега съкровище ненагледно, да те питам: можеш ли да кажеш категорично как ти би се държала в тази ситуация, какви емоции би изпитвала и как би реагирала?

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Aуми, докога бе мила, ще продължаваш да ръсиш бисери? Ми, имено защото са били малки дечица, които никога не са попадали в ситуации, когато трябва да правят екзистенциален избор, те са били толкова категорични. Категоричен може да е само някой, който няма опит.

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Айде, сега съкровище ненагледно, да те питам: можеш ли да кажеш категорично как ти би се държала в тази ситуация, какви емоции би изпитвала и как би реагирала?

Бих се усмихвала на партизаните! Защо трябва да се съпротивлявам?! Ако трябва да умра, значи такава е Кармата ми.

 

................

А за децата мога да ти кажа, че са също толкова различни, колкото и възрастните. И някои от тях са много по-опитни и по-осъзнати от тях. Например питах едно 5 годишно дете, което отказва да яде месо, защо го прави, а то ми каза, че не иска да яде убити животни, защото това е нещо много лошо. Питах го дали може да се яде риба, а то каза, че рибата също е живо същество и има душа, сърце и очи. Кажи ми откъде това дете знае и осъзнава тези неща, след като родителите му са месоядни?!  

Редактирано 14 септември 201313 г. от Aumi (преглед на промените)

Ми, имено защото са били малки дечица, които никога не са попадали в ситуации, когато трябва да правят екзистенциален избор, те са били толкова категорични. Категоричен може да е само някой, който няма опит.

Именно! Горе-долу това имах предвид и аз в предния си пост за децата. В един момент човек пораства... Дори и да не иска - животът му го налага.

Искаме свободата да имаме право на избор, а когато имаме избор и трябва да го направим - предпочитаме да бъдем деца...

Едит - не, за да избягаме от избора, а заради леснотата на детската категоричност.

Редактирано 14 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Извинявам се , че отново пускам този пост , но ми се стори уместно той да бъде резширен и допълнен като нещо по-цяло .

 

                                                          Правилната посока 

Правилната посока се определя от смисъла на даденото нещо , а смисъла произлиза от същността на нещото.

Едва ли в този случай смисъла на "съзнание и неосъзнатост" са състои в това "кой е по-по-най".

"Кой е по-по-най" е по-скоро въпрос на съвсем частно изследване , и тук той едва ли има някакъв смисъл , макар и в определени случаи да е твърде подвеждащ .И хората се подвеждат по него тъкмо когато изгубят (отстранят , изолират) смисъла от неговата същност.

А осъзнаването , просветлението казано по "индийски" , се състои именно в това - разкриване на смисъла на нещата !

Това обаче не е достатъчно !

Нека отново да се повторя от друг пост по "Библейски":

"Мъка изпитва душата , когато се разделя от тялото!".....разкривате ли смисъла на този закон на мисленето изобщо?  .....

Пък не знам как ще го наречете там по "индийски" . Но както и да го наречете , в същност става дума за едно и също нещо. 

 

Казано обобщено :

Разкриване на смисъла на нещата ни дава начина на тяхното съществуване като явления , а законите на мисленето представляват начина на тяхното изменение и развитие . 

Този начин на мислене и действие е основата на научното мислене изобщо , т.е. така той съответства на действителността и е начинът да правим разлика между измислица и реалност.

Редактирано 14 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Разбрахме приома ти на "казвам ти дъще, сещай се снахо" и че намираш смисъл дори и написаното да не достигне точно до човека, на когото отговаряш, а до който и да е друг... Но - ако нещото е достигнало до другите и е безнадеждно да достигне до адресата ти, колко дълго дъвчеш едно и също...

използвам прост похват - адресата е само формален. Допуснах и че ти визираш не само мен, а и Скепсис. Но аз пиша как това се отразява вътре в мен и какви думи се пораждат на едно от нивата.

-----------------------------------

Ползвам адресата само условно. Форумната комуникация има своите психични особености. Визирам похват при който когато един човек е лично засегнат той е ангажиран със защитните си реакции. Най-малко в дадения случай нещо би стигнало до него. Защото защитните реакции пречат и променят възприятието в съответствие с програмата си за защита дирижират и иземват всичко във вътрешния свят. Всички системи почват да работят за тях. Това вече е фаза, която когато си влезнал е безпредметна за комуникиране. Но когато се води формален "диалог" но пред другите четящи, се използва елементарния извод, според който докато някой е само зрител на чужд за него диалог, то в него няма достатъчно основания да се развие защитна лична реакция. И когато такъв "диалог" се отразява през него, в него самия се отразяват и двете гледни точки, без да са налице пречките на личните защитни негови реакции, променящи винаги адекватността му към реала. Чрез всичко това се задейства вори пасивно, но да се задействат вътрешни движения, резониращи на разговора. За едни - се припознават през изразите на едната формална "страна". Други - през другата. Всъщност всеки човек има в себе си и двете страни на които и да са диалози... Въпроса е, че той избира да чува винаги едната, дежурната, която играе ролята му на АЗ. ...

 

Това е прост похват, използва се навсякъде, аз само леко го модифицирам. Има много негови усложнени и динамични варианти, основани на принципите и познанията за човешките психични процеси.

 

Разбира се - горното ми обяснение е опростено и е валидно само при положение че не са налице други комплексни взаимодействия, защото в групови транзакции те са неизбежни като динамика и прояви.

Например всеки път, когато мохини привижда че Локумка е атакувана от мен, веднага скача на защита. Тя, разбира се има и други "спусъци" на които веднага отликва - ясно и отчетливо. Но това вече са формални игрови взаимодействия. Аз разглеждам само и единствено от переспективата на самия човек,

---------------------

Има и още нещо, но то вече касае само мен, н за мен това е най-важното.

Вече на други места бях написал, че това, което пиша тук, е част от много по-голяма схема, по която изяснявам множеството си вътрешни процеси. Много от написаното, основната му насока и приоритет са, че е написано от мен, за мен. Аз съм основния си четящ. Аз съм този, който се връща и чете предишни написани неща, изяснява, променя, анализира думи, постановки, изказ, реакции... Това всъщност отнема много голям ресурс, ментален ресурс и невинаги мога да го отделя само за това, предвид, че през деня звънят телефони, говоря с разни хора по работа или ангажименти...

 

Както и да е - завършвам с това, като се връщам на основното от предните ми думи - комуникацията, както и всичко останало има безкрайни проявления - и значението на което и да е, се определя единствено по Определящия го. и го отразява кой е той.

Редактирано 14 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

О, май се оглеждаш в мен като в огледало, но за съжаление си с превръзка на очите и не можеш да се видиш. Препоръчвам ти, ако наистина си разумен човек, да бъдеш поне за известно време наблюдател на самия себе си. И тогава наистина ще се опознаеш...ако имаш съзнателност за това. Непрекъснатото критикуване и омаловажаване на другите, не те прави с нищо повече от тях. Това е само една заблуда на твоя ум.

 

 

 

Така е с всички хора, страдащи от NPD. За тях хората са само огледала.

Такива хора виждат света черно-бял. Или въздигат някого на пиедестал, или го презират. Често презират хора, които са постигнали повече от тях в живота. Поради завист, че те самите не са успяли. Отделно често страдат от параноични идеи, че на тях някой друг им завижда, щото...нали...са толкова велики, че посредствените могат само това - да се пукат от завист. Няма средно положение, няма други цветове за тях.

Най-лесният начин да познаеш дали срещу теб стои човек, болен от NPD, е в общуването с него. При най-обикновен поздрав за "добър ден" всеки нормален човек ще отговори съответно и учтиво, но един нарцис ще реагира грубо, агресивно и абсолютно извън контекста на ситуацията. Тук много хора му говореха по този начин, но неговите неадекватни реакции не спряха. Хората се опитват да намерят "общ език" с него, а в ответ получават някакви пълни изращения на казаното и мотивите им, в които се наблюдава и тотална липса на респект към адресата. 

Защото нарцисът изживява нормалните социални ситуации като нападение към неговата илюзорна личност. Всичко, което не стимулира и не поглажда егото му, е заплаха за съществуването му. Оттам и агресията, опитите за унижение, присмиване, принизяване - целта е чрез унижението на другия да бъде затвърдено собственото величие и неприкосновеност. За нарциса светът е враждебно и много неуютно място.

Един нарцис може да бъде напълно разбран само от друг нарцис. А във връзките си обикновено предпочитат хора, които също страдат от непълноценност. За да могат да се хранят от тях, да ги тъпчат, докато не ги сринат тотално психически и не се прехвърлят на следващия обект за изсмукване.

 

С нарцис не може да се общува нормално. С нарцис се общува или като паднеш до неговото ниво, докато не започне да се пропуква черупката на фалшивата му личност, или с непрекъснато ласкаане, изразяване на възхита и одобрение, обожание. А най-добре е изобщо да не общуваш с нарцис, тъй като те са емоционални вампири. Само вземат поради психична недостатъчност и непълноценност. 

Бих се усмихвала на партизаните! Защо трябва да се съпротивлявам?! Ако трябва да умра, значи такава е Кармата ми.

Може би, би се подмокрила. Или би припаднала. Или би изпаднала в истеричен кикот. Може би, би опитала да избягаш. Може би, би започнала да успокояваш другите. Или пък би започнала да се молиш на Бог. Хиляди варианти има, Ауми. Няма как предварително да знаеш.

И между другото, ако някой е насочил зареден АК в лицето ти и е много изнервен, не ти препоръчвам много-много да му се усмихваш и кикотиш, щото изходът може да е летален.

Ползвам адресата само условно.

За мен това е повече от ясно! И няма смисъл да го доказвам, защото вече трябва да си го разбрал.

 

 

Много от написаното, основната му насока и приоритет са, че е написано от мен, за мен. Аз съм основния си четящ. Аз съм този, който се връща и чете предишни написани неща, изяснява, променя, анализира думи, постановки, изказ, реакции... Това всъщност отнема много голям ресурс, ментален ресурс и невинаги мога да го отделя само за това, предвид, че през деня звънят телефони, говоря с разни хора по работа или ангажименти...

Ето това на мен ми е непонятно. В смисъл - опитвам се да те разбера, но се разминава на светлинни години от начина, по който бих реагирала аз и за това този екхибиционизъм ми е неразбираем, а след като не отразява гледната точка на останалите - и леко безсмислен.

Например аз бих си го писала на уърд документ на лаптопа и бих се връщала към него когато си искам и колкото си искам - насаме. Това е разликата между мен и теб. И ако го казвам на глас то е, не защото имам нещо против това, което ти правиш. Не! Всеки реагира съобразно себе си и никой не може да влезе в калъпа на другия. Просто ми се разминава начина, по който ти отразяваш реакциите на останалите, със собственото ти твърдение, че за себе си интересният си само и единствено ти. Както и да е. Не е толкова важно.

 

 

Както и да е - завършвам с това, като се връщам на основното от предните ми думи - комуникацията, както и всичко останало има безкрайни проявления - и значението на което и да е, се определя единствено по Определящия го. и го отразява кой е той.

Именно! Но, когато искам да отразя себе си чрез себе си - се гледам в огледалото /ясно е, че имам предвид насаме/. Когато искам да отразя себе си чрез останалите - комуникирам... Или се опитвам...

Редактирано 14 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

 

Както и да е - завършвам с това, като се връщам на основното от предните ми думи - комуникацията, както и всичко останало има безкрайни проявления - и значението на което и да е, се определя единствено по Определящия го. и го отразява кой е той.

 

Интересно е да наблюдавам как един пълен комуникационен инвалид пише за комуникация. Сега остава някой и да му повярва, че това, което описва, е комуникацията... Човек, напълно неспособен на обратна връзка, на резонанс.

Така е с всички хора, страдащи от NPD.

Гледам коалицията се оформи. Вече има трима членове, май.

Може би, би се подмокрила. Или би припаднала. Или би изпаднала в истеричен кикот. Може би, би опитала да избягаш. Може би, би започнала да успокояваш другите. Или пък би започнала да се молиш на Бог. Хиляди варианти има, Ауми. Няма как предварително да знаеш.

И между другото, ако някой е насочил зареден АК в лицето ти и е много изнервен, не ти препоръчвам много-много да му се усмихваш и кикотиш, щото изходът може да е летален.

Познавам добре себе си. Не съм страхливка и не ме е страх от смъртта!

Но най-интересното тук, е твоето мнение. Защото ти си последовател на Буда, който учи към непривързаност към живота и тялото!

Гледам коалицията се оформи. Вече има трима членове, май.

Да, както и вашата!

Едните избират единият път, а другите -другия.

Виж подписа ми!