Нараняването е личен избор.

 

Трето, ако някой се чувства нападнат или уязвен от въпросния потребител, това си е негов проблем, над който е добре да се замисли. Защото никой и нищо не може да ни нарани, освен ако ние не му позволим и не решим (нямам предвид физически). Тъй че това, че пренасочваш разговора непрекъснато към Рамус говори само за себе си.

 

Това са детски неща, някои ги обобщават с фразата "проблеми на растежа", други - "детски болести".

Я, аз да те подхвана Рам.

Ти да не би да не знаеш, че мнозинството от участниците са на това ниво? А? Сега ли забелязваш?

Ако не зависи, значи още не е дорасъл и няма смисъл да говори за духовност и за психология. Не заради другото, а защото не му е мястото сред това. Но понеже днес всеки претендира за място навсякъде, постепенно периметър за пораснали, се изпълва с деца, които носят детските си болести ходейки на групи навсякъде.

Всеки прави толкова, колкото може.

Толкова могат, толкова правят.

 

Както се вижда не пиша във форумите за политика или общи приказки. Има толкова много други раздели в калдата - защо на някои хора им е интересно тук?

Вал, като модерираше тук, ми беше предложил да открия нова тема за будизма, където да се говори сериозно, щото и мен ми беше писнало от всякакви безумици. Обеща ми да я модерира сериозно. Отказах се, защото ми беше ясно, че няма как да стане.

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Хусерл пък се опитва да рзреши този проблем като разшири границите на опита така, че да достигне до адекватно познание за въпросния трансцендентален субект... Не успява, тъй като такъв субстанциален Аз просто няма.  

Не съм чела нищо на Хусерл и нито любопитството ми, нито егото ми е толкова голямо, за да ме мотивира за такъв подвиг. Но... Докато четях тук и там по темата, точно това си помислих, вярваш или не - дали накрая е намерил това, което търси... защото сигурно е страшно, ако на края на пътя няма храм...

 

Мери, може би... ако още веднъж прочетеш... АВТОРЕФЛЕКСИЯ - съвсем не се подвеждай по думичките, приличащи и другите пишещи за явлението. Само думичката си прилича. Но не и съдържанието. Написах по него не малко - прилича ли ти по нещо на това, което си цитатнала по-горе? Ако толкова те подвеждат думичките, да сложа друга думичка. Но съдържанието е важно МЕРИЛ - толкова ли е неразбираемо. Ако опиташ още веднъж. Никой не е писал за това досега, нямало е откъде да гледам или заимствам. Всички думи са това, което е изведено през доста години. Това не са философски опити и упражнения колко съм (из)мислителен.

--------

Скеп, всъщност има решение на задачата. Така, както е заложена в твоите думи, изглежда нерешима, само защото условията са подбрани, за да е така. Всъщност постановката в това условие, ако въобще долавям адекватно, най-общо е вечния проблем за ограничението границата и ограничения в него. Проблема е че в тия задачи субекта е поставен като следствие на рефлексията. А не като причина, а останалите константи - като негови производни. Разбираш ли всичко се променя при промяна на само едно единствено условие.

 

Но това е само до математиката. Всъщност отвътре проблема е решим. Въртя се около това, вече повече от 20 години. В началото подходих традиционно. Но се оказа че проблема има решение. То дори не е сложно, дори е очевидно. Въпрос на възприемане е Скеп. Останалото е просто технология, която с времето се екстрактва.

Така написано става още по-тъмно... Вървиш самостоятелно по път, по който други вече са минали и в един момент, в който все пак си решил да вдигнеш поглед, някой отнякъде от страни ти нашепва, че и в края на твоя път няма да намериш това, за което си тръгнал, защото този отговор не съществува в чистия вид, в който го искаш... Всичко е относително...

 

А доколкото другите, които наричаш свидетели и стъпването ти по тях - приеми, че не го казвам в контекста на това, какво им причиняваш на тях. /Въпреки, че наистина съм на мнение, че нямаш правото да го правиш... В крайна сметка всеки е тук по собствената си воля и може да си тръгне, когато си иска. А и аз и ти си говорим и сме на различни мнения, но нито сме се нагрубили, нито сме се наранили, нито въобще става въпрос за това./ Става въпрос, че с цел предизвикването на свидетелите по този начин, самият ти вече ги поставяш в определена позиция и не им даваш шанса да реагират по различен начин освен този, който самият ти очакваш. Един вид - стигаш до изводи твои, непрочетени никъде, с твое си съдържание, но... и параметрите, които си задал изначално пак са твои и са относителни... Ако промениш параметрите, ще се промени и реакцията, ще се промени и резултата ти... Както и да е...

 

Между другото прочети "Тази любов" на Ян Андреа Щайнер - любовник, секретар и приятел до гроб на Маргьорит Дюрас. Не е обикновена любовна история, а това, което те занимава... Би било една проверка за теб дали ще я изтърпиш, а от там и лека помощ в отговор на това, е ли въпрос за авторефлексия или за обикновен ексхибиционизъм... Книгата прочетох по препоръка на Сисоне в съответната за това тема... Това последното го казвам като доказателство, че наистина не те препращам към обикновена и сълзлива любовна история...

 

Я да видим как някой ще бъде наранен, ако не отреагира на наранености. Как ще стане това - като кажа нещо си... като кажа едно или друго? Как да стане - от думи? Без реципиент, който да носи нараняването си вътре в себе си, няма начин да се проведе "сигнала".

Защо отговорността не попада на този, който реагира, след като няма нищо по-елементарно да не реагира, само като смени фокуса на възприятие.

 

Тук си прав. И не съвсем. 

Най-трудно е да не се реагира на болката.

Могат да не реагират такива като мен, които наистина не приемат себе си насериозно.  

Не съм чела нищо на Хусерл и нито любопитството ми, нито егото ми е толкова голямо, за да ме мотивира за такъв подвиг. Но... Докато четях тук и там по темата, точно това си помислих, вярваш или не - дали накрая е намерил това, което търси... защото сигурно е страшно, ако на края на пътя няма храм...

Не, Мери, не е. "Кризата на европейската наука" в психологически план отразява неговата лична професионална криза като философ. Уникален интелект. Ако не се е захванал с философия е щял да бъде един от на-големите математици на 20-ти век. Просто по пътя на философията или психологията стигаш само до някъде. Казано съвсем просто, оставаш сред "картинките", но не можеш да надзърнеш зад тях. Тези картинки могат да са много красиви, вълнуващи и дълбоки. Много по-различни от еднообразните сиви картинки на средния човек. Но са картинки. Картинките се появяват и стопяват от само себе си. Пространството, в което възникават и изчезват е това, което е от значение.

 Ако промениш параметрите, ще се промени и реакцията, ще се промени и резултата ти

Мда. Много си поумняла нещо ми се струва. Да не е от морския въздух?

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Един вид - стигаш до изводи твои, непрочетени никъде, с твое си съдържание, но... и параметрите, които си задал изначално пак са твои и са относителни... Ако промениш параметрите, ще се промени и реакцията, ще се промени и резултата ти...

 

Но... от друга страна, именно зададените параметри могат да измерят степента на манипулативност на субекта(без главни букви).

Не, Мери, не е. "Кризата на европейската наука" в психологически план отразява неговата лична професионална криза като философ. Уникален интелект. Ако не се е захванал с философия е щял да бъде един от на-големите математици на 20-ти век. Просто по пътя на философията или психологията стигаш само до някъде. Казано съвсем просто, оставаш сред "картинките", но не можеш да надзърнеш зад тях. Тези картинки могат да са много красиви, вълнуващи и дълбоки. Много по-различни от еднообразните сиви картинки на средния човек. Но са картинки. Картинките се появяват и стопяват от само себе си. Пространството, в което възникават и изчезват е това, което е от значение.

Знаеш ли... Написах го и си помислих... как постоянно искаме да има смисъл, искаме да има за какво, искаме непременно да има храм в края на пътя... и какво означава това... че ако сега, точно в този миг поемем последния си дъх, целият ни живот се обезсмисля, защото не сме стигнали до там, до където непременно аз-ът ни иска да стигне... А ако не ни е писано да ни се случи... нима цялата красота по пътя трябва да се стопи като безсмислие... Като да ти отнемат правото на последна дума... А кому е нужна тази последна дума...

Не ми действа добре тази тема...

Но... от друга страна, именно зададените параметри могат да измерят степента на манипулативност на субекта(без главни букви).

Манипулативност по отношение на кого или какво - на свидетелите или на собствените си изводи... И на кого би му пукало повече в този аспект...

Но... от друга страна, именно зададените параметри могат да измерят степента на манипулативност на субекта(без главни букви).

Малии. И ти си поумняла много!

Ще се преместя в раздел "Празни приказки".

Ами да, има някаква еднообразност в задаването на параметрите.

искаме непременно да има храм в края на пътя...

Никакъв храм няма там, нито пък рай, Нирвана и други такива. Един мой учител казва така: "Това е като да отворите една врата. След нея друга и така до безкрай. " Не че формално погледнато няма край, но когато навлезеш в пътя наистина всичко е толкова вълнуващо, че изобщо спираш да мислиш за това. Пътят не е някакво мазохистично начинание, в което трябва да се тормозиш и самоизмъчваш в името на някаква бъдеща цел.

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Манипулативност по отношение на кого или какво - на свидетелите или на собствените си изводи... И на кого би му пукало повече в този аспект...

 

И в двете направления, Мерилко, и в двете.

Аз лично съм привърженик на премерената провокация, защото смятам, че има вариант някой от провокираните да прояви творческо мислене.

 

Отдавна, в друг форум, ме обявиха за "идиот", "боклук" и проч. защото защитих една учителка, която беше поставила задача-есе на тема "Аз мразя баща си".

Редактирано 14 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Тук си прав. И не съвсем. 

Най-трудно е да не се реагира на болката.

Могат да не реагират такива като мен, които наистина не приемат себе си насериозно.

нима е важно дали съм прав? за каквото и да е. За мен, поне, не е важно. Няма никаква стойност дали съм прав. ОПитвам да обясня нещо чрез мерил. Тя както и да го прочете, пак свежда нещата до гледната си точка, Въпреки че нещо в думите й, зад думите й показва че някъде зад тях... има нещо с което докосва изразеното от мен. Но е толкова неприемливо, толкова абсурдно, че се защитава дори от възможността да го допусне до себе си.

 

Колкото до трудното - кое му е трудното? Ще разкажа нещо - използвайки твоите думи, ще продължа с една история. От моя живот и децата ми. Отдавна не съм се връщал на това в спомените си,,, а сега изскочиха толкова ясни картини, както и да е. Ето я историята - тя касае простата смяна на нагласата и отпадането на нещо толкова просто като "гъдела":

Вечер, пред телевизора на фотьойла стои момиче на около 11 години. Гледа почти хипнотизирано анимационен канал. Понякога сякаш излиза от хипнозата и се потапя в разговора в стаята между другите двама човека. но после отново потъва в хипнозата на анимацията. Докато се води разговора в стаята между мен и майката на момичето си говорим точно за смяната на нагласата. В един момент детето за пореден път излиза от хипнозата, закачам го и почваме да се боричкаме и да я гъделичкам. Тя се киска и се смее... после се опитва да ме гъделичка и мен. Първо реагирам, после й показвам че сякаш нямам гъдел. Тя първо е доволна, че може да ми го "връща" и да върви играта. Но после като спирам да реагирам почва да се дразни. После се сеща че сякаш правя нещо - и ме пита за него. Обяснявам й че е сякаш нещо "сменяш в главата си". Сякаш се получава "мърдане"... И изведнъж ми хрумва как да й го покажа. Показвам й как я гъделичкам по петата, тя веднага реагира бурно - с движение и смях. После й казвам да се загледа в телевизора - тя сякаш само това е чакала... и потъва в хипнозата си. пак я гъделичкам по петата - дори не стига до нея. никаква реакция, потънала в хипнотичните видения на телевизора. Никаква реакция - продължавам, сякаш нищо. Един и същ стимул, само заради смяната на фокуса, смяната на нагласата, произвежда до смяна на перцепцията. Единия канал отвътре, запушва другия. А мозъка може да реагира само на един канал. Може да се направи прост опит - първо се убождаш на едно място... ясен сигнал. После се убождаш на две места едновременно. Не става - само едното можеш да възприемеш. За другото сякаш не го правиш въобще... Това може да се използва по много начини.

 

Връщам се отново на детето и хипнозата. Привличам й вниманието и се фокусира върху мен. И й показвам просто че докато гледала телевизията, съм я гъделичкал и тя ме гледа изумено, защото дори не е усетила каквото и да е. После й показвам че аз го правя по същия принцип. Няма как да й обясня, но "го излъчвам" образно и с жестове и то отива до нея по "другия канал", дето думите нямат особено значение... Гледа ме няколко секунди и чакам да стигне до съзнанието й, че си трябва техническо време за това.  Пак се боричкаме, пак й показвам че гъдела може да се спира. Тя разбира че докато я гъделичкам е слаба и не може да се контролира, дори не може да се бори и заедно със смеха отпада и възможността да ме пребори и разбира че ако може да спре да я е гъдел, ще може да направи като мен. Пак ме пита как става и какво точно правя. Няма как да й обясня, но пак използвам "оня, другия канал". После пак изчаквам и й казвам да опитаме нещо - казвам й че не е трудно, щом може да се получи с телевизора дори спонтанно. Опитвам да импровизирам, спирам се на първото, което ми идва наум като аналогия. Казвам й да си помисли, че на върха на езика има нещо лютиво. И й пари. Докато се пробва и виждам през очите й как в съзнанието й се появява идеята за лютивото и езика и образа на това че й люти сякаш мърда и езика си. И невидимо за нея извън зрителното поле прекарвам пръсти по петата - никаква реакция. И й го показвам - тя е пак изумена. После й казвам че може и без картината на лютивото на езика. Става само като "мръднеш нещо"... и пак използвам "другия канал".  Разчитам на интуицията и в двама ни - после я карам да опитваме. Докато е налице. После няколко години след това се връщахме при разговор. Майка им се научи да го прави само като гледаше всичко това. И другата дъщеря още малка се беше научила да го прави - това същото. Сега вече сигурно са забравили... но за мен всичко това остана, защото не беше игра, а беше част от живота ми като изследовател.

 

Мисълта ми е, че чрез прости и елементарни способи е възможно да се променя нагласата. Може и чрез манипулация на фокуса. Ако се навлезе в тия неща, се стига до изумителни ефекти. Въпроса е не в ефектите, а в познаването и използването им в точния момент, по точния начин.

 

Психичната рана, не е болка. Самата болка се конструира в самия мозък. Точно определени нервни окончания са свързани в мозъка да подават сигнал за нередности. Мозъка след такъв сигнал подава усещането на болка. То е вторично. Не е директно. Вторично е, произвежда се от мозъка и е част от много по-обща защитна система чрез поредица от обратни връзки.

Психичната болка е психичния аналог на физиологичната, която спрягах в предишното изречение. Тя се конструира напълно точно в комбинация от сигнали и интерпретацията им. Но може да се конструира и без сигнали - аналог на второсигналния павловски рефлекс, но в психичното поле.

 

Така, както се спира гъдел и не се реагира на стимул чрез изместване на фокуса, може да се изработи и прекъсне появата на психичната реакция на което и да е - включително и на болката, на омраза или терзание, на страх или изживяване.

Прости работи са. Нищо трудно няма. Но се иска нещо... очевидно нещо не достига, за да се направи. Нито учител е нужно, нито е важно да го има. Ако го има - идва отвън и няма стойност, защото не е лично откритие. Ако дойде отвътре, ще дойде заедно с мотивацията, без трикове, без внушения или убеждения. Има си неща, които просто като им дойде времето, просто стават видими и си израстват. Като цветята или гъбите - просто си израстват, защото всички условия са налице.

Редактирано 14 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Мда. Много си поумняла нещо ми се струва. Да не е от морския въздух?

Искаш да провокираш реакцията ми... Никога не съм си правила илюзии, че съм много умна... Никога. Винаги съм знаела, че не трябва да се заигравам с думите и трябва да подхождам към хората сякаш при всички положения са по-умни, по-добри и по-зрели от мен... защото, ако наистина се случи да е така, излишното ми самочувствие би ме самоунизило много повече, отколкото при обратния вариант...

А за ранимостта - да, раним човек съм... и може би точно заради това винаги внимавам как се отнасям с хората, защото не искам да причиня на никого това, което не би ми било приятно на мен самата. Дали успявам - това е друг въпрос... но си нося и последиците...

 

Едит - правопис...

Редактирано 14 септември 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

Искаш да провокираш реакцията ми...

Е, не. Как може да ти хрумне?

Просто наистина зададе много точен въпрос. Чудех се как де те похваля, без да изглежда неестествено и това измислих.

Освен това си умна, интуитивна и добра.

Всичко това съвсем сериозно.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Обаче... кой кого провокира и манипулира сега - аз ли теб или ти мен?

Обаче... кой кого провокира и манипулира сега - аз ли теб или ти мен?

Как мога да те манипулирам, когато не си раним и си на път, по който човек научава как да пуска емоциите като пеперуди...

Не се сърди, ако това, което казвам звучи непочтително, но аз лично точно така си представям момента на пускането на чувствата от гледна точка на твоя път...

Така, както се спира гъдел и не се реагира на стимул чрез изместване на фокуса, може да се изработи и прекъсне появата на психичната реакция на което и да е - включително и на болката, на омраза или терзание, на страх или изживяване.

Прости работи са. Нищо трудно няма. Но се иска нещо... очевидно нещо не достига, за да се направи. Нито учител е нужно, нито е важно да го има. Ако го има - идва отвън и няма стойност, защото не е лично откритие. Ако дойде отвътре, ще дойде заедно с мотивацията, без трикове, без внушения или убеждения. Има си неща, които просто като им дойде времето, просто стават видими и си израстват. Като цветята или гъбите - просто си израстват, защото всички условия са налице.

 

Да. Да. Така е. Но поне от това, което е видимо(визирам постовете тук, без да се опитвам да правя никому психо профил) никак не изглежда лесно тази промяна на фокуса.

Сетих се за нещо, което в първия момент може да ви се стори отвлечено(тъй като няма да дам пояснение защо го пиша), но в едни занятия за даване на първа помощ към "Червен кръст" много ни наблягаха, че в ситуация трябва да обърнем внимание на онези ранени, които са тихи(мълчат) и да оставим крещящите за следващия момент.

 

п.п. Опитвам се да вкарам разговора в посока манипулация, защото(според мен) е тясно свързана с осъзнаването.

Редактирано 14 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Как мога да те манипулирам, когато не си раним 

Много е лесно да ме манипулираш мен. Просто кажи "Боли ме..."

 

Много е лесно да ме манипулираш мен. Просто кажи "Боли ме..."

 

... и получаваш отговор "Ще ти мине"

 

 

Това е шега, разбира се.

Но ми хрумна, че само добре познаващ хората човек, може да разпознае ситуацията и да реагира правилно. Дето се вика, по-добре е понякога да гръмнеш шамар на някого, за да му помогнеш, отколкото да опитваш някакъв вид съпричастие и съчувствие.

Редактирано 14 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

... и получаваш отговор "Ще ти мине"

 

А аз колко реакции си представиххх...

 отколкото да опитваш някакъв вид съпричастие и съчувствие.

Състраданието/съчувствието няма нищо общо с милото, приятелско поведение. Подобно нещо е просто лицемерие. Това, разбира се, не значи човек да нагрубява другите безпричинно, защото уж това ще им е от полза.

––––––––––––––––––––––––

Съчувствието в този смисъл не е емоционално и трябва да е съчетано с мъдрост. Не с интелектуално знание, а с това, за което говориш ти - директно схващане на ситуацията в цялото и многообразие от причини, аспекти и последващи ефекти. Това не е по силите на обикновени същества като мен, ако става дума за нещо по-сериозно.

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Съчувствието в този смисъл не е емоционално и трябва да е съчетано с мъдрост. Не с интелектуално знание, а с това, за което говориш ти - директно схващане на ситуацията в цялото и многообразие от причини, аспекти и последващи ефекти. Това не е по силите на обикновени същества като мен, ако става дума за нещо по-сериозно.

Всъщност може би за това разбирането струва повече от любовта. И може би за това и истинското съчувствие е точно в разбирането. Но как се случва това разбиране без да има чувства - това е нещо, което явно не ми е писано да разбера. Та нали самото ни желание да се опитаме да разберем някого, вече е свързано с чувства, емоции, желания.

Но... сега, пътьом и пишейки си давам сметка, че винаги завършвам разговори, писма, връзки с близките си и най-добрите си приятели с думите "обичам те"... Като ритуал... Като необходимост... Като евентуална последна дума... Винаги... Не, защото не знаят, че ги обичам, а заради свое обсесивно желание да си втълпя, че i'll be there for you... и ще бъда...

Дано не ми се смееш...

А аз колко реакции си представиххх...

В основата на правилната реакция е нещо, което се нарича "уеднаквяване". Това е разпознаването на т.нар. Буда-природа или природата на това, което осъзнава/възприема. Когато го разпознаеш в теб, то го разпознаваш и в другите. И тогава няма друга опция освен да поискаш да го разпознаят и те. Няма шанс, нито избор. Затова се казва, че същността на ума е състрадание и прозрение/мъдрост. Това не е нещо, което създаваш чрез някаква практика. Просто го освобождаваш и то си работи самичко...

––––––––––––––––––––

Пак започнах да ти отговарям преди да си ме питала...

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

В основата на правилната реакция е нещо, което се нарича "уеднаквяване". Това е разпознаването на т.нар. Буда-природа или природата на това, което осъзнава/възприема. Когато го разпознаеш в теб, то го разпознаваш и в другите. И тогава няма друга опция освен да поискаш да го разпознаят и те. Няма шанс, нито избор.

––––––––––––––––––––

Пак започнах да ти отговарям преди да си ме питала...

Знаеш, че искам... Знаеш, че бих питала... Вече знам за достойнството... за гордостта... за страха...

Просто... явно на мен ми трябва повечко време да приема, че един път може да се върви и заради самия път, без в края му да има храм или гърне със злато или каквото там... може и Хавиер Бардем...

Не... несериозният ми отговор не е омаловажаване. В никакъв случай. Просто... страх ме е да съм сериозна на тази тема, защото знам, че този път е еднопосочен, а аз искам всичко... искам... искам...

И не го казвам, за да правя искрено и лично... Не. Казвам най-човешкото нещо на света. С повечето е така. Просто аз си го признавам на глас...

п.п. Да... Почти те чух как коментираш последното ми изречение... че е началото... Нали?!

това е нещо, което явно не ми е писано да разбера.

Стига се подценява. Това си е его-игра.

че е началото... Нали?!

Да де, но докога да те насърчавам като се глезиш? Да не мислиш, че някой те чака, за да те поведе нанякъде или ти се моли за това?

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Стига се подценява. Това си е его-игра.

Така ми е по-лесно... Знаеш, че съм маймуна... Знаеш.

Не ми се спи, но не съм и напълно будна и предпочитам да си кажем лека нощ, за да не ми се наложи утре да редактирам или да ни препратят да си чатим насаме...

Лека нощ, Скепс.

Стига се подценява. Това си е его-игра.

Да де, но докога да те насърчавам като се глезиш? Да не мислиш, че някой те чака, за да те поведе нанякъде или ти се моли за това?

Не се глезя. Познавам се. Не си вярвам, че няма да се обръщам назад... Аз съм безкрайно емоционален човек... И тук съм наистина сериозна. И честна!

Знаеш, че съм маймуна... Знаеш.

И аз съм. Знам, че си честна, инак не бих си позволил да ти пиша по този начин.

Лека и да сънуваш цветни сънища.

 Аз съм безкрайно емоционален човек... И тук съм наистина сериозна. И честна!

Това е качество от гледна точка на Ваджраяна. Емоциите са суровина, която се трансформира в мъдрост и състрадание. Тъй че това, че си емоционална е ОК.

Редактирано 14 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Всъщност може би за това разбирането струва повече от любовта. И може би за това и истинското съчувствие е точно в разбирането. Но как се случва това разбиране без да има чувства - това е нещо, което явно не ми е писано да разбера. Та нали самото ни желание да се опитаме да разберем някого, вече е свързано с чувства, емоции, желания.

Истинското съчувствие не може да е разбирането. Те са думички от два различни свята.

Не критикувам, нито се заяждам за това изречение, просто всички тия думи са онова, което в главата ми се породи, след като го прочетох. И тия ми думи са нещо като неговото продължение, преминало през мен и моите очи към света. Преминало през мен и моя вътрешен свят. И като опит да изразя как, кое и защо е "разбирането" за мен...

 

Съ-чувствие - е свързано с чувствата. Това е в Е-моционалната сфера с център астрален свят, астрални взаимодействия. Всички психични явления, предизвикващи, генериращи или генерирани от емоции, чувства, изживявания, състоянията генерирани от тях. Всички състояния, които приоритетния им заряд е именно астралния. Това е приоритет на цялото настоящо човечество. Целия свят е направен от и за такива хора. Основния канал на който резонират вътре в себе си - е този. Същия канал, на който резонират между тях си - е този. Груповото явление за резонанс около емоционално чув2ствените канали е прието да се нарича ЕМПАТИЯ. Отделно от това, неврално е предпоставено с "огледалните неврони", линк, към които пуснах в дългия си пост по-горе.

 

Поради това, че приоритета е зададен около Е-центъра, цялото човечество е изградило обобщена структура която играе ролята му на конвенс... И щом е навсякъде се създава усещането че "това е света".

Но не е. Това е само ниво. През което "големия кораб", наречен човечество, в груповата си форма на съществуване, ще премине през него. Да, тежко, бавно тромаво - защото това е "скоростта" на големите кораби. С много драми, с много сътресения, смърти, преходи, пепел или пробиви. Както досега,,, както и сега. Но кораба върви - тежко бавно, но върви.

 

Разбирането е друга форма, от друго ниво.

В Е-ниво, всичко е определено от него. Всички думички, всички отражения, всички явления - са пропити от Е-нивото. Отвътре в мозъка е доминанта, после се простира и до света, достъпен за Е-очите, е-сетивата, после Е-отражението... и се затваря кръга. Това е проблема - затворен вътре в конструкцията няма достъп до нещо като "навън". Самия сънуващ се затваря и огражда, защото няма как без да са налице СЪНУВАЩ, СЪН и СЪНУВАНЕ. Не може без тия, в тях първото определя останалите две.

 

Та, разбирането - вече не е затворено в Е-ниво. Съдържа го, но вече Е-нивото е надхвърлено. Разбирането излиза извън границите на Е-нивото, в което ЕМПАТИЯТА играе неговата роля. Разбирането включва и емпатията, включва съ-чувствието... но и допълнени и надградени от нещо качествено различно. И което променя веднага всички тях в сбора им. Давайки им нов облик ново значение, нов смисъл. Нов - според Е-нивото. Но това е вече друго ниво на отражение на ЖИВОТА. И в него няма как, ако не е "същество", което да е направено по "друг" за Е-НИВОТО начин.

 

Това е друг етаж на битието. Разбирането, мисленето, анализа, синтеза, съпоставката, запомнянето, абстракциите, информацията - вече на ново ниво. Тия всички ги има и в Е=нивото, но обагрени от него, доминирани от него, определени отново да са на "черно-бял" принцип и служещи на Е-живота.

Но най-важното - там думичката АЗ, като израз на ядрото, чрез което се реализира битието, има съвсем друго значение. Пак има своето Е-ниво. Пак има своето Ф-ниво (физическо), пак има своето М-ниво (ментал, мисъл), но всичко се променя само заради простия факт - КОЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ИЗИГРАЕ РОЛЯТА НА ЦЕНТЪР и да ДОМИНИРА ОСТАНАЛИТЕ.

 

Но на друг етаж, тия, изброените са част от живота там. Живота, както в Е-нивото е основан на астралните принципи, така в това, друго ниво, мисълта, с нея, и разбирането, са вече сред "своя" си свят. Там те са център, те са доминанта. Те определят всичко друго. Е-нивото също го има и там, но вече не е център, И в мозъка на хората от това, другото, М-ниво, стават промени, които обезпечават тия живеещи на това ниво, да го отразяват адекватно.

 

За хората от Е-нивото, ехото им донася нещо че "има и други светове". Но за тях, самото съществуване на друг свят, е абсурд. То влиза в противоречие с една от най-важните внушения от Е-съществуването и астрала - ТОВА Е ЦЕЛИЯ СВЯТ, ВСИЧКИЯ СВЯТ. НЯМА ДРУГО, НЯМА ДРУГИ. Това е ВСИЧКО, ТОВА Е ЖИВОТА, ТОВА Е ИСТИНАТА, ТОВА Е СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

Всички тия, са начина да се огради едно съществуване, и да се отдели от "голямата" реалност. Защото всеки инкубатор за "деца" ролята му е да ги пази докато растат. В безбрежието на вселената и световете, децата сънуват себе си, сънуват животите си, сънуват истините и световете си. Всичко това трябва и е естествено да бъде "оградено", за да съществува.

 

Нима няма хора, които да не го изричат това - (това е  - целия свят, всичкия свят, няма нищо друго, не може да има друго, това е всичко, това е истината, живота) всеки миг, някъде в себе си и между тях си. Нима няма хора, които това да не го излъчват и тук, във форума, в раздела или темата?

Редактирано 15 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Знаеш, че искам... 

...Следва да се иска това което може , това което съществува като реална възможност !

Тогава може да "накараш" дори и слънцето да залезе/да изгрее .....! Но никога няма да "накараш" земята да спре да се върти , колкото и силно да искаш да сториш това , каквито и "теории" да си измисляш ! ..... 

Първото е висша форма на осъзнатост . Тя позволява да правиш дори "магий" в очите на хората (непосветените !) . 

Второто е крайна форма на неосъзнатост . Води до различни форми и степени на неадекватност.....

 

....Докато не се даде пример на решение от "живия" живот , всичко друго остава купчина от мъртво родено празнословие ! Съжалявам , че трябва да го кажа !

Редактирано 15 септември 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)