хидроопроводяване .

ВиК ли си?

Глупости, нали каза, че си по чарковете...

Но на прима виста се сетих за подобие на недуално възпроятие. При творците има възможност субектът да се идентифицира с обекта(творбата си) интуитивно.

Бе, кат при секса. И там има недуално преживяване.

––––––––––––––––––––––

Не, по-друго е. Ма, после шъ пояснявам, ако имам сили.

Редактирано 25 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

ВиК ли си?

Глупости, нали каза, че си по чарковете...

Бе, кат при секса. И там има недуално преживяване.

––––––––––––––––––––––

Не, по-друго е. Ма, после шъ пояснявам, ако имам сили.

 

  Машините ни работят със системи вода и въздух-охлаждане. Леярски машини са. Така че и това го има. Но не е точно ВиК.

Карай. И за водопроводчик да ме приемеш, няма да сгрешиш.

Чакам обяснението, защото капацитетът ми в момента е на това ниво.

И мисля да направя една грандиозна разходка в приказние, есенен следобед.

 И за водопроводчик да ме приемеш, няма да сгрешиш.

Вчера оправих казанчето на една съседка. Сега, да не си помислиш нещо? Тя е към 70-те. Имах интуитивно прозрение (инсайд) за проблема и го реших.

И мисля да направя една грандиозна разходка в приказние, есенен следобед.

Супер! Хубава разходка!

–––––––––––––––––––––

Недуалното възприятие няма център. Това е панорамно виждане, при което се осъзнава липсата на същност, както във възприемащия субект, така и във възприемания обект. Няма как да се опише, но се преживява от всеки и то постоянно. Но не се разпознава, ако не ти го посочи някой, който вече го е разпознал. Напр., в момента, който кихваш има подобно нещо. Или между две мисли...

Редактирано 25 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

МММ - Скеп, ти защо не се пробва с горните формални "въпроси". За да се доближиш до "границата", първо трябва да "се пуснеш от парапета". Разгледай с допускане на горния вариант - просто хипотетично, не е нужно да вярваш в това, нито дори да го приемаш за истина.

От гледна точка на философските размишления които визираш, те са доста плоски - не като нарицателно с негативен контекст, а буквално - защото стоят на една единствена равнина на разглеждане. От гледна точка на равнината, те са валидни, защото на нивото на тази равнина (измерение, примерно) точно така са разположени отделните елементи от картината. Но тази картина е "двуизмерна". И заради това изводите от нея са предпоставени от нивото на разглеждане.

 

Имаше една древна задача - в нейния си съвременен вариант е залегнала като една от предишни тестове по интелигентност. Ето я като задание:

пред вас има поставени 6 кибритени клечки. как е възможно да се свържат само през краищата си, за да се получат от тях 4 равностранни триъгълника?

(после ще коментирам условието и решението, както и принципите по които правя аналогията)

 

Апориите на ЗАНОН са точен и много очевиден пример за манипулация от дадености, които като се комбинират предварително като условия, може да се въвлече в отделна дефинирана реалност. И оттам - формално парадоксални резултати (изводи, решения, обобщения). Всичко е в предварителния подбор и подреждане на условия и в тях вече се залага "граница".

 

По същия начин по-горе стоеше и въпроса ти, СКЕП, относно дефинициите на явлението, при което "не може да се изнесе нищо от собствените си граници" и беше дефинирано дори математически. Тук, в тия свои съждения ти изхождаш отново, затворен в предварителните условия, които са така подбрани, че предопределят извода (си). После - като останеш в рамките на същите условия - ти дори с идеята че е "на практика", отново ще го препотвърдиш.

 

Относно дори нещо толкова спрягано като понятието ИНТУИЦИЯ - идеите за нея са точно адекватни на авторите си. И това е двустранна рефлексия, с едновременна обратна връзка.

ЕДНОВРЕМЕННА ОБРАТНА ВРЪЗКА - СКЕП - в твоя случай има двумерно представяне - а при комплексно развитие на модела и условията - са налице едновременни обратни връзки. Заради това изведеното от теб е опит за линейно-последователна схема между понятийни конструкти. При нея, заради предварителното извеждане, самия контекст е подбран така, че дори и да е налице обратната връзка, тя винаги съдържа в себе си линейността. Следователно - по схемата ПРИЧИНА-СЛЕДСТВИЕ. А това е най-ниската възможна "скала" за ментално разглеждане и отражение.

 

Вътре във всяка граница, тя изглежда "края" на описанието (света). Понякога границата е в началото... и задава условията си. Друг път, както е в примера за ЗАНОН, самите условия определят границата. Но така или иначе всяка "задача" има условия, сред които се дефинира тя, и съответно чрез способи се търси резултата.

 

А тук - в примера за МИГА и ПЕРЦЕПЦИЯТА МУ - въпроса дори е чисто АБСТРАКТЕН и няма точни и ясни дефиниции, нито за понятието ВРЕМЕ, нито за понятието МИГ, нито за БЕЗКРАЙНОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИ, ВЕРОЯТНОСТИ... Няма и дефиниция за ИЗБОР и ИЗБИРАНЕ, защото както и всички останали изброени абстракти всяко едно от тях има многомерно разглеждане и особености по рефлексията спрямо разглеждащия го.

Редактирано 25 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Веднага отговарям. По две причини.

Първата е, че нямам време в момента да пиша подробно. Това не означава, че не съм те изчел внимателно. Напротив. Втората е, че тези неща сме ги нищили в темата за "Европейската наука и битийната философия". Ще ми се да дам неща за размисъл затова за пореден път ще цитирам нещо от там. После мога да споделя как се е появило въпросното съвсем повърхностно разбиране при мен. Съвсем общо и накратко, разбира се.

Ария Нагарджуна в ММК 19:

1. Ако настояще и бъдеще са обусловени от минало,

то настяще и бъдеще

биха съществували в миналото.

2. Ако настояще и бъдеще

не съществуват в миналото,

как би могло настояще и бъдеще

да са зависими от него?

3. Не-обусловени от миналото,

настоящето и бъдещето

не могат да се установят.

Следователно, нито настояще,

нито бъдеще са налични.

4. В същата форма следва да се определят

настояще и бъдеще

и свързаните с тях концепции като

най-високо, най-ниско и средно, идентичност и т.н.

5. Не-статично време не се възприема.

Статично време не се възприема.

Дори, ако възприетотот време се възприеме,

как може то да бъде познато?

6. Ако се допусне, че времето съществува

в зависимост от нещо съществуващо,

как е възможно да има време без съществуване?

Никое съществуващо, каквото е,

не съществува реално.

Как тогава е възможно времето?

Превода е на Димитър Иванов от НАРАДЖУНА. ФИЛОСОФИЯ НА СРЕДНИЯ ПЪТ„ С. 2008 (освен, че имам забележки към този превод, макар че е чудесно, че е направен, самата книга съдържа коментарите на Дейвид Калупахана към строфите, т.е. представя неговата частна гледна точка...).

––––––––––––––––––––––

Това горе не го цитирам просто така, за да се правя на интересен.

Това са неща, до които съм стигнал и разбрал частично следвайки определен път, който е бил избистрян в продължение на векове. Нищо лошо не виждам, в което. Сам не бих стигнал до тези неща. Мхм. Така мисля.

 

Редактирано 25 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

––––––––––––––––––––––

Това горе не го цитирам просто така, за да се правя на интересен.

 

Това са неща, до които съм стигнал и разбрал частично следвайки определен път, който е бил избистрян в продължение на векове. Нищо лошо не виждам, в което. Сам не бих стигнал до тези неща. Мхм. Така мисля.

 

На първото изречение, под линията,  просто се усмихнах, Скеп.

 

Относно концепцията - е нужно в диалог и то на живо. Линейността на езика и писменото слово, предопределя всичко през тях да се извежда на линейно-последователен принцип. Вижданията ми по въпроса също се основават на опит и осмисляне и експерименти. Зад мен не стои приемственост, която някой да е избистрял с векове, нито книги или именити автори. Обаче това не ми пречи да виждам с лекота ограниченията на условията в които се развива, дори думите от цитата, който си пуснал. както и е предишния от "поредните цитати" които пускаш тук, за свои цели намерения или изказ, и в това въпроса е отново стига до предварителните условия, за които вече писах по-горе.

 

Разбирам че по всички критерии, с които боравиш, изведеното изглежда напълно адекватно, за да се приеме за истина. Но аз написах че тия критерии не са абсолютни и не са сами по себе си. И че с лекота мога да ги подложа на критичен прагматичен анализ и оттам - към техните граници и предварителни аксиоми сред които е поставена после общата концепция като надграждане. Но това не става тук, не става в рамките на този форум, на това писане.

 

Писането не е адекватно на КОМПЛЕКСНИТЕ МОДЕЛИ, СКЕП. В това е неговия огромен проблем за всеки който опитва да заобиколи това несъответствие. Не че не се опитва непрекъснато и има толкова много творчески подходи по него. Но поради несъответствието всички подходи са с недостатъци породени от нуждата от компромис от трансформацията на комплексен модел в линейно-последователен, раздробяването му на елементи, тяхното предаване през словото, но така обусловени, че "получателят" отново да ввъзстанови цялата картина от взаимовръзки през предадените елементи и данните за тяхната конструкция и връзки. Ето защо - ролята на приемника, читателя, слушателя - е да конструира отново и адекватно на подателя, комплексния модел. Следователно е активна, като роля. В смисъл - че е нужно самия той да носи качеството КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ И ОТРАЖЕНИЕ, за да е съответствен на процеса и крайния резултат. Това прилича много на предаване на холограма, но през последователен порт за данни....

Редактирано 26 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

И че с лекота мога да ги подложа на критичен прагматичен анализ и оттам - към техните граници и предварителни аксиоми сред които е поставена после общата концепция като надграждане. ....

Само да кажа, че всички опити да бъде създадена някаква теоретична парадигма, в която и да е научна или философска област, без приемане на някакви предварителни предпоставки (аксиоми) досега се е проваляла. Два от най-известните подобни опити на Запад са този на Декарт и този на Хусерл.

–––––––––––––––––––––––––––

Що се отнася до цитата от ММК, това е пример за т.нар. негативна диалектика. Целта и не е да докаже нещо, а тъкмо напротив - да опровергае всички възможни хипотези като ги доведе до логически абсурд. Това като подход е близко до Дзен-коаните. Същността е в парадокса, т.е. в достигането до това, което е "отвъд" (гр. para) концептуалното мислене (гр. dokein). Казано по-засукано, целта е да се трансцендентира логическото, понятийно разбиране. С други думи, това не са "гатанки", защото не могат да се решат посредством съдните ни способности. За "решението/разбирането" е нужен скок към друг начин на осъзнаване/възприятие. Това е свързано с въпросния интуитивен проблясък, за който стана дума по-горе.

Ето защо - ролята на приемника, читателя, слушателя - е да конструира отново и адекватно на подателя, комплексния модел. Следователно е активна, като роля. В смисъл - че е нужно самия той да носи качеството КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ И ОТРАЖЕНИЕ, за да е съответствен на процеса и крайния резултат. Това прилича много на предаване на холограма, но през последователен порт за данни....

 

Мисля си, че всеки автор трябва предварително да е наясно, че читателите му ще са с различни нива на осъзнаване. И трябва да е подготвен за реакциите-за разбирането(или неразбирането),  за друг, различен прочит... В което се крие и богатството, многопластието на речта, според мен. А това, което не може да бъде изказано с думи, то е приоритет на фините светове, от които сме доста далеч, за съжаление.

 

Ще дам за пример притчите. В тях винаги има повече от една гледна точка, но повечето хора, четейки, се отъждествяват с "положителния" герой(или герои) и много по-рядко някой от читателите си позволява неприятното усещане да се внедри в "отрицателния". За мен това е комплексно мислене-"завъртането" на гледната точка.

Редактирано 26 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Мисля си, че всеки автор

Да поставим така въпроса: За кого твори един творец? Един писател напр., който не се съобразява с масовия вкус.

Моментът, мигът... сложно е за разбиране, предвид непрекъснатата смяна на моментите, в които  правим изборите си и то по най-незабележимият начин, също като дишането. Не говоря за обмисляне, съпоставяне, решение, предполагам разбирате.

Интуиция. Не знам защо го наричат "шесто чувство", като дори не е емоция. Трудно за описване - нещо като усет, полъх с привкус на бъдеще(знам, че поетично описвам, но наистина не успявам в момента по друг начин).

И да, при нас-жените е по-развита, вероятно заради майчинството ни. 

Няма дуалност в мигновения проблясък. Дуалността се появява в по-късен момент, момент на размисъл(ако има такъв).

Може да е сложно за разбиране, защото разбирането е ментален процес. В него се искат абстрактно понятийно мислене. Но не е в това въпроса. Може да е налице силен ментален доминант в един субект, и пак да няма "проблясъци". И обратното - множество хора са с астрална доминанта, но дори и при нея, е налице възможността за ФЛАШБЕК.

 

ПРОБЛЯСЪКА е специфично психично явление, което изразено с думи е нещо като ШОРТ-КЪТ - пряк, директен път, директен начин. по презумция това се случва спонтанно при хората. Това го определя да няма контрол над него. Независимо от всичко то може да се изучава, но само и единствено в "рамките" на вътрешния свят - демек от самия субект.

 

Самата идея за "проблясъка" е многолицева. Защото при всеки човек нейните изяви са различни, в зависимост от начините, проявите й, рефлексията спрямо проявителя си. Оттам е и проблема за това, че думичката ИНТУИЦИЯ има толкова разлики в смисъла и пълнежа си. Да допълня към това, че са налични няколко психични явления, които никой не може да опише ясно и еднозначно с думи или понятия. Но, когато се проявят "явленията", всички някак си усещат какво е това и го напълват със своята си идея за него. Пример за това е именно явлението ПРОБЛЯСЪК, както и много по-популярното "ДЕЖАВЮ".

 

Според мен и изследването ми на причината това явление да е статистически повече изразявано от жени, е заради естествената възможност именно "ИН-ското" (асоциирано като "женско") качество пасивност и позволяването на "неустойчивост". А не заради майчинството.

(Относно жените, най-интересното за мен, в изследването ми на човека е именно неговата "женска" (ИН-аспект) страна, в чисто психичен план. Защото аз я имам в себе си и я откривам непрекъснато все повече именно в рефлексията си през жените, с които съм контактувал в живота си. Искам да изразя огромната си благодарност на малцината от тях, които ми се довериха и ме "пуснаха" през себе си, за да видя света през техните очи. Това е един от най-значителните дарове на живота към мен и направих всичко възможно за да "върна жеста" подобаващо. )

 

Защото както по-горе аналогизирах образно - за да тръгнеш към границата, първо трябва да се "пуснеш от парапета", и да си позволиш да нарушиш стабилността на статуквото си, като се приведеш в състояние на неравновесие. В такова състояние, страха първо реагира, но ако се запази спокойствие, или ако спонтанно се получат наслагването на множеството фактори, явлението ПРОБЛЯСЪК вече има възможност да се прояви.

 

Проблясъка е психично явление, което е феноменологично. За мен, лично именно това е проявата на качеството ИНТУИЦИЯ. Много хора слагат значението на интуиция по всякакви начини. Но, има множество положения в които груповия опит няма никакво значение и не е адекватен. Единствено личното преминаване и "случване" на явлението, дава на човека някаква идея какво е това. Разбира се, самия СУБЕКТ може след това да го промени - чрез паметовите си записи, чрез запълване на "празните места", защото в него защитните механизми  не спират да вършат своята си непрекъсната работа.

Тук явлението ОРГАЗЪМ се сещам като пример за последните думи. Спряга се навсякъде, като явление от половия живот на всеки индивид. Но именно в това е неговата тайна - всеки има свой личен поглед, опит и идея за него. Нещо повече - каквото и да се разказва за ОРГАЗМА, каквито и описания да се дадат, той никога за СУБЕКТА не е само до тия описания. Нещо повече - за един страничен поглед, оргазма има своите достъпни за изследователя признаци. Но те са само физическата проява на "нещото", докато има множество от психичните му страни, които винаги ще останат видими единствено и само от самия СУБЕКТ.

Използвайки примера за ОРГАЗМА, като аналогия за тия специфични явления, които са строго индивидуални и груповия и колективен опит не е достатъчен, за да "ги вникне" - става въпрос че и са самия СУБЕКТ нещата са изключително относителни. Например при анкета, ми бяха разкрили, че една жена имала предвид като оргазъм нещо си, което тя смятала за него. Но когато се случило след 30-те си години да преживее негова по-силна и дълбока проява и форма, разбрала че това, което до този момент смятала за "оргазъм" не било нищо. Използвам това, за да направя аналогията и с ПРОБЛЯСЪКА и ИНТУИЦИЯТА - защото множество хора смятат че "знаят" какво са тия неща. Знаенето често се представя като познаване, после дори го наричат "разбиране".

Но относно понятията които описват в този текст, те са само думички, които да нарицателни за явлението. И по тях общия конвенс няма никаква стойност, освен насочваща.

Редактирано 26 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Да поставим така въпроса: За кого твори един творец? Един писател напр., който не се съобразява с масовия вкус.

 

Имах предвид автор на думи в най-широкият смисъл на думата, Скеп. В момента ние с теб сме автори на думите си, по-точно нашият ум или нашите емоции са авторите, но го казвам на грубо.

И като че ли отговорих и на конкретния ти въпрос.

Не мисля, че писател(поет, художник, музикант), съобразяващ се с масовия вкус е правилно да бъде наречен творец. Той е по-скоро производител.

Така мисля.

Творец е онзи, който "претворява", "запечатва", "отразява" част от себе си в произведението, без да очаква точно определено разбиране(подкрепа, аплаузи).

 

 

ПРОБЛЯСЪКА е специфично психично явление, което изразено с думи е нещо като ШОРТ-КЪТ - пряк, директен път, директен начин. по презумция това се случва спонтанно при хората. Това го определя да няма контрол над него. Независимо от всичко то може да се изучава, но само и единствено в "рамките" на вътрешния свят - демек от самия субект.

 

 

Същите наблюдения имам и аз. Нещо повече. Винаги когато съм споделяла "проблясъка" си с някого, било за да го зарадвам или да го предупредя за нещо, винаги съм срещала отпор. Повечето хора се страхуват от това, Рамус. Най-малкото се страхуват да не изглеждат луди в очите на околните.

Редактирано 26 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Творец е онзи, който "претворява", "запечатва", "отразява" част от себе си в произведението, без да очаква точно определено разбиране(подкрепа, аплаузи).

Да, разбира се. Мисълта ми е за кого твори той, все пак? Не само за себе си, нали? Все пак, иска и да бъде прочетен от някого. Поне в повечето случаи. Но докато протича самия процес на сътворяване на кого разказва, с кого споделя и прочие?

Да, разбира се. Мисълта ми е за кого твори той, все пак? Не само за себе си, нали? Все пак, иска и да бъде прочетен от някого. Поне в повечето случаи. Но докато протича самия процес на сътворяване на кого разказва, с кого споделя и прочие?

 

Не. Не само за себе си, разбира се. Иначе речта би била напълно излишна.

Няма как да ти отговоря какво искат всички творци, пределно ясно е, че и мотивацията е различна. Най-общо е споделяне на съкровеност с други хора, нещо като ексхибицонизъм(поне скудоумието би го определило така).

За творческия процес... и там е различно, Скеп. Различно се пише стих, раказ, роман, философски трактат и т.н. Стихът е като дъх. Но прозата е малко по-тромава, но в същото време дава по-широко поле на твореца. В повечето случаи комуникацията е "по вертикалата", както сме свикнали да го обясняваме, защото и творческия процес е труден за обяснение.

Редактирано 26 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Да, разбира се. Мисълта ми е за кого твори той, все пак? Не само за себе си, нали? Все пак, иска и да бъде прочетен от някого. Поне в повечето случаи. Но докато протича самия процес на сътворяване на кого разказва, с кого споделя и прочие?

За мен, СКЕП, няма обективност в това. Има интровертни хора, които самия акт е достатъчен за тях. Независими са от последващото. Както примерно стиховете на НЕЛ. Самия акт - на писане, е нещо като "изпразване", за някои. При други - нещо като "разговор със себе си" - както е при мен.

 

Но за екстровертите - винаги е най-важно какво ще бъде възприето от "другите". и цялото писане, говорене, живеене, общуване - е именно подчинено на това.

 

Тия два типа - са само относителни. Всеки изразител носи и двата типа, въпрос е на нюанси и на доминиране, защото произхождат от самия човек.

Не. Не само за себе си, разбира се. Иначе речта би била напълно излишна.

тук имам свое особено мнение. Речта може и да се появява със социално начало. Но след това, се пренася и вътре в психичния свят. Всички хора всъщност "говорят" в себе си. И всички, които са разглеждали вътрешния си свят, едно от първите неща, които установяват там е т.н. ВЪТРЕШЕН ДИАЛОГ.

 

Така че с това пиша, че речта не е само насочена като социална комуникация. Оставен сам човек също "говори" в себе си. Но това е съвсем друга и огромна тема.

Редактирано 26 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Същите наблюдения имам и аз. Нещо повече. Винаги когато съм споделяла "проблясъка" си с някого, било за да го зарадвам или да го предупредя за нещо, винаги съм срещала отпор. Повечето хора се страхуват от това, Рамус. Най-малкото се страхуват да не изглеждат луди в очите на околните.

Мда. Ма, видя ли аз къв бях смел. Да си се самопохваля.

Шор-кът е много точен израз за проблясъка, който имаше тогава. Беше подобно на това, което правят т.нар. ментати от Дюна на Франк Хабърт. От късчета разхвърляно инфо след "късо съединение" сглоби цялостна картина.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

тук имам свое особено мнение. Речта може и да се появява със социално начало. Но след това, се пренася и вътре в психичния свят. Всички хора всъщност "говорят" в себе си. И всички, които са разглеждали вътрешния си свят, едно от първите неща, които установяват там е т.н. ВЪТРЕШЕН ДИАЛОГ.

 

Така че с това пиша, че речта не е само насочена като социална комуникация. Оставен сам човек също "говори" в себе си. Но това е съвсем друга и огромна тема.

 

Или е станало точно обратното, Рамус-преноса да е "отвътре"-"навън", онази необходимост от някакъв израз на цялата тази богатост на човешката психика извън индивида и към другите индивиди. Вероятно тази е и причината речта да не успява да изрази всичко, колкото и да е обогатена.

За онзи говор в себе си съм съгласна. Нещо повече - ако и в "онзи говор" навлезе лицемерието(т.е пълното изключване на човекоеднаквост), тогава е наистина трудно да се комуникира с такъв индивид.

Редактирано 26 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Шор-кът е много точен израз за проблясъка, който имаше тогава. Беше подобно на това, което правят т.нар. ментати от Дюна на Франк Хабърт. От късчета разхвърляно инфо след "късо съединение" сглоби цялостна картина.

това е форма на проблясък но в наречения от мен "ментален стил". Това е израз на натрупване. Азимов много говори за това във всичките си книги, защото всичките му герои притежават това качество. Самия Азимов дефинира това, което ти говориш по следния начин, в типичния за него ментален, но семпъл стил:

 

ИНТУИЦИЯТА е явление, което се изразява в "умението" да направиш заключение, извод или обобщение, въз основа на непълна или даже липсваща предварителна информация.

 

Докато за много от "ин-ския" тип хора - ИНТУИЦИЯТА е възможността да "видиш" без да е налице видимото. Без никакво натрупване. Или най-малкото - напълно несъзнателно натрупване.

Тук е и големия въпрос относно ФЛАШБЕКА. защото интуицията и ПРОБЛЯСЪК не са едно и също, а последния е само изява, като една от нейните форми. Нещата са изключително сложни и многоизмерни.

Хм.Интуицията действително може да бъде разглеждана като пряк път, отчасти като прозрение, но само отчасти.

Оказва се че тя не винаги води до точни резултати и е в пряка зависимост от знанията на субекта.

Този проблем е детайлно и пунктуално изследван.

ИНТУИЦИЯТА е явление, което се изразява в "умението" да направиш заключение, извод или обобщение, въз основа на непълна или даже липсваща предварителна информация.

Напълно невярно.

Интуитивно направения извод е извод правен въз основа само и единствено на налична информация.

Редактирано 26 септември 201312 г. от badr (преглед на промените)

Интуитивно направения извод е извод правен въз основа само и единствено на налична информация.

Да, случаят с Нел, който визирахме беше точно такъв. Що се отнася до извод, който не се основава на никаква налична информация, то това вече отива в сферата на мистиката, предполагам. Самата дефиниция на понятието "извод" предполага наличие на някакви предпоставки. Изводът, дори интуитивен, не може да се появи от въздуха, т.е. от нищото.

Мисля, че в определението на Рамус се има предвид "допълване" на липсващи парчета от пъзела.

Редактирано 26 септември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Да, случаят с Нел, който визирахме беше точно такъв. Що се отнася до извод, който не се основава на никаква налична информация, то това вече отива в сферата на мистиката, предполагам. Самата дефиниция на понятието "извод" предполага наличие на някакви предпоставки. Изводът, дори интуитивен, не може да се появи от въздуха, т.е. от нищото.

Дори да не е извод, за да избегнем възражение основано на формални основания,  а да кажем  -действие( интуитивно мотивирано) то резултата пак е същия.

Например човек не играещ шах, не може да достигне правилния ход в сложна позиция, колкото и да се напъва или пък да е интуитивен.

С опита и знанията идва така нареченото позиционно чувство, въз основа на което ляга интуитивно мотивираното действие. 

 

Например човек не играещ шах, не може да достигне правилния ход в сложна позиция, колкото и да се напъва или пък да е интуитивен.

 

 

Хм... примерът ти е крайно конкретен, Бадр, шахът е игра с правила. В живота(най-общо казано) правила няма.

 

Да, случаят с Нел, който визирахме беше точно такъв. Що се отнася до извод, който не се основава на никаква налична информация, то това вече отива в сферата на мистиката, предполагам. Самата дефиниция на понятието "извод" предполага наличие на някакви предпоставки. Изводът, дори интуитивен, не може да се появи от въздуха, т.е. от нищото.

Мисля, че в определението на Рамус се има предвид "допълване" на липсващи парчета от пъзела.

 

Момент, момент... в онзи случай нямаше извод, защото нямаше и размисъл. Да. Оскъдна налична информация, но във форум с хиляди постове... и при положение, че ние и до днес всъщност лично не се познаваме, знаеш и другите предпоставки, "проблясъкът" не беше извод, в никакъв случай!!!

Редактирано 26 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Или е станало точно обратното, Рамус-преноса да е "отвътре"-"навън", онази необходимост от някакъв израз на цялата тази богатост на човешката психика извън индивида и към другите индивиди. Вероятно тази е и причината речта да не успява да изрази всичко, колкото и да е обогатена.

Много е относително, НЕЛ, сама разбираш или поне усещаш, колко всъщност е сложна тази материя, за която сега говорим тук. Тук никакъв конвенс не помага. Няма как да се изразят толкова дълбоки неща отвътре в човека. Тук е границата на феноменологичните явления. И общия конвенс, на ежедневието, на речта и словото, нямат нищо общо, защото въобще не са насочени към това - нито като цел,нито като задача.

 

Единственото, което максимално съм опознал, съм го направил в самия себе си. Точно тия явления, за което говорим са именно в себе си.

 

В най-общ смисъл, онова, което мога да обобщя тук, опитвайки да света общото към частното, е чрез следния ми опит:

 

Човека пише. говори... Всъщност той разполага с образи и отражения на всичко само вътре в себе си. Образите на "другите" са точно такива, колкото са и образите на неговите паметови записи - всичи ОБЕКТИ, в човека са просто отраженията, сенките. И човека вътре в себе си не борави с хора, събития, факти, и обекти... а само с тия техни сенки.

Понеже са отражения, всички вътрешно-психични процеси са на ОТРАЖАТЕЛЕН ПРИНЦИП. Заради това е толкова важно явлението ПРОЕКЦИЯ, но в неговия най-широк план и смисъл.

Ето защо - в първите зони на мозъка, в първите зони и етапи от развитието, човека всъщност се "изкачва" по вертикалата относно собствената организация на вътрешния си свят. Първите етапи след появата на психичен свят е възможността за отражение на ниво психика и образи. паметовите записи се променят и основната доминанта се "качва" от първичните дялове, вече през "средните" - центъра на които са АМИГДАЛА-та, както и части от коровите, теменни челни или слепоочни дялове. Второ ниво - определя ниво на отражение на света, но всъщност СУБЕКТА се самодефинира именно и единствено спрямо нивото на отражението си.

 

В най-общ смисъл ВСЕКИ ЧОВЕК Е САМ В СЕБЕ СИ. СРЕД СЕБЕ СИ се развива, СРЕД СЕБЕ СИ СЕ ПРОЯВЯВА. Всичко, което прави, първото и основното му е именно ОНОВА, КОЕТО Е ВЪТРЕ В НЕГО. Заради това е толкова важен момента на израстване и развитие, в който за първи път осъзнаването стига до "точка" в която рефлексията от насочена навън, и използваща нарочени за "външни обекти" за огледало на собствените отражения, да се получи преместване на "огледалото" вече ОТВЪТРЕ В САМИЯ СУБЕКТ. Разбира се това е много общо, непълно, условно описание, но няма слова за да изразя цял комплексен модел.

 

Сега - от това следва, че ДЪЛБОКО-погледнато, в една по-цялостна картина. ЧОВЕКА изразявайки себе си, всъщност търси отражение на това, което прави. Не че го търси - ВЪТРЕШНИЯ МУ СВЯТ ИМА НУЖДА ОТ РЕФЛЕКСИЯ. ЗА ДА СЕ СЪПОСТАВИ САМ ПРЕЗ ОТРАЖЕНИЕТО.

В началото то идва през ДРУГИТЕ - това е първата и действаща днес фаза.

Вътрешния свят има потребност от ядро, център, който се самопостановява като АЗ. Но задълбочаването и обогатяването на вътрешните процеси, както и усложняването на множествените връзки между АЗ-ядрото и неговия вътрешно-конструиран РЕАЛ, сред който то да се проявява, правят възможно ОГЛЕДАЛОТО ЗА ОТРАЖЕНИЯТА, да се "приближава" и да се проявява отвътре в самия СУБЕКТ. ЗАЩОТО ТАМ Е НЕГОВОТО ЕСТЕСТВЕНО МЯСТО.

 

Формата на колективните взаимодействия, всъщност е само заместител на невъзможността хората да се самопостановят и активно и осъзнато да поставят "огледалото" отвътре в себе си. Тук е мястото на понятието САМОРЕФЛЕКСИЯ и тук е неговото значение. Никой не разглежда явлението САМОРЕФЛЕКСИЯ като мен - в смисъл че аз разглеждам това именно като ВЪТРЕШНО_ПСИХИЧНО КАЧЕСТВО, с което се изразява качествено нов етап, отвъд определена точка, от която нататък е възможно чрез вътрешно развити сетива да се проникне, вникне управлява и разбират ВЪТРЕШНО-ПСИХИЧНИТЕ ЯВЛЕНИЯ, предвид огромната им роля на всяко битие. И за всеки СУБЕКТ.

 

Относно огледалото - ще дам една аналогия. Като човек занимаващ се с ДАО-истки практики в бойните изкуства, ще дам аналогията именно през едно от тия направления в тях, наречено "ВЪТРЕШНИ", на китайски НЕЙ.

При това, което се нарича БА-ГУА ДЖАН, практиката започва с движения, въртейки се в кръг около избран център. По време на практикуването, радиуса на този кръг става все по-малък. С навлизане в практиката, радиуса се доближава вече до самото тяло на практикуващия. А върховното майсторство в тази практика е, когато ЦЕНТЪРА на този формален кръг влезе ВЪТРЕ В САМИЯ ПРАКТИКУВАЩ и накрая стане НЕГОВИЯ ЦЕНТЪР - в смисъл ТОЙ и ЦЕНТЪРА се СЪЕДИНЯТ В ЕДНО.

.

На такова ниво на БИТИЕ и ПРАКТИКА, СУБЕКТА събира в себе си "целия свят", защото вече вътре в себе си работи осъзнато със отраженията на същия този свят. Това имам предвид под думичката САМО-ОСЪЗНАВАНЕ, за която пиша на толкова много места.

Да поставим така въпроса: За кого твори един творец? Един писател напр., който не се съобразява с масовия вкус.

Това ме присети за Гидът на Кърт Вонегът за наистина добро писане. Едно от правилата гласи: "Пиши за да задоволиш един-единствен човек. Ако искаш да разпръскваш любов по целия свят и всеки да те хареса – историята ти ще куца."

 

Аз лично го приемам като писане сам със/на/за себе си. Изразяваш се, за да изясниш пред себе си посланието, което искаш да изпратиш, защото по никакъв начин не можеш да предвидиш кой как ще те разбере. В този смисъл литературните анализи винаги са били едно недоразумение за мен... Да анализираш литературно произведение и да кажеш какво е искал да каже автора?!

Редактирано 26 септември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

Този проблем е детайлно и пунктуално изследван.

Винаги съм се усмихвал на хората за които всички неща в света са детайлно и пунктуално изследвани, ясни, дефинирани... Може би защото именно това им дава една убедителност, стабилност, яснота... и спокойствие.

Преди време заради това ми твърдение, но относно мозъчната химия, Док ме сложи под БАН, уж за три дни, после стана вечен.

 

Разбираемо е, че хората имат потребност от установени неща, но не всичко в света е такова. И защо когато конвенса се постанови като временна постановка, толкова потребители на този конвенс решават че това е неизменна, абсолютна и обективна истина. Не че не разбирам защо, но това не е единствената истина и абсолютна позиция.

 

Феноменологичните процеси няма как да се "изследват" - нито детайлно, нито пунктуално. Защото те не могат да се регулират, не могат да се контролират. Те са спонтанно протичащи и тяхното изследване винаги носи относителен характер. Това, за което става въпрос е в сферата на психичния свят. Дори във физиката има всяка година издание на "популярна наука" за проблемите и неяснотите, празните места и неизвестните в науката, физиката... живота. В ПСИ-науките ако се следва тази аналогия - би трябвало да се "издават" сводки по това, което е направено... защото то е микро, в сравнение с неизвестните. Но това е друга тема.

 

Няма същностен изследовател, който да "седне" на стола на абсолютните неща. Света е познаваем, доколкото е отражение на Познавателя си. В този смисъл ПОЗНАВАТЕЛЯ е много по-важен от света... Разбира се, не очаквам това да бъде споделен опит от множеството хора.

Редактирано 26 септември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Хм... примерът ти е крайно конкретен, Бадр, шахът е игра с правила. В живота(най-общо казано) правила няма.

Друг пример е шофирането. Интуитивна реакция имаме само при опитни шофьори.

Да не давам сега примери като Архимед, Николо Тесла и други такива.

Момент, момент... в онзи случай нямаше извод, защото нямаше и размисъл. Да. Оскъдна налична информация, но във форум с хиляди постове... и при положение, че ние и до днес всъщност лично не се познаваме, знаеш и другите предпоставки, "проблясъкът" не беше извод, в никакъв случай!!!

Зависи как дефинираш "извод". Затова Бадр даде примера с шаха. Наличното инфо, макар и осъкдно, беше налице. Просто протече въпросното "късо съединение". Това, че се случи мигновено, а не беше резултат от систематично осмисляне не променя същността. Затова дадох примера с въпросните ментати от "Дюна".