И къде е полезността от този пореден пост, в който отсъства, каквато и да било полезност или новост?

Къде е връзката със зададения въпрос за мислите?

Да беше обяснил поне нещо за последните научни открития в това отношение, а то поредния опит за еговалидация за сметка на друг.

На кого да обясня... ? А и като го правя какво би разбрала - само до което резонираш. Има други теми, понеже там си подкована теоретично чрез заучаване на множество готови обяснителни схеми, минала си разни "академии" създаваш си усещане за компетентност, знание, дори познание. И го изразяваш с лекота...

 

Търсиш наука, търсиш новини, като че като "открие науката" в лицето на някой си от ТЕД и ураа, ще се ползва, ще се радваме, ще ликуваме, щото поредния намерил решение на проблемите. Поредния като представи на публиката своя презентация... и ето го мерилото за полезност. Ама, разбира се - какво друго да е мерилото, освен публиката. Важно е да им е интересно на тях, да пляскат, да се смеят или да ахкат - там сред тази публика... вероятно са новостите и полезното... Виж дори думите на бг - ПОЛЕЗНО и ПО-ЛЕСНО. Това е объркване на социалните положения, стига се само до социалния им смисъл... и дотам. Социалното значение става мерило за "полезно, важно, стойностно"... Важното е винаги да има съгласие, да има публика и водещ, да има учител, учения и ученици, водач и последователи... Един и същ прост модел върви навсякъде сред социума и личностите в него. Имаш ли си на идея колко открития са направени в лично поле на малцина и само защото нямат никаква връзка със нивото на социума, са останали неизвестни. Заради непопулярност... щото мнозинството не им е било полезно, в даден момент, за дадени проблеми и потребности.

 

Елементаристиките за еговалидациите са от готовите форми на интерпретация - лесна, шаблонна - точно каквато е нужна, за да се ползва безразборно. И точно това издава че няма разбиране.

Няма и това си е. Пляскаш ги ей така... колкото да се пише, че имаш мнение. Няма анализ, няма дълбочина. Още е на "питане и отговаряне" нивото. А всъщност имаш потенциал.

 

Виж, иначе написаното от някой си рамус е "еговалидация" и то за сметка на ваше височество... Обаче като стане въпрос за нещо толкова елементарно че някой просто да каже спрямо себе си "не разбирам", стигнала съм до ей това, мога това и това, виждам че има друго, че има повече, че има още много път... Нещо толкова просто. Но ето - крадеца викнал "дръжте крадеца". Само защото решаваш че е налице дисонанс. Само защото не ти е удобно, че не можеш да го ползваш, че не го разбираш - и извода "не е полезно". Дори не можеш проста думичка да допълниш след етикета - не е полезно НА МЕН!... Дори това не можеш да напишеш вече втори път. Да ти се измъкне от пръстите на клавиатурата...

 

Изразяваш се в множественото число, сред което безличната форма е в изгубването - на отговорност, на смисъл, на стойност. Още за толкова много хора няма разлика между гордост и самочувствие. И понеже груповите етикети са направени за груповите явления, хора, събития и процеси, то като стане въпрос за нещо отвъд това... и дотам с адекватността. Едни и същи думички... спрямо различните нива, имат понякога качествено различен пълнеж. Обаче удобството на "его" и популярността на социалния му пълнеж, го направи "полезно" за социалните му репликатори... Без капчица вникване - само заради капана на "разбрах го, полезно ми е, върши ми работа"... А какъв краен критерий може да е това...

 

Затова е толкова сведено до елементарност всичко относно нещо си наречено "его". И понеже просто е поднесено, за съответни умове, за да се ползва, да им е удобничко, лесно, да го подхвърлят, трошат, въргалят... И така е - със заученото не може да бъде друго яче. Върти се, наглася се, само и само да запълни информационни, когнитивни или емоционални празноти. И това не може да се контролира, защото невидимостта му го прави да не се възприема, да не се регистрира, да не може да се обхване, осмисли... За тия, дето не могат - просто не съществува. Има го "тяхното си" - много важно кво било, как било - то на приказки вече са се наситили... и като не им резонира кво да ги интересува. Интересува ги "тяхното си"...

 

Вече втори пореден път пиша нещо... и преминаваш през него без дори да си в състояние да вникнеш.  Просто това не е за теб... толкова е очевидно...

Но въпроса е, че като даваш оценъчните си етикети, показваш много от себе си - ниво на осмисляне, на резонанс, на практика...

Виж колко други хора, като не им резонира, просто нищо - минава и заминава. Други, пишат, после тук-там попитат, тук-там помислят, изразяват становища, но ти не можеш просто така... няма как. Точно ти, няма как, имаш идея че разбираш, че знаеш, щото - академии, цитати, паметови записи. Пък и вече си била мачкана, точно сега е момента да "се чуваш", да се виждаш - просто етап. Но как да остане човек заслушан в нещо, като си говори там отвътре неспир и това заглушава и запушва "канала" на възприятие...

 

Може би чрез всичко това "егото" ти не съществува, нали? От друга страна можеш да го направиш невидимо, като го скриеш зад моето "еговалидиране" и то за дължително за нечия сметка... Като че си още в детската градина. Те много така и не излизат от нея. Но както и да е...

Редактирано 24 юли 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Съжалявам, но конкретно по въпроса за мислите, как се пораждат или какво ги поражда, защо ги поражда и т.н. - не си писал.

Ако беше писал, със сигурнст щях да забележа, тъй като е в кръга на интересите ми. 

 

Верно е, че плякнах, щот ме мързи да пиша, но пък исках да бъде спомената тази гледна точка, която е изключително интересна и богата и избрах най-лесното. 

Най доброто, което съм прочел във връзка с мисленето и осъзнаването са проповедите на Бодхидхарма. Много е обяснено, кратко и същевременно точно. Като се почне от причинно следствената логика, премине се през диалектиката на Хераклит и се стигне до осъзнаването на средния път. Не в този ред де. 

 "Много са начините да стъпиш на Пътя, но основно те са два – посредством разума и посредством практиката.

Да проникнеш посредством разума означава да осъзнаеш есенцията с помощта на наставления и да вярваш дълбоко, че всички живи същества – пробудени и непробудени – споделят една и съща истинна природа, която не е явна, тъй като е забулена от сетивните усещания и заблудата. Онзи, който изоставя заблудата и се връща към реалността, като медитира с поглед в стената върху отсъствието на аз-и-другите, върху еднаквостта на пробудения и непробудения и не следва дори писанията, е в пълна и мълчалива хармония с разума. Така, в неподвижност и неразграничаване, той прониква посредством разума."

 

Бодхидхарма

 

Истинната природа е различна от представата за истинната природа. Приетото за вярно и следствията от това не водят до осъзнаване. Първият проблясък така да се каже е осъзнаването, че приетото за вярно в никакъв случай не е вярно по отношение на истинната природа, но не е и грешно, тъй като всичко е част от истинната природа. Този проблясък може да доведе до осъзнаване, че не следва да се женим за представите си за вярно и невярно. Ако се оженим за представите си за вярно и невярно, се самозомбираме, лишаваме се от възможността да използваме знанията си. Вместо ние да сме в позицията да използваме знанията си, знанията ни започват да ни използват. 

Виж,  сякаш през цялото време въртиш около едни и същи положения, в опита си да поднесеш подходящата за теб концептуална и понятийна схема. Припознаваш я ту през имена нечии, ту през епохи, ту през каквото и да е - и само ги поднасяш и напълваш с интерпретации. Да, това са съждения, но не се ли насити вече на съждения и извеждания. Всички те в опита ти да постановиш  все повече нещо, което да те изрази докрай. А то все не е ... и идва следващото, което "ще ти пасне", през поредното име, книга, филм, концепция, схема, обяснения...

 

Проблема е, че сред всичко това липсва важна и определяща компонента. Това си ти - Мислителя. Търсиш нещо, което да ти резонира, да го осмислиш (да те осмисли). Несъзнателно това е търсене на подходящия обект в който подсъзнателните ти проекции да намерят "съчетание" и да го направят "истински".

Пиша това не да те засегна лично, а защото е подходящ пример и за останалите, като го извеждам през теб - като форма на конкретика. Надявам се че разбираш - има множество хора, които са неподготвени концептуално и абстрактно и им трябва непрекъснато да имат мост между общото и конкретното и частното. Това става само чрез формални примери. Макар че това е компромис с коректността, защото веднъж изведени на ниво абстрактни комплексни модели, всяко свеждане до конкретика е вид "орязване" на модела от неговата същност, смисъл, като се лишава от комплексния си "контекст".

 

Нека кажа нещо просто - дори и да се има предвид в една дискусия, която да касае "съзнанието". Естествено, че всички тия думи не са популярно поднесени, но това не е и моя цел. Кака Ленче, дето вярва в духове, ходи на църква да се кръсти, и клюкарства с комшийката по пенсионерски, докато не гледа турски, индийски или бразилски сериал, няма какво да й кажа, нито е възможно да имаме взаимодействие някъде другаде освен в нейния свят и съня си в него. (използвам само общ и груб пример)

Тук през цялото време има хора, които издават сигнали че не разбират, не могат да смелят... а едновременно с това имат потребност от укрепване и презатвърждаване на убежденията си... За да е налице последното задължително е в ход процес на колапс, на втвърдяване, на затваряне на психичното поле. В него става невъзможно да проникне допълнителна информация, (да не говорим пък - за такава, дето не приляга на предварителното) по простата причина, че самото подсъзнание е стартирало вече програмата и неговия инструмент, "ума", се грижи това да не се случи и възприятията се ограничават силно.... 

Който докъдето и колкото го докара, си остава за него... Това е коректно, точно и дава нужната свобода на интерпретатора. Не се интересувам от убеждаване, макар че за неподготвения и незрелия интерпретатор всяка логична свързана схема, достатъчно наситена, му изглежда като подходяща "истина". А с тия, в социума върви зарибявка за поредната идеологична схема. Поднесеното е просто обикновена ментална схема, съставена условно от комплексна такава, в хода на самото изложение. Не се подготвям никъде, всичките ми писания са в самия форум, нямам записки, нямам опорни точки, импровизирано правя изказа в самия момент. Понякога дори той "се пише сам", аз само го следвам...

 

ИНтелектът е способност за обработка на информация. Обработването е интерпретация. Тя е сравнителен процес

- първото ниво е най-ниското -> се сравнява постъпващото инфо с предварителен модел, вече определен от множество предварителни наслагвания. Повечето от тях са напълно несъзнателни и имат базови роли за оцеляване и защита, както продължение и надграждане на физиологични и колективни идентификации. Предварителния модел определя изхода на целия процес - защото той е зададен, като базов, като истински, като нещо, на което да се опреш. Това му дава основен приоритет. Постъпващото инфо се допуска само в частта която му е консонансна. При появата на дисонанси готови алгоритми се "трудят" за да изчистят това по някой от предварително зададените начини. Какви са те - прости и елементарни - като целия процес. Процеса е линеен, тече по предварителна "мъртва" схема. Слаба наличност на адекватност спрямо бързо изменящи се условия на външната среда. На същото това ниво е и самия субект... И няма как да не е, защото всичко се извършва в главата му. Мисленето му става такова, картината му на света, оттам - битието му - всичко е комплект и взаимносвързано... Но той няма общата картина и тя за него не съществува. Каквото обхваща, за него това е "цялото"... Специален мощен механизъм се грижи всичко това да има някакъв смисъл, проекциите вървят ограничено... останалото се проявява само през невротизми, психични проблеми, ментални или емоционални блокажи. Това идва от натрупващите се грешки, които готовите алгоритми с които работи цялата система, не са достатъчни за да се решат бъговете и несъответствията... И появата на бързи промени в средата на ареала му на битие, го стресира, и стартира защитни механизми, които са също като останалото - еднообразни, закостенели, вменени... Навици, автоматизми, генериращи повторяемост - понеже това е в основата на самия субект, то става основа и на всички негови производни - от мисленето до битието.

 

- Второто ниво е за по-адвансид - създаване на опорна схема за интерпретация, в хода на самото постъпване на информацията. Това изисква голяма динамичност, свобода и подготовка на менталната част, една предварителна зрялост, за да се реализира процеса, който е сложен и въобще не е възможно да се опише с малко думи, линейно-последователно поднесени... (изисква се ниво на "съзнание", и то подготвено, отработено...)

 

-третото ниво - е за баш-майсторите - интерпретация без опорен модел - в хода на възприятието се извеждат динамично временни модели, огромна (в сравнение с предишните две) динамичност, гъвкавост, изменчивост, на интерпретацията. Това подава много широк канал за възприятие, осмисля се многоканално, взаимносвързано, връзките се изграждат в самия ход на процеса. Личните пристрастия просто си самоотпадат, на такова ниво субекта просто има качествено различен тип "отражение". Затова често ползвам, че всичко това се определя двустранно от явлението, което обобощавам със "състояние на съзнанието" за субекта. 

Задължително това е ниво на възприятие, което е многомерно - тук концептуалността и абстрактността са както по хоризонтала, така и по вертикала. Тук е налице развитие, което е следствие на допълнителен елемент - САМО-СЪ-ЗНАНИЕ (осъзнато задълбочена и развита саморефлексия). Естествено, че това е възможно само за съответен тип СУБЕКТ - готов и узрял, както и подготвен за всичко това...

 

- има и следващо условно ниво, но за него е безсмислено да се пише, то излиза далеч отвъд конкретиката на тия думи... И няма нищо общо с приказките на социото, родени от представите им. Следи за него са оставили същества от друг порядък. И в тях въобще не е основното, че ползвали 100% от мозъчния си потенциал. За такава динамичност, изменчивост и гъвкавост в отражението и битието няма материя, която да реагира по такъв начин,  с такава "скорост", с такъв мащаб. Така че ... остава само ограничеността на представните измислици.

-----------------

 

Интелектът не е РАЗУМ... А РАЗУМА е аналог на УМ, но на ниво и израз на САМО-СЪЗНАНИЕто. Разума не е израз на закостенял модел, а е израз на комплексна саморазширяваща се и самоинтегрираща се система Информацията и обработката й вече е от друг порядък - вече с наличие и разбиране за ролята и значение на самия субект... 

 

Ум е само обикновен инструмент, който се проявява на различни нива на отражение, което е самото ниво на субекта. по отражението му на света около него, се вижда и самото му ниво, защото тия двете са взаимно определящи и взаимозависими. И по едното - веднага идва другото.

 

При повечето хора интелекта е сведен до заучаване и интерпретиране на готова информация. Дали, коя, каква - това вече е до конкретиката и особеностите на самия субект.

В интелекта никъде няма СЪ-ЗНАНИЕ, не е никъде задължително.

Разбира се - интелекта работи със ЗНАНИЕ. Социума в днешния си вид, преднамерено предлага навсякъде в подготвителните си за всяка новопостъпваща личност в него, да поеме порцията си социално подадени знания и да работи с тях. Те са му достатъчно за неговото предопределено социално битие, в рамките на която и да е от всички типове и форми на подгрупи от неговия по-голям или по-малък колективен ареал. Но тази готова информация се пренася през социото, само когато му резонира. Няма как да мине иначе по "канала". Всички информации, които не са подходящи за усредненото ниво на социото, не могат да преминат през него. Модела е прост - птиците всъщност имат апарат чрез който слушат широк звуков диапазон. Но "чуват" (резонират на) само онова, което идва от "техния" вид, за тяхното битие... Така сме и ние хората, включително като пример и самите постове, която и да е комуникация. Това са резонансни процеси - радиото е едноканално - минава през него само онова, на което е резонасно на неговия "трептящ кръг", в даден момент. Другото - минава и заминава... Това е въпроса за ограничението на интелекта... Това е базов въпрос за субекта по принцип - защото дали нещо е "истина" или не, всъщност го определя СУБЕКТА. А той не разбира това и липсвайки му общата картина, заключава че вън от него, е налице нещо, което "е... нещо си" , а то е всъщност неговото отражение за "външното".

Отражението никога не е ОТРАЗЯВАЩОТО се. Никога не е оригинала. А ние, хората, можем да работим само с отражение, не с "оригинал". За повечето хора обаче, тия двете са едно и също и нямат дори идея да ги разграничат. Защото нямат критерий, във вид на отправна точка. Не могат сами да го изведат, защото са "настроени" да им се поднася наготово. Ако се включи такова обучение в училище - ще го "знаят" и заучат. И дотам... Това вече е до самия човек, до нивото му на... "съзнание"... 

 

СЪ-ЗНАНИЕТО е друг етап на отражението на света от субекта. отражение което описва СВЯТ и битие, които вече включват влиянието на самия субект към самото отражение. Това е нов качествен елемент към предишната "картина".

Интелекта обикновено не е достатъчен за това - той работи само с бази данни. Някои хора са по-паметливи, възприемат повече и по-сложна информация. Но само дотам - не могат да стигнат до важността на субекта - който е зад завесата на всички процеси в битието си... Това е обобщено и осреднено нивото на днешното човечество. В днешния информационен век, хората са развили просто обикновена интелигентност. Спрямо нивото и отделните си качества и зрялост - обработват общата база знания на различните си нива.

В Технологиите големия проблем досега е бил изкуствения интелект. Това отразява разбирането на интелекта от самия човек, защото така или иначе "изкуствеността" се базира на начина по който човеците разбират интелекта за да са в състояние да го моделират в цифрови алгоритми. По същество, всеки компютър е модел на архитектурата на интелекта. Колкото и да се усложнява, се усложнява само дълбочината на обработваната информация, като се правят релации между елементите на информационната база. Това е етап, но сам по себе си той е само това, елемент, а не цялата картина.

 

Ето затова се завръщам сега - на началото. Най-характерното в една концептуалност е да се забележи има ли в нея наличие на САМИЯ СУБЕКТ? Дали той участва в нея, дали, докъде, колко дълбоко и широко. Това е прост, и макар и условен и общ критерий, е достатъчно показателен за това "кой къде е".

Ето защо не се интересувам вече толкова от огромното многообразие на човешки концепции и описания на света. Защото те са различни само в описанията, давани от различен ракурс спрямо една и съща плоскост. Заради това мен ме интересува ЧОВЕКА - интереса ми е към самия СУБЕКТ. Този интерес е и към самия мен, а не към концепцията ми. И дори и към собствената ми концепция, аз лично нямам никакъв постоянен интерес, като го запазвам винаги за самия субект - в примера това е израз на интереса ми КОЙ СЪМ АЗ.

Редактирано 28 юли 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Разбира се в цитата на Бодхидхарма от предния ми пост, той казва много повече от това, на което наблягам. Но това е най близо до активно осъзнаване. За осъзнаването на останалите неща е необходимо много повече. 

 

Как се "изоставя" заблудата. Бодхидхарма казва чрез медитация. Медитацията е техника. Не е само чрез медитация. Тук помощни средства са въображението, мечтите, сънищата, изолацията и самоизолацията, всички тези необходими за преодоляване на шума на високоенергийното тактическо бодро мислене. Но тези ги притежават всички. Бодхидхарма не отрича това. Той казва: "всички живи същества - пробудени и непробудени - споделят една и съща истинна природа", разликата е тази, че пробудените имат силно желание да разберат и са разбрали как действат тези дадености.

Върховната реалност според мъдреците, не само според Бодхидхарма е всичко. Не можеш да я постигнеш чрез разграничаване, защото чрез разграничаване се отдалечаваш от нея, чрез разграничаване я загубваш. Върховната реалност се постига чрез великото обобщаване, чрез изчезването на различията между "аз и другите", "просветлените и непросветлените", "не следване на писанията", "пълна и мълчалива хармония". Проникването посредством разума става чрез "неразграничаване" казва Бодхидхарма, и няма нищо по логично, защото как можеш да разбереш най върховното, което е и най общото чрез разделяне, точно обратното се иска, докато успееш да обобщиш всичко и различията изчезнат напълно. Съвсем естествено тогава всичко е нищо, умът е не ум, просветлен и непросветлен е едно и също, истината е лъжа и лъжата е истина, велика равнопоставеност, максимална справедливост

Колега, сега, след като казахте за пореден път кое какво е, според тоя и тоя, кое е друго, според друг. Кое какво е според логиката ви...

 

Целия пост, е безличностно говорене - на никой, към никого. Все едно е извадка от книга, научен труд, монолог пред който дори няма огледало, защото човека дори не оформя като разговор със себе си. Думи - без принадлежност, без таргет.

------

АМИ АКО:

- Различията се стопяват не защото вие сте обобщили всичко, а защото невидимо във вас работят невидимите двигатели, за които вие нищо не знаете, а те ви поднасят "стопените различия". Вие сте този, който извежда разликите, и тоя, дето "ще ги стопи". Този театър го играете пред себе си. Вие залагате тези, които всъщност са ваши собствени представни форми - медитация, въображение, мечти, сънища... Вие няма как да познавате що е медитация, защото за нея само разсъждавате. Нямате никаква база от знания и наблюдения за собствения ви ментален, когнитивен, емоционален и психичен апарат. А той е в основата на разиграването ви от вас самия. Самата форма на "нагласяне" подава изживяване което вдъхновява, защото решава известни противоречия. Те пък задействат готов механизъм който поражда тревожност. При някои по-видима, при други - прикрита. По този начин лични миражи, поднесени луксозно в ментална концептуална опаковка, може всеки да стъкми. Просто ви е потребно, лично, за вашите собствени цели. И си го правите. Дали ще е през думите на Бодхидхарма, или на някой друг - важното да намерите което ви е потребно. И ментално да го изживеете, сякаш вече сте го реализирали. Менталните гимнастики са само инструмент, защото вие самия сте с ментални изразени особености. Но те са само булото, зад тях има нещо което ги движи. Те задават воала, който покрива онова, което е зад тях. И е воал, защото очите ви са привлечени и се фокусирате само в "концептуалната си конструкция".

 

АМИ АКО:

Великата истина не е логична, колега, с фразата "няма нищо по-логично". Логично е само вашия собствен начин да се вкарате в ментален капан, заради напълно скрити от вас мотиви и процеси.

Какво казвал "Бодхидхарма", вие никога няма как да знаете, няма как да го познавате, не сте говорили с него. Да не говорим пък за "това, какво точно се иска". Нагласяте думите на разваления телефон, през който тия думи са дошли до вас - дали са негови, дали не са... това дори няма кой да го "знае". А вие играете на Знаещ, само защото... ви е нужно.

Какво е казал тоя или оня - проблема е същия. А реторичния трик, "Кое е според мъдреците" пък извежда цялата постановка в обикновено упражнение по самосугестия. Вие говорите с тях, все едно че са тук сред форума и само се упражнявате в тълкувателство.

 

АМИ АКО:

Това упражнение го правят всички, които вътрешно несъзнателно търсят да получат една генерална и категорична, неизменчива "истина". Онази, крайната, окончателната, която да обобщи целия им живот...  в една стройна и завършена ментална конструкция. Идеална, като това, към което се стремят сънувайки. И всички понятийни жонглирания са начина да си я съчините.

 

Всичко това "може би" ли е... или са пълни глупости?

А какво става, когато тълкуването на мислите на другите, се използва за да замести собствените мисли?

 

 

Всичко това "може би" ли е... или са пълни глупости?

А какво става, когато тълкуването на мислите на другите, се използва за да замести собствените мисли?

 

Така, така….Стигнахме отново до /собствените/ мисли/те/. Кое ги поражда, как ги поражда и как може да сме сигурни, че са собствени?

 

Ако не можеш да дадеш някакъв отговор, то всичко, написано от теб, се превръща в поредната гротеска. 

 

Мислил си върху това, ако беше сляп, колко по-точна би била мисълта ти, тъй като много по-малко разсейващи фактори щяха да имат въздействие върху крайния резултат или продукт на съзнанието, наречен "мисъл"?

 

Ти явно все още не можеш да разбереш, че няма Някой, няма Субект, а разнообразни проявления при смяна на заряда в неврона и предаването на електрическия импулс нататък по  невронните връзки /синапси/ в зависимост от въздействието върху сетивата /възбудата/ от средата и активираните мозъчни центрове. За щастие, нашите мозъци не могат да бъдат в състояние на постоянна възбуда, уморяват се да възприемат, да мислят и да фантазират, и съответно си имат нещо като защитна система, която контролира на човек да не му "прегрее" бушона. Ние нямаме пълна власт над тези програми или по-скоро субекта, който ти така упорито търсиш. Един много елементарен пример потвърждава това - с усилието на волята човек не може да се подържа дълго буден и винаги идва момент, в който губи съзнателен контрол над тези процеси и припада или просто заспива. Къде е Субектът през това време, докато спиш, къде е тази виртуална халюцинация за Аз? Кой е шефът, кой командва парада, кой изключва Аза ти и го потапя в дълбок сън? Ти или невроните, които създават и усещането за Аз, в ситуациите, при които тази виртуална личност е необходима за оцеляването им?

Разбира се, когато се налага да търсим истината в относителната реалност, обобщаването пак има по голяма сила от разграничаването. Например, имаме повече от един източник на информация. Най адекватна оценка можем да направим, ако търсим общото между различните източници. 

 

И по отношение на върховната реалност е същото. Когато четем различни логици и философи, ние ги разбираме най добре, когато търсим общото между тях. И колкото повече общи неща успяваме да намерим, толкова повече се доближаваме до истинското разбиране. Различните мъдреци, казват едно и също, защото върховната реалност е една и съща. И да не съществува, и да е пустота, пак е една и съща.

 

Разбира се разграничаването не е безсмислено, но то е по "лесната" част. А по отношение на върховната истина (или пустота), то е това, което ни отдалечава от нея.

Редактирано 29 юли 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Разбира се в цитата на Бодхидхарма от предния ми пост, той казва много повече от това, на което наблягам. Но това е най близо до активно осъзнаване. За осъзнаването на останалите неща е необходимо много повече. 

 

Как се "изоставя" заблудата. Бодхидхарма казва чрез медитация. Медитацията е техника. Не е само чрез медитация. Тук помощни средства са въображението, мечтите, сънищата, изолацията и самоизолацията, всички тези необходими за преодоляване на шума на високоенергийното тактическо бодро мислене. Но тези ги притежават всички. Бодхидхарма не отрича това. Той казва: "всички живи същества - пробудени и непробудени - споделят една и съща истинна природа", разликата е тази, че пробудените имат силно желание да разберат и са разбрали как действат тези дадености.

Върховната реалност според мъдреците, не само според Бодхидхарма е всичко. Не можеш да я постигнеш чрез разграничаване, защото чрез разграничаване се отдалечаваш от нея, чрез разграничаване я загубваш. Върховната реалност се постига чрез великото обобщаване, чрез изчезването на различията между "аз и другите", "просветлените и непросветлените", "не следване на писанията", "пълна и мълчалива хармония". Проникването посредством разума става чрез "неразграничаване" казва Бодхидхарма, и няма нищо по логично, защото как можеш да разбереш най върховното, което е и най общото чрез разделяне, точно обратното се иска, докато успееш да обобщиш всичко и различията изчезнат напълно. Съвсем естествено тогава всичко е нищо, умът е не ум, просветлен и непросветлен е едно и също, истината е лъжа и лъжата е истина, велика равнопоставеност, максимална справедливост

E не, и откъде дойдоха тези заключения, защо?

 

 

Ти явно все още не можеш да разбереш, че няма Някой, няма Субект, а разнообразни проявления при смяна на заряда в неврона и предаването на електрическия импулс нататък по  невронните връзки /синапси/ в зависимост от въздействието върху сетивата /възбудата/ от средата и активираните мозъчни центрове. 

Амин. Щом това те прави щастлива, защо не? Всеки дерзае, с каквото има, както доста надълго и нашироко се опитва да обяснява Рамус, поне аз така го разбрах... отчасти. Подобното се познава от подобно.

 

"И с това, което е наше, ние се издигаме към съществуващото… и мислим онези (съществуващите), без да имаме техни изображения или отпечатъци, а щом не е така (щом ги нямаме), значи ние сме те… но след като и други, а не само ние, сме те, тогава всички сме те: следователно всички сме едно. Когато гледаме навън, а не там, откъдето сме извадени, не знаем, че сме едно, сякаш сме много лица, обърнати навън, имащи един връх навътре. Ако някой може да се обърне навътре, ще види бога, и себе си, и всичко. Ще види, и най-напред не така, сякаш той самият е всичкото: а после, след като няма място, където да застане, за да се ограничи до нещо… като остави да бъде заобиколен от цялото съществуващо, ще стигне до всичко, без да върви наникъде, но ще стигне, като остане там, където е основано всичкото.” Плотин

E не, и откъде дойдоха тези заключения, защо?

 

Амин. Щом това те прави щастлива, защо не? Всеки дерзае, с каквото има, както доста надълго и нашироко се опитва да обяснява Рамус, поне аз така го разбрах... отчасти. Подобното се познава от подобно.

 

"И с това, което е наше, ние се издигаме към съществуващото… и мислим онези (съществуващите), без да имаме техни изображения или отпечатъци, а щом не е така (щом ги нямаме), значи ние сме те… но след като и други, а не само ние, сме те, тогава всички сме те: следователно всички сме едно. Когато гледаме навън, а не там, откъдето сме извадени, не знаем, че сме едно, сякаш сме много лица, обърнати навън, имащи един връх навътре. Ако някой може да се обърне навътре, ще види бога, и себе си, и всичко. Ще види, и най-напред не така, сякаш той самият е всичкото: а после, след като няма място, където да застане, за да се ограничи до нещо… като остави да бъде заобиколен от цялото съществуващо, ще стигне до всичко, без да върви наникъде, но ще стигне, като остане там, където е основано всичкото.” Плотин

 

Поредната великолепна невронна експлозия, породила описанието, което си привела. Е и? Какво се опитваш да кажеш с това? Че "навътре" е отвъд невроните ли? И по какъв начин този цитат е реалност, а не поредния невронен фантазм?

Къде е това "навътре"? Явно е свързано с някаква посока и/или място? Страната на чудесата?

 

Всъщност, метафората чудесно я разбирам, но практически дори погледът ни никога не е насочен "навън", тъй като цялата великолепна картина, която възпроизвежда мозъка ни, се случва и преекспонира на място, където няма и следа от светлина - в черепната кутия, т.е. "вътре". 

Ти хубаво ги нагаждаш. От една страна - питаш КОЕ ПОРАЖДА МИСЛИТЕ. За пореден път - щото ти е интересно. Пък и имаш версии на отговори.

От друга - всичко, което пишеш можеш с лекота да го приложиш кратко навсякъде другаде, към всички написани и казани думи. Нещо от рода "всичко е относително" и краткия въпрос "дали?" Дори без да слушаш или четеш с лекота може да се пише едно и също...

 

За пореден път ме питаш нещо, а дори сама признаваш че те мързи да четеш, мързи те да пишеш... Добре, умора, тягост, досада, спасение в лежерното... ОК. Нямам претенции - това е твоя живот.

НО защо тогава за пореден път ми задаваш въпрос, който се съставя точно в твоята черепна кутия?

 

В нея дали има място и за един кощунствен въпрос - КАКВО ЗНАЧИ "МИСЪЛ"? Защото вече го написах векторно въпроса предварително още два коментара преди тоя. И остана сега да се самоцитирам, а би било смешно, ако не беше несериозно. ЩО е то "МИСЪЛ" - не че има отговор. Но като няма, няма и отговор на твоя. Тия заготовки, дето си ги нагласила - са точно както са ти ги говорили, и както си ги заучила, за удобство, за ползване спрямо схемата ти на всичко останало. Обаче тая схема има няколко слаби места. Това отново не те интересува, защото фокуса ти е в запълването на схемата с "правилните" и въответствените на нея конструкции. С правилните подбирания - както при всеки друг, подпрян на схемата си.

 

Просто е... всичко, което е в главата ни е отражение, което не е огледално, а контролирано и дори конструирано от самите нас. Нито едно твърдение не е истина. Истината е думичка за човешки неща - изразяваща човешки щения и потребности, нужди и запълваща дефицити. Всички останали концепции също са така. Всички, без исключение. Ние хората сме се вкопчили в обясненията и доказванията заради чисто психични потребности. И заради това им придаваме онзи "блясък" от който самите ние имаме нужда. За да ни свети в "иначе съвсем тъмното" с измислената си от нас самите светлина.

 

Нищо не е истина. Нищо, никое знание, не е, никоя вяра не е. Това са нашите патерици през битието ни, с които се подпираме, в стремежа си да избягаме от вечния ни призрак - небитието. Компенсирайки бягането си в идеята да се осмислим, да надхитрим вечността, да надхитрим вселената.

Тъжно е, но създаваме своите лъжи, за да им служим. За да ги поставим някъде под краката ни в блатото на неизвестното и да ходим по тях. Накъде - не е ясно - важното че прилича на спасение. Векове преди това обясненията са били само за убеждения и сугестиии. Сега се ползват все повече защото хората навлезнаха във възможността да ги използват, заради масовата им достъпност.

 

Всяка информация може да се комбинира по такъв начин, че да пасне към всичко. Особено идеологиите. Играеш го на сигурност, но си вкопчена в самата нея. Какво ще стане ако останеш без знанието си, без вярата си, ако останеш без памет, ако всичко, на което крепиш изчезне - дъщеря, работа, идеи, ежедневие, покрив, борба, светлина, представи, цели, проекции, изживявания, спомени... Всичко...

Коя би била без тия неща...

Би ли имало мисъл, тогава.

А би ли те имало ТЕБ.

Какво е въпрос, без ЗАДАВАЩИЯ го? Защо се задават по принцип въпроси.

Има ли мисъл, ако няма МИСЛЕЩ? Зад всички думи стои Пораждащия ги, ЗАД ВСИЧКИ МИСЛИ - МИСЛЕЩИЯ (Оглеждащия се, чрез тях).

 

Какво ще правиш когато ТЕ НЯМА? КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ, АКО ТЕБ ТЕ НЯМА.

Това мисъл ли е... или е породено от мисъл. А самия въпрос, дето го питаш толкова пъти - той от какво е породен.

===============================

Нали искаш дискусия - как искаш да се проведе, ако поне малко не се напънеш и не положиш поне капка усилие, във вид на концентрация, енергия и дълбочина? Задаваш сериозни въпроси - интересуват ли те по принцип или просто така - да запълваш темпорални "дупки"...? И ако искаш да остане нещо за теб, освен да се самопотвърдиш за пореден път, влез в дискусия, когато нямаш отговори... Когато си на границата и оттатък няма нищо.

 

НИЩО... дори и теб те няма. Така... да отидеш до ръба и да си играеш с идеята че си подвързана с 10 въжета, за 10 места... е наивно да играеш. Ела и застани на ръба, където въжета няма, където почва бездната на заешката дупка. И в нея ТЕБ ТЕ НЯМА - няма никой там. Щом се хвърлиш... и вече няма да те има. За вечни времена - няма прераждания, няма спасителни пояси, няма спасители - всичко край и завинаги... Това мисли ли са

 

Е...??? Ще се присъединиш ли или ще стискаш пръсти във въжетата... И колко дълбоко ще си позволиш, щото лежерността се отличава с просто качество - повърхността. Стеле се една обща мъгла а субекта е с идеята че понеже лети на крилете на измисленото от самия него, няма никакъв смисъл да се интересува от мъглата под себе си... Но нашата същност почва там, където ние отдавна сме скрили от себе си. От страх, от невежество. Някъде там - ПОД МЪГЛАТА на забуленото. Там Е НАШИЯ КОРЕН, ТАМ СА НАШИТЕ "КРАКА", ТАМ Е НАШАТА СЪЩНОСТ И ОТТАМ ЗАПОЧВАМЕ СВОЯТА БИТКА С НЕИЗВЕСТНОСТТА. Една битка с предизвестен край! Битка на нас, с нас самите.

 

А дали това са мисли?

Редактирано 29 юли 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

E не, и откъде дойдоха тези заключения, защо?

 

Логиката на върховната реалност е такава. Върховната реалност е всичко. За да възприемеш всичко, трябва да обобщаваш, без въобще да разграничаваш, докато накрая спреш да разграничаваш въобще. Тогава си разбрала всичко. Но си престанала да разграничаваш, включително и всичко от нищо. В този смисъл концепцията за върховна реалност като всичко се изравнява с концепцията за върховна реалност като нищо. Няма шанс, не е възможно да осъзнаеш върховната реалност като всичко, което е, без едновременно с това да я опознаеш като нищо, като несъществуващо нищо. Оттам идва и логиката на всеобщата тотална равнопоставеност и на върховната справедливост. Това е абсолютната инкомпатибилистка логика. Съществува и относителна. Относителната логика е това, което Декарт нарича интуиция и дедукция. Чрез тази относителна логика ние взаимодействаме с представите си за света. Всички дедуктивни заключения имат за основа нашата представа, нашата собствена интуиция. В относителната логика съществуват причинноследствени зависимости ограничени от интуицията.

 

Първата стъпка на отдалечаването от Бог е първото първоначално приемане на истина от интуицията. Първото разделяне. Първото разделяне е първото отдалечаване от Великото Всеобщо, от Върховната Реалност, от Бог, ЧЗС (чистото заплетено състояние).

 

В този смисъл всяко едно използване на причинно следствена логика е отдалечаване от Бог. Защото осъзнаването на Бог, означава едно към едно невъзможност да се разграничава причина от следствие.

Нилс Бор казва така. Съществуват два вида истини, това са истина и дълбока истина. Истината е такова твърдение, обратното на което не е вярно (относителна логика по Реджеп Иведик), докато дъкбока истина е твърдение, обратното на което е също дълбока истина (абсолютна логика по Реджеп Иведик). Като пример за твърдения представляващи дълбока истина Нилс Бор посочва твърденията "Има Бог" и "Няма Бог". 

Логиката на върховната реалност е такава. Върховната реалност е всичко.

... и т.н. Не не, не разбирам. А може би няма какво. Не за бога и нищото, а откъде накъде "просветлен и непросветлен е едно и също, истината е лъжа и лъжата е истина, велика равнопоставеност, максимална справедливост". Егати справедливостта световна, то май че си е точно такава

 

Поредната великолепна невронна експлозия, породила описанието, което си привела. Е и? Какво се опитваш да кажеш с това? Че "навътре" е отвъд невроните ли? И по какъв начин този цитат е реалност, а не поредния невронен фантазм?

Къде е това "навътре"? Явно е свързано с някаква посока и/или място? Страната на чудесата?

 

Всъщност, метафората чудесно я разбирам, но практически дори погледът ни никога не е насочен "навън", тъй като цялата великолепна картина, която възпроизвежда мозъка ни, се случва и преекспонира на място, където няма и следа от светлина - в черепната кутия, т.е. "вътре". 

И аз щях да те попитам, ако няма черепна кутия тогава какво, ако е нищо, защо е цялото това трепане. Яж и пий, защото утре ще умреш. Съвсем сериозно, това не е просто шега. И няма никакво прераждане, няма втори и хиляда и втори опит, най-много все едно и също... да речем, което си е същото като да няма.

Освен това, върховната реалност нещо вече ми е най-малкият дерт. Когато има истински задачи, пред които пълното унищожение ще ти се струва сладко, дори ще я отлагаш, докато не ги решиш, а те край нямат - това е сигурно, защото има други. Много други. Разбери кои и какви са те, и може би така се намира. Може би, аз не знам.

... и т.н. Не не, не разбирам. А може би няма какво. Не за бога и нищото, а откъде накъде "просветлен и непросветлен е едно и също, истината е лъжа и лъжата е истина, велика равнопоставеност, максимална справедливост". Егати справедливостта световна, то май че си е точно такава

 

Това е на върховно ниво. Иначе на относително ниво не е едно и също.

Това е на върховно ниво. Иначе на относително ниво не е едно и също.

 

Сократ: Буквите, Протархе, онагледяват онова, което казвам - вземи тях за пример, понеже си ги учил.

Протарх:  Как?

Сократ: Излизащият от устата на всички ни звук е един, но по своето разнообразие у всеки поотделно той е безкраен.

Протарх: Е, и?

Сократ: И нито едното, нито другото не ни прави мъдри: нито това, че познаваме безкрайната му същност, нито знанието, че е един. Колко и какви са звуковете - това знание прави грамотен всеки от нас.

 

Извинявам се, но освен да прибавя още един цитат в темата, друго не мога.

Мисля, че въпросът за "наличието" на съзнание у кучето е фундаментален.

и що само у кучото

и що само у кучото

С какво е по лоша писана   

 

И аз щях да те попитам, ако няма черепна кутия тогава какво, ако е нищо, защо е цялото това трепане. Яж и пий, защото утре ще умреш. Съвсем сериозно, това не е просто шега. И няма никакво прераждане, няма втори и хиляда и втори опит, най-много все едно и също... да речем, което си е същото като да няма.

Освен това, върховната реалност нещо вече ми е най-малкият дерт. Когато има истински задачи, пред които пълното унищожение ще ти се струва сладко, дори ще я отлагаш, докато не ги решиш, а те край нямат - това е сигурно, защото има други. Много други. Разбери кои и какви са те, и може би така се намира. Може би, аз не знам.

 

Точно така е по законите на природата - най-грубо казано - яж, пий и третото по 3 пъти, че не се знае този ден дали няма да ти е последен. Carpe diem.

На развития за нуждите на оцеляването интелект обаче това положение на нещата в един момент му е станало недостатъчно, ограничено, тесничко. Имал е достатъчно свободно време на разположение, храна, покрив над главата и сигурност, базисните потребности за оцеляване са били задоволени, отгризал от ябълката на дървото на познанието и започнал да размишлява вместо как да подобри капаните за животни, остротата на стрелите си и добива на мед, над по-дълбоки, екзистенциални въпроси от типа на "защо се раждам", "кой съм аз", коя е силата, която ме е сътворила и живота на земята и т.н.

 

Подобни въпроси са от значение само за виртуалния ни аз и шепа други виртуални азчета, с които сме свързани по някакъв начин. Никой друг и нищо друго не го е еня във връзка  с екзистенциалните въпроси. Но обществото, в което живеем, е въздигнало в култ фантазмите на мисълта и колкото по-засукани и неразбрани са нейните пориви, за толкова по-оригинална се смята, то ние като рожби на това общество, няма как да се оставим да живеем просто - само с ядене, пиене и е… и сигурност, четем книжки, даваме цитати, разсъждаваме над чуждите мисли или с други думи - забавляваме се, запълвайки свободното си време до смъртта по този начин. От доста време за нещата, които правя, си задавам следния въпрос - ако знаех, че след малко ще гушна портокалите, бих ли се занимавала точно с това? По този начин рефлектирам и се старая да не си губя времето и нервите за неща, за които според мен не си заслужава да се умре. А щом не си заслужава да се умре, то не си заслужава и да се живее. Такива ми ти работи. 

 

Междувременно някой гениален мозък нейде пише поредния революционен софтуер, талантлив музикант докарва до сълзи почитаемата публика, авантюрист покорява Еверест, а на Мерил й се завива свят на висок ток. Аз не виждам нищо смислено във всичко това, ако извадиме от уравнението желанието за живот и оцеляване.

 

На развития за нуждите на оцеляването интелект обаче това положение на нещата в един момент му е станало недостатъчно, ограничено, тесничко. Имал е достатъчно свободно време на разположение, храна, покрив над главата и сигурност, базисните потребности за оцеляване са били задоволени, отгризал от ябълката на дървото на познанието и започнал да размишлява вместо как да подобри капаните за животни, остротата на стрелите си и добива на мед, над по-дълбоки, екзистенциални въпроси от типа на "защо се раждам", "кой съм аз", коя е силата, която ме е сътворила и живота на земята и т.н.

И... понеже се пораждат някакви си "въпроси", след тях сценария е прост.

Първия вариант - намира се на всички тия "породени" въпроси, система от готови отговори. Колкото по-засукана, с повечко абстрактни думички, колкото може по-източна, колкото може "древна"...

А понеже с времето са се натоварили и компрометирали, системите с готови отговори непрекъснато мимикрират чрез множество от вътрешни свои промени. За да се нагаждат към изменчивата среда на потребителите и нуждаещите се.

Понеже и тия нуждаещи се също се променят, както и да имат различни характеристики, системите за готови отговори, наречени общо "учения", философии, обясняват всяка с нейното си какъв е света, ако ви интересуват въпроси от тоя тип.

Ако въпроса е - дали има бог и кой е той - има други системи от готови отговори,.наречени религии.

Ако въпроса е - как да станем вечни и да победим смъртта, какво има след нея... си има и за това съответния "дял", наречен "духовен" ( а би трябвало да е "душевен", но това е за друга тема).

 

Но живота показва, че не само въпроси са нужни... да се задават. А да се задават "на някой". Заради това все "някой ще се намери да каже отговорите". Понеже всъщност отговорите са нужни... за повечето. И понеже е нужно - ще се даде.

Спокойно. Вече преди нас много хора излиза че са си задавали въпроси, а и се оказва, че много умни, мъдри и знаещи, можещи... са минали по тоя път и всички те .... най-важното, ИМАТ ОТГОВОРИ.

Най-важното се оказва "да имаш отговорите". Нещо като парите - който повече отговори има, това е печелившата карта. Тя обещава мъдрост, обещава изход от тревожността, която поражда животеца. Обещава дори и "вечен живот"... обещават големи неща, с големи обещания.

 

Отгоре на всичко друго - понеже много си задават въпроси... а дори и това стана модерно. Сега колкото повече отговори има някой, толкова повече се раздува че е важен, че е можещ, че е сигурен, че знае истината, че вижда пътя, че има път, че има надежда, че има проекции за бъдещето... защото без обещание за светло бъдеще, без нужните видения за него... как ще се осмисля едно настояще. И понеже поискали - дава им се.

Каквото се поиска, колкото се поиска, когато се поиска - се дава.

Някои даващи са хитри , щото и питащите и те изхитряха. Вече не вървят толкова разни елементарни отговори и се налага все по-засукани, с все повече обещания и отложени проекции за бъдещето, за някъде "отвъд", за обещания за другия живот... Важното проекциите да вървят.

 

И най-важното - вижда се нещо толкова просто. Толкова ясно, толкова обикновено и толкова естествено - това че се търси СМИСЪЛ на ЖИВОТА. Толкова важен, толкова нужен... И толкова банален.

Както и също толкова просто КОЙ ТЪРСИ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА и ЗАЩО? На кого е толкова нужен и важен?

 

Едно обикновено битие, но минавайки през мимикрията на "системите за готови отговори" вече натоварено, попило нужното, взело на въоръжение подаденото, вече е готово и заредено с толкова много багаж - въжделенията за живота, през който субекта да се осмисли... Ама не как да е - ако може, пак през готовото. Както си е карал винаги, както си е свикнал, както му е обещано, както му е поверено.

Понеже всичко си има шаблон - пак през ученето. Значи смисъла се учи, смисъла се изучава - нещо пак като продължение на училището, което всъщност е толкова удобно, толкова естествено . Живота - като едно безкрайно учене. Цели прослойки изповядват религията на ученето, на учението, на учителя и ученика. Щото щението, определя и предлагането... по съответствие.

 

И като елементарен и обикновен пример за всички тия думички - вижда се и самия форум - всяка тема. Всъщност битката е за правдивостта на попитите готови отговори - колко са верни, колко валидни... И даже въпроса не е до въпросите и отговорите. А до това, че всеки е впил пипалцата си в тях... в опит да избяга от своите вечни призраци...

 

Всеки форум, навсякъде, има два сценария. Единия - е да се реди опашката пред поредните представители на готови отговори.

А другия - да се мерят различните системи от готови отговори - а се забравя, че всъщност разликите и на въпросите и на отговорите... са заради щенията.

Все пак - нещото наречено от всеки "живот" трябва да върви. 

И... понеже се пораждат някакви си "въпроси", след тях сценария е прост.

Винаги е един и същ, Рамус, и се повтаря отново и отново. И не когато точно тези въпроси ги има у някого, е проблем, а когато ги няма. И когато са повод за убиване на времето, като че ли някой от нас може, или не, направо е длъжен, да се пребори с него. Не може. Ние, всеки един от нас, такъв, какъвто е, не може нищо, защото е прашинка, създадена и повлечена от огромен механизъм.

А появяването на този КОЙ, който не разбрах въпрос ли е  или отговор при теб, е най-необяснимото. Самият преход от небитието (което ти наричаш "обикновено битие", като че ли може да съществува подобно нещо) към неговото битие и досега се обяснява единствено с... чудо.

И... понеже се пораждат някакви си "въпроси", след тях сценария е прост.

 

 

Да, изключително прост.

Отдавна съм споделяла, че без волята за живот, чиято цел винаги е щастието, под каквото и да било форма - висша или низша, целият живот се обезсмисля. Дори едно действие като участие във форум е свързано с щастието. Хората философи и мислители са такива, защото занимавките с интелектуални ребуси, загадки, учения, задълбочени изследвания и прочие им носят щастие. Музикантите са музиканти, защото това занятие точно им носи щастие. Мисля, че мисълта ми е ясна и няма нужда да продължавам с примерите, тъй като няма житейска или дори екзистенциална сфера, която да не е подчинена на стремежа към щастие, който е солта на живота.

Ти хубаво ги нагаждаш. От една страна - питаш КОЕ ПОРАЖДА МИСЛИТЕ. За пореден път - щото ти е интересно. Пък и имаш версии на отговори.

От друга - всичко, което пишеш можеш с лекота да го приложиш кратко навсякъде другаде, към всички написани и казани думи. Нещо от рода "всичко е относително" и краткия въпрос "дали?" Дори без да слушаш или четеш с лекота може да се пише едно и също...

 

За пореден път ме питаш нещо, а дори сама признаваш че те мързи да четеш, мързи те да пишеш... Добре, умора, тягост, досада, спасение в лежерното... ОК. Нямам претенции - това е твоя живот.

НО защо тогава за пореден път ми задаваш въпрос, който се съставя точно в твоята черепна кутия?

 

В нея дали има място и за един кощунствен въпрос - КАКВО ЗНАЧИ "МИСЪЛ"? Защото вече го написах векторно въпроса предварително още два коментара преди тоя. И остана сега да се самоцитирам, а би било смешно, ако не беше несериозно. ЩО е то "МИСЪЛ" - не че има отговор. Но като няма, няма и отговор на твоя. Тия заготовки, дето си ги нагласила - са точно както са ти ги говорили, и както си ги заучила, за удобство, за ползване спрямо схемата ти на всичко останало. Обаче тая схема има няколко слаби места. Това отново не те интересува, защото фокуса ти е в запълването на схемата с "правилните" и въответствените на нея конструкции. С правилните подбирания - както при всеки друг, подпрян на схемата си.

 

Просто е... всичко, което е в главата ни е отражение, което не е огледално, а контролирано и дори конструирано от самите нас. Нито едно твърдение не е истина. Истината е думичка за човешки неща - изразяваща човешки щения и потребности, нужди и запълваща дефицити. Всички останали концепции също са така. Всички, без исключение. Ние хората сме се вкопчили в обясненията и доказванията заради чисто психични потребности. И заради това им придаваме онзи "блясък" от който самите ние имаме нужда. За да ни свети в "иначе съвсем тъмното" с измислената си от нас самите светлина.

 

Нищо не е истина. Нищо, никое знание, не е, никоя вяра не е. Това са нашите патерици през битието ни, с които се подпираме, в стремежа си да избягаме от вечния ни призрак - небитието. Компенсирайки бягането си в идеята да се осмислим, да надхитрим вечността, да надхитрим вселената.

Тъжно е, но създаваме своите лъжи, за да им служим. За да ги поставим някъде под краката ни в блатото на неизвестното и да ходим по тях. Накъде - не е ясно - важното че прилича на спасение. Векове преди това обясненията са били само за убеждения и сугестиии. Сега се ползват все повече защото хората навлезнаха във възможността да ги използват, заради масовата им достъпност.

 

Всяка информация може да се комбинира по такъв начин, че да пасне към всичко. Особено идеологиите. Играеш го на сигурност, но си вкопчена в самата нея. Какво ще стане ако останеш без знанието си, без вярата си, ако останеш без памет, ако всичко, на което крепиш изчезне - дъщеря, работа, идеи, ежедневие, покрив, борба, светлина, представи, цели, проекции, изживявания, спомени... Всичко...

Коя би била без тия неща...

Би ли имало мисъл, тогава.

А би ли те имало ТЕБ.

Какво е въпрос, без ЗАДАВАЩИЯ го? Защо се задават по принцип въпроси.

Има ли мисъл, ако няма МИСЛЕЩ? Зад всички думи стои Пораждащия ги, ЗАД ВСИЧКИ МИСЛИ - МИСЛЕЩИЯ (Оглеждащия се, чрез тях).

 

Какво ще правиш когато ТЕ НЯМА? КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ, АКО ТЕБ ТЕ НЯМА.

Това мисъл ли е... или е породено от мисъл. А самия въпрос, дето го питаш толкова пъти - той от какво е породен.

===============================

Нали искаш дискусия - как искаш да се проведе, ако поне малко не се напънеш и не положиш поне капка усилие, във вид на концентрация, енергия и дълбочина? Задаваш сериозни въпроси - интересуват ли те по принцип или просто така - да запълваш темпорални "дупки"...? И ако искаш да остане нещо за теб, освен да се самопотвърдиш за пореден път, влез в дискусия, когато нямаш отговори... Когато си на границата и оттатък няма нищо.

 

НИЩО... дори и теб те няма. Така... да отидеш до ръба и да си играеш с идеята че си подвързана с 10 въжета, за 10 места... е наивно да играеш. Ела и застани на ръба, където въжета няма, където почва бездната на заешката дупка. И в нея ТЕБ ТЕ НЯМА - няма никой там. Щом се хвърлиш... и вече няма да те има. За вечни времена - няма прераждания, няма спасителни пояси, няма спасители - всичко край и завинаги... Това мисли ли са

 

Е...??? Ще се присъединиш ли или ще стискаш пръсти във въжетата... И колко дълбоко ще си позволиш, щото лежерността се отличава с просто качество - повърхността. Стеле се една обща мъгла а субекта е с идеята че понеже лети на крилете на измисленото от самия него, няма никакъв смисъл да се интересува от мъглата под себе си... Но нашата същност почва там, където ние отдавна сме скрили от себе си. От страх, от невежество. Някъде там - ПОД МЪГЛАТА на забуленото. Там Е НАШИЯ КОРЕН, ТАМ СА НАШИТЕ "КРАКА", ТАМ Е НАШАТА СЪЩНОСТ И ОТТАМ ЗАПОЧВАМЕ СВОЯТА БИТКА С НЕИЗВЕСТНОСТТА. Една битка с предизвестен край! Битка на нас, с нас самите.

 

А дали това са мисли?

 

Дълбочината, към която така те тегли, забрвяш често, че също е поредната илюзия или игра на ума ти. И не е никаква истина, а само отражение. Така е, може спокойно да се каже, че мислите ни са и отражение на информацията, която постъпва от сетивата ни и се интепретира в мозъка.

Въпрос на избор е за всеки човек дали и как ще прекара живота си - лежерно, по повъргността, с танцова стъпка и искрена усмивка, или концентриран в бездната на безкрая, депресиран и леко обиден на повърхностните щастливци, които по презумпция е избрал да счита за по-глупави от себе си.

 

Битки, сражения - в моя свят има хармония - цветя, слънце, пийс и танци. Колкото по-повърхностно, толкова по-леко и естествено преминава живота ми. Животът не е задължително да бъде винаги страдание, битка, обреченост, драма. 

Дълбочината към която те приканвам ти няма как да знаеш кое е, къде е, как е. Приканвам те, защото теб те няма там. Няма те - пишеш окована в цветята, танците пийса и слънцето. Който каквото му трябва... но светлата страна не е единствената и монетата има и друга. Без другата - няма монета. няма и да разбереш защо е монета, къде стои, защо е такава... И... обикновен метален йон, от тия - на повърхността.

 

Това е въпроса - за теб "заешката дупка" така и ще остане обикновени представни игри, за които ти имаш вече готови картини, обяснения. Етикети на битките обречености и драми... е типично дуално  - по учебник. Механизма - когато липсва яснота, експириънс, зрялост - се избира за описания чрез дуални крайности - собствената ти представна картина на "това което смятам че съм" е единия край. Другия - е противоположното - както си го представяш. 

Модела - "аз съм в рая, да не съм луда да избера глупостите на някакви си казани, огньове, страдания... " - обикновения дуален модел на взаимното изключване. И по този начин - личното затвърждение. Съвсем аналогично с други идеологични игри - трика със затвърждениято през отрицание на различното е и при теисти и атеисти. Затвърждение на полюса чрез отрицание с обратния.

 

Не е въпрос на никакъв избор, а е въпрос на възможност. Избор човек има когато има и двете, ти няма как да го наречеш избор, няма и защо. Нямаш познание за онова, което наричаш избор. Това не са избори - това е обикновена игра на фикции, с които обрисуваш светлите картинки на собствената си визия за себе си. Което всъщност ти трябва, което стремиш, което търсиш.

Избор го пишеш, защото представното ти много образно ти е обрисувало кой какъв е, там, където за теб е невъзможно и ще остане фактически невидимо. И като така - само с рисунки, обяснения и описание се запълва липсващото. ОТ друга страна - затвърждаването си - че било избор, че ти си взела "правилния".

 

И всички стъкмистики които си заучила са точно в тази посока - окастрени, подбрани, за да са в съзвучие и консонанс. Иначе на много места писа за "свободата". Това ли е представата ти за свобода - идеята че "вече не си като преди" че можеш да си щастлива, доволна, лежерна... с цветята слънцето, пийса и танците. И академията, будизма и другите ала-бала, са само за мост към обикновената ти представа за щастието... Но не какво да е - ЩАСТИЕТО КАТО ИЗЖИВЯВАНЕ... Най-ниското стъпало, най-ниското ниво - на изживяванията. Избора, истините и всички останали елементи на пейзажа ти - са просто обикновено стремене на изживяване. Толкова УЧЕНЕ, толкова академия, толкова четене, толкова цитиране. Толкова повторения и затвърждения - а са просто обикновени готови елементи от заучена готова картинка - на готовите системи за отговори. Постно... но нямаш друг избор. Затова и ме слагаш в графите и етикетите ти - заради удобството.

 

Да, там, на повърхността. Затова избра академията, затова чертаеш обяснителните си схеми и ги затвърждаваш, както правят повечето като теб. Затова избра готовите схеми на отговори, защото това е лесния начин - и им придаваш етикета на "танцовата стъпка" и искрените усмивки.

Плачеш, искаш, молиш, търсиш, стремиш... също както всички останали. Маските на цветята и слънцето, пийса и танците, можеш да ги пишеш, но за други таргети - тия дето пред тях това върви...

И не защото на мен ми трябва - оставила си във форума достатъчно от следите си с писането, доста широки впрочем. Проблема е, че няма съответствие, няма и откровеност, няма прямота... няма я истината. Или не можеш да си я позволиш... замествайки я с тия картинки. Или е погребана в името на "рая" за който описваш... Заради едното изживяване...

 

Иначе всичко това не е "никакво" - едно обикновено житейско явление. Като милиардите останали. Но въпроса е, че лицемерието с което това явление се прикрива - зад хитрите си игри - на знания за егото, ама не каквото и да е - специалното его, дето ти вече го "знаеш". Няма как да ти избяга, няма как да ти се изплъзне - еее, то е направено за да ти върши работа да криеш голямата картинка с идеята че я знаеш, че ти е ясна, че си я научила, затвърдила... и е истина.

 

Мислите, Дакини, спокойно можеш да ги наричаш каквито искаш. Дори и зайците да са - с шапки и коледни торби. Но онова, което ти наричаш "отражение на информацията" не са никакви мисли. И да ти кажа, че някои ментални зони, са налични и тогава, когато мозъка е със спряни канали за връзка със света. Дори със спрели сетива. Дори и насън, когато мозъка изключва връзката  с каналите си за връзка с реалната среда, той в сънищата "мисли". Кои са мислите, тогава. Това, което ти "знаеш" за мислите, дори не е твое...  Никога ли през целия ти живот, не си била с любопитство - какво е света, зад обясненията на всички останали за него. Зад вкопчването в концепциите, които научи, колкото и издути да са от индийски думички, някъде отвъд удобството, отвъд нагласеното за истина.

 

Света не е само до нагласянето. Не е до комфорта на слънцето танците и забавленията с цветя и пийс. Света може и да е някъде отвъд тях. Дали, колко далеч... е за други хора. Хора, за които "съзнание, мисъл, безкрайност, духовност" са със съвсем други пълнежи, смисъл, стойности... Хора... които не са като теб. Може и да са малцина. Но просто не са като теб и повечето. За вас те са нещо като мутанти, несъществуващо-невъзможни, дори вредни. Те са луди, те са повредени. Те са като "нас", но просто са болни, изменени... и не виждат, не знаят, не разбират колко е велика истината  - във вид на договорено компромисно изживяване.

 

Заради това когато протегна ръка, да те поканя нанякъде... където просто няма да ти се налага да измисляш нищо, да съчиняваш и доказваш, ти ще пишеш твоето... за да ми покажеш че още не си готова...

Дори и с това, че не можеш да го напишеш, честно, ясно, откровено, покривайки го с картинките от позитивните делюзии.

Ти още не си готова, дори и когато посланието ти е "няма такова нещо като "друго" - едно е, аз го живея, познавам, описвам, зная, стремя, вървя... ", защото го искам такова, трябва ми така да е. 

 

Иначе... всички говорим за "свобода". Ама общото е само "говоренето" и илюзията че е за "едно и също"...

 

И накрая на всички тия думи - бяха написани заради казуса, който предложи сама - с последното си написано. Защото е обикновен и чудесен пример, от тия, които често пише често едно друго "форумно дете".

И когато някой пише за нещо, в някаква си тема, за някакво си "съзнание" или "мисли", за теб тия думички означават точно онова, което ти е според нивото ти на отражение. Дори с идеята че не допускаш че е възможно да е налице някакво съвсем друго.

===========================

Колеги, къде е голямата драма на това да влезе някой в общуване без да има патериците на заученото и затвърденото. Какво е човека без него, какъв би бил отвъд границите на вярата, на убедеността, на сигурността. Какъв би бил без златната клетка, в която той образува защитата си от... живота.

 

Какво би било ако някой общува с друг, без да е нужна битка на собствените отговори и внушение че с отговорите бяга от своите призраци на неизвестното.

 

Никоя идеология, описание или готови отговори не дават нищо, освен една временна котва, на която да се подпират давещите се. И те са въздигнали "живота на хванатите на котвите", като единствен, възможен, истински и правилен.

 

Не е колеги - всъщност, може ли да се допусне, че ако се събудим от съня в който се давим сред безбрежния океан, просто дори вода няма... Няма и котви, няма и... нищо от сънуваното.

Въпроса е - дали някой е готов... защото не е избор, като няма как да се избере ако не е дошло времето на всеки.

А дотогава - просто свалете очилата - дори и в съня, може да се приеме че има и други вселени освен сънуваната.

Че вселената е много по-голяма и безбрежна от сънуваното, обясненото, отговореното за нея.

Нима звучи толкова абсурдно?

Винаги е един и същ, Рамус, и се повтаря отново и отново. И не когато точно тези въпроси ги има у някого, е проблем, а когато ги няма. И когато са повод за убиване на времето, като че ли някой от нас може, или не, направо е длъжен, да се пребори с него. Не може. Ние, всеки един от нас, такъв, какъвто е, не може нищо, защото е прашинка, създадена и повлечена от огромен механизъм.

А появяването на този КОЙ, който не разбрах въпрос ли е  или отговор при теб, е най-необяснимото. Самият преход от небитието (което ти наричаш "обикновено битие", като че ли може да съществува подобно нещо) към неговото битие и досега се обяснява единствено с... чудо.

Всъщност, просто е. Щом нещо се повтаря отново и отново и щом е едно и също - значи има нещо дето цикли. Има и причина да е така - това безкрайно повторение, дето е попило последните коментари, е само върха на иначе един огромен айсберг. Само поднасяте готовите и видимите части, но всъщност го няма изведен анализа и смилането на цялата система от причини явления и процеси... за да се стигне до вашите собствени съждения в тая им форма.

 

Продължава Мохини да разглежда понятие, след понятие, но така - наготово. Както и "МИСЪЛ", така и ЩАСТИЕ - така и всички останали. Иначе "споделяла" че зад всички мотиви било стремежа към щастие - това всеки, навсякъде, винаги... демек вечно. И... демек това е границата й на описание. Там всичко се слива - мотиви, смисъл, тежнения, структури, динамика... Всичко това е мъгла, и тя стига само до "стремежа към щастие". Какво е щастие - за нея тя всъщност си го е писала и е ясно от изложението. Но не е ясно защо за нея това е точно така. Какви "щастия има", и щастието, както всичко останало, не зависи ли представата за него от самия субект. И... дали всъщност не е възможно състояние на съзнанието, при което всичко това въобще да не е както водещ мотив... така и въобще да няма никакъв смисъл и да самоотпада.

 

Съвсем не е вярно твърдението, че имало хора, дето "нямали въпроси". Всички хора на определено ниво на отражение на света, в определена "възраст", имат въпроси. Дали ще е "къде ще се напия утре" и "дали мога да се преродя" са всъщност породени от един и същ дълбок мотив. И по същество, и "двата типа въпроси" търсят отговори. Зад двата "въпроса" е нуждата, обикновените човешки проекции, които да постановят ракурс, да има обещание за награда. Дали ще е просто приятното изживяване, като пиенето и пиянството, или ще е щението за победа над смъртта, това не променя същността.

 

Всички хора на същото ниво имат нужда от отговори. Въпросите са само "мост", но цялата работа е, че са нужни "отговорите". Нужни са за да се попълнят готовите набори на системите от готови отговори, които обясняват на потребителите си кое, какво и коя е вселената, и какво е света. Въоръжени със всичко това, потребителите се зареждат с готови шаблони от образни психични компоненти, с които сънуват живота си. Една готова групова енергия и матрица, се зарежда чрез поглъщането на тия готови обяснения. Субект, на това ниво на отражениене не може да има психичен свят. Не може да се впише в груповия живот. И той да е "по матрицата". Самата матрица се задава и предава именно по каналите на идеологиите. Това зарежда потребителите и участниците с груповата матрица, като фактор с който се уеднаквяват личните им сънувания,

 

А по това колко е важно за всеки от нас, това зареждане, си личи колко много роля има за да съществува дори и форум като този (както и всички останали матрични процеси). Всеки идва тук да си пробва заучените отговори, като че неговия свят започва и свършва там, дето е полето от натъкмени готови отговори. И няма избор в това - защото резонанса към личните несъзнателни нагласи, възпитанието, някои културни опорни моменти, са това, което определят принадлежността на самия субект. Принадлежност, която заради груповите процеси, се оформя именно като групи през идеологиите. През картините на света, през описанието на човека, вселената и когато е нужно - на бог. Когато е нужно - на това как да живее, кое е правилно, важно, нужно,... И което е такова - е истина.

 

Едно друго ниво на субекти, задава друг етап - от важност на отговорите, от това да определят и рисуват битиета, това се изчерпва и колкото се "слиза" по-надолу към скритото и същността, се вижда, че ВЪПРОСА е по-важен от ОТГОВОРА. Че почти всеки отговор, всъщност се определя от самия въпрос. И че зад всеки въпрос, стои значението на самия субект. И че като се променя субекта, се променят и значението и същността на въпросите му. И като се променя субекта, се променя и всичко останало.

 

Едно още по-друго ниво на субекти, стигат до задължителна връзка че всичко е израз на нещо отвътре. На начина по който субекта отразява света. И се насочват да проникнат в начина и механизмите по които се случва това. Защото опознавайки ги, вниквайки, разбирайки ги, всеки субект, е в състояние да променя всичко... Дори и идеята му за "себе си". Промяната на собствената представа на субекта за себе си, за неговото АЗ, се нарича ТРАНСФОРМАЦИЯ. И стои в основата на онова, което се нарича духовен път. И едно от основните простички елементи в него, е именно да се излезе от удобството на заучената къщичка на обясненото за света. Но... това е и проблема. Къщичка няма, тя се е сляла със субекта и да се остави къщичката, субекта го разглежда като смърт за себе си, при тази "раздяла". Кой би бил той - без вяра, без обяснение, без елементите на проекциите които си сънува безспир. Кой би бил той без упованието, и изживяването за сигурност, която къщичката му предлага.

 

Всъщност е толкова просто...

 

Готовите "духовни" приказки не променят нищо. Те само програмират, те задават, те определят. За субекти, които имат нужда от това, които са вътрешно неустойчиви... това са потребителите на които и да са приказки. Но това е общото групово ниво и цялата матрица на това ниво отговаря по резонанс. И като ги отразява, така засилва илюзията им че "това е света" и те се оглеждат през него. По този начин "оградата" не се вижда, скрита зад огледала, сенки, миражи и проекции - лични и групови.

==========================

 

Всичко това са етапи в развитието на съзнанието. И че на всеки етап, макар да е с преходен характер, всеки субект е с ясното внушение че това е края, че това е всичко. И че липсата му на самоосъзнаване го кара да вярва че всичко е еднакво, за всички. Че всички навсякъде са "едно" че са еднакви, че света има еднаквост в основата си. Подведени от ограниченията на личните си версии на матрични сънища, това може, така се живее, в това се вярва. и... Това е истината (за тях) 

Върховната истина се осъзнава с търсене на общото.