http://www.globosfera.info/2012/09/03/kvantovaya-fizika-i-soznanie-cheloveka/

http://www.globosfera.info/2012/09/03/kvantovaya-fizika-i-soznanie-cheloveka/

Отлична статия !

Достатъчно е да се разбере , че това което се случва в моята глава (в твоята , в неговата) , то се случва само в моята глава (твоята , неговата) , а не се случва изобщо някъде си (едновременно няколко , различни картинки) .

 

За да се случи едновременно и общо в няколко глави (като няколко ,еднакви или в някаква степен  различни картинки ) е необходима форма на външна комуникация (приемане , преработка и отделяне на информация), на външно взаимодействие извън моята глава (твоята , неговата), и не изобщо , някъде си , а тук и сега.

 

В това се състои смисълът на разкриване на възможностите - чрез методите на мислене : индукция , дедукция , по хипотеза и/или аналогия (и др.) .

И тук се проявява свободата на избора ("свободната воля") , дали да изберете едно или друго , добро или зло , по по-добър или по-лош начин , а не в измислянето на всякакви други небивалици нямащи връзка с действителността ....

Казано е :" Стена с глава не се пробива !"

Съвсем друго е , че с мислене може да се намери друг начин за пробиване , но не и с глава....

Редактирано 16 август 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Най добрата философска идея по отношение на осъзнатостта е релативистката идея.

"За когото пустотата е възможна,

всичко е възможно."

Нагарджуна  

Сигурно е така, но ние само сме го чували. Можем да се съгласим, а можем и да не се съгласим, защото не знаем.

Знаеш ли къде има още една история за придобиване на правилен възглед? Съвсем наскоро попаднах на нея и не мога да се отърва вече от този (съвсем неочакван самостоятелен и труден за мен) прочит на иначе познатия уж епизод от - и сега се хвърлям с главата надолу - Деяния на апостолите, 9 глава. Където Саул тръгва за Дамаск с писма до синагогите и "среща на пътя" Иисус.

В Новия Завет, както и в Стария, разбира се, няма почти нищо случайно. Например една гръцка дума за "никой", използвана в едно изречение и друга дума, пак означаваща "никой", "нищо", "нула" в следващото. Сякаш необяснимото присъствие на "спътниците", които чуват, мълчат, но (не?) виждат "средата". Връзката сякаш на този никой,тази среда с един известен древногръцки мит за царя, който превръщал всичко в злато и затова щял да умре от глад и т.н. Пробуждането на Саул от тази земя, как с (вече) отворените си очи виждал (своето) нищо, пустота и как три дни бил в това състояние, не ял, не пил, и как чак след това в Дамаск на улица, наречена "права" или "дясна" Анания положил ръце над него и от очите му паднали сякаш люспи.

Саул не е бил обикновен, нито зъл човек, защото току-така не се става "избран съд". Избраният съд предполага отлично качество във всяко отношение и способност да се понесе срещата без поражения - ако използвам терминологията на Четв. път, много по-високо ниво на битие.

По пътя за Дамаск Иисус пита Саул: "защо ме гониш?"

По пътя към Дамаск му казва може би също: "защото ме търсиш". Защото така ревностно ме търсиш, Саул, че в дръзкото си търсене, понеже нещо не ти достига, връщаш последвалите Ме вързани обратно. Стани, възкръсни и влез в града, и там ще ти бъде казано какво още трябва да направиш, какво още не ти достига, за да прогледнеш.

Аз обаче не мога да реша, защото не знам, кой - Саул или споделящите с него пътя, са виждали (или не са виждали) правилно. За да опитам поне отдалече да усетя поне малко разликата между двете думи, със съпруга ми говорихме за интегрално и диференциално смятане, нула и т.н.

С други думи, не е просто и не е само до ум, нито до изоставяне на ума, ами и до живот и смърт; сатирът Силен доверил на Мидас - онзи, който по-късно пък бил награден с магарешки уши. Магарето е интересен символ, египетски, и Силен и Иисус яздели такова - много странна мъдрост, нещо в смисъл, че е по-добре за човека изобщо да не се е раждал, а ако вече се е родил, трябва да се стреми колкото може по-скоро да умре.

Във връзка с митовете пък, те тръгнали от златния пясък в реката, която отмила от Мидас прокълнатия подарък от Дионис.

Редактирано 18 август 201412 г. от witness (преглед на промените)

Естествено, че само в сравнение с нещо друго, някой друг, може да се говори за "истинско" и "неистинско" и прочие дуалности. като те праснат по кратуната с бухалка, как разбираш, че подутото място на тиквата ти е цицина? Като сравниш с положението на главата си преди удара, разбира се. В света на хорските критерии, където битуват подобни понятия "истинско" се откроява от "неистинско" на тази основа, която е смешна, да не кажа, нелепа. но рядко някой се замисля над това. За това намеквам, но както обикновено трудно се разбира смисъла, вложен между редовете. Не е достъпен за всеки ум, въпрос на израстване е, така е.

 

Не знам за каква академия непрекъснато говориш, не съм завършила никаква академия. Ако имаш предвид Веданта Аакадемията, това е просто наименование, но не е училище, нито има изпити, камо ли пък дипломи. Ех, пак ме разсмя с изсмуканите си алабализми. 

Ей тва му е хубавото - че се смеем. Ти - на "алабализмите", аз - на примера за "кратуната и бухалката". Толкова неудачен и неточен пример, състезание да имаше, щеше да си шампионка... Добре че не се четеш...

 

То и аз написах разни неща "между редовете" и най-вече - в тях. Вижда се кой какво може, и какво "чете", дали по редовете, дали между тях и празнотите и пълнежите кой с какво си ги запълва.

 

"Училище" е нарицателно за място, матрична институция в което хората учат. Ученето е усвояване на систематизирана информация, свързана пряко или непряко със субектите, които я усвояват.  Тия частни случаи - дали има изпити или дипломи - всъщност подобни заместители има и във Веданта академията, защото тя също е от матричния свят, за матричните мерки, чрез матрични приказки, под форма на "знания". Както и сред всички останали "училища". Защото това е място където се "поднасят знания", но хората възприемат тия знания като схема, през която да мерят живота си. Да намерят излаз, изходи от вътрешните си противоречия. Защото никой няма да се интересува от неща, ако нещо отвътре не го мотивира да "търси".

Само да напомня, че и ВЕДАНТА, и БУДИЗЪМ, както и КОМУНИЗЪМ (ХРИСТИЯНСТВО И всички като тях...) - са многолицеви в социалните си значения и за матричните си потребители - ТЕ са

- религия - за религиозните

- философия - за философите

- наука  - за почитателите на науката

- учение - за учащите ги

- начин на живот - за обикновените житейски труженици, подаващи им мерките, смисъла, целите, морала, законите, правилата, правилността, доброто... и направо битието им

 

Всички те описват битието по начин пригоден за съответната група резониращи, за целите на търсенията им. Както е и принципа на всяка социално-значима идеология. Важното е да се предостави нещо, в което съответните реципиенти да се привидят и да резонират според вътрешните си нагласи, тежнения... Нещо което да предостави "врата" да привидят нуждата от отговори на вътрешни конфликти, за да предложат миража да ги консонират, обяснят, насочат... Важното е на нивото на което резонира реципиента, той да поеме нужната доза, за да се влее, привиждайки се през тях,  да се смесят с неговата идентичност. Това е основната цел - субектите им трябва, колективното - им го поднася. Ако една идеология не пасва - налице са множество други, на принципа " за всекиго - неговото".

================

 

Вече написах как и защо, когато субект се изведе от конструираното от него поле на конфорт, веднага става неустойчив. Повечето от вас, при съответните условия, и способи, ги провокирах и ги изведох от полето им, в което всеки е заучен да бъде с маската за себе си. И че независимо че пише през маската си и за пред своите си очи и лична театрална пиеса, в писаното, изразеното, изговореното, поведението... дори и мълчанието, се отпечатва всичко - и видимото, и невидимото. Защото субекта контролира, ползва и променя само онези елементи, които осъзнава. Но освен тях винаги има и такива, които той приема за дадености, за незначителни, на които не обръща внимание, не ги забелязва и регистрира. И оттам - те остават и носят неговата автентичност. Това няма как да се прескочи, колеги, няма и как да го прескочиМ. Колкото и усилия да са, не е възможно... И това да паднат маските,  е неизбежно.

Затова изглежда нормално един и същ автор, тук да издава елементарни сигнали, като че е на пазара и сред клюкарницата. И едновременно да разсъждава "осъзнато" (според него) за законите на битието. "Главата" му ( в главата си, субекта)  живее един живот... някъде долу, "краката" му, са в блатото на битовизма. Тук всеки първо това започва да прави - да покаже "главата си". А краката остават скрити. Показа тук - на "глави" е общоприет. Така се консолидира множеството - общото е стремежа да се дистанцират всички от "краката им". От реала, сред който всъщност са стъпнали. Един изкуствен реал - този  в "главите". Но пък който е толкова цветен, в сравнение със сивотата на "краката в блатото"...

 

В контекста на груповите мерки, тук е налице стандартно матрично примерно изразяване. И то продължава, защото говорителите на матричното са всички, за които то е жизненоважно. Както едно време ПАРТИЯТА даваше живота, смисъла, целите... даваше мерките, даваше мисленето... ти само да ги ползваш... и ЗАЩИТАВАШ. А цената - че като се дава наготово, се разчита на един вроден психичен мързел. И че цената му е формирането на поредната мравка, в мравуняка от същите като него. Точно същото е в общата матрица, като общи принципи отвъд конкретиката на самата форма на групова и водеща идеология. Това е общ механизъм, и  е общ принцип на функциониране и взаимодействие.

Колективното дава всичко, за да получи поредния си нов член, чрез опитомяването. За субекта сделката е същата - под претекст че получава нужното му, той се "дава"... Така матрицата формира опитомения от нея субект и посява в него готов модел - за функциониране. И двете страни са "ок"...

-----------

Когато е налице субект, който не може да се измери и сравни от мравешките стандарти (критерии) това поражда конфликт. Това поражда напрежение за мравките, защото е налице носител на сигнал, че техния свят не е "целия свят". Това е базова форма на вяра, убеждения, сигнали помежду им. Задължително в него има ограждане и то е в прибиране вътре в ограденото. Колкото по-оградено, толкова по-спокойно. Но... когато е налице достатъчни силен сигнал... в тях  се стартира импулс за защита - на тях, на света им. Това е точно като при атака. И защитните поведения и реакции са както групови, така и лични - в зависимост от множество, но ограничени фактори. Навремето няколко пъти написах аналогията за шопа и жирафа - за повечето от вас съм дразнещ шум, колеги. Не съм сляп и чудесно разбирам, вие си го пишете толкова добре. Защитните рефлекси сработват - и групово, и в личен план. Идеята ми не е да си играя с някой, идеята ми е че най-доброто, което мога да направя е да създам условие някой да се обърне към границите си. Затова изглеждам провокативен, използвам и провокации... И няма как да не - след като е налице толкова плътна покривка към ядрото на личността, няма как да разчитам че просто да попитам и тя сама ще се разкрие. А мен ме интересува именно нея - и в мен, и в другите.

 

През моите очи, тук лицемерието е просто групово прието и е станало норма. Следователно - естествено, правилно, обикновено. Защото всичко го правят. Не влагам в това каквото и да е отношение - не ме интересува. Но двуличието е само извод, не ми е нужно в него да влагам каквото и да е - обикновено обобщение.

Но идва в някои моменти, мигове на решения (не ги наричам преднамерено "избори") - какво ще правя, след като разбирам двуличието. Как ще живея занапред, както досега ли... или нещо генерално ще трябва да се промени. Дори е ясно какво и кое е, колеги. В тия мигове на решения... дори е ясно всичко. Те затова и идват тия мигове при съответните хора... И след тия решения... ако ми стиска... вече няма как да живея както преди. Всичко се променя... и това доколко съм се решил, доколко съм се потопил, зависи и доколко е "всичко". Защото вродените защитни положения, веднага заработват на бекграунд и почват да редят компромисите си...

=============

 

Всеки може да си позволи да говори за каквото и който и да е. Добре - това е свобода. Така се била разбирала - ок. Но по говореното и по използването на "свободата" си личи кой как и какво му е тестото отвътре. И че отвън, на претенции и декларации, може да се представи всичко, стига да си забрал и подбрал тук-там разни стъкмистики, които се предлагат като заготовки през социото.

Тук, да наречеш някого "ТЪП" не е нищо. Може и да е забранено, но колективния реал се е отпечатал и маските в разни псевдодуховни темички си е част от общоприетото. Така или иначе само говорещите от време на време се вживяват че играят в нещо повече от личен и групов театър. А иначе - като се зачетат думичките... . Страхотни претенции, че разбиране, че логики, че демонстрации. Тук се раждат претенциите между поредните звезди на духовния небосклон. И понеже тия звезди са само нарисувани образи за бленуване, мнения за всеки и всичко, са типични и са накуп.

 

Да говориш умности и да демонстрираш всъщност обикновено кръчмарско и клюкарско поведение... си е нещо естествено. Да - вижда се навсякъде и е попило в толкова индивиди, колкото са минали през неговата гилотина. Това е цената на мравуняка, това е цената на сделката. Маската, че като всички около теб са такива... това е ИСТИНА, ТОВА Е ПРАВИЛНО, ТОВА Е ДОБРО - лесно, работещо и даващо онова, което се иска на Ползващия го.

 

А ако нещо е отвъд тая ограда?... него с какво ще го "сравниш". Не става, ако няма съответствие. Всъщност следствията са прости, но се иска много вникване и разбиране, и друг тип "индивид", а не просто драскане по форуми да се чеше крастата, да се разпуска... И да се говори кой е тъп, тук-там размени на глупости, заучености... и поредните доказвания, религиозни състезания, логики и философки разработки на "главите". 

 

Мозъка работи на сравнителен принцип, да. Но това е само определено ниво на "работата му". Когницията, първосигналните и второсигналните процеси, е-света, изживяванията - всичко това работи чрез сравняване с модел. Но при определени условия - същите са модело-образуващи. Но нито модела, нито сравнението, имат стойност и значение, ако го няма общия им контекст. Онова, в което, и за което, те функционират. Това е самия СУБЕКТ. Ако го няма субекта, не би имало нито сравнение, нито модел. Не биха съществували и като потребност...

А има още много друго - там "отвътре", толкова "много", колкото решимостта и куража на Потапящия се, може да му позволи да докосне и възприеме...

Нещо не са ти наред очите, Рамундсен, иди на очен лекар.  Лицемерието не е характерно само за този форум, а за всяка социална система. То дори може да се каже, че е необходимо зло, в противен случай нивото на агресия щеше да е в пъти по-високо, дори неудържимо. Разбира се, хубаво е лицемерието също да е с мярка и да се ползва по предназначение. На премереното/овладяно, дори осъзнато лицемерие му се казва "любезност". Може да ти се драйфа вътрешно от даден човек, но обстоятелствата да не ти позволяват да си напълно откровен с него, както и нивото на възпитание, разбира се, етичната система и други поведенчески спирачки.

 

Но да седиш и да се вайкаш, че хората са лицемерни, е някак доста незряло за човек на твоята възраст. Би трябвало отдавна да си разбрал причините за лицемерието, както и да си го приел като част от човешките взаимоотношения на определено ниво. Първо, че не на всеки му стиска да е откровен и второ, откровеността често е болезнена и затова излишна. Това е една от причините, най-често срещаната, повечето хора  да нахлузват любезни маски, вместо да нараняват излишно с искреността си, която може да стане повод за конфликт, да си създадат ненужно врагове, да им лепнат етикет, че не са тиймплейъри или че нямат достатъчно усет за хората и комуникацията, с което да си загубят работата или да се превърнат в аутсайдери, и прочие причини, породени най-вече от страх, но и етичните причини не са за пренебрегване. Зависи на какво ниво на емоционално развитие се намира конкретния човек.

 

За театъра отдавна си се знае, още от как свят светува, не знам защо тези неща така те възмущават, някак пубертетско е. Обикновено до една определена възраст с характерна за нея незрялост и неопитност се проявяват подобни изблици на протест срещу статуквото, признаци на дълбоко възмущение и разочарование от човешката природа, които могат да доведат и до депресия, понякога дори до отчаяние и самоубийство, не дай Боже, но ако индивидът успее да оцелее, минавайки през месомелачката, обикновено или избира да се приобщи към масата, или продължава инатливо да се "бори" със света, или осъзнава и приема хапките от действителността, разбира ги, но се обкръжава/допуска до себе си само хора изпитани, на които с времето се е убедил, че може да се има доверие - което си е малко или много бягство от света, тъй като се ограничава само до размерите на собствения пашкул и трудно допуска нови хора в обкръжението си. Има и един трети вариант - този на бодхисаттвите, но това е за много напреднали, редки птици са такива хора - като белите лястовици.

 

Кръчмите и клюките също са неразделна част от социума, няма човек, който през живота си никога да не е клюкарил, никога да не се е напивал като донски казак, никога да не е злословил, да не е псувал, да не е говорил интелигентни или просто простотии, опитвайки се да имитира маргиналност било в знак на протест, било защото му е писнало от простаци, но и това са неща, които преминават и ако човек уважава себе си, рано или късно започва съзнателно да употребява по-полезни и екологични в социално отношение модели на комуникация и поведение. Някои хора се раждат с високо ниво на емоционална интелигентност, други работят по себе си цял живот, а на трети изобщо не им пука, четвърти живеят в страх от общуване, пети обществото само ги изолира - т.е. изпадат от него и т.н. Варианти да искаш. Хубавата новина е, че всичко това е в ръцете на всеки човек и затова не са случайни думите, че човек е точно това, което мисли. Можеш да прекараш целия си живот с обида към обществото и хората, да ги наричаш пренебрежително овци, тъпаци, простаци, поставяйки себе си по този начин едно ниво над масата, един вид разграничение, а можеш просто да приемеш хората такива, каквито са - съвършени в своето несъвършенство и да заживееш в мир и със себе си, и с другите. Всичко може. И да, без субект, всичко това нямаше да има никакво значение - целият този парад на суетата. Ти сега ли преоткриваш топлата вода?  Разбира се, вместо да се вторачваш в негативната страна на живота, можеш да се опиташ да търсиш хубавото в него и в хората, тъй като нито един човек не е само простак, или само кръчмар, или само лицемер - богата е човешката природа на най-разнообразни и удивителни феномени, стига да имаш сетивата да ги доловиш.

Възстановете връзката със себе си отново – или как да намерите изгубеното си съзнание?

Лицемерието не е характерно само за този форум, а за всяка социална система. То дори може да се каже, че е необходимо зло, в противен случай нивото на агресия щеше да е в пъти по-високо, дори неудържимо. Разбира се, хубаво е лицемерието също да е с мярка и да се ползва по предназначение. На премереното/овладяно, дори осъзнато лицемерие му се казва "любезност". Може да ти се драйфа вътрешно от даден човек, но обстоятелствата да не ти позволяват да си напълно откровен с него, както и нивото на възпитание, разбира се, етичната система и други поведенчески спирачки.

 

Но да седиш и да се вайкаш, че хората са лицемерни, е някак доста незряло за човек на твоята възраст. Би трябвало отдавна да си разбрал ...

 

За театъра отдавна си се знае, още от как свят светува, не знам защо тези неща така те възмущават, някак пубертетско е.

Има и един трети вариант - ... като белите лястовици.

 

Кръчмите и клюките също са неразделна част от социума, няма човек, който през живота си никога да не е клюкарил, никога да не се е напивал като донски казак, никога да не е злословил, да не е псувал, да не е говорил интелигентни или просто простотии, опитвайки се да имитира маргиналност било в знак на протест, било защото му е писнало от простаци, но и това са неща, които преминават и ако човек уважава себе си, рано или късно започва съзнателно да употребява по-полезни и екологични в социално отношение модели на комуникация и поведение. ..

Ако обществените и личностни "феномени", които ти изрецитира тук са толкова "удивителни", то ти с лекота ги охарактеризира. Чудесни описания, чудесна защита, колежке.

 

Не си в състояние да докоснеш нищо отвъд социалната матрица и всичко, което тя е породила. Ти си човек, който е черпил от нея цял живот и на нея си основала битието си. Сред нея си се родила, нея си употребила, тя ти е "дала живота" тя ти е дала разбирането му, от нея си взимаш въздуха и слънцето... Пишеш за повечето хора и всичко това всъщност носи своята валидация сред личностната социологична среда. И не твърдя че не е вярно.

 

Както вече написа на друго място - аз съм интровертен тип. И в някакъв смисъл съм и социо-пат. В същия смисъл съм и "аут-сайдер" (ако внимателно и в по-широк план се визират тия условни етикети).  Влизам в лекота сред всякакви социални взаимодействия, но те не ме изразяват. Не ме побират. Аз пиша за света отвъд личностното - ти пишеш света към който принадлежиш. Няма нищо по-естествено от това - и за двама ни.

Но ограничението е, че според теб - няма друг свят освен твоя. И чисто психичен елемент от защитата е процеса при който всяка новопостъпваща информация се обработва за да се вкара в предварителното очертание на формирания вече собствено-описан реал. Към който принадлежиш ти самата. Дисонанс би било да допуснеш че има друга реалност, освен тази, която за теб е "цялото" - света, вселената... и хората. Дисонанс би било да допуснеш че е възможна, независимо, че през живота си си срещала хиляди елементи, които не са от "твоя свят". Но няма как - имат си начин да се вкарват в него, като им се придават консонансните етикети, характеристики...  Типичен пример за това е именно - описаните "три варианта". А те са много повече. Почти ме описа като "дон кихот", но такъв съм само в описанието ти, а то е до това, което си ти. До това, в което вярваш, приела си да е истина. И това ще поддържаш доживот... Нито имаш избор, нито и да имаш - би избрала друго.

 

Не критикувам никой свят - щом е налице, значи е съставен и определен от живеещите в него. Но света не е само това, което описваш - ако искаш да станеш популярна, да станеш политик, да си спечелиш одобрение - ти си намерила начина. За теб - това е достатъчно, дори е постижение. Това е и естествено и типично за зодиакалната ти принадлежност. Летиш си въздушно из него, докъдето може. Почиваш си, забавляваш се, дали ще пишеш сериозно или лежерно, или глупости - за теб няма разлика. Няма и отговорност. Тук мястото е такова, така правят повечето. Отгоре на всичко всичко, което правиш било естествено, било дори полезно, дори спасително. Такова е - да. Всичко е такова. ЗА ТЕБ!. заради потребността от консонанси всичко, е такова, каквото ти трябва да е. Ако не беше - нямаше да са такива думите. И точно това е въпроса - ако ти не беше такава, ако за теб нещата отвътре бяха други - всичко в думите щеше да е напълно различно.

 

Темата, такава, каквато я заложих, каквато е през моите очи, е социална тема, за социални хора, сред социално място. Но е и тема, друга, според други хора. Ние двамата (условно) пишем за собствените си реали. Твоя е споделен от мнозинството и се привиждат през думите ти. Моя - няма как. Това не го прави "болен", незрял, проблемен или психотичен. Не ме привиждай и през тийнейджърските пориви на дъщеря ти.

 

Сложните хора имаме в себе си всички аспекти, но въпроса е - има ли водещ и кой точно е той. Защото точно това определя цялата система "СУБЕКТ". Сложния човек, започва да се саморазбира когато започне да вниква повече в себе си, но вече без да засяга отражението през другите, с които е свикнал, с които е заучен да прави. Сложния човек, започва да се самоопознава, когато неговите критерии, смисли, цели, насоки, станат по-смислени, стойностни и доказани като адекватни, от тия, с които е получил наготово през социалното си опитомяване.

 

Изнамерих твоя образ като форма на формален "антипод" спрямо онова, което описвам и изразявам. Това не е критика. Не ме интересува как и защо личността ти го би видяла, възприела, отразила и реагирала. Аз върша тук моята си работа, ти - твоята. Резонанса спрямо теб, ще го привидят повечето останали пишещи. Популярността, одобрението, стремежа за разбиране само да избягам от самотата... за мен е лукс и няма как да ме интересува. 

 

Аз не съществувам заради, поради, и единствено спрямо "другите". Не участвам и не ме изразяват повечето от атрибутите на социалното живеене. Никога не съм се напивал с алкохол освен веднъж, с чисто експериментална тестова цел, само веднъж опитах и тютюневи цигари, не пия кафе, не флиртувам, еротичните и масови женско-мъжки игри са за мен наивни и намирам поведението на повечето от "другите" като безсмислено спрямо мен. ОСтавих семейната сделка, спрях повечето форми на социални игри, в които играех.

 

Живея сред света на "другите", такъв, какъвто е, като даденост. Те са просто хора - както скалите, моравите, дърветата, слънцето, вятъра,... Нито ги презирам, нито ги мразя, нито каквото и да е отношение. В минало време имаше такива изблици, от време на време ги има и сега, но те са неизменна част от адаптацията и промените във вътрешния ми свят. Отделих на изучаването на човешкия групов свят десетилетия, за да го вникна и разбера.  Това почна постепенно да се изчерпва. Всичко това, при социалните личности е обявено като "отклонение", а за мен е най-естественото нещо на света. ..

 

Ти ме виждаш през себе си и това е типологичен пример. Затова го ползвам непрекъснато и това от време на време те подвежда че всичко е лично и разиграваш тия си сценарии да ме представяш според моментното ти настроение. Затова ползвам описанията ти - оттам, и теб - тяхната авторка - чудесно се намира в тях това, което обобощавам чрез теб - смисъла, съдържанието, същността, ограниченията... Всичко това е просто мой похват, прийом, то е за моите цели, път, работа... Никога няма да разбереш кой съм аз отвъд твоите описания и етикети, обяснения и реакции. Независимо, че съм писал достатъчно за да може "подобен" да докосне света някъде отвъд постановения от "групата". Но там - отвъд, е света на индивидуализма. На различните, на различията. Там е богатството и дълбочината на "своето", на отделното, на това, което и в което се съдържа "всичкото". За теб това е израз на "проблемни" личности. И чрез тях, чрез описанието си, ти ще дефинираш и валидираш статуквото на собствения си свят - като ползваш контрастни похвати.

Аз тук, чрез твоето описание - правя същото, но наобратно.   А описанието на " трите варианта" охарактеризира типологията в груповия профил, в най-чист вид. И е добро, много е добро, с точните думи.  

Редактирано 8 октомври 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Четох сега за изследване на двама невролози. Свързано е в известна степен с осъзнатостта. Със специални уреди изследвали 2 центъра в мозъка. Единият казват, че е възбуден, когато човек е активен, а другият е възбуден, когато човек спи. Твърдят, че състоянието на максимално осъзнаване се появява, когато едновременно са възбудени и двата центъра. Човек се чувствал едновременно максимално спокоен и максимално нащрек. Това състояние се постигало по няколко начина. Чрез медитация. Чрез дълбока молитва. При екстремно умствено или физическо натоварване. При употреба на специфични наркотици. Постигала се максимално възможна адекватност и осъзнатост.

 

В САЩ за първи път започнали да тестват наркотици с подобен ефект върху затворници. Определено се оказало, че тези вещества водят до промяна на личността и осъзнаване. Пет пъти по малко от третираните с подобни вещества затворници се връщали обратно в затвора, след освобождаването, за разлика от другите затворници. Но, правителството на САЩ след известно време забранило подобни опити. По същото време са били започнати и подобни опити в Европа. Известно време опитите в европейски страни продължавали и след като вече в САЩ подобни опити вече били забранени. Не след много време и в европейските страни, в които се провеждали подобни опити били забранени. 

 

Авторът предполага, че забраните са поради страхът от прекалено много осъзнати и неманипулируеми хора.

Значи има и инжекции за осъзнаване.

Редактирано 7 октомври 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

А как невролозите определят що е ОСЪЗНАВАНЕ. Че бъркотията е повсеместна - физиците си работят с нещо си, което те наричат съзнание. Невролозите, психолозите, психиатрите, социолозите, философите, ИТ-науките, биолозите - навсякъде според собственото поле, една и съща думичка всеки си играе със съдържанието й, за да бъде удобно.

 

Та... опити за експерименти с химично бърникане в мозъка, са стари колкото света  - още от шаманството насам и е налице по целия свят, без оглед на различията в конкретните форми.

В тази посока досега са известни и в съвремието добилите печална известност опити с ЛСД, проведени пред средата на миналия век. Хем ЛСД не е наркотик и никога не е бил. Обаче свободното бърникане с неща, които не се познават подлуди доста експериментални лица, увреждайки ги психично за цял живот.

Тук ми хрумва да спомена и множеството от примери от психични отклонения - вече с "инжекциите" на всякакви психични занимания (като някои типове йога, дихателни, ментални, образни и други техники и заигравания с усещания и изживявания).

Но тоталната бъркотия идва от нуждата на множеството, в днешните смутни и критични времена, да се търсят полета за приказки и изживявания, в които да се намират проекции за надежда за "добър живот", за спасение - от безпътицата и неизвестното... и най-вече - СМЪРТТА... И сума народ се е втурнал, насред това търсене... да "намира" и предлага...

 

Та... думичката СЪЗНАНИЕ, както и други думички, има съдържание спрямо контекста на този (тия), което си служи с нея. И оттам - не думичката, а съдържанието е смисъла. А векове наред, дори няма консенсус по това какво съдържание да се приеме за "еталон"... Не случайно откворих тази тема, с това заглавие...

Редактирано 8 октомври 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

В миналото е напълно възможно търсенето и експериментите с наркотици да са имали за мотив безсмъртие или освобождение. В днешно време мотивацията често не е толкова възвишена и мотивът в случая е все по-разрастващия се индивидуализъм или т.нар. Съзерцание на собствения пъп, на което ню ейджърите му викат себереализция и е пряко свързано с нарастващия нарцисизъм у людете и все по-намаляващо, като процент, холистично мислене. Неврозите се увеличават, бордърлайнерите се увеличават, а депресиите са приели почти епидемични размери. Толкова много страдащи хора и никой не ще да вдене, че причините се крият в самия начин на мислене и възприемане, които се проявяват като резултат в болно взаимодействие със света. Не може да гледаш на чувстващите хора като на предмети, на тялото си само като на машина, а на съзнанието си като нещо непознато и да можеш да функционираш здравословно. Иначе забележките ти в поста са на място, Рамус, никой не знае още какво е съзнание. Има само предположения.

Е, не беше забележка - за съзнанието. А попитах - за лично уточнение, че преразказа на горната информация бе доста постен.

 

Но ми прави впечатление как в думите си ти направи опит за обобщение какво става в света и къде през твоите очи е причината и симптомите. Както и какво според теб е "холиса". А аналогията с "гледането в пъпа" вече две години откакто я прочетох за първи път в постовете ти, продължава да е една и съща, в същия контекст, подкрепена и със собственото ти отношение и интелигентно замаскирано лично пристрастие. За теб индивидуализма и нарцисизма са почти синоними и самите те са, и водят до душевни разстройства.

 

Въобще когато си във "фаза" много добре работиш с думите и това ми отваря известна аналитична работа, но пък аз затова съм тук - само дето се разсейвам от налегналия ме нарцис и от взирането в пъпа ми, та трябва да чета и разни думички...

 

Но продължавам да се възхищавам на безкрайните опити да се консонира и наглася каквато и да е картина на света, само и само основните психични нагласи на индивида, да са подкрепени и валидирани сред непрекъснато консонираща среда. И колко е важно, с колко много допълнения, виражи, колко творчески ментални и интелигентни похвати са впрегнати в подбора на елементи и опитите им да се съчетаят, само и само да се закрепи и позиционира онова в което индивида е идентифициран и оттам вкопчен. И колко труд, енергия и потенциал... Как е свързано и огледално на самия индивид, по съответствие - интелигентния - чрез интелигентни средства. Емоционалния - с чувствени... всеки според себе си и цялото му битие е толкова обособено и определено от невидими и недоловими за индивида "очила".

Повечето не си и помислят , че в основата на всичко стои цялостната настройка на системата , а не само в някоя от нейни отделни части . Респективно и на мисленето също .

Настройка в стационарно състояние на цялата система - към системата идват , преработват се от нея , и се отделят от нея , материя и енергия от околната среда. Напоследък се говори и за информация свързано предимно с мисленето.....

Да  не се бърка с равновесие ! Където има равновесие , няма обмен - няма живот !

А това е дело на Природата и Еволюцията в продължение на милиарди години (даже не на хиляди или милиони  дори)......въпрос на самоорганизация (информация) , а не на насилствена промяна в отделните елементи - самоорганизацията като атрибут , присъщо и неделимо свойство на материя и енергия....

 

Е , може и да е имало външна намеса по някое време , но днес наблюдаваме отчайващите резултати от това . Превърнали сме се в раково образувание за планетата , мислейки си че сме богове....

Редактирано 8 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Те не казват "осъзнаване". Аз казвам "осъзнаване". Контекста е мой. Имам предвид да се мисли активно, без да се вдига прага пред "първичните усещания". Това означава да се мисли максимално критично. Максимално безпристрастно. 

Те са изследвали двата центъра с уреди. 

Съвпада с моите разбирания. За това го разказвам. А картина на света, представа за света, осъзнатият човек задължително има. 

Без лична оригинална представа за безкрайност, безкрайно влагане и безкрайно обхващане, преплетеност и пълно съответствие, няма осъзнатост.

 

 

Тук някои ми наливат чай в чашата, но то е щото не са в час по проблемите на осъзнаването. Учителят налива чай в чашата и продължава въпреки че прелива, тогава когато ученикът идва с етерналистична или нихилистична представа, казано по будистки, а иначе казано, когато вярва в съществуването на абсолютен контекст. Иначе, без предварителна представа за липсата на абсолютен контекст, не може да има самостоятелно мислене. Ако човекът няма предварителна представа за липсата на абсолютен контекст, той е склонен да се привързва към конкретни контексти и от това критичността в мисленето страда, защото докато е привързан към определен контекст, привързаният е безкритичен към този контекст.

 

 

Ниският праг пред това, което наричам "първични усещания", спомага за правилното разбиране за конкретния контекст към който в момента се опира активното мислене, като за относителен и равностоен на останалите контексти. Не позволява привързване към опорния контекст. И пак да се потретя, точно за това е казано, че осъзнатият не трупа карма.

Ниският праг пред това, което наричам "първични усещания", спомага за правилното разбиране за конкретния контекст към който в момента се опира активното мислене, като за относителен и равностоен на останалите контексти. Не позволява привързване към опорния контекст. И пак да се потретя, точно за това е казано, че осъзнатият не трупа карма.

Естествено придобитите сетивни "настройки" на усещания , възприятия и представи , никак не са случайни .

Те са плод на непрекъсната корекция при взаимодействието на човека (организма изобщо в продължение на милиарди години) с околната среда . за получаване на адекватна информация от нея , за целите на собственото му съществуване.

Иначе човекът (организма) е предразположен в голяма степен на загиване .

А това е израз на свойството за самоорганизация....

 

Поради тази причина (начин на съществуването на човека (организма)) , свалянето на праговете на чувствителност или тяхното повдигане , никак не е за препоръчване !

Обикновено тогава се казва при установен факт , че този се е побъркал нещо или респективно е крайно затъпял....

При това самият той не получава нищо повече , освен деформирана , изкривена от самия него или респективно непълна картина за заобикалящия го свят.....т.е. нищо правилно няма във всичко това !

Вярното е , че така е по-лесно.....

Прагове (ограничения в смисъла си) не трябва да се унищожават (свалят) или създават (повдигат) ! 

Те трябва след като се знаят и разбират , съзнателно да се преодоляват .

В мисленето също !

А това е нещо съвсем различно от това за което се говори тук изобщо и за какво ли не още ......

Съвсем друго е при психично заболяване. Тогава намесата за коригиране праговете на чувствителност е оправдана и уместна. Друг е въпросът колко е успешна....

 

Нека да повторя , че правилно означава "според правилата" - това което прави нещата такива каквито те са  , а не според измислици нечии и някакви....

Редактирано 9 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

"нито надежда от сън мъртвешки 
да можеш свестен човек събуди! 
Свестните у нас считат за луди, 
глупецът вредом всеки почита: "

 

Христо Ботев

 

Кой е луд и кой не е няма себеприрода. Всеки си е башка луд. Това е правилният възглед

Е, не беше забележка - за съзнанието. А попитах - за лично уточнение, че преразказа на горната информация бе доста постен.

 

Но ми прави впечатление как в думите си ти направи опит за обобщение какво става в света и къде през твоите очи е причината и симптомите. Както и какво според теб е "холиса". А аналогията с "гледането в пъпа" вече две години откакто я прочетох за първи път в постовете ти, продължава да е една и съща, в същия контекст, подкрепена и със собственото ти отношение и интелигентно замаскирано лично пристрастие. За теб индивидуализма и нарцисизма са почти синоними и самите те са, и водят до душевни разстройства.

 

Въобще когато си във "фаза" много добре работиш с думите и това ми отваря известна аналитична работа, но пък аз затова съм тук - само дето се разсейвам от налегналия ме нарцис и от взирането в пъпа ми, та трябва да чета и разни думички...

 

Но продължавам да се възхищавам на безкрайните опити да се консонира и наглася каквато и да е картина на света, само и само основните психични нагласи на индивида, да са подкрепени и валидирани сред непрекъснато консонираща среда. И колко е важно, с колко много допълнения, виражи, колко творчески ментални и интелигентни похвати са впрегнати в подбора на елементи и опитите им да се съчетаят, само и само да се закрепи и позиционира онова в което индивида е идентифициран и оттам вкопчен. И колко труд, енергия и потенциал... Как е свързано и огледално на самия индивид, по съответствие - интелигентния - чрез интелигентни средства. Емоционалния - с чувствени... всеки според себе си и цялото му битие е толкова обособено и определено от невидими и недоловими за индивида "очила".

 

Да, но зад тези безкрайни опити да се консонира и наглася картината на света стои един много важен мотив. Нищо не каза за него. Кой е той, защо е толкова мощна двигателна сила, защо се хвърля целият този труд?

1, Да, но зад тези безкрайни опити да се консонира и наглася картината на света стои един много важен мотив.

 

2, Нищо не каза за него.

 

3, Кой е той, защо е толкова мощна двигателна сила, защо се хвърля целият този труд?

 

1, много важен е, но не е мотив. Не е и "причина".

Познанието за психичния свят за мен е от комплексен, а не от линейно-последователен (причинно-следствен) характер.

 

2, За всичко това пиша, изследвам, изразявам през цялото време. Това е един от водещите ми "мотиви" ( ! ) въобще за да пиша, включително и тук. Дори създаването на тази тема е част от тази насоченост.

 

3, Защото в етап на "утвърждаване" възникналата изкуствено и привнесено явление, наречено общо "ЛИЧНОСТ", изпълнява своята си "програма" и идентификацията спрямо нея, лишава субекта от "друга възможност". И няма друг вариант - освен да се "хвърля целия този труд". След като е стартиран процеса по възникване и развитие на ЛИЧНОСТ, тя представлява сложна многоканална и многопластова конструкция. Въпроса е, че още с възникването й, нуждата от осъвместяване (консониране) е непрекъсната. И процеса на КОНСОНИРАНЕТО също е многопластов и многоканален. Зад всичко стои потребността от валидация на първоначално сугестираните модели които са тъканта на всяка ЛИЧНОСТ - на мислене, на битие, на поведение, на целеполагане, на представност, на възприятие... И по време на това валидиране всеки момент е нужно да се КОНСОНИРАТ огромното многообразие от вътрешна и външна информация.

Така, че - КОНСОНИРАНЕ е съпътстващ процес, който е задължителен, докато ЛИЧНОСТТА има потребност от утвърждаване. За да го реализира тя употребява своя си дуален модел на интерпретация (който е естествен и изначален, дори е атавизъм от начина по който по принцип се формират сигналите за управлението на и поддържането на физиологичния стазис). Така, че простия дуален модел преминава и в психичните дялове, които отговарят за отражението, и по-точно в интерпретативната система.

 

Всичко това не е само до когнитивните процеси. То носи значително по-изначален и фундаментален характер. Описанието на всичко това в пълнота и изчерпателност е невъзможно. Още повече че концептуалните ми работни модели нямат конвенционален набор от понятия и техния смисъл и съдържание. Така, че изнасям само малки фрагменти. Но от друга страна, всеки е зает с валидирането и консонирането на собствената си картина на света. На етап на утвърждаване на личността, това е неизбежно и в този смисъл - сякаш задължително.

В основата си интерпретативните процеси са заложник на един водещ и програмиран от природата като безапелационно доминиращ процес. Това е оцеляването. Амигдалата е психично-изживяващия аналог на други първосигнални дялове в малкия и средния мозък. Тя е "будна" непрекъснато и заета да филтрира всички процеси за "застращаващи" сигнали. При определени доста често срещащи се условия, сигналът ОПАСНОСТ вместо да е преходен и да извършва само своя защитен характер, той "светва" и не спира. Причините за това са комплексни - също многопластови и многоканални.

В най-общ смисъл - всяко ядро, което несъзнателно служи за идентификация, се аналогизира също несъзнателно с "живо". И ако в интелектуалните сфери дадено противоречие е просто естественост, в Е-сферата и Физио-сферата на мозъка тия несъзнателно се асоциират с "разкъсване", следователно - като опасност за съществуването. И задължително се прави нужното за да се избегнат. Именно поради това всяко вътрешно противоречие се изживява в Е-сферата като СТРАДАНИЕ. А на ФИЗИО-ниво - всяка възможност за нещо "чуждо" конфликтира и е опасност. Деленето на ЧУЖД и СВОЙ е универсален принцип на елементарните нива на отражение и е част от вградените системи за защита, разпознаване, оцеляване. Всичко това преминава несъзнателно дори и в когнитивните процеси от по-висок порядък. Та чак до менталните и разсъдъчните такива. Проблема за наследството (атавизмите) е много характерен, защото е чисто етапен...

..........

 

Проявите, изразите, модулите на участие в общата картина - са от комплексен характер и е невъзможно да се предадат задълбочено тук, през този формат, на това място.

Всичко това не съм го учил никъде. И за да опозная валидирането и консонирането, съм започнал първо със себе си. Откъдето разбрах за него, откъдето започнах да го изучавам. Извървян е път, през всяка стъпка, на падане и ставане, на грешки и подвеждане, на намиране на решения, на открития, проби, грешки или успехи...

Тук, думичките, моделите, схемите, са само от спомагателен характер - като съпроводни към основната работа, но и се научих да ги ползвам и чисто в практическата работа - просто като допълнителен прийом и похват... 

 

Както се вижда, дори и от твои думи (касащи че думите ми се отразявали "смърт за всяка личност" ) всички тук са в етап на утвърждаване на личността си. Това е етап на статистически най-значимата част от човечеството и е неизбежен - като всеки етап. Най-странното е, че някои социални идеологии съдържат неговото отрицание, като обработка на идентичността по такъв начин, че да спре зависимостта към "собствено АЗ". Визирам примера от Скепсис, който написа, че някой си учител бил стигнал дотам, че непрекъснато използвал думата "НИЕ" като замяна на "АЗ". И това според будистката идеология било белег за извървян път, спрямо някакви критерии... Има много популистки напълно погрешно разбрани послания, според които думичката АЗ е израз и синоним на сборното понятие ЕГО и то е причината за всички проблеми, несгоди... дори и "по пътя към излизане от самсара". Само да кажа, че всичко това, проанализирано детайлно има смисъл единствено само за реалността на АЗ-овете. Да не говорим за деленето на Малки Големи Аз-ове. Въобще бъркотията се увеличава значително, но е просто етап, и  е неизбежен.

 

От гледна точка на колективното матрично, сугестирано през социалното опитомяване и служещо за основа на явлението ЛИЧНОСТ, непрекъснато се излъчва послание към колективизация, която да е йерархично преди индивидуалността, свойствена на всеки субект. Но пътя към познанието е към САМОПОЗНАНИЕ, следователно - през нарастването на индивидуализацията. Обаче колкото повече нараства тя, толкова повече колективния фактор намалява значимостта си като потребност. Колкото по-самостоятелен е даден индивид, толкова неговата колективна роля, влечение, нужди намаляват. Това е елементарно заключение и негова валидация може да се види на всички нива на битие. Въпроса е, че за всяко ниво на отражение, има съответни на него основни положения, които се излъчват в послания. Те вървят както КЪМ личността в социума, така и се излъчват от самата нея.

Редактирано 28 октомври 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Въпроса е, че за всяко ниво на отражение, има съответни на него основни положения, които се излъчват в послания. Те вървят както КЪМ личността в социума, така и се излъчват от самата нея.

 

...   

Вторачили поглед в оперената опашка на пауна , заслепени от неговата красота не се вижда оскубаната трътка на юрдека.....Все пилешки задници !

И за да не се получи някакво недоразумение , както вече се е случвало !

Първото и второто са усещания и възприятия , а третото е представа .

Аз лично мисля , че ти можеш да стигаш до правилните умозаключения.....

Редактирано 28 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

А аз лично мисля... просто мисля.

"Правилното" в даден момент, не се оказва такова в друг. "Правилните" умозаключения са адекватни за зададен периметър на валидност, но извън него, те не само че могат да са невалидни или непълни, но дори и напълно погрешни.

 

Мисленето е просто мислене. То е израз на Мислещия и му служи като всичко останало - за да се изрази и прояви дадено състояние на съзнание, сред дадена среда. в даден момент на отразяването й от субекта - автора на това мислене.

 

Има време за мислене... има време за действие. Мисленето сред физически покой е едно. А по време на действие - друго. При достатъчно вникване и упражнения по управление на мисленето, е възможно да се изменя адаптивно спрямо измененията на средата, дори едновременно с действията на индивида спрямо същата.

 

Самонаблюдението и неговото задълбочаване е единствения възможен път за откриване на реалност, много оттатък от социалните конвенционални описания на същото.

======================

 

Това също е просто продукт - на мислене, на опит, на осмисляне. То също отразява Мислещия, за даден момент на отражението му на средата и себе си.

То е също толкова преходно, също толкова условно и относително ,колкото и всичко останало. Следователно не е "истина"...

 

Опита на всеки субект, да отрази нещо устойчиво, да го направи неизменно,... е защото в това се отразява потребността на самия субект, произлизаща от нуждата му да се вкопчи - за вярното, правилното, , доказаното, провереното... сякаш че те са вечни, защото на него му е потребно той самия да е вечен.

 

А всъщност - не е вечен, няма нищо постоянно във вечната изменчивост. Няма значение дали имало общи принципи... защото това зависи от начина по който "тоя, дето ги търси" и неговото изменчиво състояние, да ги отразява също толкова изменчиво.

А аз лично мисля... просто мисля.....

А какво значи да мислиш....просто....?

Естествено е , че мисленето е относително , защото е субективно !

Зависи от много неща , явления и процеси .

 

Но на най-първо място да мислиш означава да сравняваш , да осъществиш процес на анализ , да разделиш цялото на съставните му части.

След това следват други процеси – процеси на синтез....и т.н....

 

В резултат на сравнение (на анализ) да разграничиш нещата , да получиш определение за „знае се” и „не се знае” , а между тях остава "вероятно е (я се знае , я не)"

(заб.: "вероятното" е категория произведена от и отнасяща се към субекта , също както "знае се" и "не се знае". Макар и да носи обективен характер , вероятността съществува само в нашите глави.)

С какво и как сравняваш ?

Сравняваш чрез правило .

А правило е това което прави нещата такива каквито те са .

От къде се взема това правило ?

Какви са нещата , такива каквито те са ?

Правилото се взема от „знае се”.

Ако се вземе от "не се знае" , това вече не е правило , а измислица , защото не се знае....

Т.е. правилно е това което следва от „знае се” и това „не се знае” се сравнява с това което „се знае”....и т.н....

 

По такъв начин определението „правилно” никак не е произволно!

Нито пък толкова много относително за да загуби своето значение , както ти и не само ти , а за съжаление и много по-умни от нас глави , много им се иска да бъде - да не подлежи на доказателство ! Правилото се доказва с факти (както и всичко останало).

Това е основата , фундамента на мисленето !

Независимо кой какво може и какво му се иска ! Правилата са обективния съдник на мисленето!

От тук нататък , върху този фундамент се строи мисловен модел . строи се правилно !

Няма ли го този фундамент – няма модел на мислене , а ако изабщо има нещо мисловно , това е измислица хвърчаща в произвола. Тя не може да ти послужи за нищо друго освен за заблуда....

Много , ама много се спекулира с тази думичка "правилно"! В същност обикновено не се разбира!  

За по-нататък ми идва твърде дълго в един пост , пък и като за начало , това е достатъчно.....

Редактирано 29 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Всичко последващо не е критика и не оспорва твоят израз на периметъра ти на валидност. Но ние хората, за мен, е важно че сме различни. Имаме близки положения, но различното е моя фокус.

 

==============

ЗНАЕ СЕ - не може да бъде никакъв критерий, освен отново относителен. Защото - според кое, какво, кого, как и защо - се "знае".

 

Да се ЗНАЕ - един знае едно, друг - друго. Колективното знание, също си има своите ограничения.

 

Да се ЗНАЕ нещо - общо означава че нещо е валидирано, и проверено в даден контекст, сред дадени условия.

Повторяемост - също не е абсолютен критерий, за обективност. И въобще - за обективност никой сериозен и разбиращ човек няма не би се занимавал.

 

Разбира се, че по принцип МИСЛЕНЕТО е СРАВНИТЕЛЕН ПРОЦЕС. Това е и процеса на ИНТЕРПРЕТАЦИЯ - сравнение на нова информация, по зададен предварително валидиран (или приет за такъв) модел (матрица). Това е и ключът и голямото ограничение на мисленето - КОЙ С КАКВО СРАВНЯВА.

А друг проблем е, че по-голяма част от сравняването (интерпретацията) не е осъзнат, той е подпрагов, не се улавя, не е възможно да се възприеме...

Така, че всеки валидатор консонира модела си на света, защото е воден несъзнателно от импулса да избягва дисонанса. ПОвечето субекти не са в състояние дори да доловят че това се случва в тях. И заради това неща, които те не могат да уловят не са в картината им на света. Няма и как да стане конвенция помежду им. Макар че голяма част от социалните идеологии се опират именно на "приказки" постановки, които обаче се приемат с охота, по простата причина, че предлагат лесно и бързо форма на обяснение и по този начин се прикриват голяма част от дисонансите вътре в самия субект. Това е основата на всички идеологии - сделката със всеки човек е личната изгода на всеки отделен субект, по отношение че в постулатитеи приказките на която и да е идеология, се дефинират самите проблеми (дисонанси), после се предлагат и решенията, обясненията и връзките им. НО това е просто приказка - историята в социума, на всички нива е всъщност история на степента на осъзнаване. И динамиката на колективното има толкова силна власт върху отделната личност, само заради това че последната се води от проста и обикновена сметка - предлага й се точно това, което точно тя търси... 

============

 

Разбирам добре постулатите ти защо, как и сред какво са валидирани според теб. Ти вече си ги писал многократно на други места, по другите теми. Но те също са с ограничения, също са условни - както е и всичко друго. Твоето лично послание е прагматиката да се осланя на провереното, статуквото, на направеното, на доказаното като вярно, правилно и точно. В твоя живот ти валидираш през цялото време чрез същите постановки и за теб, по този начин са си спечелили достатъчно убедителност, за да ги внушаваш, обясняваш, доказваш и изразяваш - в този смисъл те носят твоето ниво на осмисляне, опит и битие.

 

Но само по себе си всичко това също е относително. Ти самия, аз самия, пишещите тук, форума, човечеството. Също и идеите, описанията, логиката, знанията - всичко това е само израз на потребностите и ограниченията на самите хора - тия, които се изразяват чрез всичко това.

 

Всичко измислено е само отражение на МИСЛЕЩИЯ. Както в личен план, така и в колективен - човечеството приема за критерии конвенционни положения. Те относно самото човечество, за определен взаимно договорен периметър на валидност - са валидни. Много от хората ще ги сметнат за абсолютни, верни и правилни. Вярно е, че за по-голяма част от социалното битие, физическия непосредствен реал - това ще са проверени и валидни положения. Но това за мен не е достатъчно. За мен!

 

Виждам неговите ограничения не само като упражнение. Давам си сметка през цялото време за относителността, за изменчивостта, за нуждите си да се хвана за поредното, да реша "ТОВА Е", да имам основа която само да надграждам, да сравнявам винаги с общоприетото за доказано, разумно, правилно, истинно... Защото това внася яснота, това ми носи спокойствие, това ми дава изживяване за стабилност...

 

Но знаеш ли - ако за условно приемем аналогията за стоящия човек на два крака - колкото повече си стабилен, толкова повече НЕ ВЪРВИШ. Много добре разбирам че стабилността носи нещо важно на всеки индивид. Особено, когато той я няма в себе си и винаги и задължително я търси сред всичко сред което живее, за да компенсира нямането й отвътре.

 

Самата идея - за пренасянето на тежестта, при ходене, в сериозното познание се обобщава като "управляемо, динамично неравновесие". Не е възможно да има движение при пълна неподвижност. А всяко движение е извеждане от някаква стабилност и енергиен паритет, преди него.

 

Разбираемо е, че повечето менталисти приемат че "разумното" движение е да си - КАТО НА 4 (или повече крака) и да се местят един по един, бавно, управляемо, систематично. като приоритета е да се спазва задължителната стабилност колкото може повече.

За мен това също е недостатъчно... Мисленето само по себе си недостатъчно и то има своите ограничения. Каквото и да предложиш - мисленето е като всичко останало - относително и ограничено от... МИСЛИТЕЛЯ СИ.

 

Като индивидуалист, който работи целенасочено по психиката и съзнанието, аз открих някои толкова очевидни и прости неща. Експериментирам ги повече от 2 десетилетия. Ключ към всичко в мисленето, го изведох за себе си като - СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕ. Това за мен е сборно понятие с огромно по обем съдържание, но открих че изменението на състоянието на съзнание променя по естествен начин самото мислене. По-точно - променяйки МИСЛИТЕЛЯ, се променя мисленето - естествено и по съответствие. С това искам да изразя, че никое мислене не стои преди МИСЛИТЕЛЯ, а взаимодействието може и да е двупосочно, но водещото звено е самия МИСЛИТЕЛ. Това е като шофьора и колата - двете зависят и са във взаимодействие, но управляемото звено е именно водача.

 

В този смисъл, за мен всяко знание, мислене, обяснение, концепция, представност, реактивност, адаптивност... са израз на точно определено състояние на съзнание на определен субект или група субекти. Социалната динамика е сложна картина, но е водена от сравнително прости принципи. И дори въпреки това - са многопластови, сложно-съставни, чрез множествени обратни връзки във всички нива, посоки и пластове. Но дори и който и да е модел - си остава израз на АВТОРА СИ - той приема, допълна или съставя моделите си на света и себе си само до нивото на което е самия той. До нивото на което е неговото състояние на съзнанието му.

 

Не е възможно да обясня всичко в тия си думи, а и не е само моя работа - всичко е в ръцете на интерпретатора. Той прочита, сравнява с неговото и в общия случай, вижда кои са дисонансите с неговото обяснение и ги покрива. А консонансите (съвпаденията, доказателството за вярност) ще бъдат изведени на преден план, само защото за него това е невидим процес, част от затвърждаването му като личност. Да се утвърди неговото АЗ, като дава оценки, като решава "вярно-грешно"... като обозначава, но винаги едно предварително моделче стои там. А зад това моделче - стои огромен невидим механизъм, който самия той е, и зависят от него маса процеси. А МИСЛИТЕЛЯ - може да работи само дотам, докъдето схваща, разбира и осъзнава - най-вече самия СЕБЕ СИ.

Основното в мисленето е интуицията. Тя не е ограничена от логически правила.  Но, интересите ограничават подаваната  от интуицията информация. За да съществува субектът е необходимо да съществува неговия основен интерес - инстинктът му за самосъхранение. Субектът има и много други интереси, но инстинктът за самосъхранение е доминиращ. Но той не доминира напълно. Пречат му други интереси, сред които е и инстинктът за саморазрушение. Интуицията подава всички решения и цялата световна информация, но сумарният интерес допуска само определени решения, съвместими с определени от интереса ограничения. 

Основното в мисленето е интуицията.

Тя не е ограничена от логически правила.  

Но, интересите ограничават подаваната  от интуицията информация...

 

Логическите правила, сами по себе си не са ограничение за нищо. Те са само това - правила - относителни, само инструмент, форма на подход в мисленето.

Има много типове логика, Има много видове мислене. Дали, доколко, по какъв начин, в каква форма, МИСЛИТЕЛЯТ ще ползва "правилата" е израз на неговата същност, ниво, познание. Или дали тия правила ще са ОГРАНИЧЕНИЯ.

 

По принцип не цитирам, не ми е нужно, но сега, съвсем спонтанно се сетих за любимия ми в юношеските години АЗИМОВ, от поредицата ФОНДАЦИЯТА (цитирам по смисъл):

- Ако едно правило помага, е нужно. Но ако пречи (ограничава) то вече не е нужно и вече не е "правило" 

 

Но невъзможността да се дефинира конвенционално съдържанието на понятието ИНТУИЦИЯ прави говоренето относно нея, за нещо като "танц върху плаващи пясъци"... Понеже вече се сетих за Азимов, той имаше и за интуицията своя дефиниция

- възможността да се направят верни заключения, на база на липсваща или непълна входна информация.

Както всички дефиниции, и тия двете съдържат в себе си както задължителните условности, така и оставят пътя за "отвъд" тях.

 

ПЪТЯ ЗА ОТВЪД - там, където ограничените от правилата субекти не смеят да нагазват.

--------

И още нещо - няма такъв инстинкт - за саморазрушение. Природата не прави такива неща, защото ЖИВОТА сам по себе си в същността си е съграждаща енергия. Но човешкото мислене, в стремежа си да си обясни, дефицитите в някои мислители - да предложат удобни обяснения, правят така, че удобството изхождащо от нуждата, да е водещо. И го следват...

 

И без да го взимаш за буквозаяждане - инстинктите не могат да се нарекат "интереси". Не е до думичките - много е важен тук смисъла, значението... Интересите са много "накрая" на веригата на поражданията. Инстинктите също не са в началото. Но инстинктите отдавна не са водещи в психичното поле - имат влияние, но все по-слабо...

 

Някои понятия не са само философски, математически или логически... Нито са само общопознавателни.

Не става дума за мерене кой е по-прав или който повече знае, защото това не са мои ролеви игри. Както виждаш, по отношение на академичната логика, където ти е попрището и периметъра, не взимам никакво участие. Виждам си го по своему, защото начина по който боравиш с познавателното ти поле, има малко общо с моето.

Редактирано 29 октомври 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)