Тъй е... Наздраве, форумни Сократе!

Готин си, баю, макар често да пишеш не по темите, в които се включваш. Но придаваш колорит и балкански аромат на разделите.

Чак пък Сократ... че то темите всички са едно за "Сократ".

И да не се забравя, че налице е задължителната подправка, във вид на мотив за помагане, обясняване и приземяване на - падналите от кайсия. И някак многозначително гледа от картинката...

Не зная, но аз лично, не разпознавам на тая картинка "сократ". Но аз и не го познавам де. Той мен - също.

Хайде , хайде ! 

Образи на обидени "експерти" !

Кому помагат "висшите" Ви изяви в опит за задоволяване собственото "аз искам" , собственото си страдание ?

Аз страдам (малко , де !  ) ! Удовлетворявайки собственото си Его - няма две думи !

Мислейки си , че някой нещо разбира и може да се ползва от него !

Или поне се забавлява заедно с мен тук !

В сериозен сайт по тези теми (сериозните теми тук , в този сайт са други !) , на момента биха ни изхвърлили всичките вкупом , с всичките ни парцали. Не биха ни допуснали там ! Освен като смирени кибици....

Това ми е достатъчно !

О , да ! Вие не страдате разбира се - стоите толкова високо над нивото (си ).

То толкова добре се вижда във всеки ваш пост и особено в някои от тях - да паднеш от стола от .....състрадание!

А какво се разбира е друг въпрос.

Та темата каква беше ?

Редактирано 3 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

За осъзнаване смисъла на "tertium non datur". За какво служи, и кога пречи.

  А какво се разбира е друг въпрос.

Та темата каква беше ?

Мани я темата, и без това за теб темите нямат значение. Пък и както си подкарал наред всеки пишещ. А най-веселото е, че "никой не те разбира", а ти си абсолютно сигурен че разбираш всичко. Е...а си тия дето те четат кви сме смотаняци. Поне аз - със сигурност. Но пък ми остава утехата че най-после някой ме е "разбрал" непълно и докрай. Някой, който дори понятие за психичния свят, да не говорим за духовност. И най-вече - че в края на краищата всеки гумаджия може да говори и за атомна физика, а водопроводчика да се занася по биотехнологии. Това е синдрома на българското, при който всеки "мъжки" е знаещ - както от футбол, политика, карти, жени... А защо не и духовност... Че тва психичното некои го лапкат като топъл ляб, салатка и ракийка... Дори и на масата с бриджа може да се спряга.

Всъщност защо да не е едно "духовно" "наздраве" - таз година духовни, догодина още повече...

И все пак, предлагам да се върнем на трите фундаментални закона на класическата логика. Какъв е смисълът от тях. Кога има смисъл от тях. Какво скриват от съзнанието. Кога и на какво пречат. 

 

Да си поговорим за валидността и невалидността на законът за идентичност, законът за не противоречие и законът за изключеното трето. Другото е бош лаф.

Мани я темата, и без това за теб темите нямат значение. Пък и както си подкарал наред всеки пишещ. А най-веселото е, че "никой не те разбира", а ти си абсолютно сигурен че разбираш всичко. Е...а си тия дето те четат кви сме смотаняци. Поне аз - със сигурност. Но пък ми остава утехата че най-после някой ме е "разбрал" непълно и докрай. Някой, който дори понятие за психичния свят, да не говорим за духовност. И най-вече - че в края на краищата всеки гумаджия може да говори и за атомна физика, а водопроводчика да се занася по биотехнологии. Това е синдрома на българското, при който всеки "мъжки" е знаещ - както от футбол, политика, карти, жени... А защо не и духовност... Че тва психичното некои го лапкат като топъл ляб, салатка и ракийка... Дори и на масата с бриджа може да се спряга.

Всъщност защо да не е едно "духовно" "наздраве" - таз година духовни, догодина още повече...

А , сега хубаво се огледай в твоя си пост !

Тя , темата е една - мисленето на човека в най-общия смисъл на думата !

Различават се само в нюансите !

Това е показател за твоята ограниченост (в този смисъл и моята , но значително по-широка ! ).

 

Никога не съм казвал , че никой не ме разбира защото аз съм превъзхождащо умен (за разлика от теб и др.).

Дори напротив ! Винаги съзнателно съм се стремил да бъда "проста дървена тояга".

Винаги го посочвам първо с най-общо , а после и конкретно , и с примери като доказателство , защо така а не иначе .

За разлика от теб - приказки , надути и кухи , празни.Както тук с претенции някакви му казват "пусти феномени". При теб е така !

По такъв начин ти разбира се си върхът на психика и духовност , но кой знае защо на мен никак не ми се иска да ти приличам. За другите дали искат - не знам. И си мисля , че по-скоро не !

Пък като говорим за гумаджии , изплюй дъвката , че се олигави....

 

А ето тук значително те превъзхождам - нищо не разбираш от салатка и ракийка , в задимено и уютно кръчме още по-добре .

И ако случайно пиеш кафе - пиеш го заради кофеина само , не заради кафето като кафе и ритула свързан с него...нищо , че си върхът на психика и духовност !

Ти така го разбираш този връх - като чист кофеин !  

Ама от къде да ти мине през ум , че в кофеина няма никаква психика и духовност , а само химия някаква....

П.П. А ! А това за бриджа ! Бонбончето си щях да пропусна да взема !

Какъв по ясен и точен пример за това , че постоянно дрънкаш за неща от които не разбираш ?

`ми дрънкай си ! На мен не ми пречиш - напротив .

Аз такива търся !

Пречиш на тези които не разбират от бридж , т.е. на мен ми помагаш .

Това обаче се вижда в резултата на масата за игра .

Истината се вижда в практиката !

Там дрънканиците не помагат на дрънкащия , даже обратното !

 

И за да не се почувстваш твърде поласкан от отделеното внимание (защото твърде дълго стана) , това никак не го пиша заради теб. Ти очевидно не можеш да се ползваш от него - повече от година практика го доказва .

Пиша го за тези които четат тук.....да има с какво да сравнят своите "прости дървени тояги" с моята "проста дървена тояга" .

Естествено е всеки своята си стока да хвали ! 

Пък както им се харесва...!  

Редактирано 3 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Понеже работата отива все на "мерене", мислех си, че въпроса за съревнованието се израства... но...

Това е пример как психическото "израстване" няма нищо общо с физиологическите "възрасти". То не бе учене, помагане, то обяснения и всякакви еквилибристики... само и само да се докаже колко е валиден и непоклатим модела на обяснение на света...

Не че това не е игра на всички тук. И че това е форма на конвенция как ще се използва виртуалното поле на форума. И че всичко това идва от потребности.

 

Има ли някой който да не се пробва да валидира и консонира модела, според който живее. Да продължава да презатвърждава с това убежденията, тласкайки го да имитира разсъждения и мислене?

Добре - конвенция, хубаво. Излишно е да запитам, дали не омръзва, защото "онова отзад" пришпорва невидимо и няма как да му "омръзне".

 

Не че ми пречи, но е граница. А тук има претенденти за "свобода" - и в мисленето, в живота... Поне претенции и декларации, поне доказвания и мерене - всичко, само и само да се чеше сърбежа.

 много интересна гледна точка! Честно казано, никога не ми беше хрумвало да погледна на нещата под този ъгъл. Но напоследък поне виждам, че само се въртя в кръг, цикля си демек в заешката дупка.  

Ти си достатъчно интелигентна, а и в добавка - достатъчно знания за психичното, че да уловиш веднага, че поднесеното има не само съответствия. А и че е и достатъчно задълбочено, за да е наивно или само игра на понятия. 

 

Колкото до матрицата - знанията за матрицата никога не са в състояние да те изведат извън нея. Ти просто си приела да вярваш в това.

Социалните науки я изучават, за да я вкарат в контрол, в опитване да се научат да я управляват. Но никога докато гледаш едно множество, вътре в самата система, не може да се изучи системата. Там е въпроса - отвътре в самата система, всичко остава отвътре в нея. Това е принципен въпрос, касаещ мисленето и възприятието въобще. На него му казвам принцип на ограничението.

 

Оказва се, че в социалното познание, това е направено принципно от Гьодел, макар в много по-различен план, понятия и касаещи други дисциплини.

Всъщност идеята че всяка система носи вътре в себе си ограничение на гледната си точка, е стар колкото света на познанието. Затова решението по естествен начин (както и според Гьодел) е да се реализира гледна точка извън системата, която трябва да се изучи. Самата идея за "изучаването" е да се сравнява. Мисленето е сравнителен процес. Докато сравнението е "едноизмерно" то протича според модела си. А той е именно ключа. Така, че как да се изучи системата (МАТРИЦА), след като модела на сравнение и интерпретация е формиран и заложен от самата нея. Изходните данни от това сравняване през цялото време ще носят отпечатъка на матричния си модел на сравнение. И той се явява ограничителната линия. Така, че КЛЮЧЪТ е ПРОМЯНА НА МОДЕЛА... А това е огромен проблем, защото касае "дълбока промяна" на цялостната идентичност на сравняващия... докато се докопа съзнателно, през всичките си психични защити, до изучаване на самия модел, та до неговата промяна.

Това задължително става с промяна на самия субект. Генерална трансформация на неговата идентичност, заради изключителната роля и значение на самия модел.

 

Но аз открих и още нещо - един логически казус, се оказа че няма решение. В смисъл - ако обекта няма вътрешна зрялост, няма форма на предварителна вътрешна подготвеност, не е възможно въобще процеса да протече. Има психични предварителни бариери и те не са само в самия субект. Те са предварително обезпечени и ги има на много "етажи". Така, че от "двете страни на равенството - субекта и готовността му от едната. И реализацията на трансформацията - от другата", И ако няма съответствие между двете НЕ Е ВЪЗМОЖНА РЕАЛИЗАЦИЯ на процеса. В този смисъл промяната на процеса НЕ Е ОТВОРЕНА (възможна) за всяко човешко същество...

 

В този смисъл - за тия, които не разбират всичко това, им идва често понятието "избрани". Но те не са... никой не ги избира, те просто са такива - единици на фона на милиарди. И тук идват на помощ обясненията - за едни, са избрани от Бог, за други - кармата била причината, за трети - духовете така били "решили"...

Но всички тия са наивни за сериозно осмисляне. Те са направени за матрични хора, на които трябва да се валидира модела им и да получат нужното си обяснение и по този начин да го приемат и да няма празно, да няма форма на парадокси и противоречия в готовите обяснителни идеологии в социума...

========================================

 

Връщам се на някои от проблемите:

 

Тук спрямо мисленето и познанието възниква логически парадокс - ако има гледна точка "отвън" спрямо една система, то значи че нейния автор, вече ще трябва да е "отвън" системата. Опита да се извежда някаква дистанцирана гледна точка, някак встрани от това че тя винаги има нужда от АВТОР. И че автора задължително използва интерпретация, през ученето си... Това не е възможно да се заобиколи. Налице са субекти... и от тях нататък започва всичко. Не е възможна гледна точка, без да е налице субект или група от субекти, които да не внасят изместване в интерпретацията. В този смисъл гледната точка е само конструкт - виртуален ментален инструмент. Като "нулата", като безкрайността, като вечността...

-----

От друга страна - когато се гледа "отвън" се улавя и отразява системата по "повърхността си" и не е възможно да е "в дълбочина". Оказа се, че чисто менталната предположителна схема "отвътре-отвън" не е приложима практически - спрямо изучаването. Тя носи и в двата си варианта едно ограничение - за гледането "отвън" се получава ограничение, че не се вижда "вътрешната структура и "детайла"". А за гледането "отвътре" - не е възможно да се обхване в цялост.

 

Така, че след години хрумвания, догадки, предположения опитах "двоен подход". Едновременно и отвътре и отвън, всеки от които компенсира недостатъка на другия. Естествено това не е идеално решение, то пък породи редица други проблеми, въпроси... И то такива, свързани с ЕТАЖИТЕ НА СЪЗНАНИЕТО...

 

Разбира се, това стана възможно заради извеждането - щом реалността е съответствена на състоянието на съзнание - се насочих към прийоми и техники за промяна на състоянието на съзнание. Това се оказа ключът. Поне за мен, поне според моите дадености, реал... това се оказа решение за мен. Питал съм се дали всичко това е плод на случайност. Но ключа към матрицата не е самата матрица, нито изучаването й, а нейния автор, архитект, двигател - това е СЪЗНАНИЕТО. Това беше момент, когато направих евриката си - че идеята е да се изучи съзнанието. Познанието за съзнанието се оказа толкова постно. Оказа се, че в социалните науки всичко относно съзнанието тъне в сенки, неясноти. И се заех да потъна в дебрите с двойния подход - ОТВЪТРЕ... навътре... И отвън - нещо като "крачка ляв, крачка десен крак"...

 

Естествено всичко относно съзнанието е огромен океан без дъно. Но попаднах на изключителни положения, които касаят къде е ограничението. Къде е самата граница, как и защо тя съществува, какво е нейното значение. И  - като се обобщят всички разнородни данни в единно цяло - какви биха могли да са начините да се мине "отвъд". И започнах практическите експерименти...

Редактирано 4 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

....да се докаже колко е валиден и непоклатим модела на обяснение на света...

За модела е думата !

Без да имаш отговори с предложение за нов цялостен и завършен модел , стремежът ти е разрушение на съществуващия модел и нищо друго !

Защо ? Какво и как следва....Никакъв смислен отговор нямаш !

Това никак не е израз на интелект , както си го въобразяваш !......

Дръж си го за себе си !

Никому не е нужно !

 

Ако ще ми дръкаш за развитие - далеч си от тези неща !

При теб всичко е излъскано до блясък или поне така изглежда .

За да има развитие , трябва конфликт да има . Решението на конфликта представлява развитието.

 

От определена гледна точка , ако целта ти наистина е градивна - аз съм ти необходим !  

Ти на мен - не ! На вън от модела си , много далеч си от него !

Редактирано 4 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

....   Разбира се, това стана възможно заради извеждането - щом реалността е съответствена на състоянието на съзнание - се насочих към прийоми и техники за промяна на състоянието на съзнание.....

Добавената част към този пост , трябваше да се случи в нов пост !(15 мин.след моя както е маркирано най-отдолу и с дребни , избледнели букви)

Разбира се няма нищо лошо да доразвиеш поста си постфактум - често технологията свързана с времето е такава . Но да подменяш смисъла му ?

Сега се наблюдава замазване на положението ...Придаването му на съвсем друг смисъл ! Насочеността на манипулацията е ясна !

 

Усеща се вятърът на промяната и това е добре !

Най-после опит да се влезе в "матрицата" и да се взема за изходна позиция .

Друг въпрос е формата !

Аде стига си правил "открития" ....!

Хората това са го мислили отдавна ......

При това си в същата си , стара колкото света грешка , без значение дали вън или вътре в модела !

 

Не реалността съответства на съзнанието (на Рамус)!

Съзнанието съответства на реалността (валидна за всеки).

 

Съзнанието на Рамус - не твърде...!

Дакини се затрудняваше с "да мислим на обратно" !  

Ето пример за мислене "на обратно" - "За мен ! Само за мен !" . Рамус от това няма как и къде да избяга....никъде другаде освен далеч и на вън от модела , т.е. в нищото. Там никакви модели няма!   

"...се насочих към прийоми и техники за промяна на състоянието на съзнание...." - а дано , ама на дали !  

Редактирано 4 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

За модела е думата !

Без да имаш отговори с предложение за нов цялостен и завършен модел , стремежът ти е разрушение на съществуващия модел и нищо друго !

Защо ? Какво и как следва....Никакъв смислен отговор нямаш !

Това никак не е израз на интелект , както си го въобразяваш !......

Дръж си го за себе си !

Никому не е нужно !

всяка маймунка се движи като сменя клона с друг клон. Написаното е точно типологичен пример. Не си ми нужен чак толкова - тия примери вече други са ги писали и ги пишат непрекъснато, през цялото време. Там е въпроса - докато има маймунка, има и нуждата да има клон и после следващ, и следващия... и така до безспир. И няма разлика по същество между един клон и друг.

 

Докато има маймунка, ще й трябва да си мисли, че съзнанието й е плод на реалността. Докато я има - ще е най-важното за нея ДА Я ИМА. Всичко, което противоречи на представата й какво значи ДА Я ИМА, ще бъде за нея абсурдно, неприемливо, заплашително.

 

Разрушението не ме интересува. Въпрос на етап - за теб изглежда разрушаване, за мен - съзидание. За мен, вървейки по път към трансформация, заедно с него аз променям себе си, следователно и отношението ми към готовия предварително модел, от който съм тръгнал. Така, че аз пиша не за теб. Не пиша за да те убеждавам, както помежду си правите, а пиша своя опит. Не ме интересува отношението, дали, защо, как и според какво някой си имал дефицит. И той ще го компенсира с обяснения и ще се вкопчва в тях, все едно че е удавник. И да - за такъв, аз направо имам наглостта да ми взимам спасителния пояс... А за мен, това няма никакъв смисъл и нито ме интересува пояса му, нито това че той сънува че се дави. Не е възможно да се събужда човек от тия "кошмари". Не само че не е нужно, много е важно да се остави да ги изсънува. Като му дойде времето, сам ще му стане тясно, ще почне да не са му достатъчни, ще почне да ги изчерпва по значение, смисъл, натрупване.

 

Нямам претенции защо и какво трябва да ти изглежда. Ти сам си го пишеш, сам го изразяваш - това те позиционира чудесно и толкова характерно. А го изразяваш по толкова ясен, категоричен и точен начин, с точните думи.

 

За теб, твоето поле на обяснение е всичко. Кълчиш се ту с "другите са го измислили отдавна". Но и някой да е измислил нещо, ти не можеш да го ползваш. Защото не е достатъчно само да си чул, само да си го приел, само да си го обясняваш по своему.

Твоята гледна точка не е единствена. Ти си свикнал стова, но не и отвъд определена граница. Отвъд и оттатък нея, вече това изглежда прекалено, вече заплашително.Ту с логика, тук със всякакви еквилибристики, за да запазиш и валидираш модела си... И ме сравняваш по него. Всичко правиш по този начин, спрямо своя модел. Заради това в този контекст, те използвам като нагледен пример за това КАК се проявява принципа на ограничението... И защо е толкова голям проблем ограничението на собствения модел на интерпретация, защото той е вмъкнат в подсъзнателното и оттам той определя самата личност. Той определя цялото й битие. Затова той е толкова важен. И след като маймунката не е способна да го пусне, е защото клоните сякаш са й орисани да бъдат нейния свят, нейното битие. Защото някъде назад, някъде подсъзнателно, това в някакво време, за някакъв етап били спасителни за битието й. И ще го пази и ще го къта животи подред, и ще насмита всичко по пътя си, само и само да докаже на света, че ТОВА Е ЖИВОТА - сред клоните. И че е истина, защото и за останалите маймунки това б ило  така. И така те живеят заедно, водени от някакви атавизми, напълно несъзнателно...

 

Има хора, които нямат никакъв потенциал, да осмислят. Техния вътрешен свят е толкова малък, и толкова стеснен, че няма никакъв шанс да побере нещо повече от кръчмата и ракийката и поредните фантазни полови игри. 

Но ти имаш потенциал, но нямаш готовност и заради това са толкова силни защитните реакции в интелектуален смисъл. 

Не ми е работа да ти покажа колко съм прав. Не ме интересува дали, как и доколко ще ме описваш спрямо клоните на маймунките. Нямам никаква нужда от отношение каквото и да е, както е типично сред света на клоните.

Ти от време на време се изразяваш сякаш на махленско събиране на ракийка и салатка... допълнена с малко интелектуални сърбежи във формата на бридж. Там, сред останалите като теб е нормално и по "мъжки" да се мерите, дори и на игра. Ти си свикнал с тия игри, нещо повече - ти си добър в тях, доказвал си се  цял живот в такива игри.

 

Да, това е света по клоните. Хванат за клон, няма как да видиш нищо повече от клони и листа. От време на време ще си припомняш за пореден път, че си чувал че имало и друг живот... Но в кръчмата или някъде другаде по клоните ще си говорите че това са абсурди, това са глупости - за заблудени маймуни, че нямат капка ъкъл да се занимават с такива простотии. Че те нищо не предлагали, че нищо не са измислили - гледайте колко сме измислили всичко сред клоните и колко е велико да си играеш като хващаш, спиш или живееш сред тях.

 

Нищо от това не го пиша да е негативност. Защо ми е тя, след като това е изначалност, това е живота. Имал съм периоди на отричания. Те са неизбежни докато се преминава през някои етапи. Но нищо от горното не е отричане. Просто ЖИВОТА СРЕД КЛОНИТЕ кара маймунките поне да имат форма на взаимно разбирателство - поне до това КОЕ и КАКВО Е ЖИВОТА. Това им дава всичко, това ги прави да са маймунки. За тях - това е всичко, и така трябва да е.

 

Заплахата че по принцип съществуват други реали, и битиета... е чисто заучена. Тя е ехо от обикновен атавизъм.

За отделни личности - вече не е толкова заплаха. КОгато не е заплашителна и не й се реагира, може тази личност да си позволи думи за нещо оттатък, да стигне до нея. Това в началото е смущаващо, често стряскащо и му се реагира. Но с времето вече защитата не е толкова силна, не защото няма нужда от нея, а защото личността вече е узряла и вече е способна да "поеме нещо повече". Това вече я поставя в "зряла фаза". А не в тепърва утвърдителна. Единствения проблем спрямо това е, че маймунките по к лоните, живеят с идеята че всички са равни, че всички имат право, че всички са еднакви и че истините им трябва да са едни...

 

А живота не е само маймунски. За тях - да. За тях - от тяхна гледна точка, всичко си е по тяхному и това е естествеността на живота. Това е неговата многоликост, това е свойството му да има "истини" на принципа -> за всекиго - неговата. И за всекиго неговата да е точно тази истина, която да му е потребна.

Редактирано 4 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

....   

Дори не се спираш да се замислиш ! Ти и не можеш !

Това потвърждава за пореден път , в съответствие е с моята теза по всички показатели .

 

Пак се олигави......Ама то писаното от теб , за теб се отнася ! Ти сам се "рисуваш". Огледай се най-после в собствения си образ......

Нали ти сам го казваш :"За мен ! И само за мен !" .

Кой е твоята "маймунка" ? Кой виси в нищото и търси къде да се хване ?

Не разбираш , дори и това което ти сам казваш ! 

 

Както и писаното от мен за мен се отнася - как аз мисля и действам !

Който иска и може - да взема за себе си...

 

Теб тук те оставям , че друг въпрос по темата ми дойде на ум.....

Редактирано 4 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

      Преди да говорим за начин на мислене и действие изобщо , следва да изясним разбирането си за понятията „определящо” и „решаващо” .  Твърде често , а дори и в научната литература тези две понятия се бъркат или отъждествяват неправилно.

      Нека предположим , че някъде на екскурзия в природата имате за цел да запалите лагерен огън . За изпълнението на тази цел вие следва да разполагате с някакъв горивен материал – примерно сухи съчки и листа . Освен това ви е необходимо да имате и някакво запалително средство – примерно кибрит . За изпълнението на която и да е цел , наличието на материал и средства за нейното реализиране  е определящо условие. Изпълнението на това условие е обективно, т.е. независещо от знанията и уменията , желанията и стремежите на човека . Ако едно от тези две обективно необходими условия не са изпълнени , вие не разполагате с реални възможности да изпълните поставената цел .

      Сега! Нека определящите , обективните , необходими условия са изпълнени .

      Това обаче не е достатъчно ! Сухите съчки , листа и кибрит може цяла вечност да си седят под носа ви - това само по себе си , няма да доведе до запалването на лагерния огън . Извършването на процеса на запалване на огъня , осъществяването на действието е решаващо условие . Това условие е субективно , т.е. изцяло зависи от знанията , уменията , желанията и стремежите на човека .Ако това субективно , достатъчно условие не се изпълни , вие отново няма да постигнете поставената цел.

      Всичко това може да изглежда елементарно и тъкмо за това твърде често се забравя и пренебрегва . Самият факт , че горе посочената закономерност е актуална по отношение на всяка човешка дейност , говори в полза на обратното . Много грешки , по някога фрапиращо груби , допуснати на високо ниво на мислене (обикновено тогава се забравя за това ! ) са предизвикани от пренебрежителното отношение към тази закономерност . Доказателства за това има на всяка крачка и където си искате .

      Всичко това ни дава основание да кажем , че :  

     „Субекта е в пълна зависимост , под определящото въздействие на околната среда . Битието определя съзнанието . ”

     Тук някои могат да възразят , но активната творческа дейност , откривателството , истинската научна дейност се състои не в измислянето на нямащи никаква връзка с битието приумици , измислици и фантазий .    

     Нейната същност се изразява в изнамирането на неизвестни до сега , нетрадиционни , начини и средства за въздействие върху битието.

     Така например можете ли с определящото , необходимо наличие на вода да запалите огън – т.е. без да имате вода не можете да запалите огън ?

     С определящото , необходимо  наличие на вода се гаси огън . Дори само влагата понякога е сериозна пречка да се запали огън . И при всичко това с вода да се запали огън ?

     Вижда Ви се невероятно? Дори сте готови да се закълнете , че няма „здрав разум” в това , че в момента Ви занимаваме с абсолютни глупости , измишльотини някакви...?!

     В една от книгите на Жул Верн , главният герой успява да запали огън с оптична леща  (Е-еее ! Това вече е друго нещо ! Кой е говорил за оптична леща ?  И къде е тука водата ?)... ...която той направил чрез сдвояване на стъклата на два джобни часовника , като пространството между тях запълнил с вода . Ако я няма водата , оптичната леща конструирана по този начин няма да функционира –  сега вече и Вие можете да видите и да пипнете !  J

 „ В това се изразява обратното , решаващо въздействие на субекта върху обекта . Съзнанието само решава задачите произтичащи от битието.”   

      Помислете добре и върху друго – кои бяха причините първоначално въобще , категорично да отхвърлите идеята ? Не Ви ли намирисва тука на Светата Инквизиция?...

Редактирано 4 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Нямаш никакъв шанс. Каквото и да напишеш, ако ще и задника да си съдереш от съставяния, въпроса за битието и съзнанието се определя от съзнанието на този, който го определя.

 

И двете са валидни спрямо определено ниво на самосъзнание. Обаче ти напираш да докажеш че едното е по-вярно и дори абсолютно вярно. А това те посочва сред кои си и защо за теб е толкова важно да го валидираш, точно както картинката, която си си избрал.

 

В този смисъл - докато ниското ниво на осъзнаване, предопределя, съзнанието (сборното отражение на реалността) да е точно това - отражение, и поведение, основано на реактивност, дори в мотивността си. В този случай (най-общо) битието определя съзнанието - в смисъл съзнанието е свободно да се нагажда в отражението си, за да оцелява носителя на това съзнание.

 

Докато при повишаване нивото на осъзнаване, е налично ниво, при което СЪЗНАНИЕТО (сборното отражение на реалността) толкова се обогатява, че вече обективната реалност не му е достатъчна и то вече е способно да я замества със сложна съставна смесица от сигнали, които да реализират нещо като "допълнителна реалност". Та достигащо до "виртуална (вътрешносъздадена реалност). И последната е способна да замести напълно обективната среда сред която субекта е ситуиран.

 

Материализма е много подходящ и много адекватен за определен етап в осъзнаването. Именно затова беше и толкова разпространен. Но и затова ще си отмине... както много преходни концепции и идеологии преди него...

Така, че нямаш никакъв шанс, сред индивиди с по-широк мироглед от твоя. Твоето представяне, дори не е задълбочено, сякаш си се изправил сред школска стая, с ученици около 5, 6 клас. И дори и сред тях, в днешно време  това няма да мине. Отдавна философския въпрос - за идеалното и материалното, вече не е актуален. Както и за "кокошката и яйцето". От друга страна - явно има множество, дори и сред социума, които за тях дори социалното развитие не ги касае и те си карат до нивото на това, което са валидирали в младостта си. И ще го поддържат сякаш вечно...

--------------------------------------------

И накрая - листата, кибрита и сухите клони, са само готово условие. Ако субекта има познание, намерение и мотивация, тия предните "условия"  и да ги няма, той ще създаде други подходящи, за да "запали огън". В случая, дори примера с "водната леща", може да компенсира неналичието на кибрит. Както и други способи - толкова много, че ... вече остава място на специфични качества - вече от по-горните нива на съзнанието - множествен опит, сред различен тип среда, по-висока степен на адаптивност в отражението, мисленето, комбинативност, съобразителност...

Това, дето го описваш, дори в начина си на описание, е вече изживяно за много хора. В теб може би не е. Това нищо не значи - нито че си някакъв, нито че не си. Въпроса е, че се самоопределяш чрез постановките които за теб са валидни, но напираш през цялото време да ги доказваш на останалите, че са такива и извън теб, в някакъв абсолютен смисъл.

Редактирано 4 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.....   

Ти пък къде се слагаш с тези сълзи и сополи ?

Това не е за теб ......децата разбират , че няма Дядо Мраз някъде около 8-та си година !

Редактирано 4 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ти пък къде се слагаш с тези сълзи и сополи ?

Това не е за теб ......децата разбират , че няма Дядо Мраз някъде около 8-та си година !

 

Баю, не си прав. Замисли се сам. Колко от нещата, наричани "невъзможни" в миналото, полет на фантазията, днес са реалност?

Искаш ли списък, доста дългичък е.  Ето ти една книжка: http://chitanka.info/text/17233/4#textstart

Нямаш никакъв шанс. Каквото и да напишеш, ако ще и задника да си съдереш от съставяния, въпроса за битието и съзнанието се определя от съзнанието на този, който го определя.

 

 

 

Е, то няма как да е иначе.  

Всичко друго е антилогика и слагане на каруцата пред коня.

Баю, не си прав. Замисли се сам. Колко от нещата, наричани "невъзможни" в миналото, полет на фантазията, днес са реалност?

Искаш ли списък, доста дългичък е.  Ето ти една книжка: http://chitanka.info/text/17233/4#textstart

Тези и подобни книжки аз съм ги чел още като юноша бледен . Дай ги на тези 2-3-ма по-горе , белким им светне...

Дядо Мраз не е невидим (неосезаем) ! Съвсем си е истински.....

Само , че не е "оня Дядо Мраз" , който сме си измислили с цел някаква друга. Нито пък "оня Дядо Мраз" е истински ! "Оня Дядо Мраз" е детинщина някаква , произхождаща от "детството" на древността , та до наши дни в главите на хората.

Само трябва да му свалим калпака и отлепим брадата за да видим , че става дума за комшията (или за приятеля на мама ). От определена възраст нататък , децата това го могат !

Аз ли неразбрано говоря , Вие ли криво ме разбирате ......иначе подтекст има , много подтекст винаги има....няма заради формалности , с модераторите на кълбо да ставаме , заради някои юноши бледни....

Редактирано 5 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Аз ли неразбрано говоря , Вие ли криво ме разбирате .....

Има и още варианти, но не и според теб

 

Разбира се, че си прав. Тук всички са прави. Това е толкова обикновено, толкова очевидно защо и как така.

Тук аз играя ролята на КОНТРА, защото използвам вашите истини и спрямо повечето от тях създавам отражение, което да е неадекватно спрямо отражателя. Това поражда в него дисонанс и веднага защитен рефлекс. Изглежда че е интелектуално, но не е - интелектуалното е само негов инструмент, територия на която  се развива взаимодействието...

Заради това мога да го правя само с интелигентни хора, хора с точка на развитие, в която да имат вече зрялост да надмогват реакциите си и да са способни да видят дисонанса, дори да е частично.

Всяка идеология, задължително подбира консонансиращи си елементи и изтиква на заден план, дори тушира дисонансите. И всяка идеология всъщност е израз на потребността на личностите от същото, вътре в себе си. Задължително всички социални процеси са в динамично съответствие - СОЦИУМ<->ЛИЧНОСТ. И няма как да е по друг начин (на това ниво на "виждане" )

 

Нито един от вас не е узрял за да е в състояние да си позволи

- АМИ АКО ТОВА, в което вярвам, не е вярно.

Има ли в моята вяра нещо, което НЕ ПАСВА,

налични ли са "варианти".

А налични ли са противоречиви данни...

Дали нещо във вярата ми не е защото "МИ Е УДОБНО".

Има ли парадокси, Налични ли са, възможно ли е да са естествени.

Възможно ли е да "нямам обяснение" поне за някои от тях и това да не поражда безпокойство.... дори "защита"..... и т.н.

 

Всичко това са белези на узряващи хора. Белези, които колкото и условно и относително да е, показват че в един субект, вече въпроса за "ЕДНАТА ИСТИНА" постепенно започва да се изчерпва като израз на неговата психична несъзнателна потребност от същото. А това говори, че постепенно започва процес по преминаване в следващ "психичен" етап...

 

------------------

Големия проблем е, че сте научени че има една истина, а разликите спрямо нея са в хората. А може да е обратното... А има и още варианти, има и смесица между тях. И това е само условно и относително.

 

Като има "една истина, която да е "по-истина", дори "най-истина", това поражда яснота, ред в групов смисъл. Защото груповия живот съществува въз основа на "общи" - в случая са "истини".

Но поражда и мерене в частен смисъл - кой най-добре разбира, знае, защитава... Понеже това пък е следствие, нещо като индивидуално психично "ехо" от социалния принцип.

 

Всички твърдения са истина, спрямо контекст, в който те са валидни. Това е толкова естествено, и толкова логично, толкова очевидно, че дори и сред социалния живот се спряга. И само защото конфликтира със заученото за "общата истина", то се явява дисонанс и на всички нива, през всички групови взаимодействия, та до отделната личност са налице защитни процеси, които да решат този дисонанс. В случая, като частен случай на "такова решение" е именно процеса на надпиране и доказване, мерене и състезание кой как и докъде "разбира" въпроса за "едната истина''.

А най-е весело че в темата за будизма, дори разискващите там изказват тезата за относителността на истината. В будизма дори на ниво идеология е вкарана тази идея - за относителността на всичко, та на периметрите спрямо които са валидни всички истини, дори подредба на йерархичността. И дори там, последователите дори на това, отново се подхлъзват по толкова силно заложената склонност за "една истина е по-истина, от друга". И че дори има една единствена, вярна, крайна. И че дори въпроса че Няма ИСТИНА, не е истина. Тук се впрегна какво ли не - и стават просто записки кой как и докъде е в собствения път по валидиране и консониране, само и само да се справи със всички нюанси и нива на конфликтите (си).

И увлечени сред всичко това никой не разбира как  самия той е пришпорен от невидими собствени вътрешни процеси. И как да го разбере, след като той е "сред истините - имането и нямането им". Дори се пробват логики, интелектуални игри ( колегата СКЕПСИС им казва "спекулации" ) комбинира се, миксира се, стъкмяват се ... само и само да се консонира.

 

А въпроса за "истината" издава един обикновен психичен "етап" - в израстването.

 

Така, че всички "истини", съотнесени спрямо неговите постулати са валидни. Истина има, за личностите в даден етап, в който им е нужна, за тях я има. И е точно "ИСТИНА". В този смисъл ИСТИНА ИМА и от тяхна гледна точка, това не е "тяхна истина" а понеже те са консолидирани около нея, за тях тя е точно това  - ИСТИНА.

В социален смисъл са налице предварителна система от истини, дори йерархичност. Всичко това е призвано да е елемент от астралния скелет на егрегора МАТРИЦА и безкрайните му подгрупи.

И все пак - не може да е налице социална идеология, която да изиграе ролята, която й е отредена и в нея да не е налице специфичен "общ" постулат, който да обединява с нещо всички в таргета си, И за да е възможно това, тази система от общи постулати, се опира и е отговор на базови потребности и нужди. Именно така, тя изиграва своята обединяваща функция, защото задължително резонира през личностите и ги консолидира в обща маса.

 

Комплексно отражение - три формални елемента се взаимопораждат едното спрямо другото - ЛИЧНОСТТА -<-> ПРЕЗ ИСТИНАТА<-> СПРЯМО СОЦИУМА<->истината<->личността.

Всички твърдения са истина, спрямо контекст, в който те са валидни. 

 

 

Да. Това е средният път. Вътре в контекста важат правилата на класическата логика и твърдението е или вярно или е невярно и tertium non datur. В будистката доктрина за двете истини това се нарича относителна (конвенционална) истина.

 

Извън контекст, всяко твърдение е вярно и невярно, но и това е и не е така... - това в будистката доктрина за двете истини се нарича абсолютна истина.

 

 

Ако използваме идеята за суперпозиция, може да се каже, че извън контекст всяко твърдение е в суперпозиция. Докато в конкретен контекст, всяко твърдение е конкретно проявено като или вярно или невярно и третото е изключено.

 

 

Нилс Бор например интерпретира наблюдението извършвано от наблюдателя като създаване на конкретен контекст на проявление на наблюдаваното  квантово явление.  А ненаблюдаваните явления са в суперпозиция, готови да се проявят, при поява на наблюдаващ ги наблюдател.

Редактирано 7 ноември 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Да. Това е средният път. Вътре в контекста важат правилата на класическата логика и твърдението е или вярно или е невярно и tertium non datur. В будистката доктрина за двете истини това се нарича относителна (конвенционална) истина.

 

Извън контекст, всяко твърдение е вярно и невярно, но и това е и не е така... - това в будистката доктрина за двете истини се нарича абсолютна истина.

 

 

Ако използваме идеята за суперпозиция, може да се каже, че извън контекст всяко твърдение е в суперпозиция. Докато в конкретен контекст, всяко твърдение е конкретно проявено като или вярно или невярно и третото е изключено.

 

 

Нилс Бор например интерпретира наблюдението извършвано от наблюдателя като създаване на конкретен контекст на проявление на наблюдаваното  квантово явление.  А ненаблюдаваните явления са в суперпозиция, готови да се проявят, при поява на наблюдаващ ги наблюдател.

Но в горните думи има твърдения. Самата насока на такова твърдение отрича себе си, минава отвъд всички твърдения. Следователно - и отвъд логиката. Дори и отвъд каквито и да са думи. А това е объркващо за съзнания на етап, в който за тях това е объркващо. И не им трябва всичко това. Това за тях би било анархия, хаос, липса на какъвто и да било стълб, около който да имат обща нагласа - истини, идеологии, свързани с тях, подведени от общи нагласи, стремежи. Как да има групов живот, ако няма конвенция около "общото" за всички участници? А не може да има "общо" ако елементите са разнородни, ако не може да се открие "общото"...

 

Ето затова колкото и да пишеш за "логиката, средния път, буда или нагарджуна" или филанкишиев, каквото и да извеждаш, докато то не се "възбуди" като социално явление, изхождащо от нарастването на потребността в критична социална маса, никой няма да го интересува. Не само това - понеже социалното е отражение на осредненото ниво на личностния план, то и нивото на критичната маса личности, му е съответствено. Следователно и няма кой да го разбере. То конфликтира с конвенционалната социална картина на света, която играе ролята на консолидатор и заради това има защита спрямо него - от отделната единица, до цялата социална структура. Затова и колкото да напираш да доказваш, да извеждаш - няма шанс.

 

Нима сам не видя досега какви са реакциите спрямо това, което пишеш. Ти неуморно пишеш едно и също, повтаряш завтаряш, отново и отново, само чакаш подходящ контекст, който ти е като спусък - и отново. Понякога дори с приблизително едни и същи думи. Не ми е ясна мотивацията ти, макар да имам предположения. Твоя работа си е, но от друга страна си е моя работа разбора и анализа на това, което правиш, базиран на транзакциите и взаимодействието между теб, спрямо останалите, които ти се явяват контекст.

 

Ако извеждането, което се опитваш да прокарваш, ти самия го вдълбаеш надолу, не остава начин въобще да го изписваш, няма и начин да го обясниш - ако въобще би искал да си коректен в разбирането си. Но ти си настоятелен, избрал си начин на изразяване, не го променяш, не го адекватизираш, дори не е динамичен - задържаш изказа в един диапазон от средства за него, и следват повторенията... Това са думи спрямо ниво, което самите думи отпадат като значение, смисъл, стойност и роля. Смисъла на горното извеждане не е въпрос на логика. Защото той е свойствен и съответствен на определен тип същества, с друго ниво на отражение и съзнание. За тях това е "израз на техния свят", но не и на "този - МАТРИЧНИЯ", който е контекст на повечето пишещи тук, на целия форум, на целия социален "жив" реал.

 

Нещо повече - това извеждане и за теб не може да бъде израз на формата и модела ти на живот (разбира се, предположително ) - Там, откъдето да е дошло неговото съответствие, корени, смисъл... Ти го улавяш, но за теб това не е ЖИВОТА, а е само... нещо си друго, фрагмент от твоето съществуване в друг, несъответствен на всичко това, реал. 

"Идва време, когато съзнанието се изкачва на по-висока плоскост на познанието, но никога не може да докаже как се е озовало там."    - Алберт Айнщайн


Чувствате се така, сякаш сте го правили преди, макар че го вършите за пръв път. Виждате нещо ново – човек, местност, ситуация, но въпреки това ви изглежда изцяло познато. Участвате в разговор и в същия миг осъзнавате, че сте изговаряли абсолютно същите думи и преди… на абсолютно същия човек. Всички ние сме „били там, правили сме това”! Над 70% от хората са имали това преживяване – загадъчното чувство, наречено deja vu, или „вече видяно”.

Книгата „Феноменът дежа вю” ще ви поведе на вълнуващо пътуване, което ще ви представи теории и идеи за същността на дежа вю. Ще ви запознае с близки срещи със смъртта и с други мистериозни аномалии на съзнанието, паметта и времето – интуицията, осъзнатото сънуване, телепатията, времевите зони.Дежа вю обаче е само една от многото загадки на психиката.

„Феноменът дежа вю” изследва и:

    грешките на паметта
    липсващото време
    състоянията фуга
    мозъка като получател и предавател на реалността
    променените състояния на съзнанието: от халюцинациите до религиозните видения
    заразната мисъл
    клетвите
    обладаването от демони
    масовата хистерия
    състоянията на съня
    осъзнатото сънуване
    пророческите сънища

Повдигнете завесата или воала…

Тръгваме на пътешествие далеч отвъд дежа вю, за да осъзнаем, че светът, в който вървим, е само един от многото, а загадките на съзнанието са огромни и неразкрити, както и самата Вселена.

http://www.booktraffic.bg/book/феноменът-дежа-вю



Нали е забранено от правилата на форума да се прави "реклама"?

Още повече че горното нито казва нещо, нито извежда друго, нито коментира трето - просто реклама на сайт от където да се закупи рекламираната стока.

преди 22 часа, haidukpikaso написа:

.........

Едно скорошна новина, относно дежавю.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Misteriiata-dezhaviu-e-obiasnena-video_54868.html