Все повече учени са мнение, че онова, което ръководи в дълбочина човешката психика, е нуждата да бъдем свързани, да се усещаме свързани. Цялата его-игра и его-валидация са базирани на нуждата за свръзка, да установим пълноценен контакт, на колкото се може повече нива и с колкото може повече обекти. Това е основния парадокс в нашето съзнание - от една страна е чувството за отделност, обособеност, което ни дават азовите идентификации и които могат да достигнат невероятни нива на "изкривяване", а от друга, нуждата да сме част от нещо по-голямо от нас самите, да принадлежим, да резонираме на по-широко ниво. На интуитивно ниво всеки усеща, че самотата е уникална, но не е в реда на нещата, че има нещо гнило в нея, че не е естествена. Ето една статия в тази връзка: http://www.scientificamerican.com/article/why-we-are-wired-to-connect/

Те затова са "учени" и за това са "все повече" - защото матричните послания - към свързаност, колективност, общност - са неизменни. Те никога няма да спрат - докато я има потребността. И между другото именно жените имат по-дълъг път, докато вникнат сред всичко това, защото матричните послания най-силно са вложени, и на свой ред се излъчват именно през "женския аспект". Именно той е пазителя, той е охранителя, той е ствола на което се гради цялата матрична конструкция. Това е най-голямата отговорност на аспект-ЖЕНА. Всеки субект го има в себе си и на свой ред го излъчва, естествено както е и аспекта-МЪЖ). Отртажение на двата аспекта са налични и в самата Матрица - колективния модел на МЪЖ и ЖЕНА са израз на вътрешните аспекти, но минали и отразени през матричното ниво на битие. И оттам са и типичните "социални, поведенчески, битийни роли - на МЪЖ и на ЖЕНА. Модели, които се усвояват от възпитанието, ученето и подражанието, по всички канали, и след това излъчени на свой ред от всяка повлияна вече социална личност.

 

Отделно от това - изхождайки от концептуалното поднасяне в текста на ДАКИНИ, преди този:

 

Азовите идентификации са всъщност именно колективно съставени. И това е начина на МАТРИЧНОТО влияние да вкара в собствената индивидуалност колективния отпечатък и по този начин да го загради и да го спре от развитие. Защото той първо трябва да узрее, докато се "роди" и поеме в своето поле идентичността на субекта.

 

Заради ТОВА Е И НАЙ-ГОЛЕМИЯ ВЪТРЕШЕН КОНФЛИКТ ВЪТРЕ ВЪВ ВСЯКА ЛИЧНОСТ - борбата която е нужно да води индивидуалността, срещу колективното сугестирано и прието от всеки субект още в първите му седмици "живот". Една формална "битка",  част от един етап. Битка, която оформя и подготвя едно поредно "съзнание" от колективност, към индивидуалност, през всички нюанси на подготовка, утвърждаване на личностите етапи, докато постепенно след личността започне да се оформя интереса към себе си, докато се улови богатството "отвътре". Тогава и това означава - да се обърнеш с лице към индивидуалността.

 

По същество всъщност няма разрив с предишния етап - социалния. Има някои преходни моменти - когато вече индивидуалността в стремежа си да се отърси, да се отскубне от "пъпната си връв", опитва да отрече социалното си легаси. Това е само етап, и той отминава и по естествен начин се започва пътя към интеграция. Сред матричните послания, индивидуалността е израз на отделност, докато отвъд нея, индивидуалността е именно пътя на свързването, интегрирането. Защото няма свързване никъде и няма как да има, докато вътррешно субекта не е свързан, в себе си, при себе си.

Докато неговите аспекти са разделени, заради преходните му етапи на развитие, всеки от тях всъщност нараства и узрява... Докато дойде време всеки от тях да застане някъде сред един по-голям мащаб, сред една по-голяма картина, в която всеки от тия "предишни аспекти" е бил само малък елемент. И всеки един от тях оформя общия пъзел...

 

Няма интеграция сред социалната среда. Никога не е било възможно насред социума ЛИЧНОСТТА да изиграе каквато и да било интеграционна роля. Това е толкова естествено и обикновено, толкова очевидно... Но трябва да се има "очи" за нещо отвъд матричното...

 

И ... между другото, не е трудно ако някой тия думи не ги чете защитно... да ги "усети" и в себе си, да докоснат в него нещо... Но не и с личността си.

Ако някъде там, някъде отзад личностното, има и нещо "друго", достатъчно устойчиво, узряло, готово, ако вече е достатъчно нарастнало и вече "обвивката" му теснее, ако "се размърдва" достатъчно често... ВЪЗМОЖНО Е всички тия думи да стигнат и до него.

Тия "думи" всъщност са "на неговия език" и идват от неговия свят, носят неговата вибрация...  Това, така или иначе предстои на всички... На Всички НИ... Чак когато преминем през вътрешната интеграция, чак тогава би се докоснал някой до ново ниво на интегриране - вече "отвътре", и оттам - "навън".

.....  

Не че това което пишеш не отговаря на истината , но постоянно го преувеличаваш .

Гледайки го под лупа (това е необходимо за частното !) , не виждаш на около си (общото).

Аз , като един маймун падал от кайсия , да ти дам един съвет , пък ти какво ще правиш с него си е твоя работа.

Не режи клона на който висиш ! (маймунска му работа !  )

Иначе вместо в Космоса както очакваш , ще се отзовеш паднал на Земята . Минал съм по този път и се връщам от там. И като на един Марко Поло , малко са тези които ми вярват . Приемам го като факт....

Като всеки друг , щеш или не щеш се опитваш да се закрепиш ......., но към незакрепимото ! Пък дори и да успееш , ти сам режеш връзките за закрепване - даже и към незакрепимото....Схващаш ли парадокса в механизма който използваш? В същност тук няма никакъв парадокс - има заблуда чрез преувеличаване на нещата , явленията и процесите. А това прекъсва и връзките .

Тук въпросът е в мярката с която мериш !

https://www.kaldata.com/forums/topic/228679-%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/?view=findpost&p=2969807

Споделям личен (с падането за мое съжаление) , индивидуален и обществен опит ! 

Редактирано 30 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Етапите от моята камбанария се движат в следната градация най-грубо казано - етапи на предимно външно влияние, етапи на борба с външното влияние и опит за изграждане на собствен кокун, етапи на разтваряне на кукуна отново към външния свят, но с цел да му се влияе и контролира в зависимост от личностните цели и желания, и по -зрелите етапи, когато човек осъзнава, че индивидуализма също е стеснена и доста ограничена визия за света, която само комбинирана с конективността може да доведе до по-широко възприемане и осъзнаване на света. Колективно и колективизъм за мен са две различни неща и към колективизма съм склонна да отнеса нещата, които си описал по-горе, но той е един от по-началните етапи от развитие, които, ако човек продължи да се развива, са последвани от индивидуализма и стремежа към уникалност и оригиналност. Моята перцепция е, че именно индивидуалното е тясното и сковаващото, а конективността е тази, която разширява личността до степен нейното естествено стопяване или трансформиране. На всичкото отгоре повишава шансовете за оцеляване, а това е целта на всеки вид. Не знам защо товариш колективното с негативна нотка, между колективно и колективизация, на каквато бяхме подложени и все още сме в една или друга степен, има доста съществена разлика. Колективизацията се мъчи да слага хората под един знаменател, да ги унифицира и прави безцветни, с промити мозьци, немислещи, а само следващи. Индивидуализмът винаги се е явявал един вид форма на протест срещу тези ограничения, но и той само поредното стъпало в развитието на човека. Като се надрастне нуждата за уникалност на всяка цена, започва следващия, вече по-зрял етап в осъзнаването ни, който се изразява в един много по-сериозен ангажимент не просто към собствената личност и нейното развитие, а по отношение на всичко, което ни заобикаля. На този етап аз му казвам "мислене в множестено число", индивидуализмът се е трансформирал в коннективност, а крайната стъпка в това развитие е холистичното съзнание, което също има своите етапи. Ще илюстрирам с пример. Когато човек лежи на смъртния си одър, или изпитва страх, че животеца му изтича и се тресе от ужас, или умира с мисълти как ще се справят любимите му същества, когато няма вече да е между живите, или си отива умиротворен, с усмивка. The living is in the way we die.

.....

Тук има един много сериозен проблем за разрешаване !

При по-висшите форми на организация , връзките са по-крехки и по-лесно подлежат на разрушаване !   

А колективът е безспорно по-висша форма на организация , сравнено с отделния индивид . По-лесно подлежи на разрушаване (това което прави Рамус).

Вярното , правилното решение много зависи от степените на свобода в системата .

При ниска степен на свобода , индивида се обезличава (пчелите , мравките , робите ако искаш).

В същност това е проблема (на Рамус) !

Степените на свобода не са свободно избираема категория !

Те са в пряка зависимост от околната среда и степента на развитие .

Задачата се състои в намирането на стационарното състояние (състояние на динамично равновесие) на системата (човек-общество-природа) в съответствие на околната среда и степента на развитие .

Това до сега се е получавало винаги по естествен , еволюционен път на развитие с моменти на революция !

В последно време ускореното развитие предизвикано от Разума като управление  , налага намесата на Разума и като контрол в процеса на еволюция...просто не остава време за еволюция !

Допуснем ли поредната настъпваща революция да не е контролирана от Разума на човека - майка ни е разплакана....Разликата е като между атомната бомба и АЕЦ.....

Вече само Бог или Природа не стига ! Това ни казват Пророците - опичайте си акъла ! 

Иначе - Апокалипсис ! 

Оффф ! Набутах се в други теми....`ма то няма как иначе - всичко е синджир-марка.... 

Редактирано 30 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не че това което пишеш не отговаря на истината , но

На чия - "истина".

ЗА МЕН ! САМО ЗА МЕН!

Няма такава "истина". Нито правилна, нито не.

Не ми е нужна истина - за моето битие. Приемам и оставям истините до които се докосвам. Никъде няма "истина" ( в оня смисъл, който е толкова важен за всяка човешка личност). Може да ти се струва че "си режа клона", но ти доста прибързано аналогизираш, "че вече си бил там". Ако беше така, приятелю, всъщност никога не би могло да се "върнеш". Никога. В една песен на ЩУРЦИТЕ се пееше "живота върви само напред, а не назад". Така, че... ако ти "наистина" си бил "ТАМ", нямаше въобще как да се "върнеш". Не е възможно, няма и защо... Същинското пристъпване не е като тангото - напред назад. Защото това е само танц, това е игра. Същинското вървене е тогава, когато всяка стъпка, ако е същинска, същностна, зад нея вече няма нищо. И пред нея няма нищо - заради това всяка стъпка е съграждане на път, там, където него въобще го няма. Това е пътя на индивидуалиста - не по магистралите, не за ръка, не в групи, само сам и само там, дето няма нито път, нито дори територия. Там - сред "нищото"...

 

Живота не е само твоя опит ( на падането или маймуна). Живота не е само моя опит.

Живота не е и само обмяната на двете опитности, защото и двете са винаги обобщение спрямо конкретни критерии, относителни и условни.

Живота не е само думичките - на мен и на теб. Живота не е и само мненията. Живота не е само това, което смятаме за него.

 

Твърдиш че ме четеш, но въпроса е, че очите на личността, на утвърденото, на валидираното... опита от нейното битие, гледат на думички, които не са от нейния свят. Това задава твоето ограничение - не това, което четеш, а това, с което вече сравняваш и което според теб е вече установено. Ти вярваш че има едно битие, че има една истина. Това е твое изначално верую. Че "някъде там" има напълно правилен, живот, думи и че за да се стигне до там, е достатъчно само да се изчистят заблудите. Това е вяра на много хора и всички те я споделят не защото е вярна. А защото според тях е вярна, защото имат точно тази нужда - да вярват в това описание. Както и всички останали обекти за вярване - виж дори думичките колко си приличат - ВЯРА - ВЯРНО.

Смисъла на вярването (като психичен процес) е, че може да зададе посока, да породи смисъл, да се  получи фокус...

В тъмнината на неизвестността и празнотата, се получава конструкция от проекции. И те изиграват ролята да станат РЕАЛ.

 

Не може един познаващ човек  да ВЯРВА. То е и напълно несъответствено. Не му трябва на познаващия да вярва, не му трябва и каквато и да е ИСТИНА. Истини - много, обекти за вярване - колкото щеш. Концепции - също. Едни - според една "истина", Други - според друга "истина". Важното е да подадат нещо от онова, което някъде отвътре ти трябва. Именно и заради това всеки би го "приел" - заради собствената сметка, която стои зад всичко. Именно и заради нея е налична сделка. Именно заради нея е налична ЛИЧНОСТТА.

 

Както и относно ДАКИНИ, а и относно всички други думички тук - никъде не твърдя, че нещо НЕ Е ВЯРНО. Разбира се, че е вярно, вярно е, защото вие го изразявате като такова. Това е най-естественото нещо на света и е наивно да привиждате постоянно в изразеното от мен, някаква форма на отричане. И борба, че "моето е по-вярно".

Дакини - ако се освободиш от предишните наслагвания и личното ти пристрастие, и погледнеш отново последните ми няколко поста тук, сама ще забележиш че никъде не натоварвам с негативизъм каквото и да било. Най-малкото - социалните процеси. Та те са толкова важни. Без тях не би могло да има израстване, не би имало възможност да се мине етап, защото никой не е възможно да се прескочи.

Социалното битие е "детството" в духовния път на всеки човек. Как въобще, ако някой прочетеше всичко това без нужда от защита на убежденията си, е възможно разумно да привиди в това негативизъм. Всеки етап е нужен. Всеки етап е неизменен. Без всяка стъпка не би имало следваща. Преходността е онова, което затворени от определени психични процеси и механизми, не можете да си позволите да "видите" и приемете. А парадокса е, че през цялото време говорите и пишете за нея. Но хем за "нея", но хем и за собствения угоден поглед на всеки спрямо нея.

 

Това е въпроса - УГОДНОТО (в най-общ смисъл, без никакво отношение на + или - ) всеки се движи несъзнателно чрез, към и през своето "угодно". Толкова е очевидно за мен, колкото го и виждам в себе си същото... на това ниво сме всички така и е отпечатано сякаш аналогията на "генетично" в матрицата.

 

В този смисъл - всеки един от вас пише своята истина. И я защитава. Не е възможен друг сценарий. Нямате избор в това - цялата гледна точка е нужно непрекъснато да се защитава, защото това е част от процесите по утвърждаване на личността. Понеже всеки го прави, вижда че останалите го правят. И виждате и в моите думи същото. Това е лесния начин на интерпретиране, без задълбочаване, повърхностен и общ. Това е нагласа по принцип за писане във форуми.

 

Личността, която за всеки от вас е прикрита зад идеята за АЗ. Това е от огромно значение. Нито е негативно, нито е позитивно. То просто Е, то е нужност, то е потребност. Едно дете няма избор през това че първо е "малко" и му е отредено да "расте". Но най-странното е, че някой би се отказал от идеята АЗ на себе си, защото, виждате ли, нямало да страда, нямало да се преражда, ще живее в благост, щастие или какво ли не от неговите идеали. Но всичко това е смешно - движението е задължително първо през утвърждаване на АЗа. Можете да вникнете в първобитните култури. Или пък мравките... - там не може да има АЗ. самата възможност не съществува. Отделността е израз на настъпващата все повече самостоятелност. На това че в самия субект се отразява холографски ЦЯЛОТО. И че неговото ЦЯЛО, е съответствено на ОБЩОТО ЦЯЛО.

 

Някой някъде да е виждал ИНТЕГРИРАНА ЛИЧНОСТ? То самото понятие е смешно, то е наивно. Аналогично е като "самостоятелен влак". А горивото, частите, а релсите, а гарите, а пътниците...

В колективното нищо не може да е отделно. И ако сред мравките е естественост, сред  хората също е... но има и нещо друго, нещо повече, нещо отвъд.

 

Хората, които са още в етапа да са колективно предопределени, им е неприемлива представата и идеите че има нещо различно от това. Колективно предопределения субект, се нарича личност. За личностите света почва и свършва сред колектива, сред другите. Самотата им е неприсъща, плашеща. То е чувство, то е изживяване, което идва от обикновен атавизъм. Но се плашат чрез него, точно както с "дявола"... Това е обикновена идеология, много аналогична на всички детски приказки, с които още от малки се сугестираме и се учим да "градим реал". Градим, но само в посока на колективното матрично. И докато него го има, индивидуума е неприемлив. Той се отрича. Ако не е възможно - се елементаризира, иронизира, логически се бори или доказва като неправилен, като неприемлив, като погрешен...

На него му се закачат негативните етикети на "болестно състояние". И всъщност, да - простия принцип е, че индивидуалност, която по някакво стечение на обстоятелствата не е узряла, а е отпушена, това е нанасяне на поражение върху нея. Това е все едно да се "роди в 2 месец", почти сигурно е, че няма да оцелее. Почти сигурно е, че ще образува метастази, ще образува патология... И еволюционно, в колективното несъзнавано, е отпечатана пртограмата, че се прави всичко възможно да се притиска индивидуалното. А то е на пътя към същността на ЧОВЕКА. Но не на кой да е "човек", не на :"еректуса", не на емоционалиса. Става въпрос за същинския САПИЕНС.

 

Висшата цел на МАТРИЧНОТО съществуване е пълно сливане и стопяване на отделностите. Това е естествен и лесно обясним стремеж, за тия, при които вече има разбиране и повече широка картина на "погледа". Матричното поле е форма на общ жив организъм. Спрямо принципите на ЖИВОТА, той е жив и се стреми да има битие, да "смила", да утвърждава, да обработва. Спрямо същите ЖИВИ принципи - той също се стреми към цялостност. За него означава, че всяка негова "клетка" има смисъл само сред него, сред неговата среда. Заради това използвам често аналогията за МРАВУНЯКА - защото от гледна точка на ОБЩИЯ МРАВУНЯК, мравката е точно това - просто мравка. Тя е програмирана, съществува и единствения й смисъл е да реализира онова, което е. И ако при мравката това е и генетично и биопрограмирано, то при човека отдавна вече не е така. Но хората живеят с внушението че единствения им смисъл, функция, цел и предназначение е да изпълнят собствените си програми. Но за разлика от мравките и мравуняка, при човека има нещо много различно... Там дори "природата" (ЖИВОТА) е заложил вече нещо качествено ново, което е способно да промени напълно цялата "картина". Мравката няма индивидуалност. Не може да има, няма как, няма и защо. Но в човека я има.

В човека го има всичкото, в него се отпечатва ЖИВОТА, вече в цялото си, дори и по "вертикала", защото ЖИВОТА е всичко. В човека има нещо качествено ново. Но за да се изрази, е нужно това "ниво" да се отвори. Да се ":събуди", за да се прояви в битие.

 

Лесно обяснимо е, че от гледна точка на матричното колективно възпитание, всеки от вас задължително излъчва на свой ред "поетото" от него. Това образува базови нагласи, които толкова надълбоко се впиват, че образуват първични връзки. Някои форми на неврологични първосигнални процеси са причината тия първични внушения, да се загнездят толкова дълбоко. Те дори не са валидирани никога, нямало е и как, защото те самите са основата на която се валидира всичко останало. Така, че "всичкото останало", минало и сравнено с този първичен социално положен модел, ще минава през неговото сито. И само той ще се използва за валидация на всичко останало... вече на "всичко след него". Това е тайната която ограничава както виждането, така и мисленето - защото ограничава отражението. Ограничава го за всички останали варианти, само защото на мястото на "празното" наготово е внесено предварително установен матричен модел, спрямо който всичко останало в цялото битие на личността се интерпретира. Модела определя цялата интерпретация - толкова ли е трудно поне да се схване принципа. Цялата интерпретация (включително и цялата когниция, особено във висшите ментални процеси) се повлиява и определя от този първоначален модел. Модела определя в най-голяма степен "изходните данни" при интерпретацията.

 

Разбира се - големия компромис е да се приучим да управляваме самата интерпретация... Но сред нея, с вече формиран модел, възможностите са изключително ограничени. Но модела... модела е ключът. Модела по който се извършва всичко, крие и предопределя дълбоко процеса. Обаче... точно това е ключът - САМИЯ СУБЕКТ е основан на този първичен модел. Как въобще да го "пипа", след като той е "КЛОНА НА КОЙТО СТОИ МАЙМУНКАТА". ще сменя клони, ще скача, но винаги трябва да има клон. ИНАЧЕ НЯМА ДА Е МАЙМУНКА.

Иначе като няма да е маймунка... (личност) какъв да е, след като вече цялото му битие, вътрешен свят, описания, опит, валидации - вече всичко е зададено, вече извървяно, вече УЖ-доказано... Демек - вече е ИСТИНА...

Всичко в матричното са свикнали да се стремят към угодното. да го търсят, да тичат към него. Това е също базова (маймунска) потребност. И винаги сред света на маймуните, ще бъде вярно - безапелационно, безпрекословно.

 

Това е ключът - може ли някой да остави базовия си модел. Въобще - въпроса е - може ли въобще да стигне до него. Да вникне, какво, защо и откъде е "започнало". Това е болезнен процес. НО това е пътя. Някои твърдят и смятат дори според тях са доказали, че от личност може да се трансформират в "специални личности". Че груповото не е само сред физическия реал. Че в световете на АСТРАЛА, също имало групи.

 

Да, има. В астрала има всичко. И в ментала има, но колкото повече се "повишава" ментала, въпроса за "групите" започва да отпада. Не да се отрича - просто самоотпада, от самосебе си. Преходния момент е зоната и етапа, наречен условно "ВИСШ МЕНТАЛ". Защото оттатък МЕНТАЛА има вече ново битие. И границата от ментала към него, вече е граница, оттатък която започва качествено различно битие. Естествено - чрез качествено различен "ЖИВЕЕЩ", по съответствие... Това е нещо като своеобразен ПОРТАЛ, отвъд който не може да прекрачи никой субект, с изнесена напред ЛИЧНОСТ. Няма как, това направо би го "убило". Затова и не може да се случи. Взети са всички мерки, всичко е подредено и обезпечено, това да не може да се случи.

 

Но докато има "маймунки" е нужно да има и маймунски свят - по съответствие. Докато те са маймунки, ще го има и техния свят. Ще го защитават, ще го одумват, ще го доказват като единствен, като единствена и абсолютна истина, ще разсътждават и ще смятат че "това е вселената", началото и края и ще играят на изследване...

 

Никъде в това няма негативизъм, нещо повече - никъде, където е налице дълбоко разбиране, няма място за отношение. Няма място за доказване, налагане, няма място за битки и съревнования... Въобще те са просто отпечатъците на маймунското... Дори и да изглежда интелектуално... пак си е маймунско.

......   

Това , че се ми бесен-побеснял , то се видя !

И като обем , и като плътност в космически мащаби - като прегоряла Свръхнова !  

Думата е една - колапс !

Ти не разбираш дори това което сам пишеш на дълго и на широко !

За последен път ти помагам !

Смисълът на всичко писано от теб е кратък и съвсем достъпен за всеки :

"Хващай гората , сам да си живееш там !" 

Писано е от теб за теб . То е твое отражение ! Нека и да те цитирам за по-голяма достоверност , макар че няма особена нужда :

 

"На чия - "истина".

ЗА МЕН ! САМО ЗА МЕН!

Няма такава "истина". Нито правилна, нито не."

 

Съчувствам ти ! Истината боли ! 

Нещо друго смислено имаш ли да кажеш , освен че настояваш в собствените си ограничения , върху едно изречение да напишеш цяла книга ?

Нито има как , нито има кой да те измъкне от там.

Съжалявам , че опитах !

 

И да сме на ясно за какво съжалявам , че е двупосочно и вече ти виждам извращенията .

Съжалявам теб , че си неспасяем.

Съжалявам мен , че опита ми е бил напразен.

Нищо ново под слънцето !

Редактирано 30 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Това , че се ми бесен-побеснял , то се видя !

И като обем , и като плътност в космически мащаби - като прегоряла Свръхнова !  

Думата е една - колапс !

Забрави за "поклон" накрая. Може и да има такъв емотикон.

Ако няма кой друг, аз ще пляскам - изглежда толкова прочувствено, с драматизъм, дори фатализъм тук-там.

--------------

 

Ти не пишеш на мен, Байко. Като типичен мъжки представител на зодията си, се опитваш да се вживяваш на "помагач", а всъщност цялата работа е да валидираш за пореден път собствената си картина света, чрез доказване на вярата и убежденията си. Аз съм само поредния повод, поредния дразнител, поредния обект. Ти това го опитваш непрекъснато - то е основата на мотивацията ти да пишеш тук. През цялото време това правиш. А "кожата" на помагане, всъщност е само за цвят, за да придобие цялата работа все пак "достоен" мотив, да има блясък, който да допълни изживяването. Разбира се, в твоите очи това не е така и това е най-естественото нещо на света. Ти си достатъчно интелигентен, че да доловиш че изразявам някои проблеми в матричния живот и това те засили към раздуване на някакъв сценарий на апокалипсис.

Това е типично, ако някъде, сред нещо, възниква изменение, и то не може да се контролира, което няма известни, му се закача апокалиптичния сценарий. Но най-важното е, че се издава сигнал че има опасност да се наруши статуквото. Сред което множеството е намерило някаква форма на удобство. И то с много труд, непрекъснат, усилен... сложен.

 

Ти ми съставяш първо образ, и после пишеш на него и играеш игрите си на помагане. Дори труд няма да си направиш да вникнеш, обсебен от идеята си, че твоята вяра е правилна, а аз съм заблуден, някъде в кривия път. Спокойно бе човек. Така и ще си остане. Нищо няма да се промени - сценария, който описваш в предпоследния си пост само разказва за убежденията ти и къде е позиционирана гледната ти точка. Защото по начина по който "виждаш" и по описание на "видяното", после се извежда - и "откъде" гледаш, следователно - къде си ти. А от там - кой си ти. Условно и относително, разбира се. 

 

Самата идея, че "системата СОЦИУМ" е по-висша от ИНДИВИД е наивно заключение. То е пристрастно, в него няма капчица задълбоченост. Срамота е, има дори в социото научни дисциплини като СИСТЕМОЛОГИЯ. Има и други - теория на системите, примерно. Като интелигентен човек, за популярната ХОЛОГРАФСКА ВСЕЛЕНА, поне сигурно си чувал. Може и да си, но да не подхожда достатъчно на собствената ти версия на идеология и убежденията ти.

Дори няма смисъл да навлизам в дълбоките води и да посочвам доводи или аргументи, просто защото тук няма никакво значение това. И отново някой ще ме вкара в игрите си на защитаване, на доказване, на убеждаване... Но това не са моите игри. Вярването че Има една картина, която е абсолютна истина, Която е израз на абсолютната правилност... е много удобна. И като такава е много привлекателна. Други вече я изведоха като погрешна, дори с доводи, при това доста сериозни. Но се стигна само до размяна на реплики и поредните защити...

 

Цялата работа е всъщност всеки да изрази собствената си концепция и да я защити като правилна. Защото всеки един от пишещите, всъщност се води и идентифицира с нея. Всеки един, неизменно, без изключения. Когато разказвам това, когато го извеждам, описвам - настъпва защита. То това по принцип е стартирано непрекъснато, само му се сменя нивото - дали емоцио, физио, или когницио... това няма съществено значение - идва от едно място, целта му е една, смисъла и значението му - също. Остава само да се изразява... и то се

 

Къде е проблема че е така.... Къде въобще може да има проблем и защо е толкова нужно да се защитава, след като е очевидно. Всяко взаимодействие тук сред форума е взаимодействие между субекти, които са приели определени форми на колективна идеология, после са я модифицирали чрез миксиране от парчета собствени записи, за да я докарат максимално до базовите си нагласи. Ето това е КОНСОНИРАНЕ. Защитата на собственото поле, сред което всеки един "работи" непрекъснато, за да го направи чрез отраженията си консонансно на собствените му устои. На преживяванията му, на Е-света си, на представността си. Оттам - на мисленето си. 

Вижте колко е просто - какво МИСЛЕНЕ е това, след като е плод на толкова други неща преди него, които отгоре на всичко са невидими за самото мислене. И ще си останат такива.

 

Каква свобода на мисленето може да има и как въобще всеки един от вас може да си съгражда фантазиите си за същото, след като никой от вас не може да МИСЛИ без да КОНСОНИРА.

Мисленето е вкопчено от една предварителна игра, невидима и прикрита, на която мисленето е само инструмент. И всичко това е толкова просто, толкова обикновено, какво мислене може да има, след като дори това не може да се вземе предвид.

 

Та това е проблем, стар като света - предварителната нагласа на насоките на мислене. Наричат се просто ПРИСТРАСТИЕ. Отгоре на всичко, налице е социален модел, насочен към социален идеал - обективно мислене, в опита да се избегне пристрастието и тенденциозността. Още от дълбока древност, дори и през спряганите тук често от колегата РИ "АПОРИИ НА ЗЕНОН", са игра за надскачане на мисленето спрямо валидирано и предпоставено поле. Че мисленето е само процес и той може да се предпостави и продукта на самото мислене, става същия - предпоставен. И докато това дори е прието в соициалната матрица, настъпва хаоса по това КОЕ ТОЧНО Е ПРЕДПОСТАВЕНОТО ПОЛЕ и как и защо се прави предпоставяне. Но целия въпрос не може да се вникне в него само с размишления. Това е познание - как човека мисли, какво мисли... и ЗАЩО мисли. Това също не е и философски въпрос, не е и математически... Това е един от най-дълбоките сфери на познанието изобщо, защото мисленето е както инструмент, така е и продукт на самото познание. Мисленето зависи от входните си данни, параметри, начина им на обработка, и особено сравнението му с предварителен модел, спрямо който е наличен процеса на ОПОЗНАВАНЕ. Но най-голямо значение за деформация на мисленето, има неговото значение да служи на субекта - автора на мисленето. Да му служи за неговите собствени потребности. Ако не му служи - защо въобще субекта ще му се налага да мисли... А субекта е "преди" мисленето, защото без субект, мислене не може да има и няма кое и какво да го породи. И тук е разковничето - дали, доколко, как и в каква форма, субекта ползва мисленето за собствените си цели.

Какви цели може да има който и да е субект - една основна, програмирана на най-ниско ниво в него. Обезпечена да ползва всички ресурси на субекта.

 

Така, че защитата на убежденията на всеки субект, е интелектуалната форма и е аналогия на защитата на всичко останало. Защита - заради оцеляването. И във всичко това е впрегнато и мисленето. Заради това в днешно време, в защитата вече приучено още от малки всички ползват интелигентните похвати. Така мисленето става заложник на МИСЛИТЕЛЯ...

 

Как въобще е възможно сериозни хора да забравите за най-важното положение на мисленето - неговото влияние от самия субект, наречено тук от мен, формално - пристрастно мислене.

Та това е най-наивното нещо на света. Но е неизбежно, защото в колектива не трябва да се допуска собственото пристрастно мислене на даден субект, да става водещо за останалите. И все пак - това се случва непрекъснато, защото от друга страна, колективното е съставено от личности, които са със съществени разлики и една от масовите нагласи е - към ВОДЕНЕ.

Така, че е нужен ВОДАЧ - нужен е на всички - и на Водените , и на Водача. Затова се образува взаимната игра. Заради това е толкова голям проблем, докато се породи подходящия "ВОДАЧ", който да излъчи "угоден" сигнал и послание към изискващите ВОДЕНЕТО. За да се образува играта...

 

Всъщност, дори и в днешното социално познание, дори в дяловете на социологията, на ниво матрично знание, са се натрупали достатъчно познавателни схеми и елементи... Но никой няма да се наеме да ги популяризира. Защото стават неугодни за интересите на социалния организъм - за нещото наречено ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ. И сега са натрупани маса познавателни схеми и принципи за човека и вътрешния му свят. Голяма част от задълбочените пси-познавачи това ги променя. Някои от тях преживяват сериозни дисонанси, защото личните им качества и проникновеност, ги правят да вникнат в области на разбиране, които рязко дисонират със заучените им дълбоко обществени нагласи и картина на света. Заради това психонауките, когато се преподават, са внимателно ограничени и поднесени, за да са безопасни, за да служат за интересите на социалния живот, за промяна към "добро", за лечение, за корекция... Обаче - други виждат в това дълбоко познание за психичните процеси, средство за щенията и дефицитите си. Виждат начин социално да изиграят своите си игри. Едни заиграват на месии, други - на световни учители, трети - на диктатори, четвърти - на лидери, пети - на измамници или престъпници. Всеки, докъдето е, докъдето стига, докъдето и доколкото са му "недостига" и импулса му за компенсация, насред пиесата и театъра на който играе живота си...

 

В името на Социалното и на описания от него ЖИВОТ през цялото време се правят компромиси... През цялото време между другото всеки един прави компромиса и дълбоко в себе си. На това се гради цялата конструкция на социото - от отделния човек, към общото. Проблема не е че в ОБЩОТО не текат процеси по еволюция. А че ОБЩОТО става все по-тромаво...

 

Мисълта ми беше за компромиса... Някой вижда ли си компромиса в картината си на света? Поне една честност е нужна - някой стиска ли му?

Няма как, твърде сериозно става, твърде опасно - там някъде може да излезне нещо, застрашаващо цялата барака, на която се опира "животеца" на Личността. С едно или друго име от личната карта...

Това е някакъв си форум, повечето влизат и го ползват за помощно средство за утвърждаване на собствените си убеждения, в среда на правещи същото. Но като цяло - в обща договорена компромисност. Приета по дефоулт.

Тук-там има надиграване, тук-там блесват искри на налагане и мерене... Като и извън форума.

Но бляновете за духовност, свобода, за абсолютността, за вечността... са обикновени размислителни упражнения. Със или без патоса и опитите им да изглеждат задълбочени, всяко мислене зависи от МИСЛИТЕЛЯ СИ. Ако МИСЛИТЕЛЯ не познава себе си, той никога няма да разбере нищо за мисленето си.

 

Познанието за СУБЕКТИТЕ не е социално познание. В социалното поле, може да е налично само социално МИСЛЕНЕ. И то е формирано. В личното поле, сред личните вътрешни психични процеси - може да е налично само ЛИЧНОСТНО МИСЛЕНЕ. В социалния живот, МИСЛЕНЕТО Е ПОВЕЧЕ ИЛИ ПО-МАЛКО САМО СПОМАГАТЕЛЕН ПРОЦЕС. Други неща са основни. Докато мисленето не ги докосне, не ги "пипне", не ги повлияе... То не може да е свободно, а се ограничава до периметъра на ЛИЧНОСТТА или СОЦИОТО от която тя е повлияна, възпитана, обучена и сред който е нейното битие.

======================

 

Всички тия думички не са нещо, с което целя да убедя някого колко всичко написано е правилно. Това не ме интересува, не е моя цел, нито е мотив за каквото и да било.

Това, че използвам доводи, аргументи, описания, аналогии... е защото за целите ми, се налага да излагам мисловни конструкции. Взимам ги от моделите по които вие самите пишете и се изразявате. Аз самия, вътре в себе си имам друга форма на... конструкции. Но не е възможно да ги изложа тук а и въобще не е мястото, нито би било целесъобразно - както за мен, така и спрямо останалите.

За целта използвам прост принцип - използвам написаното от вас, от всеки един и "играя" спрямо самото написано. В този смисъл принципно реализирам огледалност. Но с "различно огледало". Това създава образ, който не е адекватен на очакването и заученото и консолидираното сред социума. Аз самия съм с изнесена напред менталност, и са ментални по съответствие инструментите с които работя. Форума тук предлага такава възможност, а и повечето от пишещите се представят с интелигентността, формирана от различни типове на социално образование. Използвам и това - чета внимателно всичко, което е по-задълбочено и съдържателно. Естествено - през моите очи... Виждам че лесно всеки ме заиграва според вътрешния си театър в стремежа си да ме консонира спрямо модела с който си борави и спрямо който определя всичко. Всичко това е разбираемо и естествено и нито се сърдя, нито е важно за мен. Нещо повече - по начина по който го прави всеки, ми разказва за себе си. Мен писателите ме интересуват. Нито ще ми повлияят, нито ще ме убедят с това, което пишат, нито ще се вживея в него. Идеите, убежденията ви за мен са само материал за познание, който използвам. Вярата ви в тях - също. Аз самия вече съм направил това в самия себе си, и го правя непрекъснато.

Има и моменти в които използвам вашето написано, не да "съм огледало", а за подходяща среда, за да разкажа някои фрагменти от собствения си свят. Последните няколко коментари, а и други... на други теми, са такива. Просто разказ - аз, и себе си. Вече съм написал достатъчно на много други места, защо, какво и как го правя. Но това не е възможно дори да поклати напъните на вътрешните ви импулси от защита на убежденията, които се явяват базовите устои. Между другото, самите типове, видове и форми на защитаване, говорят много за "Защитаващия", така, че на моменти, за да ми разкаже някой за себе си, го провокирам да се защитава. Така, или иначе той това прави винаги, това не може да не го прави. Понякога преднамерено засилвам стимулите, на които виждам че ще има съответни реакции. Стимул-реакция - принципа е прост, важен, и много нужен. Но донякъде. Всичко, на всяко място, на всяко ниво, донякъде служи за опазване и следователно развитие. Но същото, след време, вече служи за ограда, за граница. И е нужно "друго"...

....

Когато става дума "за мен и само за мен (цитирам)" очевидно си само ти , но пък никак не е за изпускане , много ти се иска ей така да си цоцкаш от колектива ......

"Моето си е мое , твоето е наше , чуждото е общо !"..нищо ново под слънцето , но при теб доведено до абсурд !

"Моето си е мое , твоето е мое , чуждото е мое !". За това те сравних с прегаряща Свръхнова. Колабирал си сам в себе си....

Елементарен си бе ! "За мен и само за мен " , ти си центъра на Вселената ! Нещо повече ! Ти си цялата Вселена и няма нищо друго !  

Дори през ум не ти минава , че само един слънчев ветрец да духне , не само ти , ами и от всичко , нищо наоколо няма да остане....Толкова ти е висша организацията !  

 

Между другото ! Твоето е субективен идеализъм , без да имаш хабер от него.....ако искаш съвсем научна квалификация .

Това все пак е някакво постижение за теб - примъквайки се от далеч към него , да си приписваш собствени заслуги....тук цитати твои няма да давам , с какви върховни усилия на мисълта си стигнал до "велики истини"....вместо да седнеш и да почетеш малко , че да ти е по-лесно да баламосваш незнаещите със свръх-високите си прозрения....

Редактирано 31 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ахмм - сериозен коментар, от сериозен човек, насред няма значение за него каква тема. И само заради изблик и реакции...

 

Ей, човек. Смешно е, забавлявам се, но не очаквах толкова ниско да паднеш заради едни устои. Везните са зодия, чиито представители са най-много около мен, през целия ми живот. Било в астрологическата ми карта - според някои "специалисти" в тая област. Не че взимам астрологията много сериозно, но проблема не е в астрологията, а в астролозите. Както е и във всичко друго.

 

Но този театър - То цоцкания, то колективи, то колабирания и абсурди. И с този "слънчев ветрец", как го избра точно него за тва упражнение... а изречението завършва с някакви "организации"...

 

Голям смях, ей. Ама и поклон на актьора. (даже си направих труда да намеря емотикона)...

Редактирано 31 октомври 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

"Интуицията е такова нещо, което превъзхожда точното знание. Нашият мозък притежава без съмнение, много чувствителни нервни клетки, което му позволява да усеща истината, дори в случаите, когато тя е недостъпна за логически изводи или други умствени усилия."

 

Никола Тесла

 

  Заради това използвам често аналогията за МРАВУНЯКА - защото от гледна точка на ОБЩИЯ МРАВУНЯК, мравката е точно това - просто мравка. Тя е програмирана, съществува и единствения й смисъл е да реализира онова, което е. И ако при мравката това е и генетично и биопрограмирано, то при човека отдавна вече не е така. Но хората живеят с внушението че единствения им смисъл, функция, цел и предназначение е да изпълнят собствените си програми. Но за разлика от мравките и мравуняка, при човека има нещо много различно... Там дори "природата" (ЖИВОТА) е заложил вече нещо качествено ново, което е способно да промени напълно цялата "картина". Мравката няма индивидуалност. Не може да има, няма как, няма и защо. Но в човека я има.

В човека го има всичкото, в него се отпечатва ЖИВОТА, вече в цялото си, дори и по "вертикала", защото ЖИВОТА е всичко. В човека има нещо качествено ново. Но за да се изрази, е нужно това "ниво" да се отвори. Да се ":събуди", за да се прояви в битие.

Сетих се днес за твоя МРАВУНЯК

като бях на гробищата. Подейства ми представата умиротворяващо, хармонично, почувствах се слята със средата. Кал, троскот, дъжд, слънце, восък, хиляди скупчени гробове, фабрики, жилищни блокове, шосета, складове, щъкащите жени, гробищните песове и каквото там подобава за част от организма. На портала се изпращаха "на пролет пак, ако сме живи". По надгробните камъни има кръстове, независимо дали бившият човек се е сещал за "вертикалата" или не.

Редактирано 31 октомври 201411 г. от witness (преглед на промените)

"Интуицията е такова нещо, което превъзхожда точното знание. Нашият мозък притежава без съмнение, много чувствителни нервни клетки, което му позволява да усеща истината, дори в случаите, когато тя е недостъпна за логически изводи или други умствени усилия."

 

Никола Тесла

От други теми , предполагам това ти е познато .

 

В казиното :

Гласът :"Заложи 5 на черно !"

И той заложил , а крупието съобщава черно.

На следващия път Гласът :"Заложи 5 на червено !"

И той заложил , а крупието съобщава червено.

На третия път Гласът казал :"Заложи 50 на черно !"

И той заложил , а крупието съобщава червено.

Гласът :"Не може да бъде!...."

Чак по-късно се разбрало , че освен другото рулетката е електромагнитна. За всеки случай си имала и "паник" бутон..

 

Интуицията работи с неосъзнато знание на ниво подсъзнание .

Разкрива възможности и в този смисъл не превъзхожда , а е с по-широк обхват от точното знание в разкриването на възможности.

Но не е достоверна ! Тази част от възможностите които не са достоверни подвеждат ! А те обикновено повечето са такива.Тук вероятностите не работят ! 

Вероятностите работят когато има част от достоверното знание....

Точното знание дава само достоверните възможности.

Редактирано 31 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Играя един особен стил дей трейдинг. През определени интервали от време сключвам в една и съща посока, с еднакъв бръснещ стоп и еднакъв обем сделки. Искат се корави нерви, защото през по голямата част от времето цената удря стопа и губя пари. Но идва един момент в който като че ли пазарът сам се подгонва под стила ми на игра и започва да връща доста обилно изгубените пари, много често и с добра горница. Изведнъж както почти всички сделки са били губещи, от един момент нататък почти всички сделки стават печеливши, въпреки бръснещите стопове. Забелязал съм, че когато дойде печелившата серия, в ума ми се запечатват най силно онези печеливши сделки, при които цената е достигнала на един пункт от стопа, но не го е ударила, а се е върнала в полето на печалбата. Оставам с измамното усещане, като че всички печеливши сделки са такива, но това е измамно усещане. Разпределението си е нормално, просто помня тези, които са ми образували най много нерви.

 

От други теми , предполагам това ти е познато .

 

В казиното :

Гласът :"Заложи 5 на черно !"

И той заложил , а крупието съобщава черно.

На следващия път Гласът :"Заложи 5 на червено !"

И той заложил , а крупието съобщава червено.

На третия път Гласът казал :"Заложи 50 на черно !"

И той заложил , а крупието съобщава червено.

Гласът :"Не може да бъде!...."

 

 

 

 

 

Няма интеграция сред социалната среда. Никога не е било възможно насред социума ЛИЧНОСТТА да изиграе каквато и да било интеграционна роля. Това е толкова естествено и обикновено, толкова очевидно... Но трябва да се има "очи" за нещо отвъд матричното...

 

 

 

С болднатото не съм съгласна. Ще дам много прост пример за възможно - по-новата история, "Новите светове". Интегрирането на "нови виждания" за света и хората, започнали първоначално от личности с по-различно мислене от заложеното в статуквото към даден исторически момент. И интегрирането им в обществото, основно под формата на закон. Правата на личността, правата на жените и децата и прочие.

Редактирано 31 октомври 201411 г. от дакини (преглед на промените)

Сетих се днес за твоя МРАВУНЯК

като бях на гробищата. Подейства ми представата умиротворяващо, хармонично, почувствах се слята със средата. Кал, троскот, дъжд, слънце, восък, хиляди скупчени гробове, фабрики, жилищни блокове, шосета, складове, щъкащите жени, гробищните песове и каквото там подобава за част от организма. На портала се изпращаха "на пролет пак, ако сме живи". По надгробните камъни има кръстове, независимо дали бившият човек се е сещал за "вертикалата" или не.

Сливането със средата е изживяване, които извиква в нас много сложна гама от атавизми.

Това, което сега ще напиша го правя за първи път в слово. Да видим дали ще се получи че невинаги съм в достатъчна кондиция в даден момент, а и да е подходяща за "превод" в слово

 

В най-общ смисъл - сливането със средата извиква във всеки субект неговите несъзнателни спомени в ембрионалния му стадий. Тогава неговата сигурност въобще не е била съществуваща - в смисъл въобще не е съществувала заплаха.

Сливането със средата е мощен несъзнателен импулс към възвръщане към утробата. Самата идея за социалния мравуняк е силно повлияна от този мощен импулс. Всеки момент, когато в битието на субекта нараства тревожността, на подпрагово ниво той се стреми да намери неговото забравено състояние на "сливане със средата си", в който ембриона носи като отпечатък в себе си. В този отпечатък субекта намира липсващия си изгубен сякаш покой - в моментите в които той не се е страхувал въобще. Оттам - сливането със средата, се асоциира с пълно спокойствие, мир. Всичко това са първосигнални положения. Но изникват първо е Е-света, после - от него преминават в менталния свят - вече като концепции и описания.

 

Самия смисъл на МАТРИЦАТА, като дума в женски род, на всички езици, още от древността - съдържа в себе си корена МАТРИ - на много езици това е подобие на думата МАЙКА.

Колективното всъщност е груповия отпечатък на множеството лични несъзнателни печати. Груповото съществуване е призвано в идеала си да е именно тази крайна защитна среда, но вече проектирана "отвън" на субекта. Във вид - на субектите помежду си. Заради това е идеал, който се излъчва от всички, които са групово-позиционирани. Неуспяващи да уловят несъзнателните си импулси, те ги привиждат като мечта за крайно мирна спокойна среда, която да е един подреден социален живот - хармонизиран, и с това липсващ всякаква заплаха.

 

Цялата работа е свързана с оцеляването и това че щом се роди всяко дете напуска своята ЗЛАТНА СРЕДА. Среда, която всъщност за него е била като негово продължение. ДЕТЕТО и СРЕДАТА са били едно и това за него е отпечатано генетично. По този начин не е бил наличен типичния конфликт СУБЕКТ-СРЕДА, която вече е характерна за роденото дете.

Атавизма, който първосигнално генетично  заложен, е ДА СЕ ОЦЕЛЕЕ сред враждебна среда. Това стои толкова дълбоко вградено в човека, че всеки миг, когато той е сред страхова криза, несъзнателно, в стремежа си да се справи с конфликта и страхуването, той се "връща" назад към своя "бионичен рай". Това се проявява като изживяване и е толкова разтърсващо понякога, че става за някои неустойчиви субекти обсебващо в това да се стремят към него.

Всичко това се отпечатва и в колективното несъзнателно - голямата мечта и висш идеал на колективното е именно когато се постигне крайната форма на хармонизация. Това се интерпретира като импулс при който несъзнателно да се постигне търсения ефект - да се реализира единство между среда и субект. По този начин би се неутрализирало напълно страхуването, защото би се обезмислило.

 

Само да кажа, че това са идеи, които от несъзнателни са преминали и на всякакво друго ниво - включително и концептуално. Всички субекти се стремят да решат генералния си конфликт ЧОВЕК-СРЕДА, по естествения си начин - като престане да бъде конфликт - а стане цяло. Обаче това е израз просто на една утопия.

 

Разумно погледнато, отдавна вече голяма част от човечеството не я заплашва нищо в средата на хабитата й - в чисто физически смисъл. Но... страхуването продължава. То се проявява всеки миг, то е което поражда КОНСОНИРАНЕТО, например. То е което поражда безкрайното разнообразие между тревожността, безпокойствата, истерията паниката, притесненията, депресиите... Това е израза на този атавизъм в Е-света - вече усложнени в миксове от изживявания, комбиниращи се с други елементи на психичния свят и отраженията му...

 

Така, че колеги - изразявайки висшия матричен идеал, и захранвайки се с неговите послания, всъщност несъзнателно сте подгонени от собствени психични несъзнателни процеси. И понеже те са много свойствени за повечето хора, през егрегорните процеси се пренасят в общото поле. Егрегорите съществуват заради общото. И именно те предлагат колективна идея за блянове, при които се мечтае и проектира като картини на пълен мир, на пълен покой, висше подреждане... Всичко това дори като мечта не е рационално. То е напълно невъзможно да се случи, и освен като блян, който да служи като мечта, като надежда, като комбинации от универсални проекции, няма как да се реализира. Но психичните процеси, особено в несъзнаваното поле, е несъответствено да им се търсят рационални и логични описания. В смисъл - има логика, защото има взаимовръзки. Но те са от друг тип, с друг характер и традиционната представа за логика не може да се пренесе в психичното познание.

 

Друга особеност е, че Жените в това описание са особен случай, с особена роля, значение. От които произтича и голяма част от спецификата на психичното им битие. И не случайно думата МАТРИЦА е в женски род (както и ВСЕЛЕНА, например). но това е друга тема, "голяма колкото е океана".

С болднатото не съм съгласна. Ще дам много прост пример за възможно - по-новата история, "Новите светове". Интегрирането на "нови виждания" за света и хората, започнали първоначално от личности с по-различно мислене от заложеното в статуквото към даден исторически момент. И интегрирането им в обществото, основно под формата на закон. Правата на личността, правата на жените и децата и прочие.

Разбира се, че няма да си съгласна.

Но и смисъла на думите ми не е търсене на съгласие и получаването му. Съгласие не ми е потребно. На теб - може би. Но думите ми не са за да шервам нещо си, да получа форми на съпреживяване. Така, че е нормално да не можеш да си съгласна, след като в думите ми, значението им има за теб силно дисонансен спрямо твоите виждания и нагласи, опит и убеждения.

 

Можеш ли да го прочетеш просто като гледна точка, някаква си - не е нужно да се съгласяваш с нея, не е нужно дори да я приемаш - просто е различна.

 

Дори няма конфликт, отвъд от първоначалната ти интерпретация, и последващо задължителна реакция по изразяването на отношение. Защото да напомня, че СЪГЛАСИЕТО е интелектуалния аналог на "харесвам", на приемам, на допада ми.

 

Описателно процеса линейно изглежда така:

Когато нещо консонира, то веднага се приема и вътрешната схема на личността се обогатява и едновременно с това - се отразява "съгласяването" като вид "доказателство", потвърждение за личната истина. Потвърждението е част от общата тенденция по УТВЪРЖДАВАНЕ ( на ядрото на идентификация - личността)

 

И обратно - ако е налице контрастиращ с нея елемент, колкото по-силен е, толкова е по-силна реакцията, породена от този дисонанс. Дисонанса от своя страна стартира вече отработени защитни процеси. Ако е в интелектуалното поле - интелектуални защити. Ако е в Е-света - Е-реакции... Ако е сред физио-света - поведенчески реакции. Всичко по съответствие.

Но зад всичко стои задължителното оцеляване на базови нагласи, които са толкова дълбоки и първични, че са прикрити, за да могат да изпълнят ролята си да поемат идентификацията на личността към тях. Заради това те са толкова устойчиви - главно защото те са фундамента на който се основава ЛИЧНОСТТА. по този начин тя инициирайки се с тях, вече не може да допусне да се променят. Заради това генералното защитно решение е,  ДА СЕ СКРИЯТ ОТ СЪЗНАТЕЛНОТО ПОЛЕ. Те застават зад завесата и стоят там прикрити от съзнанието - с цел да са максимално защитени от него...

 

ЛИЧНОСТта се свързва с тия базови нагласи и по този начин, тя, като живо същество ги пази, все едно пази и защитава себе си. В никакъв случай не може да допусне по някакъв начин те да се разрушат, променят, да настъпи каквото и да е изменение. Това тя асоциира като "смърт", така го интерпретира, така и реагира.

 

Почти всичко от този океан от процеси е напълно несъзнавано. В съзнанието, на светло, остава само остатъците и проявите на процеса. И понеже това е "бяло поле" за съзнанието, то се запълва с консониращи на него "плънки"... После и те се защитават като "истини". Това е потребност - за личността. Когато са колектив - става колективна потребност. Това за тях е консенсусна истина.

И да - "истина" има на всеки етаж на битието. Дори и тези, които както Дон-Чеци, вярват в единната и абсолютна истина, идеалната, правилната... Няма никакво значение че просто за него това е така. Но и се споделя от много други хора - за тях също е истина. И само това има значение - защото точно това има значение - да намерят своята "истина". И те го правят. Както го правим всички на това ниво на несъзнавано...

Редактирано 31 октомври 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Сливането със средата е изживяване, които извиква в нас много сложна гама от атавизми.

 

 

Осъзнатото сливане със средата обаче е отделяне от нея. Може би от атавизма в нея. Това беше момент на присъствие. Да видиш себе си като част от нещо, което живее чрез теб, докато си мъртъв и се мислиш за жив. Аз не се сливам много със социалната среда, не е характерно за мен. Не че го искам или го правя нарочно, обаче стават големи сакатлъци покрай опитите и отдавна съм се отказала. Но съпротивата е естественият ми път, тя е моята пречка, или начин да бъда мъртва. Не се стремях към сливане от страх, нито нещо ме привличаше в мястото - какво привлекателно може да има на гробищата, където все ще се намери кой да те замъкне против волята ти и да се завлечеш по инерция. По инерция! За известно време присъствах заедно с онова мен, което е в средата, после още няколко часа всичко ми изглеждаше различно. Някак с по-изрязани контури и присъстващо-отсъстващо, не знам как да го обясня. Целият ми така наречен живот досега, с изключение на няколко подобни момента, е бил напълно случаен, безсмислен, незначителен, уморително глупав, безсъзнателен и отдаден единствено на това чудовищно тяло, съставено от безброй видове плът и въображение.

Има описание на подобно състояние в "Погнусата" на Сартър.

Уморих се, нищо не ми се пише вече, мислех, че искам да го обясня, но всъщност не искам.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Много хора се разхождат по морския бряг, извръщат към водната шир пролетни, поетични лица — чувстват се празнично, понеже грее слънце. Има жени в светли дрехи, подносили тоалетите си от предишната пролет; те минават, стройни, бели като дълги официални ръкавици; има и снажни юноши, поели към колежа или към търговската гимназия, има окичени с ордени старци. Не се познават, но се споглеждат съучастнически, тъй като времето е хубаво, а те са хора. В дните, когато се обявява война, хората се прегръщат, макар и непознати, а всяка пролет се усмихват един другиму. Свещеник пристъпва бавно, вглъбен в требника си. На моменти вдига глава и одобрително гледа морето: то също е требник, нашепва за бога. Леки багри, леки ухания, пролетни души. „Времето е ясно, морето е зелено, предпочитам сухия студ пред влагата.“ Поети! Ако сграбча някой от тях за ревера, ако му кажа: „Ела ми на помощ“, той ще си помисли: „Откъде се взе този рак?“, ще побегне и само палтото му ще се изхлузи в ръцете ми."

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Добре. Сартр изглежда много правилен в разсъждаването върху усещанията си и съвършено неправилен в изводите. На всичкото отгоре се аргументира с чувства. Срещнал се с крепкото лице на абсолюта и изхвърлил другите две, затова в крайна сметка неговото „съществуване” е преобърнато с главата надолу ето така:

 

единствено мелодиите гордо носят своята гибел в себе си, като вътрешна необходимост — те обаче не съществуват. Всяко съществуване възниква без причина, запазва се от безволие и замира по случайност.

 

Разбрах, че няма средно положение между несъществуването и тукашното изнемогващо от нега разточителство. Ако съществуваш, трябва да съществуваш именно до тази степен, до плесенясването, разкапването, скверността. В друг един свят формите, мелодиите запазват ясните си, отчетливи граници. Съществуването обаче е разруха

 

Сартр е добър писател и моята беда е, че го прочетох преди 28 години прекалено внимателно. Консонирахме, но като повечето хора усещах, че нещо не му е наред. Сега вече знам точно какво не му е наред, макар че още се случва да разгръщам книжката в моменти на „образуване на нерви”, както казва колегата Реджеп. Поне честно довежда света си до абсурда, защото не може свят, в който мелодиите не съществуват, да не е абсурден, уродлив и извратен.

Редактирано 1 ноември 201411 г. от witness (преглед на промените)

 

Разбира се, че няма да си съгласна.

Но и смисъла на думите ми не е търсене на съгласие и получаването му. Съгласие не ми е потребно. На теб - може би. Но думите ми не са за да шервам нещо си, да получа форми на съпреживяване. Така, че е нормално да не можеш да си съгласна, след като в думите ми, значението им има за теб силно дисонансен спрямо твоите виждания и нагласи, опит и убеждения.

 

Можеш ли да го прочетеш просто като гледна точка, някаква си - не е нужно да се съгласяваш с нея, не е нужно дори да я приемаш - просто е различна.

 

Дори няма конфликт, отвъд от първоначалната ти интерпретация, и последващо задължителна реакция по изразяването на отношение. Защото да напомня, че СЪГЛАСИЕТО е интелектуалния аналог на "харесвам", на приемам, на допада ми.

 

Описателно процеса линейно изглежда така:

Когато нещо консонира, то веднага се приема и вътрешната схема на личността се обогатява и едновременно с това - се отразява "съгласяването" като вид "доказателство", потвърждение за личната истина. Потвърждението е част от общата тенденция по УТВЪРЖДАВАНЕ ( на ядрото на идентификация - личността)

 

И обратно - ако е налице контрастиращ с нея елемент, колкото по-силен е, толкова е по-силна реакцията, породена от този дисонанс. Дисонанса от своя страна стартира вече отработени защитни процеси. Ако е в интелектуалното поле - интелектуални защити. Ако е в Е-света - Е-реакции... Ако е сред физио-света - поведенчески реакции. Всичко по съответствие.

Но зад всичко стои задължителното оцеляване на базови нагласи, които са толкова дълбоки и първични, че са прикрити, за да могат да изпълнят ролята си да поемат идентификацията на личността към тях. Заради това те са толкова устойчиви - главно защото те са фундамента на който се основава ЛИЧНОСТТА. по този начин тя инициирайки се с тях, вече не може да допусне да се променят. Заради това генералното защитно решение е,  ДА СЕ СКРИЯТ ОТ СЪЗНАТЕЛНОТО ПОЛЕ. Те застават зад завесата и стоят там прикрити от съзнанието - с цел да са максимално защитени от него...

 

ЛИЧНОСТта се свързва с тия базови нагласи и по този начин, тя, като живо същество ги пази, все едно пази и защитава себе си. В никакъв случай не може да допусне по някакъв начин те да се разрушат, променят, да настъпи каквото и да е изменение. Това тя асоциира като "смърт", така го интерпретира, така и реагира.

 

Почти всичко от този океан от процеси е напълно несъзнавано. В съзнанието, на светло, остава само остатъците и проявите на процеса. И понеже това е "бяло поле" за съзнанието, то се запълва с консониращи на него "плънки"... После и те се защитават като "истини". Това е потребност - за личността. Когато са колектив - става колективна потребност. Това за тях е консенсусна истина.

И да - "истина" има на всеки етаж на битието. Дори и тези, които както Дон-Чеци, вярват в единната и абсолютна истина, идеалната, правилната... Няма никакво значение че просто за него това е така. Но и се споделя от много други хора - за тях също е истина. И само това има значение - защото точно това има значение - да намерят своята "истина". И те го правят. Както го правим всички на това ниво на несъзнавано...

 

Това, което си написал на Уит, е много интересна гледна точка! Честно казано, никога не ми беше хрумвало да погледна на нещата под този ъгъл.

Относно моето несъгласие, то не е изразено, защото искам да акцентирам върху харесване/нехаресване, или потвърждаване/отричане, а защото моят опит е друг, моите наблюдения сочат друго. Не претендирам за вярност, но винаги в мен се поражда дълбоко съмнение, когато някой заговори за нещо с "абсолютна увереност".

 

Личността може се интегрира в обществото под най-различни форми, може дори да го променя, както е валидно и обратното. Всъщност, пак от моята камбанария, обществото е събирателен термин за индивиди, като еденици от тях са и личности. Обикновено за такива явления се ползват клишета от типа "изпреварил времето си".  Тези 7 процента личности движат развитието на останалите 93 и неслучайно имената им остават в историята. Но това е валидно за матричния свят. Нямам никаква идея какъв е света отвъд матрицата. Дълго време смятах, че единствения начин да се стигне до нещо "отвъд нея", е като се изучи самата матрица - това е и научният подход, Но напоследък поне виждам, че само се въртя в кръг, цикля си демек в заешката дупка. 

Тези 7 процента личности движат развитието на останалите 93

 

Бяхме направили анкета в един друг форум. Оказа се, че от всички по активно списващи 20 % умеят да мислят съзнателно релативно, а 80 %  само несъзнателно, без изобщо активно да осъзнават релативността.

Дълго време смятах, че единствения начин да се стигне до нещо "отвъд нея", е като се изучи самата матрица

Това е начина, но не по този начин, който се разбира обичайно. Просто виж последователността на 4-те Благородни Истини. Дори Първата остава не разбрана. Третият тип страдание се казва, че е подобен на косъмче върху дланта за нас, т.е. не го забелязваме изобщо. казва се, че едно реализирано същество го усеща като мигла в окото. Ние дори не го забелязваме истински.

Когато Гендюн Ринпоче, който беше един от най-уникалните лами преподавали на Запад, пристигнал за първи път в Европа със самолет от Индия до Париж, той слязъл на летището и очите му се напълнили със сълзи. Разплакал се. Учениците му били леко шокирани и го попитали какво не е наред. Той казал: – Никога не съм виждал подобно нещо. В Тибет и Индия страданието е поради недохранване и трудно оцеляване. Съществата тук, обаче, имат много повече емоционални страдания и неврози, макар да нямат тези материални проблеми.

Предавам смисъла, както съм го запомнил, а не точните думи.

Човешкият мозък е невероятен - забравяме миризмите, докато не ги усетим отново. Заличаваме нечий глас от паметта си, докато не го чуем пак. Дори емоциите изглеждат завинаги погребани, докато някой ден не се върнем на същото място и не ги събудим отново.

Паулу Коелю

....  

Сега намерих време да ти погледна поста ....и да се посмея !

Смешни асоциации ми образува обекта....

Ще ти го обясня просто , като за тебе . Да ти е ясно като проста дървена тояга .

Докато слагаш себе си (субекта) пред мен (обекта) , целия ти гол задник (обекта) е пред очите ми (субекта) , пък и не само пред очите ми.....

Пред тебе - нищо ! И меч размахваш ......!

 

Сега по-сложно !

Нищо не разбираш от това което пиша тук ! Само си въобразяваш , че разбираш ....!

За пример - видя ли картинката ? Какво разбра от горното ? 

Съмнявам се , че си разбрал каквото и да е .

Ама кажи си каквото има , ако има !

Редактирано 2 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

 В Тибет и Индия страданието е поради недохранване и трудно оцеляване....   

Той сам го казва - рай в колиба няма !

(не го разбирай само като имане , че за теб и Рамус все пояснения са нужни!)

Защо е недохранване и трудно оцеляване при толкова човешки потенциал от хиляди години?

Дали Будизма няма пръст в тая работа?

Той дали се е запитвал ?

Хабер нямаш какво мънкане ще падне ако го питаш.....

Благодаря ! Няма нужда !

Пък с неврозите се справяме - кой , как , сам си ги образува...крокодилски сълзи.

Редактирано 2 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Той сам го казва - рай в колиба няма !.

Не това казва, бре баю. Казва, че материалният просперитет на Запад не е донесъл повече щастие на хората. Напротив, западните хора са много по-невротични по множество причини, които са ясни и не е нужно да се посочват, според мен. Най-спокойните и щастливи хора, които съм срещал са тибетците, които живеят в Непал, както и бутанците, разбира се, но дори обикновените индийци в Делхи са далеч по-уравновесени от средностатистическия българин или европеец даже. Макар че зависи за къде говорим...

.....

крокодила "плаче" по природа , за да си промие очите . Не защото толкова много му се плаче по други причини ....

Тази разлика дядо ти от Тибет не може да я направи , и не само той....!

Просто трябва да си имал работа с крокодили за да знаеш....

Жив пример сме си тук в България - "най-плачещата" нация.....

Уж сме много зле , ама никой пръста си не помръдва за промяна.

Уж сме много зле , ама със САЩ и Европа се сравняваме...не с Етиопия.

Още трябва ли ти...?

За това страдаме от неврози - повече искаме , от колкото струваме !

Тук имането има пряка връзка.

И това значи , че няма рай в колиба !

На скоро писах из темите за страданието - несъответствието между битие и съзнание поражда страдание ...

Като проста аритметика !

Ако имаш 10 , но искаш 12 - страдаш за 2 в материално богатство (10)! (с поглед на Запад)

Ако имаш 2 , но искаш 1 - щастлив си за 1 в материална мизерия (2)! (с поглед на Изток) 

А казват , че апетитът идвал с яденето !

Действителните пропорции може и да са други , но механизмът , зависимостите са тези .

Тук може да се пофилософства какво става ако нямаш нищо и/или нищо не искаш - да ги поразместим малко ! Във всеки случай 0/0 е тъпотия някаква ! Нирвана ! 

Редактирано 2 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)