Рамус, хубаво продължаваш да описваш your way of life, ама що си вреш носа в живота на другите и се опитваш да им казваш как би следвало да живеят, ама според теб?

 

Все пак всеки живее неговия си живот и никой друг не може да го изживее вместо него. Всеки допуска своите си грешки, пада, става, лута се, намира се, зрее, старее и умира. И с теб е същото - когато му дойде времето, ти и цялата планина напудрени претенции, знания и фантазии, с които си се натоварил, ще изчезнат заедно с теб. И за кво ти е тогава цялото това писане и бъхтане, ако не за лично удоволствие, вид щастие, кеф, който си набавяш по този начин? Дори и под формата на нарцистично препрочитане на вече написаното от теб с цел изпадане в екстаз на виртуозността, с която си употребил и подредил аргументите си? Все е заради едничкия кеф, едничкото щастие.

 

Няма друга мотивираща сила в нашия живот, освен стремежът към щастие - било то под формата на познание, под формата на изкуство, под формата на ядене, пиене или секс - всички сме в играта - играта на щастие, само "нивата" са различни.

Аз бих употребил "искането" вместо "стремеж към щастие", за да не възникват излишни спорове и разводнявания. 

Че всички навсякъде са "едно" че са еднакви, че света има еднаквост в основата си. Подведени от ограниченията на личните си версии на матрични сънища, това може, така се живее, в това се вярва. и... Това е истината (за тях) 

Ами, понеже е редно да приложиш собственото си разбиране по въпроса към себе си, защото

 

 Промяната на собствената представа на субекта за себе си, за неговото АЗ, се нарича ТРАНСФОРМАЦИЯ. И стои в основата на онова, което се нарича духовен път. И едно от основните простички елементи в него, е именно да се излезе от удобството на заучената къщичка на обясненото за света.

, първият цитат е твоето отражение на някакво парченце от моя пъзел. Представено заради временната необходимост в някакъв момент, до който са довели причини, чиято пълна сума не е известна и интересна на теб или другите от форума. Ето, виждаш ли колко е обусловено обяснението ни даже за една мъничка очевидност.

 

Че всички навсякъде са "едно" че са еднакви

 

Забележи, че ЕДНО и ЕДНАКВИ са различни неща и аз изобщо не съм твърдяла обратното. Не е само еднаквост, но и другост, и третото – Светът като смесване на двете… но да не се отклонявам в разтегляне на „готови чужди мнения”, пък и били те верни, доколкото изобщо сме разбрали нещо от тях.

 

Сега, според мен, осъзнаването, което действително култивира основата, не се извършва единствено чрез интелекта и не за пръв път го казвам на теб и Дакини. То е като, как да се изразя, като вълна, която обхваща всички нива на съзнание. Т.е. сетивното, емоционалното и умственото, и се връща чрез енергията на емоцията в нея (впрочем, приемането на това като факт, с който да се съобразяваме, може да ни направи по-внимателени и по-неподатливи на заблуди и манипулации, както собствени, така и чужди). Сънят е разпиляност, будността е събраност и затова се говори толкова за необходимостта от тоталност в изживяването, каквото е там.

При молитвата, давам я като пример, е важна емоционалната нагласа и размишленията и всичко останало е необходима подготовка за един вид „удар”… Той запечатва и дава резултати, като отваря пътя за по-висшето ниво (което не си ти в баналния смисъл), но трябва да запечата нещо истинно. Последното за мен е категорично необходимо и не са допустими никакви разводнявания от рода „добро и зло са едно и също”. Като правило, способността за различаване трябва да е придобита преди всякаква „твърда храна”.

Между другото, като казах запечатване, е интересна думата „характер”. Характер (характИр на гръцки) означава „отпечатък”, „образ”. Той е нещо, което всеки носи с раждането си (и е свързан със звездите) и подозрително напомня за монетите от притчите…………… Но това са други теми, които съм боса да обсъждам и едва ли са ви интересни.

Редактирано 2 август 201412 г. от witness (преглед на промените)

 

Парченце от твоя пъзел не е някакво отражение в мен. Твоя пъзел е никакво отражение за мен. Отражение ми създава онова, което аз, отразявам, докъдето го отразявам, докъдето ме изразява, резонирам... и т.н.

Не е заяждане - има важен детайл и той не е "подробност". Твоя пъзел завинаги си остава твой. Нито имаш как да го поднесеш, а и дори да го направиш, до мен ще стигне не пъзела, нито даже и поднасянето. Ще стигне моето отражение за него.

Това е само типологичен пример, който поднасям заради контекста, който сама ми предоставяш.

 

 

Засега прочетох само това. Ще го посъзерцавам и ако имам сили, ще продължа.

Засега прочетох само това. Ще го посъзерцавам и ако имам сили, ще продължа.

От както се появих в този форум, в общи линии пиша с различни думи за едни и същи основни, базови положения, които не се вместват в консолидираните социални описания. Всичко това е толкова базово, толкова зад основите на механизмите управляващи и задаващи битието, че няма как да се предадат.

 

За мен е уважително, дори това, че поне опитваш. Да създадеш място за нещо различно. Да направиш опит да отвориш . Няма значение дали би успяла. Това дори не е толкова важно - аз тествам резонансни фактори с някои... както и да е.

 

Иначе много хора много го "знаят", но само при няколко контролни въпроса... и дотук. Толкова е със "знаещите" и "научилите". За да е налице същностно разбиране е нужно съответен на същото субект. Той веднага разпознава по резонанса. Иначе - са просто празни думи, дето се ползват за стъкмистиките дето текат навсякъде.

В какво се състои мисленето. Откъде започва. В началото е волята. Непроявената воля. До този момент всичко е вярно. Също така може да се каже, че всичко е грешно. А също може да се каже, че не може да се каже нищо. Истина и лъжа е едно и също. Не съществуват причини и следствия. Непроявената воля е нещо, което може да се прояви по някакъв начин, но след като се прояви по един начин, тя вече е проявена по точно един и по никакъв друг начин. Проявлението е акт на волята. Може да се нарече още вяра. 

В какво се състои мисленето. Откъде започва. В началото е волята. Непроявената воля. До този момент всичко е вярно. Също така може да се каже, че всичко е грешно. А също може да се каже, че не може да се каже нищо. Истина и лъжа е едно и също. Не съществуват причини и следствия. Непроявената воля е нещо, което може да се прояви по някакъв начин, но след като се прояви по един начин, тя вече е проявена по точно един и по никакъв друг начин. Проявлението е акт на волята. Може да се нарече още вяра. 

Следвайки такъв тип логика какво може да се докаже? Че всичко което пишеш в темата е погрешно. Истина или лъжа все същия мисловен боклук. Няма причини и следствия и тебе те няма. Воля в началото, вяра, "мислене", флуктуации на нищото, слаб напън да родиш нещо съществено...

Вярата, приетото за вярно. От приетото за вярно нататък логиката става причинно следствена. Самото прието за вярно се явява проявление на волята. Първоначално приетото за вярно е първоначална причина, тъй като не е следствие на друга причина, а е директно проявление на абсолютната безпричинност (непроявената воля). Приетото за вярно е родената от абсолютната безпричинност относителна причинност. 

И съзнанието и тялото ни са относителни. Ако приемаш въз основа на вярата, че има нещо абсолютно, то всеки може да приеме каквото си иска и тогава се губи смисъла от диалог между приемащите различни(илюзорно абсолютни) и въпреки всичко относителни "истини" индивиди. Има един друг вид истини, те са универсални и общовалидни за всички, независимо дали вярваш в нещо "абсолютно", душа, воля или прераждане, от тях не можеш да избягаш. И това са истините за непостоянството, страданието и не-аза. Така че, колкото и да си напъваш волята, и каквото искаш още там до посиняване дори, не можеш да се измъкнеш от тези истини. Можеш да ги осъзнаеш, може и да си тънеш в невежество и да ставаш за смях.

Защо е относителна причинност. Защото всичко от приетото за вярно нататък може да бъде отсъдено като вярно или като грешно, по отношение на приетото за вярно. Приетото за вярно е винаги вярно, тъй като в този случай се проверява дали е вярно относително себе си.

Редактирано 4 август 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Приетото за вярно е винаги вярно само за един напълно невеж индивид приемащ се за център на Вселената. Разбира се че това не е така, но такива личности не могат да се убедят в погрешността на твърденията си, защото когато собственоръчно разбият мисловният си апарат в грешката, и той се размаже по асфалта, вече няма да имат с какво да установят, че приетото за вярно, не винаги е вярно. И това се случва всеки ден с така наречените дървени философи. 

Редактирано 4 август 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Има един друг вид истини, те са универсални и общовалидни за всички, независимо дали вярваш в нещо "абсолютно", душа, воля или прераждане, от тях не можеш да избягаш. И това са истините за непостоянството, страданието и не-аза.

Ами... интересно дали точно това са "универсалните и общовалидни истини". И дали те са валидни за "всичко" и "всички", като гравитацията, примерно? А най-весело е, че наричаш това "истини" и то не какви да са - общовалидни, универсални ... и с това - абсолютни.

И като си приел определена колективна истина за твоя, това ли е критерия за "общовалидност"?

 

Аз например приемам непостоянството и изменчивостта като нещо обикновено и естествено. Функция и качество на самия ЖИВОТ.

Страданието, всъщност е психично явление от определено състояние на съзнанието. Демек - е частен случай и производно на същото. Ясно е, защо и кои точно субекти са толкова притеглени и фокусирани в един толкова нищожен аспект - като страданието.

И понеже "са толкова много хора" те помежду си всички са съгласни че страдат и има изход от това. Все пак тлеността и преходността за много хора за голям проблем и... няма как при това щение, да не се "намери решение за изход" от проблема. Допълнително - фокусирането в толкова "общ човешки елемент" става веднага и социален консолидатор.

 

Ами ако няма "проблем" - ще има ли изход и решение?

И... ти толкова ли много страдаш, за да се налага да приемаш истината за причините за страданието, според някой си.. както и останалите "условия", за да се налага да "избягаш" от страданието.

Въпроса за "страданието" ти ако не го беше прочел дали щеше да "знаеш" нещо за него.

 

----------------------

Темата е за "съзнание", а не за будизъм.  Интересно ще е например да кажеш ЩО Е СЪЗНАНИЕ. Ама не според тоя или оня, според това или онова. Ако можеш да го кажеш и отвъд убежденията си (за истините), би било направо чудесно. 

 

И ако имаш нещо от личната ти колекция от собствени размишления, ги изложи. Иначе общите положения вече си ги написал на други места. А и те не се различават съществено от другите "общи истини".

Разбираемо е, защо е толкова важно за теб да предлагаш убежденията си, с идеята да ги предложиш като истини. Добре, те са истини за теб, и все още не разбираш че за други може и да не са такива. И без причината да е, че сме задължително невежи...

Редактирано 4 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Редактирано 4 август 201412 г. от witness (преглед на промените)

Като ще става въпрос за осъзнатост, може би не е зле тя да включва внимание и способност за правилно съждение. Или не? В интерес на здравия разум, доколкото ни е останал, предлагам ти да помислиш и да (си) отговориш на кратките въпроси (ако може също накратко) –

 

1. За какво или кого е валидна, и на какво е адекватна тази фраза (ВСИЧКИ НАВСЯКЪДЕ СА ЕДНО И ЧЕ СА ЕДНАКВИ)

2. Тъждествени ли са ЕДНО и ЕДНАКВО (от което ще излезе, че представят една (1) идея

 

Тази фраза е валидна за дървените философи, но те няма да си признаят, така че не очаквай от тях адекватен отговор, нито правилни съждения, още по-малко на кратките въпроси - кратък отговор. Те не са способни да изразят такъв род мисъл, съзнанието им вече не може да я произведе. Правилно заключваш, че здравият разум се изчерпва (доколкото ни е останал), при някои се е изпарил от съзнанието им почти напълно с напредване на възрастта и ударите които са понесли в живота си. Както каза един колега в друг форум, няма нужда от нов удар, за което получи бан. Затова не трябва да ги виним, можем да им съчувстваме, но не и да ги разбираме.

Тази фраза е валидна за дървените философи, но те няма да си признаят, така че не очаквай от тях адекватен отговор, нито правилни съждения, още по-малко на кратките въпроси - кратък отговор. Те не са способни да изразят такъв род мисъл, съзнанието им вече не може да я произведе. Правилно заключваш, че здравият разум се изчерпва (доколкото ни е останал), при някои се е изпарил от съзнанието им почти напълно с напредване на възрастта и ударите които са понесли в живота си. Както каза един колега в друг форум, няма нужда от нов удар, за което получи бан. Затова не трябва да ги виним, можем да им съчувстваме, но не и да ги разбираме.

Виж, въпросите ми не са заяждане с Рамус, нито argumentum ad hominem, нито съм толкова категорична в отношението си, защото аз съм същата, но по друг начин.

Ти в случая потвърждаваш, че всеки отразява според съзнанието си. Което той постоянно повтаря... но интересното е какво пък не си забелязал в моето мнение, защото то е много по-съществено. Според мен. Всичко останало беше просто насочване към онзи въпрос. Сещаш ли се за какво говоря?

 можем да им съчувстваме, но не и да ги разбираме.

Защо? Откъде ти хрумна. Без разбиране няма съчувствие и обратното. После, всеки разбира другия дотолкова, доколкото разбира себе си.

Всичко останало беше просто насочване към онзи въпрос. Сещаш ли се за какво говоря?

Ако въпроса ти е, има ли изход от лабиринта на мислите, отговорът е да има, и се нарича медитация. Това е позата в която е изобразяван Буда най-често, седящ в лабиринта, но съзнанието му е извън него, то е унищожило лабиринта, затова Буда е над боговете и хората, те са в Самсара  , той в Нирвана. 

 

После, всеки разбира другия дотолкова, доколкото разбира себе си.

Това е обобщаващо твърдение, такива твърдения в стремежа си да създадат една обща рамка(не включвайки огромна маса изключения) в която да поставят всички, накрая не обясняват нищо. 

 

 

Ами... интересно дали точно това са "универсалните и общовалидни истини". И дали те са валидни за "всичко" и "всички", като гравитацията, примерно? А най-весело е, че наричаш това "истини"   и то не какви да са - общовалидни, универсални ... и с това - абсолютни.

 

Гравитацията е самата кривина на време-пространството, следователно е относителна, както времето и пространството се отнасят едно спрямо друго.  Но ние я измерваме като константа, както и скоростта на светлината, тъй като не отчитаме измененията във време-пространството. Например луната обикаля около Земята не защото я привлича някаква загадъчна сила като гравитацията, а защото се движи по кривина създадена във време-пространството от масата на нашата планета.

Така че примера с гравитацията е от "каменната ера" и теорията на Исак Нютон, който е смятал пространството за нещо "твърдо" и "абсолютно". Точно тези моменти от новата теория на Айнщайн са доказани и експериментално вече(2006г.).

 

Няма нищо абсолютно в нашата Вселена и нашето съзнание не прави изключение, въпреки опитите на някои последователи на тибетският будизъм да убеждават хората в обратното(относно абсолютната природа на ригпа), то идва от неразбирането и изостаналостта им от нещата които са доказани вече, чрез наблюдение и анализ, и приемането им на старите постановки относно пространството, но това е нормално всеки може да се убеди, че има и хора с още по остарели виждания за реалността.

Редактирано 4 август 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Тъй като всяка една причинноследствена верига е относителна, този който е неосъзнат и не знае това, може никога да не се освободи от ограничението на приетото за вярно и поради това с течение на времето да се убеждава все повече и повече, че няма нищо по вярно от това, което той е приел за вярно. 

 

При осъзнатия това е невъзможно, поради убеждението, че на върховно ниво причинно следствени връзки не съществуват. Затова осъзнатите не губят принципите за справедливостта, безпристрастността и симетрията, като определящи принципи във върховната логика.

 

Колега, може ли да запитам - мисля че пак си объркал темата. Вярно че за теб няма физика, няма съзнание, няма нирвана, няма вселени - всичко е в един гигантски микс от рода - открих че всичко е едно и вече съм го подредил. Главно от понятия и разбирането ти относно тях.

 

Тва доказването и презатвърждаването е велика сила. И като се надруса човек с нея... и няма откопчване. Иначе пък му дава идеята че е велик, можещ, знаещ и познаващ. Което вероятно си е супер сделка.

 

Има някои, дето в различните теми различно пишат, че да са актуални за пред театъра на сенките в темите. Ще рече че един и същ ник, пише сякаш са няколко човека (или обратно - един субект, с няколко ника). Както и в една и съща тема (според менталната или емоционалната им крива), така и в различни теми си слагат различни концептуални лица.

 

Така има и други, дето като са се заредили с истините за света, минават през което и да е и шарят едно и също, във формата на аудиоскеча за "краставицата" навремето...

 

Сега, не че ме четеш, освен тук-там, на квото се закачиш. Останалото ти минава и заминава... некъв си шум.

Но пак да попитам - ти за гравитацията откъде разбра? Че и както за медитацията. Ти за кривината на пространството, за относителността на времето... че и множественото число, с обясненията кое как правим, защо го правим и къде грешим... ??? Толкова убедителен си.

 

Само да напомня, че разработките на Айнщайн са само теория. Обяснителна теория. В някои отношения - се валидира спрямо практиката, но в други - има известни проблеми в експерименталната част.

Във физиката е като навсякъде другаде - има и други системи за отговори, спрямо други обяснители - и те имат валидирания, както и проблеми. А дори в самата физика, до момента има проблем и никой не е намерил да вмести заедно двете основни за момента обяснителни системи - ОТО - за макро-света, и Квантовата - за микро. Но дори в този малък отрязък на познанието - това разумните и разбиращи изследователи го намират за естествено. И то си е...

 

Така е ЖИВОТА - въобще. Изменчивото и преходното, някои го намират за "страдание". Защото им трябвало стабилност и вечност. И не заради другото, ами заради тях самите. Като че е много важно Живота да се отреже на две и да им се предостави само откъм едната си страна. И понеже Живота въобще не го е еня, те спретват ръкави и се емват сами да отделят нужното и потребното за тях. И се вкопчват, като го нарекат "истина".

 

И се почва разясняването й на останалите. Дори защитаването - щото НЕ МОЖЕ ТОВА ДА НЕ Е ИСТИНАТА - всеки субект, чрез убежденията си е толкова убеден в проповядваната от него "истина" - че как да не отвори очите на "останалите слепци". Това както в личен план се играе, така и формирайки групи. А някои групи заради числеността си - направо стават социален фактор, и то мощен. Но това е само до полето на социума и личностите в него.

 

Въобще - игри всякакви. Играчи - спрямо игрите.

 

А нещо друго - няма ли нещо отвъд това... Ма те много обяснения и за "съзнанието". Но обяснението дали е истината за обясненото?

Ето пример за как света си е просто... Света.

А проблемите винаги са в обяснението за него:

 

http://www.kaldata.com/IT-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/NASA-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-92133.html

Редактирано 4 август 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Осъзнаването представлява разбиране, че на върховно ниво не съществува истина. Светът се състои от свобода на върховно ниво, която в проявлението си създава относителни истини.

 

 

Това е обобщаващо твърдение, такива твърдения в стремежа си да създадат една обща рамка(не включвайки огромна маса изключения) в която да поставят всички, накрая не обясняват нищо. 

 

 

 

 

Да, на първо четене наистина човек може да го счете набързо за "обобщаващо", но както е с всички думи, разбирането зависи от дълбочината на прочита/опита/чувствителността. За мен Уит каза адски много с тези думи, а може би най-интересното остана недоизказано. Убедена съм, че всеки един от нас тълкува думите й според себе си, но е напълно вероятно да има хора, които да успеят да резонират цялата палитра от смисъл, преживяване, открития и мъдрост, сбрани в тези думи.

"Не трябва да смятаме един от всички полюси, едно от всички състояния, 

един от всички канали на възприятието за по-добър или по-лош от другия. Всички те са

равноправни, всички са съвършени и всичките им комбинации са съвършени. Те просто имат

различни съвършенства, както е различно съвършенството на пъпката и съвършенството на

разцъфналия цвят."

 

Михаил Заречний

Осъзнаването представлява разбиране, че на върховно ниво не съществува истина. Светът се състои от свобода на върховно ниво, която в проявлението си създава относителни истини.

РИ - имаш ли идея "какво не можеш да обясниш"? Не си в състояние?

Дали си в състояние да намериш проблем в твоето разбиране.

Да намериш нещо невписващо се в него.

Да намериш границата в която то да е валидно.

 

Ти дали си осъзнат.

"СВЕТА" ли ти нашепна от какво се състои, "той" ли ти се разказа?

Или ти просто мислиш за него. А кой е тоя дето мисли за света. Щото в думите, демек, в мислите, теб те няма. Не се отразяваш никакъв в тях.

 

Виж, колко е очевидно - за пореден път - безлични изречения. В тях все още субекта въобще не съществува. Теб те няма в никоя дума.

Все още думичките и мислите ти летят но без МИСЛИТЕЛЯ си. Без автора си - той все още го няма в собствените му  мисли.

Написаното е като в поредния научно-философски лозунг - бездушен, безличен, дистанциран. Типичен учител, академично образование, потребителство на безличното заучаване на готови описания, и възприузвеждаш заедно с маниера на който са те учили. Толкова хора го правят... толкова хора са просто като от копирна машина. Защото няма как - сделката със системата е такава. Системата която ни дава "живота". Обикновена и проста сделка. Тя дава живот, ние го присвояваме наготово. Нещо като "партията" едно време - даваше живота, ученето, образованието. Даже и мечтите, целите, смисъла. Даваше начина... Не просто го даваше - ами и преследваше и гонеше, ако нещо не си го усвоил както трябва. Нещо повече - всъщност повечето бяха доволни така. И по носталгията от твоето поколение още си личи... Защото промените и прекалените промени им идват много и нямаш шанс да се адаптират. И остават - идеологиите, мисленето - връщането към отминалите дни, стабилността в предишните навици, представи, описания... Там, където живота изглежда предвидим, контролиран, управляем. Там е и спасението от бъркотията, неяснотата и безпокойството и тревожността, които ги съпътстват 

 

То и осъзнаването е за теб, каквото е разбирането на автора си. Как да разбереш че просто се оглеждаш през огледало, през което вместо себе си, си вкопчен в "живите" картинки, които виждаш и на които им казваш "вселената" или "живота". И ги описваш ли описваш. Все някога ще се сетиш, че като "мръднеш пред огледалото" и картинките се променят. Докато се сетиш някога, някъде, че май това не са картинки и ги свържеш с "гледащия" ги. Чак тогава е налице ОСЪЗНАВАНЕ. 

Какво мислиш по това... А дали можеш да го обърнеш към посоката 'КОЙ МИСЛИ" (по каквото и да е)

А дали можеш да се "пуснеш" от всичко това. Доколко... за колко, докъде... и на каква "цена"?

Хе, на каква цена. Ами колкото е по осъзнат човек, толкова по ниска цена плаща. Личен опит.

Да, на първо четене наистина човек може да го счете набързо за "обобщаващо", но както е с всички думи, разбирането зависи от дълбочината на прочита/опита/чувствителността. За мен Уит каза адски много с тези думи, а може би най-интересното остана недоизказано. Убедена съм, че всеки един от нас тълкува думите й според себе си, но е напълно вероятно да има хора, които да успеят да резонират цялата палитра от смисъл, преживяване, открития и мъдрост, сбрани в тези думи.

Ами резонирай тогава със съзнанието на някой психичноболен, и му съчувствайте, влезте му в положението, да видим тогава за какъв "прочит/опитност и чувствителност" говориш. Обобщаването е типично за вашия пол, поради липса именно на дълбочина на вникване с която се парадира тук наляво и надясно. Вероятността тук да има такива резониращи личности ми изглежда по-малко вероятна от варианта който посочих, "но може би тълкувам думите според себе си", "но може най-интересното остана недоизказано", чакаме го Шаблони наляво и надясно, без личности зад тях, както казва и ramus по-горе.

Редактирано 4 август 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)