"Не губи безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота. Има причина тайните да бъдат тайни."

Хермес Трисмегист

 

Вълшебствата никога не се случват на хора, които не вярват в тях.
Роалд Дал

 

 

Хората не осъзнават, че сега е всичко, което съществува; Няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума. Миналото ви дава самоличност, а бъдещето - обещание за спасение. И двете са илюзии.

Екхарт Толе

Ценете тези, с които вие сте самите себе си - без маска, без недомлъвки, без амбиции...
И ги пазете - те са ви подарени от съдбата...

Ключът към високи постижения и щастие е в използването на силните страни на личността, а не в отстраняването на слабостите.

Мартин Селигман

 

50 въпроса, които освобождават ума

Тези въпроси нямат правилни или погрешни отговори, пише МениджърНюз.

Защото понякога отговорът е в това да зададеш правилните въпроси.

1.    Ако не знаеш на колко години си, на колко щеше да бъдеш?

2.    Кое е по-лошо – да се провалиш, или никога да не опиташ?

3.    Щом животът е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме, и харесваме толкова много неща, които не правим?

4.    Когато всичко е речено и сторено, дали ще си казал повече, отколкото си направил?

5.    Кое е нещото, което най-много би искал да промениш в света?

6.    Ако щастието беше националната валута, каква работа ще те направи богат?

7.    Правиш ли това, в което вярваш, или се примиряваш с това, което правиш?

8.    Ако средната продължителност на човешкия живот беше 40 години, как по-различно щеше да живееш?

9.    До каква степен действително си определял посоката, която е поел живота ти?

10.    Кое те тревожи повече: дали правиш нещата правилно или да правиш верните неща?

11.    На обяд си с трима души, на които се възхищаваш и уважаваш. Всички те започват да злословят по адрес на твой приятел, без да знаят, че с него сте много близки. Критиката им е несправедлива и отблъскваща. Как ще реагираш?

12.    Ако можеш да дадеш един съвет на новородено бебе, какъв ще е той?

13.    Би ли нарушил закона, за да спасиш обичан човек?

14.    Смятал ли си някога за лудост нещо, което по-късно си признал за творчество?

15.    Какво е това, което знаеш, че вършиш различно от повечето хора?

16.    Защо нещата, които те правят щастлив, не правят всички хора щастливи?

17.    Кое е нещото, което не си направил, а винаги си искал? Какво те спира?

18.    Привързан ли си към нещо, от което трябва да се освободиш?

19.    Ако трябва да живееш в друга страна, къде би отишъл и защо?

20.    Натискаш ли копчето на асансьора повече от веднъж? Наистина ли мислиш, че така асансьорът ще дойде по-бързо?

21.    Кое предпочиташ да бъдеш - измъчен гений или весел глупак?

22.    Какво те прави това, което си?

23.    Бил ли си такъв приятел, какъвто самият ти искаш да имаш?

24.    Кое е по-лошо – когато добър приятел се премести надалеч или когато загубиш връзка с добър приятел, който живее наблизо?

25.    За какво си най-благодарен?

26.    Би ли предпочел да изгубиш всичките си стари спомени, или никога повече да не можеш да създаваш нови?

27.    Възможно ли е да знаеш истината, ако първо не си я поставил под въпрос?

28.    Сбъдвал ли се е изобщо най-големият ти страх?

29.    Спомняш ли си онзи път преди 5 години, когато беше толкова разстроен? Има ли значение това сега?

30.    Кой е най-скъпият ти спомен от детството? Какво го прави толкова специален?

31.    Кога в близкото минало си се почувствал най-вдъхновен и жив?

32.    Ако не сега, тогава кога?

33.    Ако все още не си го постигнал, какво има да губиш?

34.    Бил ли си с някого, с когото не сте си казали нищо, но на раздяла се чувстваш сякаш сте имали най-хубавия разговор?

35.    Защо религии, които подкрепят любовта, водят до толкова много войни?

36.    Възможно ли е, без да се съмняваш, да кажеш кое е добро и зло?

37.    Ако сега спечелиш един милион, ще напуснеш ли работата си?

38.    Предпочиташ ли да имаш по-малко работа за вършене, или да имаш  повече работа, която наистина обичаш да вършиш?

39.    Чувстваш ли се така, сякаш живееш един и същи ден за стотен път?

40.    Кога за последно си вървял в пълен мрак, осветяван само от мекия блясък на идея, в която силно вярваш?

41.    Ако знаеш, че всички хора, които познаваш, ще умрат утре, кои ще посетиш днес?

42.    Би ли съкратил живота си с 10 години, за да станеш изключително привлекателен или известен?

43.    Каква е разликата между това да си жив и това наистина да живееш?

44.    Кога е време да спреш да изчисляваш рисковете и ползите, и просто да тръгнеш напред да направиш това, което смяташ за правилно?

45.    Щом се учим от грешките си, защо толкова ни е страх да не сгрешим?

46.    Какво би правил различно, ако знаеше, че никой няма да те съди?

47.    Кога за последно обърна внимание на шума от собственото си дишане?

48.    Какво обичаш? Изразявал ли си го открито наскоро в действията си?

49.    След пет години ще си спомняш ли какво направи вчера? А миналия ден? По-миналия?

50.    Решенията се взимат в момента. Въпросът е: взимаш ли ги сам за себе си, или оставяш другите да решават вместо теб?

 

http://www.obekti.bg/chovek/50-vprosa-koito-osvobozhdavat-uma

 

 

Бедата е, че изглежда изключително малко хора изобщо успяват да стигнат до тези въпроси  - а още по- малко не им обръщат гръб. Пък работата е там, че тези петдесетина въпроса са в основата на основата на основата, на целия ни житейски бит и съществуване.  Много добре формулирани!!!

преди 5 часа, sound написа:

Бедата е, че изглежда изключително малко хора изобщо успяват да стигнат до тези въпроси  - а още по- малко не им обръщат гръб. Пък работата е там, че тези петдесетина въпроса са в основата на основата на основата, на целия ни житейски бит и съществуване.  Много добре формулирани!!!

Да, въпросите са много интересни и те карат дълбоко да се замислиш дали добре познаваш себе си.

ПРИТЧА ЗА ЕКСКУРЗИЯТА НА ТВОЯ ЖИВОТ

Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.

В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.

На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
– А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
– Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.

После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.

– А това пък какво е? – учудил се човекът.
– Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
– А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
– В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.

Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.

Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.

И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.

– Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
– Благодаря – усмихнал се гостът.

– Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
– Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.

– О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата – но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.

Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.

– Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
– Всъщност, не… – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.

Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
– Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва – всеки миг и всяка стъпка от него!

https://theway2yourself.wordpress.com/2016/03/02/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/

 

Редактирано 4 март 201610 г. от Aumi (преглед на промените)

Радвайте се на чуждия успех, защото има за всички.

Луиз Хей

 

 

 

Няма значение с каква скорост се движиш към целта си, важното е да не спираш да се движиш!
Конфуций

 

За да не ти се струва непоносим живота, трябва да свикнеш с две неща: с раните, които нанася времето и с несправедливостите, които причиняват хората.
Никола Себастиан Шамфор

Ако много силно се помолиш,
но отговорът закъснява,

не се отчайвай от това.
Неговият отговор към теб е гарантиран;

но по начина, който Той избере,
не начина, който ти избираш,

и в момента, в който Той пожелае,
не в момента, който ти желаеш.
- Руми

Ти си вселената, изразяваща себе си като човек за един малък отрязък от време.
- Екхарт Толле

Вие за какво сте тук - да опитате живота или да мислите за него?
- Садгуру