Емилио Салагари е написал най-добрите си романи (за Сандокан примерно) без да мръдне от дома си....

Ученият прекарващ живота си в лабораториите и т.н......Вярно е , че съзнанието им (не тялото) броди къде ли не и не си седи "у дома"....

Нима смисълът на техния живот е с друго предназначение ?

Много полу-истини (ограничени сами в себе си до определен частен случай) или откровенни неистини се изписват тук без необходимите уточнения .

Представяйки нещата по подразбиране , разбирайки ги буквално , се създават множество предпоставки за влизане в заблуда . И слушай после цитати като доказателство на дадена теза !   ....пък били те и изречени от велики умове...

колко объркано го каза

Дихателни упражнения за намаляване на стреса

 

http://sport.framar.bg/%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0

А най-добре е да те харесват такъв, какъвто си.

е няма такава екстра

 

справка темата За какво си мислите в момента

Всяко насилие поражда насилие.

Може би ключът към баланс и вътрешен мир е да приемаш другите такива, каквито са и да не ги насилваш да мислят като теб?

"Пази се от хора, които се опитват да омаловажат твоите стремежи.
Незначителните хора винаги правят това. Истински великите са тези, които ще те накарат да чувстваш, че и Ти също можеш да станеш велик."

Марк Твен

 

Всяко насилие поражда насилие.

Може би ключът към баланс и вътрешен мир е да приемаш другите такива, каквито са и да не ги насилваш да мислят като теб?

 

За това май сме говорили надълго и нашироко. Изводът беше, че първо трябва да приема себе си такъв какъвто съм, за да мога да приема и другите такива каквито са. Да не се ядосвам на себе си и да не се ядосвам на другите.

 

Но както винаги има едно голямо НО.

 

Жив човек може ли да не се ядоса. И после да се ядоса защо се е ядосал. И за да не се получи омагьосан кръг и самонавиване, трябва да има осъзнаване. За това се казва, че просветленият не трупа карма като се ядосва и кръгът се прекъсва.

Няма вътрешен мир с понижаване на външната температура и повишаването на цената на тока!

Зависи пред кого. Освен това, "умен" и "глупав" са относителни понятия, някой може да е по-умен или по-глупав само в сравнение с друг, по-умен в едно и изключително глупав в друго ...... и т.н..

Дали умният човек, на когото му се налага да играе ролята на глупак, не е прехвалено умен. 

Заветът на Хорхе Луис Боркес: За любовта, брака и времето

 

http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/897-zavetat-na-horhe-luis-borhes-za-lyubovta-braka-i-vremeto.html

Борхес: Истините за живота, щастието и любовта, които научаваме твърде късно

"Аз вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид. Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам и една минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините похвали.
Не се нагаждам към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположностите и затова избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора. В приятелствата мразя липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с тези, които не знаят кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение."

 

Мерил Стрийп

 

Всички хора, всички случки в живота ти присъстват в него, защото си ги привлякъл ти.

Твоя работа е да решиш какво ще правиш с тях.

Ричард Бах

 

Да, умен и глупав са относителни. Но не трябва да се забравя, че това е така и не е така. Ще се опитам да го обясня с пример.

 

Ако тръгнем да говорим за интелектуални способности в конкретен контекст, то в този контекст умен и глупав са отличими и обособени. Не можем да кажем разбира се, че този конкретен контекст е абсолютният контекст от последна инстанция, но не можем да кажем и че не е.

• Ако днес сте се събудили здрави, значи имате повече късмет от 1 милион души, които няма да доживеят до следващата седмица.
• Ако никога не сте преживявали война, затвор, мъчения или глад, сте по-щастливи от 500 милиона души по света.
• Ако можете да отидете да се помолите в храма без страх от наказание, сте по-щастливи от 3 милиарда души по света.
• Ако в хладилника ви има храна, облечени и обути сте, имате покрив над главата си и легло, в което да заспите, вие сте по-богати от 75% от хората по света.
• Ако притежавате банкова сметка, пари в портмонето и стотинки в касичката, принадлежите към 8-те процента материално обезпечени хора в този свят.
• Ако четете това, значи не сте от 2-та милиарда, които не са грамотни. Вероятно четете на екрана на компютъра, което ви прави едни от 16-те процента хора в света, които имат достъп до интернет.

Още ли се чувствате нещастни?

Los ricos tambien lloran

„Никога няма да бъдете щастливи, ако вечно търсите в какво се състои щастието.

Никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота.“ 

Албер Камю

https://www.youtube.com/watch?v=_klKJzo4LTY

Никога не бива да се чувстваш виновен, че отстраняваш отровни хора от живота си. Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат - не бива да правиш място за хора, които ще ти причиняват болка, или ще те карат да се чувстваш дребен и незначителен.
Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по зловреден начин, трябва да си върви.

Даниеле Кьопк

Никога не бива да се чувстваш виновен, че отстраняваш отровни хора от живота си. Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат - не бива да правиш място за хора, които ще ти причиняват болка, или ще те карат да се чувстваш дребен и незначителен.

Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по зловреден начин, трябва да си върви.

Даниеле Кьопк

Както се казва, няма човек, няма проблем. Ами ако той не иска да си ходи, както обикновено и става? Или ако за някого ти си подлежащия на отстраняване? Това ни е проблемът, че искаме да се избием, а няма къде да се денем. И всички тези толкова важни неща, заради които искаме да се отстраним един друг, минават и заминават - а остава онова, което сме си причинили един на друг и в крайна сметка сами на себе си.

Един може да се промени, друг не може, въпросът е дали аз мога. А дали искам и дали осъзнавам, че в някакъв момент, дори с нещо незначително наглед, съм причинила страдание на някого; била съм несправедлива; тиранична; искала съм да се чувствам Голяма и Значителна. И накрая, за нечие добро, някой някого убива... отстранява е евфемизъм, защото убийството бива и психично, най-често е такова.

 

А дали искам и дали осъзнавам, че в някакъв момент, дори с нещо незначително наглед, съм причинила страдание на някого; била съм несправедлива; тиранична; искала съм да се чувствам Голяма и Значителна.

Виж как сме свикнали да свързваме непременно желанието на човек да се чувства голям и значителен с това да се себедоказва, наранявайки някой друг. Защото иначе принципно не виждам какво лошо има в това да се чувства голям и значителен.

Редактирано 9 декември 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

Виж как сме свикнали да свързваме непременно желанието на човек да се чувства голям и значителен с това да се себедоказва, наранявайки някой друг.

 

Да, аз май точно в този смисъл го казах, но защото границата между защита и нападение за нас е почти неуловима и там  е цялата сложност, може би.

Как да запазиш собственото си достойнство, без да унижиш или обезсърчиш, как да се самосъхраниш сред ударите, без да извадиш по невнимание нечие око. Изглежда ми сега, че всичко зависи от преценката ми за важното, какво защитавам. Ако мога да го разгледам безпристрастно, може да се окаже не чак толкова ценно и направо да се изпари на обедното слънце.

Значи, проблемът е, че конфликтите обикновено протичат в мрака на моето и на някой друг незнание какво е важно и какво не - в ситуацията. Аз имам доста такива моменти и всеки има, предполагам.

А понякога дори няма на кого да се сърдиш. Даже, при анализ, накрая всички човешки конфликти изглеждат безсмислени и цялата ни позната история, въпреки че е пълна с възможности за самоусъвършенстване, героизъм и т.н., от "птичи поглед" изглежда като безумен водовъртеж. Едно постоянно движение към надеждата, че с тази и онази стъпка нанякъде безсмислието ще престане, но то се възобновява.

Напоследък все си спомням как ми разбиха устата на един купон и никой не разбра, освен мен. Понякога и всеобщата радост е природно бедствие, а дори няма от кого да се оплачеш

 

Защото иначе принципно не виждам какво лошо има в това да се чувства голям и значителен.

А, и аз не виждам нищо лошо, докато се чувствам така, обаче само докато се сетя да се попитам - пред кого? И става дълго (и скучно) за разправяне.