Това ни е проблемът, че искаме да се избием, а няма къде да се денем.

кой иска да се бие си е негов проблем

не мой

Как да запазиш собственото си достойнство, без да унижиш или обезсърчиш, как да се самосъхраниш сред ударите, без да извадиш по невнимание нечие око.

Като се замисля, доста пъти ми се е случвало. Е, било е за сметка на нервите ми, но все пак е оставало доволство, че хем съм запазвала достойнството си, хем не съм създава реални проблеми за никого. Най-малкото - не съм го правила зад ничий гръб.

 

 

А, и аз не виждам нищо лошо, докато се чувствам така, обаче само докато се сетя да се попитам - пред кого? И става дълго (и скучно) за разправяне.

Пред себе си. Аз не мисля, че човек трябва непременно да се пречупи или да убие егото си, за да бъде добър. Повече от ясно е, че не разбирам осъзнаването по начина, по който го разбирате вие.

 

Пред себе си. Аз не мисля, че човек трябва непременно да се пречупи или да убие егото си, за да бъде добър. Повече от ясно е, че не разбирам осъзнаването по начина, по който го разбирате вие.

 

Напротив, разбираш го. Нали веднъж писа за "надрастване", ма малко силово, а то е лек и естествен процес.

Само несигурните се стремят към сигурност?

По тази логика - само сигурните се стремят към несигурност, само умните към глупост, само богатите към бедност и т.н.

 

Пак ще попитам - какво толкова ви допада в това плакатче? Не се заяждам, интересно ми е как ви е текла мисълта, когато са ви харесали тези думи.

Само несигурните се стремят към сигурност?

По тази логика - само сигурните се стремят към несигурност, само умните към глупост, само богатите към бедност и т.н.

 

Пак ще попитам - какво толкова ви допада в това плакатче? Не се заяждам, интересно ми е как ви е текла мисълта, когато са ви харесали тези думи.

Този път е в десятката, според мен. Ти дори си го доразвила напълно вярно, така си е до едно.

Редактирано 15 декември 201411 г. от witness (преглед на промените)

Този път е в десятката, според мен. Ти дори си го доразвила напълно вярно, така си е до едно.

Ами...не е баш така. Доста хора предпочитат и дори им харесва да живеят несигурно, сигурността ги уморява, намират я за скучна.

Ами...не е баш така. Доста хора предпочитат и дори им харесва да живеят несигурно, сигурността ги уморява, намират я за скучна.

някои хора живеят несигурно не по собствено желание

Ами...не е баш така. Доста хора предпочитат и дори им харесва да живеят несигурно, сигурността ги уморява, намират я за скучна.

Чакай, че се объркахме... май и аз същото казах - ами да започнем пак отначало:

 

че само несигурните се стремят към сигурност - логично е, понеже всеки се стреми към каквото му липсва;

че сигурните се стремят към несигурност - ако разсъждаваме като едни хераклитовци, единственото сигурно нещо (в този плаващ свят, разбира се ) е несигурността;

оттам нататък, значи вече имаме сигурност и това е несигурността, понеже сигурността е несигурна;

и понеже сме сигурни (в несигурността), се стремим да се придържаме към нея (несигурността);

 

но несигурността е отрицание на сигурността, а отрицанието съществува само и единствено зависимо от отрицавания предмет;

отричайки сигурността, несигурността става несигурна, а сигурността сигурна, дори представена от несигурността...и пате в кълчища също, стигаме до

 

О, недостижим и сублимен миг

на несигурност,

на завръщане в същите тъмни градини..................

Чакай, че се объркахме... май и аз същото казах - ами да започнем пак отначало:

 

че само несигурните се стремят към сигурност - логично е, понеже всеки се стреми към каквото му липсва;

че сигурните се стремят към несигурност - ако разсъждаваме като едни хераклитовци, единственото сигурно нещо (в този плаващ свят, разбира се ) е несигурността;

оттам нататък, значи вече имаме сигурност и това е несигурността, понеже сигурността е несигурна;

и понеже сме сигурни (в несигурността), се стремим да се придържаме към нея (несигурността);

 

но несигурността е отрицание на сигурността, а отрицанието съществува само и единствено зависимо от отрицавания предмет;

отричайки сигурността, несигурността става несигурна, а сигурността сигурна, дори представена от несигурността...и пате в кълчища също, стигаме до

 

О, недостижим и сублимен миг

на несигурност,

на завръщане в същите тъмни градини..................

Видя ли сега, че не е чак толкоз ясно? Може да се каже още даже в тази връзка.

Абсолютна сигурност не съществува, както и абсолютна несигурност.

Всеки сам определя дали живее в относителна сигурност или относителна несигурност, в зависимост от разбиранията си.

Мисълта, че живееш в сигурност създава усещането за вътрешен мир, а мисълта, че живееш в несигурност поражда безпокойство, което руши вътрешния мир.

Така че, ако човек успее да промени мисленето си, може да постигне баланс и вътрешен мир.

Ето, че пак опряхме до мисленето.  

Абсолютна сигурност не съществува, както и абсолютна несигурност.

Всеки сам определя дали живее в относителна сигурност или относителна несигурност, в зависимост от разбиранията си.

Мисълта, че живееш в сигурност създава усещането за вътрешен мир, а мисълта, че живееш в несигурност поражда безпокойство, което руши вътрешния мир.

Така че, ако човек успее да промени мисленето си, може да постигне баланс и вътрешен мир.

Ето, че пак опряхме до мисленето.

Най-голяма неопределеност (несигурност) се получава при равни възможности .

Колкото повече равни възможности - толкова повече несигурност.

При много възможности се търси сбор от съвместими възможности (не всички и винаги са съвместими)...

А бе който му е интересно - "Теория на вероятностите".

Може да се пробвате и с "Термодинамика" - максимална Ентропия (неопределеност , несигурност)....има я даже в домашния Ви хладилник впрегната в работа , и на всякъде където можете да си го помислите...  

Тук философията не е много ! 

Ние като не знаем , хората са го мислили....!

Не само са го мислили , ами си и играят с нея - къде на сериозно , къде за забавление.  

Нищо страшно няма когато се знае и разбира..... това е ключът към баланса на вътрешния мир, а не някакви тайнствени , мистериозни и недостъпни за мислене промени на ...дявол знае какви измислици !

Който не знае и не разбира , с вяра (религия) може да запълни празното.То така се и прави от край време...

 

И още нещо съществено ! 

Несигурността се определя от околната среда (оня там някой друг , също е околна среда) !

Човек само решава задачите на ред за решаване , по по-добър или по -лош начин....

Не човек ги определя!

"Определя" значи дадено по условие ....т.е. човек определя само ако от него зависят условията на задачата , а не нейното решение....А то най-често не е така....

Но това са понятия и са друга тема на разговор....

Редактирано 16 декември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

някои хора живеят несигурно не по собствено желание

 

И това е така. Много зависи кой и какво разбира под сигурност и с какви нагласи подхожда към живота.

Чакай, че се объркахме... май и аз същото казах - ами да започнем пак отначало:

 

че само несигурните се стремят към сигурност - логично е, понеже всеки се стреми към каквото му липсва;

че сигурните се стремят към несигурност - ако разсъждаваме като едни хераклитовци, единственото сигурно нещо (в този плаващ свят, разбира се ) е несигурността;

оттам нататък, значи вече имаме сигурност и това е несигурността, понеже сигурността е несигурна;

и понеже сме сигурни (в несигурността), се стремим да се придържаме към нея (несигурността);

 

но несигурността е отрицание на сигурността, а отрицанието съществува само и единствено зависимо от отрицавания предмет;

отричайки сигурността, несигурността става несигурна, а сигурността сигурна, дори представена от несигурността...и пате в кълчища също, стигаме до

 

О, недостижим и сублимен миг

на несигурност,

на завръщане в същите тъмни градини..................

Кого цитираш  разбираш ли и ако щеш преосмисляш ли това което сте написал

 

И още нещо съществено ! 

Несигурността се определя от околната среда (оня там някой друг , също е околна среда) !

Човек само решава задачите на ред за решаване , по по-добър или по -лош начин....

Не човек ги определя!

"Определя" значи дадено по условие ....т.е. човек определя само ако от него зависят условията на задачата , а не нейното решение....А то най-често не е така....

Но това са понятия и са друга тема на разговор....

 

Несигурността е и най-прекрасното нещо на света, тъй като тя е полето, на което могат да поникнат всички възможности. Тя е предпоставка за развитие, за нови открития, за нов начин на мислене, за трупане на мъдрост.

"Повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат“

 

Ейбрахам Линкълн

"Вътрешният мир идва отвътре. Не го търси навън."

 

Сидхарта Гаутама Буда 563 - 483 г. пр. н. е.

Аз се чувствам по-добре като нещо ми се е получило,нещо съм направил както трябва,нещо смислено съм направил,когато ми благодарят за труда,когато поне ме наградят с едно "Благодаря",когато си намеря нещо към,което да се стремя,но не да го получавам наготово,ето най-лесния пример,който е играл някоя Survival игра,която има и мод за всичко наготово ще се сети : Survival всичко интересно всичко набавяш,за всичко се трудиш,превключиш ли на всичко готово се отваря нещо празно и си казваш "не е интересно така".

Но...как може да се постигне баланс и вътрешен мир?

Като се върнеш по пътя, по който си вървял до сега - просто сменяш посоката наобратно, това е "тайната".

Леле , ако не ти плащат , вероятно имаш проблем