Уроците на Матю Рикар - най-щастливият човек на света

 

 

http://www.gnezdoto.net/mydrost/801-urocite-na-matiu-rikar-nai-shtastliviqt-choven-na-sveta

Човек се ражда баланс и вътрешен мир. Но после, някъде по пътя, ги изгубва, изгубвайки себе си. 

Защото е твърде увлечен да гледа навън, по шарениите на света. А себе си забравя, като забравя да гледа навътре.

Това гледане навътре се нарича Медитация. Или още Осъзнаване.

Осъзнаването е наблюдение - без осъждане, без вкопчване. Наблюдение на всичко - дори и на мислите ти, и на чувствата ти. Седиш и наблюдаваш - в началото поне по час на ден.

Постепенно наблюдателят в теб се научава да е винаги "буден и нащрек, защото не знаеш кога ще дойде крадецът" (Исус).

А крадецът на Души е неосъзнаването, заблудата, лъжата, предразсъдъците, удобството на тълпата.

Връщането е винаги навътре към себе си. А там са и корените ти. Когато познаеш себе си, ще познаеш и онзи вътрешен баланс и хармония, които са твоята вродена същност.

Когато си центриран в сърцето си, ничии "мръсни крака" нямат значение и не могат да те изцапат.

Времето няма значение, когато си щастлив, че си жив.

В миналото хората са разговаряли с душите си, били са естествени, а не опасани като днес в кабелите и импулсите на шарените реклами и внушения. Били са естествени древните хора, а ние днес се превърнахме в умници, които непрекъснато бягат от себе си в света на илюзиите, така щедро раздухвани от високите технологии. Концентрирахме цялата си енергия в главите си, а за сърцата и душите си забравяме, улисани в гоненето на Михаля... от дисплея.
- http://aliya.blog.bg/drugi/2013/02/26/koi-e-satanata.1058365

17 зареждащи цитата от Мечо Пух

 

Мечо Пух и неговите приятели са неизчерпаем източник на мисли за живота, любовта, приятелството. И дори на пръв поглед да изглеждат наивни и забавни, те съдържат дълбок смисъл. Насладете се на 17 подбрани цитата от Мечо Пух и приятели.

1. - Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

2. - Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

3. Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

4. Какъв късметлия съм щом имам нещо, което прави сбогуването толкова трудно.

5. Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

6. Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.

7. - Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

8. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

9. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

10. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

11. Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.

12.- Кой ден сме? - Попита Пух..
-Сега е ДНЕС!! - oтговори Прасчо!
-Любимият ми ден!!! - Каза Пух...

13. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

14. Няма нищо по-хубаво от това деня ти да започне с щастлив край.

15. - Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!

16. Понякога... - каза Пух - най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

17. Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги..!

 

Даринка Янева

gnezdoto.net

Човек е господар на мислите си, създател на характера си, който на свой ред изгражда и оформя неговото състояние, заобикалящата среда и съдба. Като създател на сила, интелигентност, любов и като господар на собствените си мисли, той държи ключа към всички ситуации и притежава потенциала да преобрази и промени себе си по начина, който иска.

Джеймс Алън

Човек е господар на мислите си, създател на характера си, който на свой ред изгражда и оформя неговото състояние, заобикалящата среда и съдба. Като създател на сила, интелигентност, любов и като господар на собствените си мисли, той държи ключа към всички ситуации и притежава потенциала да преобрази и промени себе си по начина, който иска.

Джеймс Алън

Честно казано не знам кой е Джеймс Алан. Обаче знам какво би казал Гурджиев за горното - че живеем във фантазиите си, и е така. Може би ако прибавим едно "би могъл да" след "човек", ще се получи мъничко по-нещо си. "Човек е господар" - кой човек? Аз ли, или може би пилотът от Луфтханза. Кой знае какъв бяс го е яхнал някой си човек, най-малко той самият, докато си въобразява подобни безумия за себе си.

И не знам какво е вътрешен мир, ама знам какво е адът. Адът, това е безкраен миг, в който искаш да изчезнеш, но не можеш. Не е изключено да е някаква стъпка към вътрешния мир, де да знам?

И не знам какво е вътрешен мир, ама знам какво е адът. Адът, това е безкраен миг, в който искаш да изчезнеш, но не можеш. Не е изключено да е някаква стъпка към вътрешния мир, де да знам?

ние търсиме друг мир,този в света а не оня мир, за който Господ е казал на учениците Си: "Моят мир ви давам. Аз не ви давам тъй, както светът дава"  (Иоан. 14:27). "може ли човек да се сдобие с него без сам да се смири?както е казал Господ: поучете се от Мене, защото съм кротък и така ще намерите покой в душите си!мирът,който според апостола, надвишава всеки ум. така го нарича апостолът, понеже не може с никакви думи да се изрази това душевно блаженство!какво са чувствали хората,които са го придобили чрез Благодатта-тишина и мир в душите си,  с никакви думи не могат да я изразят,необикновена сладост,необикновена радост в цялото си сърце,необикновена топлина!когато ние не търсиме този мир започваме да измисляме и заучаваме някакви правила,философски виждания,занимаваме се с окутизъм,залитаме по други религий,четеме мечо пух,питър пан,а това още повече ни безчести,защото не постигаме мир и гнева,който е една от причините да няма мир не излиза от нас! 

 

 "Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна (Иоан. 16:24). Така е то!

Честно казано не знам кой е Джеймс Алан.

 

 

Джеймс Алън

(1864 - 1912)

 

Наречен е "литературната загадка" на ХХ век. Макар неговата творба "Каквото мисли човек" да се е превърнала в класика и бестселър в целия свят, за самия автор се знае твърде малко. Известно е, че е роден в Лестър, Англия. Баща му е заможен човек, но неблагоприятните икономически условия го разоряват и през 1878 г. фалира, а година по-късно е убит при трагични обстоятелства. Джеймс е принуден да напусне училище на петнадесет години, за да издържа семейството. По-късно Алън се оженва и става личен секретар на ръководителя на голяма английска компания. На 38 години достига момент, който той сам нарича кръстопът в живота си. Под влиянието на творбите на Толстой Алън осъзнава, че животът, посветен на печеленето на пари и харченето им за несериозни неща, е твърде безсмислен. Напуска работата си и заедно със съпругата си отива да живее в малка къща на югозападното крайбрежие на Англия, където се отдава на съзерцание и размисъл. Именно тук, в Илтракоум, Алън се заема да осъществи своята мечта за доброволна бедност, духовна самодисциплина и живот, посветен на простите неща, както учи неговият духовен наставник Толстой.

 

kibea.net

 

Джеймс Алън

(1864 - 1912)

Благодаря. Напоследък все по-често нямам сили да посягам към още информация, макар че е редно, ако изказваш мнение. Аз коментирах само цитата, не съм чела нищо от този писател.

 

 

когато ние не търсиме този мир започваме да измисляме и заучаваме някакви правила,философски виждания,занимаваме се с окутизъм,залитаме по други религий,четеме мечо пух,питър пан,а това още повече ни безчести,защото не постигаме мир и гнева,който е една от причините да няма мир не излиза от нас! 

 

 

Ще ти кажа честно - нищо от гореизброеното не е вредно, дори е съвсем полезно, ако е душеспасително и навременно. Иначе бихме били прекалено постни, пък и нали никой не се е родил научен (освен един Господ ), така че неведоми са пътищата божии.

А пък за гнева, той наистина е първи по реда на афектите и добрата част е, че хватката му може да се разхлаби и дори да те пусне. Лошата е, че природата не търпи празно и компенсира веднага с едно или дори няколко други, а следващите може да ти се сторят още по-неприятни. Какви ще са, вероятно зависи от природата, темперамента, не знам.

Когато гневът отпусне хватката и вече не можеш да се ядосваш както преди, може да се появи - както е при мен - унинието. Изглежда нищо работа... но е направо усмъртително. Все пак има начин да не поддадеш, що се отнася до психическите недъзи. Докато едно състояние се осъзнава като състояние, няма нищо опасно. А състоянията са временни при това, както всичко - така че си повтарам: ще мине, ще мине, само потърпи. И минава и приятното, и неприятното, като движеща се гледка в мен. Но трябва да се гледа, макар че в равна степен пречат и болката и интересът, и удоволствието, и всички чувства, усещания и т.н.

Чувал си сигурно, че бесовете могат да ти причинят зло, само ако бъдат поканени и допуснати. Молитвата помага също в най-лоши моменти, когато нищо друго не можеш да направиш, и смирението пред онова, което не можеш да промениш; но всичко това е възможно едва когато гневът е обезоръжен. Той наистина затваря всички възможности, затова е първото зло.

Благодаря.

 

Когато гневът отпусне хватката и вече не можеш да се ядосваш както преди, може да се появи - както е при мен - унинието. Изглежда нищо работа... но е направо усмъртително. Все пак има начин да не поддадеш, що се отнася до психическите недъзи. Докато едно състояние се осъзнава като състояние, няма нищо опасно. А състоянията са временни при това, както всичко - така че си повтарам: ще мине, ще мине, само потърпи. И минава и приятното, и неприятното, като движеща се гледка в мен. Но трябва да се гледа, макар че в равна степен пречат и болката и интересът, и удоволствието, и всички чувства, усещания и т.н.

Чувал си сигурно, че бесовете могат да ти причинят зло, само ако бъдат поканени и допуснати. Молитвата помага също в най-лоши моменти, когато нищо друго не можеш да направиш, и смирението пред онова, което не можеш да промениш; но всичко това е възможно едва когато гневът е обезоръжен. Той наистина затваря всички възможности, затова е първото зло.

За нищо, радвам се че бях полезна.

 

Не знам какво си преживяла, но не унивай, не се предавай !

Не сте длъжни никому (дори и ако мислите, че сте)

 

Запомнете:

Не дължите на никого обяснение за вашата житейска ситуация
Дали живеете сам, дали сте рзведен/а, дали имате съквартиранти, дали живеете с бившото си гадже, дали живеете с родителите си. Това е вашия живот – няма нужда от обяснения.

Вие не дължите на никого обяснение за приоритетите си в живота
Искате да отворите бизнес? Да станете пастор в църквата? Да продадете всичко и да скитате из Индия? Направете го.
Това са ваши решения и не е нужно да убеждавате другите, че сте прави.

Не дължите на никого извинение, ако наистина не съжалявате
Ако сте направили нещо, което някой друг не харесва, но вие не го чувствате така, не му дължите извинение. Извинението е начин да се поправи грешка и да се смекчи въздействието, което би имало върху другите.

На никого не дължите обяснение, ако искате да бъдете насаме със себе си
Не е нужно да се обяснява нуждата ви от това. Просто се радвате на това ценно време със себе си.

На никого не дължите обяснение затова какъв е хранителния ви режим
Ако някой се опитва да ви съди за това, не се хващайте за въдицата. Ваш избор.

На никого не дължите обяснение ако нямате партньор в момента
Дали е по стечение на обстоятелствата или защото така го искате – факт е – в момента сте сам/а. Не се оставяйте да ви манипулират, че сте твърде стар или че сте изтървали вече влака.

На никого не дължите обяснение за вашите религиозни или политически възгледи
Независимо дали сте демократ, консерватор, либерал, изповядвате католическа, християнска или мюсюлманска вяра, това е ваш избор и не дължите на никого обяснение за това.

Ще намерите повече Мир за себе си.

 

bg.checkonline4you.com

Аз, Ти, Той, Тя, Ние, това не са различия в градината на Влюбения в Бога Мистик!

- Джалал Ад-Дийн Руми

ХМ... по всичко изглежда, че схващането на пишещите по отношение на заглавието на темата са :

картинки, с мъдри съвети, постулати, и житейски заключения,

тук-там християнски или други мистични вливания,

както и напора към сугестивно-заучените "заклинания" на станалите модерни форми на позитивизма...

 

Защо пишат в тази тема хора, които никога не са били балансирани и с вътрешен мир.

Защо точно в тази тема хора, които вътрешните им парчета и фрагментация им създават проблеми, а пишат съвети за излизане от това. Излизане не е възможно - само заклинателно, но то това е сън, в съня. Изменението на един сън, чрез друг сън, не е събуждане, а стабилизиране на състоянието на сънуване.

 

Добре, да приемем че в тази тема е нещо като взаимопомощ на изгубващи се, изгубили се... Но нито един няма "намерил се". Кой кого "съветва" и изглежда че напомпването на вдъхновителни послания чрез заклинателни сугестии, изглежда на някого "спасение". Нещо като клуб за взаимопомощ между психично-проблемни хора. Спасение... от "ада" на пропадането, изгубването и вечния и поглъщащ всичко страх.

 

Това е мотивационен остен, доста силен, мощен...

 

От една страна - може би това може, това се прави, това е най-близо до спасяващия се, това му е реакцията... само и само да се вкопчи в нещо, докато е дупката.

От друга - изглежда че както всичко друго - "вътрешен баланс, хармония и вътрешен мир" са думички, които имат различно значение за всеки, който ги ползва. За всеки - според себе си/групата си.

Редактирано 11 април 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.....        (съгласен (бел.а.))

Ще си позволя да изясня нещата от живота , изхождайки от горе-посоченото в поста на Рамус :

Всички емоции  , както положителни , така и отрицателни , произтичат от , следствие са на непрекъснато възникващите конфликти между "Аз искам"(собственото Его) и "Това може"(околната среда (обективно) и човешките възможности (субективно)) .

Следва да се иска това което може !

 

Търсете , откривайте , решавайте и управлявайте конфликтите !

Субективните - за постигане на духовно равновесие , съответствие в себе си .

Обективните - за постигане на материално равновесие , съответствие с околната среда .

Защото и от положителни емоции също може да се страда !..... полудял от щастие златотърсач ....  !

Първото ако не се разбира - намират утеха в религиите (замазване на положението със заучени рецепти ).

Повечето пропускат (не знаят) второто .

Проблемите остават нерешени и ескалират....!

 

Това на първо място означава да надвиеш с Разум (знание и вяра) над собственото си Его , "Аз искам" !

В този процес вярата не е сляпо следвана пътеводна светлина (религия) , а средство за правене и придобиване на ново знание.....и т.н.....      Знание->Вяра->Правене =>Ново знание->......

 

Така не можейки да си обяснят нещата , не могат да намерят пътя и средствата...... 

Пък то не е много сложно за мислене , ако знаеш какво и как.......

Редактирано 11 април 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Само да напомня, че си прочел не това, което съм писал. Разбираема е позицията ти, но ти допълваш само твоя прочит с тия "уточнения".

Има много неща които не разбираш, по отношение на психодисциплините. Ти ги свеждаш всичките до прости обикновени положения, но те не са това, а са както са нагласени според общата ти парадигма.

 

Ако си беше поставил по-сериозно задачата да вникнеш повече в психопознанията, поне да се запознаеш по-дълбоко по отношение на тях, щеше повече да разбираш хората и периетиите им, които ги управляват отвътре. Нещата са много по-сложни отколкото описанията ти, които нито са издържани в тази посока, нито са поучителни и могат да се ползват. По същество ти правиш същото - като онова, което коментирах - представяш някаква опростена схема, чрез която се водиш през живота си и смяташ че като я следват другите и така ще карат "здравомислещо" като теб. И това поне трябва да ти каже, че нещата не са само до стъкмистики и конструкции, които непрекъснато провеждаш като "приземяващи", а са само твоя поглед относно някои неща, които по принцип нямаш очи да ги виждаш, освен през парадигмата на други положения, валидирани от теб за универсални принципи, правила и закони. И като си извел по едно, така караш и за всичко останало... на инерцията, щото иначе... няма място, време, важното че е налице позиция някаква.

Не е проблем че имаш позиция за всичко - така или иначе всички тук имат позиция за всичко. Но когато нямаш конкретни познания и разбиране относно конкретна много дълбока посока на познанието, това вече повлича несъответствия. Не за друг - за теб, защото така или иначе хората които виждат в каквото и да е нещо свое, ще се припознаят и ще се идентифицират с него. Няма значение кое какво е, нямат време да изследват, нямат сили да се задълбават...

 

Вътрешния свят е огромен, сложен, комплексен и не се подава нито на фрази, нито на математика. А опитите за описание от страна на философски, логически, идеологически или други схеми, само си хващат каквото им е потребно, за целите на потребяващите всичко това.

 

Няма никакъв смисъл за хората, които са потопени в изживяванията си на "пропадането в дупка" да им постулираш за проблема "искам-трябва", защото този модел нито е точен, нито обобщението ти е коректно.

Като цяло това е "триада" - ИСКАМ, МОГА, ТРЯБВА и взаимоотношенията в конфликтността са в несъвместимостите на мотивите и подбора им за определяне на цели и постигането им. Пример:

ИСКАМ<->НЕ МОГА, ИСКАМ<->НЕ ТРЯБВА са два коренно различни дисонанса.

Допълнително към всичко това - има толкова много разлики в проявленията на дисониращия мозък и породеното от него съзнание, че не се поддават дори на адекватна класификация, а само на условности, за целите на опитите за някакви работни хипотези и подреждания според въведени критерии. Дори и това е толкова относително, че... няма как познаващия го човек да го напъха в прости описателности.

 

И още нещо - запознаването на всичко това НЕ ПОМАГА С НИЩО в ПРОБЛЕМНИТЕ ХОРА - когато те са в кризисните си изживявания и пропадания, на тях им е невъзможно да "мислят" рационално. Изменя им се напълно целия вътрешен апарат по възприятие, осмисляне... Вътрешните центрове начело с амигдалата се стартират и изземват напълно функциите да определят вътрешното пространство. А еволюционно страховите изживявания са винаги приоритет, особено при жените, при които природата е засилила допълнително инстинктивните зони заради биофункцията им по възпроизвеждане на рода.

В ход са напълно сложни взаимодействия, които при всеки отделен индивид имат специфики.

 

Ти не си вникнал достатъчно в тия неща, а даваш описания, подчертаваш и смяташ че "допълваш". Претендираш че си сериозен човек, но понякога играта на сериозност не е нищо повече от игра.

И ако в други теми, може да се минава с общи приказки от общи описателни материалистични схеми, то тук навлизаш в напълно непознати за теб води. И си личи. Проблема е, че така компрометираш и вярните неща, които съдържа твоята парадигма. Но и в допълнение - ще подведе и много други хора, които иначе ще вземат казаното от теб като вярно, чрез убедителните прийоми, които си се научил да ползваш в словото си.

....

Не , че това което си писал в този си пост не е съвсем така (почти) ....

Но , преди да се занимаваш (да занимаваш хората) със сложното , трябва да си наясно с простото !

Ти на ясно ли си .....с простото ?! 

Иначе пак като религия се вижда !

При това още по-зле - никакви практически съвети за дейност няма , за разлика от религиите ! 

....."Не го разбирам - значи е много мъдро !" ....каква му е файдата ? 

 

Примерно : (къде са твоите примери ?!   - само сложнотии на поразия....пък то нищо такова няма !)

Всеки , който и да е той много добре знае , че при смърт на любим човек , колкото и да страда по него , умрелият няма да се върне от ТАМ !

От "Аз искам"-"Това може" трябва да се започне !

Но никой не иска да го приеме спокойно като даденост !

Не иска да владее и управлява собственото си "Аз искам!"......и страда!.....

Ами да страда ! Заслужава си го ! 

Или как ще обясниш щастието на златотърсача , дето умрял от препиване - не от друго....?!

Пък то е едно и също , само че в различните му крайности ! 

 

Примерно това :

"....начело с амигдалата се стартират и изземват напълно функциите да определят вътрешното пространство. А еволюционно страховите изживявания....."

- за който разбрал може и да е така , я е вярно - я не е , ама никого не "грее" .....

Следва да се иска това което може !.....

 

Пък моите "прийоми" са истината - съответствието на действителността !

За това са не просто убедителни , а верни !.......

Истина ти казвам ! Вярвай ми (като не разбираш) ! 

Редактирано 11 април 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

вместо съвети да даваш, опитай се да се обогатиш поне малко. Психичните разстройства са сложно поле. Нямаш никакъв шанс да ги постулираш с тия общи положения.

 

Кое е толкова невъзможно човек да не знае, и да не разбира. Като че е някак си срамно да си каже - е те тия работи не ги знам. Никога не съм се занимавал с тях, и явно не ми е работа да се занимавам.

 

Никъде не давам съвети за нищо, особено по отношение на психичните проблемни положения. Защото самия аз разбирам че каквото и да кажа, би било глупост. Би било елементаристика. Тук няма играта на "просто и сложно". Аз по принцип съвети не давам никому. И ти на друго място си писал подобно нещо - от тия народните ти мъдрости - като срещнеш заспал, завий го, но не го събуждай, защото ще те намрази... Защо тук не последва "мъдростта"  дори на собствените си писания?

 

Има моменти в които рискуваш да събудиш заспалия - дори с риск да те намрази, защото сънува кошмари. Има кошмарни сънувани комплекси от изживявания, в които е голям проблем по принцип събужданията. И те дори не са събуждания, а само... нещо си друго... Меките ти форми на съвети не вършат работа навсякъде, защото има и аспекти на вселената, живота и човека, които ти просто не ги разбираш. И не е никакъв проблем че не ги... а че просто не си даваш шанс с нещо да се обогатиш. Нещо да разшириш. Пишеш непрекъснато за науката и религиите едни и същи постулиращи описания. Подчертаваш, удебеляваш шрифтове - добре. Обаче как, като повтаряш непрекъснато нещо, би си дал шанса поне нещо да допълниш, поне нещо да разшириш. Проблема е също че ти самия се постулираш като религиозен субект с поведението си във форума - какво би било катастрофално ако просто някъде си кажеш - "абе... тука има нещо дето не го разбирам". Да те мотивира, да прочетеш, дори и да е в пряк разрез с приетото за вярно в самата ти описателна система. Това е разликата между религиозната личност и субекта на познанието - единия винаги държи да е вкопчен в границата на хоризонта си. А другия - не е. И като не е - си дава възможност да се разраства, дори и описанието му на света да пострада в предишен момент, но да премине неговата ограничителна естествена бариера.

 

Достатъчно интелигентен си за да зачетеш всичко това, заради туй съм го написал по този начин. Просто има моменти, в които човек трябва да спре... и да се замисли. За самия себе си - за живота, за бариерите, за границите и за вярата в тях - като твърди котви, и пояси с които да се привижда спасението на давещия се сред тъмния океан на вселената и живота.

 

И... предлагам да оставим темата на хората, които са организирали нещо като спонтанна комуна по взаимоспомагателство към проблемите си. На твое място бих се позачел... малко от тях отварят завесата на вътрешния си ад... И да вникнеш в него, е нужен кураж, много познание и много разбиране... Не съпреживяване, защото това е за между тях си. Не че и е възможно. Но за тях е важно да си правят техните си неща. Дори и не се разбират, но играят на разбиране, на съчувствие. Все пак - каквото им трябва, това ще си направят. Ти нищо можеш, нито е нужно да променяш каквото и да било...

 

Въпреки че... когато някой спи и сънува кошмари... някой, който вижда това, може да рискува и да го побутне, поне в опит да го изкара от кошмара му за момента.

Има мигове, в които е възможно. Има и такива, в които не е.

Има мигове в които трябва... и такива в които - не.

Има мигове в които иска той самия... но не може.

Има мигове в които той самия иска... но не трябва.

Има мигове в които той самия не иска - но трябва.

 

Има мигове в които сънуващия е потънал много надълбоко и за дълго. Има други мигове - просто мимолетно и повърхностно.

 

Има и още всякакви възможности. дори бледите ми опити за думички тук, са смешен опит за обхващане на безобхватното.

Няма рецепти за нищо, и никого.

Живота и хората сме по-сложни и дълбоки от всякакви опити да се обобщаваме. И все пак - се налага да го правим, поне докато израстваме, в пътя си към себе си...

 

Знае ли човек... може и да не е така.

Редактирано 11 април 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

....от тия народните ти мъдрости - като срещнеш заспал, завий го, но не го събуждай, защото ще те намрази... Защо тук не последва "мъдростта"  дори на собствените си писания?....

Защото тук не си ти най-важния за мен !

Очевидно съм те отвил и събудил - все е нещо ! 

Иначе потенциал имаш ! Може и да го размърдаш..... Кой знае?! 

Редактирано 11 април 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Притча, която ще те научи как да постигаш душевен покой

 

Учителят разказвал:

Когато бях млад, ми харесваше да плавам с лодка. Имах малка лодка, сам се носех в нея в езерото и можех да оставам там в продължение на часове.

Един ден седях със затворени очи и медитирах. Красивата нощ се превърна във вълшебно утро.

Изведнъж някаква лодка удари моята. Бях ядосан! Отворих очи и се канех да наругая този, който ме обезпокои, но видях, че лодката е празна. Нямаше върху когo да излея гнева си. Какво можех да направя? Нямах друг избор, освен отново да затворя очи и да намеря вътрешния си покой.

С изгрева стигнах до центъра вътре в себе си. Празната лодка стана мой учител. Оттогава, ако някой се опитваше да ме обиди, аз просто си казвах:

- И тази лодка също е празна.

 

gnezdoto.net