Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Aumi

Ключът към баланс и вътрешен мир

Препоръчан отговор


Има хора, които са зависими.
Начинът, по който живеят им се струва
единственият възможен начин, по който могат да живеят;
ето защо е трудно да ги измъкнеш от техния обичаен ад.
В противен случай е толкова лесно да се измъкнеш от своите нещастия:
просто престани да ги създаваш.
- Ошо

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Рискувайки да наруша идилията, искам да попитам нещо. А защо е нужен баланс и вътрешен мир? Не са ли противоречията това, което ни води напред? Противоречивите личности правят множество избори, в повечето случаи трудни... а не са ли трудните избори нещото, което ни прави по- силни? Животът не е ли твърде кратък, та да го прекарваме в размисли около собствената си личност?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За да не ни се струват така трудни изборите,които правим е необходимо да постигнем баланс и вътрешен мир.Всеки ще получи това,което е за него.Вътрешен мир се постига изключително трудно.Това означава да живееш в хармония със себе си,с околните,с природата.Ако можем да постигнем баланс между духа и душата,няма да се разболяваме,защото няма да има натрупани негативни чувства в самите нас.Аз не познавам човек ,който е успял да се освободи напълно от гнева,омразата,злобата,болката и обидата.Но всички ние се учим.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Целта е определяща . Решаващ е Пътят . Живеем в Решенията .

Целта е да оставиш нещо след себе си за другите , а не е да им съсипеш Живота. (може да се дискутира)

Следствие : Целта НЕ оправдава средствата !

Изборът на Път и Решения за постигане на Целта , винаги е твой ! Това е което ни прави щастливи или нещастни.....

Пътят е Трябва->Може->Искам .

Решението : "Искай каквото може ! Прави го както трябва ! " и ще бъдеш щастлив . Останалото е вяра и смирение в по-горе писаното , дори и да не го разбираш.....(вярата замества незнанието !)

Т.е. просто е , достъпно е за всеки !:)

Обикновено , обаче правят обратното и не разбират защо са нещастни - без да мислят дали трябва , дори и да не може , правят защото го искат .....! Следва закономерно нещастие...

Преодолей собственото си "АЗ Искам !". Така се постига баланс между външни дразнители и вътрешни потребности....

Избери да бъдеш щастлив !

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ключът към вътрешния мир за мен:

Имам само себе си, самодостатъчен съм и не завися от настроенията на околните!

Ако търсим щастието извън нас (т.е. някой да ни направи щастливи), то ние сме обречени на вечно нещастие...

=Бай ви Хой=


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 1.07.2016 г. в 10:21, by_chechi написа:

Целта е определяща . Решаващ е Пътят . Живеем в Решенията .

Целта е да оставиш нещо след себе си за другите , а не е да им съсипеш Живота. (може да се дискутира)

Следствие : Целта НЕ оправдава средствата !

Изборът на Път и Решения за постигане на Целта , винаги е твой ! Това е което ни прави щастливи или нещастни.....

Пътят е Трябва->Може->Искам .

 

Или условията и пречките са решаващи! Може да живеем с последствията!:D

Не целта а предназначението е да оставиш нещо след себе си!

Значи пътят е трябва да се оженя,възможно е и накрая искам!:D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понеже темата е "Ключът към баланс и вътрешен мир", та рекох да ви споделя това, което съм си сложил на wallpaper - моя набор! Де да можех и на акъл да го докарам като него - ВЕЛИК ЧОВЕК!!!

Не позволявайте поведението на другите да унищожи вашия вътрешен мир.png

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любовта е Ключа.  Тя Успокоява в Хармония и носи Баланса . А Секса запечатва това Състояние . 

Колкото и да си себичен и да се чувстваш самодостатъчен няма как да 'изравниш везните до Пълен Покой , ако нямаш Пълнота на Пламъка , родена от 

Сливането ти с другата ти "половинка" .  Двете Същности не са ли Съединени и Разтворени една в друга , никога не изпитват Блаженството на Покоя ..

Така е било и така ще бъде.

Който не го е Осъзнал .. означава , че все още не е "намерил"  Пътя си .. 

Явленията преминават през човешкия живот , Променят го , запълват  опит , трупат капацитет , изграждат , Еволюират .. 

Но няма ли я Любовта ..Основното Звено винаги ще зее Празно .. И никаква друга алтернатива няма да успее да го запълни .

И Илюзиите не вършат работа , защото в един момент Угасват ..  Илюзиите са Помощна Програма на Съзнанието .

Включват се когато има крещяща Нужда да се запълни някакъв дефицит или да се потуши болка от ментален характер ..

Но Илюзиите не живеят дълго ..Угасват ..Когато не се появят поне малко Сигнали за реалност на "създадената картинка" ..

Празнотата се Запълва Единствено от Любовта.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
преди 4 часа, _Alex&Vanko_ написа:

 

Или условията и пречките са решаващи! Може да живеем с последствията!:D

 

Не целта а предназначението е да оставиш нещо след себе си!

Значи пътят е трябва да се оженя,възможно е и накрая искам!:D

Така е , но до извора стигна - жаден остана :

Решението : "Искай каквото може ! Прави го както трябва ! " и ще бъдеш щастлив . Останалото е вяра и смирение в по-горе писаното , дори и да не го разбираш.....(вярата замества незнанието !)

В случая значи , че :

1. И да се ожениш , и да не се ожениш - няма значение (после съжаляваш :)) . Да се ожениш - така трябва , защото човеците сме два отделни пола (даже охлювите се "женят" :))!

2. Ако не си принц , за принцеса няма да се ожениш - така не може ! 

3. Ако все пак го сториш защото го искаш ще бъдеш нещастен .

П.П. Предназначението е да се продължи Живота (не само биологично !) , а целта е да оставиш нещо след себе си - тогава ще си изпълнил предназначението си ......

.....оправяй се сам нататък....

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 26 Юни 2016 г. в 14:01, веселия Роджър написа:

Рискувайки да наруша идилията, искам да попитам нещо. А защо е нужен баланс и вътрешен мир? Не са ли противоречията това, което ни води напред? Противоречивите личности правят множество избори, в повечето случаи трудни... а не са ли трудните избори нещото, което ни прави по- силни? Животът не е ли твърде кратък, та да го прекарваме в размисли около собствената си личност?

и си прав и не си прав

Реджеп Иведик

 

на 03 Юли 2016 г. в 2:29, _sirena_ написа:

Любовта е Ключа.  Тя Успокоява в Хармония и носи Баланса . А Секса запечатва това Състояние . 

Колкото и да си себичен и да се чувстваш самодостатъчен няма как да 'изравниш везните до Пълен Покой , ако нямаш Пълнота на Пламъка , родена от 

Сливането ти с другата ти "половинка" .  Двете Същности не са ли Съединени и Разтворени една в друга , никога не изпитват Блаженството на Покоя ..

 

 

трябва ти психолог на тебе, честно

нимфоманка ли си що ли само секс ти у главата

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 1.07.2016 г. в 12:53, Бай Хой написа:

Ключът към вътрешния мир за мен:

Имам само себе си, самодостатъчен съм и не завися от настроенията на околните!

Ако търсим щастието извън нас (т.е. някой да ни направи щастливи), то ние сме обречени на вечно нещастие...

=Бай ви Хой=

Да ме прощаваш приятелю, но никой не е самодостатъчен- дори и Господ. Независими от настроенията на околните, можем да си позволим, но не можем да игнорираме болката на близките си, тези които ни правят щастливи. Когато тях ги боли и теб те боли... И какво излезе? Май няма начин да си щастлив, ако някой не го направи. Щасттието е миг и си баш късметлия, ако успееш да го уцелиш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, веселия Роджър написа:

Щасттието е миг и си баш късметлия, ако успееш да го уцелиш.

нее, за някои може и да е миг, за мен е постоянно - всеки миг, всеки дъх

но трябва сам да се научиш на това

;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 7.07.2016 г. в 21:24, haidukpikaso написа:

трябва ти психолог на тебе, честно

нимфоманка ли си що ли само секс ти у главата

Напротив, разсъждава съвсем разумно и нормално.

Но, злобните и завистливи хора, като теб - имат нужда и от психолог, и от психиатър, и от психоаналитик.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове


ПРОШКАТА Е ДЪЛБОК АКТ. ТЯ НЕ Е ДУМА.

4fcfca189e5e88f5cae6e543e7d6c00f_L.jpg
 

Сигурно всеки е чувал думите „никога няма да му простя”. Такива изказвания са чисто механични и емоционални, предизвикани от гордост. Понякога показват твърдото намерение даже и да не размислиш върху случилото се.

Наблюдавала съм хора, които заявявайки това се чувстват „отгоре” над другия и едва ли не го наказват по този начин. Но както става ясно, емоциите и особено онези неизказаните, които държим в нас, могат да имат отражение върху здравето. Всяка негативна емоции остава и тежи, подобни мисли подклаждат разочарование.

Прошката е дълбок акт. Тя не е дума. Тя е пречистване от онова, което си очаквал, от онова, което те е наранило. И всъщност прошката не е към онзи, който ти го е направил. Тя е пускане на онова, което ти трябва да изчистиш. Другият човек е само катализатор, той ти е помогнал.

Oтношението към прошката е добър признак за това докъде си стигнал в съзнателното си развитие. Защото в един момент разбираш, че няма нужда от прошка. Разбираш, че другият човек е действал по начина, по който умее и познава, и който може да е съвсем различен от твоите очаквания за поведение на другите хора.

Прошката е разбиране и емпатия. Дълбоко разбиране, че всеки човек е различен. Тя е показател, че не приемаш нищо лично. Тогава няма нужда да прощаваш на никой.

„Прошката е акт на любов към самия себе си. Ще разберете, че сте простили на някого, когато го видите и не чувствате повече нищо. Когато чуете името му и не изпитвате никаква емоционална реакция.
Когато можете да докоснете раната и тя не ви боли, тогава ще знаете, че наистина сте простили. Разбира се, белегът ще бъде там също както остава върху кожата ви. Вие ще имате спомен за това какво е ставало, за това какви сте били, но след като бъде излекувана раната, тя повече няма да ви боли. Може би си мислите: Лесно е да се каже, че трябва да простим. Аз опитах, но не мога да го направя. Намирате си причини, оправдания защо не можете да простите. Но това не е истината. Истината е, че вие не можете да простите, защото сте научени да не прощавате, защото така сте го правили досега.”

Най-често в отношенията ни с близките възникват тези конфликти, които ни нараняват. Там чувствата на отхвърляне, предателство, обида се появяват лесно. Известно е, че най-много ни боли от най-близките. Там има повече очаквания. Там са нашите сродни души, които ни помагат да израснем.
И ако попадате в ситуация, в която сте обидени, чувствате, че е несправедливо отношението към вас и имате очаквания, обикновено имате желание за прекратяване на отношенията. Но ако те продължават да се повтарят, да влизате в същите ситуации, тогава помислете, че трябва да промените отношението си.

Всяка повтаряща се случка ни идва като изпит. И колкото и да е разбираме всичко, промяната става трудно. Иска се ниво на осъзнаване, иска се отворени възприятия и немеханично действие.

Всички емоционални реакции, свързани с друг човек, всички разочарования са поле за чистене. Вашата реакция може да е различна – от обвиняване на другият, до избягване на общуването с този човек. И дори и действията на другия човек наистина да са били нечестни, идва момент, когато е лесно да пуснеш.

Лесно е да пуснеш, когато имаш емпатия. Когато осъзнаеш, че човекът отсреща има ограничено поведение, различно от твоето. И ако проявиш благосклонност може да видиш дори чистата несъвършеност на човека отсреща.

Лесно е да пуснеш, ако не приемаш нищо лично. И тогава изпитваш дори желанието този човек да преодолее слабите си страни, които са го подтикнали да действа така срещу теб. Защото има хора, които неволно нараняват другите. И нараняват хора, които имат емоционални рани. Така става едно допълване и взаимопомощ.

Както и да бъде приета прошката, тя е свобода. Свобода от лошите усещания и наранени мисли, чистота в мислите. И всичко това носи спокойствие само на теб.

Видислава Тодорова

gnezdoto.net

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След като си публикувала тези размисли и страсти на чужд човек, няма ли да вземеш пример, най-накрая и да ги осъзнаеш наистина тези неща?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 15.07.2016 г. в 20:41, momolord написа:

След като си публикувала тези размисли и страсти на чужд човек, няма ли да вземеш пример, най-накрая и да ги осъзнаеш наистина тези неща?

Тя си мисли, че помага тука с чужди мисли и мъдрости а тя не може да измисли една! Дефицити запълва тука най-много постове, плюсове сигурно и теми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Да ви синтезирам по- простичко поста на Хайдукпикасо, та да сме наясно. Прощавам ти, в повечето случаи означава майната ти. Простиш ли веднъж, ще трябва да прощаваш всеки път. Да се греши е човешко, да се прощава е божествено, но... Бог може да прости всичко, но, това зависи само от едно- искреността на разкаянието. А него не можеш да го преметнеш с дарения, сълзи и обещания... Та, преди майната ти, опитайте се да видите, дали молбата не е искрена. Обратното е ясно- ако се наложи да прощаваш втори или трети път, прошката ти е безмислена...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това, което имате да вършите, е да бъдете, а не да бъдете това или онова. "Аз съм това, което съм" обхваща цялата истина. Методът се свежда до "Бъдете спокойни".
- Шри Рамана Махарши

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ne-pozvolqvaite-na-nikogo-da-slomi-dusha

Не позволявайте на никого да сломи душата ви.
Трябва да се изправите на собствените си два крака и да отстоите себе си.
Там ще са тези, които ще дадат всичко, за да ви видят сломени и неуспели, но вие никога не трябва да им давате повод за удовлетворение.
Задръжте главата си високо вдигната и с усмивка отстоявайте собствените си позиции.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как се държат умните хора с тези, които не им харесват

 

Ето какво правят те.

В идеалния свят всички хора, с които ни се налага да общуваме, са добри, внимателни, умни, щедри. На тях им харесват нашите шеги, а на нас – техните. Ние бихме живели в прекрасна среда, където никой никога не е разстроен, никой не се кара и не клевети другите.

Но, както вече сте забелязали, ние не живеем в идеален свят. Някои хора ни подлудяват, а самите ние сме способни да извадим от релси други. Не ни харесват тези, които не са внимателни към другите, резки са, пускат слухове, тикат си носа в нашите работи или просто не разбират шегите ни, но очакват ние да се смеем над техните. Навярно, сте си задавали въпроса, може ли да бъдем обективни по отношение на тези, които постоянно ни дразнят и с които за нищо на света не бихме искали да обядваме заедно, и как да се научим да бъдем доброжелателни с всеки човек, с който се срещаме.

Дори в идеалния свят е нереално да се създаде отбор само от хора, които ти се иска да поканиш на барбекю. Затова умните хора често общуват с хора, които не обичат. Те просто са принудени да го правят. И ето как го правят.

1. Те признават, че не могат да се харесват на всички.

Понякога попадате в капан, мислейки си, че сте добри. Смятате, че се харесвате на всички, с които се срещате, дори когато това не се случва. Но вие неизбежно ще се сблъсквате с трудни хора, които се изправят срещу това, което вие мислите. Умните хора знаят това. Те признават също, че конфликтите и разногласията са резултат на разликата в системите от ценности.

Човек, който не ви харесва, по принцип, не е лош човек. Причината за вашето неприемане е в това, че имате различни ценности и тази разлика създава напрежение. След като признаете, че не всички ви харесват и вие не се харесвате на всички поради разликата в ценностите, вие ще успеете да изключите емоциите при оценка на ситуацията. Това ще ви помогне да постигнете разбирателство.

2. Те търпят (а не игнорират или уволняват) тези, които не обичат

Разбира се, вие можете да се примирите с нечия непрекъсната критика, стискайки зъби в отговор на глупави шеги, или да не обръщате внимание на нечие досадно присъствие, но няма по-лошо нещо от това постоянно да подтискате раздразнението си. От гледна точка на резултатите, прекомерният стремеж да завоювате симпатиите на хората е доста по-голям проблем, отколкото отсъствието на тези симпатии.

Необходими са ви хора, които имат различни гледни точки и не се страхуват да спорят. Те обикновено са хора, които не ви дават да вършите глупости. Това не е лесно, но тях трябва да ги търпите. Често тези, които хвърлят ръкавицата или ви провокират, пробуждат във вас ново разбиране и ви помагат да придвижите групата към успеха. Помнете, че вие също не сте съвършени, но въпреки това, хората ви търпят.

3. Те са вежливи с тези, които не обичат

Независимо от чувствата ви по отношение на някого, човек ще се ориентира по вашето поведение и отношението към него и вероятно ще се отнася към вас по същия начин. Ако вие сте груб, другият по-скоро ще загуби приличие и ще ви нагруби в отговор. Помнете, че ако сте вежливи, хората ще ви търпят.

Умението да владеете лицето си има голямо значение. Длъжни сте да бъдете в състояние да покажете, че смятате човека за професионалист и да се отнасяте добре към него. Това ще помогне да не слизате до неговото ниво или да бъдете въвлечени в това, което той прави.

4. Те се стараят да нямат очаквания

Хората често имат нереални очаквания по отношение на другите. Можем да очакваме, че в определена ситуация другите ще действат точно така, както бихме действали ние, или да кажат това, което ние бихме казали, т.е. искаме да чуем в момента. Но това е нереално. Хората имат вродени лични черти на характера, които в повечето случаи определят тяхната реакция. Да очакваш от другите същите действия, които би предприел ти – значи да си готов за разочарование и раздразнение.

Ако човек всеки път предизвиква у вас едни и същи чувства – настройте съответно и очакванията си. По този начин, ще сте психически готови и неговото поведение няма да ви дразни.Умните хора правят това през цялото време. Тях никога не ги учудва поведението на несимпатичните му хора.

5. Те анализират не опонента, а себе си.

Независимо от това, което вие изпитвате, хората не могат да влязат в кожата ви. Важно е да управлявате чувствата си, когато имате работа с някой, който ви дразни. Вместо да мислите за това, че този човек ви дразни, съсредоточете се върху това как вие реагирате. Често не ни харесва в другите това, което не ни харесва и в нас самите. Освен това, те не създават „бутона“, те само го задействат.

Определете точно пусковите механизми, които биха могли да повлияят на чувствата ви. Тогава ще сте в състояние да предвидите реакцията, да я смегчите или дори да я промените. Помнете, че е по-лесно да промените вашето възприятие, отношение и поведение, отколкото да заставите някого да стане друг човек.

6. Те правят пауза и поемат дълбоко въздух

Има неща, които ви дразнят постоянно. Може би, това е колега, който постоянно не спазва сроковете, или момче, което се шегува глупашки. Разберете какво точно ви дразни и какво натиска бутона. По този начин, ще можете да се подготвите за това. Ако можете да направите пауза и да поемете контрола над бъдещия адреналин, а след това да се обърнете към интелектуалната част на вашия мозък, вие ще успеете по-добре да проведете преговорите и да обосновете вашите разсъждения. Дълбокото поемане на въздух и една неголяма крачка назад ще ви помогнат да се успокоите, да се защитите от прекомерна възбуда, и така да пристъпите към работа с по-ясен ум и открито сърце.

7. Те заявяват гласно потребностите

Ако някои хора постоянно ви досаждат, спокойно им дайте да разберат, че техния маниер на поведение и стил на общуване е проблем за вас. Избягвайте обвинителни фрази, опитайте да използвате формулата: „Когато вие…, то аз чувствам…“ Например: „Когато ме прекъсвате на съвещание, това аз чувствам, че не цените работата ми“. След това направете пауза и дочакайте отговора.

Възможно е, да забележите, че другият човек не е разбрал, че изказването ви още не е завършило или колегата ви така да е развълнуван от идеята си, че възбуден да не ви е изчакал.

8. Те поддържат дистанция

Ако всички останали начини не помагат, умните хора създават дистанция между себе си и тези, които не им харесват. Извинете се и вървете по своя път. Ако това става на работа, преместете се в друга стая или сядайте на другия край на масата на заседанията. Намирайки се по-надалеч и имайки перспектива, вие може да сте в състояние да се върнете към обсъждане и взаимодействие с тези хора, които не ви се харесват и да не се безпокоите за тези, които не ви харесват,

Разбира се, всичко щеше да бъде по-просто, ако можехме да прощаваме на хората, които не ни харесват. За съжаление, всички знаем, че това в живота трудно се получава.

...

Автор  Дейвид Уилям

Източник: http://www.lifehack.org

 

http://www.lifehack.org/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Aumi написа:

 

Дори в идеалния свят е нереално да се създаде отбор само от хора, които ти се иска да поканиш на барбекю. Затова умните хора често общуват с хора, които не обичат. Те просто са принудени да го правят.

Я, ама тоя автор от къде е разбрал колко съм умен ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Музиката е лекарство, по-силно от лекарствата

 

deJILJfaqi8.jpg

Съществуват над 400 научни изследвания, които доказват, че музиката лекува. Ползите от музиката включват подобряване на имунната система, намаляване на стреса, регулиране на настроението и други. Все проблеми, при които лекарствата се затрудняват.

Изследването е публикувано в Trends in Cognitive Science.

„Имаме убедителни доказателства, че терапията с музика може да се използва както в операционните зали, така и в семейни клиники“, казва професор Левитин от отдела за психология към университета Макгил (McGill University). „Способни сме да документираме неврохимичните механизми, чрез които музиката влияе в четири насоки – управление на настроението, стрес, имунитет и социализиране.“

Разбира се, ние знаем, че музиката може да се използва като медиатор на настроението – слушаме музика, когато искаме да се успокоим или да се мотивираме. Истината е, че хората използват музиката повече от кафето и алкохола, когато става въпрос за изпускане на напрежението.

Музиката, както всички приятни усещания, се състои от два компонента – очакване и получаване. Допаминът, който е сигнализиращ сигнал на мозъка, се свърза и с двете фази. Но невролозите все пак не знаели как музиката предизвиква еуфория.

Ключът към разкриването на загадката са естествените опиоиди в мозъка. Проф. Левитин и колегите му показали, че блокирането на опиоидните сигнали чрез лекарство, наречено налтрексон, намалява удоволствието от слушането на любимата музика.

Доказателството, че опиоидите в мозъка са отговорни за насладата от музика е, че във фазата на очакване на песента удоволствието не се променя от действието на лекарството. Опиоидните рецептори се включват чак във фазата на получаване.

В друг експеримент, Том Фриц (Tom Fritz) от института Макс Планк в Лайпциг и Даниел Боулинг (Daniel Bowling) от Виенския университет са използвали специален апарат, който свързва музиката с физическа тренировка – звуците се променят с промяната на усилията, които полага трениращия и ритъмът съвпада с темпото на трениране. Резултатите показали, че така хората се изморявали два пъти по-бавно.

Въпреки че тепърва предстои музиката да навлезе в медицината, хората се възползват от благотворното ѝ въздействие всеки ден.

http://xfakti.com/музиката-е-лекарство-по-силно-от-лекар/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

съгласен съм че музиката лекува

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...