преди 37 минути, Търсещ истини написа:

Смущава ме, че "кефът" нарушава вътрешния мир, предизвиква емоции (положителни). Дали вътрешният мир не е трайни положителни емоции, каквито лекарите наричат Мания?

Заради това е необходимостта от непривързаност към действието и резултата. Подобна мотивация е трудно да си представим. Трябва да се отчете това, че постигналите я, както и изобщо постигналите траен баланс в живота си, не се стремят към щастие в смисъла влаган от повечето хора. Това е вероятно важна подробност - щастието такова, каквото си го представяме обикновено, не може да бъде поддържано дълго. Балансът изисква непрекъснат обмен. И в съчетание с липсата на привързаност, това означава да не участваме в този обмен заради това, което очакваме да получим. Реално нас трябва "да ни няма". Докато "нас ни има", докато желаем нещо за себе си, дори и ако желаем баланс за себе си, това е свързано с очакване, също с реакция от страна на обкръжението спрямо желанието ни, което ще доведе до дисбаланс. 

Казано най-кратко - истинският баланс е състояние на отдаденост, без привързаност, без очакване за лична изгода и без значение какво ще получиш в замяна. Това е трудно да се приеме, а какво остава да го осъществи някой. Но дали на този някой ще му харесат или не, няма значение - щом се търси баланс, тези условия си мисля, че са неизбежни.

преди 21 минути, Shiniasu написа:

истинският баланс е състояние на отдаденост, без привързаност

На мен ми мяза на напълно разочарован и отчужден от взаимоотношенията човек, но се отнасям с уважение към мнението ви. Когато се достигне подобно разочарование, когато сърцето му е окончателно  разбито, човек е готов да приеме смъртта, но ако нещо го спре, примерно решението да проповядва учение, може да стане Буда.

преди 20 минути, Търсещ истини написа:

На мен ми мяза на напълно разочарован и отчужден от взаимоотношенията човек, но се отнасям с уважение към мнението ви. Когато се достигне подобно разочарование, когато сърцето му е окончателно  разбито, човек е готов да приеме смъртта, но ако нещо го спре, примерно решението да проповядва учение, може да стане Буда.

Да, ок. За мен лично балансът е нещо което трябва да се търси, за да се постигне. С разочарование и бягство от действителността си мисля, че не се постига. А за Будата не забравяй, че е вярвал в прераждането. Това променя представата за баланса и светогледа изобщо. 

преди 38 минути, Shiniasu написа:

Да, ок. За мен лично балансът е нещо което трябва да се търси, за да се постигне. С разочарование и бягство от действителността си мисля, че не се постига. А за Будата не забравяй, че е вярвал в прераждането. Това променя представата за баланса и светогледа изобщо. 

Буда е смърт без прераждане. Така съм чел. Не съм гледал  дискусията в Религия.

Представата ми е, че е толкова омиротворен (или умиро-творен), че нищо не го свързва с живота. Всичко му е все едно (1= всичко; много богат израз- всяко едно нещо изразява всичкото, всичко е еднакво, едно да знаеш, знаеш всичко  ). Не бяга от живота, върши си безстрастно ежедневното за задоволяване биологията, но  нищо не го влече. Равнодушие, вялост, занесеност.

Това е "вътрешен мир". На мен не ми допада.

Това си е твоя представа на базата на каквото си чел или чувал. Така, както си го описал, няма кой да му хареса. Но Будизмът е за друга тема. 

преди 10 часа, haidukpikaso написа:

Там вляво има ключ. Стига блъска.

на 4.05.2020 г. в 23:00, haidukpikaso написа:

Смутен съм

 

Да спра да говоря и да слушам като робот?

Да спра да се оплаквам?! По- добре недоволен човек, отколкото доволна свиня

Да спра да се тревожа за бъдещето, което мога да управлявам сам и да съм благодарен на тези, които ми дават копаня с помия?

Да работя упорито (без да се оплаквам). Роб, наведен пред господаря.

Да се доверявам на всичко, да ме лъжат, да ме правят на дете. 

Като цяло да бъда благодарен, като просяк пред църквата

КЪДЕ НИ ВОДИТЕ? ТОВА ЛИ Е ВЪТРЕШНИЯ МИР... НА РОБА?

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Смутен съм

 

Да спра да говоря и да слушам като робот?

Да спра да се оплаквам?! По- добре недоволен човек, отколкото доволна свиня

Да спра да се тревожа за бъдещето, което мога да управлявам сам и да съм благодарен на тези, които ми дават копаня с помия?

Да работя упорито (без да се оплаквам). Роб, наведен пред господаря.

Да се доверявам на всичко, да ме лъжат, да ме правят на дете. 

Като цяло да бъда благодарен, като просяк пред църквата

КЪДЕ НИ ВОДИТЕ? ТОВА ЛИ Е ВЪТРЕШНИЯ МИР... НА РОБА?

от твоята камбанария е така

от моята обаче не е -

Спирам да говоря, когато съм казала всичко. Аз наистина и не говоря много.

Не се оплаквам - благодаря на Бог за всеки ден.

Това с доверието и аз го задраскам че много използвачи се навъдиха.

и те така

преди 15 минути, haidukpikaso написа:

от твоята камбанария е така

от моята обаче не е -

Животът е поредица от избори. Те ни правят различни. 

преди 12 минути, Търсещ истини написа:

Животът е поредица от избори. Те ни правят различни. 

И това също. Стига да си имал възможност за избор е ок.

преди 1 час, haidukpikaso написа:

благодаря на Бог за всеки ден.

Ако нямате съображения да пазите тайна, моля, кажете пастир ли сте или сте от Божието стадо?

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

Ако нямате съображения да пазите тайна, пастир ли сте или сте от Божието стадо?

Имам предвид следното:

Ако сте пастир, то по- горните съвети се отнасят до другите, а не до вас. 

а ти не си ли от стадото, не вярваш ли в Бог

преди 19 минути, haidukpikaso написа:

а ти не си ли от стадото, не вярваш ли в Бог

Атеист съм,Ключът към баланс и вътрешен мир намирам в психологията, а не религията

 

Приемам за обичайно, ако haidukpikaso не отговаря на питането ми дали е пастир в християнския смисъл.

Обаче моля читателите да се отнесат критично към послания,  в които от човека се иска да бъде до глупост смирен, отстъпчив, работлив и кротък при доене и да обича този, който го води с кривака. Това е мечтата на управляващите безсловесно стадо.

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

 

 

Приемам за обичайно, ако haidukpikaso не отговаря на питането ми дали е пастир в християнския смисъл.

Обаче моля читателите да се отнесат критично към послания,  в които от човека се иска да бъде до глупост смирен, отстъпчив, работлив и кротък при доене и да обича този, който го води с кривака. Това е мечтата на управляващите безсловесно стадо.

Може да се каже че съм пастир.

Наскоро един мой познат ме попита по телефона дали съм намерил вътрешния си мир.

Първо-сигнално се сетих за тази тема. За да го намериш въпросния вътрешен мир, то първо трябва да го загубиш. В повечето случаи някой извън теб го разклаща въпросния мир и баланс, а в някои случаи и го срива за по-малко и от секунда.

Повечето хора се барикадират с какви ли не неща, само и само, за да не допуснат в бъдеще въпросния да не бъде разклатен или сринат. Образно казано повечето стават "стъклени" хора, а не калени личности. С една дума - затварят, се във себе си. Всичко си зависи от душата на човек, която някои отричат и убеждават другите, че трябва да се страхуваме, че трябва се предпазваме, че т.н., за да може да се сдобием с правилния ключ или предпазим вътрешния си баланс с мир. На това аз му викам да скроим съответните предразсъдъци и живеем в една илюзия на баланс и вътрешен свой мир.

Реално, универсалния ключ е най-близкия човек до теб сега. В християнството това е съпружеският човек с който сте си дали взаимна клетва. Съвместния живот с човек който да ви допълва е метода.

Поради естеството, че човек е свободен и естеството на обществото, то не винаги доверения човек е до вас, затова и човек трябва да се научи на кой може извън семейството да се довери.  

В основата да запазиш баланса, вътрешния мир е не да търсиш защитник, а да си откровен, а за другото, вярата в Бог, в доброто, и ред други неща по един невероятен начин (чудо, а не магия) ти помага да си възвърнеш баланса, вътрешния мир.

Кратко: Устойчивостта на баланса и вътрешния мир на човек се състои до колко човек праведно живее и до колко се влияе не от семейната среда, а от обществената.

На хората без семейна среда им е по-трудно. Това не означава, че е невъзможно, но на каква цена?!

Не трябва да се страхуваме, че въпросния баланс, вътрешен мир ще бъде нарушен, а да умеем да го изживеем въпросния дискомфорт.

Да се търси ключ за мен е глупаво, защото и с други способи може да влезеш в твоята душа и не да я принудиш, а да я приведеш във мир и възвърнеш баланса.

Правете любов, а не война!!!

Пазете сърцата си !

Някои изглежда са доста песимистично настроени или може би враждебни, за да имат такива възгледи. Според това, Ние сме `убави, а ония- кофти. Дъвки за изплюване. Нехора.

Смятам, че такива човеконенавистни разбирания увреждат сърцето на човек. Правят го безпощадно. Християните са се стремили към доброта, към братство. Брате, казват те на другия, призовават за добро. Казват, че който е направил добро, той на бога им го е направил. Пък някои.. смятат че има хора за заплюване и омраза. 

Това не подобрява психическото състояние. не носи баланс и вътрешен мир, а посажда червея на омраза.

Няма да се извинявам, че обичам да пия сама кафето си - просто предпочитам да си мълча и да наблюдавам света, отколкото да споделям дните си с хора, които бълват непрекъснат поток от ненужна информация и клюки за хора, които бегло познавам или дори не познавам.
Няма да се извинявам, че допускам малко хора до себе си - какво да си говоря с някой, който е далеч от светоусещането ми. Самотата не е да си сам, а да си свободен. И да бъдеш себе си. Самотен можеш да си и в стая с 20 души, които не докосват нито една струна в душата ти. Тогава е страшно.
Няма да се извинявам, че не се отказвам. И че и в най-тежките моменти вярвам в щастливия изход на нещата.
Няма да се извинявам,че понякога избирам да съм начумерена и сърдита. Просто фалшивите усмивки не ми приличат.
Няма да се извинявам, че харесвам света си и малкото хора, които са в него. Няма да се променя и няма да го напусна, само за да докажа нещо на някого.

Моника Белучи

на 15.05.2020 г. в 8:52, Търсещ истини написа:

....не подобрява психическото състояние....

Това твърдение е произволно !

На първо място човек трябва да познава себе си !

Психическото състояние е производна на Духа и Разума (Съзнание)  . А Дух и Разум без Вяра няма , не могат да съществуват ! 

Това е решаващо !

.....Каква е Вярата и респективно Религията обслужваща Вярата е друга тема .....

Външните фактори влияещи върху Духа и респективно психиката са определящи !

.........под влияние на външни фактори може да се полудее (едва ли някой се съмнява) , какъвото и Съзнание да имаш . Ако ги няма пак може да се полудее (сензорна депривация).......

За илюстрация : https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=109&Level=3

Т.е. регулирането на отношенията в които се намира единството определящо-решаващо дава баланс на вътрешния мир.....

Най-често простичко се изразява в : " Трябва да се иска това което може ! "   ("Малкия принц" - Екзюпери)......

Или най-общо казано , следва да се контролира Лакомията във всичките й форми на проява ! 

......................

И най-накрая за този пост : http://setmodels.net/polezno/zigmund-froyd-ili-vechni-citati-na-edin-genialen-chovek

 

преди 1 час, haidukpikaso написа:

...Моника Белучи

Т.е. харесва ми , но в никакъв случай не може да представлява авторитет по въпроса . Е само илюстрация за начините на отделна личност.....

Което не доказва нищо ! При друг , начините за постигане на баланс във вътрешния мир може да са други.....

Което се и наблюдава ! 

на 19.07.2020 г. в 15:34, by_chechi написа:

" Трябва да се иска това което може ! " 

Не ми е известно как е написано в оригинала, но на български трябва да звучи по този начин: Трябва да желаеш това което можеш.

В случай, че желаеш нещо, а  не можеш, то първо трябва да дадеш. Колкото повече го желаеш това, а не можеш, то има два основни начина, за да го получиш:

1. Даваш повече. 

2. Даваш каквото можеш да си позволиш + собствен труд. 

Баланса в този свят е гарантиран. Нещо е за сметка на друго нещо. 

В психологията няма "вътрешен мир". Има индивидуални характеристики на начина по който индивида се справя с заобикалящата го среда.

Човек е елементарна система = Неговото его и всичко останало. В даден момент на база на изградения в него мироглед той пожелава да се възпроизведе или не. 

Към момента той не е в състояние да се възпроизведе сам. 

Когато е дете, то човек получава неща от своите родители. Как ще ги ползва е негов собствен избор. В последствие става възрастен и до колко ще разчита на неговите родители отново да му дават каквото желае не е свързано с негов избор, а е свързано, че неговите родители са до време. Това определени хора не разбират. Колкото по-рано индивида разбере това и вземе в свои ръце живота си = толкова по-добре. 

Малцина индивиди се развиват до родителското его. То е свързано с: Да даваш повече от себе си, но в замяна да не желаеш. 

В днешно време има достатъчно на брой псевдо-родителски егоисти. Те са възрастни деца. Мислят, че след като са възрастни, то им е позволено да нареждат на други възрастни, на други деца какъв да им е живота. Те се възгордяват, че са по-умни. Започват да нареждат какво да искаш, какво ти е потребно и т.н. и как да постигнеш въпросните неща. Заменят вид желания с набор от необходими искания или изисквания. Опитват се да направят обществото подобие на техния мироглед. От там на сетне вече не е въпрос на психологията, а на социологията.