Ти моите постове ако наричаш спам , то вашите какво са тогава ?!

Той , самият Гурджиев сам по себе си е спам !....

(ето този ми пост е спам , и ако искаш апелирай модераторите да го изтрият)

Добре, да приключваме тогава с Гурджиев и последната част от "Животът е реален само тогава, когато Аз съм", за да разчистим място за по-смислени постове.

------------------------

 

И така, всеки човек, ако е само обикновен човек, тоест такъв, който никога съзнателно не е „работил над себе си”, има два свята; а ако е работил над себе си и е станал, така да се каже, „кандидат за друг живот”, даже три свята.

 

Въпреки факта, че всички без изключение, прочитайки това изявление положително ще ме помислят за напълно полудял, аз въпреки всичко ще продължа да развивам логическите следствия на този крайно смахнат възглед.

 

Ако действително искате да узнаете истината, аз ще ви кажа как стоят нещата и защо произнесох такъв абсурд.

 

Преди всичко трябва да се каже, че в излиянията на разните окултисти и други без-волни паразити, когато обсъждат духовни въпроси, не всичко е напълно невярно.

 

Онова, което те наричат „душа”, наистина съществува, но не всеки непременно има такава.

 

Душата не се ражда заедно с човека и не може нито да се разкрие, нито оформи в него, докато тялото му не бъде напълно развито.

 

Тя е разкош, който може да се появи и да достигне цялостност само в периода на „отговорната възраст”, тоест, в зрелостта на човека.

 

Душата, подобно на физическото тяло, също е материя – само че се състои от „по-тънка” материя.

 

Материята, от която е образувана душата и от която тя по-късно се храни и усъвършенства, е изработена изобщо по време на процесите, ставащи между двете главни сили, на които е основана цялата Вселена.

 

Материята, покриваща душата, може да бъде произведена изключително чрез действието на тези две сили, наричани от древната наука „добро” и „зло”, или „утвърждение” и „отрицание”, докато съвременната наука ги нарича „привличане” и „отблъскване”.

 

В общата наличност на човека тези две сили имат своите източници в двете основни психични функционирания, вече споменати по-рано.

 

Единият от тях съвпада с функцията, чиито фактори произлизат от резултатите на впечатленията, получени отвън, а другият се явява функцията, чиито фактори произтичат главно от резултатите на специфичната работа на органите, характерът на които е наследствено обусловен.

 

В общата наличност на човека, както и във всичко във Вселената, ту едната, ту другата от тези съвкупности от функции може да служи за източник на една от силите, изисквани за процеса, за който говорим.

 

За този процес не е важно да знаем коя от двете сили е утвърждаваща и коя отрицаваща; това, което има значение е, че когато едната утвърждава, другата отрицава.

 

Пълната реализация и точното определяне в човека на тази съвкупност от функции, чиито фактори са създадени от впечатленията, идващи отвън, е наречена ”външен свят на човека”.

 

И пълната реализация на другата съвкупност, чиито фактори са възникнали от автоматичното протичащите „преживявания” и рефлексите на организма – особено на органите, чиито характеристики са наследствено предадени – е наречена „вътрешен свят на човека”.

 

По отношение на тези два свята човекът се явява в действителност просто роб, защото неговите разнообразни възприятия и прояви не могат да бъдат други, освен съответстващи на качеството и природата на факторите, съставящи тези съвкупности.

 

Той е принуден по отношение на своя външен, както и на вътрешния си свят, да се проявява съгласно командите, получавани от някой от факторите на едната или другата съвкупност.

 

Той не може да има своя собствена инициатива; той не е свободен да иска или да не иска, но е подчинен пасивно да изпълнява този или онзи „резултат“, произтичащ от другите външни или вътрешни резултати.

 

Такъв човек, тоест човек, свързан само с два свята, никога нищо не може да прави; напротив, всичко се прави чрез него. Във всичко той е само сляп инструмент на капризите на неговите външен и вътрешен светове.

 

Висшата езотерична наука нарича такъв човек „човек в кавички”; с други думи, той е наречен човек и в същото време не е човек.

 

Той не е човек такъв, какъвто трябва да бъде, защото възприятията и проявите му произтичат не по негова собствена инициатива, но или под въздействието на случайни причини, или в съответствие с функциите, подчиняващи се на законите на двата свята.

 

В случая на „човек в кавички” „Аз-ът” отсъства и онова, което заема мястото му и „изпълнява неговата роля”, е факторът на инициатива, произлизащ от една от двете гореспоменати съвкупности, в която центърът на тежест на неговото общо състояние е разположен.

 

„Аз-ът” на реалния човек представлява онази съвкупност от функции на общата му психика, факторите на която произтичат от резултатите на съзерцанието или, просто от контакта между първите две съвкупности, тоест между факторите на неговия вътрешен и неговия външен свят.

 

Съвкупността от прояви на тази трета функция на общата психика на човека също самата представлява свят, но в този случай, третият свят на човека.

 

И по този начин, третият свят на човека е, строго погледнато, както древната наука го разбирала, реалният „вътрешен свят” на човека, като противоположност на реалния „външен свят”.

 

Аз ще наричам тази трета определена съвкупност от функции в общата психика на човека със същото име, дадено ѝ в далечното минало, тоест: „светът на човека”.

 

Съобразно тази терминология, общата психика на човека в нейната окончателна форма е разглеждана като резултат от съгласуваността на тези три независими свята.

 

Първият е външният свят – с други думи, всичко съществуващо извън него, както онова, което може да вижда и усеща, така и невидимото и неосезаемото за него.

 

Вторият е вътрешният свят – с други думи, всичките автоматични процеси на неговата природа и механичните реакции на тези процеси.

 

Третият свят е неговият собствен свят, независещ нито от „външния му свят”, нито от „вътрешния му свят”; това ще рече, че той не зависи от капризите на процесите, протичащи в него, както и от несъвършенствата в тези процеси, които ги предизвикват.

 

Човекът, който не обладава свой собствен свят, никога нищо не може да прави по своя инициатива: всички негови действия „се правят” в него.

 

Своя инициатива за възприятия и прояви може да има само този, в чието общо наличие е била формирана, по независим и съзнателен начин, съвкупността от фактори, необходими за функционирането на този трети свят.

 

Следователно, напълно очевидно е, че цялата тайна на човешкото съществуване се състои в разликата във формирането на факторите, необходими за тези три относително независими функции на общата психика на човека.

 

И разликата се заключава единствено в това, че факторите на първите две съвкупности са формирани от само себе си, съгласно законите, като следствие на независещи от тях случайни причини, докато факторите на третата съвкупност са формирани изключително посредством преднамерено смесване на функциите на първите две.

 

И наистина в този смисъл трябва да се разбира изказването, общо за всички древни религиозни учения, че „човек получава всичките си възможности Свише”.

 

Необходимите фактори за трите съвкупности са формирани в човека, както всичко в цялата Вселена, от съответстващи вибрации, дали излъчващи се в даден момент от източника на възникването си, или предварително кристализирани с цел по-нататъшно възникване, съгласно втория фундаментален космичен закон, наречен «Закон на Седемте».

 

За да обясня какво означавам с вибрациите, за които току-що говорих, мога веднага да приведа като превъзходен пример причините за факта, че днес в големи количества се множат враговете ми с необичайно вътрешно отношение към мен и сега съм във взаимоотношения с тях отвсякъде.

 

Сред различните типични аспекти на това необичайно вътрешно отношение от страна на умножаващите се мои врагове, ще вземем за обяснението си само следния:

 

Няма, така да се каже, нито едничък от заклетите ми врагове, който в едно или друго от обичайните си състояния, не би бил готов „да продаде душата си за мен”. 

 

„Какъв абсурд!”, ще си помисли всеки от читателите ми. „Как е възможно един и същ човек да има към друго лице две толкова диаметрално противоположни отношения?”

 

Да, от повърхностна гледна точка, това е абсурд – и все пак, в действителност, е така.

 

Наистина, това е неопровержим факт, факт, който при желание може да бъде демонстриран във всичките си детайли, не само на практическо ниво – искам да кажа с нормални средства, достъпни за всекиго – но също така научно, с използване на всички „диагностики” на разните отрасли на днешната официална наука, такива като юриспруденция, химия, физика, медицина и прочие… и, струва ми се, самата психоанализа.

 

Освен това, няма нищо по-лесно за демонстриране, първо, защото подходящи обекти за изследване могат да бъдат намерени безплатно с хиляди, и нещо повече – и това е най-важното – защото такива изследвания имат за отправна точка принципа, който аз вече доказах и формулирах по начин, напълно приемлив за всякаква категория учено същество.

 

Този принцип, който е отвъд всяка научна полемика, аз дефинирах в следните термини:

 

„Остротата на противоречието, появяващо се между две диаметрално противоположни действия, е право пропорционална на продължителността на тяхната среща.”

 

И действително, така е. Колкото по-дълго някой е в непосредствени отношения с мен, толкова по-голяма сила показва по-късно в диаметрално противоположните действия, които проявява към мен.

 

И тази психо-физическа комбинация, възникваща във взаимоотношенията на хората – макар и невероятна на пръв поглед – работи въобще по простия начин, който се каня да опиша.

 

Най-напред трябва да знаете, че навсякъде в цялата Вселена всяка концентрация, към каквато и разновидност да принадлежи, има свойството да изпуска излъчвания.

 

Приемайки, че в човека формирането на трите съвкупности от функции на неговата обща психика се явява като възникване на резултати, произлизащи от различни източници, всеки от тези източници също трябва сам по себе си да има свойството да изпуска излъчвания.

 

Точно както излъчванията на всяка космическа концентрация се състои от вибрации, изпускани от съответен източник, така също вибрациите, излъчвани от процесите на всяка от тези напълно различни съвкупности от функции, съставящи общата психика на човека, има собствена плътност и степен на оживотвореност (честота).

 

При контакт между излъчванията на различни космически концентрации, смесването на вибрациите става според тяхното «сходство»; по същия начин, когато вибрациите, излъчвани от двама човека влизат в контакт, става смесване между тези от вибрациите, които се съгласуват едни с други.

 

За да обясня по аналогия някои характерни черти на излъчванията на човека, ще взема за пример излъчванията, изпускани от нашата Земя.

 

Общите излъчвания на Земята, съвкупността на които се проявява като атмосфера, е съставено от три независими класа вибрации, произлизащи от процесите, които стават в самото ядро на Земята между металите, металоидите и минералите.

 

Общото излъчване на човека също се състои от три независими рода вибрации, всяка с нейно собствено качество на оживотвореност.

 

И също както разнородните вибрации, излъчвани от Земята, срещат някои ясно определени граници в хода на разпространението си в съответствие с тяхната степен на оживотвореност, така и различните елементи на общото излъчване на човека имат свои точно определени граници.

 

Например, ако вибрациите, изтичащи от процес на активно мислене могат при някои известни условия да достигнат сила на разпространение, способна да обхване стотици или хиляди километри, вибрациите, излъчвани от процеса на усещане, колкото и активно да е, не могат да се разпрострат на повече от двеста метра.

 

В човека тези три вида вибрации водят началото си от следните три процеса:

 

Първият вид вибрации имат за източник процеса, наречен «активно мислене», и понякога даже, благодарение на някои известни комбинации, процеса на «пасивно мислене».

 

Вторият вид вибрации имат за източник процеса, наречен «чувстване».

 

Третият вид вибрации съответства на съвкупността от резултати, произтичащи от функционирането на всички органи на физическото тяло – те още се споменават като «вибрации на инстинктивните функции».

 

Вибрациите, излъчвани от цялата наличност на човека в състояние на пълна релексация, представляват от себе си атмосфера, аналогична на цветовия спектър, имаща известен предел в протежението си.

 

И веднага щом човек започне да мисли, да чувства или да се движи, тази спектрообразна атмосфера изменя както обема, така и качеството на своето наличие.

 

Колкото по-интензивна е проявата на една или друга от отделните функции на общата психика на човека, толкова по-диференциран е спектърът на неговата атмосфера.

 

Можем много добре да си представим комбинацията от разнородни вибрации, възникващи в общото излъчване на различните индивиди в хода на тяхното обичайно съществуване, ако я сравним със следната картина:

 

В тъмна нощ, по време на силна буря в океана, някакви хора наблюдават от брега люлеенето на плаваща колекция от разноцветни електрически лампички, свързани една с друга на голямо разстояние и в краищата чрез два проводника.

 

Макар тези цветни лампички да черпят ток от един и същи източник, но понеже лъчите им преминават през различни изменящи се условия, някои сияят в далечината, лъчите на други си влияят, прониквайки се взаимно, докато на трети са напълно погълнати или по средата на пътя, или още на мястото на възникването им.

 

Ако двама души са заедно, колкото по-близо са един до друг, толкова по-дълбоко се смесват техните атмосфери, следователно е по-добър и контактът, осъществен между специфичните им вибрации.

 

Смесването и сливането на специфичните вибрации, излъчвани от двама човека се случват механично, зависейки от ситуативното им отношение един към друг и от условията, в които се намират.

 

И така, у хората, с които влизам в съприкосновение, формирането на психичните фактори, нужни за проявата на диаметрално противоположните отношения към мен, неизбежно трябва да настъпва по следния начин:

 

----------------------

Така свършва книгата.

Редактирано 18 август 201510 г. от witness (преглед на промените)

.....

Въпросът е как ще разбереш - а чрез четене на книгите му и единствено размишляване в/ у тях, шанса е минимален. Рамуса по-горе ви посочи - факт е, че дори практикуващите под ръководството на Гурджиев, са останали объркани. Методите, които е разработил са едни от най- трудните за прилагане изобщо и ако някой ме пита за съвет, то е изобщо да не се захваща - има по- леки и достъпни практики. Обичам Гурджиев, сърцето ми тупти за него, но самия аз не бих приел да съм негов ученик.

Рамуса по-горе ви посочи - факт е, че дори практикуващите под ръководството на Гурджиев, са останали объркани. Методите, които е разработил са едни от най- трудните за прилагане изобщо и ако някой ме пита за съвет, то е изобщо да не се захваща - има по- леки и достъпни практики.

Факт е, че учениците на Христос са били оставени от него още по-объркани.

 

Но факт е също, че леки и достъпни практики винаги има в изобилие. Само че за какво?

 

В. Что не является ложной личностью?

О. Ложная личность не может совершать усилия. По этому признаку ее легко узнать в случае сомнения. Ложная личность всегда старается делать все настолько легко, насколько это возможно, всегда выбирая то, что требует наименьшего усилия. Но вы должны понять, что вы не можете научиться чему-либо или изменить что-либо без усилия. Поэтому, когда вы находите маленькое “я” или группу “я”, которые готовы делать усилия, это значит, что они не принадлежат ложной личности.

За това и уточних, че АКО някой ме пита за съвет. Моето виждане от една страна е такова, че избягвам излишното усложняване и от друга, образно казано, че да се захващам с гурджиевите практики, е като да подкарам болид от формула едно, без да имам опит, дори с шофирането на обикновен автомобил.

Въпросът е как ще разбереш - а чрез четене на книгите му и единствено размишляване в/ у тях, шанса е минимален. Рамуса по-горе ви посочи - факт е, че дори практикуващите под ръководството на Гурджиев, са останали объркани. Методите, които е разработил са едни от най- трудните за прилагане изобщо и ако някой ме пита за съвет, то е изобщо да не се захваща - има по- леки и достъпни практики. Обичам Гурджиев, сърцето ми тупти за него, но самия аз не бих приел да съм негов ученик.

Въпросът е, всеки да намери своята истина, която да бъде полезна най-вече на него самия.

 

Да права си,но е хубаво ако човек и научи нещо. Поне аз за това съм тук,иначе какво,аз съм прав ти не си итн..

Разбира се, от форумите и от поставяните теми, човек научава много полезни неща.

 

Добре, да приключваме тогава с Гурджиев и последната част от "Животът е реален само тогава, когато Аз съм", за да разчистим място за по-смислени постове.

------------------------

 

И така, всеки човек, ако е само обикновен човек, тоест такъв, който никога съзнателно не е „работил над себе си”, има два свята; а ако е работил над себе си и е станал, така да се каже, „кандидат за друг живот”, даже три свята.

 

Въпреки факта, че всички без изключение, прочитайки това изявление положително ще ме помислят за напълно полудял, аз въпреки всичко ще продължа да развивам логическите следствия на този крайно смахнат възглед.

 

Ако действително искате да узнаете истината, аз ще ви кажа как стоят нещата и защо произнесох такъв абсурд.

 

Преди всичко трябва да се каже, че в излиянията на разните окултисти и други без-волни паразити, когато обсъждат духовни въпроси, не всичко е напълно невярно.

 

Онова, което те наричат „душа”, наистина съществува, но не всеки непременно има такава.

 

Душата не се ражда заедно с човека и не може нито да се разкрие, нито оформи в него, докато тялото му не бъде напълно развито.

 

Тя е разкош, който може да се появи и да достигне цялостност само в периода на „отговорната възраст”, тоест, в зрелостта на човека.

 

Душата, подобно на физическото тяло, също е материя – само че се състои от „по-тънка” материя.

 

Материята, от която е образувана душата и от която тя по-късно се храни и усъвършенства, е изработена изобщо по време на процесите, ставащи между двете главни сили, на които е основана цялата Вселена.

 

Материята, покриваща душата, може да бъде произведена изключително чрез действието на тези две сили, наричани от древната наука „добро” и „зло”, или „утвърждение” и „отрицание”, докато съвременната наука ги нарича „привличане” и „отблъскване”.

 

В общата наличност на човека тези две сили имат своите източници в двете основни психични функционирания, вече споменати по-рано.

 

Единият от тях съвпада с функцията, чиито фактори произлизат от резултатите на впечатленията, получени отвън, а другият се явява функцията, чиито фактори произтичат главно от резултатите на специфичната работа на органите, характерът на които е наследствено обусловен.

 

В общата наличност на човека, както и във всичко във Вселената, ту едната, ту другата от тези съвкупности от функции може да служи за източник на една от силите, изисквани за процеса, за който говорим.

 

За този процес не е важно да знаем коя от двете сили е утвърждаваща и коя отрицаваща; това, което има значение е, че когато едната утвърждава, другата отрицава.

 

Пълната реализация и точното определяне в човека на тази съвкупност от функции, чиито фактори са създадени от впечатленията, идващи отвън, е наречена ”външен свят на човека”.

 

И пълната реализация на другата съвкупност, чиито фактори са възникнали от автоматичното протичащите „преживявания” и рефлексите на организма – особено на органите, чиито характеристики са наследствено предадени – е наречена „вътрешен свят на човека”.

 

По отношение на тези два свята човекът се явява в действителност просто роб, защото неговите разнообразни възприятия и прояви не могат да бъдат други, освен съответстващи на качеството и природата на факторите, съставящи тези съвкупности.

 

Той е принуден по отношение на своя външен, както и на вътрешния си свят, да се проявява съгласно командите, получавани от някой от факторите на едната или другата съвкупност.

 

Той не може да има своя собствена инициатива; той не е свободен да иска или да не иска, но е подчинен пасивно да изпълнява този или онзи „резултат“, произтичащ от другите външни или вътрешни резултати.

 

Такъв човек, тоест човек, свързан само с два свята, никога нищо не може да прави; напротив, всичко се прави чрез него. Във всичко той е само сляп инструмент на капризите на неговите външен и вътрешен светове.

 

Висшата езотерична наука нарича такъв човек „човек в кавички”; с други думи, той е наречен човек и в същото време не е човек.

 

Той не е човек такъв, какъвто трябва да бъде, защото възприятията и проявите му произтичат не по негова собствена инициатива, но или под въздействието на случайни причини, или в съответствие с функциите, подчиняващи се на законите на двата свята.

 

В случая на „човек в кавички” „Аз-ът” отсъства и онова, което заема мястото му и „изпълнява неговата роля”, е факторът на инициатива, произлизащ от една от двете гореспоменати съвкупности, в която центърът на тежест на неговото общо състояние е разположен.

 

„Аз-ът” на реалния човек представлява онази съвкупност от функции на общата му психика, факторите на която произтичат от резултатите на съзерцанието или, просто от контакта между първите две съвкупности, тоест между факторите на неговия вътрешен и неговия външен свят.

 

Съвкупността от прояви на тази трета функция на общата психика на човека също самата представлява свят, но в този случай, третият свят на човека.

 

И по този начин, третият свят на човека е, строго погледнато, както древната наука го разбирала, реалният „вътрешен свят” на човека, като противоположност на реалния „външен свят”.

 

Аз ще наричам тази трета определена съвкупност от функции в общата психика на човека със същото име, дадено ѝ в далечното минало, тоест: „светът на човека”.

 

Съобразно тази терминология, общата психика на човека в нейната окончателна форма е разглеждана като резултат от съгласуваността на тези три независими свята.

 

Първият е външният свят – с други думи, всичко съществуващо извън него, както онова, което може да вижда и усеща, така и невидимото и неосезаемото за него.

 

Вторият е вътрешният свят – с други думи, всичките автоматични процеси на неговата природа и механичните реакции на тези процеси.

 

Третият свят е неговият собствен свят, независещ нито от „външния му свят”, нито от „вътрешния му свят”; това ще рече, че той не зависи от капризите на процесите, протичащи в него, както и от несъвършенствата в тези процеси, които ги предизвикват.

 

Човекът, който не обладава свой собствен свят, никога нищо не може да прави по своя инициатива: всички негови действия „се правят” в него.

 

Своя инициатива за възприятия и прояви може да има само този, в чието общо наличие е била формирана, по независим и съзнателен начин, съвкупността от фактори, необходими за функционирането на този трети свят.

 

Следователно, напълно очевидно е, че цялата тайна на човешкото съществуване се състои в разликата във формирането на факторите, необходими за тези три относително независими функции на общата психика на човека.

 

И разликата се заключава единствено в това, че факторите на първите две съвкупности са формирани от само себе си, съгласно законите, като следствие на независещи от тях случайни причини, докато факторите на третата съвкупност са формирани изключително посредством преднамерено смесване на функциите на първите две.

 

И наистина в този смисъл трябва да се разбира изказването, общо за всички древни религиозни учения, че „човек получава всичките си възможности Свише”.

 

Необходимите фактори за трите съвкупности са формирани в човека, както всичко в цялата Вселена, от съответстващи вибрации, дали излъчващи се в даден момент от източника на възникването си, или предварително кристализирани с цел по-нататъшно възникване, съгласно втория фундаментален космичен закон, наречен «Закон на Седемте».

 

За да обясня какво означавам с вибрациите, за които току-що говорих, мога веднага да приведа като превъзходен пример причините за факта, че днес в големи количества се множат враговете ми с необичайно вътрешно отношение към мен и сега съм във взаимоотношения с тях отвсякъде.

 

Сред различните типични аспекти на това необичайно вътрешно отношение от страна на умножаващите се мои врагове, ще вземем за обяснението си само следния:

 

Няма, така да се каже, нито едничък от заклетите ми врагове, който в едно или друго от обичайните си състояния, не би бил готов „да продаде душата си за мен”. 

 

„Какъв абсурд!”, ще си помисли всеки от читателите ми. „Как е възможно един и същ човек да има към друго лице две толкова диаметрално противоположни отношения?”

 

Да, от повърхностна гледна точка, това е абсурд – и все пак, в действителност, е така.

 

Наистина, това е неопровержим факт, факт, който при желание може да бъде демонстриран във всичките си детайли, не само на практическо ниво – искам да кажа с нормални средства, достъпни за всекиго – но също така научно, с използване на всички „диагностики” на разните отрасли на днешната официална наука, такива като юриспруденция, химия, физика, медицина и прочие… и, струва ми се, самата психоанализа.

 

Освен това, няма нищо по-лесно за демонстриране, първо, защото подходящи обекти за изследване могат да бъдат намерени безплатно с хиляди, и нещо повече – и това е най-важното – защото такива изследвания имат за отправна точка принципа, който аз вече доказах и формулирах по начин, напълно приемлив за всякаква категория учено същество.

 

Този принцип, който е отвъд всяка научна полемика, аз дефинирах в следните термини:

 

„Остротата на противоречието, появяващо се между две диаметрално противоположни действия, е право пропорционална на продължителността на тяхната среща.”

 

И действително, така е. Колкото по-дълго някой е в непосредствени отношения с мен, толкова по-голяма сила показва по-късно в диаметрално противоположните действия, които проявява към мен.

 

И тази психо-физическа комбинация, възникваща във взаимоотношенията на хората – макар и невероятна на пръв поглед – работи въобще по простия начин, който се каня да опиша.

 

Най-напред трябва да знаете, че навсякъде в цялата Вселена всяка концентрация, към каквато и разновидност да принадлежи, има свойството да изпуска излъчвания.

 

Приемайки, че в човека формирането на трите съвкупности от функции на неговата обща психика се явява като възникване на резултати, произлизащи от различни източници, всеки от тези източници също трябва сам по себе си да има свойството да изпуска излъчвания.

 

Точно както излъчванията на всяка космическа концентрация се състои от вибрации, изпускани от съответен източник, така също вибрациите, излъчвани от процесите на всяка от тези напълно различни съвкупности от функции, съставящи общата психика на човека, има собствена плътност и степен на оживотвореност (честота).

 

При контакт между излъчванията на различни космически концентрации, смесването на вибрациите става според тяхното «сходство»; по същия начин, когато вибрациите, излъчвани от двама човека влизат в контакт, става смесване между тези от вибрациите, които се съгласуват едни с други.

 

За да обясня по аналогия някои характерни черти на излъчванията на човека, ще взема за пример излъчванията, изпускани от нашата Земя.

 

Общите излъчвания на Земята, съвкупността на които се проявява като атмосфера, е съставено от три независими класа вибрации, произлизащи от процесите, които стават в самото ядро на Земята между металите, металоидите и минералите.

 

Общото излъчване на човека също се състои от три независими рода вибрации, всяка с нейно собствено качество на оживотвореност.

 

И също както разнородните вибрации, излъчвани от Земята, срещат някои ясно определени граници в хода на разпространението си в съответствие с тяхната степен на оживотвореност, така и различните елементи на общото излъчване на човека имат свои точно определени граници.

 

Например, ако вибрациите, изтичащи от процес на активно мислене могат при някои известни условия да достигнат сила на разпространение, способна да обхване стотици или хиляди километри, вибрациите, излъчвани от процеса на усещане, колкото и активно да е, не могат да се разпрострат на повече от двеста метра.

 

В човека тези три вида вибрации водят началото си от следните три процеса:

 

Първият вид вибрации имат за източник процеса, наречен «активно мислене», и понякога даже, благодарение на някои известни комбинации, процеса на «пасивно мислене».

 

Вторият вид вибрации имат за източник процеса, наречен «чувстване».

 

Третият вид вибрации съответства на съвкупността от резултати, произтичащи от функционирането на всички органи на физическото тяло – те още се споменават като «вибрации на инстинктивните функции».

 

Вибрациите, излъчвани от цялата наличност на човека в състояние на пълна релексация, представляват от себе си атмосфера, аналогична на цветовия спектър, имаща известен предел в протежението си.

 

И веднага щом човек започне да мисли, да чувства или да се движи, тази спектрообразна атмосфера изменя както обема, така и качеството на своето наличие.

 

Колкото по-интензивна е проявата на една или друга от отделните функции на общата психика на човека, толкова по-диференциран е спектърът на неговата атмосфера.

 

Можем много добре да си представим комбинацията от разнородни вибрации, възникващи в общото излъчване на различните индивиди в хода на тяхното обичайно съществуване, ако я сравним със следната картина:

 

В тъмна нощ, по време на силна буря в океана, някакви хора наблюдават от брега люлеенето на плаваща колекция от разноцветни електрически лампички, свързани една с друга на голямо разстояние и в краищата чрез два проводника.

 

Макар тези цветни лампички да черпят ток от един и същи източник, но понеже лъчите им преминават през различни изменящи се условия, някои сияят в далечината, лъчите на други си влияят, прониквайки се взаимно, докато на трети са напълно погълнати или по средата на пътя, или още на мястото на възникването им.

 

Ако двама души са заедно, колкото по-близо са един до друг, толкова по-дълбоко се смесват техните атмосфери, следователно е по-добър и контактът, осъществен между специфичните им вибрации.

 

Смесването и сливането на специфичните вибрации, излъчвани от двама човека се случват механично, зависейки от ситуативното им отношение един към друг и от условията, в които се намират.

 

И така, у хората, с които влизам в съприкосновение, формирането на психичните фактори, нужни за проявата на диаметрално противоположните отношения към мен, неизбежно трябва да настъпва по следния начин:

 

----------------------

Така свършва книгата.

Ти наистина ли не виждаш писаните несъответствия с действителността ?

............................................

Само кажи по твой избор в кой ред да го "мятам" , че писаните глупости са безчет.

Естествено , ограничен съм физически на всички да отговоря .....

И без това на единия ред вече съм отговорил :

https://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/?view=findpost&p=3182501

Кажи сега гурджиевото , сравнено с тук писаното , кое и колко е вярно !

То повече изобщо не е необходимо защото :

https://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/?view=findpost&p=3180870

Редактирано 18 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ти наистина ли не виждаш писаните несъответствия с действителността ?

............................................

 

Естествено , ограничен съм физически на всички да отговоря .....

И без това на единия ред вече съм отговорил :

Да не би да го прочете цялото, и то внимателно?

И кой точно ред от цялото прочете, че аз пък нямам физическа възможност да ти чета всички критически откровения.

Сега се сещам за един приятел писател, все казваше (неотдавна ни напусна неочаквано, или по-точно съвсем очаквано) "така е, като не ме четете".

Да не би да го прочете цялото, и то внимателно?

И кой точно ред от цялото прочете, че аз пък нямам физическа възможност да ти чета всички критически откровения.

Сега се сещам за един приятел писател, все казваше (неотдавна ни напусна неочаквано, или по-точно съвсем очаквано) "така е, като не ме четете".

Не му се хващй ! Целта му е ясна,човека просто се е коронясал,неможе да излезе от менталния си капан,държи се така сякаш си му длъжна,казах ти и преди,той неможе да излезе от инерцията на своята тежест,най малко това можеше да схване от текста на Гурджиев.И най големия светец или учен да дойде при него ще е същото,това е мислене,което отдавна е кристализирало.Човека служи за пример,докъде не трябва да се стига,ако насища едно сляпо желание ,което води все до едно и също положение,страх да види себе си по нов начин. Ръката която те вързва е твоята собствена,ръката която те освобождава е пак твоята собствена.Тези думи на Елена Блаватска-не че ми допада особено-са точно,за положението в което може да се изпадне.

Редактирано 18 август 201510 г. от sollaris (преглед на промените)

Не му се хващй ! Целта му е ясна,човека просто се е коронясал,неможе да излезе от менталния си капан,държи се така сякаш си му длъжна,казах ти и преди,той неможе да излезе от инерцията на своята тежест,най малко това можеше да схване от текста на Гурджиев.И най големия светец или учен да дойде при него ще е същото,това е мислене,което отдавна е кристализирало.Човека служи за пример,докъде не трябва да се стига,ако насища едно сляпо желание ,което води все до едно и също положение,страх да види себеси по нов начин.

Тебе те знам !

Твоите деца душа нямат ! Има на кого да се метнат !  

Язък за момичето , че на моменти проявява здрав разум....ама покрай този , съвсем без него ще остане...

Редактирано 18 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не се хващам отдавна, просто с някои хора не се излиза на глава. Наричат ги тролове.

страх да види себеси по нов начин.

Ми, то си е за страх Добре, че е невъзможно в такива случаи. Искам да кажа, добре за него, за другите не особено...

Карай, ще се надяваме нещо друго да му привлече вниманието, дотогава - игнориране. Може освен това, да се упражняваме всеки за себе си (умерено, разбирасе) да "понасяме търпеливо субективно неприятните прояви на другите" - макар Гурджиев да предупреждава, че е това висш пилотаж

Не се хващам отдавна, просто с някои хора не се излиза на глава. Наричат ги тролове.

Ми, то си е за страх Добре, че е невъзможно в такива случаи. Искам да кажа, добре за него, за другите не особено...

Карай, ще се надяваме нещо друго да му привлече вниманието, дотогава - игнориране. Може освен това, да се упражняваме всеки за себе си (умерено, разбирасе) да "понасяме търпеливо субективно неприятните прояви на другите" - макар Гурджиев да предупреждава, че е това висш пилотаж

Точно така , моето бездушно дете !

Вързваш очите , запушваш ушите (да няма емоции и чувства) и продължаваш без въобще да мислиш (и мислене да няма - също) .......и напреееед към всевишното ! 

Сензорна депривация - следва разпадане на личността ! Това е практически доказано !!!

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Е , те това (тук удари в десетката !) е "висшия пилотаж" на Гурджиев .

Висш пилотаж - колко авторитетно е само !

Той друг избор няма !..... 

 

Това което казвам - може да не е авторитетно !

Но е просто и достъпно за разбиране от всеки !

Не е да се пулиш като маймун на клона и да се правиш , че всичко ти е ясно - пак за авторитет .

И е вярно - съответстващо на действителността !

 

Така пише в "моята книга" на края !

Не завършва с многозначително , внушаващо авторитет с паузите многоточие ......(чакай и аз да сложа едно за авторитет  ) !

Редактирано 19 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не се хващам отдавна, просто с някои хора не се излиза на глава. Наричат ги тролове.

Ми, то си е за страх Добре, че е невъзможно в такива случаи. Искам да кажа, добре за него, за другите не особено...

Карай, ще се надяваме нещо друго да му привлече вниманието, дотогава - игнориране. Може освен това, да се упражняваме всеки за себе си (умерено, разбирасе) да "понасяме търпеливо субективно неприятните прояви на другите" - макар Гурджиев да предупреждава, че е това висш пилотаж

Да за него ще е опасно Онзи ден пак същото,просто с такава храна преживява.Така се отразява,логиката му стига дотук,докато не почувства глад за същото.

.........

А е Чичи - кво правиш сега?! Следващия път, вземи цитирай цялата тема и после развивай мъдрости разни - и не се скъпи в лигавенето, излей се преизобилно, щото виртуал нали, та пространство да искаш.

Ти - дето себе си не видиш какви ги вършиш - ще обясняваш как Гурджиев бил порнография и какви несъответствия с действителността имал?! Той, ако има, ти пък хептем!!!

Да, пак се цитират цели чаршафи, но не се коментира нищо съществено от казаното...!

Нуждата от авторитети също е до време. Многоточие…

.........

Нормално - то първо трябва да ги прочете тези чаршафи, за да ги коментира изобщо. Ма не - той пича от два реда, разбирал всичко останало ........

Нормално - то първо трябва да ги прочете тези чаршафи, за да ги коментира изобщо. Ма не - той пича от два реда, разбирал всичко останало ........

Така е,да се прочете и да се разбере,е явно труден процес,по-лесно е да се лае,да се вникне в такава материя като "душа"вяра"нима това е схема ? Нещо което се обяснява на-две-на-три.. И дори някой да се наеме да го направи,то неговото обяснение ще е крайно субективно.Смешно е когато се говори за тези неща като последователни стойности,вярата следва знанието,фактите доказват това или онова..Обяснението за "душата" нима думите са достатъчни ? -Рационално това може ли да се случи,логиката,цялото познание което имаме достатъчно ли е ? Забавно е-а и тъжно-когато се даде обяснение от някой,и друг каже не е вярно ! Сякаш той знае по-добре тези неща и не е съгласен,защо ? Нима този някой е наясно какво е "душата" ,та казва че това са глупости,и започва да привежда примери от филсофия,окултизъм и итн..Според християнството ,душата е нетленна,вечна,тя ще бъде съдена,според Платон друго,според будизма,хиндоизма,джайнизма,исляма,суфизма итн.Но всички те,под една или друга форма говорят за нещо нетленно,кое да си изберм,кое ще пасне тук ,на нашта парадигма ? Въпросът е някой вярва ли,допуска ли възможноста че душата съществува ? И може ли да се приведе доказателство за това ? Моето обяснение за казаното от Гурджиев,че душата е лукс,че я няма когато човек се роди-не претендирам че казаното от мен е сто процента,просто една гледна точка-,е че човек се ражда с душа,с такава материя,но осъзнаването на това носи и потенциала и познанието.За един човек който не е познал себе си,живее в рутината на деня,за него едва ли ще има значение дали я има,за друг който е вярващ,за него това е факт,и няма нужда някой да му го доказва,просто защото той има преживяване,което няма логика,но това е откровение за него.За друг е желанието,да опровергае на всяка цена тези глупости,това е когато каже,докажи че Бог съществува !? А отговорът-въпрос-е докажи че той не съществува !? Омагьосан кръг,но ти избираш дали да се въртиш..Душата я има,но осъзнаването на това,носи истинската стойност,за това е лукс според Гурджиев,за това я има когато човек встъпва в отговорна възраст, както казва,но да го разбереш да развиеш потенциал за това,да разбереш в този живот че има нетленна същност в теб,която може да победи смъртта,че е повече от гордостта на знанието,че живота не свършва със смъртта на тялото.Гурджиев казва че само малцина я притежават,всеки я има но малцина знаят че я имат,и затова все едно я нямат.

Редактирано 19 август 201510 г. от sollaris (преглед на промените)

...

Има един момент в цялата тази работа, до която малко хора стигат, а още по- малко са онези, които успяват да разберат.  По принцип на мен не ми е и работа да ти я казвам, но пък от друга страна, аз не си падам много, много по принципите. За какво става дума.

Всяко едно духовно учение е задължително обусловено - всичките концепции в него, систематичноста му, обясненията винаги са условни, това е да го наречем неизбежното зло. То е необходимо тъкмо заради нас. Ако искаш наистина обективно учение, то тогава ще трябва да се откажеш от езиковото средство - не очаквай отговори, не очаквай учителя да ти казва нещо. Но това е изключително трудно и то не толкова за преподаващия, колкото за учащия се - дали ще си способен да го разбереш без думи. Школовка при този метод е почти невъзможно да се организира и да изтрае някакъв значителен период от време. Имало е такива хора, които даже и устно не са предавали учението си, но запазването му в хода на времето и историята към момента е било кауза пердута.

Така, че основното нещо, което бива да се има предвид, подхождайки към едно или друго духовно учение,е че онова, което четеш, онова което ти се казва е условно т.е. то не е въпрос на гледна точка, а въпрос на необходимост и похват. Съответно има учители, които като Гурджиев, разбиват всичките ти нагласи. Срещайки мен, Гурджиев вижда едно обусловено, оформено по дадени стереотипи съзнание - един от драстичните методи е да се анулират тези стереотипи. Именно, защото са стереотипи, те са грешни, в смисъл, че те правят в една или друга степен несъзнателен. Значи - аз вярвам в Бог, вярвам в душата, вярвам в това и онова. Гурджиев застава и казва - всичко това не е вярно и не съществува. Няма значение в какво точно вярваш - примерно, ако обичайното бе за западния човек да не вярва в съществуването на душата, тогава Гурджиев щеше да настоява, че съществува. Т.е. въпросът е да бъде разтърсено заспалото състояние - какво сънуваш е без значение, така или инак то е сън, в който трябва да се внесе някакъв екстрем, нещо външно на сънуваното, ако се налага, дори и противоположно на стереотипа.

В което е и проблема с книгите - написаното винаги остава отворено за тълкуване от егото, за създаване на нови сънища. Едно е да си в ръцете на Гурджиев - съвсем друго е да четеш книгите на Гурджиев ...... и не само неговите разбира се. Разликата със и без учител е, че при първия вариант, има кой да те цапне с обувката по главата - докато при втория всичко зависи от тебе. За това бъди особено внимателен, когато се въвлечеш в спор - било то с други хора или със самия теб - по въпроси от типа: кое било душа, имало ли нямало ли я, какво е бог, какво е емоция, интелект, съзнание и т.н. Постави под съмнение, дори и казаното от Гурджиев - или ако си избрал някой друг - не вярвай, а се съмнявай и се съмнявай, докато самото съмнение не отпадне, това ще се случва без твое решение, не ти ще решиш "вече не се съмнявам", а просто осъзнаването ще те води към онази яснота и виждане, при които дадено съмнение ще е просто неуместно, необосновано и глупаво .... всъщност, дори и смешно, дори и това.

А е Чичи - кво правиш сега?! Следващия път, вземи цитирай цялата тема и после развивай мъдрости разни - и не се скъпи в лигавенето, излей се преизобилно, щото виртуал нали, та пространство да искаш.

Ти - дето себе си не видиш какви ги вършиш - ще обясняваш как Гурджиев бил порнография и какви несъответствия с действителността имал?! Той, ако има, ти пък хептем!!!

Ето ! Това е пример за лигавене !

Иначе в последните два поста има какво да се обмисля ..........но вече не намирам смисъл.

Приятно умуване !

Редактирано 19 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Има един момент в цялата тази работа, до която малко хора .

Имах впредвид осъзнаването на самия теб,именно това ще те доведе до разбиране,извън шаблоните,те могат да послужат за ориентири за преход.А по-въпроса за "цапването"по-добре е сам да се цапнеш ! Защото всяко осъзнаване е лично.За мен Гурджиев и въобще това знание,е преход.Интересно ! Но ти това ли разбра от написаното ? Май найстина ще се окаже вярно че всеки живее в своя си реалност ! Това което си написал е вярно по-отношение на учител,съмнение,стереотипи итн. Но какво общо има с това което аз написах ?

...........

Разбрах какво написа, но и видях, как изгуби юздите, като се захвана с Чичи - в/у това ми беше коментара, защото има съвсем логични основания, да застане на нож срещу Гурджиев, дори и да го прочете, позицията му едва ли ще се промени. Дори да осъзнае себе си, дори и просветлен да стане, това съвсем не означава, че няма да лае срещу Гурджиев - а на мен ми изглежда да имаш подобни нагласи и очаквания, при които един съзнателен човек, следва да бъде в съгласие с друг съзнателен човек.

Фактически за някои неща и аз съвсем не съм съгласен с Гурджиев - но тъй като не е масов, не е така разпространен, а и е доста трудно достъпен, то за мен е излишно да го поставям под някаква критика.

Разбрах какво написа, но и видях, как изгуби юздите, като се захвана с Чичи - в/у това ми беше коментара, защото има съвсем логични основания, да застане на нож

Въпросите ми бяха реторични,не бяха отправени към него или някой конкретен.Не бих писал толкова за някой. Сега надявам се че си ме разбрал ? Кой съм аз да анализирам някой на дълго и нашироко.

 Забавно е-а и тъжно-когато се даде обяснение от някой,и друг каже не е вярно ! Сякаш той знае по-добре тези неща и не е съгласен,защо ? Нима този някой е наясно какво е "душата" ,та казва че това са глупости,и започва да привежда примери от филсофия,окултизъм и итн..Според християнството ,душата е нетленна,вечна,тя ще бъде съдена,според Платон друго,според будизма,хиндоизма,джайнизма,исляма,суфизма итн.Но всички те,под една или друга форма говорят за нещо нетленно,кое да си изберм,кое ще пасне тук ,на нашта парадигма ? 

Когато се подхожда логически към такъв въпрос, обикновено боравим с два отговора и трябва да избираме между единия от двата, но психологическият подход предполага боравене с повече възможни отговори, защото отговорът зависи от това за кого е вярно или невярно, или как точно е. Така всички изброени, ако прибавим към тях дори възможността за пълен разпад веднага след смъртта на физическото тяло, може да се окажат верни или неверни, в зависимост за кого се отнасят, какъв случай разглеждаме.

 

А за душата като "лукс", има нещо, което ни убягва, онова условие за зрелост на индивида следва да се разбира както като зрелост на възгледите, мотивите, отношението към света и способност за правилно разсъждение и отговорност в постъпките, така и като съвсем буквално физиологическо условие, което и обикновено се разбира под "зрелост" - т.е. полова зрялост. Която също, сама по себе си, не е достатъчна естествено, необходими са и другите условия. Но все пак тя е неизбежно необходимо условие за създаването на нещо, наричано "ново същество". Както извън човека, като поколение, така и вътре в него. За това става въпрос. Но това са сложни неща, за които знам твърде малко.

 

В "Осем срещи в Париж" са записани някои разговори вътре в групите, които хвърлят съвсем малко светлина за работата вътре, личната работа на учител с ученици, индивидуални задачи, работа с центрове, канали, разни неща, които другаде наричат жизнени ветрове и прочие и прочие, и които не ни засягат, защото не могат да бъдат "практика" за никой сам юнак на коня, така да се каже. Мен ме интересуваха общите положения, самонаблюдението, неотъждествяването и въобще което е изнесено за пред света. Според мен напълно полезна и важна информация. С която не можеш да си навредиш, ама знам ли какво ги интересува други и какво правят в тези новоизлюпени модерни психо школи и за какво си ползват "практиките".

. С която не можеш да си навредиш

 

Можеш и това ми е една от критиките към Гурджиев - така и не срещнах да е обяснил, защо всъщност самонаблюдението е доста опасна техника, която може да доведе до неприятни резултати. Не вярвам да не е говорил по този въпрос, но поне в писан текст, аз не попаднах на анализ.Виждал съм човек - чиято практика не бе продиктувана от Гурджиев - който точно благодарение на самонаблюдението, бе изпаднал в неописуема психологическа дупка, беше наистина нещо страшно, такъв вид съм срещал само при крайните фази на наркозависимите: на 25 години да изглеждаш, като 50 годишен е нещо наистина ужасно .... мамка му. Не знам какво стана с него, но не само по моите, а не бе по възможностите на значително по- опитни хора - включително и психолози - да му помогнат.

 

!

Така всички изброени, ако прибавим към тях дори възможността за пълен разпад веднага след смъртта на физическото тяло, може да се окажат верни или неверни, в зависимост за кого се отнасят, какъв случай разглежд".

Описание,това е голяма част от разбирането с което разполага човек.Една от илюзиите,според мен е тази в която човек търси завършеност на всяка цена ! Като един разказ за един бръснар,за него всеки ден бил празник,всяка сутрин ходил да бръсне Махараджата,удивлението на Махараджата било голямо,как един беден бръснар е така щастлив,всеки ден !? -Посъветвал се със своя съветник,той му казал следното,дай на бръснаря деветдесет и девет рупии.И така станало,Махараджата му дал сумата и зачакал какъв ще е бръснаря на следващата утрин.Дошъл бръснаря както винаги,но радостта в очите му се бе изпарила,така няколко дни,когато бръснаря отново дошъл,Махараджата го запитал-Какво става с теб,защо си така угрижен къде е радостта с която идваше при мен ? Отиде си,откакто ми даде онези деветдесет и девет рупии,не можех да мигна цели нощи ! -Но какво лошо има ? Има,казал бръснаря,сега се чудя как да направя деветдесет и девет е в сто рупии ! Тази непълнота,може да е най голямото проклятие но и най големия дар за нас.Натрупването,практиката,това не е ли баласт от който трябва да се освобим ? Човек чака резултати,от дългите години практика,бонбон,като послушен последовател, който ще получи нирвана.Според ме този подход е крайно грешен ! Реката е жива и различна във всеки един момент,тя не е в застой,човек трябва да се освобождава от всичко,ако това е неговия истински път.Учители,навици,предмети,идеи,чувства,емоции,ако човек се научи да умира всекидневно за всичко което го задържа,да разбира и вижда света винаги по-нов и различен начин,не защото търси смисъла-той се разкрива пред него всеки миг,като Алефът на Борхес-просто защото е свободен да го прави !

Редактирано 20 август 201510 г. от sollaris (преглед на промените)