Премини към съдържанието
witness

Гурджиев. Последният час от живота

Препоръчан отговор


Доста се двоумих в кой раздел да публикувам тази беседа и дори мислех да тегля чоп, но не бива да е "както се получи", Гурджиев не заслужава това. Реших да е в "Психилогия и психотерапия", защото целта ѝ е именно да лекува. Макар че основанието или гледната точка върху проблема в случая да е езотерична и да изисква да я приемеш поне отчасти, за да я приложиш.

Въпросът изглежда изтъркан, нищо ново и какво толкова - най-старият въпрос и кой не го е поставял и най-често избягвал; точно там е работата обаче, че точно този подход към него, част от пътя на всички истински религиозни хора например или философи е и най-старото изпитано лекарство не срещу болката, а срещу безмислието.

 

 

 

Георгий И. Гурджиев

 

 

ПОСЛЕДНИЯТ ЧАС ОТ ЖИВОТА

 

 

Представете си, че ви е останало да живеете само няколко минути, може би час, и някак си тъкмо сте научили кога ви е съдено да умрете. Какво бихте направили с последния скъпоценен час от пребиваването си на земята?

 

Ако можехте да завършите всичките си дела за този последен час, осъзнавате ли как да го направите?

 

И изпускайки последния си дъх, ще бъдете ли удовлетворени, че сте направили в своя живот всичко възможно да изпълните дълга си пред природата и своя „Аз”?

 

Важен е не толкова самият последен час, важни са и последните впечатления. „Последните впечатления” създават прехода към бъдещите проявления, ако ще има такива.

 

Освобождението от низшите хармонии не дава нищо, тъй като в край на краищата всичко се забравя и теб отново те връщат в този свят. Забравя се даже, че си искал освобождение, да станеш Буда.

 

В реалния Свят всички космоси присъстват едновременно винаги вибрирайки, винаги очаквайки в готовност, както синът очаква бащата-моряк. В проявения всичко има начало и всичко има край. В Реалния Свят всичко винаги присъства и в един прекрасен ден ще ви се позволи да забравите всичко и да го изоставите „завинаги”.

 

Свободата е милион пъти по-ценна от освобождението. И в робство свободният човек си остава сам на себе си господар. Например, аз ви давам нещо, да кажем автомобил, в който няма гориво и затова автомобилът не може да потегли. Вашият автомобил има нужда от особено гориво, но само вие сте в състояние да определите какво трябва да е горивото и къде да го получите.

 

Трябва сами да определите как да преработите моите идеи, за да ги направите свои, принадлежащи само на вас. Автомобилът ви не може да работи с особеното гориво, с което работи моят. Аз ви предлагам само изходна суровина. Вие сте длъжни да извлечете от нея онова, което можете да използвате. Качвайте се по-смело зад волана.

 

Органичният живот е много крехък. Във всеки момент планетарното тяло може да умре. То винаги живее на косъм от смъртта. И ако ви провърви да проживеете още един ден, то това е само неочаквано даден ви от природата шанс. Ако ви се удаде да проживеете макар още един час, може да се смятате за щастливец. Ние живеем от самото си зачатие за сметка на времето, взето назаем.

 

Живеейки в този свят трябва да чувствате смъртта ежесекундно, затова поддържайте делата си в ред даже в своя последния час. Но как да разберем кой със сигурност ще се окаже последен? За сигурност уреждайте делата си с природата и самия себе си всеки даден ви час от живота, тогава никога няма да се окажете застигнати неподготвени. Трябва да обучават човека на това още в училище, също както и как правилно да диша, да яде, да се движи и да умира.  Това трябва да стане част от образователната програма. В нея трябва да е включено обучение как да се демонстрира наличието на „Аз”, а също така как да се формира съзнанието.

 

Въпрос:  Как да постъпиш ако не чувстваш, че нещо е останало недовършено?

 

Г.И.Г. не отговорил веднага. Въздъхнал и отговорил така:

 

Попитай се кой ще изпадне в затруднение, ако умреш като куче. В момента на смъртта трябва напълно да осъзнаваш себе си и да чувстваш, че си направил всичко възможно да използваш дадения ти живот в цялата му пълнота.

 

Сега вие не знаете много за себе си. Но с всеки ден ще ровите все по-дълбоко и по-дълбоко в този чувал с кости и ще научавате все повече подробности. Ден след ден ще откривате какво не сте успели да направите и какво е нужно да се преправи от направеното от вас. Реалният човек изстисква от живота всичко ценно и казва: „Сега мога и да умра”. Трябва да се стараеш да преживееш живота си така, че в който и да е ден да можеш да си кажеш: „Днес мога да умра, без да съжалявам за нищо”.

 

Никога не харчете напразно последния час от живота си, защото той може да стане за вас най-важният. Разпоредиш ли се лошо с него, после може да съжалиш. Душевното вълнение, което изпитвате сега, може да стане за вас мощен източник за онази сила, която ще ви подготви за безупречна смърт. Знаейки, че следващият час ще ви е последен, попивайте впечатленията от него като истински гастроном. Бъдете винаги готови, когато г-жа Смърт ви призове. Майсторът знае как да извлече най-ценното от всяко вкусно парченце до последната капка. Учете се да сте майстори на живота.

 

Като млад изучавах как се произвеждат парфюми. Учех се да извличам от живота неговата есенция, най-тънките му свойства. Във всичко търсете най-ценното, умейте да отделяте най-тънкото от грубото. Който се е научил да извлича есенцията, най-ценното от всеки момент на живота, притежава в съзнанието си всяко качество.

 

Той не е способен да се отнася със света като някой дивак.

 

Възможно е в последните мигове живот да нямате избор къде и с кого да бъдете, но ви остава изборът доколко ценно ще ги проведете. Умението да извличаш ценното от живота е умението да извличаш от храната, въздуха и впечатленията субстанциите, необходими за построяването на висшите тела. Ако искате да извлечете от живота най-ценното за себе си, във всички случаи то трябва да служи на висшето благо, а за себе си е достатъчно да оставите съвсем малко. Да работиш над себе си заради благото на другите е хитроумен способ да получиш най-доброто от живота за самия себе си. Ако не бъдете удовлетворени от своя последен час, значи няма да бъдете доволни и от целия си живот. Да умреш, означава да преминеш през нещо, което е невъзможно да се повтори отново. Да губиш напразно нашето скъпоценно време означава да се лишиш от възможността да извличаш най-ценното от живота.

 

Да преживееш в този свят от началото до края означава още едно проявление на Абсолюта. Всички велики философи са се приготвяли много грижливо за идването на последния си час. А сега ще ви дам упражнение за подготовка за последния ви час на земята. Постарайте се да не изопачите нито една дума от предложеното упражнение.

 

Упражнение

 

Огледайте току-що преминалия час, сякаш ви е бил последният час на земята и току-що сте осъзнали, че сте умрели. Попитайте се, доволни ли сте от последния час от своя живот?

 

А сега се съживете отново и си поставете за цел в течение на следващия час (ако ви провърви да го проживеете) да извлечете от живота малко повече, отколкото сте успели в предишния.

Определете къде и кога е трябвало да сте по-осъзнати, къде да проявите повече вътрешен огън.

 

А сега отворете по-широко очите си: под това разбирам – отворете се за по-големи възможности, бъдете мъничко по-смели, отколкото сте били в предишния час. Понеже знаете, че това е последният ви час и няма какво да губите, постарайте се да наберете мъжество макар и сега. Разбира се, само без глупости.

 

Опознайте се по-добре, погледнете машината си сякаш отстрани… Сега, когато умираш, не си струва да мислиш как да съхраниш репутацията си, своя престиж.

 

И нататък, чак до действителния последен час, настойчиво се стремете да получите колкото може повече от ценното в живота, развивайте интуицията си. Всеки час изразходвайте поне няколко мига да оцените безпристрастно изминалия час, след това се настройте да извлечете още повече от полезното в следващия час.

 

Ако разглеждаме всеки час като отделна единица живот, правете всичко по силите си да използвате всяка единица живот най-пълно. Заставете се да намерите пътя, превръщащ всеки следващ час в нещо повече от предишния, осъзнавайки същевременно, че трябва да се погрижите за натрупаните до този момент дългове. Нарастването на самоусещането или самоосъзнаването на „Аз”, както и умението да управлявате себе си ще промени работата на машината, която ви се изплъзва; и това нарастване ще бъде знак за реални промени. И няма абсолютно никакво значение какво си мисли машината за това.

 

…Да преживееш останалия ти живот, репетирайки час по час смъртта си, съвсем не е патология. Никой не може да получи от живота повече от болния от рак, който приблизително знае кога ще умре. И ако грижливо е обмислил как би искал да изразходи остатъка от живота си, няма да започне да го променя от корен, обаче може да си позволи да отпътува някъде, където винаги е искал да отиде, но което не би направил в привичните обстоятелства.

 

Човекът, който знае че скоро ще умре, ще се постарае да използва максимално всеки останал му час живот. Именно това е имал предвид Христос, казвайки че последните дни ще настъпят скоро – дните преди Страшния Съд. Ние всички стоим пред Съда, но ни съдят не другите, а ние сами даваме окончателна оценка на живота си. Не трябва да се проваляме на най-важния изпит, на който най-сериозният съдия е нашият „Аз”.

 

Всеки момент, взет в отделност, представлява частица от вечното Творение. Следователно всеки момент можем да извличаме най-тънките субстанции, които можем да наречем „есенцията на живота”. 

 

Представете си субстанцията „въздух” или субстанцията „впечатления”. Накрая, нарисувайте мислено субстанцията „момент”. Да, това действително са субстанции, дори миговете от времето.

 

Ако сме способни да извличаме по-тънките субстанции от по-грубите, то рано или късно ще ни се наложи да заплатим за това. Този закон се нарича Закон за Равновесието. Затова ще ни се наложи да се научим да плащаме незабавно за полученото от живота. Само в този случай няма да имаме дългове. Да плащаш незабавно – това е така нареченото „реално правене”. „Да правиш” – е да мислиш, да чувстваш, да се движиш, но „реалната активност” – е да плащаш незабавно.

 

Да правиш – може да означава само едно: да извличаш квинтесенцията от всеки момент живот и едновременно да разплащаш всички дългове към природата и себе си, но само при наличието на „Аз” можеш да платиш незабавно.

 

Реалният живот е не промяна на активността, а промяна на качеството на активността. Съдбата си е съдба. Всеки от нас трябва да намери своето място в общия ред на нещата. Все още не е късно да го направите сега, макар да сте пропилели по-голямата част от живота си в летаргия. Започвайки от днес можете да започнете да се приготвяте за смъртта, и в същото време да повишавате качеството на живота си. Но не протакайте с началото, може пък наистина да ви е останал само още един час живот.

 

Въпрос:  Можем ли да го споделим с другите? Струва ми се важно онова, което чухме тази вечер.

 

Можете да го повторите дума по дума, но докато не го направите за себе си, то няма да означава нищо за другите. Съществуването е оръдието или инструментът за действието. Поразмишлявайте над тази тема и ще разберете защо е така.

 

Въпрос:  Следователно, ние не можем да платим дълговете си, ако не съществуваме и „Аз”-ът отсъства?

 

 – А откъде-накъде ще ви е нужно да плащате? За какво? Ако животът е само случайност, тогава няма смисъл да продължава. Това съвсем не означава, че трябва да приключите живота си със самоубийство. Напротив, трябва да положите всички усилия да живеете. Посредственият човек винаги живее, просто носейки се по течението. Той не просто спи, той е напълно мъртъв. За да живееш реално, е необходимо да съдействаш на усилията на природата, да вземаш от живота активно, а не да действаш пасивно – каквото се получи.

 

Извличайки най-ценното от живота, трябва да умеете да управлявате желанията си. Проверете доколко честна е самопреценката ви. Вгледайте се по-внимателно в себе си и ще откриете колко удивителни начини има да бъдеш безпристрастен. Всеки път мислено отбелязвайте различните моменти на появяването на желанията. Действайте както преди, но само задължително осъзнавайте тяхното присъствие. Прелейте в света част от кръвта си, но от по-висок план.

 

В края на всеки час, оценили ползата му, си представете, че се събуждате в съвършено непознат за вас свят, в сравнение с предишния час. Следва да отбележим, че привидното продължение на живота от предишния час в действителност се променя ежечасно, макар предметите и хората да ни изглеждат същите. С времето ще се научите да се виждате като призрак от някаква субстанция, преминаващ от единия свят в другия като неканен гост на природата.

 

Оценете от такава гледна точка всичко, което правите в живота си. Виждайки резултатите от всичките си напрегнати усилия в миналото, замислете се за ползата им сега, в последния час от живота ви. Онези, които са заети с Работа, са мъртви за този свят и същевременно много по-живи от всички останали в него. Работата… Нещо странно, незабележимо, но за мнозина животът без нея е немислим.

 

В обичайното разбиране животът е суета на суетите. Колкото и голямо да изглежда достижението според земните мащаби, рано или късно се обръща в загуба. Времето стрива на прах дори песъчинките. Даже най-значителните в историята хора са били забравяни. За да разберем истинските възможности на земния живот, трябва да намерим и достигнем в него онова, което действително ще ни бъде полезно в Реалния Свят.

 

Внимателно разгледайте живота на всички велики хора, които са командвали армии и са властвали над другите. Каква им е ползата от всичките им велики дела сега, след смъртта? Даже по време на живота им всички тези дела са били не повече от празни сънища. Ние сме тук не за да възхваляваме сами себе си и да възнаграждаваме себе си; най-отвратителното в посредствения човек е умението му колкото може по-скоро да удовлетворява плътта си.

 

Болшинството от хората намират купища оправдания да не работят над себе си. Те са пленени напълно от слабостите си. Но сега става дума не за тях, а за вас. Разберете ме правилно, аз не се нуждая от последователи, аз по-скоро съм заинтересован да намеря добри организатори, истински воини на новия свят. Разбирам слабостта на организацията, защото в дадения случай не говорим просто за организация, която да е инициативна.

 

Напомням още веднъж, научете се да преживявате всеки ваш час с най-голяма полза. Съставете си подробен план за последния час от живота. За да разберете как трябва да се умре, ще ви се наложи да пуснете дълбоки корени в живота, само тогава ще можете да умрете като човек, не като куче. Обаче не всекиму е дадено да умре. Можете да станете тор за планетата, но това не означава наистина да умрете. Да умреш за този свят завинаги – е чест. За такава чест се заплаща със съзнателна работа и преднамерено страдание. Това право трябва да се заработи.

 

Опитайте се относително ясно да си представите своя последен час на земята. Напишете нещо като сценарий за този последен час, сякаш е сценарий за филм. Попитайте се: „Така ли искам да се разпоредя с последния си час?” Ако отговорът не ви удовлетвори, преписвайте сценария, докато ви хареса.

 

Погледнете на живота като на бизнес. Времето е парите, с които живеете. Когато сте дошли в този свят, ви е била отпусната определена сума, която не можете да превишите. Времето е единствената валута, с която плащате за живота. Сега виждате колко глупаво сте пропилели по-голямата ѝ част.

 

Вие дори не сте постигнали главната цел на живота – да си починете. Провалили сте се като бизнесмени, като потребители на живота – сте се самоизмамили. Цял живот сте предполагали, че всичко се раздава безплатно, а сега внезапно сте открили, че не е безплатно.

 

Все пак, има ли начин да възстановите макар и някога загубите? Проверете, дали са постоянни или временни загубите за банковата ви сметка? Изгубили ли сте, или сте инвестирали успешно? Ако сте похарчили всичките си пари за ваканции, тогава не ви остава нищо друго, освен тъга по миналото.  

 

В продължение на много години сте харчили времето си като от банкова сметка, открита за вас от родителите ви. Но ето че състоянието е изразходено, изгорели сте и осъзнавате, че сте останали сами и че няма на кого да разчитате. Няма вече време в банковата сметка. Сега ще трябва да заработвате всеки час от живота си. През целия си живот сте се държали като дете и сте харчили времето си като младоженци.

 

Основният ни враг, пречещ да приложим нужните усилия, е безнадеждността. Знам, ще намерите много предлози и оправдания да не се подготвяте за последния си час. Навикът е голяма сила, но започнете ли веднъж, можете да се научите да правите всеки път все повече и повече.

 

Не губете времето си напразно, заставяйте се най-малко един час на ден да полагате усилия, иначе ще изгубите всичко придобито. Мислете за репетицията на последния си час като за балетни занятия – трябва да се занимаваш цял живот. На мен на ден за това упражнение ми отиват четири часа, а в младостта си му посвещавах два пъти повече.

Редактирано от witness (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Здравей, Уит.

Не знам дали темата е за този раздел, но това не е толкова важно. Има една тибетска пословица, че практикуващите с низши способности умират без съжаление, тези със средни - без страх, а тези с висши - с радост.

Поздрав и се радвам, че участваш пак!

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравей, Уит.

Не знам дали темата е за този раздел, но това не е толкова важно. Има една тибетска пословица, че практикуващите с низши способности умират без съжаление, тези със средни - без страх, а тези с висши - с радост.

Поздрав и се радвам, че участваш пак!

Публикувам и участвам, защото ги изпробвам тези най-прости неща върху себе си. Искам да кажа, наистина се опитвам да ги изпробвам съзнателно и целенасочено, а не както преди. Засега "без съжаление", защото всичко трябва да се прави по реда си, а аз обикновено започвам от главата за краката, дори книгите така чета. Такива работи.

 

пак бях объркала поговорката :huh:

Редактирано от witness (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувам и участвам, защото ги изпробвам тези най-прости неща върху себе си. Искам да кажа, наистина се опитвам да ги изпробвам съзнателно и целенасочено, а не както преди. Засега "без съжаление", защото всичко трябва да се прави по реда си, а аз обикновено започвам от краката за главата, дори книгите така чета. Такива работи.

С "низши способности" всъщност е много по-различно от общия случай. Надявам се, когато умирам да попадна поне в тази категория.

Тези с "висши" са от 1-то бодхисатва бхуми нататък.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С "низши способности" всъщност е много по-различно от общия случай. Надявам се, когато умирам да попадна поне в тази категория.

Тези с "висши" са от 1-то бодхисатва бхуми нататък.

Не знам точно за какво говориш, всъщност изобщо не знам какви са "низшите способности". Ако искаш, обясни. Учението на Гурджиев има тясна връзка с будизма и определено различие в един точно пункт, в което се убедих доколкото ми позволяват познанията. Те се простират, ориентировъчно, до прочитане на някои книги като двата първи тома на "Ламрим ченмо", "Ум и пустота" и някои други неща от Атиша и автора-геше на второто, много е трогателен и малко досаден.

А иначе се надявам, че не вкисвам хората с любимите си теми за смъртта, но за мен са нещо нормално. Проблем е може би че не общувам с много хора.

Но ако не друго, поне куп изоставена работа може да свърши човек в последния си час, убедих се. :)


  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

автора-геше на второто, много е трогателен и малко досаден.

Предполагам имаш предвид Геше Тинли. Чел съм му почти всичко, което е он-лайн.

Гелуг са сухари, обстоятелствени и доста скучни. Нямам предвид големите им учители, но мнозинството. Тъй де, на мнозина има допадат. Имам предвид как ми се отразяват на мен. Има, обаче, един, на който съм фен -Цем Ринпоче.

А иначе се надявам, че не вкисвам хората с любимите си теми за смъртта, но за мен са нещо нормално.

И за мен...

Повечето хора се плашат да говорят за тези неща. Сякаш не ги касаят.

Учението на Гурджиев има тясна връзка с будизма и определено различие в един точно пункт, в което се убедих доколкото ми позволяват познанията.

В кой? Не познавам добре Гурджиев. Съвсем повърхностно.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

безупречна смърт

?!

 

Не знам за практикуващите как е, но обикновеният човек, този без способности, никога не може да е готов за смъртта /освен, ако няма психически отклонения/. Което пък не означава непременно, че последният му ден би бил безсмислен. Само казвам, че човек никога не може да бъде готов за напълно неизвестното.

 

Съгласна съм, че трябва да живеем всеки свой ден като последен, но това няма общо с неординарното и екстремното. То е повече като морален код, за да се предпазим от детско/безсмъртната арогантност. Не помня точно /за мой срам/ чие беше произведението на подобна тема - Стефан Цанев или Недялко Йорданов, но беше едно чудесно стихотворение, в което се казваше, че в последния си час майката ще иска да роди детето си, хлебарят да изпече последния си хляб и прочие, и прочие...

 

Не може един смислен последен час да осмисли цял един безсмислен живот, нито пък един безсмислен последен час може да обезсмисли цял един смислен живот.

 

Помните ли "Ритни камбаната с финес"... Ето това имам предвид. В крайна сметка човек се връща там, където винаги е принадлежал. Просто вече го прави напълно съзнателно. 

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

баси глупостите няма що - аз за 1 час ще свърша каквото не съм успяла

Божееее

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Май вече предугаждам следващия коментар... в посока, че приемаме всичко буквално и нищо не разбираме от философия... Все си мисля, че за смъртта като за философия може да мисли само човек, който никога през живота си не я е доближавал. Ей така, теоретично и за спорта. В този смисъл подобни теми дори ми звучат арогантно. Както и да е... Както се казва, това й е сигурното на смъртта, че всеки запълва своята си дупка и дупките стигат за всички...

Та на никой няма да му се размине само със словестните заигравки... 

Едит - правопис...

Редактирано от Merryl (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

това долу у Празните при смешките да го сложат -

репетиция на последния час

:lol6:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

witness, според мен темата е изключително неприятна, подвеждаща и депресираща на пръв поглед. Странно, но ако обърнем нещата към първия час от живота става доста интересно. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някои си нямат работа, да се готвят за нещо, след което няма нищо и, което често идва в изненадващ момент, въпреки всичките духовни врътни и словоблудства, които седвайки ги някои се мислят, че нещо ще отърват. Ще се отърве някое и друго поколение червеи от глад, ще се отърват от глад техните берачи...Я някое сляпо куче или къртица. Ще поникне някоя китка и тревичка и цветенце. Ще отъвре козата от част от глада й за днес.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

witness, според мен темата е изключително неприятна, подвеждаща и депресираща на пръв поглед. Странно, но ако обърнем нещата към първия час от живота става доста интересно. :)

хаха упражнение едно сучете

упражнение две пишкайте

между двете упражнения ревете колкот се може по-силно да ви чуят и на Луната

после почвайте да се подготвяте за последния си час уе

:lol6:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

хаха упражнение едно сучете

упражнение две пишкайте

между двете упражнения ревете колкот се може по-силно да ви чуят и на Луната

после почвайте да се подготвяте за последния си час уе

:lol6:

Май се развълнува, няма лошо. Да, имах предвид индивидите с едногодишен стаж. :)

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Май се развълнува, няма лошо. Да, имах предвид индивидите с едногодишен стаж. :)

смешна ми е тая глупава тема и това си е, сори ако някой се е обидил ама

то бива бива глупости ама чак пък толкоз

ами ако е внезапна смърт ко прайм ъ - шах с пешката - айде да каже някое упражнение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има много упражнения, ти спомена доста...

вече серьозну

упражнението е целия ни живот - до последния дъх

друго упражнение няма

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

вече серьозну

упражнението е целия ни живот - до последния дъх

друго упражнение няма

Добре казано. +

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не може един смислен последен час да осмисли цял един безсмислен живот, нито пък един безсмислен последен час може да обезсмисли цял един смислен живот.

Принципно е така, но и не съвсем, Мери. Като рулетка е малко. Много е важно  какво състояние на съзнанието ще си в този момент. Може да си живяла прекрасен и смислен живот, но ако в момента, когато умираш ако някой или нещо те разстрои силно, обърка те и породи в теб смущаващи емоции, това ще е най-неподходящия начин за навлизане в бардо.

Не знам за практикуващите как е

Не знаеш...

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой някъде беше споменал, че има душа, която е измерима след смъртта и тежи нещо си. Това са глупости на търкалета.

 

Не знам дали някой се е замислял за последствията, ако си поръча пиле на грил. Какво си е мислило пилето, час преди да му махнат главата? Или какво ще се случи след това.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой някъде беше споменал, че има душа, която е измерима след смъртта и тежи нещо си. Това са глупости на търкалета.

мда, точно

аз съм зле с физиката ама как може душата да има тегло а

е не може - тя е енергия

енергията тегло има ли

:rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

мда, точно

аз съм зле с физиката ама как може душата да има тегло а

е не може - тя е енергия

енергията тегло има ли

:rolleyes:

Питай ентропията. Може и да получиш отговор.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

мда, точно

аз съм зле с физиката ама как може душата да има тегло а

е не може - тя е енергия

енергията тегло има ли

:rolleyes:

Като гледам аватара физиката ти е супер. :)

P.S. Енергията има измерение. Но ако говорим за душата - няма измерение или по-точно до този момент никой не е доказал каквото и да е в тази посока.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А иначе се надявам, че не вкисвам хората с любимите си теми за смъртта, но за мен са нещо нормално.

 

Здравей, witness и добре дошла отново!

На мен теми за смъртта не са ми приятни.

Предпочитам да се съсредоточа върху живота, който ми е даден и да използвам времето си да го живея, изпълнена с ведри мисли.

Ще науча всичко за смъртта от самата нея, когато ми дойде времето, а не от книги, в които има само предположения.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живеейки в този свят трябва да чувствате смъртта ежесекундно, затова поддържайте делата си в ред даже в своя последния час. Но как да разберем кой със сигурност ще се окаже последен? За сигурност уреждайте делата си с природата и самия себе си всеки даден ви час от живота, тогава никога няма да се окажете застигнати неподготвени. Трябва да обучават човека на това още в училище, също както и как правилно да диша, да яде, да се движи и да умира.  Това трябва да стане част от образователната програма. В нея трябва да е включено обучение как да се демонстрира наличието на „Аз”, а също така как да се формира съзнанието.

Ако ежесекундно мислим за смъртта, кога ще ни остане време да се наслаждаваме на живота?!

Странна философия!

Разбира се, че смъртта е част от живота. Но не мисля, че ежесекундно трябва да мисилм за нея, а просто да я приемаме като нещо естествено без страх.

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.