Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

witness

Гурджиев. Последният час от живота

Препоръчан отговор


и?

сега - при теб като не е "сбъркал" ами те е "оставил", ти доколко си сигурен че те е оставил заради теб, а не заради себе си?

а ТИ? - като сина ти дори го няма около теб, ти доколко си сигурен че си направил "продължението" заради него, а не заради себе си? И в името на велики социални идеали... или просто го играеш на алтруизъм?

така - с цигарката, с последното питие... ли ще отиде всичко? - последното, като за последно?

 

Ти, като го играеш на ползввател на "оставеното", от пещерата досега, през компютъра никога ли не си се замислял, че някои неща не са се променили? И каквото и да си оставил, има нещо, което е преди теб... и ще е след теб, сред това човешко поле, сред което върви битието ти?

 

Не е лесно да се набърка човек в себе си и да извади на показ празнотата си. Той цял живот я крие. От себе си, от другите. Една огромна празнота. и нито поредното питие, нито пък последното такова, ще запълни каквото и да е.

Може би го приемаш лично. но и сто емотикона да сложиш, там някъде отвътре ти стои празнотата - и по постовете, и по думите.

 

Но поне си един от малкото, които поне се доближи и написа нещо откровено за себе си. Нещо по-автентично.

Защото пред лицето на Смъртта, се проглежда за "живота". Като не може директно - по Смъртта и Умирането -  за Живота и Живеенето. Умиращия и ЖИВЕЕЩИЯ - за дуалния човек това е начина - през едното - да види "другото", През "другото" да види и "двете". А по "двете" да види кой е той - дето е зад тях. Той - само ТОЙ. АЗ - само АЗ, това, от което почва и където всичко свършва.

 

Идеята на Гурджиев за смъртта нито е негова, нито е нечия. Лесно е да се наблюдава именно в нас, хората, как идеята за смъртта и умирането ни прониква и как повика за "живот" се промъква във всяко от насоките, импулсите, идеите, делата ни. Не е трудно - въпрос на честност е.

И дори и да не съм в пещера... и да ползвам нещо, което някой е "оставил" - той как мислиш - ЗАЩО ГО Е ОСТАВИЛ и дали не се е оставил - само и само да се поддържа социалния идеал - да оставяме нещо - да ни запомнят, да остане след нас. Едни строят къщи, други купуват парцели на гробищата - за столетия, дори за вечността да има... Манията за пребъденето е от неуловима, до обсесивна. И именно заради това е техниката на Гурджиев относно нея. Проста техника - има я в разновидности оставена по целия свят. През всички времена...

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

...не си ми интересен - прочетен вестник....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Дори "Спомените" и спомнянето са си просто психични процеси. Силните "връзки" с различни неща, събития, хора, случки са просто израз на вкопчване и значимостта на проекциите за идентичността и ясно показва нивото на свобода от тях. 

Думичките ВРЪЗ-КА, ОБ-ВЪРЗА-НОСТ, ВЗАИМНОСТ, ЗАВИСИМОСТ, ПРИСТРАСТЕНОСТ са доста близки и всяка от тях е просто етикет на различни нюанси на един и същ психичен комплекс от явления и изразите им в битието на който и да е субект.

 

Хм... Предполагам, че на всеки му е малко или повече ясно, че в материята свобода няма.

Но все пак има хора с повече и хора с по-малко привързаности. И още нещо важно има - при добро желание всеки човек би могъл да намали зависимостите си. Трудно, но не и неизпълнимо. И пак нещата опират до себепознанието, от там и по-широкото познаване на Живота(смъртта е част от него).

И ако нечия мисъл, че оставя нещо след себе си, е достатъчно условие да се балансира вродения страх от смъртта, то какво лошо има в това???

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След като човек не може да съществува единствено в своите граници и след като общувайки с останалия свят, се намира в някакво взаимодействие с него /та дори и да го ползва единствено за себепознание, както явно се удава на Рамус/, може ли да се твърди, че това не е обмен и че няма обвързаности. Не е нужно привързаностите да се разглеждат единствено в контекста на пристрастености и непременната необходимост от намаляването им или пълното им отстраняване. В този смисъл не мисля, че човек, напълно сам на света, без нито един жив роднина или близък приятел, би приел спокойно смъртта само заради липсата на този род привързаности.

 

Аз лично не споделям и мнението, че манията по пребъдването е породена от страха от смъртта. По-скоро е характеристика на отделната личност. Бих подкрепила мнението си с най-простия пример за това. Да си отговорим на въпроса – защо никой не се страхува, че не е живял в миналото и не е оставил там артефактите си. Не е само, защото историята може да бъде прочетена и не може да бъде променена, а бъдещето е необозримо. Всички си даваме сметка, че не можем да бъдем навсякъде. Та дори и в този момент, в който живеем пълнокръвно… Пак в контекста на горния пример с историята, може ли да приемем, че щом сме на определено място в определен момент, ние сме умрели за случващото се в този момент където и да е другаде по света. Тогава?!

 

Пак опираме до случващото се с нас вътре и във взаимовръзка – тук и сега. До преживяването, приемането, съпреживяването, състраданието, отразяването на света в единствения ни кратък живот. И до въпроса – необходимо ли е да се преживява предварително представата за нещо, което е единственото, което със сигурност ще ни се случи на практика и никога няма да е по начина, по който сме се подготвяли за него. Това ли е същността на един живот – да се готвим за смъртта?! Аз споделям идеята, че човек трябва да живее всеки свой ден като последен, но… в контекста на това да сме свестни, морални и добри, така че, ако не можем да сме в полза на останалите, поне да не им вредим. Надявам се да не залитнем в посока обяснения що е то морал и добрина и има ли почва у нас. Би било излишно.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пак опираме до случващото се с нас вътре и във взаимовръзка – тук и сега. До преживяването, приемането, съпреживяването, състраданието, отразяването на света в единствения ни кратък живот.

 

Това е и същността на Гурджиевата техника, Мерилко. Да се научим да ценим момента! Защото ако прекараме целия си живот, непрекъснато очаквайки нещо, непрекъснато желаейки нещо и т.н., то можем да пропуснем и онова хубаво, което ни се случва в момента. А то обикновено се изразява в дребни наглед и незабележими моменти.

Не знам защо толкова буквално приемаш, че давайки си сметка за това доколко живеем, а не съществуваме, се подготвяме за онзи неизбежен момент.

Знаеш ли колко хора изобщо няма да забележат изгрева, залеза, галещата се в краката им котка или свежия бриз... (да не изброявам повече), устремени към нещо или някого , вторачени в това, което искат да бъде и неприемащи това, което е... това е трагедия! Тези хора страдат непрекъснато и в крайна сметка излиза, че целият им живот е преминал в очакване или преселедване на своя(или на обществото) фикс идея, която след като постигнат са или уморени, или разочаровани.

Много по-лесно се живее без такова напрежение, което не означава, че трябва да живеем без цел и без обвързаности, а да не ги слагаме(целите и обвързаностите) преди дребните неща. Трябва да са ръка за ръка, така че да можем във всеки момент от живота да сме доволни от това, което сме и това, което имаме.

Иначе казано - да не се изживяваме като център на света(или на вселената :D ) , а да сме център в собствения си живот и да не забравяме, че от нас зависи да го направим по-поносим, защото така или иначе владеем толкова малко неща...

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Знаеш ли колко хора изобщо няма да забележат изгрева, залеза, галещата се в краката им котка или свежия бриз... (да не изброявам повече), устремени към нещо или някого , вторачени в това, което искат да бъде и неприемащи това, което е... това е трагедия! Тези хора страдат непрекъснато и в крайна сметка излиза, че целият им живот е преминал в очакване или преселедване на своя(или на обществото) фикс идея, която след като постигнат са или уморени, или разочаровани.

 

Нел, моята мисъл е, че живота всеки го цени по своята си ценностна система и не можем да му се сърдим, ако е така, защото всеки сам пълни своята дупка на края. И ако някой иска да постигне непременно своята фикс идея, дори и в края да е останал разочарован, едва ли ще си даде сметка в смисъла, който правиш ти, че животът му е отишъл напразно. В един момент всеки съжалява за нещо - каквото и да е то. После идва следващия момент, когато разбира, че неговият натюрел е такъв и колкото и пъти да изживее определен миг, ще реагира, ако не по същия начин, то поне по сходен... защото същността му е непроменена.

 

Сигурно звуча глупаво от философска гледна точка, но не намирам за редно да се твърди, че само осъзнатото е смислено и само то е същността. Не мисля, че само тези, които си дават сметка, че живеят всъщност живеят. И не можеш да наречеш нечий живот съществуване, само защото не е седнал да философства над него.

 

Ето това имах предвид... Ако нечия цел е да се качи на Еверест, дори и с реалната опасност да загине там, а за мен красотата и смисъла е в това да видя зората и да се усмихна, нито е редно моят живот да бъде класифициран за безсмислен от неговата гледна точка, нито неговият като такъв от моята.

 

Не можеш да спреш да бъдеш себе си, по причина, че ако изпуснеш нещо, което хората намират за общоприето смислено и красиво, твоят живот от тяхна гледна точка ще е безсмислен.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нел, моята мисъл е, че живота всеки го цени по своята си ценностна система и не можем да му се сърдим, ако е така, защото всеки сам пълни своята дупка на края.

Не можеш да спреш да бъдеш себе си, по причина, че ако изпуснеш нещо, което хората намират за общоприето смислено и красиво, твоят живот от тяхна гледна точка ще е безсмислен.

защо въобще е нужно някому да се сърди за нещо си.

 

Самата идея за "ценност", Живот, Смърт, Свобода, са абстракции - и като такива тяхното значение се определя и запълва от самия субект. Именно защото тия думички ги няма дефинирани в груповия конвенс, освен условно.

 

Прост пример за това е самата думичка "бог". Ако го нямаше предварителния конвенс, според едно или друго писание, вижте в ежедневието всеки кой как запълва значението на тази думичка. Всеки според него си. Именно заради това някои в темите за религията, или философията не могат да излезнат от руслото на предварително договореното кое какво е. Защото като излезнат... и не могат да понесат батака, в който попадат.

 

Привличането на конвенса е именно че в него е постановено всичко (или пък основното, но според него постановката може само да се надгражда). Само и само да не се изпуснат основите... и да се срине пясъка на кулата.  И от тая натъкмена изкуствено създадена подреденост се ползва за патерица от конвенционалните и обособяващи се по нея хора. И е достатъчно само да се ползва такова. За повечето - е достатъчно. Защото те самите се дефинират според и спрямо него. И остават свързани. СУБЕКТА и ОПИСАНИЕТО НА СВЕТА - двустранна зависимост чрез взаимно постановяване.

Това е зависимост, МЕРИЛ. Така мисля. Зависимост не е отношението на субекта към нещо. А неговата обвързаност с описанието на нещото, представите, идеите, образите - сбора и мешавицата от всичко това.

И нуждата хората да говорят и да обменят тяхното вътре в тях именно до нивото на което може да се обменя - помежду им. А на малцина това не е достатъчно. 

Всички нюанси на зависимости и пристрастявания започват именно от

Нима е сложно? Нел пише отново за свободата и материята. Но това е постулат - материята какво е. Зависи какво се дефинира с нея. И чак след това някой вижда през тази дефиниция (представа, породена от готово или донатъкмено описание) някаква образна проекция, пръкваща се за да нагласи неговия вариант на отражение на света. Но не е само "неговия" вариант. Защото предварително се вписва, програмира кой е ОБЩИЯ ВАРИАНТ на отражение на света. Хората се разбират кой е общия им вариант. За да постановят груповото си битие по него. Иначе няма да е групово. Няма как

===

Всичко е материя. НЕЛ.

Свободата не е нещо абстрактно, тя е понятие с което се обобщава страничния ефект от състояние при което се минава някаква вътрешно обособена граница. Това е СВОБОДА - породения ефект на изживяване при преминаване на някакво (вътрешно) ограничение.

Материята е само идея, само постановка. В някакъв друг смисъл всичко е вид материя. Къде е свободата или ограничението в думата ВСИЧКО.

 

Повечето хора смятат свободата като нещо само по себе си. Както и бог. Но за вселената няма свобода. Не й е нужен нито бог, нито свобода, нито пространство или материя. Всички те са нужни на самите нас - хората. Хората, отразяващи през обясненията си за света, самите себе си. Хората, за които обяснението е изместило света и той е направен за нас само чрез обяснения. Картината на света - вече е станала света. И ние чертаем по готова вече "карта", вместо да изследваме "територии". Единствено и само защото предварителната карта идва в главите на потребителите й още преди "СВЕТА". От страх, заради оцеляване...

 

Заради едната душичка е всичко. И в тема за смъртта по която се мери и самия живот, толкова точно се оглежда всичко, което се опитвам да изразя чрез тия си думи.

 

Генералното обобщение на всички обусловености - особено важащо именно за психичния ни аспект на битието, при нас хората, е прието да се нарече в своя модерен вариант МАТРИЦА. Вероятно някой би обърнал внимание, че на всички езици тази дума е в женски род. Както и думата ВСЕЛЕНА... Въпроса е, че през цялата човешка история, през всички географски ширини, мнозинството живее чрез конвенса (матрицата си). Заради и поради това то съществува. БИТИЕТО ЧОВЕШКО Е НАЛИЦЕ В СЕГАШНИЯ СИ ВАРИАНТ ИМЕННО В СВОЯ КОНВЕНЦИОНАЛЕН МАТРИЧЕН ВИД. То е предварително описано, обусловено... Чак след това идват хората, СУБЕКТИТЕ, които да се самодефирират според общото. И те стават зависими от него. В някакъв смисъл няма СУБЕКТ и ОБЩО - субекта е "изплетен" от нюанси на общото. и по този начин това "ОБЩО" всъщност представлява неговата картина на света, неговите граници (които за самия него не са граници, а са "хоризонти", изглеждат като безкрайни).

 

Няма как да има резонанс за хората, които са изплетени от материята на ОБЩОТО, с тия, дето за тях вече това е ограничение. Няма съответствие, няма как да се разберат. Защото вътрешната граница предопределя всичко друго. Границата - която за човека, който е вътре в нея, не е граница, дори напротив - тя е живота, въздуха, слънцето и водата за него. Той живее с нея, той живее през нея. Как въобще при това положение да е възможно той някак си да се "ОТГРАНИЧИ".

 

Никой ли не вижда колко е хитра двойнствеността и многозначието - груповия идеал е - всички да сме едно, да се единим... За тях това е означален смисъл, с изначална стойност. Нарича се ЕГОИСТ, този, който се отграничава. В техния свят това е постановка за страдание, за самота, за зло, за страшно. И в техния свят си е точно такова. Но само до тяхната граница... Отвъд нея всички явления придобиват друг смисъл. Имат качествено различно значение, стойност. И когато става обмяна, когато става трансфер на инфо веднага излиза проблема с несъответствието. То се вижда на всеки пост, във всяка тема. Вижда се силния импулс всичко да се връща в конвенционалното русло, да се мисли чрез него, през него. То става като предварителни очила, на които света е вече предварително нарисуван. И това е невидимо за носещите тия магични очила. Защото те са невидими, и като такива няма как да се "махат", няма как дори да се породи идеята че въобще има някаква "протеза" пред погледа и гледащия се самопостановява през протезата доколкова, че ако спонтанно очилата се "счупят" или паднат поне за миг... И той би умрял, останал без основната си патерица. В някакъв смисъл ОЧИЛАТА ЗАМЕСТВАТ САМИТЕ ОЧИ. Това е силата на патерицата, която е невидима за ползващия я, по простата причина, че той няма алтернатива - никога не е бил "без груповите си очила", за да сравни че има "ДРУГ ВАРИАНТ''. Докато са налице самомагичните очила на всеки гледащ през тях, света е на хората с очила. За тях няма друга възможност и това е нейния вариант за битие - през очила, но поне е битие. И се защитава именно - защото се постановява като БИТИЕ, като ЖИВОТ... и се защитава като такъв.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Всичко е материя. НЕЛ.

Свободата не е нещо абстрактно, тя е понятие с което се обобщава страничния ефект от състояние при което се минава някаква вътрешно обособена граница. Това е СВОБОДА - породения ефект на изживяване при преминаване на някакво (вътрешно) ограничение.

Материята е само идея, само постановка. В някакъв друг смисъл всичко е вид материя. Къде е свободата или ограничението в думата ВСИЧКО.

 

 

Имах предвид веществената проява на материята, Рамус. И зависимостите ни от нея. :)

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

аз пък ,се сетих за един епизод от "Титаник"....всичко живо хукнало да търси лодки и жилетки,само трима ,облечени във фраковете си,седнали и пият чаша шампанско за последно,оркестъра свири и наоколо лудница...............беше епизода,който най-много ме впечатли..като,че ли можеш да избягаш от смъртта,или ,че можеш да я предвидиш...ми каквото дойде..

 

Именно! Тези тримата са приели смъртта(така да се каже) и ако останалите, тичащи да се спасяват в този момент са можели изобщо да ги видят, биха ги помислили за луди(навярно). :)

Точно за това говорех - за изживяването на момента. Неизбежното няма как да се предвиди и няма как да бъде спряно. Разбира се, далеч не означава, че точно тези тримата по никакъв начин не биха могли да оцелеят...(да, помня го момента от филма). Типичен пример за неконвенциално отношение към смъртта.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имах предвид веществената проява на материята, Рамус. И зависимостите ни от нея. :)

Да, допуснах какво имаш предвид.

Но зависимостите са просто отношението на СУБЕКТ спрямо онова, с което той е идентифициран. За един - с едно. За друг - с друго. Но така или иначе груповия конвенс е точно това - да се получи групова идентификация спрямо описанието на света, прието да е идентичност за самата група. И всяка личност в групата се самодефинира спрямо това. Така, груповото идентифициране, дава групова принадлежност на отделната личност. Така веригата се навързва и се задейства и обратната връзка в нея - от отделната личност, през груповото описание, прието като сделка, за да дефинира целия групов живот, Така сделката е двузначна и двупосочна. И оттам - се самозатваря в нещо като "кръг". Така се самоподдържа една сложно съставена магия, която за омагьосаните от нея е просто тяхното битие. При липса на алтернатива, за тях това е единствена възможност. И понеже тя лансира и имитира битие. То става "тяхното битие". От там - това битие присвоява ЖИВОТА. И системите пазещи живота и играещи защитна и самосъхранение, почват да пазят това...

 

НЕЛ, зависимостите от веществената проява на материята не са априори. Те не са ограничения. На всеки етаж, на всеки аспект, неговото проявление е в съответна форма на "материя" - по съответствие. Всяко проявление е в някакъв смисъл вид ограничение. Защото от всички възможности, се проявява само една, в даден миг, в даден момент. Проявата е винаги само една, в даден миг от време. За да се случи това по принцип всички останали възможности си остават само възможности, а само една от тях се проявява. Това си е вид ограничение, в някакъв смисъл. Но са неизбежни.

 

За мен - това не е ограничение. Щом има проявление, нали аз съм това проявление. щом има форма - тя има начало, развитие, край - смяна с друга форма, друг аспект, друго ниво, етаж... Но отвъд формата е онова, от което идват всички форми. Но то е един безкраен потенциал, и е само "едната страна на монетата". Другата страна е именно - формите, проявленията. Само двете заедно правят общото. Както и самата идея за БОГ, поне в своята изначална същност - е именно че той сам по себе си е нищо. Че ние, хората сме неговото АЗ. Неговата проява, неговото превъплъщение. Той е само безкрайността на потенциалните възможности. А ние хората, събитията, планетите, въобще цялата вселена, сме веществената част на бог. Двете страни на монетата правят цялото. А не само едната от тях.

 

В някакъв смисъл - цялата СВОБОДА е планирана. както и нейната противоположност - проявленията. Но това е естеството на нещата.

 

За мен - няма ограничение. Физическите процеси - във физическата среда - това не е ограничение. Това е естественост - съответствие.

Астралните процеси - в астралната среда. Менталните - в ментална. Това е естественост и съответствие. Ограничения няма. Има едно объркване за хората, които не знаят за съответствията и бъркат нивата. И от объркването и породеното от него несъответствие, се поражда и усещането за ограничение. И... всичко е въпрос на разбиране и това как и с кое някой е идентифициран. Защото това го определя изцяло. Но без него не е възможно въобще БИТИЕ. Няма битие, без АЗ, без идентичност. Няма как да има - на нас хората, това е ролята с която се раждаме и си отиваме. И смъртта, както и живота са само част от пъзела, който самите ние редим. Самите ние, макар и само донякъде... 

аз пък ,се сетих за един епизод от "Титаник"....всичко живо хукнало да търси лодки и жилетки,само трима ,облечени във фраковете си,седнали и пият чаша шампанско за последно,оркестъра свири и наоколо лудница...............беше епизода,който най-много ме впечатли..като,че ли можеш да избягаш от смъртта,или ,че можеш да я предвидиш...ми каквото дойде..

каквото дойде... може би. Но защитните рефлекси са на всички нива. И самоубиеца има такива, просто идентичността постепенно се променя. Самоубийството при човека е специфично. И си има механизъм - добре изучен, как става това. Дори са се научили лесно да се манипулира и да се провокира. Въпрос на идентификация с идеали. с нещо извън, дето да е "по-висше", да е по-високо в йерархията на ценостите с което да се идентифицира субекта.

 

Смъртта - ние тук просто говорим за идеята за нея. И на приказки е лесно. Права си за това че така или иначе "няма контрол". Но хората им се иска да има - пак от страх. Защото опита да се подмине умирането на една форма, като се проектира чрез други форми е вече психичен начин за надбягване на нас самите чрез собствените ни идеи за света.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тази тема не е за смъртта, а за живота отвъд навиците. Всичко, което си мислим, че сме, с което се идентифицираме, е просто част от едно кълбо от навици на различни нива и ние сме мъртви именно в тях. Само във внезапна необичайна ситуация нещо в началото неосъзнато, тъничко и аморфно излиза извън идентификациите и може да прояви истинския аз, който е и истинската воля. Само той вижда света по различен начин, винаги като за пръв път и само той не може да се измами, защото не вижда призраци.

 

В някакъв смисъл няма СУБЕКТ и ОБЩО - субекта е "изплетен" от нюанси на общото. и по този начин това "ОБЩО" всъщност представлява неговата картина на света, неговите граници (които за самия него не са граници, а са "хоризонти", изглеждат като безкрайни).

 

Няма как да има резонанс за хората, които са изплетени от материята на ОБЩОТО, с тия, дето за тях вече това е ограничение. Няма съответствие, няма как да се разберат. Защото вътрешната граница предопределя всичко друго. Границата - която за човека, който е вътре в нея, не е граница, дори напротив - тя е живота, въздуха, слънцето и водата за него. Той живее с нея, той живее през нея. Как въобще при това положение да е възможно той някак си да се "ОТГРАНИЧИ".

 

 

Това се отнася за личността, общественият продукт, а тя е само едната част и може да се промени бързо, например както понякога си сменяме мненията и убежденията за кратко време. Има обаче още една - добре- граница, която е неизменна през целия индивидуален живот, Гурджиев я нарича същност - това са генетичните особености, темперамента и т.н. В Бхагавад Гита се споменаваше като съотношение на гуни.

 

. И... всичко е въпрос на разбиране и това как и с кое някой е идентифициран. Защото това го определя изцяло. Но без него не е възможно въобще БИТИЕ. Няма битие, без АЗ, без идентичност.  

Истинският аз е отвъд тези идентификации, точно фалшивият аз е идентификациите, постоянно сменящите се пътници в колата. По-точно би било да се каже, че този фалшив аз не съществува изобщо и това лесно може всеки сам да си го докаже, като се опита да се по-самонаблюдава малко. Ако логически си си доказал, че не съществува, втората стъпка е опитното потвърждение. Не е много приятно понякога, но е незаменимо и абсолютно необходимо, ако... Случва се и спонтанно, ние отбелязваме такива спонтанни моменти в паметта си като вътрешни поврати, защото обикновено "виждането" е свързано с проява на силна емоция. Хващането "в крачка" как текат асоциациите на мислите, чувствата и усещанията на тялото, доколкото можеш да ги уловиш и т.н. е лесно, ако си спокоен; не дава много, но поставя нов навик за самонаблюдение. Доста е трудно и уморително, между другото.

Следващата стъпка е волята. Волята е свързана с чувствата, не точно с онова, което наричаме мислене, както е вярно, че "тихите" незабележими мисли-желания са мощни и невидими за бодърстващото ни съзнание като мъртво вълнение.

Какви ги говоря, всъщност самонаблюдението е невъзможно, невъзможно е за такива като нас и целта е да го разбереш, докато се учиш на внимание.

 

Няма и не може да има истински живот преди фалшивият аз да умре. Не говоря за смърт на тялото, това се случва само по време на така нареченото земно съществуване. Ние изобщо не знаем какво представлява истинският живот, дори от този, който наричаме свой живот, не помним почти нищо. Помним го смътно и изопачено. Реалният живот остава непокътнат и ярък завинаги в съзнанието. Няколко такива мига, останалото е мъгла, сън и фантазии какво може да е било. Така ли е? Така е. Малко е несправедливо може би, но това е положението.

Аз обаче съм сигурна, че нищо не изчезва, дори забравеното, защото се появява точно в необходимите моменти. Нищо никога не изчезва. Ако можеше да изчезне, космосът нямаше да може да съществува; ако пък не се променяше, също... и т.н.

 

Сега някой да не си помисли, че го карам д прави такива неща, просто споделям глупави, може би наглед безполезни наблюдения. Не кой знае какво.

 

 

Малко (нощна?) музика от Гурджиев, приятна е

в последния месец от живота си ,си купи картина...беше някакъв пейзаж от английската провинция.окачи го,срещу леглото си и го гледаше......

Този човек е знаел какво прави, усещал е кое е единственото, което може да отнесе и което може да го отнесе където иска: впечатленията. Квинтесенцията, за която говори Гурджиев. Спомних си какво пише Винсент ван Гог на Тео в едно писмо, как някой си купил картина от него, май само нея лично е продал през живота си, за 100 франка. Винсент бил доволен, изключително доволен, защото човекът казал - тази картина дяволски ми харесва. И него, Винсент де, го влачели предимно такива настроения. Бил е определено луд, обаче си мисля, че ако такива като него ги унищожаваха още преди да са се пръкнали, както на някои хора им се иска, никой нямаше да зърне слънчогледите му.

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

сега се сещам и за последните думи от книгата на Рангел Вълчанов..."Всички ще умрем, а сега наздраве"..."но връщане назад ,не се очертава  и чашата пълна ,с "всички ще умрем",трябва да се изпие до дъно".

 

.........някои с кураж,други със страх,трети с облекчение,четвърти със драми .......всеки си знае.

 

Да, смъртта ще дойде при всеки един от нас, когато му дойде времето и всеки ще я приеме по свой начин.

Но мисля, че не е нормално да мислим непрестанно за смъртта и умишлено или не да натрапваме тази си мисъл на другите.

Ненужно и депресиращо е, не мислите ли?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, смъртта ще дойде при всеки един от нас, когато му дойде времето и всеки ще я приеме по свой начин.

Но мисля, че не е нормално да мислим непрестанно за смъртта и умишлено или не да натрапваме тази си мисъл на другите.

Ненужно и депресиращо е, не мислите ли?

 

Хора, не разбрахте ли, че не говорим за физическата смърт, тя е в контекста, но не това е темата?!

Не знам защо се депресирате толкова, но явно и не четете.

А иначе... вгледайте се в листопада и ако ви стане тъжно, се усмихнете, защото напролет дървета отново ще се засипят с млади листа.

 

Който пък толкова много е депресира, просто де не чете. Толкова е елемнтарно.

 

Рамус, затова и говоря за зависимости, а не ограничения. Защо не успяваме да се разберем с теб?

.....ние се разкъсвахме от мъка ,а той ни успокояваше..

 

Предполагам сте си дали сметка какво велико смирение е постигнал този човек!!!

Де да можехме всички така...

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, смъртта ще дойде при всеки един от нас, когато му дойде времето и всеки ще я приеме по свой начин.

Но мисля, че не е нормално да мислим непрестанно за смъртта и умишлено или не да натрапваме тази си мисъл на другите.

Ненужно и депресиращо е, не мислите ли?

Не, не мисля. Както вече по-горе УИТНЕС отбеляза, тази тема НЕ е за смъртта.

 

Тя е за Живота. Тази тема е за Живеещия, който е ТОЗИ КОЙТО Е - чрез ЖИВОТА КОЙТО ЖИВЕЕ.

 

Смъртта не е "мисълта за нея". Тя е представата на този, който живее, за формите и онова с което се идентифицира. И един от начините да проникне в себе си, е прийома да погледне на себе си отвъд магическото огледало на конструираното от него делюзорно , чрез изнасяне на вътрешни проекции в света и приемайки ги за реални.

 

Смъртта е представата на някого, на преходните неща с които се идентифицира. Представата на някого за неговото оцеляване в психичен аспект. И опита му да се проектира през поредица от форми, наричайки идеите си как ли не - от прераждане, до съдба, до "отвъден свят" и душите в него ... и още и още. Колективните и личностните страхове са залегнали именно в колективните митове за СМЪРТТА. И тя е една история на описанието им.

 

Използването на темата и представите за смъртта, за разбиране на самоконструкциите на живота и излизане от самомагичните трикове с които се запълва и измества битието, е само част от стратегията и прийомите за това. Именно - представата за смъртта чрез заключените и проектираните страхове относно небитието - това е прийом да се открие самия ЖИВОТ и оттам ЖИВЕЕЩИЯ ГО.

 

Навсякъде по света, в системите за психично саморазвитие са залегнали различни прийоми, акцентиращи върху различни аспекти от битието на саморазвиващия се СУБЕКТ. И в раздел за ПСИХОЛОГИЯ и ПСИХОТЕРАПИЯ темата си е точно на място. А напомнянето че била натрапчива с нещо си ясно показва нейната стойност и опита да се избяга от това.

 

Опита да се консонират психичните дисонанси до поносими нива на едностранчивост е защитна реакция, МОЙРА. Няма страх, който да не е свързан индиректно с оредставата на някой за небитието му, небитието си - неговото отрицание за "съществуване". И дълбоко вкоренения ужас от това. И няма психоспециалист, който да познава живота и хората и да не е забелязал общия извор на човешкия страх...

 

Да, за едни е депресиращо, поражда дисонанс и те се стремят да го избегнат или консонират. За малцина, обаче, пътя е да минат през делюзиите си... за да ги проникнат и преминат отвъд тях.

Ако им стиска... 

А на който не - просто търси опита да си живурка в къщичката си от образите на света. И да я крепи... с идеята че така крепи себе си.

 

Всъщност е просто. Съвсем просто. Именно затова е плашещо.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Често в името на живота губим самият смисъл на живота.
Ювенал

....казано по друг начин , вариант на целта оправдава средствата....т.е. когато средствата станат цел ! :)

Публикувано изображение

Не само , че има асансьори , ами и парашути има......"трябва" тук е употребено неуместно , по-често "трябва" обратното....  свързано с горното - целта оправдава средствата.. :)

А стълбите са за "простосмъртните".....

Големите Човеци са тези които проправят пътя нагоре където още няма стълби.За тях смисълът на успеха е в пътя който ще извървиш , а не в постигането на целта...

Човекът е човек , когато е на път ! " - М.Горки

Човек гол идва на този свят и гол си отива от него . Важно е това което ще остави след себе си за следващите.....

http://vbox7.com/play:f89df796

 

Горното е пренос от друга тема , но мисля че то се вмества пълноценно и в тази :

Т.е. целта , това което дава смисъла е пътуването , а не краят...какъвто и да е той!

В това се състои "магията" на разбирането...

Давате ли си сметка на къде пътувате по "разсъждавания" от вас начин ? Коя е тук целта и кои са средствата за нейното постигане ? Към Смъртта ?!....

Ако целта ви е смъртта , ами приятно и смислено (едва ли) пътуване !......

И в Библията е казано , ама едва ли се разбира :" ....Аз съм пътят , и истината , и живота...".

 
Ако ли нък става дума за "трябва" , това се определя от необходимостта , а в нейното осъзнаване се състои смисъла на свободата .... по простата причина , че докато необходимостта не е осъзната (както обикновено се случва!) , мисленето на човека остава ограничено в нейните окови.....т.е. той не е свободен и започва да си измисля всякакви неща нямащи никаква връзка със света в който живее....просто измислици някакви.... ......
Пример за това са и разсъжденията в постовете до тук , ограничени в рамките на смъртта......безполезен приказвалник , по някога водещ до най-налудничави изводи....
Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Давате ли си сметка на къде пътувате по "разсъждавания" от нас начин ? Коя е тук целта и кои са средствата за нейното постигане ? Към Смъртта ?!....

Ако целта ви е смъртта , ами приятно и смислено (едва ли) пътуване !......

 

 

 

:D  Сега как да ти обясня, че става въпрос за "ново раждане", като си толкова мисловно праволинеен, Байко?

А към смъртта пътуваме от първата си глътка въздух, драги. От нея отърване няма.

Въпросът е дали ще изживеем дните си под сянката на смъртта и депресирани, че все някога и ние ще си отидем или ще го живеем с мисълта, че всяка минута ни е дарена, за да я изживеем осъзнато(Мерилко, осъзнато не означава непрекъснато подплатено с някаква мисъл доколко и дали сме морални, етични, дали се вписваме или не в обществото или група от него и т.н, а  е точно обратното)

 

 

Човек гол идва на този свят и гол си отива от него . Важно е това което ще остави след себе си за следващите.....

 

И какво би оставил ти, Байко, защото аз няма нищо да оставя, потому что "Omnia mea mecum porto", както казват древните- означава "Всичко свое нося със себе си". А единственото мое е душата ми, другото е тленност.

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хора, не разбрахте ли, че не говорим за физическата смърт, тя е в контекста, но не това е темата?!

Не знам защо се депресирате толкова, но явно и не четете.

А иначе... вгледайте се в листопада и ако ви стане тъжно, се усмихнете, защото напролет дървета отново ще се засипят с млади листа.

 

Който пък толкова много е депресира, просто де не чете. Толкова е елемнтарно.

 

Нел, може би не си ме разбрала.

Когато един обикновен земен човек, без претенции за духовност (друг е въпроса, че за мен бездуховни хора няма и не може да има!) влезе от любопитство в темата и започне да я чете остава с много неприятни усещания, защото страхът от смъртта е заложен от раждането ни, което е съвсем нормално.

Аз умея да се пазя от депресивни състояния, но има хора, които по някаква причина са станали особено чувствителни на тема смърт.

Случвало се по молба на потребител да премахват от от мой пост в новините снимка, изобразяваща убито животно и вече внимавам да не накърнявам религиозните и всички останали чувства на останалите, доколкото е възможно.

п.п.  Живея живота си така, както го разбирам, без да мисля за края.

Той ще дойде все някога, а аз навярно ще искам да поживея още малко...

Като всички хора на тази земя, изключая тези, които умишлено желаят да се лишат от живота си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:D  Сега как да ти обясня, че става въпрос за "ново раждане", като си толкова мисловно праволинеен, Байко?

А към смъртта пътуваме от първата си глътка въздух, драги. От нея отърване няма.

Въпросът е дали ще изживеем дните си под сянката на смъртта и депресирани, че все някога и ние ще си отидем или ще го живеем с мисълта, че всяка минута ни е дарена, за да я изживеем осъзнато(Мерилко, осъзнато не означава непрекъснато подплатено с някаква мисъл доколко и дали сме морални, етични, дали се вписваме или не в обществото или група от него и т.н, а  е точно обратното)

 

 

И какво би оставил ти, Байко, защото аз няма нищо да оставя, потому что "Omnia mea mecum porto", както казват древните- означава "Всичко свое нося със себе си". А единственото мое е душата ми, другото е тленност.

Първото изобщо е същото което и аз пиша тук , но под друга форма....и нямам нищо против него.С единствената забележка - определянето на целите и употребяваните средства за тяхното реализиране .

Второто е категорично невярно и е необходимо само малко поне да се огледаш подире си....

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То и за духовност не става дума, Мойре. :D

Напротив. Говорим как да олекотим по някакъв начин този вроден страх.

Животът не е стерилен, за съжаление и няма как непрекъснато да бъде спестявана... една от истините за живота.

Не разбирам загрижеността ти, още повече, че има тема с подобно съдържание, в която доста хора са споделили какво биха правили ако знаят, че им остава един час живот... и никой не мрънка там, но тази тема само прилича по заглавие на онази - в тази говорим за живота и за начините, по които бихме могли да намалим стресовете...

Вие наистина не четете какво пишем. :D

Първото изобщо е същото което и аз пиша тук , но под друга форма....и нямам нищо против него.С единствената забележка - определянето на целите и употребяваните средства за нейното реализиране .

Второто е категорично невярно и е необходимо само малко поне да се огледаш подире си....

 

а сега ми обясни кое е първото и кое второто, че нещо изпуснах нишката, за което се извинявам, но се опитвам и да работя :D

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нел, може би не си ме разбрала.

Когато един обикновен земен човек, без претенции за духовност (друг е въпроса, че за мен бездуховни хора няма и не може да има!) влезе от любопитство в темата и започне да я чете остава с много неприятни усещания, защото страхът от смъртта е заложен от раждането ни, което е съвсем нормално.

Аз умея да се пазя от депресивни състояния, но има хора, които по някаква причина са станали особено чувствителни на тема смърт.

Случвало се по молба на потребител да премахват от от мой пост в новините снимка, изобразяваща убито животно и вече внимавам да не накърнявам религиозните и всички останали чувства на останалите, доколкото е възможно.

п.п.  Живея живота си така, както го разбирам, без да мисля за края.

Той ще дойде все някога, а аз навярно ще искам да поживея още малко...

Като всички хора на тази земя, изключая тези, които умишлено желаят да се лишат от живота си.

Получава се когато смъртта се превърне в цел на мисленето !

Страхът от смъртта не е нищо друго , освен само част от алармената система на човека , предупреждаваща го за съществуващите за живота му опасности...защото известно е , че който пък няма страх , той е глупак....

а сега ми обясни кое е първото и кое второто, че нещо изпуснах нишката, за което се извинявам, но се опитвам и да работя :D

....първо и второ разделено с празни редове от това което ти самата си писала , а аз съм го цитирал ...

Даже като пишеш тук , оставяш нещо след себе си....То самото може и да не е грандиозно или от световно значение за цивилизацията изобщо , но споделено от милиарди (тук никак не пресилвам нещата!) , тогава вече става наистина значимо.....имам предвид и всяка друга човешка дейност....

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напротив. Говорим как да олекотим по някакъв начин този вроден страх.

 

Страхът от смъртта е нещо нормално, стига да не се е превърнал във фобия, а фобиите се лекуват от специалисти.

 

 

п.п. А онази тема, в която споделяме, какво бихме направили, ако ни остава час живот я приемам като тема-шега, както навярно са я приели почти всички.

А тази тема, определено е излишно натоварваща.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Страхът от смъртта е нещо нормално, стига да не се е превърнал във фобия, а фобиите се лекуват от специалисти.

Там вече зависи първо от самата нервна система на индивида - едно и също въздействие , един възприема като гъдел да кажем , а друг като бедствие...(бънджи скокове примерно  :) )...

И второ , зависи от придобитата практика (натренираност) и въз основа на знания .....защото естествено човек се страхува най-много от неизвестното...

И защото от смъртта няма известия , нито преди , нито след нея (!) , за това и човек най-много се страхува от нея ! :)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

1, Получава се когато смъртта се превърне в цел на мисленето !

Страхът от смъртта не е нищо друго , освен само част от алармената система на човека , предупреждаваща го за съществуващите за живота му опасности...защото известно е , че който пък няма страх , той е глупак....

Интересно ми е как в поредната тема, пак един и същ пишещ, пак настоява че писаното за едно или друго, е безползезен приказварник. И понеже е такъв, се почва настоятелно да се пояснява какво е цел и средство. Интересно е как пишещия поставя в думите си идеите си - като истини, представите си - като канони, и изразите си - като безупречни. И с типичната за себе си склонност към постановяване. Пак мисията да се разяснява на незнаещите кое какво е и задължителния уклон да се разпознават всички пишещи като объркани е... главно заради собствените си проекции към това.

 

СТРАХЪТ от смъртта. и представата за смъртта са две много различни положения. Самата идея че представата за смърт, поражда задължително страх е напълно естествена и никой не се занимава с нея в тази тема.

А постулирането че който нямал страх, бил глупак, е меко казано наивно, особено като твърдение. А най-смешното е, реторичния трик, който е използван - "...защото известно е"... На кого е известно, според кого е така - това разбира се са разни подробности, които реторика задължително трябва да прескочи. За него целта е поднасянето на убедителни схеми, които да звучат авторитетно. А начина на поднасянето - е само средството. Е... поне там където това минава.

 

Колеги пишещи, нима е толкова трудно и за кого, кое какво е, нека си изясни първо сам на себе си. Дали нещо е цел или е средство е вътрешен въпрос за всеки човек. Въпрос-насока, за това, доколко и докъде той има адекватност към собствения си вътрешен свят. Уклона към непрекъснато вътрешно опростяване и уеднаквяване при точно определени пишещи, е симптом и е ясен показател. Но дори и това е негова вътрешна отговорност.

 

Дали е цел, самоцел или е средство е въпрос единствено на самия СУБЕКТ.

Въпреки това, са нужни поне основи към изясняване на сложни понятийни вътрешни системи - целеполагането, ценностната система и динамиката на йерархичността в нея, проекциите за целите, постигането - чрез подбор на средствата за това... Завързването на постигането, през целта, до очакването "нещо да се запълни" чрез нея, породения от това импулс към поведение, наречен "мотив"... Това са сложни съставни системи от положения, които са комплексни и са с толкова взаимовръзки, че всеки уклон към опростяване веднага показва нивото на отражение на СУБЕКТА към всичко това.

Може ясно да се забележи, че някои хора се справят различно с богатството от детайли, и тяхното взаимодействие и динамика. И когато не се справят - първия им импулс е да опростявят - до нивото на което те самите могат да отразят което и да е. И реакцията им - че всички сложни за тях думички, понятийца са бла-бла, понеже вътрешното сито е едро и квото не се "задържи" и отрази - си минава и заминава като вятъра.

 

И още нещо - работата по изясняване и анализа на вътрешния свят, не може да се прочете и научи в учебници. Няма как да се изпише това в тях, освен общо, освен схематично и твърде абстрактно. Оттам нататък следва "домашното" на всеки. Именно заради това настъпва мишмаша за повечето хора, просто защото естествения уклон към готовото, с идеята че то е ясно и осмислено, тук не върши никаква работа.

===========

Мойра, разбираемо е това, което изразяваш и мнението ти по него. Ако тази тема беше пусната във форумите на БГ-МАМА, може би си напълно права в оценката си. Но тук раздела е за хора с интереси в наименованието. Смея да твърдя, че щом някои развиват фобии от разни теми, това не означава че не трябва нищо да се пише, за да се щадят и да се пипат деликатно уязвимите им души.

 

Все някъде е нужно да се пише от хора, за които тия неща могат да се пишат с лекота. Дори и да не е "леко". И все пак - винаги е налице личния избор (дори при подбора какво да консумираш, дори и "чрез четене"). И заедно с избора - задължителната съпътстваща отговорност на Избиращия.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А , бе бях си казал да не ти обръщам повече внимание , ама непрекъснато ме разсмиваш и няма как да се сдържа !

Интересно ми е как ....

Като ти е интересно чети , води си записки в тефтера и се опитвай да осъзнаваш това което четеш , вместо да си хабиш мастилото за щяло и нещяло....!  :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Мойра, разбираемо е това, което изразяваш и мнението ти по него. Ако тази тема беше пусната във форумите на БГ-МАМА, може би си напълно права в оценката си. Но тук раздела е за хора с интереси в наименованието. Смея да твърдя, че щом някои развиват фобии от разни теми, това не означава че не трябва нищо да се пише, за да се щадят и да се пипат деликатно уязвимите им души.

 

Все някъде е нужно да се пише от хора, за които тия неща могат да се пишат с лекота. Дори и да не е "леко". И все пак - винаги е налице личния избор (дори при подбора какво да консумираш, дори и "чрез четене"). И заедно с избора - задължителната съпътстваща отговорност на Избиращия.

 

Форумите на Калдата, предвид спецификата се посещават от широк кръг хора, сред които много деца и непълнолетни, както и инвалиди.

Според мен за такива теми най- подходящи са специализираните форуми за психология и психотерапия.

 

 

 

"Повтарящи се мисли за смъртта. Страх от смъртта, прекалена ангажираност със смъртта и умирането..."

http://zdravenchas.org/?page=diseases&id=111&sub=sm

 

Без коментар.

Редактирано от Мойра (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...