Приятелю Рамус, защо всичко приемаш лично.

 С какво те обидих?

Нещо става УИТ... не знам как четеш, не зная с какви очи... но сякаш си говорим на китайски.

Интерпретацията ти е толкова далеч от написаното... и не разбирам как думите прескачат до автора им и неговото емоционално или лично отношение.

Ти си единствената която смята че се обиждам. Интересно ми е дали разбираш че начина по който разпознаваш писаното и го свеждаш до автора му е само твоята форма на връзка.

Думите ми, написани по-горе не са към УИТНЕС, не са към персоната, личността, нито към тази дето е чела нейните неща и интерпретира света само през прочетеното.

Аналогиите с които си интерпретирала думите ми нямат нищо общо с писаните от мен. Шегите по никакъв начин не резонират...

Всъщност опита ми за форма на диалог е напълно обречен, поне досега. не че това е трагедия, но ти продължаваш да се подвеждаш че си "говорим" нещо. Аз използвам възможността че си създала тема, че пишеш твоите текстове, идеи, думи, писал съм го на десетки места. Използването на твоя ник в моите писания е само моя алегорична условна форма за "разговор" между образи и думите, които възникват в мен. Правя го с никовете на сериозните хора (през моите очи), които пишат достатъчно сериозни неща.

--------------

И последно - виж колко е явно несъответствието - ако аз съм тип номер 3, интелектуалния, дори на шега, то не ти ли се струва странно, че тогава трябва да съм "обиден", при положение че обидата е обикновена и проста емоционална реакция, последвана от специфични движения в Е-нивото - чувства, състояния, изживявания...?

Редактирано 4 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

И последно - виж колко е явно несъответствието - ако аз съм тип номер 3, интелектуалния, дори на шега, то не ти ли се струва странно, че тогава трябва да съм "обиден", при положение че обидата е обикновена и проста емоционална реакция, последвана от специфични движения в Е-нивото - чувства, състояния, изживявания...?

Типовете никога не са в чист вид... един от трите "мозъка" преобладава и се опитва да изземва функциите на другите. Както при мен, често емоционалният център предпочита да той да мисли. Но. При жените въобще доста често е така и не поради неспособност на кочияша, а поради по-голямата сила на коня. Не че е правило, но кочияшът им просто понякога страда от морска болест. При теб интелектът се опитва да чувства пък... После се чудиш на разни реакции у околните и т.н. Понеже се опитвах да ги разделям тези наблюдения, съм забелязвала например как чета с двигателния център. Резултатът е плачевен)))

 

 

Всъщност опита ми за форма на диалог е напълно обречен,

Ами, според обсъжданото от нас учение, ние сме в "зоната на смешение на езиците" и никой никога никого не разбира; всички спорят, дори когато твърдят едно и също, или се съгласяват, влагайки различни понятия в една дума. Явлението е описано нашироко. И реакциите са напълно механични. Получава се така най-вече, защото си мислим предварително, че вече знаем. Ми, не знаем.

 

Не оставай с впечатление, че съм се "фиксирала" прекалено в това. Просто и не съм го смляла още, за "практикуване" не става дума, защото както трябва да е ясно, подобни работи никой не може да върши както му хрумне, освен да си чете ако иска и да се самонаблюдава, ако може. Полезно е последното. След време трябва да има резултат. Всъщност има, веднага, но има и реакция... Затова е в известен смисъл непрепоръчително да не си нащрек вече, защото когато обичайният ти контрол над нещо е разрушен, трябва да установиш друг, друга дисциплина. Отпадне ли второто, вече няма юзди. Нещо такова.

„Има една източна приказка, в която се разказва за богат вълшебник, който притежавал много овце. Вълшебникът бил много алчен и не искал да наема пастири и да поставя плет около пасбището, на което пасели овцете му. Затова овцете често се губели в гората, падали в пропасти и т.н. Най-важното било, че бягали от него, тъй като знаели, че вълшебникът се нуждае от техните месо и кожи.

„И ето че накрая вълшебникът издирил средство. Той хипнотизирал овцете и, първо, им внушил, че са безсмъртни и че съдирайки кожите им не им вреди, а напротив, че тази операция ще им бъде приятна и даже полезна. Второ, той им внушил, че самият той, вълшебникът, е техен добър стопанин, който толкова силно обича стадото си, че е готов да направи за него всичко, което му е угодно. Трето, внушил им, че ако нещо изобщо им се случи, то няма да стане веднага, във всеки случай не за един ден, и затова не си струва да се мисли за него. Накрая вълшебникът внушил на овцете, че те съвсем не са овце, че едни от тях са лъвове, други – орли, трети – хора, четвърти – вълшебници.

„И след това настъпил краят на всичките му безпокойства и грижи: овцете вече никъде не бягали, а спокойно чакали часа, в който на вълшебника ще му потрябват техните месо и кожи.

„Тази приказка много добре илюстрира положението на човека.

……………

„В действителност кундалини – това е сила на въображението, силата на фантазията, която подменя със себе си реалната функция. Когато човек мечтае вместо да действа; когато мечтите му застават на мястото на действителността, когато човек си въобразява, че е лъв, орел или вълшебник, това е действието на силата кундалини в него. Кундалини може да действа във всички центрове и с нейна помощ всички центрове се удовлетворяват с въображаемото вместо с реалното. Овцата, която се смята за лъв или вълшебник, живее под властта на кундалини.

„Кундалини е сила, заложена в хората, за да ги удържа в сегашното им състояние. Ако хората можеха да видят своето истинско положение, ако осъзнаеха целия му ужас, те нито за секунда не биха могли да останат там, където се намират. Те биха започнали да търсят изход от положението и много скоро биха го намерили, тъй като изход има, но на хората не им се удава да го видят, защото са хипнотизирани. А кундалини е точно онази сила, която ги удържа в хипнотично състояние. „Да се пробудиш” – означава да излезеш от състоянието на хипноза. В това се състои главната трудност – но в това е и гаранцията на възможността за пробуждане, тъй като органични причини за съня няма, и човек може да се пробуди.

„Теоретически може; но практически е почти невъзможно, защото само щом поне за миг се пробуди, само щом си отвори очите, всички сили, които го заставят да спи, започват да действат върху него с удесеторена енергия и той отново се потапя в сън, при което нерядко му се присънва, че се е пробудил или че се пробужда.

„В обикновения сън има такива състояния, в които човек иска да се събуди, но няма сили да го направи. Той си казва, че се е събудил, а на практика продължава да спи.

Това може да се повтори няколко пъти, докато накрая не се събуди. Но при обикновения сън човекът, ако вече се е събудил, вече се намира в различно от съня състояние; в хипнотичното състояние нещата стоят иначе: тук няма, поне в началото, обективни признаци за пробуждане, човек не може да се ощипе за да удостовери, че не спи. И ако, да не дава Господ, човекът е чувал нещо за тези обективни признаци, кундалини веднага ги превръща в игра на въображението и блянове.

„Само който напълно осъзнава трудността на пробуждането, може да разбере и необходимостта от дълга и тежка работа за достигането му.

„Даденият аспект на въпроса е ясен. Тълпата не желае знанието и не се стреми към него, а вождовете ѝ заради собствени интереси се стараят да усилят страха ѝ пред новото и неизвестното, нейната неприязън към новото. Робството, в което живее човечеството, е основано на този страх. Трудно е даже да си представиш целия ужас на това робство. Ние не разбираме какво губят хората. Но за да разбереш причината му, достатъчно е да видиш как живеят, какво съставлява целта на тяхното съществуване, предметът на желанията, страстите и стремежите, за какво мечтаят, за какво говорят, на какво служат и на какво се покланят. Помислете за какво харчи парите си съвременното културно човечество, като оставим настрана даже войната; помислете, какво изисква най-големи разходи, къде се събират най-големите тълпи народ. Ако само за миг поразмислим над този въпрос, ще ни стане ясно, че човечеството в днешното си състояние, с интересите, с които живее, не може да очаква нещо повече от онова, което притежава. Но, както вече казах, не може да бъде иначе.”

…

– За човека със западна култура, – казах аз, – е трудно, разбира се, да повярва и приеме идеята, че невежият факир, наивният монах или оттеглилият се от живота йогин могат да вървят по пътя на еволюцията, докато образованият европеец, въоръжен с „точно знание” и най-последните методи на изследване, няма никакъв шанс и се движи в безизходен кръг.

– Да, това е така, защото хората вярват в прогреса и културата, – отвърна Гурджиев. – Не съществува никакъв прогрес. Всичко си е останало такова, каквото е било преди хиляди и десетки хиляди години. Променя се външната форма, същността не се променя. Човекът остава същият, какъвто е бил. „Цивилизованите” и „културните” хора живеят съвършено по същия начин, със същите интереси като най-невежите диваци. Съвременната цивилизация се основава на насилие, робство и красиви думи. Но всички прекрасни фрази за „прогрес” и „цивилизация” са единствено думи.

 

Разбира се, това дълбоко ни впечатли, защото беше казано в 1916 година, когато последните достижения на „цивилизацията” във формата на невиждана досега война продължаваха да се развиват и растат, привличайки в орбитата си нови и нови милиони хора.

Спомних си как няколко дни преди преди беседата бях видял на Литейния проспект два огромни камиона с височина до втория етаж, натъпкани с нови, небоядисани дървени патерици. По някаква причина тези камиони ме поразиха невероятно. В планината от патерици за още неоткъснатите крака се криеше особено цинична насмешка над цялата човешка самоизмама. Неволно си представих как също такива камиони пътуват по улиците на Берлин, Париж, Лондон, Виена, Рим и Константинопол. В резултат тези градове, почти всички добре познати и любими за мен – просто защото се различаваха, допълваха и контрастираха помежду си – сега станаха враждебни и на мен и един на друг, отделиха се с нови стени от ненавист и престъпления.

Разказах на присъстващите за камионите с патерици и за мислите си по този повод.

– Но какво искате? – каза Гурджиев. – Хората са машини; а на машините се полага да бъдат слепи и безсъзнателни; те не могат иначе. Всичките им действия трябва да съответстват на тяхната природа. Всичко се случва. Никой нищо не прави. „Прогресът” и „цивилизацията” в пълния смисъл на тази дума възникват само в резутат на съзнателни усилия. Те не могат да бъдат резултат от безсъзнателни механични действия. А на какво съзнателно действие е способна машината? Но ако една машина е безсъзнателна, тогава са безсъзнателни и сто машини, и хиляда, и сто хиляди, и милион. А безсъзнателната дейност на милиони машини по необходимост завършва с разрушение, с изтребление. Точно в безсъзнателните, неволни явления е скрит коренът на злото. Вие все още не разбирате и не можете да си въобразите всички плодове на това зло. Но ще дойде време, и ще го разберете.

 

П. Успенски "В търсене на чудеса"

Почти във сяка от лекциите си Гурджиев се връщаше към тема, която очевидно смяташе за извънредно важна, но трудноусвоима за много от нас.

 

  – Развитието на човека върви по две линии – каза той – линията на знание и линията на битие. При правилна еволюция линиите на знанието и на битието се развиват едновременно, паралелно, помагайки си една на друга. Но ако линията на знанието прекалено изпревари линията на битието или линията на битието изпревари линията на знанието, развитието на човека ще тръгне по погрешен път и рано или късно ще спре.

 

„Хората разбират какво е „знание”. Те разбират също възможността за съществуването на различни нива на знание, разбират, че знанието може да бъде по-голямо или по-малко. Обаче не разбират, че битието, или съществуването, също може да има различни нива или категории. Да вземем, например, битието на минерала и растението – това са различни нива на битие. Битието на животното се различава от битието на човека. Но и битието на двама души може да се различава едно от друго повече, отколкото битието на минерала от битието на животното.  И ето точно това хората не разбират. И не разбират също, че знанието зависи от битието, и не само не го разбират, но определено не желаят да го разберат.  В частност западната култура е убедена, че човекът може да притежава огромни знания, да бъде, например, способен учен, да прави открития и да придвижва напред науката, и заедно с това да си остава – и да има право да остава – дребнав, егоистичен, придирчив, низък, завистлив, тщеславен, наивен, разсеян човек. Тук смятат, изглежда, че професорът е длъжен винаги и навсякъде да си забравя чадъра.

 

„Такова му е битието; а хората мислят, че неговото знание не зависи от битието му. Хората на западната култура ценят високо нивото на знание на човека, но не ценят нивото на неговото битие и не се срамуват от ниското ниво на собственото си битие. Те даже не разбират какво означава това, не разбират, че нивото на знание на човека зависи от нивото му на битие.

 

„Ако знанието прекалено изпревари битието, то става теоретично, абстрактно и неприложимо към живота, а фактически – вредно; тъй като вместо да служи на живота и да помага на хората успешно да се борят със срещаните от тях трудности, то го усложнява и привнася в него нови затруднения, нещастия и безпокойства, които са липсвали преди.

 

„Причината за последното е, че знанието, което не се намира в съгласие с битието, не може да бъде достатъчно пълно и да съответства на реалните нужди на човека. То винаги остава знание само за един предмет, игнориращо знанието за друг, знание за детайлите без знание за цялото, знание за формата без знание за същността.

 

„Такова преимущество на знанието пред битието се наблюдава в съвременната култура. Именно идеята за ценността и важността на битието и неговото ниво е съвършено забравена; забравено е и обстоятелството, че нивото на знание се определя от нивото на битие. Фактически на дадено ниво на битие е възможно знание, ограничено от известни предели. В границите на даденото битие подобряването на качеството на знанието е съвършено невъзможно, и става натрупване на информация с една и съща природа в пределите на вече известното. Защото промяната на природата на знанието е възможна само чрез промяна на природата на битието.

 

„Взето само по себе си, битието на човека има много различни страни. Най-характерната черта на съвременния човек е липсата на единство, след това – отсъствието даже на следи от свойствата, които така обича да си приписва: „ясно съзнание”, „свободна воля”, „неизменен Аз”, „способност за действие”. Ще се удивите, ако кажа, че главната черта на битието на съвременния човек, обясняваща всичките му недостатъци, се явява сънят.

 

„Съвременният човек живее в сън; ражда се и умира в сън. За самия сън и неговата роля и значение ще поговорим по-късно; а сега ви моля да се замислите само над едно: какво значение може да има в човекът, потопен в сън? Ако помислите за това, помнейки, че сънят е главната черта на нашето битие, веднага ще ви стане ясно, че ако човек желае знанието истински, той преди всичко трябва да помисли как да се събуди, как да измени своето битие.

 

„Външните признаци на човешкото битие са многостранни: активност и пасивност, правдивост и лъжливост, искреност и неискреност, храброст и страхливост, самоконтрол и разпуснатост, раздразнителност, егоизъм, готовност за саможертва, гордост, тщеславие, измама, усърдие, леност, моралност, развратеност – това и много друго съставя битието на човека.

 

„Но в човека всички тези качества са напълно механични.  Ако лъже, това означава, че не е способен да не лъже. Ако говори истината, това означава, че не е способен да не казва истината. И така във всичко. Всичко се случва; човекът не може да направи нищо – нито вътре, нито извън себе си.

 

„Но, разбирасе, съществуват граници, съществуват предели. Изобщо казано, битието на съвременния човек е с прекалено ниско качество. Обаче това качество може да е и толкова долно, че да е невъзможно да се промени. Това следва винаги да се помни; щастливи са хората, чието битие все още може да се промени. А има и други хора, определено болни, разбити машини, с които вече нищо не можеш да направиш. И такива са повечето. Ако помислите над това ще разберете защо малцина са способни да придобият истинско знание: останалите са възпрепятствани от нивото си на битие.

 

„Общо казано, равновесието между знанието и битието е по-важно, отколкото развитието на едното или другото от тях поотделно. Във всеки случай отделното развитие на знанието или битието е нежелателно. Но често именно такова едностранно развитие на хората често им се струва особено привлекателно.

 

…

„В историята на човечеството са известни многочислени примери, когато заради превеса на знанието над битието или на битието над знанието са загивали цели цивилизации.”

 

…

„За да се разбере това, за да си изясните природата на знанието и битието, както и техните взаимоотношения, е необходимо да се разбере как знанието и битието се отнасят към „разбирането”.

 

…

„Само по себе си знието не дава разбиране; и разбирането не се увеличава благодарение на ръста на едното знание. Разбирането зависи от отношението на знанието към битието – това е равнодействаща на знание и битие. И знанието не бива да се отдалечава прекалено от битието, иначе разбирането ще е твърде далеч и от едното, и от другото. Заедно с това, отношенията между знание и битие не се променят вследствие просто на ръста на знанието. Те се променят само тогава, когато битието и знанието растат едновременно. С други думи, разбирането израства единствено с израстването на битието.

 

…

„Все пак човекът, привикнал към самонаблюдение знае, че в разни периоди от живота си е разбирал една и съща мисъл, една и съща идея съвършено различно. Често му се струва странно как е можел да разбира толкова неправилно онова, което сега, по мнението му, разбира правилно. В същото време е наясно, че знанието му не се е променило, че по-рано е знаел за предмета също колкото сега. Какво тогава се е променило? Променило се е неговото битие. И понеже е станало друго, друго е и разбирането му.

 

„Разликата между знание и разбиране ще стане ясно, ако видим, че знанието може да бъде функция на един център; а пък разбирането е функция на трите центъра. По такъв начин, мислителният апарат може да знае нещо. Но разбирането се появява едва тогава, когато човек чувства и усеща всичко, свързано с него.

 

„По-рано говорихме за механичността. Човек не може да каже, че разбира идеята за механичността, ако я знае само с ума си. Той трябва да я почувства с цялото си тяло, с цялото си същество – тогава ще разбере…

 

…

„Всичко в света, от слънчевите системи до човека и от човека до атома, се движи нагоре или надолу, еволюира или дегенерира, развива се или се разпада. Но нищо не еволюира механично; механично протичат единствено дегенерацията и разрушението. Онова, което не е в състояние да еволюира съзнателно, се изражда. Външната помощ отстрани е възможна едва дотогава, докато се цени и приема, даже ако в началото само се усеща.

 

…

„Да се обърнем още веднъж към идеята за човека. В езика, за който говоря, вместо думата „човек” се употребяват седем думи, а именно: човек номер едно, човек номер две, човек номер три, човек номер четири, човек номер пет, човек номер шест и човек номер седем. С тези седем понятия хората, говорейки за човека, вече могат да се разберат един друг.

 

„Човек номер седем – е човек, който е достигнал пълното възможно за човека развитие, който обладава всичко, което е възможно за човека, т.е. воля, съзнание, постоянен и неизменен Аз, индивидуалност, безсмъртие, а също и много други свойства, които ние в своите слепота и невежество си приписваме. Едва тогава, когато до известна степен разбираме човек номер седем и неговите свойства, ние ще можем да разберем и постепенните преходи, чрез които се приближаваме към него, т.е. разбираме процеса на възможното за нас развитие.

 

„Човек номер шест стои много близко до човек номер седем. От номер седем го отличава само обстоятелството, че някои от неговите качества още не са станали постоянни.

 

„Човек номер пет също се явява недостижим за нас стандарт, тъй като това е човек, достигнал единство.

 

„Човек номер четири е промеждутъчен стадий. За него ще поговоря по-късно.

 

„Човек номер едно, две и три – са хората, образуващи механичното човечество и пребиваващи на същото ниво, на което са се родили.

 

„Човек номер едно – това е човек, у когото центърът на тежестта на психичния живот лежи в двигателния център. Това е човек на физическото тяло, чиито двигателна и инстинктивна функции имат превес над емоционалната и мислителната функции.

 

„Човек номер две – е човек на същото ниво на развитие, но неговият емоционален център съвпада с центъра на тежестта на психичния живот. Това е човек, у когото емоционалната функция има превес над всички останали, човек на чувствата, емоциите.

 

„Човек номер три означава човек със същото ниво на развитие; но в него центърът на тежестта на психичния живот лежи в интелектуалния център, т.е. мислителната функция преобладава над двигателната, инстинктивната и емоционалната функции; човек на разсъдъка, подхождащ към всичко от гледна точка на теориите и умствените съображения.

 

„Всеки човек се ражда като човек номер едно, две или три.

 

„Човек номер четири не се ражда готов. Той е роден като номер едно, две или три, и става номер четири само в резултат на определен род усилия. Човек номер четири винаги е продукт на школна работа. Той не може нито да се роди, нито да се развива случайно, в резултат на ординарните влияния, възпитание, образование и тем подобни; човек номер четири стои вече на различно ниво от нивото на номер едно, две и три; той има постоянен център на тежестта, състоящ се от неговите идеи, оценка на работата, отношението му към школата. В добавка, неговите психични центрове вече са започнали да влизат в равновесие; в него един от центровете вече не може толкова да преобладава над другите, както у хората от първите три категории. Той вече започва да познава себе си, започва да разбира накъде върви.

 

„Човек номер пет вече е достигнал кристализация; той не може да се измени така, както се изменят човек номер едно, две или три. Но трябва да се отбележи, че човек номер пет може да се появи в резултат както на правилна, така и на неправилна работа. Той може де стане номер пет от номер четири; но той може да стане номер пет, без да е бил номер четири. В този случай той не е способен да се развива нататък, да стане номер шести и седми. За да стане номер шест, той трябва отново да претопи изкристализиралата си същност, преднамерено да изгуби своето битие в качеството на човек номер пет. Това може да се постигне само по пътя на ужасни страдания. За щастие, такива случаи на неправилно развитие са редки.

 

„In Search of the Miraculous” гл. 4

http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=HFKli27c59w

  – Развитието на човека върви по две линии – каза той – линията на знание и линията на битие. 

„In Search of the Miraculous” гл. 4

Язък ти за многото писано (копирано без да мислиш).

Още първото , основополагащо твърдение на този "изявен мислител" не е вярно , а е заблуда изсмукана от пръстите !

Човек върви по един , единствен път , пътят на битието , а знанието за битието е само една негова съставна част .

Покажи ми знание , а не измислица , което да не е част от битието и аз веднага ще се извиня за "невежествените" ми , "еретични" мисли.....

Знанието не е нещо различно , отделно и паралелно на битието , независимо съществуващо от битието!

От тук нататък , всичко останало произлизащо от това твърдение (изсмукан от пръстите постулат) - в коша за боклук !

Трябва да се внимава още в основата на нещата , за да не Ви правят на маймуни в последствие и то с лекота и "изящество" в "мислите"....

Съжалявам , че трябва да го кажа......

Редактирано 17 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Язък ти за многото писано (копирано без да мислиш).

Ама ти не си го прочел. Не че си длъжен... Хората в повечето случаи са си самодостатъчни, за пред другите самодостатъчни.

Прочел си първото изречение, ми не е лошо все пак. Направо съм предизвикала фурор.

 

И не съм го копирала, а го преведох от руски. Както и всички останали откъси в темата и на други места. От "В търсене на чудесното", "Четвъртият път", "Терциум органум" на Успенски, "Разкази на Велзевул към неговият внук", "Светът е реален, само когато Аз Съм", "Срещи със забележителни хора" на Г.И.Гурджиев, всички негови беседи .............. Не съм пускала нищо от Морис Никол, макар че е полезен, но доста разлят - прочетох от него "Мишената", "Новият човек, обяснение на някои притчи на Иисус Христос", от "Психологически изследвания върху учението на Гурджиев и Успенски". Похвалих се, защото така се прави - в смисъл, че трябва и да се похвалиш, и че човек се отнася сериозно към нещата, които го интересуват истински.

Не за пред другите, заради себе си. Да се хвалиш че си прочел всичко това обаче е сигурен начин да си спечелиш отношение като към луд и празен човек. Та така.

Гурджиев ми помогна да поставя парченцата знание, което бях събрала, на местата им. Според него да знаеш нещо наистина, тоест да го разбираш, означава не само да си го запомнил, а да знаеш къде е неговото място по отношение на цялото.

Като редене на пъзел. Нещо такова се случи с мен, когато намерих Гурджиев и съм безкрайно благодарна.

Не че преди това не бях го чувала и чела нещичко - но чела като всички, нечии изкривени впечатления и мнения за Гурджиев, преди да е настъпил моментът. Както беше и с Платон. Сега мога да виждам тази картина навсякъде, където я има като основа. Наистина не е скрита ариаднината нишка, просто ние не я виждаме.

А, и според Гурджиев, цитирам по памет .................... "целият свят е християнски, но не го знае. Християнството го е имало винаги".

Байче, ама и ти си прочел само първото изречение.

(тук получих известието за нов пост)

 

Нищо не пречи на две линии да са част от един път.

Редактирано 17 октомври 201411 г. от Нел (преглед на промените)

Байче, ама и ти си прочел само първото изречение.

(тук получих известието за нов пост)

 

Нищо не пречи на две линии да са част от един път.

Ами ето го следствието , оформено като начин на мислене и действие : 

                               На линиите нищо не им пречи !

 

Пречи на хората ! 

Един по едната линия , другия по другата .

А те , линиите нали са успоредни - хората не се срещат.

Нито пък техните знания в едно целокупно знание.....Всеки дъвчи своето - ограничен в част от цялото !

Всяка от тези линии , в своите си най-висши и изтънчени форми води до гигантска самозаблуда , от която излизане няма.

 

Съвсем друго е ако тези линии са едно цяло , но не само линии а общ път (битие). Тогава линиите указват границите на изменение и развитие . Но никой и никъде не ходи само и точно по тях , а някъде по към средата....където има и други , помощни линии....

Така както никой не кара автомобила си по бордюрите на улицата.

При това този бордюр ясно и недвусмислено следва да посочва - с колите "До тук!" . От тук нататък е за пешеходци....

Срещат се разбира се и откаченяци.....  

Това е основна картинка и тя може да се обогати с много други елементи и в огромно разнообразие .

Но основното си остава !

Дано разбираемо да съм изложил проблема.

Редактирано 17 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ами ето го следствието : 

На линиите нищо не им пречи !

Пречи на хората ! 

Един по едната линия , другия по другата .

А те , линиите нали са успоредни - хората не се срещат.

Нито пък техните знания в едно целокупно знание.....Всеки дъвчи своето - ограничен в част от цялото !

Дано разбираемо да съм изложил проблема.

 

Говорим за линии по пътя на един човек. И никъде не е казано, че линиите са задължително успоредни.

А хората се срещат(пътищата им се пресичат) понякога два и повече пъти.

Просто изясни(за себе си) понятията и ако желаеш прочети написаното.

Представи си го образно и ще осъзнаеш, че Гурджиев точно този феномен обяснява(който ти ни демострира тук и сега)

 

„... знанието, което не се намира в съгласие с битието, не може да бъде достатъчно пълно и да съответства на реалните нужди на човека. То винаги остава знание само за един предмет, игнориращо знанието за друг, знание за детайлите без знание за цялото, знание за формата без знание за същността."

......... "целият свят е християнски, но не го знае. Християнството го е имало винаги".

Разбирам за какво намекваш , но е добре да започнем от където се помним - още от шумерите , после египтяните , след това , индийците и китайците , персийците и гърците (римляните) , че чак тогава може мимоходом да споменем и Христос . Мимоходом , защото след него е Мохамед...! 

Така , че в тези неща - не толкова .....ограничено !

Редактирано 17 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Дано разбираемо да съм изложил проблема.

 

Ами... не си, да ти призная. Пък и да си преработваш поста и да сменяш посоката, 15 мин. след като е публикуван моя пост, е меко казано смешно. Изобщо не си наясно за какво става дума, но виждам, че отново даваш оценка:

 

 

Разбирам за какво намекваш , но е добре да започнем от където се помним - още от шумерите , после египтяните , след това , индийците и китайците , че чак тогава може мимоходом да споменем и Христос . Мимоходом , защото след него е Мохамед...! 

Така , че в тези неща - не толкова .....ограничено !

 

Ами хайде де, не се ограничавай от времето. Хрумвало ли ти е, че "християнство" не означава само това, което ти приемаш, че означава, т.е. религия...

Е-е-еххх...

Редактирано 17 октомври 201411 г. от Нел (преглед на промените)

„... знанието, което не се намира в съгласие с битието, не може да бъде достатъчно пълно и да съответства на реалните нужди на човека. То винаги остава знание само за един предмет, игнориращо знанието за друг, знание за детайлите без знание за цялото, знание за формата без знание за същността."

Тук отново е пълно с един куп глупости , но аз разбирам че теб те интересува пътят към същността на нещата .

За това на кратко :

Същността е да уловиш смисъла на нещата !

За пример , когато знаем че : " Иде зима !" - каква е същността на нещата ? 

Тук никакъв Гурджиев не ти е нужен.....може на сред зима да останеш гладна и без отопление следвайки Гурджиев...

Смисълът е , че ще става студено с всички последствия произтичащи от това - да се подготвиш за зимата по съответния начин. Това е същността в този случай !

Що се отнася до знанието изобщо - то подлежи на безкрайно усвояване . Защото "Не се знае!" е безкрайно....

т.е. религия...

Е-е-еххх...

Оставяйки всичко друго на страна (Без манипулации , моля ! На мен не ми минават !) ,

къде срещна в моя пост думичката "религия" ?.....

Кой тук е смешен?!

А това , че за Гурджиев може да се говори като за форма на религия , в същност е точно така....

Благодаря за подсещането !

Редактирано 17 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

  То може и посред лято да остана гладна, така че не студа(зимата) е определяща глада ми, Байче, а липсата на храна. Тази пък липса би могла да е следствие на хиляди фактори, които и колкото и да съм далновидна, да не успея да предвидя.

 

 

къде срещна в моя пост думичката "религия"

 

 

мимоходом да споменем и Христос . Мимоходом , защото след него е Мохамед

 

Необходимо ли е да си казал "религия", за да можем четящите да вденем за какво иде реч?

Или и ти самият не знаеш какво си искал да кажеш?

Редактирано 17 октомври 201411 г. от Нел (преглед на промените)

  То може и посред лято да остана гладна, така че не студа(зимата) е определяща глада ми, Байче, а липсата на храна. Тази пък липса би могла да е следствие на хиляди фактори, които и колкото и да съм далновидна, да не успея да предвидя.

 

 

 

Необходимо ли е да си казал "религия", за да можем четящите да вденем за какво иде реч?

Или и ти самият не знаеш какво си искал да кажеш?

Редно е сега аз да из "Ееех" - кам !

`ми Христос и Мохамед съм ги употребил като събирателни образи , на много народи под един Господ....

И това ли не е ясно ?!

 

Ето ти я вредата която носи Гурджиев !

Виждаш буркан . Пълен с краставички и моркови . И течност с кисело-солен вкус .

Всичко това можеш да го знаеш !

Но по никакъв начин не можеш да знаеш , че това е туршия !.....

Като една добра домакиня , можеш да повториш упражнението с компот или конфитюр....и т.н.

А ако успееш да се издигнеш на по високо ниво на мислене ще знаеш , че техният смисъл на съществуване , тяхната същност е  да са храна за човека....Тук само с туршия и компот няма да минем естествено . Ще разширим значително менюто....

Ето такива простички неща му убягват на "великия сочен за пример" Гурджиев

 

Добре де ! Говоря за начин на мислене и действие ! 

Всичко друго отнасящо се само до мислене , стои по-ниско в йерархията....

Редактирано 17 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Нищо не пречи на две линии да са част от един път.

Бай Чечи както винаги се хваща за някоя дума и отиде, та се не видя

Линията на пътя е линията на разбирането, според мен. Разбирането, както обяснява Успенски и в "Чудесата" и в "Четвъртия път", е средно аритметично на знанието и битието.

 

Редно е сега аз да из "Ееех" - кам !

`ми Христос и Мохамед съм ги употребил като събирателни образи , на много народи под един Господ....

И това ли не е ясно ?!

 

Ето ти я вредата която носи Гурджиев !

Мохамед не е Господ, приятелю, а пророк.

Защо натрисаш твоите бъркотии и бели петна в разбирането си по религиозните въпроси на горкия Гурджиев.

После, той не ти пречи да си мислиш за зимнина. Напротив, във "Велзевул" има доста подробна информация как са консервирали от векове плодове и месо източните народи по безвреден начин. Даже ще ти хареса. Говориш наизуст като латерна, да извиняваш........

имам книгата и мога да ти докажа, даже ще го направя

кой знае защо ми е

.....

Твоят пост е ще едно потвърждение на моята теза ! 

Разпилявайки се в странични подробности , не стигаш до смисъла на казаното , макар според мен илюстрациите да са ясни за какво става дума .

Нека да не е с плодове и зеленчуци тогава ! За по-голям авторитет да бъде така :

Става дума за същност и явление , и техните съдържание и форма .

Става дума за единичното , специфичното и общото .

Става дума за количество преминаващо в качество....и още ред други такива неща.

Става дума за мислене !

....ама така пък съвсем нищо няма да разбереш - що е това "смисълът на нещата" , какво е това "тяхната същност" !

 

При това е необходимо да се водиш от фактите и да мислиш върху тях , а не върху собствените си емоции и преживявания.

Факт ! Както Мохамед , така и Христос са исторически доказани личности живели някога , по същия начин както Буда  например.....

Те са били човеци , представяни от някои за нещо друго..... 

А в случая дори и да са богове и пророци все тая !

Защото като казвам Христос се има предвид европейския свят , а Мохамед - арабския .

Това е смисълът на казаното от мен в този случай .

И това трябва да е ясно , да не се нуждае от пояснения в процеса на мислене.

Очевидно не мога да кажа само Италия или Арабски Халифат , в смисъл както посочвам Индия и Китай .

Търси смисъла на казаното ! А не отделната дума.

Стол и маса са две отделни думи ! Но когато кажеш "седнах на масата" , тук има и още нещо ! Това не се разбира буквално , че съм седнал върху масата - друг е смисъла ! За стол не се и споменава , но се знае че столът е там и , че аз в същност , смисълът на моето действие е , че съм седнал на стола до масата .....

След всичко това се върни на поста и в тази светлина се опитай да го осмислиш , не да дрънкаш глупости за каквото ти хрумне в момент на емоция...

 

В заключение :

Така се избистрят два варианта , като и двата не говорят добре за теб .

Първият е безсмислен опит за манипулация !

Намерила си кого да манипулираш ! Не ти ли минава през ум , че бумерангът се връща на момента....

Вторият е безхаберие....

Също като на Гурджиев , макар неговото да е на много по-изтънчено и префинено ниво .Но е все пак безхаберие.

То за това и трудно се открива от неподготвен читател.

Тъкмо за това се квалифицира и като манипулация . Вярно ! Безхаберие , съпроводено от  манипулация .... 

Редактирано 17 октомври 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Разпилявайки се в странични подробности , не стигаш до смисъла на казаното ,

 

При това е необходимо да се водиш от фактите и да мислиш върху тях , а не върху собствените си емоции и преживявания.

 

След всичко това се върни на поста и в тази светлина се опитай да го осмислиш , не да дрънкаш глупости за каквото ти хрумне в момент на емоция...

 

В заключение :

Така се избистрят два варианта , като и двата не говорят добре за теб .

Първият е безсмислен опит за манипулация !

Намерила си кого да манипулираш ! Не ти ли минава през ум , че бумерангът се връща на момента....

Вторият е безхаберие....

Също като на Гурджиев , макар неговото да е на много по-изтънчено и префинено ниво .Но е все пак безхаберие.

То за това и трудно се открива от неподготвен читател.

Тъкмо за това се квалифицира и като манипулация . Вярно ! Безхаберие , съпроводено от  манипулация .... 

Добре, хвана ме. Изобщо не съм в час, вчера още повече.

Но Бай Чечи, текстът в началото на тази страница не е писан от Гурджиев, а от Успенски. Успенски се чете. За демонстрация какво всъщност представлява оригинален текст на Гурджиев, избирам долу-горе напосоки нещо от общо около 500-те стр. на "Рассказы Вельзевула своему внуку",

за добиване на "вкус" . Впрочем темата в тази глава е интересна: "Относительность понятия о времени". Щом си толкова възмутен от Гурджиев, редно е да се запознаете лично.

Този път ще наруша правилата на форума и няма да го превеждам, защото е убийствена работа.

 

----------------------------------------------------

А так как ты, мой мальчик, вообще еще не знаешь отно­сительно исключительных особенностей этого самого кос­мического явления, т.е. времени, то потому, первым дол­гом, надо тебе сказать, что настоящая объективная наука это космическое явление формулируют так:

«Времени, как такового, вообще не существует, а есть только совокупность результатов, вытекающих из всяких имеющихся в наличии в данном месте космических явле­ний».

Время, само по себе, никакие существа не могут ни по­нять разумом, ни почувствовать какою-либо внешней или внутренней существенской функцией. Его нельзя ощущать даже никакими градациями инстинкта, который возникает и имеется во всяких более или менее самостоятельных кос­мических сосредоточениях.

О времени можно судить только, если сравнивать между собою какие-нибудь реальные космические явления, кото­рые происходят в том самом месте и в тех же самых усло­виях, где констатируется и рассматривается время.

Следует заметить, что в Великой Вселенной все вообще, без исключения, явления, где бы они ни возникали и ни проявлялись, являются просто последовательно-законо­мерными «раздробленностями» какого-нибудь цельного явления, получившего свое первоначальное возникнове­ние на Пресвятейшем Солнце-Абсолют.

И благодаря этому все космические явления, где бы они ни происходили, получают смысл «объективности».

А такие последовательно-закономерные «раздробленно­сти» во всех отношениях, и даже в смысле их инволюций и эволюций, осуществляются на основании главного косми­ческого закона «Священного-Эптапарапаршинох».

Только Время одно не имеет смысла объективности, потому что оно не является последствием раздробленности какого-нибудь определенного космического явления. И вследствие того, что оно ни от чего не исходит и со всеми явлениями всегда сливается и становится самодовлеюще-самостоятельным, то потому его только одно во всей Все­ленной можно назвать и величать «Идеально-Уник-Субъективное-Явление».

Таким образом, мой мальчик, единственно только у вре­мени, которое иногда называют «Геропас», нет источника, от которого зависело бы его происхождение, и только оно, на подобие «Божественной-Любви», как я уже сказал, само­стоятельно, само по себе, всегда вытекает и пропорцио­нально сливается со всеми явлениями, имеющимися в дан­ном месте и в данных возникновениях в нашей Великой Вселенной.

Опять-таки, я скажу тебе, что и это все, о чем я в данный момент говорил, ты можешь ясно понять только после того, когда я, как я уже обещал, специально объясню тебе, как-нибудь позже, относительно всех основных законов Миросоздания и Миросуществования.

А пока запомни только еще о том, что вследствие того, что время не имеет источника своего возникновения и что для него невозможно, как для всех других космических яв­лений во всех космических сферах, установить точное его наличие, то потому мною уже упомянутая объективная на­ука для рассматривания его имеет «исходной единицей» та­кую же, какую она имеет для точного определения плотно­сти и качества, в смысле животворности их вибраций, всех вообще космических веществ, имеющихся во всяком месте и во всех сферах нашей Великой Вселенной.

И такой исходной единицей для определения времени еще издавна установлено считать момент так называемого священного «Эгокульнацнарного-ощущения», которое всегда появляется в святейших космических Индивидуу­мах, обитающих на Пресвятейшем Солнце-Абсолют, когда взор нашего единобытного бесконечного бывает устремлен в пространство и непосредственно касается их наличия.

Такая исходная единица установлена в объективной на­уке для того, чтобы иметь возможность точно определить и сравнить между собою разность градаций процессов, как субъективного ощущения отдельных сознательных Инди­видуумов, так и так называемой «разнотемпности» между разными объективными космическими явлениями, кото­рые выявляются в разных сферах нашей Великой Вселен­ной и которые осуществляют все, как большие, так и ма­лые, космические возникновения.

Главная особенность процесса течения времени, для на­личия разномасштабных космических возникновений, за­ключается в том, что все они его воспринимают одинаково и в одинаковой последовательности.

Для того, чтобы относительно только что мною выска­занного ты имел пока хотя бы приблизительное представ­ление, давай возьмем, например, процесс течения времени, происходящий в какой-нибудь одной капле воды, находя­щейся вон в том графине, который стоит там, на столе.

Каждая капля воды, находящаяся и в этом графине, представляет из себя тоже целый самостоятельный мир, именно мир «Микрокосмосов».

В этом маленьком мире тоже возникают и существуют, как и в других космосах, «относительно самостоятельные», бесконечно малые «индивидуумы» или «существа».

Для существ и этого бесконечно малого мира время те­чет с такой же последовательностью, в какой последова­тельности течение времени ощущается всеми индивидуу­мами во всех других космосах.

Эти мельчайшие существа для всех своих восприятий и проявлений, подобно существам космосов иных «масштабностей», имеют свои переживания определенной длительности и так же, как и те, ощущают течение време­ни, согласно сопоставлению длительности окружающих их явлений.

Они точно так же, как существа прочих космосов, рож­даются, вырастают, соединяются и разъединяются для так называемого «полового-результата», они так же болеют и страдают и, в конце концов, подобно всему существующе­му, в котором не зафиксировывается объективная ра­зумность, уничтожаются, как таковые, навсегда.

Для всего этого процесса существования и для этих бес­конечно малых существ такого самого малого мира тоже требуется время определенной пропорциональной дли­тельности, какая длительность, как и в других мирах, выте­кает также из всех окружающих явлений, выявляющихся в данной «космической масштабности».

Для них тоже требуется время определенной длины, как для процесса их возникновения и оформливания, так и для разных событий в процессе их существования, вплоть до совершенного заключительного их уничтожения.

В течение всего процесса существования существ и этой капли воды тоже требуются соответствующие последова­тельные, определенные так называемые «перевалы» тече­ния времени.

Требуется определенное время и для их радости, и для их страдания, и, словом, для всякого другого рода существенских необходимых переживаний, вплоть до так называе­мых «полос невезения» и даже «периодов-жажды-усовершенствования».

Повторяю, и у них процесс течения времени тоже имеет свою гармоническую последовательность и эта последова­тельность вытекает из совокупности всех окружающих их явлений.

Всеми упомянутыми космическими Индивидуумами и уже окончательно оформленными, так называемыми «инстинктированными» единицами длительность процесса те­чения времени вообще воспринимается и ощущается оди­наково, с той только разницей, какая, в конечном итоге, вытекает от разности их наличия и состояния в данный мо­мент этих сказанных космических возникновений.

Однако, мой мальчик, следует заметить, что хотя для от­дельных индивидуумов, существующих в каких-либо самостоятельных космических единицах, их определение течения времени в общем смысле и не является объективными, но тем не менее оно для них самих приобретает смысл объективности вследствие того, что оно ими воспринимается согласно законченности их собственного наличия.

Для более ясного понимания этой моей мысли может послужить эта же, взятая нами для примера, капля воды.

Хотя в смысле общевселенской объективности весь период процесса течения времени, протекающего в самой этой капле воды, для нее всей и является субъективным, но для существ, существующих в ней, т.е. в самой капле воды, упомянутое данное течение времени воспринимается уже и является объективным.

Для выяснения же этого последнего могут послужить су­ществующие среди понравившихся тебе трехмозгных су­ществ планеты Земля существа, так называемые «ипохон­дрики».

Этим земным «ипохондрикам» очень часто кажется, что время идет бесконечно медленно и долго, как они выража­ются, — идет «феноменально-скучно».

И вот, точно так же и некоторым из этих бесконечно ма­лых существ, существующих в этой капле воды, конечно, если представить себе, что и среди них бывают такие же «ипохондрики», может иногда казаться, что время идет очень медленно и «феноменально-скучно».

Между тем, на самом деле, с точки зрения ощущения длительности времени твоими любимцами с планеты Зем­ля, вся-то длина существования существ-«микрокосмосов» продолжается только лишь несколько их «минут», а иногда даже только несколько «секунд».

Теперь, чтобы ты еще лучше понял о времени и об его особенности, нам не мешает сравнить твой возраст с соот­ветствующим возрастом существа, имеющегося на этой планете Земля.

Вот и для такого нашего сравнения, нам следует взять ту же исходную единицу времени, которую, как я тебе уже ска­зал, для таких исчислений применяет объективная наука.

Прежде всего, ты имей в виду, что той же объективной наукой, согласно тем данным, о которых ты узнаешь тоже после того, когда я буду специально объяснять тебе отно­сительно основных законов Миросоздания и Миросуществования, установлено, что всеми вообще нормальными трехмозгными существами, в том числе, конечно, и суще­ствами, возникающими на нашей планете Каратаз, свя­щенное «Эгокульнацнарное-действие» ощущается для определения времени в сорок девять раз медленнее, чем это же самое священное действие ощущается священными Индивидуумами, пребывающими на Пресвятейшем Солн­це-Абсолют.

Следовательно, процесс течения времени для трехмозг­ных существ нашего Каратаза протекает в сорок девять раз ускореннее, чем на Солнце-Абсолют, и так оно должно было бы протекать и для существ, водящихся на планете Земля.

Между тем вычислено, что за период времени, в течение которого солнце «Самос» осуществляет свое наибольшее приближение к солнцу «Селосу», каковой период течения времени для планеты Каратаз считается «годом», планета Земля, в отношении к своему солнцу Орс, осуществляет триста восемьдесят девять своих «крентональных обходов».

Исходя из этого, наш год, по условно-объективному вре­мяисчислению, в триста восемьдесят девять раз, значит, длиннее того периода времени, который твои любимцы считают и называют своим годом.

Веднъж Гурджиев каза, че иска да проведе опит за отделяне на личността от същността. (…) За методите няма да разказвам, а просто ще опиша хората, които той избра за опита първата вечер. Единият беше вече на възраст; беше човек, заемащ видно положение в обществото. На срещите ни той често и много говореше за себе си, за семейството си, за християнството, за събитията от текущия момент, свързани с войната, за всевъзможните „скандали”, извикващи в него най-силно отвращение. Другият беше по-млад; много от нас не го смятаха за сериозен човек. Той често, както се казва, се правеше на луд или влизаше в безкрайни формални спорове за някой детайл на системата без отношение към цялото. Беше много трудно да го разбереш: даже за най-прости неща говореше безпорядъчно и заплетено, смесвайки по най-невероятен начин всевъзможни гледни точки и думи, принадлежащи към различни категории и нива.

 

Пропускам началото на опита. Седяхме в голямата гостна: разговорът вървеше както обикновено.

 

Сега наблюдавайте – прошепна ми Гурджиев.

 

По-възрастният от двамата, който с жар говореше за нещо, внезапно се умълча по средата на фразата и сякаш потъна в креслото, гледайки право пред себе си. По знак на Гурджиев ние продължихме да разговаряме, без да му обръщаме внимание. По-младият започна да се вслушва в разговора и накрая заговори сам. Ние се спогледахме. Гласът му се промени. Разказваше ни за някои наблюдения над себе си, говорейки при това просто и понятно, без излишни думи, без екстравагантности и шутовщини. След това млъкна и подръпвайки от цигарата си, сякаш се замисли за нещо. Първият продължаваше да седи с отсъстващ вид.

 

 – Попитайте го за какво мисли – тихо каза Гурджиев.

 

 – Аз? – чувайки въпроса, той вдигна глава, като че ли опомняйки се. – За нищо.

 

Той се усмихна леко, сякаш се извиняваше или удивляваше, че някой го пита за какво мисли.

 

 – Как така, – каза един от нас – ами че вие тъкмо говорехте за войната, за онова, което ще се случи, ако сключим мир с немците; продължавате ли да се придържате към мнението си?

 

 – Честно казано, не зная – отвърна с неуверен глас онзи – нима съм приказвал нещо такова?

 

 – Разбира се; вие току-що казахте, че всеки е длъжен да мисли за това, че никой няма право да забравя за войната, че всеки е длъжен да има определено мнение – „да” или „не”, за войната или против нея.

 

Той слушаше, сякаш без да разбира какво му говори питащият.

 

 – Да? Колко странно, нищо не помня за това.

 

 – Но нима на вас самият не ви е интересно?

 

 – Не, ни най-малко не ми е интересно.

 

 – И не мислите какви последствия ще има случващото се, какви ще бъдат резултатите за Русия, за цялата цивилизация?

 

Той с видимо съжаление поклати глава.

 

 – Не разбирам за какво говорите. Това мен изобщо не ме интересува, нищо не знам.

 

 – Е добре; а преди това говорехте за вашето семейство. Няма ли да е по-добре за вас, ако те се заинтересуват от нашите идеи и се присъединят към работата?

 

 – Да, може би – раздаде се пак неувереният глас. – Но защо трябва да мисля за това?

 

 – Нали казахте, че ви плаши пропастта, както се изразихте, растяща между вас и тях.

 

Никакъв отговор.

 

 – Какво мислите за това сега?

 

 – Нищо не мисля за това.

 

 – А ако ви бяха попитали какво ви се иска, какво бихте казали?

 

Отново удивен поглед.

 

 – Нищо не ми е нужно.

 

 – И все пак, какво би ви се искало?

 

На малката масичка до него стоеше недопитата чаша с чай. Той дълго я гледа, като че ли обмисляйки нещо, после два пъти се огледа наоколо, отново погледна чашата и произнесе с такъв сериозен тон и интонация, че всички се спогледахме:

 

 – Мисля, че бих искал малиново сладко!

 

 – Защо го питате? – от ъгъла прозвуча глас, който едва познахме. Говореше вторият „обект” на опита. – Нима не виждате, че спи?

 

 – А вие? – попита един от нас.

 

 – Аз, напротив, се събудих.

 

 – И защо той заспа, докато вие се събудихте?

 

 – Не зная.

 

С това опитът привърши. На следващия ден никой от тях не помнеше нищо. Гурджиев ни обясни, че у първия всичко, съставящо предмета на обичайните му разговори, тревоги и вълнения, се е съдържало в личността. И когато личността се потопила в сън, от това практически нищо не останало. В личността на другия имало прекалено много излишно бърборене; обаче зад личността стояла същността, знаеща толкова, колкото и личността, и знаеща го по-добре; и когато личността заспала, същността заела мястото ѝ, на което имала много повече право.

 

 – Забележете, че противно на навика си той говореше малко – каза Гурджиев – но той е наблюдавал вас и всичко случващо се, и не му се е изплъзнало нищо.

 

 – И каква ще му е ползата, ако нищо не помни? – попита някой от нас.

 

 – Същността помни, – отвърна Гурджиев – забравила е личността. И това е било необходимо, иначе личността би изопачила всичко и всичко би приписала на себе си.

 

 – Ами че това е нещо като черна магия – каза някой.

 

 – По-лошо, - възрази Гурджиев. – Почакайте, ще видите и по-лоши неща.

 

http://fway.org/books/ouspensky_miracle.pdf

да беше прочел долу у една друга тема щеше да се хване за главата

Кой да прочете? Нямам много навик да чета в празните приказки, защото ми е някак неудобно. Като да четеш чужди писма или да подслушваш чужди разговори. Освен това е скучно. Затова отдавна не посещавам културни сбирки - на масата с най-сериозен вид да разискваме най-вече мезетата или технология за произвоство на гипс, или цимент беше, от антични статуи. Поне това беше последно... Мда. Да пушиш за разтуха отвън под климатика. Обзема го човек скръб.

 

Много забравям напоследък. Току-що се оказа, че съм оставила котлона включен, докато пишех това и изобщо не ми е смешно всъщност. А добрият "светски" тон като че ли изисква да чувстваш неудобство от всичко съществено и да го обсъждаш отвисоко. Разговорите заради самото говорене са изтощителни, има и разговори, в които темата не е важна, просто хората искат да си чуят гласа и да разберат разположението си един към друг - дали всичко е наред или не. За целта и нечленоразделни звуци ще свършат работа. Животът е приятен, когато върви по навик и затова думата "обичайно" е забележително разкриваща: ние обичаме онова, с което сме свикнали, което ни приспива. Към не-обичайното се отнасяме със страх и враждебност, ако ще обичайното да е най-жестоката отрова.

 

Лошото е, че всяко действие е ограничено - както разправя Гурджиев - най-вече от две неща, за които рядко си даваме сметка. Имаме на разположение ограничено време и ограничено количество енергия. Привърши ли енергията, край. А ние живеем като безсмъртни и всесилни във въображението си, в разговорите си, останалото го върши навикът.

Редактирано 11 ноември 201411 г. от witness (преглед на промените)

Пропускам началото на опита.....  

Ама то всичко писано е съвсем празни приказки ! Пълни глупости някакви !

А това което е нужно го няма !

За да решиш изобщо някаква задача , най-напред трябва да имаш самата задача !

Необходими и достатъчни начални , изходни условия които правят задачата такава каквато е тя!.

Какво е дадено по условие ?

След това идва , какво трябва да се докаже . И после следва самото решение....

Хм ! Това се учи още в 5-6-ти клас ! Горкият разказващ......!   

 

Че те и двамата може предварително да са пили някакъв "чай"  да кажем (както и подозирам) . В този случай за никаква адекватност в мисленето и поведението не може да се говори....и т.н.

Ако го няма даденото по условие , какво решаваш тогава ?

Група мушмуроци и един иначе ефектен "умник" дето ги омайва.....

Дрън-дрън , че пляс !

Редактирано 11 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ако го няма даденото по условие , какво решаваш тогава ?

 

Дрън-дрън , че пляс !

 

Като задаваш подобни въпроси, проблемът си е твой. После сам си отговаряш. И аз така. Взех да се чудя как ще я карам и дали ще свикна, ако до края на живота си чета такива дрънканици и гледам картинки с букетчета Няма да стане, или трябва да измисля нещо, или по-добре лоботомия. И никакъв интернет повече.

Няма да стане, или трябва да измисля нещо, или по-добре лоботомия. И никакъв интернет повече.

Стига де... Недей с такива крайни мерки... Гледай на интернета като на лоботомия и всичко ще си дойде по местата...