Ами освен интернет, защо и всичко останало да не се гледа като лоботомия. Кво му е на "интернета" - просто частен случай.

В този смисъл "местата си идват по местата". Ако на някой му е много важно да им търси "мястото им", то самите "разбъркани места" са просто огледало на Неподредения.

 

Всичко в света си е "на мястото". Жалко е, че понякога на някой много му се иска да предаде знаЕнето си на някого. След като не върви на собствените им деца.

 

И да - някои "топли води" и "колела" е нужно да се направят от всеки човек - за него си. И между другото - това са "евриките" на собствения им живот.

В опита, все някой има идея, че го "има" повече от "другия". И все е много важно на някои хора, да се състезават с времето (им), за да го "предадат" за да се осмислят, за да придадат значение на нещо липсващо им...

Това също е "лоботомия". Тя не е нищо друго, освен едно обикновено "духовно огледало".

-------

И Нел, по принцип бай Чефо не пуска бързи коментари, много ги редактира, и си играе на подчертавания, подреждания... За него това не е просто разговор, той предава знания, той помага на обърканите, да ги сваля на земята. Всеки си играе ролята в общия театър.

Редактирано 12 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Като задаваш подобни въпроси, проблемът си е твой. После сам си отговаряш. И аз така. Взех да се чудя как ще я карам и дали ще свикна, ако до края на живота си чета такива дрънканици и гледам картинки с букетчета Няма да стане, или трябва да измисля нещо, или по-добре лоботомия. И никакъв интернет повече.

 

Чудя се защо е нужно да си изграждаш кумири? Цяла тема, посветена на Гуруджиев, на същия принцип се посвещават страници в нета и на Джъстин Бийбър. Людете не могат да го отразят Гуруджиев така, както се отразява в теб. Всеки ще го пречупи по собствен начин.

 

Аз що не се възхищавам от никого? Искам си диагнозата. Едно време Мортън Харкет ми беше взел акъла, ма бях суит сикстийн, та е ясна картинката.

Стига де... Недей с такива крайни мерки... Гледай на интернета като на лоботомия и всичко ще си дойде по местата...

А, нищо необикновено, винаги съм била крайна и непостоянна, просто понякога ми пада прекалено кръвното. А интернета е полезен и като всяко друго оръдие може да се използва за какво ли не. Това чудо на цивилизацията влезе в дома ми на 3 август 2011, дотогава живеех в друг свят, както се казва.

 

  Жалко е, че понякога на някой много му се иска да предаде знаЕнето си на някого. След като не върви на собствените им деца.

 

 ... За него това не е просто разговор, той предава знания, той помага на обърканите, да ги сваля на земята. Всеки си играе ролята в общия театър.

Ти къде се поставяш в собствената си картина, впрочем трябва да призная, че се вписваш добре.

 

Чудя се защо е нужно да си изграждаш кумири? Цяла тема, посветена на Гуруджиев, на същия принцип се посвещават страници в нета и на Джъстин Бийбър. Людете не могат да го отразят Гуруджиев така, както се отразява в теб. Всеки ще го пречупи по собствен начин.

 

Аз що не се възхищавам от никого? Искам си диагнозата. Едно време Мортън Харкет ми беше взел акъла, ма бях суит сикстийн, та е ясна картинката.

Кумири? Не знаех, че така изглежда отстрани. Значи, да не говориш отвисоко за някого е признак, че си го превърнал в кумир.

Дори, понеже има интернет, си надвих на мързела и нежеланието и проверих кои са Мортън Харкет и Джъстин Бийбър. Този вторият дечко е по-малък от сина ми с четири години, но не знам какво пее, пък и май не искам да знам. Богатата му биография в уики също я пропуснах.

 

Позволих си да помисля малко върху диагнозата като пълен лаик в психологията и стигнах до заключение. Според мен тя обхваща милиони и милиарди хора. И винаги, в някаква степен, е било така, като днешното време отбелязва пика, може би. Ето я

http://www.psychologos.ru/articles/view/desensitizaciya

по нашенски - безчувственост. Кърт Вонегът споменава за това явление:

 

"По време на обучението на офицерите от SS в Хитлеровата армия са ги карали да удушат коте с голи ръце. Днес телевизията прави същото с нас, без да се налага да душим котки с ръце."

А, нищо необикновено, винаги съм била крайна и непостоянна, просто понякога ми пада прекалено кръвното. А интернета е полезен и като всяко друго оръдие може да се използва за какво ли не. Това чудо на цивилизацията влезе в дома ми на 3 август 2011, дотогава живеех в друг свят, както се казва.

 

Ти къде се поставяш в собствената си картина, впрочем трябва да призная, че се вписваш добре.

 

Кумири? Не знаех, че така изглежда отстрани. Значи, да не говориш отвисоко за някого е признак, че си го превърнал в кумир.

Дори, понеже има интернет, си надвих на мързела и нежеланието и проверих кои са Мортън Харкет и Джъстин Бийбър. Този вторият дечко е по-малък от сина ми с четири години, но не знам какво пее, пък и май не искам да знам. Богатата му биография в уики също я пропуснах.

 

Позволих си да помисля малко върху диагнозата като пълен лаик в психологията и стигнах до заключение. Според мен тя обхваща милиони и милиарди хора. И винаги, в някаква степен, е било така, като днешното време отбелязва пика, може би. Ето я

http://www.psychologos.ru/articles/view/desensitizaciya

по нашенски - безчувственост. Кърт Вонегът споменава за това явление:

 

"По време на обучението на офицерите от SS в Хитлеровата армия са ги карали да удушат коте с голи ръце. Днес телевизията прави същото с нас, без да се налага да душим котки с ръце."

Оф, пак ли драми.... Няма безчувствени хора, но има по-малко и повече емоционални.

 Ти къде се поставяш в собствената си картина, впрочем трябва да призная, че се вписваш добре.

Формален ли е въпроса? Ако не е, да кажа отговора:

В собствената ми картина, аз съм Художника й.

Рисувам себе си, чрез картината си. В състояние на неосъзнаване -  картината "рисува" мен - Художника й.

 

Пиша себе си, чрез тия или всички останали думи.

Картината и думите са просто огледала, нищо повече.

Неосъзнаването е състояние на липса на възможност за възприятие на отраженията като такива. И се взимат като сигнали, които идват "отвън".

 

Всъщност концептуално е изключително просто. Но битието не е само концепция, макар че за повечето, дори не са в състояние да си дадат сметка че живота им е създаден и оформен сред система от концепции, задействани и привнесени наготово, и служещи да конструират АЗ. А с него - реалност, която да му съответства. И както ЛИЧНИЯ АЗ, така сборовете от тях - КОЛЕКТИВЕН АЗ. Получава се една проста концептуална игра на взаимни отражения, чрез комплексни взаимодействия. Получава се само при Човека, поради събирането на някои специфични условия, дадености... и като етап.

Но всичко това също е обикновена концепция. Тя не е нищо - обикновен инструмент. И както всички инструменти - въпроса е намерението и мотивите на Ползващите ги.

Оф, пак ли драми.... Няма безчувствени хора, но има по-малко и повече емоционални.

Искаш може би да кажеш, емоционално тъпи. И ако отчетем, че същността ни се намира в емоционалния център, колкото и да не им допада на някои, излиза, че един разсъдъчен и паметлив, но емоционално неразвит човек по необходимост е подложен на най-големи заблуди.

 

Ще ми се да попитам теб и Рамус, ако ви се занимава, каква художествена литература ви е влияла най-много през пубертета? Просто ми е любопитно, като гледам какво се пише напоследък тук . От 12 до 16-18 годишна възраст, да речем. Кои романи, автори са ви повлияли най-много? Това са годините, през които се дооформят окончателно всички психични лостове в човека, а по-късно е много трудно или направо невъзможно да се променят.

Искаш може би да кажеш, емоционално тъпи. И ако отчетем, че същността ни се намира в емоционалния център, колкото и да не им допада на някои, излиза, че един разсъдъчен и паметлив, но емоционално неразвит човек по необходимост е подложен на най-големи заблуди.

Мхм... Трябва да има причина най-обикновените постове да се привиждат като драми и да бъдат окачествявани като такива, без значение какво съдържат по същество...                        

Редактирано 17 ноември 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

Искаш може би да кажеш, емоционално тъпи. ...

Мхм... Трябва да има причина най-обикновените постове да се привиждат като драми и да бъдат окачествявани като такива, без значение какво съдържат по същество...                        

Без да приемате като критика или просто заяждане :

Ако трябва някой да ми прави операция , бих предпочел емоционално "тъп" хирург.

И обратно .

Ако съм в театъра , бих предпочел емоционално "остър" актьор.....

 

Предназначението на емоциите е да предупреждават за конфликтите че ги има , още докато са трудно установими , докато тяхното въздействие още трудно се усеща.

Служат и за (само)внушения - придобиване на предразположение за повишаване на чувствителността към точно определен вид усещания и възприятия или пък за тяхното подтискане.

Регулират , активират или подтискат праговета на усещане и възприятие .

 

Решението на конфликтите произтича от рационалното. Колкото по-малко емоции - толкова по-добре...

 

Важното в същност е да се намери и поддържа динамичен (контролирано променлив) , а не статичен (непроменлив според очакваните въздействия) баланс.....

Често (и по правило) неовладяните емоции подвеждат , преувеличават или омаловажават външното въздействие - отдалечават от рационалното .

Във всеки случай рационалното предполага хладнокръвие .

Редактирано 17 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

При мен причината обикновено е временен афект и си го отчитам впоследствие.

 

Често (и по правило) емоциите подвеждат - отдалечават от рационалното .

Отъждествяването с емоциите, не самите емоции подвеждат. И колкото си по-опитен в улавянето им в себе си, толкова по-малка е вероятността да се подведеш. Мошениците например действат точно чрез някаква представа, която запраща човека в емоционална буря. Страх за близък човек, желание за голяма печалба и т.н. - все неща, които заслепяват ума ти.

Горният ми пост бе едно намигане към поста на Уит... но щом бай Чечи го приема сериозно, ще му отговоря...

 

Бай Чечи, това с хирурга и с желанието на всеки лекар да се идентифицира с д-р Хаус и да се прави на по-безчувствен, отколкото е, вече се изтърка. Според мен.

Макар, че аз така и не разбрах защо набедиха д-р Хаус за безчувствен, но това е друга тема. Това, че някой показва емоциите си по-малко от други, не го прави по-малко емоционален и обратното. Добрият професионалист едва ли би се поддал на кой знае какви емоции, при това за напълно непознати пациенти...

Верно, че емоциите пречат, но не винаги. Има постъпки които, ако са извършени в състояние на афект, носят доста голям бонус за извършителя... Нали си чел, че силните емоции дори ни спасят от грип и настинки...

Редактирано 17 ноември 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

При мен причината обикновено е временен афект и си го отчитам впоследствие.

 

Отъждествяването с емоциите, не самите емоции подвеждат. И колкото си по-опитен в улавянето им в себе си, толкова по-малка е вероятността да се подведеш. Мошениците например действат точно чрез някаква представа, която запраща човека в емоционална буря. Страх за близък човек, желание за голяма печалба и т.н. - все неща, които заслепяват ума ти.

 

Точно обратното е Уит. Когато се атакуват емоциите на жертвата, това се прави, тъй като емоциите предпазват от заблуди, а не обратното. Атаката на измамника е с цел да манипулира емоциите по такъв начин, че да не могат да предпазят жертвата от заблуди, както това става в обикновена ситуация, когато емоциите на жертвата не са атакувани

Съдната способност не предпазва от заблуди, Уит. Съдната способност поддържа заблудите.

Измамниците нямат интерес да атакуват съдната способност. Те я поощряват. Съдещият човек е предсказуем. Веднъж заблуден, той много трудно се осъзнава. 

Редактирано 17 ноември 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Искаш може би да кажеш, емоционално тъпи. И ако отчетем, че същността ни се намира в емоционалния център, колкото и да не им допада на някои, излиза, че един разсъдъчен и паметлив, но емоционално неразвит човек по необходимост е подложен на най-големи заблуди.

 

Ще ми се да попитам теб и Рамус, ако ви се занимава, каква художествена литература ви е влияла най-много през пубертета? Просто ми е любопитно, като гледам какво се пише напоследък тук . От 12 до 16-18 годишна възраст, да речем. Кои романи, автори са ви повлияли най-много? Това са годините, през които се дооформят окончателно всички психични лостове в човека, а по-късно е много трудно или направо невъзможно да се променят.

 

За разлика от емоционалните натури с драматичен уклон  , моя милост, ако е искала да каже "емоционално тъпи", е щяла да го каже.

През пубертета си умирах за фантастика, авантюри, фентъзита, кримки, мистерии, исторически романи. Бях изгълтъла почти всичко издавано от Галактика. Обожавах и обожавам Селинджър. "Степния вълк" на Хесе и "Завръщане в Брайдсхед" също ги четох няколко пъти в пубертета. Руските класици ни бяха задължителни, та и тях кои по неволя, кои по-малко съм ги изчела. Въобще през пубертета, драга Уит, основно четях. Имаше някво тъпо телевидение и имах достатъчно време да изгриза богатата библиотека у дома от корица до корица. От 26-тата си година не съм чела "нормална" книга, не ме влече повече, скучно ми е. Чета предимно исторически книги, философски, научно-популярни…

 

Ти и Мерил, предполагам, сте чели много либовни романи, над които сте подсмърчали и сте съпреживявали, както и пУезия? Сестрите Бронте сте ги изгълтали на един дъх, но може и по-интересна литература да ви е попадала, не като онази от поредицата "Арлекин, светът на любовта".

 

И аз някога бях много емоционално същество, после…порастнах и спрях да се лигавя.

Ти и Мерил, предполагам, сте чели много либовни романи, над които сте подсмърчали и сте съпреживявали, както и пУезия? Сестрите Бронте сте ги изгълтали на един дъх, но може и по-интересна литература да ви е попадала, не като онази от поредицата "Арлекин, светът на любовта".

 

И аз някога бях много емоционално същество, после…порастнах и спрях да се лигавя

Проницателен психолог си, не беше ли учила психология? Видя ме като на длан.   

Знаеш ли, напоследък много ми се ще да беше точно така, както си го написала, но не е. Ами ти дори не си даваш зор да разбереш с що за човек разговаряш - интересуваш се от подробности от личния живот на някого, но не долавяш настроенията, намеците ако щеш, несъзнателния подтекст. Човекът пред теб е не е нищо повече от концепция или фантом.

Точно там е разковничето. За да доловиш някого, е нужно поне за миг да не си удавен в себе си безвъзвратно.

 

И аз харесвах Селинджър, чела съм дори Бронте и "Галактика" и какво ли не, но не е там работата. Има четене и четене, да прехвърлиш фабулата и да забравиш е едно. Друго е да прочетеш наистина някоя книга. И дори тук, в текста между редовете може да се долови къде се обърква някой, къде греши не само концептуално... според теб.

Попитах, понеже напоследък си мислих кои писатели разнасях постоянно, не онези, които четях наред. Ти веднага се хвана на въдицата на учеността - какво и колко престижно количество сме прочели.

 

Мисля, че сред цялата тази литература, след която имаше и друга нехудожествена, един момент сега ми изпъква, макар че умът ми беше замъглен и ето какво помня. Малко преди да навърша 18 лежах в хирургията парализирана от кръста надолу, вратата се отвори и влезе едно момче, мой много близък приятел. Той нямаше нищо общо, само бил шашардисан като научил. Промъкна се до леглото и ми постави в ръката библия джобен формат, без да каже нищо, после излезе. До този момент дори не бях виждала библия и не че разбрах нещо тогава, но там ми беше първата среща с тази книга. Беше някакво протестантско издание с листа като от цигарена хартия.

днес щото отец К. нещо ме зарази да си пускам Флойд. Чест и почитания и поздрави на всички, както е прието да се казва

....   

Pink Floyd са ми из между любимците !

Нещо и от мен :

https://www.youtube.com/watch?v=RxyB2ZhQSVI

Малко се повтаря (за което се извинявам) , но е много по-цялостно и качествено направено като клип .

Ако тук човек успее да се "потопи" , може да осъзнае собствената си незначителност , да се освободи от всякакви амбиции за величие...

Бих препоръчал да си го свалите и така да го гледате !

Редактирано 17 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Хубаво нещо са общите приказки. С тях може да се говори за всяко нещо, относно всички неща... Ама всички неща - колко да са "всички". Всички са, спрямо тоя дето говори.

 

Тук има хора, които са просто неглиже в участието си. С лекота си минават понаписват, спрямо моментните си флуктуации, и спонтанните от това реакции и други "идващи изотвътре" импулси.

И четенето е същото - просто така - между другото. Отгоре-отгоре, по диагонал и на квото се "спре" оченцето, та да може да се получи някаква имитация на "разговор". Пък той "разговора" е само един - тоя отвътре. А понякога става доста типично "по женски". Друг път - "типично по мъжки". Но все пак - какъв да е друг - там "отвътре" квото тече, това и излиза с буквичките...

 

Други са ангажирани силно с вътрешния си филм. В него те са в специалната си централна роля. Някои са ментори, обяснители, учители, приземители, герои, революционери, правещи добро, помагачи...

Други са просто защитници на каузи... и още какво ли не.

За същите света е техния филм, в който заради него са включили че всички останали също са сред филмите си и вселената стига просто до декорите на сцената им - личната или груповата.

 

Хубаво нещо е форума. Всеки си пише с букви сценария сред който се играе. Иначе понякога в същия сценарий, се включва и хитрия номер, от рода "аз навремето бях ... (играещ(а)) ама сега вече...".

Или пък - ма то света е такъв, хората сме такива... такива...

 

Да - "такива"... но "кои хора"?

Редактирано 18 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всички сме такива. Така ни е създал господ, шунята, или който там ни е създал. 

Хубаво нещо са общите приказки. С тях може да се говори за всяко нещо, относно всички неща... Ама всички неща - колко да са "всички". Всички са, спрямо тоя дето говори.

 

Тук има хора, които са просто неглиже в участието си. С лекота си минават понаписват, спрямо моментните си флуктуации, и спонтанните от това реакции и други "идващи изотвътре" импулси.

И четенето е същото - просто така - между другото. Отгоре-отгоре, по диагонал и на квото се "спре" оченцето, та да може да се получи някаква имитация на "разговор". Пък той "разговора" е само един - тоя отвътре.

Рамус, не че те засяга особено, както отдавна всички сме забелязали, но написаното се отнася изключително за теб, описва те идеално.

Пусках доста материали от Гурджиев и Успенски в тази тема, колко от тях сте погледнали повече от по диагонал например ти и Дакини? Не че ви карам, но какво обсъждаме изобщо тук. За нея обаче е по-важна някаква информация, много важна и най-вече достоверна (вероятно?) информация, как Гурджиев забърсал жената на Успенски - и при това положение, на колко години да определя реалната ѝ възраст?

Хваленето, че поезията е незряло занимание, издава невръстната същност, пък самотният баласт от концепции служи само в удобна привична среда.

За да се обоснова малко, случайно ли е, че всички свещени писания използват езика на поезията и той е първият ключ към смисъла им - а след това има още и още, но той е първият необходим ключ.

Стефан харесва Пинк Флойд, но предпочита музиката да е съпроводена с клипче. И аз обичам, защото е по-забавно и развлекателно, внушението не се губи, но може да се размие... Живият интерес към състезателни спортове също издава нещо - според Гурджиев заниманията със спорт и въобще състезанията в живота удържат хората в детско състояние. И аз го мисля, нищо, че в тях се наливат много пари. Парите са сериозно нещо, нали, какво като се пръскат за несмислени занимания - още по-добре

И щом като поезията е по подходяща за описване на света, не е ли тогава света една метафора на метафоричното. 

.....  

На Рамус проблемът му е не само че не може да осъзнае , но даже не може да си позволи да помисли за собствената си незначителност. До такива "върхове" го е извела собствената му значимост .

Скепсис ще ни посочи пътя от незначителност към значимост според както по Буда.

Реджи ще каже , че значимост и незначителност е едно и също.

Шунята е фактологията с цитати от древността.

Аз пък си свиркам и ходя бос по асфалта....

Ти и Дакини сте емоционалната украса , цветята на темата.

Включват се и други от време на време , допринасяйки по свой начин за общия колорит.

Страхотен екип ! Допълващ се от всякъде !

Как да не се кефи човек !

Благодаря Ви на всички !

Редактирано 18 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Аз пък си свиркам и ходя бос по асфалта....

 

 

Ти ни запознаваш с обективната истина

Редактирано 18 ноември 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

 

И аз харесвах Селинджър, чела съм дори Бронте и "Галактика" и какво ли не, но не е там работата. Има четене и четене, да прехвърлиш фабулата и да забравиш е едно. Друго е да прочетеш наистина някоя книга. И дори тук, в текста между редовете може да се долови къде се обърква някой, къде греши не само концептуално... според теб.

Ти веднага се хвана на въдицата на учеността - какво и колко престижно количество сме прочели.

 

 

 

Ми, ако си пускала въдица, Уит, то аз просто отговорих искрено и сбито на въпроса ти. Или трябваше да ти предам цялата картина на атмосферата, в която съм израстнала, за да не тълкуваш думите ми според моментни впечатления и емоции? Да ти обясня, че съм израстнала в семейство на потомствени адвокати с белогвардейска кръв от една страна, и не по-малко суетно и снобски възпитавани фабриканти? На които през соц. времената единственото останало богатство беше библиотеката и някоя и друга стара мебел? Че се научих да чета сам-самичка още на 4 години, щото никой не искаше да ми чете приказки, а аз много ги обичах, при което ми беше заявено - щом толкова ги обичаш, ето ти един буквар и се учи да четеш. Поради тази причина бях препрочела почти всички възможни приказки до 8-та си година. И че когато във втори клас учителката ме изправи на дъската, за да напиша изречение пожелание, аз написах "Тогава очите на граф Болконский за момент се спряха върху лицето на Наташа Ростова" и учителката ме пита дали съм чела "Война и Мир", а аз й отговорих, че в момента я чета и тя извика нашите, за да ги предупреди, че лъжа и си измислям. И когато те й отговорили утвърдително, че наистина в момента чета въпросната книга, тя не могла да повярва на ушите си. Или да ти кажа, че в 6-ти клас, когато започнахме да изучаваме физика, бях толкова добра, че учителят ни ме караше да изнасям уроци на съучениците си? Познай какви подигравки отнасях всеки път, когато ми биваше оказана "честта".  Че на 12 свирех прекрасно на пиано, можех да бродирам и да шия, оу йее, ходех на уроци по танци и когато у дома се приберех с оценка много добър 5 се срамувах, защото ме питаха "защо е 5, а не 6?". Никога не съм получавала подаръци за успехите си, това се считаше за нещо напълно нормално. Но само да имах нещастието да съм под летвата на завишените изисквания, то не бяха укори, не бе конско, не бе чудо. В следсвтие на това възпитание аз станах ребел. И започнах да саботирам плановете на нашите за "моето" светло бъдеще. Саботирах си изпитите за езикова гимназия, саботирах си изпитите за специалност "право" по-късно в унито и записах да уча нещо, което изобщо не ме интересуваше, но дразнеше нашите поради недостатъчната елитарност както на учебното заведение, така и на специалността.

 

Та така. Сега доволна ли си от отговора? Или все още си мислиш, че се хваля? Щото не мисля изобщо, че това е за хвалба. В пъти бих предпочела да бях израстнала в топло и обичливо семейство, където се дава възможност на децата да се развиват свободно. Не им се бият шамари и не биват унижавани, когато на 10 години питат "какво е, мамо, едипов комплекс", а им се обяснява с любов, вместо да им бъде забит шамар и да им бъде изсъскано - "таз огромна енциклопедия за какво седи в библиотеката, за да събира само прах ли и ти да ме тормозиш с тъпотата си?" И това само бегли щрихи от всичко, което се случваше в нашия "благороднически" дом.

 

Че на 23 направих много успешен опит за самоубийство, почти бях сигурна, че ще се гътна, щото се бях осведомила каква доза приспивателни е необходима за целта, а аз си взех двойна. И съм оживяла по чудо, тъй като си ги разбих на прах в кафемелачката, разбърках всичко в една голяма чаша с вода и сироп от череши, глътнах всичко и после не помня. Това в 9 часа сутринта. Скъпата ми майка след поредния велик купон се прибира в 2 часа след полунощ, пияна на мотика, но се препъва в тялото ми, вижда, че няма никаква реакция, изтрезнява за секунди и звъни в бърза помощ. Три дни в кома, после идвам в съзнание и един психолог ми показва някаква картина, на която има нарисувани кошмарни чудовища и ме пита "знаеш ли какво е това?" Казвам - не знам, нямам идея. Той пак - ами, ти това го нарисува вчера. казвам - не помня. После обърна листа и написано с някакви ужасно разкрачени и много големи букви, но с моя почерк, стои "моето семейство".

 

И след всичко, което съм преживяла, а това, което написах по-горе е само една малка капка, ти искаш да се впечатлявам от някакви емоционални изблици, от разни драматизации в стил "вижте ме колко съм по" или "някои хора са безчувствени пънове, щот са тъпи, тъпи, та вдлъбнати" и прочие популярни мотиви. Ми, няма как да се впечатлявам. Нито от някакви изкуствено създадени проблеми, от някви сиви, ежедневни битовизми и дрязги, защо на някой не му харесва как си нося шапката, или да ми е интересно да обсъждам какво бил направил Кличко с българина. Толкова съм далече от тези неща, че нямам думи да го опиша. И да, бъзикам се с елементарността, с хората, които обичат да преиграват и разиграват драми, да правят от мухата слон, да се превъзнасят и самозабравят - видя ли подобни нагласи, мен човекът, който ги показва, спира да ме интересува. Харесвам обикновени хора, без претенции, естествени и добри. Не харесвам уонаби-та, емоционални и неуравновесени, жестоки и злобни, които считат себе си за нещо повече и се държат така, сякаш, като седнат в кенефа снасят златни яйца. И се изживяват като префинени, изтънчени, забравяйки, че вечер, под юргана мощно пърдят и уханието, което се разнася съвсем не е Шанела, с който са се поляли изтънчено на сунтринта.

 

От мен поздрав с депеш, въпреки че флойд ми бяха първата любов:

Мисля си аз и изобщо нямам никакви претенции , та така  , напоследък и не само много готови приготвени овкусени и със сносен външен вид истини и проникновения се предлагат на пазара за масова духовна употреба  и се разчита веднага да бъдат обути  или изядени ,  шир потреба и  полуфабрикати и като всяко подобно нещо бързо и лесно се сменяват с други подобни .За  да  направиш мускули трябват усилия , истината не е готово понятие , трябва да си я направиш сам , за и повярваш

като се прочетох , се впечатлих  неприятно от назидателността на поста , но тва е

Уит, хубаво е че нещо ме "описва идеално".

От дон Стефчо пък чета че той ме вписва идеално в някакъв "колектив" сред който той ходел бос по асфалта. Вероятно и това е описание... Скици...

 

Шегувам се, но да напомня, че мен общо взето не ме занимават подробностите относно Гурджиев. Мен ме интересуват пишещите - дали за него, дали за каквото и да е - темата за мен е само помощно допълнително средство, което да създаде необходимия за пишещите контекст.

 

Например:

Това което написа Дакини в последните си думи, е за мен много по-ценно. Защото е от легендата на жив човек. Защото носи неговия код, неговата приказка, направен от неговите кошмари, привидения и призраци. Разбира се и тук не ме занимава толкова драматичната част, нито детската психология. За мен това е школовка по разбиране на човека.

 

За мен истината за всеки един човек се крие в самия него. А не в Гурджиев. Не и в Гаутама. Нито с Исус или библията. Не я пише в никоя книга, ако ще и да е махабхарата или пали-канона.

Пет пари не давам за думите на Ошо, Гурджиев или Дзъ. Приказките са си просто това - приказки. Отговорите спрямо някакъв въпрос, или разкази на този или онзи... или онези, за някой си, са нищо. Просто плод на отражението им. Разказите на някой си за Гурджиев носят неговия поглед, а не самия Гурджиев.

Библията носи времената и отпачатъците на пишещите и нуждаещите се от нея. Тя е история на човешките потребности от едно или друго... и история за техните компенсации, единични и групови. Библията е като всичко друго - обикновена приказка, съчинена и писана, разказвана за целите на обикновения групов живот, някъде сред времената и местата на планетата.

Както всяка книга като нея. Ако никой не я беше обявил за "свещена"... никой нямаше да се интересува от нея, освен специфичен познавателен кръг, както е и в науката - библиолозите.

 

Затова те чета и извличам части от твоята лична легенда - защото това си ти - извлека на твоето битие сегашно, по "миналото", с неговите "печати".

Аз се интересувам от живия човек, без значение че той изживява собствената си приказка и само по нея той се е изобразил като образа на "това съм аз". 

Затова нямам авторитети, нямам никакви свещености. Аз самия не съм нищо свещено, нито съм авторитет дори за себе си. Не се равнявам по никой и нищо, вместо това изучавах защо другите го правят, защо им е важно, защо често им е единственото. 

 

И да - дон Стефан, собствената си незначителност, съм я оставил някъде назад във времето. Както и значителността. Въпроса е че в мравуняка се мерите само един спрямо друг. И в колективната игра само това има значение за понятието ЗНАЧИМОСТ. А аз го меря вътре в себе си. Не спрямо друг(ия) или другите. И да изведа, че всеки в мравуняка му е вменена личната му незначителност и компенсира това чрез изживяване за обратното. Но и двете са сбъркани, те са импулсивни, несъзнателни. И двете са до етап. Но са задължителни и са част от "израстването". Не физическото... онова - "другото". 

Няма нищо по-естествено за индивидуалист да е достигнал до състоение на самозначимост. Не спрямо "друг" - вътре в себе си. Когато става въпрос за играта на мравките, всичко, което е затворено вътре в отделната мравка е "друг свят". А в матричния мравуняк всичко това е нежелателно, защото ако не се вземе мерки срещу него би влезло в дисонанс спрямо общата и колективна парадигма, послания, насоченост. Света на индивидуалиста и мравуняка са просто два различни свята. Но за теб това е някаква форма на китайско писмо от 50 век пр. н. е. Затова когато пиша, нагласата и всичко това, което е във всеки един от четящите, е това, което "прочита". Това е и което после реагира - то носи реагиращия, носи неговите отпечатъци.

 

За мен тук нищо не е състезание, в себе си също имам личната си легенда, макар в нея да не е отредено главното място за личните ми драми по спомените ми. Изучавах всичко това повече от 2 десетилетия и продължавам... Изучавам дори себе си, според легендите ми. И го правя и спрямо другите - по техните. И да - изключително ценя директността, откровеността и честността. Защото рядко се срещат. Толкова е забулено всичко от защитните реакции спрямо болката и страховете, че това е пропито дори в егрегора. И това е така от хилядолетия, от милиардите, които го генерират.

Напоследък интернета ми изчезва често, дори не съм успяла да си изляза от профила. Та така, подред, или не

 

Мисля си аз и изобщо нямам никакви претенции , та така  , напоследък и не само много готови приготвени овкусени и със сносен външен вид истини и проникновения се предлагат на пазара за масова духовна употреба  и се разчита веднага да бъдат обути  или изядени ,  шир потреба и  полуфабрикати и като всяко подобно нещо бързо и лесно се сменяват с други подобни .За  да  направиш мускули трябват усилия , истината не е готово понятие , трябва да си я направиш сам , за и повярваш

като се прочетох , се впечатлих  неприятно от назидателността на поста , но тва е

Долавям съчувствие? Знаех си, темата май се развива добре.

Ми предложете нещо не шир потреба, макар че нямам впечатление, в България специално, Гурджиев да се радва на масово търсене

 

Уит, хубаво е че нещо ме "описва идеално".

От дон Стефчо пък чета че той ме вписва идеално в някакъв "колектив" сред който той ходел бос по асфалта. Вероятно и това е описание... Скици...

 

Шегувам се, но да напомня, че мен общо взето не ме занимават подробностите относно Гурджиев. Мен ме интересуват пишещите - дали за него, дали за каквото и да е - темата за мен е само помощно допълнително средство, което да създаде необходимия за пишещите контекст.

Пък ти си нагла Скица... И аз се шегувам.

 

 

Например:

Това което написа Дакини в последните си думи, е за мен много по-ценно. Защото е от легендата на жив човек. Защото носи неговия код, неговата приказка, направен от неговите кошмари, привидения и призраци. Разбира се и тук не ме занимава толкова драматичната част, нито детската психология. За мен това е школовка по разбиране на човека.

И така нататък. Виждаш ли колко много думи са ти необходими, вместо да кажеш нещо такова, чийто смисъл е същия:

 

всеки, всеки е владетел на древна империя

с брегове от въображение,

вкаменени легенди и сенки.

 

...................

  Харесвам обикновени хора, без претенции, естествени и добри. (нещо не мога да се оправя с цитатите - Дакини)

 

Няма такъв филм, няма такива хора, или са голяма рядкост. Всички хора са необикновени и това е най-естественото ни състояние. Всеки стърчи сред собствената си империя, ако ще да е империя от руини с разкъртени от бомби градове. Каквито в края си изглеждат всички империи. Ти си имаш своята, аз моята, Рамус, веселякът бай Чечи и така нататък.

 

От мен поздрав с депеш, въпреки че флойд ми бяха първата любов:

Аз май нямам любима група. С "Тайм" исках да затворя кръга към първоначалното звучене на темата, текстът е подходящ.

Когато я започнах, се опитвах да смеля собственото си неадекватно отношение през 25 годишното съжителство със свекърва ми. Беше, както се казва, обикновен човек. Винаги успяваше да ми се наложи с всякакви средства, най-вече с изнудване.

и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници

Това изобщо не означава, че мога, че ние можем наистина да прощаваме, според мен.

защото само ако простите и вам ще се прости

Това е напомняне, че получаваме каквото даваме - както прощаваме, така ни се прощава. И призив да бъде така.

 

Ама не е лесно все пак, тя беше човек, който не вярваше в съществуването на бактериите

Редактирано 18 ноември 201411 г. от witness (преглед на промените)

И да - дон Стефан, собствената си незначителност, съм я оставил някъде назад във времето. Както и значителността.... 

Никога не си осъзнавал собствената си незначителност ....щеше по друг начин да мислиш и проявяваш. 

Сравненията са неизбежни !

Сравнения със средата която щеш или не щеш обитаваш . Иначе се самозатриваш като жив организъм .......пък ти си плямпай каквото си искаш .

Да осъзнаеш собствената си незначителност не е нещо лошо , както мнозина си мислят .

Дори напротив !

Необходимо е всекиму в израстването му като интелект и личност . Колкото по-рано , толкова по-добре.

Необходимо му е в разбирането на нещата от живота . Необходимо е за собственото му оцеляване .

Ако ли пък си я "срещнал и оставил някъде назад" , губиш себе си , разпадаш се като личност....тя си е твоя , неотменно присъства в тебе самия ! Няма къде да се скриеш от нея !

Тъкмо значимостта не е твоя за да я оставяш някъде назад във времето ! Тя се решава от другите , не от теб ! Другите решават струваш ли пет пари или нищо не струваш , пък ти можеш да се мислиш за всичко.....за твое голямо съжаление !

 

Хайде по по-прост начин ! Като за тебе , че са ти високи претенциите ! 

Бебето още като се пръкне и ревва на майка си - аз , аз , аз , лепвайки се на цицката.

Малко , по малко пораства и разбира , че не е само то на този свят.

Малко , по малко осъзнава своята незначителност - израства като интелект и личност !

Първо като юноша бледен , а после и повече - ако може и колкото може.....

Редактирано 18 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)