честно казано,не мога да си позволя за загубя 20 години от живота си, заради  точно  такава емоция/омразата/..ама това е ,защото сигурно вибрирам в ниско-духовните честоти

 

Напълно те разбирам и напълно споделям "егоизма" ти. При мен е същото. Омразата е твърде изморително чувство, а злобата е кошмарна емоция. Не знам какви са ми вибрациите, но си харесвам комфортната зона.

 

Много добре разбирам, че идеята за взаимодействия тип КОНТАКТ влизат в противоречие с повечето хора, които никога не са допускали че е възможно да съществуват отношения на друго ниво, освен тяхното. И че за тях, формата да го отхвърлят е обявяването на това през всякакви етикети - от негативни, до "невъзможни". Спрямо тях, отношенията тип КОНТАКТ са отрицание на битието им, такова, каквото е. С идеята че те са просто обекти, които реагират на света, такъв, какъвто стига до тях. Това са реактивните хора, и цялото им битие е основано на реакции, провокирани от стимули, които след едно ниво на предварително натрупване сами произвеждат, след това - реагират, а после всяка реакция всъщност е стимул за следваща реакция... И така - се самозатваря в кръг и се самоподдържа илюзията в която се влиза.

 

Освен да ти благодаря за перфектното обяснение... не знам какво друго да направя.

Да. Напълно съм съгласна с всяка твоя дума, Рамус.

честно казано,не мога да си позволя за загубя 20 години от живота си, заради  точно  такава емоция/омразата/..ама това е ,защото сигурно вибрирам в ниско-духовните честоти

Понякога може да няма много опции, Валкирия, не го забравяй.

Да разбирам ли, че според вас съм си загубила живота, все пак не съм правила само това през това време,... макар че човек никога не е сигурен кое от спомените му е истинско и кое илюзия - по-скоро всичко. Имало е някакъв дразнител около мен и може би трябва да му благодаря, защото нали нашите "врагове" са най-добрите приятели на вътрешния ни живот в край на краищата.

Но зависи как ще погледнем на нещата - ако целта е да си прекарваш приятно без дразнители, което е трудно изпълнимо, може би е така. В този смисъл, може би... Впрочем съм любопитна, макар че Валкирия и другите в темата не познавате всички обстоятелства и нишки в живота ми, любопитна съм как бихте постъпили на мое място, за да не си загубите живота? Само ми хрумна да попитам, не се заяждам. Много е полезно да се поставяш на мястото на другия, това е основен съвет, правило при Гурджиев -  понеже веднъж Мойра ме попита точно това: "защо винаги искаш хората да се поставят на мястото на другия?".

Просто е странно, че някои неща трябва да се обясняват.

 

Сега си спомних един разговор; седяхме с моя приятелка и сина ѝ, много умно момче на 10 години на масите пред някаква пицария, той ядеше сладолед. Беше му скучно и започна да излива сладолед в пепелниците, направи голямо мазало. Помолих го да си представи, че е сервитьор и трябва да почиства всичко това, а той се изненада, помисли и каза - че аз никога няма да стана сервитьор? Аз пък го попитах - откъде си сигурен? Не му се вярваше обаче, все пак, защото вече беше програмиран да си мисли, че умните момчета не стават чистачи.

Редактирано 18 октомври 201312 г. от witness (преглед на промените)

Обаче добре, ако е безразличие, трудното и мъчното и почти невъзможното в това безразличие е, че не е към другия, а към себе си, към идентификацията или фалшивото "аз".

И тук Рамус изобщо не е прав, като омаловажава емоционалната част на човека. Тя е свързана с подсъзнанието, а то е нашата същност, Рамус, не го забравяй. Ако всичко можеше да се нагласи чрез ума, щеше де е много лесно - решил и се променил, ама не.

 

Което е известно от всички религии и от всички мистици , защото е основано на проверен факт.

Рамус по принцип не е прав за нищо. НИто по този въпрос, нито изобщо. Пет пари не давам дали съм "прав" или не. Защото веднага излиза въпроса - ПРАВ - НО СПОРЕД КОГО?, защото да си прав, е относително - според нещо, някого, нужда е отправна точка.

 

Всичко може да се нагласи чрез ума и наистина е много лесно и всеки го прави. за пример - ти си го направила в заключителните си думи. Изразила си коя си, чрез изразянето на твоята реалност, която просто си приела априори, после само придаваш логичност, заключителност и концептуалност на вече твои предварителни отправни положения. Те са за теб такива, защото за теб са реални. Механизъм в теб, задължително изравнява всички възможни противоречивости и се грижи за да премахва и неутрализира дисонансите - концептуалните (менталните, когнитивните) и емоционалните.

 

Позоваването на общоприетости, не е никакъв аргумент. Не е аргумент, нито абсолютно доказателство последното ти изречение - че "било известно от всички религии и от всички мистици, защото било основано на проверен факт". За теб е важно да го поставиш като априорно положение, като аксиома.

 

В известен смисъл съждението ти съдържа реална постановка - тя е че Е-сферата (изживяващия аспект) в човека е наследство. Но той се променя и израства. Само един пример за онова, което наричам "ДОМИНАЦИЯ" и за това колко е определящо то.

Ти наричаш емоционалния аспект на човека негова същност. ЧЕ тя не се променя и няма как. Сега - да видим един пример, чрез аналогия.

Физическия аспект - би трябвало да е на ниво "ПРЕДИ ЕМОЦИОНАЛНИЯ". И в мозъка дяловете, контролиращи и управляващи биохимията и с това физиологичния статус би трябвало да е на преден план - демек ПРЕДИ ВСИЧКО ОСТАНАЛО. Твърди се че "сърцето не може да се управлява", кръвното налягане, пулса, спазмите на червата, прозявките, мигането, движението на езика, отделянето на слюнка, ерекцията, дразненията като стимули и задължителните програмирани реакции от тях... Но примерите от живота показват, че ако доминантата във психиката се покачи в психичния етаж, с течение на времето той започва да доминира и променя физиологичния. Любимия ми финален пример за това е именно явлението :САМОУБИЙСТВО". На теория, би трябвало ЖИВОТА след като е задължително представен като физиология и дяловете от него да са задължителни и неизменни, обаче ето че най-висшата форма на физиологичното битие - умирането на физическото тяло, може да се прескочи именно от идейни и емоционални завързаности. само защото психично се изменя самата идентичност, чрез преместване на нивото и аспекта на ИДЕНТИФИКАЦИЯ. Когато тази идентификация се измести в Е-СФЕРАТА, това веднага променя цялата картина. Именно Е-СФЕРАТА и емоционално-чувствените комплекси се поставят в центъра на представата за "ЖИВОТ'. Те постепенно доминират и изземват функциите на ЖИВОТА. Всички защитни системи започват да пазят именно основното ядро на идентичност. И оттам битието веднага се променя за СУБЕКТА си.

А всъщност човека може да се приучи да променя пулса, кръвното налягане, бързината на метаболизма, болката. Примери колкото щеш, а най-много те са в явленията и процесите, съпътстващи и обобщаващи чрез името ХИПНОЗА.

 

И в край на сметка - здравата сексуалност се променя и оргазмите при жените и ерекцията при мъжете, започват да зависят именно и най-вече "от главата". Там се кове цялото битие - картината на света, настроенията започват да променят химията, а не обратното. Психичните движения, на Е-сферата започват да променят и да водят цялата вътрешна химия. Дори цялото "ЗДРАВЕ" на Субекта си.

Психичните Е-процеси започват да подтискат всички останали сфери - както в мозъка, така и енергийно. така доминантата става астрална и думичката "Е-СФЕРА" е само начин да се изрази именно това. 

-----------

Опита да ползваш аргумента, че емоциите са енергия и задължително движението е между полюсите и че без тях няма да има движение е просто твоята представа относно тия понятия, примесена с мотива да ги представиш през твоите очи и едновременно като абсолютни. Обаче на това мога да напомня, че мисълта също е енергия, и тя не й е нужно да лети  между плюс и минус.

 

Всеки твой аргумент е нагласен. Заедно и общо от всички твърдения е да представиш една картина която твоите очи виждат. А е картина от която твоят вътрешен свят има нужда. За да си представи картината на живота, докато я нагласи, за да я напасне в една обща схема, в която да се задържи някакъв баланс, някаква идея кое какво е, как е и защо е. Както прави всъщост всеки човек, за да намери своята котва и да я прегърне, за да се спаси от представата му за обърканост, хаос. И така - строи се картина на света, която да стигне до положение да може да поеме всички достъпни явления, процеси, проблеми... и да ги направи едно общо.

 

Рамус е отделил от живота си много години за да изучи емоционалния си аспект. За да го вникне, проникне, разбере, детайлизира. Това не може да стане ако Рамус е стандартен Е-тип личност. Няма как емоционален човек, да изучи Е-сферата си. Изучаването може да стане от аспект, който е "над нея". А менталния аспект се изучава и прониква от аспекта "над" него. Всъщост е много просто - емоционалния тип човек няма как да изучи и израсне емоциите си. Няма и как да ги управлява, той е на нивото на самото управлявано и единствения му начин остава да замества - едно, чрез друго. Казано народно - да избива клин чрез друг клин. Но все един клин остава.

 

В това е въпроса. Емоционалния свят ако обхваща един човек, то означава че доминантата на неговата идентичност е потопена в този негов аспект и той го определя изцяло... или пък "почти изцяло". За такъв тип личности е напълно валидно всичко онова, което изразяваш с горните си думи. Разбира че, че задълбочени и проникващи всичко това хора, които ти нарече "мистици", когато отправят посланията си към огромното множество на емоционалния тип личности, ще нагласят тия послания да са според "потребителите на това". Това са техните средства, техните виждания, тяхната реалност...

 

Никъде не твърдя, че емоционалната сфера от моя гледна точка е с някаква оценка - каквато и да е. само написах, че в моя вътрешен свят, е-сферата е моят "малък" аспект. Това не е омаловажаване и според мен дори не си си позволила да вникнеш по-внимателно. Не че е задължително, нито че е важно. От друга гледна точка е полезно за мен - защото написах всички пояснителни думички, именно защото през прочита си ти си пропуснала маса положения от "детайлите", от подробностите. Използвам думите и получената възможност, която идва чрез натрупване от другите мнения и формално всички тия думи са представени като обръщение към теб...

Редактирано 18 октомври 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Никъде не твърдя, че емоционалната сфера от моя гледна точка е с някаква оценка - каквато и да е. само написах, че в моя вътрешен свят, е-сферата е моят "малък" аспект. Това не е омаловажаване и според мен дори не си си позволила да вникнеш по-внимателно.

Вярно е че не съм вникнала, трудно ми е все пак... Аз съм дясномозъчна особено понякога, но ако искаш поспори с Гурджиев, той е обиколил света в изучаване на точно такива неща. Пускам затова една леко шеговита част от текст, да не го приемеш лично.

 

 

Човекът с всички свои отделно конструиращи се и функциониращи локализации, т.е. оформящи се и самостоятелно възпитаващи се „личности”, представлява почти точно подобие на организацията за превоз на пътник, съставена от каляска, коне и кочияш.

Преди всичко трябва да отбележа, че разликата между истинския човек, т.е. който има собствено „аз” и човека, нямащ такова, се определя във взетото от нас примерно сравнение именно от различното значение на седящия в каляската пътник, тъй като в първия случай пътникът е неин собственик, а във втория случай се явява постоянно менящ се, нещо като пасажер на файтонджия, първи попаднал минувач.

На основанието на вече посочените сериозно направени дългогодишни и експериментални изследвания, пък и просто по здравото и безпристрастно съображение на всеки, дори на съвременния човек, общото наличие на всеки, в особеност на човека, у когото поради нещо възниква, така да се каже, претенцията да бъде не обикновен редови човек, а така наречения интелигент в истинския смисъл на думата, трябва неизбежно да се състои не само от всички изброени четири напълно определени отделни личности, но и всяка от тях непременно трябва да бъде съответно развита, така че в общото му проявление в периода на отговорно съществуване всички отделни части да са в хармония една с друга.

Тялото на човека с всичките му рефлексо-моторни-проявления съответства на файтона, цялата функционализация и прояви на чувствата в човека съответства на коня, впрегнат и движещ файтона, файтонджията, седящ на капрата и управляващ коня, отговаря в човека точно на онова, което се нарича от хората съзнание или мислене, и накрая пътникът, седящ във файтона и командващ файтонджията, е и онова самото, което се именува „Аз”.

Основното зло за съвременните хора в това именно отношение е, най-вече, че благодарение на вкоренените и повсеместно разпространени начини за възпитание на подрастващото поколение, у всички хора към периода на отговорната им възраст съвършено отсъства четвъртата, необходимо да бъде в тях, личност, и те почти всички остават състоящи се само от трите изброени, в добавка сами по себе си оформени как да е части, т.е. почти всеки от съвременните хора на отговорна възраст представлява нито повече, ни по-малко от „превозвач”, съставен при това от много овехтяла „препатила” карета с кон-кранта и дрипав полусънен-полупиян кочияш на капрата, чието време, предназначено му от Майката-природа за неговото самоусъвършенстване, минава на ъгъла в очакване на някой случаен пасажер, във фантастически мечти. И първият попаднал мошеник, който го е наел, се разпорежда както му е угодно не само с него, но и с всичките му подвластни части.

Сега, продължавайки нататък паралела между типичния съвременен човек с неговите мисли, чувства и тяло и „превозвача” с неговата карета, кон и кочияш, ясно разбираме, че и в двете организации, във всяка съставяща я част, е трябвало да се образуват и да присъстват отделни свои, свойствени само на нея потребности, привички, вкусове и т.н., тъй като, съгласно различната природа на възникването им и различните условия на тяхното оформяне и вложените в тях възможности, у всяка неизбежно би трябвало да се образуват, например, своя психика, свои понятия, свои субективни устои, свои възгледи за нещата и т.н.

Цялата съвкупност на проявлението на човешкото мислене със всички свойствени на тази функционализация присъщности  и особености във всички отношения почти точно съответства на същността и проявлението на наемния файтонджия.

Файтонджията, както въобще всички наемни файтонджии, е от така наречения тип „Ванка”, който е малко грамотен, тъй като, съгласно съществуващото в родината му постановление относно „въвеждане-на-всеобща-принудителна грамотност”, е бил задължен понякога да посещава така нареченото „църковно-енорийско-училище”.

Той, макар самият да е от село и да си е останал непросветен колкото земляците си, но влизайки в допир благодарение на професията си с хора с различно положение и образование, насъбрал от тях през куп за грош всякакви изрази, под които се подразбират различни понятия, сега е започнал да се отнася към всичко селско отвисоко и пренебрежително, наричайки го с възмущение „невежество”.

Накратко казано, това е тип, за когото напълно подхожда определението: „от-враните-се-отличил-на-пауните-не-заприличал”.

Той даже се смята за компетентен по въпросите и на религията, и на политиката, и на социологията; с равните на себе си обича да спори, онези, които смята по-нискостоящи от себе си – да поучава, а висшестоящите да ласкае, с тях той е раболепен, той както се казва „им сваля шапка”.

Една от главните му слабости е да се мъкне след съседските готвачки и камериерки, но повече от всичко обича добре да похапне след чашка-две и, наситил се, подремвайки да помечтае.

За удовлетворяването на тези свои слабости винаги присвоява част от парите, дадени му от собственика за покупка на фураж за коня.

Като всеки наемен Ванка, той винаги, както се казва, работи зорлем, а ако понякога работи без подканяне, ще е само от надежда за бакшиш.

Желанието за бакшиш постепенно го е научило да забелязва някои слабости на сблъскващите се с него хора и да извлича от тях полза за себе си, и така автоматично се е приучил да хитрува, ласкае, така да се каже да се „подмазва” и въобще да лъже.

При всеки удобен случай и всяка свободна минута той завива към кръчмата или бирарията и там над чаша вино дълго мечтае или води беседа с тип, подобен на него, или чете вестник.

Той се старае да изглежда солиден, носи брада; ако е слаб, то на съответните места под дрехите си подпъхва нещо, за да изглежда по-важен.

Съвкупността от проявленията на чувствената локализация и цялата система на функционирането ѝ в човека най-сполучливо съответства във взетия от нас пример на коня на „превозвача”.

Съпоставката на коня с организацията на човешките чувства може, между другото, особено нагледно да покаже доколко неправилно и едностранчиво е снабдено съвременното възпитание на подрастващото поколение.

Конят като цяло, благодарение на пренебрежителното от самата му младост отношение на обкръжаващите и постоянната самота, сякаш се е затворил в себе си, т.е. неговият, така да се каже, „вътрешен живот” е вкаран навътре и за външни прояви му е останала едната инерция.

Благодарение на ненормалните обкръжаващи го условия, той никога не е получавал специално възпитание, а се е оформял изключително под въздействието на постоянни побои и зли крясъци.

Винаги е бил вързан, хранили са го както попадне, давайки му вместо овес и сено само слама, която за неговите действителни потребности е съвършено негодна.

В резултат на всичко това у коня, лишен от всякакви интереси и стремежи, всички влечения неизбежно е трябвало да се концентрират върху храната, питието и автоматичния стремеж към другия пол, и затова винаги го тегли натам, където може да ги получи, например, виждайки място, където поне един или два пъти е бил удовлетворен в една от изброените потребности, той настойчиво се стреми да свърне към него.

Трябва още да добавим, че макар и слабо разбиращ задълженията си, файтонджията все пак може малко да мисли логически, и помнейки утрешния ден, той или поради боязън да не го изпъдят, или от желание да получи поощрение, понякога е заинтересован да направи нещичко за стопанина и без подканяния, а конят вследствие на това, че в него поради отсъствието, както вече беше казано, на специално и съответно възпитание не са били образувани никакви данни за целите на проявлението на изискващите се стремежи за отговорно съществуване, разбира се, не разбира, и от него даже не може да се изисква да разбира защо изобщо трябва да прави каквото и да е, и затова той се отнася към задълженията си съвършено индиферентно и работи само от страх пред още побои.

Що се отнася до файтона или талигата, уподобена в нашата аналогия на тялото без другите присъстващи в общото наличие на човека самостоятелно оформили се части, то положението с него е още по-лошо.

Тази талига, както въобще всички талиги, е направена от различни материали и при това е направена с много сложна конструкция.

Тя, както е очевидно за всеки здравомислещ човек, е била предназначена за превозване на всякакъв товар, а не за целта, за която са започнали да я прилагат съвременните хора, а именно само за придвижване на пътници.

Основната причина за различните недоразумения с нея произтичат от това, че системата на тази талига е била изчислена от майстора за каране по междуселски пътища, и вследствие на това някои вътрешни детайли на общата ѝ конструкция предвидливо са били направени съответстващо.

Например, принципът на смазването – една от главните потребности на такова изделие от разни материали – е бил проведен в конструкцията ѝ с разчет смазката да се разпространява по всички метални части от сътресенията, получавани благодарение на неизбежните по такива пътища тласъци, а тя, предназначена за придвижване по черни пътища, сега е поставена на файтонджийската борса в града и талигата се търкаля по асфалтиран, гладък, без дупки, паваж.

В нея, заради отсъствието при пътуването по такъв паваж на каквито и да е тласъци, не произлиза равномерно смазване на всичките ѝ части, вследствие на което някои от тях, разбира се, трябва неизбежно да ръждясат и да престанат да изпълняват предвиденото за тях действие.

Въобще всяка талига върви леко, ако нейните движещи се части са умерено смазани. Където смазката е малко, тези ѝ части се нагряват и след това дори нажежават и точно с това предизвикват повредата на други части; ако смазката в някаква част е прекалено много, общото движение на талигата се затруднява и на коня и в единия, и в другия случай му е по-тежко да тегли талигата.

Съвременният файтонджия, нашият „Ванка”, понякога не знае и дори не подозира за необходимостта от смазване на талигата, а ако я смазва, то без необходимото знание и го върши по слухове, следвайки безкритично указанията на първия срещнат.

Ето защо с тази талига, как да е приспособена за пътуване по равни пътища, когато поради нещо ѝ се наложи да върви по черен път, винаги нещо се случва: ту гайка ще се разхлаби, ту болт ще се развие, ту нещо ще се откачи от мястото си, и след опити за каране по такива пътища работата рядко минава без повече или по-малко значителен ремонт.

Във всеки случай, да се ползваш от тази талига за целите, заради които е била направена, без риск вече е невъзможно; ако започнеш да я ремонтираш, то ще трябва цялата да я разглобиш, да прегледаш всичките ѝ части както се прави в такива случаи и да ги „накатраниш”, изчистиш и сглобиш отново, а често се изяснява необходимостта непременно веднага да се замени някаква част с нова – добре ще е, ако е евтина част, че може да се окаже по-скъпа от покупката на нова талига.

И така, всичко казано относно отделните части на организацията, от която общо-взето се състои „превозвачът”, напълно може да бъде приложено и към общата организация на наличието на човека.

Благодарение на отсъствието у съвременните хора на знания и умения съответно специално да подготвят подрастващото поколение за отговорно съществуване чрез възпитанието на всички отделни съставящи тяхното общо наличие части, всеки от хората на настоящото време представлява от себе си нещо нелепо и във висша степен комично, а именно, ако отново се възползваме от същия взет от нас пример, то ще е нещо подобно на следната картина:

„Току що излязла от фабриката, направена по последна мода карета и полирана от истински майстори немци от град „Бармен”, запрегната с кон, който в местността, именуваща се „Закавказие”, се нарича „дглози-дзи” („Дзи” – е кон, а „дглоз” – името на един арменец-специалист по покупката на вече съвършено негодни коне и по одирането на кожите им.)

А на капрата на тази шикозна карета седи небръснатият, невчесан, подпухнал от сън файтонджия-Ванка, облечен в омазнена роба, която е извадил от кофата за боклук, в която я е изхвърлила заради вече съвършената ѝ негодност миячката на съдове Матрьона, а на главата му съвсем нов цилиндър – точно копие на цилиндъра на Рокфелер, и на гърдите закичен с грамадна свежа хризантема.

Твоето разбиране за "безразличието", изразено в горните ти заключителни думи, е вече съвсем друго явление. Ти разглеждаш вече отношения, които надхвърлят емоционалните процеси. За мен, в моя вътрешен речник, това са ниво на отношения между хората, които наричам "отношения на по-високо ниво". Това не е висш пилотаж, поне за мен. За мен, това са именно естествените и присъщи взаимодействия. Разбира се, това идва от моята вътрешна същност, в която емоционалния ми свят е малката част от мен.

Чак сега се опитах да се зачета, извинявай, ако пак не разбирам, но не можеш ли да съжалиш публиката и да не пишеш толкова засукано; предполагам, често ти го казват, но има защо.

Та... Какви отношения, какъв контакт? Контакт в този случай никога не е бил възможен и сега пък съвсем не е. Тя дори не ни разпознава. Аз описах неща, за които имам усещане в себе си, а тя винага си е била малоумна, понастоящем в крайна фаза на сенилна деменция и вече е ясно за всички, не само на мен.

Понеже никога не е проявявала нещо поне подобно на воля, винаги е смятала, че само другите са ѝ виновни за всичко и че ако се разболее, някой друг трябва да вземе мерки и т.н. и дори да се съпротивлява и пречи всячески на лечението (синът ѝ я заведе на зъболекар, тя ухапа зъболекарката) и сега, понеже никога не е вземала решения самостоятелно извън заповедите на авторитетни за нея личности и обществено наложени съглашателства, превърнати в норми, тя е с атрофирали мускули (болезнено е да се движиш, трябва осъзнаване и воля, а защо пък трябва да ни боли, по-добре е да не ни боли; но животът дори на тялото го изисква), и всичко останало...

При нея е/беше закон да не взема решения за нищо, защото тогава се носи отговорност... Дори за такива неща като дали иска кафе или чай. Да, ще се опитам да пресъздам един редовен идиотски диалог между нея и мен:

Аз: Кафе ли искаш или чай?

Тя: Каквото ми донесеш.

Аз: Но не аз ще ги пия, кажи какво искаш, едното или другото.

Тя: Или кафе, или чай.

Аз: Кафе?

Тя: Щом искаш, нека да е кафе.

Аз: Ама аз не искам нищо, ти ми кажи, може би тогава чай?

Тя: Добре, нека да е чай.

Аз: Ако искаш и двете?

Тя: Каквото ми донесеш.

 

И т.н.... Аз приготвях каквото намеря за добре и в край на краищата каквото и да беше, тя го изпиваше с кисела физиономия, защото аз съм ѝ го наложила. Т.е., резултатът е постигнат. Това е нищо, разбира се, дреболия, но така с всичко. Важното е да те изкарат от кожата ти и ако също си идиот да го направиш и излезеш лош, да страдаш. А аз съм

Чак сега се опитах да се зачета, извинявай, ако пак не разбирам, но не можеш ли да съжалиш публиката и да не пишеш толкова засукано; предполагам, често ти го казват, но има защо.

Та... Какви отношения, какъв контакт? Контакт в този случай никога не е бил възможен и сега пък съвсем не е.

Т.е., резултатът е постигнат. Това е нищо, разбира се, дреболия, но така с всичко. Важното е да те изкарат от кожата ти и ако също си идиот да го направиш и излезеш лош, да страдаш. А аз съм

Уит, горното, както и предположих е форма на обикновени житейски игри, определени от прости транзакции в които вживяването и инерцията от детските години двете сте били с различни Е-нагласи, роли, но сте участвали в дефинирана взаимна игра.

Няма да правя анализ, при положение че е изключително елементарен и много разпространен. Ако не беше Е-нивото, всичко това би се обезмислило мигновено. Но предварителната постановка, в която условието че задължително сте си близки, както и това че тя чрез избиването на собствените си емоционални дефицити, те е мачкала през цялото време. Особено, когато си поддала през вината.

Комбинирането на недоволство, през изразяването му, през това да изиграваш безпомощност и да провокираш обгрижване. Това - да усетиш че другия иска да ти угоди и че иначе ти си нищожен и жалък и единствения начин да му привлечеш вниманието и с това - отношението, е да симулираш едно непрекъснато недоволство и с това да те засилва да правиш още и още. И никога да не е достатъчно, никога да не стига. Това е една от най-старите и разпространени детски игри и много деца я играят на родителите си, много родители - на децата си. много жени - на мъжете си... Защото както горе вече посочих - въпроса е в една огромна вътрешна празнина, запълвана чрез привличането, симулирането и непрекъсната нужда от демонстрация на отношение. В този случай майка ти се "спасява". Тя набавя нужното й отношение от теб, като пришпорва твоите нерви, вината, състраданието и нуждата ти от нейното одобрение. Това всичко се движи по инерция и е игра между вас. Ти всеки един миг си можела да го стопираш, като излезеш от играта, в която всъщност си емоционално вкарана. Но не си го направила... до един миг.

Няма игра, която да не се играе от "две страни", следователно от две взаимно преплетени роли. Всеки миг, теоретично която и да е от страните може да спре своята роля в общата игра. И играта се прекратява или променя, до нова конвенция между двете страни. С промяна на ролите или направо с промяна на играта. Но винаги и двете страни... Винаги. Няма игра, която да отразява взаимоотношения и да не се играе задължително от двете страни. Това че ти е изглеждало че нямаш друг начин, алтернатива... не е проблем на майка ти, нито на някой друг. Променята на която и да е игра е отговорност на всеки от играчите в нея. ВСЕКИ ЕДИН. Прекратява я който достигне състоянието в което да го направи. Когато играта се изчерпи, когато се насити със страдание, когато насищането с негативизъм премине определена граница - поне за едната от страните.....

 

За едно дете - няма как да изрази и съответно да търси други сигнали, освен на Е-ниво. Съответно всички негови транзакции към която и да е личност, сред която и да е група са на същото Е-ниво - по съответствие. Въпроса е - че "идваме с това". Всички идваме и минаваме през това. И както всички ":детски неща", на тях им е отредено да се "израстнат". А не става - получава се блокаж, именно в Е-нивата. Вместо да се израстнат, застиват в определени Е-точки и там само се повтарят и с това презатвърждават. 

В този смисъл - повечето хора са застинали някъде в Е-нивата си. Е-играта с твоята майка е точен пример за това. Конкретен, точен и много показателен.

==============

Уит - особеностите на писането ми, няма да се променят. Имам своите аргументи и това е преднамерено. Изборът си остава твой, не настоявам, не поставям условия, нямам потребност от "четене" нито от масовост. Не пиша за всеки и начина ми на писане, е вид цедка кой е в състояние да го прочете. който може - чете каквото е. Който не може - сам решава и се вижда.

==============

да ти кажа честно,според мен,като си отиде свекърва ти,голяма празнина ще се отвори   в живота ти

Ами тя си е отишла отдавна, от няколко години поне твърдо, ако не броим някакъв неизвестно дълъг период, в който са били "тук" само навиците, които по принцип наричаме личност... Така че не мога да кажа, че знам точно с какво съм си мислила, че контактувам. Когато го разбрах, спрях да се връзвам на каквото и да е.

Биография, информация за света, вкусове, временни настроения, реакции, породени от усещания, как да е дочута дума и емоционална памет - това ли е човекът се пита в задачата. Като че ли е и не е, защото отпадат едно по едно и сякаш не остава ни-щи-чко. Ако не броим грубите елементи, които може да се разпадат доста дълго и както често става, приживе.

Описвам баналния, уж естествен процес на естествената смърт.

 

==============

Уит - особеностите на писането ми, няма да се променят. Имам своите аргументи и това е преднамерено. Изборът си остава твой, не настоявам, не поставям условия, нямам потребност от "четене" нито от масовост. Не пиша за всеки и начина ми на писане, е вид цедка кой е в състояние да го прочете. който може - чете каквото е. Който не може - сам решава и се вижда.

==============

А, защо, този път си ме посъжалил и можеш да пишеш както сега доста по-приятно; както съм забелязала. Аз пък си пиша доста по детски, но толкова мога.

 

 Ти всеки един миг си можела да го стопираш, като излезеш от играта, в която всъщност си емоционално вкарана. Но не си го направила... до един миг.

Точно си анализирал, благодаря; макар че случаят наистина есъвсем банален. Тя не ми е майка, така я наричах по традиция, но си спомням един момент, в който направих нещо спонтанно за нея, без безразличие, защото безразличието е невъзможно. Според мен. Казвам го, защото така го чувствам, а ти ако ти се занимава, анализирай. Освен че напоследък понякога ми е жал за това голямо бебе, имаше един миг точно след като се върнах от погребението на майка си. Тя понеже умря от пневмония доста неочаквано (баща ми я последва след няколко години, пак внезапно от обикновена жълтеница), видях че свекърва ми е леко облечена и я облякох с жилетката ѝ за да не настине. Беше отдавна. Но имаше нещо в това, и аз не знам какво, може би онова, за което говори Гурджиев. Тогава бях на тридесет, по този повод пътувах в някакъв влак, чаках на малка пуста гара сама и наблюдавах съществата, хора и животни, и чувствах вътрешната им празнота, която някак се свързваше с моята, сякаш бяхме едно.

Редактирано 19 октомври 201312 г. от witness (преглед на промените)

ще видиш..тая жена,като умре ,ще тъжиш за нея и ще ти липсва..бас хващам

Роднината, заради която си помисли, че съм се разтъжила, беше сестра ѝ. Почина на 93 и от 50 години все беше болна на легло, направо да се чудиш нейният мъж как още е жив, ама той е ветеран от войната и е събрал сила и търпение в този брак колкото две армии. Свекърва ми така и не разбра. А ние малко се уплашихме, че ще ни надживее. Много вилнееха и двете, генетично им е заложено и сега какво наистина ще правя без такъв тиранин, както казваш, човек привиква и може да си потърся някой нов.

Снаха? Ще чакам...

Само че няма да стане така, аз няма да си оставя костите тук, вярвам си на един особен сън, макар че сънищата са глупости общо-взето. Винаги съм живяла временно навсякъде, като на квартира, ако ще да е за цяла вечност.

Редактирано 20 октомври 201312 г. от witness (преглед на промените)

...и сега какво наистина ще правя без такъв тиранин...

 

Не се притеснявай. Тиранинът е вътре в теб, така че няма опастност да те остави на мира, освен ако ти самата не му се опълчиш(казвам "теб", но визирам "нас-хората").

 

любопитна съм как бихте постъпили на мое място, за да не си загубите живота? Само ми хрумна да попитам, не се заяждам. Много е полезно да се поставяш на мястото на другия, това е основен съвет, правило при Гурджиев

 

Няма как да се поставя на твое място, защото трябва да се поставя и на свекървата ти на мястото, а това е напълно невъзможно при положение, че контактът ми е с теб, тук и без поглед(мой) върху другия човек. Мога да се поставя на твое място, ако отношенията са между теб и мен.

Мога и го правя всеки път когато се налага да проявя разбиране било по повод думи, отношение или действие на някого спрямо мен.

И определено не ми се налага да отвръщам на омразата с омраза. Първо, защото успявам да се задържа на етап-безразличие(без емоция) и второ, защото съм напълно наясно, че не "нахраня" ли дразнителя, той няма какво да ми отнеме, дори се получава обратното - очаквайки от мен дозата енергия от емоцията и неполучавайки я... при него да стане избухването.

 

Колкото до примера, който си ни описала с чая и кафето, още при първа такава проява, от моя страна вече няма да бъде предлаган избор - "Ще пиеш ли кафе? - за да няма вариант на вдетиняване и после обвинения, защото обвинение винаги и за всичко може да има, но поне ще съм си спестила раздразнението от разиграването.

Не се цупи, но мисля, че в такива отношения никога няма само един виновен и само един неправилно поставен, винаги са двама и повече... но винаги един може да прекрати "тиранията", както ти я нарече и то без крайности.

Не е сложно.

Всъщност никак даже... докато не си го направим!

 

Не се цупи, но мисля, че в такива отношения никога няма само един виновен и само един неправилно поставен, винаги са двама и повече... но винаги един може да прекрати "тиранията", както ти я нарече и то без крайности.

Не, не се цупя.. Обмислих няколко варианта как да ви отговоря, от обстоятелствен до сведен до специфични комбинации от букви и цифри, но тях би ги разбрало медицинско лице, пък и не е интересно. Ситуацията не беше обикновена нито при мен, нея, и особено при друг, а трябваше да предприемам нещо единствено аз винаги и въпреки всичко, да оправям кашите. Понякога се чувствах като призрак без тяло в матрицата наистина, но сега всичко е наред. Не се притеснявам повече.

Някои състояния са интересни за изследване, а най-удобно е да изследваш себе си.

Аз, Нел, наистина я дразнех, онова с кафето беше точно това - знаех, че никога няма да реши.

 

Определено намирам за неправилно, нередно, опасно, некоректно, неморално /дано не се хванете за думата, за това давам много предложения/ следната мисъл:

 

Само във внезапна необичайна ситуация нещо в началото неосъзнато, тъничко и аморфно излиза извън идентификациите и може да прояви истинския аз, който е и истинската воля.

 

като водеща към следното действие:

Стигнах дотам да не излизам никъде, а навън понякога изскачах на улицата сред колите, дори пред връхлитащ ТИР и имах късмета да не предизвикам катастрофи, само малки краткотрайни задръствания.

 

Не ми харесва идеята човек да бъде разглеждан като процес между животното и супермена, в който не е краен резултат, а лудост, която непременно трябва да бъде преодоляна.

Поправям, че то/ тя не ме доведе, а ме изведе от такива безотговорни действия.

Какво е човекът според теб, Мерил? Не казвам, че го няма, но често се случва. Понякога ту е тук, ту го няма и му е нужен друг човек, който да забележи навреме това, за да се върне.

Не си правя илюзии, че много хора биха се съгласили с Гурджиев, дори и да познаваха учението и корените на това учение, даже напротив.

Редактирано 22 октомври 201312 г. от witness (преглед на промените)

Какво е човекът според теб, Мерил? Не казвам, че го няма, но често се случва.

 

Нали няма да стигаме до писания и изводи от сорта – мисля, следователно съществувам, щом не мисля и съм тъпа кифла – направо ме няма. И в този ред на мисли – щом човекът е съзнателно същество, неосъзнатия човек не съществува. Може и да не съм на вашето ниво на осъзнатост и да играя в друга лига, но не ме вкарвай чак в такъв филм.

 

Ненапразно написах за разликата между това човек да живее съзнателно, мислейки и анализирайки и това – да е постигнал онова осъзнаване, при което се е променила същността му като такава.  

 

А какво е човекът според Гурджиев?! Не е ли процес между животното и божественото, който дори не е същество и докато не достигне до крайната си цел – е луд. Греша ли, че според него лудостта се преодолява с преодоляването на човека от самия човек. В този смисъл /пак според него/ неосъзнатостта довеждала един вид до несъществувание.

 

Ето точно това според мен е арогантен начин да прецениш нечий живот /чиито и да е той/ като безсмислен. Човек може да достигне до съзнанието, че съществува не само в себе си, дори и с най-обикновеното общуване. Не е редно да изпадаме в крайности, нищо че някои от нас не сме философи и психолози. 

 

п.п. Тази тема ми помогна да разбера /или поне така си мисля/ каква е причината за даване на Дхарма да се моли три пъти... Тръгващият по този път трябва да може да понесе и отговорността си. 

не искам да виждам нито един от тези, които са ме наранили тук

кажете ми че няма да ги видя и там

докажете

 

Да прекратим, Мерил, няма смисъл. Едно е да не можеш да разбереш, друго е да не искаш да разбеш.

 

Сега малко за фобиите пак. Допълних вчера "безотговорни" към действия, защото действително са такива. Не в смисъл че човекът с фобия и панически атаки е освободен от отговорност, а че извършва някои неща в повече или по-малко дълбоко състояние на хипнотичен транс. То впрочем е нещо обичайно за всички ни, без да го знаем. Забелязваме го само ако е в по-концентриран вид, така де се каже. Причината най-ефикасният метод за избавяне от зависимости и невротични разстройства като фобиите е именно тази - че причината за тях се се е появила в такова състояние, в което човекът мигновено навлиза отново всеки път, щом се появи съответният дразнител. На подсъзнателно ниво е и самонавиването от сорта на "стегни се" и други такива не вършат работа; излизането чрез въпросната "воля", своя или нечия друга, може да се осъществи само по обратния път, в съответното ниво или състояние на съзнанието.

Ако не вярвате, попитайте някой специалист по избиване на подобни "чивии".

Нали няма да стигаме до писания и изводи от сорта – мисля, следователно съществувам, щом не мисля и съм тъпа кифла – направо ме няма. И в този ред на мисли – щом човекът е съзнателно същество, неосъзнатия човек не съществува. Може и да не съм на вашето ниво на осъзнатост и да играя в друга лига, но не ме вкарвай чак в такъв филм.

 

Ненапразно написах за разликата между това човек да живее съзнателно, мислейки и анализирайки и това – да е постигнал онова осъзнаване, при което се е променила същността му като такава.  

 

А какво е човекът според Гурджиев?! Не е ли процес между животното и божественото, който дори не е същество и докато не достигне до крайната си цел – е луд. Греша ли, че според него лудостта се преодолява с преодоляването на човека от самия човек. В този смисъл /пак според него/ неосъзнатостта довеждала един вид до несъществувание.

 

Ето точно това според мен е арогантен начин да прецениш нечий живот /чиито и да е той/ като безсмислен. Човек може да достигне до съзнанието, че съществува не само в себе си, дори и с най-обикновеното общуване. Не е редно да изпадаме в крайности, нищо че някои от нас не сме философи и психолози. 

 

п.п. Тази тема ми помогна да разбера /или поне така си мисля/ каква е причината за даване на Дхарма да се моли три пъти... Тръгващият по този път трябва да може да понесе и отговорността си. 

Ще е мегаломанско да кажа, че разбирам Гурджиев, за мен това е свръхчовешка задача)) Има смисъл да го обсъждаме, ако знаехме повече, а дори няма много като текст, макар „Все и вся” да е към 500 страници и е невероятно трудна като език и стил, вероятно нарочно. Нещо в мен се е свързало с нещо видяно там, колкото да разбера колко е голямо, че има пластове подтекст с хилядолетен произход, някои от които едва ли някога са се предавали с думи. Не е никак просто, нито е обидно, нито ги има твърденията, които му приписваш, например че „съществуваме само в себе си” или „не е дори същество” (това пък защо, заради „автоматизма” ли? той е факт; днешните люде се обиждаме доста избирателно: ако някой според нас „мистик” ни намекне, че сме животни, се обиждаме; когато науката ни го набива в главите от предучилищна възраст, махаме с опашки от радост), и макар че понякога говори даже още по-грубо, отколкото можеш да си представиш, това е на повърхността и е преднамерен подход към конкретна публика. Имал е доста врагове. Едни от нещата, които явно и публично е давал, по същество са основания и методи, и то стари, за изграждане точно на човеколюбие, а не обратното. Това е така, защото учениците му са били все интелектуалци, хора вече притежаващи потенциала да се грижат за другите и така или иначе влияещи на умовете им и той цели на първо място да не бъдат лениви егоисти или стремящи се само към сила и превъзходство заради себе си, да ги отклони от опасността да станат „вечни хаснамусски индивидууми”; „хаснамусс” е една от неговите странни думи анаграми-абревиатури като „парткдолгдюти”; та хората с изявени хаснамусски свойства, особено потенциалните вечни такива индивидууми като най-опасни, се стремят да не изпълняват своя „парткдолгдюти”, тоест дълг към Природата и Вечното Съществуване, като отклоняват и другите.

То си е в реда на нещата да са изговорени и изписани за него куп тенденциозни измислици точно от хора, които не са го чели, но това е закон и при други автори, не е новост. Струва ми се, че ти пък малко го бъркаш с автора на „Тъй рече Заратустра”.

 

Досадните „конкретики” преди ги разказах за да потвърдя, че е прав, защото ми се е случвало. За лудостта беше по други причини. Както е видно, изобщо не съм човек преизпълнен с търпение. Сетих се такъв пример от едни други книги: моряците на някакъв кораб за забавление научили няколко маймуни на разни номера, сред тях да разпускат платната; корабът попаднал в буря и моряците свивали платната, а маймуните постоянно се катерели по мачтите и ги разпускали. Ситуацията наистина е "ужас-ситуация", ако я пренесем не само към семейството, обществото и пр., но и към вътрешния си личен свят. Да кажем, че в нас има такава маймуна (макар че пак ще забия в моите съвсем опростенчески опити да обясня; Гурджиев използва думата „машина” и машината е невероятно сложна), която знае определен брой номера, но понеже винаги действа само както е научена и според собствената си маймунска природа, в необичайна ситуация „нормалността” на действията е под въпрос. А тя общо-взето откакто се помним е необичайна, т.е. ненормална точно заради условията, поддържани несъзнателно или съзнателно от всички нас, но понеже природата така е наредила нещата да привикваме към всичко и да вярваме безкритично, я възприемаме като нормална. И това главно свойство – да възприемаме всичко наопаки - си предаваме един на друг от безброй години „от род в потомство”, както е казал поета.

Продължавайки сравнението, десетки векове моряците, които виждат бурите и познават морето са ни казвали в основата си едно и също, когато изобщо са намирали за нужно и безопасно, а понякога въпреки че не е безопасно, да се появяват в полезрението ни.

Редактирано 25 октомври 201312 г. от witness (преглед на промените)

http://www.youtube.com/watch?v=yzuAAOHXnjw

 

Същност (essence) и личност – откъс от гл. 8 от книгата на Пьотър Успенски „В поисках чудесного”.

http://fway.org/books/ouspensky_miracle.pdf

Поставените от него кавички в началото на параграфите означават, че предава думи на Гурджиев.

 

„Трябва да се разбере, че човекът се състои от две части: същност и личност. Същността е онова, което за човека е собствено. Личността – онова, което за него е „чуждо”. „Чуждо” означава, че е дошло отвън, на което се е научил, което се отразява в него, т.е. следите от външните влияния, останали в паметта и в усещанията, заучените думи и движения, чувствата, създадени чрез подражание – всичко това е „чуждото”, личността.

„ От гледна точка на обичайната психология делението на човека на личност и същност едва ли е понятно. По-правилно ще е да се каже, че такова деление в психологията въобще не съществува.

„Малкото дете все още няма личност. То представлява онова, което е в действителност. Точно то е същността. Неговите желания, вкусове, това, което обича и не обича, изразяват неговото истинско същество.

„Но щом само започне така нареченото „възпитание”, личността започва да расте. Личността се създава отчасти от умишленото влияние на другите хора, т.е. „възпитанието”, а отчасти посредством неволното подражаване на възрастните от страна на самото дете. В създаването на личността голяма роля играе също „противодействието” на обкръжаващите и опитите да се скрие от тях нещо „свое”, „истинско”.

„Същността – това е истинското в човека; личността е нещо фалшиво. Но пропорционално на ръста на личността същността се проявява все по-рядко, все по-слабо; и много често се случва същността да спре развитието си на много ранна възраст и повече да не расте. Нерядко същността на възрастния човек, даже твърде интелигентния и „образован” в обичайния смисъл на думата, остава на нивото на пет-шест годишно дете. Това означава, че всичко, което виждаме в този човек, в действителност за него е „чуждо”. А собственото в човека, т.е. неговата същност, обикновено се проявява в инстинктите и в най-простите емоции. Има обаче случаи, когато същността на човека расте паралелно с личността му. Те са редки изключения, особено в условията на културен живот. Същността има повече шансове за развитие у хората, живеещи в обкръжението на природата, в трудни условия на непрекъсната борба и опасности.

„Но като правило, в такива хора личността е развита твърде слабо. Те имат много свое собствено, но малко „чуждо”, т.е. не им достига възпитание и образование, не им достига култура. Културата се създава от личността; но същевременно личността представлява продукт и плод на културата. Ние не разбираме, че целият ни живот, всичко, което наричаме цивилизация, наука, философия, изкуство и политика, е създадено от личността на хората, т.е. от „чуждите” елементи в тях.

„Чуждият елемент се различава от „собственото” в човека; „чуждото” може да се изгуби, измени, отстрани с помощта на изкуствени средства.

„Има възможност да се провери експериментално отношението на личността към същността. В източните школи са известни способи и средства, с помощта на които е възможно да бъде отделена личността на човека от неговата същност. Понякога за тази цел се прилага хипноза, понякога слаби наркотични вещества, понякога специални упражнения. Ако с помощта на едно от тези средства личността и същността на човека в продължение на някакво време бъдат отделени, в него сякаш се появяват две същества, които говорят с различни гласове, имат съвършено различни вкусове, цели и интереси, при което едно от тези същества често остава на нивото на малко дете. Продължавайки нататък експеримента, може едно от съществата да бъде потопено в сън; или може експериментът да започне с потапянето в сън на личността или на същността. Някои наркотични вещества имат свойството да приспиват личността, без да оказват никакво влияние на същността. След приемането на такъв наркотик личността сякаш изчезва, остава единствено същността. И става така, че човекът, пълен с всевъзможни възвишени идеи, симпатии и антипатии, любов, ненавист, привързаности, патриотизъм, навици, вкусове, желания и убеждения, се оказва съвършено пуст, лишен от каквито и да било мисли, чувства, убеждения и възгледи. Всичко, което по-рано го е вълнувало, сега го оставя съвършено безразличен. Понякога той вижда изкуствения мним характер на обичайните си настроения и гръмки думи, а понякога просто забравя за тях, сякаш никога не ги е имало. Неща, за които е бил готов да пожертва живота си, сега му се струват безсмислени, смешни, недостойни за внимание. Всичко, което успява да намери в себе си, са няколко инстинкта, наклонности и вкусови предпочитания.

Той обича сладко, обича топлото и не обича студа, неприятна му е мисълта за работа; или пък обратното, харесва му идеята за физическо движение. Това е всичко!

„Понякога, макар и много рядко, когато най-малко се очаква, същността на човека се оказва напълно пораснала и развита даже в случай на неразвита личност; в дадената ситуация същността обединява всичко, което в човека е сериозно и истинско.

„Но това се случва много рядко; като правило същността на човека се оказва примитивна, дива и детска или просто глупава. Развитието на същността зависи от работата върху себе си.

„Много важен момент в тази работа върху себе си настъпва, когато човекът истински започне да различава своите личност и същност. Истинското „аз” на човека, неговата индивидуалност израства само от неговата същност. Може да се каже, че индивидуалността на човека – това е неговата пораснала и зряла същност. Но за да се даде възможност на същността да расте, е необходимо преди всичко да се отслаби постоянния натиск, оказван ѝ от личността, защото на ръста на същността се съпротивлява именно личността.

„Ако разгледаме средния културен човек ще видим, че в повечето случаи в него личността е активният елемент, а същността пасивният. Вътрешният ръст на човека не може да започне, докато този порядък на нещата остава неизменен. Личността трябва да стане пасивна, а същността – активна. Това може да стане само в случай, че са отстранени или отслабени „буферите”, защото те са главното оръдие, посредством което личността удържа същността в подчинение.

„Както беше казано по-рано, в по-малко културните хора същността е по-развита, отколкото в културния човек. Може да ни се стори, че такива хора са по-близо до възможността за развитие; но на практика не е така, защото личността им не е достатъчно развита. За вътрешния ръст, за работата над себе си е необходима както известна сила на същността, така и определено развитие на личността. Личността се състои от „списъци” и „буфери”, свързани с определена работа на центровете. Слабото развитие на личността означава недостатък от „списъци”, т.е. недостиг на знания, информация, на материала, върху който трябва да се основава работата върху себе си. Без някакъв запас от знания, без определено количество „чужд” материал човек не е в състояние да започне да работи над себе си, не може да изучава себе си, не може да се бори с механичните си привички – просто затова, защото няма да има причина, няма да има разбиране на мотива за такава работа.

„Това не означава, че всички пътища за него са закрити – остават открити пътищата на факира и на монаха, не изискващи интелектуално развитие. Но за него са невъзможни методите и средствата, достъпни за човека с развит интелект. Така еволюцията е еднакво трудна и за културния, и за некултурния човек. Културният човек живее отдалечен от природата и естествените условия на съществуване, сред изкуствен живот; той развива своята личност за сметка на същността. Успешното начало на работата над себе си изисква щастливо съвпадение: равно развитие на личността и същността. Такова съвпадение ще му гарантира успех. Ако същността е много неразвита, се налага дълъг подготвителен период на работа; а ако същността е разрушена отвътре или в нея се развиват някакви непоправими недостатъци, работата въобще ще бъде безплодна. Подобен род условия се срещат доста често. Ненормалното развитие на личността много често задържа развитието на същността на толкова ранен стадий, че същността остава дребна и безформена вещ; а каква полза има от нещо дребно и безформено?

„Освен това, нерядко се случва същността на човека да умре, докато личността и тялото му продължават да живеят. Значителен процент от хората, които срещаме по улиците на големите градове са пусти отвътре хора, т.е. в действителност те вече са мъртви.

„За наше щастие ние не знаем и не виждаме това. Ако знаехме колко мъртви хора има около нас, какво количество мъртъвци управляват живота ни, щяхме да се побъркаме от ужас. И честичко хората наистина си губят разсъдъка, узнавайки нещо подобно без съответната подготовка, виждайки каквото не са предполагали че ще видят. За да видиш истината без да се подлагаш на опасност, трябва да си на пътя. Ако човек, който не е в състояние да прави нищо види истината, той навярно ще си изгуби разсъдъка. Но това се случва рядко. Всичко е наредено така, че обикновено човек нищо не може да види преждевременно. Личността вижда само онова, което ѝ харесва, което не се намесва в живота ѝ. Тя никога не вижда каквото на нея не ѝ харесва. Това е едновременно добро и лошо. Добро е, ако човекът иска да спи; лошо е, ако желае да се пробуди.”

Всеки път, когато зачета подобни думи, в мен се прокрадват спомени от отминали години. Не че е толкова важно, но пиша това, за да изразя към горното, някои, според мен, важни и определящи положения, макар и относителни и условни.

 

Всеки индивидуум, в хода на разкриването, изучаването и опознаването на собствения си вътрешен свят, намира свой начин за образни и концептуални описания в опита си да систематизира и подрежда намереното, откритото. Прави се за да работи с него, за да е достъпно за начина му на възприятие, който се променя заедно с това откриване и в този смисъл Самоизучаващия се субект, се (само)променя в хода на този процес. Това е изключителен процес на който съм свидетел в първо лице единствено число и от толкова много години не преставам да се удивлявам на неговата изменчивост, рефлектираща през мен самия, като усещане за "разширяване"...

 

Не е прието сред матричния социален живот да се пише за това. И ако все пак е налице, то се причислява автоматично като качества на специален тип "изключителни" хора, които са сналепени социални етикети на учители, мъдреци или "велики". А всъщност са най-обикновени хора в които протичат нови, различни форми на вътрешни процеси. Изучавам го повече от 20 години, пиша за него вече почти 10 години. Пиша, не за да прочетат другите колко съм велик, или да привличам нечие внимание. Опита показа, че тия са напълно невъзможни и че както "колегите" Гурджиев и Успенски (хм, като че не ми липсва самочувствие   ), вече съм запознат внимателно с начините за защитаване, по които хората творящи една изкуствена колективна форма на битие, самозадържат и поддържат този изкуствен реал, само защото самите те се проектират единствено и само в него. И ако по някакви причини тяхната представа за "реала" е застрашена, то те самите са застрашени и е нужно да се "реагира" подобаващо. В името на тия прости неща са се случвали всички събития през цялата човешка история, религии, култура - да се защитят идеите, изживяванията и формата на изкуствен реал, създаден също изкуствено.

 

Опитите за определяне на разкритото вътре в себе си в процеса на саморазвитие, всеки индивидуум намира аналогични образни описания, които се опират на някакви негови форми на изразяване, идващи от културата и ползването на словото за изразяване.

Понеже всичко написано по-горе вече съм го преминавал и после разглеждал критично и аналитично, само ще спомена някои несъответствия, които се получават на различните нива на отразяване, през различни "типове" гледни точки.

 

На първо място - величината СУБЕКТ, който идва като "автор" на тия думи. Какво се получава - тия думи негови ли са, те са за негова вътрешна употреба ли... или са задължителна част от говоренето пред аудитория, слушатели, реципиенти... ? Защото настъпват някои несъответствия, които стават лесно обясними ако се приемат различни версии на ситуативни допускания.

1. Ако автора на горните думи, просто пише думите, които са за негова собствена вътрешна употреба, то се появяват някои несъвместимости. Именно - в смесването на ЛИЧНОСТ и СЪЩНОСТ. Твърдението че СЪЩНОСТТА се появява преди личността... Добре, но въпроса е - как да се развива само същността? В условията на групов живот, развитието на личността е задължително. Това е най-голямата ИНДИВИДУАЛНА цена, която се "плаща", защото индивидуалния елемент при всеки човек е израз на неговата индивидуалност, различност, следователно той е важно качество на неговата Същност.

Обратно - в груповия живот е налице задължителна форма на уеднаквяване. Няма как да не е така - в самите основи на колективното битие това е залегнало априори. То е като фундамент, като аксиома. То идва от времена, в които е нямало алтернатива. И е било форма на оцеляване.

 

Възникването на психичните отражателни процеси от по-високо (второ) ниво добавят и внасят към задължителните елементи на груповия живот, вече идентификациите според принадлежност към група. Това го има при всички животни, просто при човека е обогатено от нова форма на отражение, която го украсява и го разширява до неимоверни широти.

Но проблема отново е налице - несъвместимостта на който и да е колективен договор, със Същността на всеки негов член. Проблема е нерешим само според една много важна постановка. А тя е, че несъвместимостта е единствено заради "НИВОТО" на отражение на неговите преобладаващи членове. Това ниво, образно го наричам условно "НЕСЪЗНАТЕЛНО", заради преобладаващите елементи на готови автоматизми и ниска степен на независимост.

Изглежда че сякаш матричното възпитание прави зависими неговите членове. Това е любима тема за много бунтари, за които света е виновен за това, което са те. Имаше време в което аз самия бях приел това, като естествено - че няма какво да се направи, за да бъде различно.

 

Живота - това е обобщената обща картина на отражение за всеки индивид. Щом в него преобладава и доминира личността, то "живота" ще има специфично изражение, образности и стойности. Те преобладаващо идват през колективния натиск при всеки пореден подрастващ член.

Вече е формирано налично БИТИЕ, което според преобладаващото мнозинство е направено на основата на социално доминирана и формирана ЛИЧНОСТ. Това е специфичен РЕАЛ, който е създаден от колективните същества и за тях то е единствено, неизменно. То е обградено от идеали, ценности, крепят го внушени постулати, които се видоизменят и модифицират според Х-условия, географски, културологични и исторически дадености и наследства.

За всички участници в този тип битие, самото настояване в горните думи, че е налице "ДРУГО ЛИЦЕ" на всеки човек... е меко казано смущаващо. Още повече - че това се постулира като ИСТИНА. За кого то е ИСТИНА, обаче? Нима не се разбира, че идеята за "ЖИВОТА" вече е изпълнена от съдържанието, което й е придадено в социалното битие, от социалните хора, от социалната им култура. За тях - ТОВА Е НЕИЗМЕННА ИСТИНА, крайна истина, окончателна истина. Те я доказват всеки свой миг, защото това е изключително важно за всяка форма на "сътворена форма на реалност". Огромна колективна енергия е впрегната в това и пред този групов натиск, няма как да се изправи който и да е ИНДИВИД.

 

От друга страна - дори в социалното пространство, се наблюдава все по-нарастващ стремеж към увеличаване на значимостта към индивидуалността. Опита на колективното да тушира разликите и несъответствията между СЪЩНОСТ и ЛИЧНОСТ са разни смесени и хибридни форми, само и само да се запази статуквото на доминиращата групова "вяра" в живота. И няма как да не бъде така - наличността на днешната форма на реал, всъщност е инерцията, натрупана от хилядолетия от несъзнателни групово зависими форми на съществуване.

 

Изключително дълбоките противоречия, които стоят пред Човека са в някакъв смисъл "еволюционни". Те са преходни. Заложеното от хилядолетия в познатата култура е отразявало осреднения вътрешен аспект, проблеми, ниво на отражение, и оттам - нивото на потребностите, за да функционира породената по този начин, и с тия особености, идентичност. Но тя се променя. Бавно и неумолимо вътрешния свят на преобладаващата маса от индивиди, се променя в посока към нарастващо индивидуализиране. С това ролята и стойността на СЪЩНОСТТА в човека все повече нараства. И както всички групови процеси, това е неравномерно и нееднородно сред членовете в тия, сред които индивидуализирането е "по-бавно" се наблюдават специфични защитни реакции, както в личностен, така и в колективен план.

 

2. Съвсем ясно е, че няма как да е налице СЪЩНОСТ, без да е налице ЛИЧНОСТТА. ЛИЧНОСТТА в човека носи определени преходни положения, които са важни, за да може самата СЪЩНОСТ да се развива.

Както е и ясно, че въпроса за ЛИЧНОСТ и СЪЩНОСТ НЕ са несъвместими на определено ниво на развитие и самоосъзнаване.

 

За самоосъзнаващия се СУБЕКТ, всички самооткрити негови форми, проявления, идентификации са само елементи от една по-обща картина. И всеки един елемент от тях, има място и значение в общата картина. Някои елементи са нужни, за да са налице условия за следващи елементи. В смисъл че "общата картина" включва и развитието във "времето" - в смисъл в поредица от преобразуващи процеси...

 

Само за ИНДИВИДИ в които вътрешно са в "голямо виждане" е налице възможността да възприемат битието и себе си като "ГОЛЕМИ", в сравнение с "по-малките " си състояния на "частно" и "малко" самоусещане, потопени в идентичността само на един отделен свой елемент, или на сменящите се няколко от тях.

Разбира се, с нарастването на индивидуализацията ще се променят и колективните договорки с които да се консолидират груповите членове. Но докато има хора, живеещи и идентифициращи се с ЛИЧНОСТТА в колективния й вид, ще е налице задължителен защитен елемент като вид "отпор". За тия хора всички процеси, които те интерпретират като застрашителни, ще им се виждат като абсурдни, неприемливи и ще имат етикети, готови шаблони и постулати относно това.

 

В този смисъл е налице качествени различия в условните "два типа мироглед"

- единия е наследник на съществуващите сега условия на колективно влияние на породените личностни форми и идентификацията на човешките индивиди с нея.

Другия тип е напълно различния в сравнение с първия тип отражение на себе си и оттам - на света и живота.

 

За тия от първия тип - "вторите" са напълно неприемливи и различни, дори невъзможни несъществуващи, макар да ползват с пълна сила огромния потенциал на индивидуализма и творчеството породено от него по отношение на всички аспекти на живота. Но понеже така или иначе им се налага да взаимодействат със субекти от "втория" тип, за тях има натъкмени готови "образи" чрез които да не се доставя дисонанс в тяхната генерирана форма на реалност.

За тия от "втория" тип- нямат проблем с никакви противоречия и са в състояние от осъвместяват всякакви консонанси, без да е налице отхвърляне или отричане.

===============================

Ха сега - накрая да запитам - от гледна точка на кои и защо са горните думи от цитатите на Гурджиев и Успенски? При положение, че от древни времена е опитван един и същ сценарий - да се повлиява на масите от личности, като се вкарва в тях различни идеи и представи за тяхното битие. Но от гледна точка на "друга на тяхната" реалности, от друг "етаж" на битието.

Опитите за вмешателство в естествения ход на събитията чрез концептуални или образни схеми, са обречени и напълно безсмислени от всякаква гледна точка. Но... за даден момент от трансформацията на човешкия СУБЕКТ от наследствената личност, към неговата естествена същност, както и развитието на последната, е необходимо да се :"изчисти" наследствата на същия този субект, като се изповядва онова, което в социума се нарича "СЪСТРАДАНИЕ". ОПита, живота и историята ясно са показали, че всеки такъв "учител" се появява и после изчезва, в някаква точка от географията и времето. Създава условия, после си "отива" и остават само "последователи"... Всичко това донася повече бъркотия - както показва самата тази "тема", както показва какво е останало и в чии очи от Ошо, или самия Гурджиев, като по-нови и сравнително "последни" примери.

 

Едно напълно изчистено от наследството на ЛИЧНОСТТА си човешко същество, е толкова различно от днешните действащи личности в социума, че от тяхна гледна точка е напълно НЕПРЕДСТАВИМО и абсурдно. Ако са налице повече от тия СЪЩНОСТНИ СЪЩЕСТВА, света би бил качествено различен, предвид, че такива хора нямат нищо общо с наличните и познати днес форми на съществуване, смисъл, стойности, цели и потребности.

 

Напрекъснатия досег на "двата етажа" на битие, поражда огромни напрежения в "долното такова". И колкото и да се развива защитата и реакциите на съществата от "първото ниво", няма как да се спре еволюцията, дори в рамките на техния собствен живот. Защото както "голямото и малкото" са в съответствие, заради това във всяко човешко същество се изиграва напълно и цялостно ЦЯЛАТА ЕВОЛЮЦИЯ във ВСЕЛЕНАТА. Във ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС - пишещите и четящите, възприемащите или реагиращите...

Из "Сказания за Бог"

==========================================================...Някъде в бебройните дебри на времето, Бог все чувал, че Човек искал Истината, молел за Истина, търсил Истина...Това било доста обезпокоителен факт, след като БОГ си давал сметка, че никога не е отнемал истината от хората, за да им се налага да молят за нея. Все пак е един пореден миг дочул поредната молитва в която Човек задал въпрос - "Господи, помогни ми да видя Истината"!

 

 И Бог попитал Човек

- Какво би избрал - да живееш в ИСТИНА или да "живееш" с чувство за Щастие?А човекът отговорил питайки

- Нима да живееш в ИСТИНА, не е да си щастлив?- Няма как - отговорил Бог - в Истината нито можеш да си щастлив, нито нещастен...- Но тогава аз как ще разбера че съм ЖИВ? - попитал Човека.- ЖИВОТА в ИСТИНА не може да се сбърка, защото в ИСТИНАТА ИМА САМО ЕДИН ЖИВОТ... И САМО ЖИВОТ... Истината и ЖИВОТА са само две думи, а означават само едно нещо.- НО ако няма да съм щастлив или нещастен, ако няма Живот или Смърт, тогава за какво съм аз? - попитал Човека...- Единствено за да разбереш сам всичко това, за да го откриеш по себе си... за да откриеш че да си Човек, означава много "повече" от БОГ...

И да живееш в истина, означава да си познал какво е без нея...

Само ти можеш да "живееш" и на "двете места"... Докато някога се случи така, че да ни "събереш" заедно - Бог, и Ти - ЧОВЕКА...

Докато сам познаеш че ВСЕЛЕНАТА, ЧОВЕК И БОГ - това си ти... Само дето ти ни ИЗЖИВЯВАШ  "като части".

Докато "частите" някога, някак си, някъде... само ти, съумееш да ги събереш в "едно". Чак тогава ще ме откриеш и ме върнеш в света, който създадох за теб и с това останах извън него... Чак тогава ще ме върнеш при "себе си"!...

 

И някъде "извън света"... Бог стоеше умислен, застанал във вечната си "молитва", изказвайки я по безбройните си начини, чрез безбройните си творения, без звук или слово... Очаквайки, онзи, единствен, неповторим миг в който Човека ще "събере", откривайки ги в Себе си - Живота, Бог и Вселената. В ЕДНО!

............

==============================================

Редактирано 6 ноември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

ахам. и тия "сказания за бог",чия гледна точка представят?

Не зная чия може да е гледната точка, Вал. Може да се дадат много отговори на твоя въпрос.

Вероятно думите на Гурджиев от цитатите на УИТНЕС, може да са само послания. А може да са неговата "гледна точка". В такъв случай, ако са послания - това негова гледна точка ли е... и доколко?

 

Да вмъкна че Гурджиев е единствения известен на историята човек през който се свързва едно дотогава непознато име на общество от затворена форма на общност от субекти. Опитите на различни изследователи да намерят нещо в записките на различни народи за тях, е довело до оскъдни и разпокъсани отделни елементи, една от друга повече противоречащи се взаимно.

 

Та... самото понятие "гледна точка" е също като ония думички... дето са само думички. За визираните от мен формални и относителни "два етажа на битието" това словосъчетание има качествено различен смисъл за всеки от тия "етажи".

Но погледнато през "първия етаж" - думите на гурджиев вероятно изразяват неговата "гледна точка". А написаните от мен думи - моята. Написаните думи, от всеки един тук или където и да е - да изрязяват гледната точка на автора на тия изрази. 

Редактирано 6 ноември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Едно напълно изчистено от наследството на ЛИЧНОСТТА си човешко същество, е толкова различно от днешните действащи личности в социума, че от тяхна гледна точка е напълно НЕПРЕДСТАВИМО и абсурдно. Ако са налице повече от тия СЪЩНОСТНИ СЪЩЕСТВА, света би бил качествено различен, предвид, че такива хора нямат нищо общо с наличните и познати днес форми на съществуване, смисъл, стойности, цели и потребности.

 

 

Не съм убедена, че "наследството на личността" може да бъде напълно изчистено. Може личността да е равноправна със същността(ако употребяваме термините от горната статия), но неминуемо проявата на ипостаса в и пред обществото ще е личностна. Разбира се за един такъв човек, който е привел в равновесие своята същност и личността си, няма голямо значение отношението на обществото. Но... все пак има. Има дотолкова, доколкото самият той е част от това общество.

И... разбира се, това зависи от особеностите, качествата и свойствата на мисленето на всяка личност - широта, дълбочина, самокритичност, критичност, самостоятелност, подвижност...

 душице рамусче,не ми казвай,че не знаеш кой цитираш..тия "сказания" откъде дофърчаха при теб

 

Мисля, че е лично негова гледна точка, Валка. Цитира себе си.

Та... самото понятие "гледна точка" е също като ония думички... дето са само думички. За визираните от мен формални и относителни "два етажа на битието" това словосъчетание има качествено различен смисъл за всеки от тия "етажи".

Но погледнато през "първия етаж" - думите на гурджиев вероятно изразяват неговата "гледна точка". А написаните от мен думи - моята. Написаните думи, от всеки един тук или където и да е - да изрязяват гледната точка на автора на тия изрази. 

Ахамм… сиреч – да.  Той говори за отношение на знание и битие, субективно и обективно знание, но последното е достъпно единствено в т.нар. четвърто състояние на съзнанието. Ние пребиваваме само в първите две състояния: сън и онова, което наричаме бодърстване, но второто е всъщност състояние на буден сън. Ако човек опита да се самонаблюдава разбира, че е така. Самото това осъзнаване вече променя нещата донякъде, както лъчът светлина променя химически процеси, които могат да се извършват само на тъмно. И по тази причина, причината че спим и не осъзнаваме своята механичност, в действителност у нас няма такова нещо като съзнателност, воля и постоянен „аз”, а само-осъзнаването е изключително рядко. Самосъзнанието е третото състояние в неговата система и е необходимо да се достигне и стабилизира, защото само в него са възможни проблясъци на четвъртото, както във второто има проблясъци на третото.

Под „двата етажа” предполагам, но само предполагам, че имаш предвид външният и вътрешен кръг на човечеството. Защото във външния знанието е почти изцяло субективно, а във вътрешния е обективно и обективните закони са познати. Понякога обективното познание целеносачено и съзнателно се внедрява от този малък кръг в знанията, достъпни за външния кръг, за да стигнат покрити с пластове наноси от субективни тълкувания до търсещите – така всеки от тях натрупва, кристализира и създава в себе си един магнетичен център, чрез който може да се свърже с „другия етаж”, или вътрешния кръг. Без неговия тласък, както и без собствени съзнателни усилия (главно чрез тях), излизането на човека от кръга на механичността е невъзможен. Мисля, че това означава понятието „Филаделфия”, споменато в една беседа; че целта на всяка религия е да стигнеш до Филаделфия. След нея пътят вече е един – само тълкувам, разбира се, но стана ми любопитно тогава, когато го прочетох, какво означава думата „Филаделфия”. Погледнах и видях, че означава „братска любов”… но това са отвличащи подробности. При Гурджиев почти нищо не трябва да се възприема буквално, много е подвеждащо.

Освен състоянието ни на хипноза, буден сън, в което се движим нагоре-надолу, т.е. ту по-близо до съня, ту по-близо до самосъзнанието. Това си е съвсем сериозно, впрочем       чудех се още колко емотикона да сложа

 

 А, относно щастието има такъв въпрос към Гурджиев в една от записаните беседи.

 

ВЪПРОС:  Вие ни посъветвахте да бъдем искрени. Открих, че повече ми харесва да съм щастлив идиот, отколкото нещастен философ.

ОТГОВОР:  Предполагате, че не сте удовлетворен от себе си? Ще ви опровергая. Вие сте съвсем механичен, вие не можете да правите нищо, подложен сте на халюцинации. Когато гледате от един център, сте изцяло във властта на халюцинацията; с два центъра вече сте наполовина свободен; но ако гледате и с трите центъра, вече не зависите от халюцинациите. Трябва да започнете да трупате материал. Няма как да получите хляб без изпичане: знанието е водата, тялото е брашното и емоцията – да страдаш – е огънят.

 

Сега някой да не остане с погрешно впечатление, че страданието е някаква фикс идея на Гурджиев - не, но то е неизбежна част от трансформацията на някои... неща. Цена, което се плаща за истинското знание. Понеже нищо не е безплатно е необходима жертва. Човек трябва да жертва неща, към които е привързан и които си мисли че притежава, без да ги притежава наистина, включително и самото страдание. Към страданието също може да се привържеш, дори повече отколкото към другите си илюзии, както казва той. Заради тази си страна система като "четвъртият път" изглежда привлекателна само за "такива, които вече са търсили и са се изпепелили". Той не обещава подаръци и придобивки, не съблазнява с нищо и направо те изхвърля "в тъмнината", собствената - в осъзнаването на собственото нищожество.

Но някои могат да използват наученото за други цели и са се опитвали може би. Затова първото задължително обещание, условие за спазване още от създаването на школата било да не се записва нищо от разговорите и беседите в нея, да не се изнася навън и още по-малко да се публикува. Записаните беседи са от по-късни времена във Франция.

Редактирано 6 ноември 201312 г. от witness (преглед на промените)

Цената за знанието -

олекна ми, малко.

 душице рамусче,не ми казвай,че не знаеш кой цитираш..тия "сказания" откъде дофърчаха при теб

Вал, мислех че ще познаеш от кого са. Поне заради това че навремето беше дори ровила в "изворите.ком"... макар и с други мотиви.

Думите са мои. Според теб зад тия думи е налице гледна точка - следователно "моята".Това са думи от мой "отворен" цикъл писания - за "СТРАННИКА". Рових си в стари записки и видях че съм го писал на напълно неочаквано място и така съм го скрил от самия себе си. Прочетох го няколко пъти и си "припомних" състоянието в което съм го изписал... Там, някъде "преди думите"... Спонтанно го сложих тук. Има и други като това...

"Сказания за БОГ", както и "приказки за СТРАННИКА" са моите "следи" през самия мен си. В тях няма гледни точки Вал. Те не се пишат заради това. Бог, може никога да не го е имало, мен самия може да не ме няма, знам ли. Странника може и да не съществува. Тук всичко е само букви някакви си - дали въобще ги има "авторите им" и кой кога и на какво е "автор" всъщност?...

----------------

 

Уит, интерпретацията... особено е. Ти търсиш от години да "събереш" парченца от една твоя представа, в която знанието да е "обективно". Да има истинска истина и относителна истина... Смяташ че има "богоизбрани", дори етаж, в който те притежават "истинско знание", което ти наричаш обективно.

Може би... а може би не е така. Може би предварителните ти представи те водят да го "намираш" - сред търсенето ти. Защото така си представяш и проектираш самата себе си.

 

Напълно ли е изключено според теб един особен вариант - примерно - никога да не е имало "обективно знание"?

Примерно - Гурджиев преднамерено да не е оставял "нишка" към него... може би защото то не съществува. И в особените мигове на проникновение, на проблясък... не е изключено точно това да "идва"...

Ошо също не е разрешавал да се записват, Исус (ако приемем че е съществувал като субект) сам не е написал нито ред, Буда, също. И други - пак... Гурджиев от своя страна е писал, но преднамерено е оставил във вид, който не може да се използва... освен да се декриптира от такъв, като него.

 

И още нещо - толкова ли е скандално и абсурдно да се допусне... дори като вероятност - "великите учители" не са се нарекли те така. И че... в пътя си на изчистване и трансформация от доминанта ЛИЧНОСТ, към оформяне и доминиране към СЪЩНОСТ е нужно СУБЕКТА да премине през фази, през които той е нужно да преодолее ОТНОВО пътя към онази специална "ВРАТА" - границата между етажите. Защото някъде на нейния праг, някой разбира отвътре, през същността си, че не може да мине докато не "остави" онова от себе си, което е свързано с "етажа", който той е с идеята че напуска.

 

Нещо повече - никъде няма противоречие допускането че БУДА, Гурджиев или който и да било от "тях" всъщност са "свършили" работата си сред хората, за да довършат или отработят някои типично "човешки" положения в себе си - от тия атавистичните.

Стар е принципа при който "ако искаш нещо да проникнеш по-дълбоко, почни да учиш други хора на него". Обожествяването и идеализирането на субекти, е типично първоетажна черта и тя е свързана с типичния за мирогледа на този "първи етаж".

Та... именно и заради това - защо на всяка цена се приема априори, че това са хора-идеални? Ами... ако са грешали? Ами ако на определени моменти е възможно да се самоподведат?  

 

Опита да се играе на "разбиране"  спрямо такива хора, за мен е дълбоко неадекватен - най-малкото заради липсата на съответствие по ниво. Както често се случва "ирационалното, често е напълно абсурдно пред рациото. Но последното не е единствената възможност за описание на света. представата, че идеалните "велики" учители са безгрешни и че щом са минали през "просветление" значи че те вече "знаят, виждат, владеят" някакво си обективно знание... може да е просто едно автоотражение на колективните проекции за идеалното...?

 

Възможно ли е УИТ, идеалното (обективното, едноистинното), просто да не съществува...? И дали не е важно да съществува именно според "първия етаж"?

Редактирано 7 ноември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

от всичко де изпонаписахте тука разбрах че съм асансьор 

Ааа, това че мълчим не означава, че не четем и не отразяваме кротко…Написаното не само, че не пречи, но и става все по-интересно… Полека-лека нещата стигнаха до принципна невъзможност за разбиране на просветлените поради разминаване в нивата… Един вид – много сме на ниско, за да разберем, но не пречи да се отграничаваме от останалите, които също не разбират. Всеки на своето си ниво принципно не разбира, но разликата в нивата се състои в това, че по-горното ниво по-разбиращо не разбира… ;.)

 

В крайна сметка всичко опира до опита за разчупване на възприятията така, че действителността да се види и в перспектива, а не еднопластово. И пак продиктувано от липсата на контрол върху случващото се. След като не можем да променим външния свят, се съсредоточаваме върху собственото си аз, доколкото то зависи от нас. И... отново се опира до възможността да се изконтролира това, което не ни е подвластно…

 

Сравняването на Буда с Гурджиев ми идва леко в повече, но и тук ще си замълча, защото нямам капацитета да опонирам. Не, че би имало смисъл, но… В крайна сметка, казано най-елементарно, грешка ли е твърдението, че всички религии и духовни учения са в резултат на човешкото желание да си обясни и малко или много да обуздае света… Тогава?! Грешно ли е, ако кажа, че общата база като идея не прави непременно съизмерима надстройката на една вековна традиция /която и да е тя/ с шарлатанството /себеобясняващо се като по-достъпен път за хората от ниските нива към разбирането/.

Редактирано 7 ноември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)