Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

witness

Гурджиев. Последният час от живота

Препоръчан отговор


Вярно, че не си го написала, беше логично продължение, добавено от мен. И през ум не ми мина, че наистина искаш да страдаш нарочно

Замислих се дали и аз искам... Най-важната, да я наречем, техника на Гурджиев е "преднамереното страдание". Може да приемем темата като такъв опит.

Какъв лек край ви е патил, чете ли го изобщо. Не си длъжна де, но щом пишеш...

Добре, Уит. Даваме по темата...

 

Какво имаш предвид като казваш това, което съм подчертала.

Да искам да родя дете - страдание ли е в смисъла, който ти си употребила?!

Да съм млад човек и да се влюбя и да "страдам" във въртележката на една омайна любов като не мога да ям, да спя и да мисля единствено за любимия - страдание ли е в смисъла, който си употребила?!

Да ме боли от операция, която е спасила живота ми - това страдание ли е в смисъла, който си употребила?!

 

Ако това е страдание - да, тогава искам да страдам така. Обратното би означавало да не съм човек.

 

За какво страдание говориш ти?!

ма марче,товай щото сте високо духовни и копринено  кринолинени  и двете.душевно чувствителни  сладурани.

 

аз ,за тва се чувствам удобно в ризница..вадиш меча и му сечеш главата .ко ше се обяснявам толкоз дълго :lol6:

Аз меча дето го вадя, предпочитам да не е в моята ризница... :shy11::P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

вадиш меча и му сечеш главата .ко ше се обяснявам толкоз дълго :lol6:

Правилно. Споделям в повечето, макар и не във всички случаи...

Ето една колежка на Валкирия:

http://www.youtube.com/watch?v=h8jfwcmP-ws

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какъв лек край ви е патил, чете ли го изобщо. Не си длъжна де, но щом пишеш...

Четох го, разбира се. Дотолкова се самоуважавам, за не да си позволя да пиша в тема, без да съм я прочела.

И точно това беше моята мисъл - че каквото и да правим, никога не може да сме готови за последния си час и смъртта винаги ни смазва по най-недостойния начин в края, без значение колко достоен и полезен е бил живота ни като цяло.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Четох го, разбира се. Дотолкова се самоуважавам, за не да си позволя да пиша в тема, без да съм я прочела.

И точно това беше моята мисъл - че каквото и да правим, никога не може да сме готови за последния си час и смъртта винаги ни смазва по най-недостойния начин в края, без значение колко достоен и полезен е бил живота ни като цяло.

Е, беше реплика към Валкирия. За нея се усъмних ;) , защото е бързак и вече знае всичко от Адонай.

Да, разбрах че според теб е

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я, поредната безсмислена тема....Прочетох отгоре-отгоре, за какво иде реч, щот тоз екземпляр не го зная ни къв, ни за що се бори, признавам си без бой. Но доколкота съм разбрал, става въпрос, преди да са гътне човек, да си оправи бакиите, та да си мре кат бял човек....Ми то тва и в евангелията го пише...Ще дам пример с разбойниците, дет са били разпнати заедно с Исус. Та едина хукал на майка и на баща нашия човек, а другия му казал - Сопри се ве, ний поне има за кво да на коват на кръста, а тоз, ей тъй щот им пречи... И според Лука "- . И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая."

 

Кофтито е, че не всеки може да има късмета, на тоя разбойник, да го разпънат заедно с Исус.....Ама не пречи и да се пробва  де, кво пък губиш ;)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре, Уит. Даваме по темата...

 

Какво имаш предвид като казваш това, което съм подчертала.

Да искам да родя дете - страдание ли е в смисъла, който ти си употребила?!

Да съм млад човек и да се влюбя и да "страдам" във въртележката на една омайна любов като не мога да ям, да спя и да мисля единствено за любимия - страдание ли е в смисъла, който си употребила?!

Да ме боли от операция, която е спасила живота ми - това страдание ли е в смисъла, който си употребила?!

 

Ако това е страдание - да, тогава искам да страдам така. Обратното би означавало да не съм човек.

 

За какво страдание говориш ти?!

Ти говориш за страданието на промяната, което споменах по-горе. Ние го наричаме щастие и целта на всичко изброено от теб е щастието, не казвам, че е лошо, говоря по принцип. Проблемът е, че гледните ни точки са други - аз го виждам като безкраен кръг, лоша безкрайност. Ако можеш да го усетиш за миг така, няма ли да ти омръзне, да се умориш да страдаш, за се превръща накрая всичко в тор и пепел. А има начин да се сублимира. Просто възгледа ти е безнадежден, не моят. Какъв смисъл има?

 

Ако часа, който прекара в спор с мен ти беше последният в живота, щеше ли да съжаляваш? Само питам, аз не. Впрочем разбирам, че според теб категорично е все едно. Каквото се получи - какъв смисъл има тогава  от щастието, удоволствието и безкрайните жертвите заради тях.

Ние правим всичко това по навик.

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има смисъл например да си дадеш шанса да потърсиш смисъл. Ако това е моят малък и безсмислен живот - да, предпочитам го. Да осъзнаеш, че си човек и да изживееш живота си по най-обикновено човешкия начин, не означава, че съществуванието ти е безсмислено. Най-малкото, защото винаги има поне една гледна точка, от която то наистина е.

Все си мисля, че не може светът да съществува безсмислено и в него да щъкат още толкова безсмислено милиарди безсмислени същества.

 

А дали живеенето на самият живот, макар и малък и безсмислен от глобална /твоята/ гледна точка, е по-смислено или губенето на целия живот в търсене на един отговор, който не съществува в търсения от теб вид - това е избор.

 

Аз искам своят жалък, малък /според теб/, но единствено прекрасен, мой живот!

Я люблю тебя жизнь!

Това е.

 

И за това казвам, че човек не може да разбере какво има, докато не е на път да го изгуби. В момента, в който чуеш, съжалявам, няма лечение... и когато подивееш в невъзможността да повярваш, че то се случва на теб, а затворите са пълни с изроди точно в този момент... Когато се прибереш в къщи и не спиш цяла нощ, защото не можеш да кажеш на най-любиите си същества какво си чул... Е... Тогава ще посвиеш теоретичните си перки. Ако това ти се случи - ще поговорим пак. Предпочитам да не ти се. С цялото си сърце ти го желая!

Впрочем разбирам, че според теб категорично е все едно.

Отново огромна грешка!

 

Ами... Няма смисъл да продължавам... Ти и без това си в някакъв свой монолог!

Нали разбираш?! Или не?!

Дори няма значение...

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

няма от какво да се плаша.теб точно ,какво ти е дерт в стария завет.

аз имам мощно маваши  гери с левия крак.ако ти влезна с него по високо , над раменете ..отнасям ти главата.тая е акробатка :tongue2:

 

Викаш ми вчера, че щяло да ти е скука....Нема бе, край нямат :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

аз имам мощно маваши  гери с левия крак.ако ти влезна с него по високо , над раменете ..отнасям ти главата.тая е акробатка :tongue2:

Верно е, ма е мацка инак.

Мавашито се посреща най-добре с пряко влизане - фронтално, макар че съм имал случай с едно миньонче навремето, което ми отнесе главата, както казваш, щото я подцених. Беше републиканска на ITF.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И за това казвам, че човек не може да разбере какво има, докато не е на път да го изгуби. В момента, в който чуеш, съжалявам, няма лечение... и когато подивееш в невъзможността да повярваш, че то се случва на теб, а затворите са пълни с изроди точно в този момент... Когато се прибереш в къщи и не спиш цяла нощ, защото не можеш да кажеш на най-любиите си същества какво си чул... Е... Тогава ще посвиеш теоретичните си перки. Ако това ти се случи - ще поговорим пак. Предпочитам да не ти се.

Съжалявам. Ако не бях аз, щеше някой друг да отнесе удара. Утре ще е някой друг или Вселената. Вероятно ще ми се случи по друг начин и доста по-късно, макар че идеята е да си готов винаги.

Дали е по-добре човек да го блъсне такси и на място?

Тогава, хипотетично, няма да страда. Виждаш ли, съществуването е страдание. Но тук въпросът не е за него.

Тази беседа има и друга част, която не си възприела, защото я отричаш заради вярата си. Има приемане, отричане и уравновесяване. Точката на равновесието е най-неуловимото нещо. Макар че умът и чувствата я отричат, на нея се крепи всичко.

 

Защо си губиш времето да пишеш тук?

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо си губиш времето да пишеш тук?

 

Това кое в моя живот е губене на време – определям аз. Ако от твоя гледна точка писането ми тук е губене на време – ами, не губи своето! Защото във времето, което ми остава, съм намерила ниша, в която да вместя и Калдата. Предпочитам това време, в което ти се готвиш да посрещнеш нещо, за което никога не можеш да си готова, аз да го прекарам с виртуалните си приятели. Но… Не, за да влизам и да се себедоказвам или да се чувствам значима, драскайки, а като се забавлявам. Да… Да се посмея искрено в Празните приказки… Да прочета в кулинарния раздел кой какво е сготвил за любимите си хора. Да видя приятелите ми каква книга са прочели последно. Да си пишем на лични. Дори да обсъдя някои спорни теми като тази, въпреки че ти например си мислиш, че ме ядосваш или ме изкарваш от нерви.

С една дума – това, което ти наричаш губене на време, за мен не е и обратно… За мен губене на време е да се готвя за нещо, което при всички случаи ще ме победи, в смисъла, който ти влагаш в това и твоите подготовки.

 

А и от известно време присъствието ми тук ме успокоява, въпреки това, което ти си мислиш. Това го научих от Изабел1. Той така – чете, чете и се успокоява, че има по-зле от него… че има висини, които са недостижими.

 

п.п. Сещаш ли се, че ако беше разбрала и думичка от това, което имам предвид, щеше да се сетиш колко неуместен е примера ти с човека, ударен от таксито. Сещаш ли се, че този пример защитава моята теза. Ами – помисли пак.

 уитнес,виж сега..не адвокатствам на марчето темидова/марче,аз та кръстих така,нещо да приготвиш ,да са отчетеш пред  кръстница :whist: /. просто марчето , е човек който здраво е стъпил на земята.професията и , я среща със всякакви хора и ситуации.вярвай ми,нейната работа е точно везната..не е лесно...това са човешки съдби. за това я харесвам,здраво стои на земята..  ..това духовни фръцки, душевни оргазми,сефироти,космически любови..ми това не е живота.

Амиии... Какво да кажа. Интерпретации бол... Бях учителка, мръсница, любовница на половината сайт, кучка, кринолинка, аборигенка... и какво ли още не... Никога не съм казвала нищо конкретно, та можеш смело да напипваш и ти в темидовата област. :D Нали виждаш, че мълча... А и знам, че винаги отричането прави позицията по-категорична и определена, отколкото обикновеното подминаване на темата - каквато и да е тя. Истината е, че съм най-обикновена баба. Толкова е просто.

 

Иначе - благодаря за здравото стоене на земята... Така е. Точно там съм.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

стига с тая умирачка

никой не умира

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Сещаш ли се, че този пример защитава моята теза. Ами – помисли пак.

 

Ще се опитам да сложа нещата в ред. Аз не защитавам, че всичко в край накраищата е безсмислено и несправедливо, даже напротив. На това държиш ти. Вчера ме болеше глава ужасно, но с каквото имам, с това работя. Всъщност исках да те попитам защо си губиш времето да говориш с мен. Аз пиша тук замалко, защото скоро няма да имам тази възможност, а дълговете трябва да се плащат при възможност.

Може би Стив Джобс е бил повлиян от Гурджиев, спомням си, че го харесваш. Мен ме докосна не проблемът за неизбежността на смъртта, а внезапното осъзнаване, че трябва винаги да се стремя да уреждам дълговете си и да не лишаваш другите също от това право. Всъщност няма по-мъчително и страшно нещо от угризенията на съвестта, това казва Гурджиев и съм напълно съгласна. Натурата ми е такава, че мисля за непостоянството от дете почти и отдавна не избягвам подобни мисли и основания; сега вече, що се отнася за собствената си персона, може би ще се страхувам само инстинктивно, от инстинктивния страх не е отърван никой, защото е на по-дълбоко ниво. Но не мога да го правя по отношение на близките си същества. В четвъртък трябва да разбера нещо неясно засега за най-любимото си същество, което обичам инстинктивно от природата като себе си и дори повече, и от няколко дни въпреки волята си усещам онова присвиване и празнота под лъжичката, щом се сетя. 

Извинявай, ако съм ти била в тежест.

 

Все си редактирам постовете и съм доста дразнеща, признавам, но ето го Стив Джобс. Хората го уважават и аз също, макар че тези неща са казвани и казвани през вековете. Предполагам, че за някои мнението му тежи повече от мнението на философите и катерачите по сефиротите, защото беше преуспял в бизнеса си. Това няма значение, то тежи в случая, просто защото го казва от опит:

 

“Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин да избегнеш капана на мисленето, че имаш нещо за губене.”

 

А това е Гурджиев в края на "Разкази на Велзевул към неговия внук":

 

"Единственной мерой спасения существ планеты Земля теперь может явиться только привитие вновь в их наличии нового органа ... ... но уже с такими свойствами, чтобы каждый из этих несчастных, во время процесса су­ществования, всегда ощущал и осознавал неизбеж­ность как своей собственной смерти, так и смер­ти каждого другого, на ком бы ни остановился его взгляд или внимание.

Теперь уже только такое ощущение и такое осо­знание могут уничтожить окончательно окри-сталлизовавшийся в них и поглотивший всю их сущность «эгоизм», с вытекающей из него склон­ностью — ненавидеть других, с тою именно склонностью, которая породила все существующие там взаимоотношения, послужившие главной причиной всех тамошних неподобающих трехмозгным суще­ствам ненормалъностей, злостных как для них са­мих, так и для всей Вселенной."

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

В четвъртък трябва да разбера нещо неясно засега за най-любимото си същество, което обичам инстинктивно от природата като себе си и дори повече, и от няколко дни въпреки волята си усещам онова присвиване и празнота под лъжичката, щом се сетя.

 

 

Искрено се надявам нещата да са наред! С цялото си сърце ти желая предварителните ти притеснения да останат до там и да чуеш най-доброто - че всичко е нормално! Важното е това!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
В четвъртък трябва да разбера нещо неясно засега за най-любимото си същество, което обичам инстинктивно от природата като себе си и дори повече, и от няколко дни въпреки волята си усещам онова присвиване и празнота под лъжичката, щом се сетя. 

 

witness, искрено ти съчувствам и съжалявам, че трябва да преживееш това.

Дано тревогите ти са напразни!

 

п.п.  Извини ме, но мисля, че трябваше да започнеш темата с проблема си и тя щеше да се развие по съвсем различен начин.

Кураж!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
п.п.  Извини ме, но мисля, че трябваше да започнеш темата с проблема си и тя щеше да се развие по съвсем различен начин.

Кураж!

Ами, това, че го споменах беше просто "поредното ми безобразие". Всеки може да чете какво пишем тук, но той ми е свикнал, макар че едва ли. А темата се разви по единствения възможен за мисленето ни начин - встрани от истинското си значение. Думите, на които всички автоматично реагираха, всъщност са само крайпътни знаци към сърцевината на въпроса.

От друга страна, темите-табу са странна работа. Чудех се дали някога може да се уцели момент и ситуация, в която да не се налага постоянна акробатика, за да не настъпиш някого или себе си по мазола. Изглежда няма такава, защото ние сме в положението на дълбоко спящи и реагираме бурно и с гняв, когато някой се опитва да ни събуди. Мъчително е да те будят и дърпат, докато искаш да си останеш сред "обичайността на съня". Всичко, дошло от другата му страна се превръща в далечен глас, неразбираем знак и накрая в изопачен образ в "реалността" на съня. Така будещият ме, ако е прекалено настойчив, ми се явява във вид на чудовище и някак си съм длъжна да стана и да го цапардосам.

Мъчително е да не си нито съвсем заспал, нито буден.

 

Жената на Гурджиев починала от рак и това се случило заради внезапен обрат в живота му. Единственият човек, който можел да я излекува бил той, защото наистина имал необикновени способности и освен това и необикновени знания за свойствата на различните вибрации. Точно когато станало ясно, че медицината няма да ѝ помогне и трябва да приложи събраното знание, през 1924г. Гурджиев катастрофирал. Според лекарите бил мъртъв, но той буквално изпълзял от моргата, след което три месеца прекарал в безпаметност и още шест в полусъзнание. Когато дошъл на себе си и анализирал случилото се установил, че състоянието на жена му е много, много влошено, а той точно сега няма необходимата сила, за да я излекува. Доста преди този инцидент, при други обстоятелства, той дал обет пред себе си никога да не използва способностите си като например, както казва той, "да убие як от няколко десетки мили разстояние" - с една определена цел, която няма смисъл да обяснявам в момента. Бил много, много нещастен  и едва след всичко това започнал да пише книгите си, изписал хиляди тетрадки с планове, обяснения и инструкции, много от които всъщност са потънали някъде в неизвестност, може би пак по негови указания. През това време не четял дори писмата си и телеграмите, да не говорим за вестници или обичайни разговори. Те дори не докосвали паметта му, въпреки че винаги можел да си спомни на коя точно страница и в коя от хилядите тетрадки е повторил някоя идея и с какви точно думи.

 

"Никой не може да разбере страданията на другите, ако сам не ги е преживял, дори да има божествен разум и натура на истински дявол."- Гурджиев

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
...

 

 

Нормално е човек да търси изход ако попадне в ситуацията, в която си попаднала ти, но ако въпросът не е поставен направо, малцина биха разбрали за какво става въпрос.

Когато майка ми се разболя от рак се опитвах всячески да и помогна - изчетох купища научна и езотерична литература, молих се, дори търсих помощта врачки и баячки.

Уви...

Дано проблемът, който имаш се окаже решим!

 

За Гурджиев нищо не знаех, но сега благодарение на теб знам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нормално е човек да търси изход ако попадне в ситуацията, в която си попаднала ти, но ако въпросът не е поставен направо, малцина биха разбрали за какво става въпрос.

Истината е, че изобщо не мислех за това, харесах беседата и я публикувах повече за четене, а не за обсъждане. Никой не е длъжен да я чете и няма защо да се приема лично. Не търся помощ, Гурджиев ме интересуваше напоследък. Надявам се, че не е забранено.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Истината е, че изобщо не мислех за това, харесах беседата и я публикувах повече за четене, а не за обсъждане. Никой не е длъжен да я чете и няма защо да се приема лично. Не търся помощ, Гурджиев ме интересуваше напоследък. Надявам се, че не е забранено.

 

Щом темата не е изтрита или заключена, значи не е забранено.

 

Гурджиев не ми е интересен, но съм убедена, че има хора, които проявяват интерес и по тази причина приветствам решението ти да публикуваш беседата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Здрасти,
 
темата е интересна, най-малкото, защото е полезно всеки от нас да се замисля отвреме- навреме за собсвената си преходност. Не знам каква е тая масова истерия. Понякога имам чувството, че живея в страната на зомбитата.
 
Както и да е.
 
Всеки човек, за да има някакъв прогрес във вътрешния си живот, е хубаво да се опитва да поплува малко срещу течението и да разбие малко или много моделите на поведение, заложени му от обществото. Усилие му е майката.
Той Гурджиев си е казал човека, че е отделял по 4-8 часа на ден само за тази практика.
 
Та идеята ми е близка, защото "преживявам" постоянно смъртта си, дотолкова често, че вече го приемам като нещо нормално. Дори имам наблюдението, че човек сравнително лесно се примирява със собствената си смърт, но много по-трудно с тази на свой ближен. Може би тук идва и моментът с липсата на контрол и отпускане в чуждата смърт, смърт, смърт.
 
Упражнението, което се дава тук от Гурджиев обаче е чисто интелектуално и на мен не ми върши много добра работа, защото на едно много осъзнато ниво ние все пак знаем, че едва ли това ни е последния час и не можем да преживеем пълноценно така наречения "реален свят". Нормалният човек, ако не е свикнал, ще се поддава на инерцията и ще се разсейва. Мисля си, че трудно ще се получи тази отпуснатост, с която човек да стане отворен за различни преживявания, но кой знае, не съм я правила особено усилено.
 
Понеже често изпадам в някакви мъгливи състояния, напоследък намирам за полезно да се съсредотояавам върху нещо уж доста познато - примерно дясната ръка. Ако внимателно се вгледате и съсредоточите, ще откриете колко малко познавате собсвената си ръка и колко чужда е тя. В този прекрасен момент всичко изкристализира и вече може да преместите вниманието си върху околния свят доста по- осъзнато. Винаги се смайвам как някоя най- обикновена вещ може да съдържа всичко в себе си. Спокойно, не друсам много :)
 
 
Разбира се, аз само си дрънкам, без да разбирам нищо от това и все още съм сънена :) Поздрави от една второкласничка ...
 
Чиърс.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Здрасти,
 
Понякога имам чувството, че живея в страната на зомбитата.

Здравей,

 

само понякога, разбира се, постоянно не може. Това чувство е като радиация, Гурджиев е като радиоактивно облъчване и в този смисъл е опасно да се излагаш на големи дози без необходимата екипировка.

До такъв извод стигнах аз, след като се запознах доколкото мога с издаденото от него. Само някои точки от учението му могат да са полезни или изобщо да докоснат повече хора, останалото ще остане неразбираемо и ако се опитваме да го прилагаме без някаква подготовка, получена и от вече трансформиран житейски и интелектуален опит, и от такъв като него, който да те наблюдава постоянно, може да бъде опустошително. Дори да се чете трябва много, много предпазливо.

А дори за да си предпазлив, е необходимо някои вътрешни събития вече да са се случили.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е,направих аз един гаф и написах отговор по тази тема в друга,нооо не съм съвършена и хич не ми пречи да си призная грешката!

..по същество съм на мнение,че от питанката за:

"Представете си, че ви е останало да живеете само няколко минути, може би час, и някак си тъкмо сте научили кога ви е съдено да умрете. Какво бихте направили с последния скъпоценен час от пребиваването си на земята?"

..то  сигурно ще се изразява в това -

Ще направя онова,което ми диктува сърцето,същността ми! Не са до мен любимите ми хора и съм условно сама,щот съм нейде далеч по работа от тях,нямам връзка с тях по една или друга обстоятелствена причина,пак има начин да Не опирам до отчаянието и истерията,а те са враг на разума! Дали бих се молила? - сигурно и може да е индивидуално- специфично,така,както са специфични всякакви интерпретации за тоз"последен час от пребиваването си на земята" Ще допълня още,че страхът задейства много първичности и съм на мнение,че човек е готов на всичко само и само да оцелее..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...ще си направя хубаво мезе (салата , туршия) , ще си налея едно за последно , ще си пусна тихичко приятна музика и ще си запаля цигара  ....

...ще си спомням за всичко добро което съм оставил след себе си....

...ако сина ми е наблизо , ще му кажа за сбогом нещо което намирам за умно , знаейки че той едва ли ще го чуе...

...и така ....без сълзи и съжаления за пропуснати възможности или пък прекомерна радост , че най-после се оттървам от земни мъки и терзания....

Защото човек гол идва на този свят и гол си отива от него . Важно е какво ще остави след себе си за следващите го !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото човек гол идва на този свят и гол си отива от него . Важно е какво ще остави след себе си за следващите го !

пак нищо не остава - нито за следващите, нито за други. Оставянето за (в) "другите" е пак формичка на поредната егова суета - поне кат мрем да (се) оставим чрез нещо, някой... А е просто нищо. За никого.

 

Дори "Спомените" и спомнянето са си просто психични процеси. Силните "връзки" с различни неща, събития, хора, случки са просто израз на вкопчване и значимостта на проекциите за идентичността и ясно показва нивото на свобода от тях. 

Думичките ВРЪЗ-КА, ОБ-ВЪРЗА-НОСТ, ВЗАИМНОСТ, ЗАВИСИМОСТ, ПРИСТРАСТЕНОСТ са доста близки и всяка от тях е просто етикет на различни нюанси на един и същ психичен комплекс от явления и изразите им в битието на който и да е субект.

 

няма по-прост и естествен егов копнеж от този - да се проектира образ чрез някаква неговва форма. Ако има как - за вечността. Само и само да пребъде. да остане, да се пренесе - нещо си, отвъд една или друга форма. Ясно е кое толкова напира във всяка средностатистическа личност. Ясно е по всеки от нас. Стига да има куража да го види в себе си.

 

Иначе - понеже е модерно сега всички копнежи и импулси да им се придава и логическа и реционална стойност - то такива винаги ще се натъкмят. Нещо повече - за ония, които пък нямат собствен потенциал да си натъкмяват има готови шаблони. И те се крият дори и сред срандартните матрични групови постулати, от тия, дето се спрягат в колективното като "идеали".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

пак нищо не остава - нито за следващите, нито за други. Оставянето за (в) "другите" е пак формичка на поредната егова суета - поне кат мрем да (се) оставим чрез нещо, някой... А е просто нищо. За никого.

 

Дори "Спомените" и спомнянето са си просто психични процеси. Силните "връзки" с различни неща, събития, хора, случки са просто израз на вкопчване и значимостта на проекциите за идентичността и ясно показва нивото на свобода от тях. 

Думичките ВРЪЗ-КА, ОБ-ВЪРЗА-НОСТ, ВЗАИМНОСТ, ЗАВИСИМОСТ, ПРИСТРАСТЕНОСТ са доста близки и всяка от тях е просто етикет на различни нюанси на един и същ психичен комплекс от явления и изразите им в битието на който и да е субект.

 

няма по-прост и естествен егов копнеж от този - да се проектира образ чрез някаква неговва форма. Ако има как - за вечността. Само и само да пребъде. да остане, да се пренесе - нещо си, отвъд една или друга форма. Ясно е кое толкова напира във всяка средностатистическа личност. Ясно е по всеки от нас. Стига да има куража да го види в себе си.

 

Иначе - понеже е модерно сега всички копнежи и импулси да им се придава и логическа и реционална стойност - то такива винаги ще се натъкмят. Нещо повече - за ония, които пък нямат собствен потенциал да си натъкмяват има готови шаблони. И те се крият дори и сред срандартните матрични групови постулати, от тия, дето се спрягат в колективното като "идеали".

Хайде ! "Тежката" артилерия пак влиза в бой ! :)

Ами като нищо не остава , пък аз си задоволявам еговите амбиции , ходи да живееш в пещерите !

К`во търсиш тук из Нет-а ?!!!....

Или искаш да кажеш , че от времето на пещерите до сега , никой нищо не ти е оставил ?

...ако изобщо разбираш за какво става дума ! Кога ли пък си го разбирал?! .... :lol6:

Сбъркал е този който тебе те е оставил след себе си....Ако продължаваш да държиш на своето ( "..., пак нищо не остава ..." ) , следва че ти си едно нищо !

Не съм съгласен с тази теза ! По скоро си тотално объркан.....и много празнословен....А това вече не е "...пак нищо не остава..." ! Остава , и още как ! Така , че внимавай и мисли какви ги дращиш тук - написаното също остава !  :)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...