Форумите на Калдата, предвид спецификата се посещават от широк кръг хора, сред които много деца и непълнолетни, както и инвалиди.

Според мен за такива теми най- подходящи са специализираните форуми за психология и психотерапия.

 

 

 

"Повтарящи се мисли за смъртта. Страх от смъртта, прекалена ангажираност със смъртта и умирането..."

http://zdravenchas.org/?page=diseases&id=111&sub=sm

 

Без коментар.

Извинявай !

Ако трябва този да ме лекува - опазил Господ !

.....как да отида на доктор , като знам какъв съм инженер...той дори и това не знае....

Редактирано 14 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

всеки форум, се посещава от всеки. Общия достъп е част от привлекателността на интернет. Всеки порносайт може да се посети от всеки, дали ще е един или друг, дали ще е нужно, важно или кефско - той сам определя и отговорността да може "САМ ДА ГО ОПРЕДЕЛИ ЗА СЕБЕ СИ" е това, което прави избора за избиращия. Така е и в тази или която и да е друга тема.

 

Не зная още колко пъти е нужно да се напомни, да се прочете темата и написаното в нея. Никой в тази тема не се занимава със страха от смъртта. Има въвеждащ текст и коментари и отражения от пишещите.

Повторенията за натрапчивост, поне според мен, стават по-натрапчиви и изместиха насоката и цялата тема в съвсем друга посока, само защото се привижда нещо за "уязвимите" за които не било подходящо, полезно и нямали да го харесат. Смятам, че това е работа на самите уязвими и те самите да направят подходящото за тях. Като не могат, въобще да не влизат в интернет "без придружител".

 

Предположително, писането в общи приказки е за едни, а в теми за по-сериозни неща - е за други. Обаче проблема е, че често е налице неадекватност на Субекта спрямо избора си, поради несъответствия между Отразено и Отражаемо. Не е като да не разбирам защо едни се нагърбват с идеята да са "пазители и гардове" на други. Но е вероятна и възможността - пазителите самите те имат нужда от пазене...

Редактирано 14 октомври 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

всеки форум, се посещава от всеки. Общия достъп е част от привлекателността на интернет. Всеки порносайт може да се посети от всеки, дали ще е един или друг, дали ще е нужно, важно или кефско - той сам определя и отговорността да може "САМ ДА ГО ОПРЕДЕЛИ ЗА СЕБЕ СИ" е това, което прави избора за избиращия. Така е и в тази или която и да е друга тема.

 

Не зная още колко пъти е нужно да се напомни, че е нужно да се прочете темата и написаното в нея. Никой в тази тема не се занимава със страха от смъртта. Има въвеждащ текст и коментари и отражения от пишещите.

Повторенията за натрапчивост, поне според мен, стават по-натрапчиви и изместиха насоката и цялата тема в съвсем друга посока, само защото се привижда нещо за "уязвимите" за които не било подходящо, полезно и нямали да го харесат. Смятам, че това е работа на самите уязвими и те самите да направят подходящото за тях. Като не могат, въобще да не влизат в интернет "без придружител".

 

Предположително, писането в общи приказки е за едни, а в теми за по-сериозни неща - е за други. Обаче проблема е, че често е налице неадекватност на Субекта спрямо избора си, поради несъответствия между Отразено и Отражаемо. Не е като да не разбирам защо едни се нагърбват с идеята да са "пазители и гардове" на други. Но е вероятна и възможността - пазителите самите те имат нужда от пазене...

Хей ! Умньо ! Че за какво друго да става дума в последните часове преди смъртта ?!!!

....то бива да си далеч от истината , ама пък чак толкова... вземи посети необходимия ти специалист най-после като говорим за натрапчивост !

Редактирано 14 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

"А иначе се надявам, че не вкисвам хората с любимите си теми за смъртта, но за мен са нещо нормално."

 

http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=forums&module=forums&section=findpost&pid=2665080

 

 

Повторенията за натрапчивост, поне според мен, стават по-натрапчиви и изместиха насоката и цялата тема в съвсем друга посока, само защото се привижда нещо за "уязвимите" за които не било подходящо, полезно и нямали да го харесат. Смятам, че това е работа на самите уязвими и те самите да направят подходящото за тях. Като не могат, въобще да не влизат в интернет "без придружител".

 

И аз така мислех, но се оказа, че пишейки във форум, човек трябва да се съобразява не само с правилата на форума, но и с потребителите.

Извинявай !

Ако трябва този да ме лекува - опазил Господ !

.....как да отида на доктор , като знам какъв съм инженер...той дори и това не знае....

 

За какво ми се извиняваш?!

Просто казах, че не е нормално човек непрекъснато да мисли и говори за смъртта.

За какво ми се извиняваш?!

Просто казах, че не е нормално човек непрекъснато да мисли и говори за смъртта.

`ми извинявам се , че допускам възможността да ми го препоръчваш !

Има хора , дето като отидат на гераня , трябва тройна цена да им се взема - първо да им се почисти кофата от гнили боклуци , после внимателно да се дезинфектира със силни препарати , и едва след това да се налива чиста вода....

Мойра, би ли написала - защо го правиш? -

за него/нея/тях ли?

или е заради вътрешното ти убеждение кое какво е, защо е и как е и кое е правилно да се направи?

 

Ами... ако в оценката ти й липсва допускането че в написаното може да се види и онзи, който е излезнал от натрапчивостите и депресията? Няма ли това един вътрешен импулс който да се докосне и от четящия го. Като форма на резонанс?

 

Ти как виждаш живота - като едностранчив ли. Един чрез нещо пада в дупка, друг, през същото нещо излиза от нея. Как въобще да се направи разделението? Кой е по-важен - падащия или излизащия (от дупката). А кое и как определя кой кой е в тия две роли. А отвъд ролите?

 

Кой определя и кое е "нормално"? Дали това е границата, според кого, как и защо?

---------------

Всъщност само изглежда въпроси - заради въпросителната форма в изказа. Опитвам се да кажа нещо с тия думички.  

`ми извинявам се , че допускам възможността да ми го препоръчваш !

 

 

Леле, какво си си помислил -  няма такова нещо!

Всъщност само изглежда въпроси - заради въпросителната форма в изказа. Опитвам се да кажа нещо с тия думички.  

 

И аз казах каквото исках и спирам дотук.

Темата не ми пречи, пишете си колкото и каквото си искате, щом имате излишно време.

Приятен ден!

"А иначе се надявам, че не вкисвам хората с любимите си теми за смъртта, но за мен са нещо нормално."

 

http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=forums&module=forums&section=findpost&pid=2665080

Пошегувах се със себе си, Мойра и беше вид извинение. Не го ли схвана? Както и да е.

Впрочем, по какви причини според теб хората изпадат в депресии и се самоубиват, от страх от смъртта ли? Не. Всички го правят заради привързаност към живота, невъзможност да осъществят нещо и т.н., просто е.

А понякога е заради "сгърченото тъпоумие на двуногите". Поставих го в кавички, защото изразът е на Махатма Мория. Това наистина е нещо, което трудно се издържа, защото въпросното има на всичкото отгоре много остри лакти, копита, рога и прочие. Като говори за тълпата, Платон (какъв ужас и непочтителност!) използва същите образи - стадо, което се рита с железни копита и се боде с железни рога заради места по гощавки и други подобни "благини", абе с други думи, за място под слънцето. И Мопасан ... ама хайде да не навлизам в подробности. Списъкът може да е дълъг.

 

Форумите на Калдата, предвид спецификата се посещават от широк кръг хора, сред които много деца и непълнолетни, както и инвалиди.

Според мен за такива теми най- подходящи са специализираните форуми за психология и психотерапия.

Честно казано, борих се дълго със себе си дали има смисъл в случая да сведа до минимум „свещените си субективни чувства”, които каквото и да си говорим, изкривяват преценката.

 

Сега не помня кой точно будистки учител казал нещо такова – ако си бос и камъните нараняват стъпалата ти, не се опитвай напразно да покриеш с кожа цялата земя, а вземи две парчета и си направи обувки.

Правенето на такива обувки е трудна работа обаче и най-добрият стимул да пожелаеш да се научиш е точно чувството на безпомощност, докато гледаш босите крака на децата си и въобще на хора, за които те е грижа.

 

Да се ограждаш със стени от всичко, което те плаши и да ги изписваш отвътре с розови картинки е безнадеждна работа. Ние живеем в ада и децата го виждат всеки ден, а смислени отговори не получават, затова не ги и търсят - от нас. Зад стените може да се режат глави, да се канибалства, да се търгува с органи и всякаква плът, да се търсят поводи за световни войни, геноциди, масови жертвоприношения и всичко това подсъзнателно да се одобрява, ако допринася за някакъв по-качествен „осигурен” живот за качествените хора. Които сме точно ние, които и да сме. Когато почина падре Пио, в новините цитираха едно негово изказване, че най-изцапани с кръв са ръцете на средната класа, дори тя да не си дава сметка за това. А може и да си дава. Под „средна класа” нямам предвид относителна материална осигуреност, а начин на мислене.

 

Звучи пак като теоретизиране, но не е и ще обясня защо. Понеже пак се заговори за фобии, аз не страдах от фобия към смъртта (по-скоро винаги се страхувам точно от живота и себеподобните си, както и всички останали, предполагам), а към кучета след инцидент, което за повечето хора без такъв проблем е празна работа. Стигнах дотам да не излизам никъде, а навън понякога изскачах на улицата сред колите, дори пред връхлитащ ТИР и имах късмета да не предизвикам катастрофи, само малки краткотрайни задръствания. „Свещените ми субективни чувства” ме караха понякога да си мисля, че ето на, ако трябва дори да поема вината за избиването на всички домашни и улични (домашно беше и освен мен изпохапа още 15 души за един месец), зли или кротки кучета, ще я поема, пък да става каквото ще. През същото време с рационалната си част бях наясно колко е ненормално да си го мисля. За да избавя себе си и света от собствената си увреда трябваше да направя нещо наглед срещу себе си, ако приемем, че фобията или страхът от кучета или каквото и да е, е част от мен.

 

А механизмът на фобията е същият като механизма на всеки закрепен навик до най-малките ни безобидни отвращения и удоволствия, желания и нежелания, и ни е осигурен от природата така, че да възприемаме присъствието на един специален „Тиранин” в нас като присъствие на благодетел, без който не можем и в известен смисъл е така. Сборът, така да се каже, на всички лични Тирани пък представлява един общ голям Тиранин, който обаче в никакъв случай не е извън нас, и на който всички сме роби. Колкото повече го храним, толкова повече изисква да му се отдават мисли, чувства и жизнена сила. Този закон е общ за хората и животните, само че хората чрез въображението си сме способни да го превърнем в почти невъзможна за поправяне лична и планетарна бъркотия.

 

Чрез познаване и използване на този механизъм могат да се манипулират както животни, така и огромни маси от хора. За тяхно добро или не. Колкото е ценен живота на овните и свинете за нас заради самия им живот, толкова е ценен за природните закони и нашият, да не си правим илюзии. В край на краищата всичко се свежда до качествено месо и повечко мас.

Да се ограждаш със стени от всичко, което те плаши и да ги изписваш отвътре с розови картинки е безнадеждна работа. Ние живеем в ада и децата го виждат всеки ден, а смислени отговори не получават, затова не ги и търсят - от нас. Зад стените може да се режат глави, да се канибалства, да се търгува с органи и всякаква плът, да се търсят поводи за световни войни, геноциди, масови жертвоприношения и всичко това подсъзнателно да се одобрява, ако допринася за някакъв по-качествен „осигурен” живот за качествените хора. Които сме точно ние, които и да сме. Когато почина падре Пио, в новините цитираха едно негово изказване, че най-изцапани с кръв са ръцете на средната класа, дори тя да не си дава сметка за това. А може и да си дава. Под „средна класа” нямам предвид относителна материална осигуреност, а начин на мислене.

 

Звучи пак като теоретизиране, но не е и ще обясня защо. Понеже пак се заговори за фобии, аз не страдах от фобия към смъртта (по-скоро винаги се страхувам точно от живота и себеподобните си, както и всички останали, предполагам), а към кучета след инцидент, което за повечето хора без такъв проблем е празна работа. Стигнах дотам да не излизам никъде, а навън понякога изскачах на улицата сред колите, дори пред връхлитащ ТИР и имах късмета да не предизвикам катастрофи, само малки краткотрайни задръствания. „Свещените ми субективни чувства” ме караха понякога да си мисля, че ето на, ако трябва дори да поема вината за избиването на всички домашни и улични (домашно беше и освен мен изпохапа още 15 души за един месец), зли или кротки кучета, ще я поема, пък да става каквото ще. През същото време с рационалната си част бях наясно колко е ненормално да си го мисля. За да избавя себе си и света от собствената си увреда трябваше да направя нещо наглед срещу себе си, ако приемем, че фобията или страхът от кучета или каквото и да е, е част от мен.

 

 

 

Всеки един от нас живее там, където мисли, че живее.

Аз не живея нито в Ада, нито в Рая, а на Земята, а животът ми е такъв, какъвто съм си го направила.

 

Миналата есен и мен ме ухапа куче, известно време изпитвах страх да минавам покрай кучета, но бързо го преодолях.

Съжалявам, че си получила фобия към кучета, защото наистина е ужасно да не смееш да излезеш навън само поради факта, че улиците са пълни с тях.

 

 

Впрочем, по какви причини според теб хората изпадат в депресии и се самоубиват, от страх от смъртта ли? Не. Всички го правят заради привързаност към живота, невъзможност да осъществят нещо и т.н., просто е.

 

Причините да изпадне човек в депресия са твърде много, за да изброявам всички, но една от тях е воденето на разговори колко е страшно да се живее и че трябва да гледаме на смъртта като избавление от земния ад.

Такива мисли могат да накарат хора с по-лабилна психика да посегнат на живота си.

Според мен такива теми трябва да се обсъждат само в тесен кръг от хора със същите интереси, т.е. не тук.

 

Такова нещо като привързаност към живота не съществува, има само инстинкт за самосъхранение.

Да си привързан към близките си, приятелите, любимите животни е нещо съвсем нормално, не е нормално да не си привързан поне към едно живо същество.

Пристрастеностите са опасни.

 

За мен животът е безценен дар и човек трябва да се научи да го вижда от хубавата му страна, независимо от трудностите, които изпитва.

Всеки миг от живота трябва да се изживява пълноценно, защото никой не знае истината за това, съществува ли друг живот.

 

Приятен и ползотворен ден!

За един депресиран човек(визирам дълбока депресия, а не моментно състояние) няма тема, която да не може да го нарани.

По простата причина, че мисленето при депресираните е нелогично.

Депресията е психично разстройство и някои психолози смятат, че е "рожба на премълчаването" - на страховете, на проблемите, на чувствата...

И първото нещо, което човек може да направи е да "изследва" себе си, да говори за проблемите си. Нещо като превенция. Защото от депресия най-често страдат хората, които са по-затворени, с определено желание да се изолират, да премълчават,  да отричат проблема...

За един депресиран човек(визирам дълбока депресия, а не моментно състояние) няма тема, която да не може да го нарани.

По простата причина, че мисленето при депресираните е нелогично.

Депресията е психично разстройство и някои психолози смятат, че е "рожба на премълчаването" - на страховете, на проблемите, на чувствата...

И първото нещо, което човек може да направи е да "изследва" себе си, да говори за проблемите си. Нещо като превенция. Защото от депресия най-често страдат хората, които са по-затворени, с определено желание да се изолират, да премълчават,  да отричат проблема...

 

 

Да, за човек в депресия е много важно да говори за проблемите си и то с психотерапевт.

Споделянето със случайни хора може да задълбочи проблема.

Да, за човек в депресия е много важно да говори за проблемите си и то с психотерапевт.

Споделянето със случайни хора може да задълбочи проблема.

 

Щом си толкова сигурна...

Аз не съм. Съдейки по собствения си житейски опит - пренебрегването или умишленото завоалиране на такъв голям проблем, какъвто е смъртта, е в пъти по-разрушително от умерен, ясен поглед върху кръговрата в природата.

Ще си позволя един бърз поглед върху твоите теми, Мойричке, защото не разбирам позицията ти в момента... 

 

Загина актьорът Джулиано Джема

 

Почина журналистката Алис Крайчева

 

Автобус се взриви на летището в Бургас

 

Почина Леда Милева

 

Масово убийство на деца в САЩ

 

... достатъчно ми е до 5-а страница и както виждаш ти самата не щадиш депресираните на тема смърт, а критикуваш нас

Хайде нека не преиграваме, а?!

 

 

Колкото е ценен живота на овните и свинете за нас заради самия им живот, толкова е ценен за природните закони и нашият, да не си правим илюзии

 

Много точно казано и когато и ако изобщо бъде разбрано, нататък животът наистина става и по-лесен и в същото това време и по-ценен, което изглежда парадоксално, но е една от Истините.

Редактирано 16 октомври 201312 г. от Нел (преглед на промените)

 

Щом си толкова сигурна...

Аз не съм. Съдейки по собствения си житейски опит - пренебрегването или умишленото завоалиране на такъв голям проблем, какъвто е смъртта, е в пъти по-разрушително от умерен, ясен поглед върху кръговрата в природата.

Ще си позволя един бърз поглед върху твоите теми, Мойричке, защото не разбирам позицията ти в момента... 

 

Загина актьорът Джулиано Джема

 

Почина журналистката Алис Крайчева

 

Автобус се взриви на летището в Бургас

 

Почина Леда Милева

 

Масово убийство на деца в САЩ

 

... достатъчно ми е до 5-а страница и както виждаш ти самата не щадиш депресираните на тема смърт, а критикуваш нас

Хайде нека не преиграваме, а?!

 

 

 

 

Не съм се замисляла върху това, какви чувства ще предизвикат у някого тези теми, Нел...

За мен тези теми са просто тъжни новини, но ти си права, че едва ли за всички е така...

Ще се постарая занапред да не вкарвам никого в мисли за смъртта!

 

п.п. Нел, нима наистина приемаш изказването на лично мнение за критика?!

Причините да изпадне човек в депресия са твърде много, за да изброявам всички, но една от тях е воденето на разговори колко е страшно да се живее и че трябва да гледаме на смъртта като избавление от земния ад.

 

Пристрастеностите са опасни.

Много жалко, че възприемаш написаното дотук така изопачено, но нищо явно не може да се направи, автоматизмът на навиците е силен. Ти наистина живееш в света, в който смяташ, че живееш.

Между другото, в заглавието на темата не присъства думата "смърт" и пишем в раздел, чието име в превод на български трябва да означава "Наука за душата и душевно лечение".

 

Много точно казано и когато и ако изобщо бъде разбрано, нататък животът наистина става и по-лесен и в същото това време и по-ценен, което изглежда парадоксално, но е една от Истините.

Позволих си да го открадна направо от Гурджиев, но той го употребява в един много широк контекст, който няма как да представям тук, защото има опасност съвсем да възмутя някого. Той говори за капките от две реки, които някога са били една река; течението на едната ги носи към океана, на другата - в бездната. Казва, че е почти невъзможно капките от втората река да преминат към първата, но все пак, почти.

Много жалко, че възприемаш написаното дотук така изопачено, но нищо явно не може да се направи, автоматизмът на навиците е силен. Ти наистина живееш в света, в който смяташ, че живееш.

Между другото, в заглавието на темата не присъства думата "смърт" и пишем в раздел, чието име в превод на български трябва да означава "Наука за душата и душевно лечение".

 

 

 

Съжалявам, че се вмъкнах в тема, където не ми е мястото, нито бих желала да бъде.

Дерзайте и успех!

 

п.п. Ако занапред не ви хареса мое изказване или тема, ще ви бъда благодарна ако го докладвате своевременно.

Махленските разправии не са ми по вкуса.

ааааааааа уитнес,какъв е тоя душевен апокалипсис,дето се набутваш сама бе ,драга?.защо нечие страдание и тежък край,трябва да са възможно твои  в бъдеще. абе жена,преди време помня,че е едно погребение те извади от релси и дълго време не се мярка тука..сега пък болна роднина.ай стегни се моля ти се.защо се самопоканваш в ситуации ,които засягат други.ей,тоя гурджиев,са го копирали кокошо и ред други духовни кукувци

 

смени четивото с нещо по весело и докладвай духовния експеримент

 

Човек почти винаги се вкарва сам в разни "приключения" и в повечето случаи усилията да го изкараш от там не дават резултат, ако той сам не пожелае да се "самоизкара".

Човек почти винаги се вкарва сам в разни "приключения"

 

Няма да се съглася с това обобщение.

А онези, които са ощетени било по рождение, било след някоя житейска катастрофа и въпреки всичко се борят... те от кои са?

Както има хора, за които два сантиметра отрязана коса е върховна трагедия, така има и хора, които се грижат за болни близки или самите те са болни и успяват да успокоят дори уплашените си близки...

 

п.п. Нел, нима наистина приемаш изказването на лично мнение за критика?!

 

Така и не разбрах какво е личното ти мнение, Мойра. Първо не трябваше да пишем за смъртта, защото ще депресираме депресираните. После(след като разбра, че всъщност говорим за живота), се оказа, че отново депресираме депресираните. Които по твое обощение сами се вкарват в "приключение"

Последно какво ти е мнението за онзи напълно ясен поглед на всеки един от нас към това, че всичко в материята е преходно, включително и ние. Трябва ли да го имаме или не трябва?

Ще си позволя да цитирам Марк Аврелий - "Към себе си"(2-2) за илюстрация, че винаги е имало хора, които са мислели по тези въпроси.

 

"Това, което съм, е плът, дихание и ръководно начало. Остави книгите. Не се разсейвай повече. Нее позволено. Но презри плътта като човек, който вече умира. Тя е мръсна Кръв, кости, Крехка тъкан отсплитащи се сухожилия, вени и артерии. Забележи и диханието какво представлява-вятър, винаги нещоразлично, постоянно бълвано и наново поглъщано. Ръководното начало е третата ти съставка. Наследното обърни внимание. Възрастен си. Не го оставяй повече да робува и да бъде разигравано катомарионетка от егоистичните ти пориви. И не допускай да негодува срещу предопределеното и настоящето или да гледа с недоверие към бъдещето"

 

Човек почти винаги се вкарва сам в разни "приключения"

Няма да се съглася с това обобщение.

А онези, които са ощетени било по рождение, било след някоя житейска катастрофа и въпреки всичко се борят... те от кои са?

Както има хора, за които два сантиметра отрязана коса е върховна трагедия, така има и хора, които се грижат за болни близки или самите те са болни и успяват да успокоят дори уплашените си близки...

 

Не е обобщение, ако се прочете една дума, която този път съм удебелила и уголемила.

Майка ми почина от рак, почти всеки ден ми се налага да успокоявам някого.

 

Дотук.

Не е обобщение, ако се прочете една дума, която този път съм удебелила и уголемила.

Майка ми почина от рак, почти всеки ден ми се налага да успокоявам някого.

 

Дотук.

 

Мойра, много внимателно чета и много добре разбирам това, което чета. "Почти винаги" е фразата.   Което означава приблизително "с малки изключения". Проблемът не е в изключенията, нали разбираш? Това, че всички птици имат крила, не означава, че могат и да летят. Макар, че "почти всички" летят.

Няма проблем, пиши. На мен никога никой не ми пречи. Това е около петия отказ от писането по темата. Можем и още да преживеем.

Мойра, много внимателно чета и много добре разбирам това, което чета. "Почти винаги" е фразата.   Което означава приблизително "с малки изключения". Проблемът не е в изключенията, нали разбираш? Това, че всички птици имат крила, не означава, че могат и да летят. Макар, че "почти всички" летят.

Няма проблем, пиши. На мен никога никой не ми пречи. Това е около петия отказ от писането по темата. Можем и още да преживеем.

 

Нел, мога да се отказвам още толкова пъти, колкото е нужно, само и само за да не те лиша от една от малкото ти радости - че не държа на думата си.

Човек почти винаги се вкарва сам в разни "приключения" и в повечето случаи усилията да го изкараш от там не дават резултат, ако той сам не пожелае да се "самоизкара".

Аз не страдам заради това. Тя ще изкара най-много месец. Вече не ме мрази, нито пък е в състояние да ме мрази, макар че двайсет години искаше да ме удави в капка вода, както се казва. И на мен вече само ми е жал за нея, понякога иска някой да я хване за ръката както днес. Иска да яде само шоколад. Гледа ме в очите, както гледат бебетата - без притеснение. Аз също и това е добре, защото между нас нишките се скъсаха.

В какво мислите, че съм се вкарала, живея си живота. Не съм го избирала в бутик, както и повечето хора. Да прекратиш враждата си с един човек не е нещо лошо и си заслужава.

защо разбираме това едва накрая?защо накрая ,заменяме омразата с безразличие ?

Може би защото, враждата е реакция, отклик от множество сложни взаимоотношения. Комбинации от близост, разочарование, провалени двустранни очаквания. Вина, довеждаща до взаимни обвинения за всичко това.

Може да се напише цяла книга по едно описание. И все пак колкото и да е описано, се свежда до прости неща. Каквито всъщност са взаимоотношенията между хората и задължителната Е-реактивност, която ги съпътства. 

 

Колкото до омразата - другата страна на монетата на привличането, обичането, близостта. И всички тях, но с обратен знак. Омразата винаги е вид отмъщение - смътната идея че е нанесена болка, че боли, че са нанесени рани и психичната проекция извежда вътрешните бури във външен обект, който да събере събиращите се отвътре негативи, изкарвайки ги "навън". Ако по някакъв начин остане "отвътре" всичко това натрупващо се би смачкало личността, и като цяло омразата е вид защитен механизъм, който "разтоварва" негативизма от неговия автор. Без набелязване на "обект", върху който да се съберат и фокусират вътрешните негативни нишки, който са се привиди като "виновен (причина) за болката" няма как да протекат тия процеси. 

 

"Безразличието" е само част от общата схема на "развитие" която е вариант на протичане. Може да се получи сближаване, след омраза, те така или иначе са от един вид, просто са противоположни знаци. След прошка, след вглеждане, след някакъв тип провокирани съчувствие... Безразличието - като състояние често се асоциира като вид апатичност в отношение, демек като обратното на отношение. За мен и опита от наблюденията ми, това не е така. То е вид умора, едно "изхабяване" след силни и бурни е-отношения, задължително с голяма продължителност.

 

За мен - голяма част от Е-комплексите във взаимоотношенията, въпроса е чисто реактивен - и то е така за двете страни. Приема се априори, че възникването на емоционална реакция, от нея към чувства и състояния, е автоматизъм, който просто се проявява и си е нещо естествено.

Всъщност - ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ, НА КОИТО И ДА СА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕКЪСНЕ ВЗАИМНОСТТА (огледалността)  НА РЕАКЦИИТЕ, към които да са субекти.

 

Съвсем ясен и прост е извода - че които и да са транзакции между два субекта, особено в Е-СФЕРАТА, са задължително зависими според взаимността си. Ако се прекъсне веригата - дори и да е само от едната страна, другата остава без "огледало", без своя извор на "стимули", без които се проваля механизма на пораждането им. 

 

Веригата СТИМУЛ-РЕАКЦИЯ, особено в емоционалночувствената сфера между които и да са субекти, се затваря между тях и задължително стои ВЪТРЕ В ГЛАВАТА НА ВСЕКИ ОТ ТЯХ. Тя първо се играе отвътре, чак след това се "кръстосват" проекциите, за да се получи задължителната взаимна зависимост. И стимулите вече от такива, които са само отвътре, се разиграват между двете звена, образувайки взаимни стимул-реакции, едни на други.

 

В някакъв смисъл, поради факта, че основата се разиграва вътре в самия психичен свят на СУБЕКТА, дори и да е лишен от "външен" образ, от който да получава стимулите си за "емоционална игра", той ще създаде такъв вътре в себе си. И дори останал сам на себе си, той ще разиграва в главата си "филма" от който той самия има потребност, изразявайки по този начин нуждата си от проекции, чрез които да компенсира своите вътрешни дефицити. Нещо повече - съвсем просто е заключението - че във всички форми на отношения на този етап, всеки СУБЕКТ разполага и разиграва в главата си образи на другите СУБЕКТИ, с които той взаимодейства. И всъщност парадокса е, че всеки субект, разпознава, разполага и разиграва играта вътре в себе си. Единственото което прави тази негова вътрешна игра да се проектира и навън от него, сред другите субекти, е свойството резонанс и явленията които го съпътстват.

 

Наблюдението на всичко това - в движението и динамиката в която то се разиграва на всички нива в битието, между които и да са негови членове - за известно време ми беше изключително интересно и съм отдал няколко години за неговото изучаване - както вътре в мен, така и в социалната среда сред която живея.

Е-битието на който и да е човек, няма никаква мистерия, нито какъвто и да е неразбираем елемент. Характерната ирационалност, всъщност е само привидна. Всъщност емоциите, чувствата и изживяванията на тяхната основа, са съвсем познаваеми механизми, които се формират на сравнително прости основни положения. Многобройните нюанси, всъщност не са чак толкова много. И като цяло може да се изведе прост модел и от него структура на взаимодействията.

 

За да е налице възможност за изучаване, наблюдения, изводи и обобщения, обаче е нужно нещо в СУБЕКТА да е "отвън" сферата, която да изучи. В смисъл - ако човек е тясно сраснат с ЕМОЦИОНАЛНАТА СИ СФЕРА и по нея той е реализирал своята идентификация (както най-често се получава), няма как да се получи изучаване.

От друга страна - много хора с ментални изразени качества, не са в състояние да проникнат в своята Е-сфера, и оттам - на същата в "другите". При всички случаи липсва едно вътрешно качество, за което често пиша на различни места, не само във форума на КАЛДАТА. Наричам го АВТОРЕФЛЕКСИЯ... но това е за друга тема.

Редактирано 17 октомври 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Колкото до омразата - другата страна на монетата на привличането, обичането, близостта. И всички тях, но с обратен знак. Омразата винаги е вид отмъщение - смътната идея че е нанесена болка, че боли, че са нанесени рани и психичната проекция извежда вътрешните бури във външен обект, който да събере събиращите се отвътре негативи, изкарвайки ги "навън". Ако по някакъв начин остане "отвътре" всичко това натрупващо се би смачкало личността, и като цяло омразата е вид защитен механизъм, който "разтоварва" негативизма от неговия автор. Без набелязване на "обект", върху който да се съберат и фокусират вътрешните негативни нишки, който са се привиди като "виновен (причина) за болката" няма как да протекат тия процеси. 

 

"Безразличието" е само част от общата схема на "развитие" която е вариант на протичане. Може да се получи сближаване, след омраза, те така или иначе са от един вид, просто са противоположни знаци. След прошка, след вглеждане, след някакъв тип провокирани съчувствие... Безразличието - като състояние често се асоциира като вид апатичност в отношение, демек като обратното на отношение. За мен и опита от наблюденията ми, това не е така. То е вид умора, едно "изхабяване" след силни и бурни е-отношения, задължително с голяма продължителност.

 

 

Съгласна съм с това, което казваш с едно особено мнение.

Смятам безразличието за изключително здравословно за субекта и не задължително преходно, по една съвсем проста причина-ако субектът е дстатъчно зрял, ще задържи на този етап и така обич-омраза ще са в равновесие, тъй като е известно, че и двете в апогей са силно разрушителни за всяка личност. Още повече, че безразличието в никакъв случай не е липса на отношение, а е просто липса на емоция. Това е "висш пилотаж" и го умеят само и единствено хора, които добре познават своите емоционални светове.

 

 

защо разбираме това едва накрая?защо накрая ,заменяме омразата с безразличие ?

 

Заради "себе"-то, Валка.

 

 

Нел, мога да се отказвам още толкова пъти, колкото е нужно, само и само за да не те лиша от една от малкото ти радости - че не държа на думата си.

 

Ех, Мойре-е-е... много си далеч от моите малки радости, но те уверявам, че те не са свързани нито с чуждите, нито с личните ми слабости. Благодаря все пак за опита да опишеш моя емоция през твоя екран.

Редактирано 17 октомври 201312 г. от Нел (преглед на промените)

От постовете става ясно , че изходната ви позиция е еднаква или в голяма степен подобна .

Ако преразгледате общата си изходна позиция , че : 

"...Всеки един от нас живее там, където мисли, че живее..(цитат)."    (невярно)

на :

"Всеки живее там където живее , а не там където си мисли че живее !"   (вярно)

тогава бихте могли да видите как всяко нещо само , от само себе си си отива на мястото .

От позицията от която сега изхождате , каквото и да наредите след нея , то винаги ще ви отведе някъде другаде , а не там където живеете !

Защото на тази основа :

" ...Човек почти винаги се вкарва сам в разни "приключения" и в повечето случаи усилията да го изкараш от там не дават резултат, ако той сам не пожелае да се "самоизкара"...(цитат)."    (вярно)

В следствие на това , поради вътрешна убеденост в невярна изходна позиция , се появяват различните несъответстващи на действителността психични отклонения......Дори всичко следващо само по себе си да е вярно - друго нещо което не винаги се случва....

 

Пък който иска да се прави на интересен преиначавайки нещата - негова си работа . Само после да не се сърди , когато му кажат че говори глупости...

 

...поради същата причина и Гурджиев е със съмнителна стойност... 

Редактирано 17 октомври 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

 Още повече, че безразличието в никакъв случай не е липса на отношение, а е просто липса на емоция. Това е "висш пилотаж" и го умеят само и единствено хора, които добре познават своите емоционални светове.

Сега... не че не разбирам написаното и твоята гледна точка, но за "протокола" бих добавил нещо с цел изясняване.

 

Цялата Е-сфера в човека всъщност е основата на отношението на самия СУБЕКТ спрямо средата сред която живее, на нивото на психичното му отражение.

 

Цялата Е-СФЕРА е психичен израз на проявата на вътрешните ни импулси на привличане или отблъскване към нещо, спрямо собственото битие. Задължително, за да е налице израз, проява на отношение, е нужно да има стимул, който да се приеме и въз основа на него да се породи "РЕАКЦИЯ". Тук е въпроса - за тялото, на нивото на физиологията - е първосигнална рефлекторна реакция. На нивото на психиката - поява и развитие на същото, но вече ЕМОЦИОНАЛНО обагрено. Първичните 5 емоциии са точен психичен израз на първосигналните рефлекторни реакции - просто на нова плоскост. От тях - вторичните емоции, вече са комбинации от първичните. Наслагването и обогатяването на психичните компоненти, паметовите записи, влиянието на допълнителни дялове в мозъка, пораждат възможността първично проявените емоции да прераснат в чувства. Допълнителното им "оцветяване", комбиниране, добавяне и обогатяване поражда цялостния комплекс от явления, които аз обединявам с думичката ИЗЖИВЯВАНЕ. Избрах думичката неслучайно - защото крайния ефект е толкова значим за повечето човешки същества, че понятието ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ замества самото физиологично битие. И започва да доминира целия психичен свят. ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ - пре-живот, както и семантичното ПРЕЖИВЯНЕ - наново дъвчене, смилане - така и ПРЕЖИВЯВАНЕ - е пре-живеене - битие чрез вътрешно конструирано ЖИВЕЕНЕ. В човешките същества на нивото на сегашното съществуване, това е формата им на битие - вътрешно конструираното, чрез изключителни комплекси от психични механизми, процеси и взаимодействията им.

 

Цялата Е-СФЕРА е основана на изключително простия принцип на ДУАЛНОСТТА - непородена емоционална съпътстваща, сред народното разбиране е най-често БЕЗРАЗЛИЧИЕ. А щом е налице емоционалност, задължително то е основано на знаци + или -. "Нулата" в емоцията, се спряга най-често като БЕЗРАЗЛИЧИЕ. Тя се явява сред народното разбиране като ОТСЪСТВИЕ НА ОТНОШЕНИЕ, понеже емоционалното е толкова разпространено, че е станало мяра, мерило и отправна точка за всички процеси и явления сред хората.

 

Твоето разбиране за "безразличието", изразено в горните ти заключителни думи, е вече съвсем друго явление. Ти разглеждаш вече отношения, които надхвърлят емоционалните процеси. За мен, в моя вътрешен речник, това са ниво на отношения между хората, които наричам "отношения на по-високо ниво". Това не е висш пилотаж, поне за мен. За мен, това са именно естествените и присъщи взаимодействия. Разбира се, това идва от моята вътрешна същност, в която емоционалния ми свят е малката част от мен.

 

Простия пример, от общо към конкретното,  е представянето на понятията "ВРЪЗКА" и "КОНТАКТ"

Всички знаят що е това "ВРЪЗКА" - особено е популярно именно в проявата си като междуполови взаимоотношения. идва от ВРЪЗВАМ, ВЪЖЕ, предполага обвързване, не просто като взаимност, а нещо много повече. Наличието на емоционално ниво в това взаимодействие е задължително и именно то определя нивото на общите взаимодействия. Самата идея за ВРЪЗКАТА е предпоставена от задължителното за нея изживяване за вътрешна незавършеност, която да се компенсира от външен обект и той да изиграе ролята на запълване и завършване. Това е силен изначален импулс, който се поражда напълно несъзнателно, но той провокира отношения на непрекъснати взаимни изисквания, чрез кръстосаните проекции на примерни отношения между "двама". Дали ще е  на ниво родители-деца, или ще е на ниво мъж-жена... всички отношения имат обща основа, която е сравнително проста като модел...

 

Ниво на взаимодействие, които излизат извън периметъра на емоциите и взаимното обвързване, обобщавам с понятието "КОНТАКТ".  Приоритета при него е самия човек, отделния човек. Възможността му да работи по собственото си завършване, намирането на собствените си "празнини", рани, наследствени атавизми... го правят да е значително по-самостоятелен и с това повече независим от външни фактори. Взаимодействията между повече самостоятелни хора, дава значително повече свободно пространство сред тях. Още повече че по принцип такова "пространство" е много широко. Нивото на взаимните "изисквания" е ниско, до изчезващо и това прави уникални взаимодействията в такава форма на общуване и взаимен обмен...

 

Много добре разбирам, че идеята за взаимодействия тип КОНТАКТ влизат в противоречие с повечето хора, които никога не са допускали че е възможно да съществуват отношения на друго ниво, освен тяхното. И че за тях, формата да го отхвърлят е обявяването на това през всякакви етикети - от негативни, до "невъзможни". Спрямо тях, отношенията тип КОНТАКТ са отрицание на битието им, такова, каквото е. С идеята че те са просто обекти, които реагират на света, такъв, какъвто стига до тях. Това са реактивните хора, и цялото им битие е основано на реакции, провокирани от стимули, които след едно ниво на предварително натрупване сами произвеждат, след това - реагират, а после всяка реакция всъщност е стимул за следваща реакция... И така - се самозатваря в кръг и се самоподдържа илюзията в която се влиза.