----------------------------------------------------------------------------

„Говорили сме вече достатъчно за смисъла на израза „да се родиш”. Това се отнася до началото на новия ръст на същността, към началото на формирането на индивидуалността, началото на появяването на неделимия Аз.

 

„Но за да достигне това състояние или поне да започне неговото достигане, човек трябва да умре, т.е. да се освободи от хилядите дребни привързаности и отъждествявания, удържащи го в положението, в което се намира. Той е привързан към всичко в своя живот – към своето въображение, към глупостта, даже към страданията; възможно е именно към тях да е привързан повече от всичко друго. Той трябва да се освободи от тези привързаности. Привързаността към нещата, отъждествяването с нещата съхранява живи вътре в човека хиляди безполезни „аз”. Тези „аз” трябва да умрат, за да се роди голямото Аз. Но как да ги заставиш да умрат? Те не желаят да умират. И точно тук на помощ идва възможността за пробуждане. Да се пробудиш, значи да осъзнаеш своето нищожество, т.е. да осъзнаеш пълната си и абсолютна механичност, пълната си и абсолютна безпомощност. Не е достатъчно да се разбере това философски, на думи. Необходимо е всичко да се разбере с ясни, прости и конкретни факти от собствения живот. Когато човек започне да познава себе си, той ще види в себе си много неща, които ще го доведат до ужас. Докато човек не се е ужасил от себе си, той не знае нищо за себе си. Но ето човекът вижда в себе си нещо, което предизвиква в него ужас. Той решава да отхвърли това качество, да го прекрати, да му сложи край. Обаче колкото и усилия да предприема, чувства, че не е в състояние да направи нищо, и всичко си остава такова, каквото е било. Тук той вижда своето безсилие, своята безпомощност, своето нищожество. Или пък, започвайки да опознава себе си, човекът вижда, че няма нищо собствено и всичко, което е смятал за свое – възгледите, мислите, убежденията, вкусовете, навиците, даже заблудите и пороците – всичко това не му принадлежи, а се е сформирало благодарение на подражанието или е било заимствано отнякъде в готов вид. Разбрал това, човек осъзнава своето нищожеството. Осъзнавайки нищожеството си, човек вижда себе си такъв, какъвто е наистина, и трябва да запомни този факт и да не го забравя нито за секунда, нито за миг.

 

„Не помня кой първи забеляза, че приятелите ни са започнали да смятат, че се променяме към по-лошо, станали сме по-малко интересни от преди; казваха ни, че ставаме безцветни, сякаш увяхваме, че губим предишната си непосредственост и възприемчивост, превръщаме се в „машини”, не мислим и не чувстваме оригинално, а просто повтаряме като папагали, каквото чуваме от Гурджиев.

 

Гурджиев много се смя, докато му разказвахме.

 

– Почакайте, ще става още по-зле – каза той – Разбирате ли какво означава това в действителност? Означава, че сте престанали да лъжете; най-малкото, вие не сте в състояние да лъжете толкова интересно, колкото по-рано. За интересен човек е смятан онзи, който лъже добре.

 

А вие сте започнали да се срамувате от лъжата. Вече сте способни да признаете пред себе си, че съществува нещо, което не знаете или не разбирате, и не сте способни да разговаряте така, сякаш знаете всичко за всичко. Това и означава, че сте станали по-малко интересни и оригинални и, както казват те, не толкова възприемчиви. Така че сега ще успеете да разберете какъв сорт хора са вашите приятели. От своя страна, те ви съжаляват. По своему те са прави. Вие вече сте започнали да умирате. (Той подчерта тази дума.) До пълната смърт все още е далече, обаче някакво количество глупост вече е излязло от  вас. Вие вече не сте в състояние да мамите себе си толкова искрено, както сте го правили по-рано. Почувствали сте вкуса на истината.”

... 

Аз-а не трябва да се унищожава , не трябва да се убива !

Аз-а трябва да се развива ! Да осъзнава себе си ! Да осъзнава собствената си незначителност.

 

Незначителен не значи нищожество , не значи без никакво значение !

Незначителен значи да виждаш безбройните и безкрайни неща сравнявайки се с тях.

Така както 1 е незначително спрямо 1000 , а 1000 - спрямо 1000000 . Също както 1 млн. спрямо безкрайността пък е съвсем незначителен , нищо че е 1 млн. .....

И виждайки ги да се съобразяваш с тях , точно защото си незначителен !

 

Това не значи да изпадаш в ужас !

Значи да видиш хоризонтите пред себе , да разкриеш собствените си възможности за развитие.....

И да ги реализираш в живота....

 

Това в никакъв случай не е скука , безразличие , безвремие....

Това осъзнаване не значи : 

        "...че губим предишната си непосредственост и възприемчивост, превръщаме се в „машини”, не мислим и не чувстваме оригинално, а просто повтаряме като папагали, каквото чуваме от Гурджиев...."

Значи точно обратното !

Редактирано 18 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Никога не си осъзнавал собствената си незначителност ....щеше по друг начин да мислиш и проявяваш. 

Сравненията са неизбежни !

Ти може би прочете, но пак не достигна до теб, че една и съща думичка ЗНАЧИТЕЛНОСТ има за мен условно "две" разбирания - за теб само едно.

Заради това я разделих на ЗНАЧИТЕЛНОСТ и ЗНАЧИМОСТ, в опит да ти подскажа нещо. Ама няма кой да чете внимателно - караш си според ролята си и това е най-важно за теб.  Затова коментирах че тук хората не четат внимателно, нито са внимателни и сериозни в писането си, ангажирани главно в своите си филми да консонират. Тук никой не говори с "живия човек". Едно че самия той не може да се възприеме "на живо", в риълтайминг. И друго - че форума предлага възможност за отложена комуникация и тромавостта от нея, предполага голяма възможност всеки да си остане сред собствения си филм. И докато чете, и докато пише. Това е заместваща комуникация - индиректна, но няма как да се осъзнае. Няма и от кого.

 

Сравненията са неизбежни, но не са единствената възможност, щом се овладее прийома да се реализират динамични сравнявания чрез система от адаптивни отправни точки. Естествено това е изключително сложно и именно изисква осъзнаване - върху целия процес, а не само фокуса да е в резултата от сравняването по една единствена отправна точка. Пък нека тя била и колективно приета като "правилна". Но няма как да е "единствена". Удобно е да се ползва, да. Но за някои става тесничка и ограничена. И минават някъде отвъд нея.

Всякакви сравнявания между границата "оттук" и "отвъд", са напълно неадекватни, а понеже за теб такава граница въобще не съществува и всичко е опростено и единично, продължаваш да настояваш какъв ти изглеждам и кой съм аз през твоите очи. И между другото - за теб аз съм това, което ти ме интерпретираш. И си прав в това. Това е механизма ти, и никога не съм настоявал че бил лош или добър. Но за да изразя нещо оттатък, използвам единствено възможния за този контекст, за това място, за сред тия пишещи, сравнението между ТУК и ОТВЪД. Неадекватно е и понякога ми е смешно колко е ограничаващо, но няма друго средство, което поне мъничко да е по-адекватно. И това е единственото, което от ваша страна оприличавате на надменност и на надувка и се борите с ОТРИЧАНЕ, АСИМИЛАЦИЯ или НЕГЛИЖИРАНЕ (3 от най-разпространените похвата в защитните консониращи действия).

 

Естествено че всички са заети да доказват вътрешния си филм - за едни е крепост, за други - разграден двор, за трети свещен храм. Това е приоритет за всяка личност - в определен етап, задължителното за нея НАРАСТВАНЕ и ДОКАЗВАНЕ, УТВЪРЖДАВАНЕ. Най-веселото е, че точно така се поражда и първите "кокичета" на зараждащата се индивидуалност, така, че този етап - на личностното утвърждаване - е в накакъв смисъл предпоставя и полага основите на зараждащата се индивидуализация. След това постепенно личността започва да се изчерпва и напълно естествен става прехода към индивидуалност и нейното нарастване. След нея следват други етапи, но това е съвсем друга бира, за други пиещи. Това е въпроса - че каквито и думи да говори и да се пишат за Гурджиев, няма как да се прескочат етапите. Това на никой не може да ви научи, нито че е налична технология за това. Докато личността  е във фаза на нарастване и утвърждаване, няма друга възможност. 

 

Евала правя на двете жени, че дори и спонтанно или... заради каквото и да е, намериха куража да открехнат вътрешния си свят през буквичките. Тук мъжете не им стиска да го направят. И по принцип никъде сред форумите не е прието да се прави. Наричат го разкриване, разголване... и то с такива думички, на които предварително е закачен негативен уклон, на нежелание. Разбира се - има места дето хората се разкриват, но не и осъзнато. Когато е осмислено, когато се прави сериозно, задълбочено, е чудесна практика, без да се налага да се практикуват близко- или далеко-източни "техники". Разработил съм в практиката си серия от тактики и прийоми за промяна на нагласите в разкриването. Не случайно това е една от най-старите техники за осъзнаване, и се е ползвала през всички исторически и георгафски точки.

Редактирано 19 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

....   

Писано , писано , писано......

"Тук" и "отвъд".

Ти си (всеки от нас) "тук" .

Мислейки си че си "отвъд" , представяйки се като някой "отвъд" ставаш смешен .

Смешен - защото "отвъд" е немислимо . Немислимо е защото е недостъпно .

Недостъпно е защото е "отвъд".

Ако беше достъпно щеше да е "тук" и в краен случай на границата между "тук" и "отвъд".

Никой не е "отвъд" ! И не може да е !

 Всички сме в кюпа , както се казва !  

Можеш само да застанеш на границата , лекичко и внимателно да надничаш "отвъд". Но не и да си "отвъд" . Това твоето "отвъд" не те прави велик .

 

Сега да раздвижим нещата .

Твоята граница може да е малко по-нататък , но не е толкова , че да си "отвъд" . Все си в зоната на мрака.

Може там където ние предполагаме ти да познайваш повечко , но от там нататък и ти предполагаш , не знаеш.

Това е достатъчно да решим твоята значимост. Има я , но не колкото си въобразяваш .

Не ти решаваш за себе си ! Това никой не го интересува ...

Това за теб е малко . Искаш повече да си "за мен и само за мен" . Още детството си не си надживял , но акъли раздаваш...

Схващаш ли - на жив марсианец се правиш ! Пък то си е карнавал ! Даже и да си жив марсианец..... ....

За това пуснах клипа в пост 235 . Сравни се с това което той показва. Той може да ти помогне да осъзнаеш своята незначителност ! ....

Редактирано 19 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

  Харесвам обикновени хора, без претенции, естествени и добри. (нещо не мога да се оправя с цитатите - Дакини)

 

Няма такъв филм, няма такива хора, или са голяма рядкост. Всички хора са необикновени и това е най-естественото ни състояние. Всеки стърчи сред собствената си империя, ако ще да е империя от руини с разкъртени от бомби градове. Каквито в края си изглеждат всички империи. Ти си имаш своята, аз моята, Рамус, веселякът бай Чечи и така нататък.

 

 

Аз виждам нещата наобратно. Всеки човек е обикновен, естествен и добър, но дълги години ни обучават как да бъдем специални, претенциозни и зли. Колко е важно да сме уникални, но задължително придружено с някакъв светъл пример…След време забравяме, че някога, много отдавна, сме били естествени и не ни е било необходимо да сме нещо или някой. Започваме да вярваме, че неестественото е нашата същност, дори се учим да играем и експериментираме с най-различни модели на същности, надграждаме ги, затвърждаваме ги, защитаваме ги, но до един момент. До един момент, в който някоя среща или събитие не ни раздруса и не ни припомни нещо забравено. Тогава светът в главите ни започва да се преобръща или да се руши - пясъчните замъци се сриват - често му казват кризата на средната възраст, но процесът може да започне много по-рано.

Аз виждам нещата наобратно. Всеки човек е обикновен, естествен и добър, но дълги години ни обучават как да бъдем специални, претенциозни и зли. Колко е важно да сме уникални, но задължително придружено с някакъв светъл пример…След време забравяме, че някога, много отдавна, сме били естествени и не ни е било необходимо да сме нещо или някой. Започваме да вярваме, че неестественото е нашата същност, дори се учим да играем и експериментираме с най-различни модели на същности, надграждаме ги, затвърждаваме ги, защитаваме ги, но до един момент. До един момент, в който някоя среща или събитие не ни раздруса и не ни припомни нещо забравено. Тогава светът в главите ни започва да се преобръща или да се руши - пясъчните замъци се сриват - често му казват кризата на средната възраст, но процесът може да започне много по-рано.

 

Е, той примера, дори и личен да е, не трябва да е "прави като мен", а трябва да е "гледай какво правя и преценявай дали да бъдеш като мен".

 

Ако лишиш детето от отговорността да преценява, срещаш трудности с него.

 Пък ти си нагла Скица... И аз се шегувам.

И така нататък. Виждаш ли колко много думи са ти необходими, вместо да кажеш нещо такова, чийто смисъл е същия:

 

всеки, всеки е владетел на древна империя

с брегове от въображение,

вкаменени легенди и сенки.

.....

Ти как видя че смисъла на двата типа "думи" е същия?

Аз съм ментална натура. С понятията ми може да се работи и мен работата ми с тях и чрез тях ме интересува.

С поезията не може да се работи - символната част е просто комбинации от изразни метафори. Да, те са следи на изразяващия се с тях - нещо си негово. Но и това да е - за мен думите ми са отпечатъка на живота ми. Ден подир ден.

 

Това, което за теб било "същия смисъл", за мен няма нищо общо с това, което изразявам. Това, което си инерпретирала е консониране, филтриране, просто го аналогизираш през собствената си призма. Оставил съм много повече структурирано  и систематизирано познание в думите си, отколкото в три стиха, които просто обобщават, но нищо не казват. Ако няма четящ, който да го запълни със смисъла си, тия думи са нищо. И това е типичен проблем относно символните алегории и метафори и другите словесни похвати, на които е израз поезията.

 

И накрая - само да кажа, че въпросния, който е стъкмил това условно триредие, никой няма да разбере точно какво е имал предвид. Възможно е той да е бил в подходящо настроение, или емоция, или типичните "проблясъци" при поредните емоционални пиянства, дори и депресивни кризи.

Цялата магия е именно в четящия го...

 

С поезията е възможно да се реализира "докосване" - тук въпроса е относно интерпретативни и асоциативни процеси и флуктуациите им. Но те са от пиков характер. И се конституират чрез психични проекции.

 

С познанието - е въпрос на съзнание. То е процес, то е построение, с развитие. Поезията е като вятъра - низ от мигновени докосвания и отлитат.

Редактирано 20 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Цялата магия е именно в четящия го...

Ех, Рамус, защо ми е да споря с теб за поезията защо е, какво е и на кого служи. Ти сам си си отговорил, че ако няма четящ, няма и кой да придаде смисъл. За неграмотния съдържанието на всички книги е еднакво, различават се само по материалните си качества. За родения без слух всички мелодии са, може би, също еднакви, а за лишения от усет за неопределимото нещо, наречено поезия, всяко писачество в подобна форма е поезия. Явлението трябва да е старо като света.

 

С поезията е възможно да се реализира "докосване" - тук въпроса е относно интерпретативни и асоциативни процеси и флуктуациите им. Но те са от пиков характер. И се конституират чрез психични проекции.

 

Щом на теб ти е по-удобно да "работиш" с фрази, стъкмени с нужда и без нужда главно от учени чужди думи, добре... Мен, честно казано, понякога ме мързи да си ги превеждам. Постоянно забравям някои от тях какво означават, защото дълготрайната памет е свързана с емоционалните отпечатъци, не знам дали си наясно за това. Затова според мен се заблуждаваш, както и мнозина от твоя "ментален" тип, че "поезията е като вятъра - низ от мигновени докосвания и отлитат." Точно обратното е. Всичко, което те докосне по този начин остава, а другото е като вятър и отлита. Впрочем, защо използваш такива метафори, да не си в депресия?

 

Възможно е той да е бил в подходящо настроение, или емоция, или типичните "проблясъци" при поредните емоционални пиянства, дори и депресивни кризи.

Цялата магия е именно в четящия го...

 

С поезията е възможно да се реализира "докосване" - тук въпроса е относно интерпретативни и асоциативни процеси и флуктуациите им. Но те са от пиков характер. И се конституират чрез психични проекции.

 

С познанието - е въпрос на съзнание. То е процес, то е построение, с развитие. Поезията е като вятъра - низ от мигновени докосвания и отлитат.

Трябва да се прави разлика между съзнание и психични функции. Фактически без самосъзнание, т.е. без осъзнаване на собственото присъствие, нашето "съзнание" си остава в кавички, просто самозаблуда. От която по правило не остават спомени, защото е състояние на "буден сън". Може да се провери.

И, чак пък депресивни кризи... Аз не пиша в състояние на депресивна криза. Нито под въздействие на алкохол. Творческият процес е много стабилно упражнение в концентрация и медитация, съзнанието е на съвсем друг режим понякога... Донякъде, разбира се.

 

 

Аз виждам нещата наобратно. Всеки човек е обикновен, естествен и добър, но дълги години ни обучават как да бъдем специални, претенциозни и зли. Колко е важно да сме уникални, но задължително придружено с някакъв светъл пример…След време забравяме, че някога, много отдавна, сме били естествени и не ни е било необходимо да сме нещо или някой. Започваме да вярваме, че неестественото е нашата същност, дори се учим да играем и експериментираме с най-различни модели на същности, надграждаме ги, затвърждаваме ги, защитаваме ги, но до един момент. До един момент, в който някоя среща или събитие не ни раздруса и не ни припомни нещо забравено. Тогава светът в главите ни започва да се преобръща или да се руши - пясъчните замъци се сриват - често му казват кризата на средната възраст, но процесът може да започне много по-рано.

Може би не наобратно, а наполовина. Да оставим настрана, че другите също са жертви на системата, както се казва, и че "из род в потомство..." - предаваме си сънищата, недъзите, неврозите и така нататък.

Не е достатъчно да се каже, че всеки е естествено добър. Всеки е естествено добър и естествено зъл... И още много други двойки качества. В нас има всичко и всичко е в нас, от най-високото до най-низкото, в различна комбинация у всеки, проявено като някакъв тип - всичко от този Космос. И то е разпиляно, неосъзнато, необработено, докато не се появи работник на полето. Иначе, най-често, нивата буренясва и добрите семена загиват или си стоят в земята.

Ние сме естествено добри с които са добри към нас и естествено враждебни към враждебните към нас. Не сме като слънцето, което свети над добри и лоши.

Нали не ви притеснявам, като пускам дълги текстове, не е подкана някой да ги чете непременно; така и така си ги превеждам, понеже ми действа добре понякога, и ги пускам в темата.

 

П. Д. Успенски, от „Психология на възможната еволюция на човека”

 

 

-------------------------------------------------

Сега трябва да се върнем към разглеждането на центровете, вниманието и самоспомнянето, тъй като те се явяват единствените средства за разбиране.

 

Покрай подразделянето на две части, положителна и отрицателна, които както виждаме, не са тъждествени в различните центрове, всеки от четирите центъра се разделя на три части. Тези три части съответстват на самото определение на центровете. Първата част е „механична”, включваща в себе си двигателните инстинктивни начала или едно от тях е доминиращо; втората част е „емоционална”, третата – „интелектуална”. Следващата диаграма показва положението на частите в интелектуалния център. Центърът е разделен на положителна и отрицателна част; всяка от тези две части се дели на още три части. По такъв начин, интелектуалният център се състои от шест части.

 

Всяка от тези шест части на свой ред се подразделя на три части: механична, емоционална и интелектуална. Но за това подразделяне ще стане дума малко по-късно, с изключение на една – механичната част на интелектуалния център, за която ще поговорим сега.

 

Делението на центъра на три части е много просто. Механичната част работи почти автоматично; тя не изисква никакво внимание. Но именно затова тя не може да се приспособява към променящите се обстоятелства, тя не „мисли” и продължава да работи така, както е работила до промяната на обстоятелствата.

 

В интелектуалния център механичната част включва в себе си цялата работа по регистрацията на впечатленията, спомените и асоциациите. И това е всичко, с което тя трябва да се занимава в нормално състояние, докато останалите части изпълняват своята работа.

 

Тя никога не трябва да отговаря на въпроси, адресирани до целия център, не трябва да се старае да решава проблемите му, нищо не трябва да решава. За съжаление, при сегашното действително положение тя винаги е готова да взема решения и да отговаря на въпроси от всякакъв род, да отговаря тясно, ограничено, с клишета, жаргонни изрази, партийни лозунги. Всички те, наред с много други елементи на обичайните ни реакции, представляват работа на механичната част на интелектуалния център.

 

Тази част има свое название: „формиращ апарат” („форматиращ”, „формосъдържащ”) или „формиращ център”. Много хора, особено хората №1, т.е. преобладаващата част от човечеството, целия си живот живеят с единия формиращ апарат, не засягайки даже другите части на интелектуалния център. За всички непосредствени жизнени нужди, за възприемане и отговор на влиянията А, за изопачаването и отхвърлянето на влиянията С, формиращият апарат е напълно достатъчен.

 

„Формиращото мислене” винаги може да се разпознае лесно. Например, формиращият център умее да брои само до две. Той винаги всичко дели на две: „болшевизъм и фашизъм”, „работници и буржоа”, „пролетарии и капиталисти” и т.н. Ние сме задължени на формиращото мислене за повечето съвременни модни думички и фрази, лозунги и, покрай тях – за всички сегашни популярни теории. Навярно може да се каже, че във всички времена популярните теории се явяват формиращи.

 

Емоционалната част на интелектуалния център се състои основно от така наречените интелектуални емоции, т.е. желаниeто да знаеш, да разбираш, удовлетворението от знанието, неудовлетворението от незнанието, радостта от откритията и т.н., макар че все пак те всички могат да се проявяват на различни нива.

 

Работата на емоционалната част изисква цялото внимание, но намирайки се в тази част на центъра, вниманието не се нуждае от никакви усилия. То се привлича и удържа от самия предмет, много често посредством отъждествяването, наричано обикновено „интерес”, „ентусиазъм”, „страст”, „преклонение”.

 

Интелектуалната част на интелектуалния център включва в себе се способност за творчество, съзидание, изобретяване и откривателство. Тя не може да работи без внимание, но в тази част на центъра вниманието трябва да се контролира и съхранява с усилие на волята.

 

Такъв е главният критерий при изучаването на частите на центровете. Подхождайки към тях от гледна точка на вниманието, веднага ще научим в коя част на центъра се намираме. Когато внимание няма или е блуждаещо внимание, ние се намираме в механичната част; когато вниманието се притегля от предмета на наблюдение или размишление и се удържа по този начин, то ние сме в емоционалната част; когато вниманието се контролира и удържа върху предмета с усилие на волята, сме в интелектуалната част.

 

В същото време този метод показва как да се задействат интелектуалните части на центровете. Наблюдавайки вниманието и стараейки се да го контролираме, ние се принуждаваме да работим с интелектуалната част на центровете – същият принцип се отнася в равна степен към всички центрове, макар че не е лесно за нас да отделим интелектуалните части в другите центрове, например в интелектуалната част на инстинктивния център, където работата протича без внимание, което можем да възприемем или контролираме.

 

Да вземем емоционалния център. Сега не говоря за отрицателните емоции.

 

Да разгледаме само разделението на центъра на три части: механична, емоционална и интелектуална.

 

Механичната част съдържа най-евтиния престорен хумор и смешното в най-грубия смисъл, любов към възбуждащото, към всякакви зрелища, външния блясък, сантименталността, да обичаш да бъдеш в тълпата и да бъдеш част от тълпата; влечение към емоциите на тълпата от всякакъв род и към пълно разтваряне в низшите полуживотински емоции: жестокост, егоизъм, страхливост, завист, ревност и т. под.

 

Емоционалната част може силно да се различава в различните хора. Тя може да включва в себе си чувството за хумор или смешното, също както и религиозни, естетически, морални емоции, и в този случай да води към пробуждане на съвестта. Но в случай на отъждествяване тя може да бъде и съвсем друга: иронична, саркастична, насмешлива, жестока, упорита, злобна, ревнива – само че не на толкова примитивно ниво като механичната част.

 

Интелектуалната част на емоционалния център съдържа силата на художественото творчество (в това ѝ помагат интелектуалните части на двигателния и инстинктивния центрове). В случаите, в които интелектуалните части на двигателния и инстинктивния центрове, които са необходими за проявяването на творческата способност, са недостатъчно образовани или не съответстват в нивото си на развитие, тя може да се прояви в сънищата. С това се обясняват красотата и художествеността на съновиденията у хора, малкохудожествени във всичко останало.

 

Интелектуалната част на емоционалния център е също така и главното местопребиваване на магнетичния център*. Имам предвид, че ако магнетичният център съществува само в интелектуалния център или в емоционалната част на емоционалния център, тогава той ще е недостатъчно силен и ефективен, винаги предразположен към грешки и неуспех. Но интелектуалната част на емоционалния център, когато е напълно развита и работи с пълната си сила, представлява път към висшите центрове**

 

В двигателния център механичната част е автоматична. Към нея се отнасят всички автоматични движения, наричани на обичайния език „инстинктивни”; принадлежи ѝ също така подражанието, имитационната способност, играеща толкова голяма роля в живота.

 

Емоционалната част на двигателния център е свързана основно с удоволствието от движението. Любовта към спорта, игрите нормално трябва да принадлежи на тази част на двигателния център, но когато с нея се смесват отъждествяване и други емоции, то тази любов към спорта много рядко се намира в нея, и в повечето случаи любовта към спорта пребивава в двигателните части на интелектуалния и емоционалния център.

 

Интелектуалната част на двигателния център представлява много важен и много интересен инструмент. На когото някога му се е случвало да изпълни добре някоя физическа работа, знае, че всеки вид работа изисква множество изобретения. За всичко, което се прави, е нужно да се изобретяват свои собствени, макар и най-незначителни методи. Тези изобретения са дело на интелектуалната част на двигателния център, както и много други човешки изобретения, свързани с неговата работа. Умението за подражаване по своя воля на гласа, интонациите, жестовете на други хора, владяно от актьорите, също принадлежи на интелектуалната част на двигателния център; но на висшите и на-добри стадии в нея се намесва работата на интелектуалната част на емоционалния център.

 

Работата на инстинктивния център е много добре скрита от нас. Ние познаваме истински, т.е. чувстваме и можем да наблюдаваме, само частта, завеждаща усещанията и емоциите.

 

Механичната част включва привичните усещания, които ние, по правило, въобще не забелязваме, но които служат за основа на други усещания; тя включва също така инстинктивните движения в правилния смисъл на тази дума, т.е. всички вътрешни движения, такива като циркулацията на кръвта, движението на храната в организма, вътрешните и външни рефлекси.

 

Интелектуалната част е много голяма и изключително важна. В състояние на самосъзнание или при приближаване към него може да се встъпи в контакт с интелектуалната част на инстинктивния център и много да се научи от нея по отношение на функционирането на машината и нейните възможности. Интелектуалната част на инстинктивния център – това е умът, стоящ зад цялата работа на организма, който е съвършено различен от интелектуалния ум.

 

Изучаването на частите на центровете и специалните им функции изисква определено ниво на самопомнене. Без да помним себе си, не можем достатъчно дълго да наблюдаваме или да почувстваме достатъчно ясно разликата във функциите, принадлежащи на различните части на различните центрове.

 

Изучаването на вниманието по-добре от каквото и да е показва частите на центровете, но изучаването на вниманието освен това се нуждае от определена степен на Самопомнене.

 

Много скоро ще осъзнаете, че цялата ви работа над себе си е свързана със самоспомнянето и че без него тя не може да протича успешно, самопомненето е частично пробуждане или начало на пробуждането. Това е естествено – и би трябвало да е абсолютно ясно – никаква работа не се извършва насън.

 

 

--------------------------------

*Думата “център” в случая няма същото значение като при другите центрове; магнетичен център означава силна и постоянна група интереси в личността, формирана от влияния тип Б – религия, наука, философия, изкуство – които провеждат влиянията тип С, или влияния от вътрешния съзнателен кръг на човечеството към големия външен кръг, към механичното или спящото, човечество.

 

**Т.нар. в системата висш емоционален център и висш интелектуален център, свързани съответно с третото и четвъртото състояния на съзнанието – самосъзнанието и обективното съзнание. „Докато не се намираме в тези състояния на съзнание, ние не можем да изучаваме тези функции или да експериментираме с тях, и знаем за тях единствено опосредствано от онези, които са ги достигали, изпитвали са ги.”

Редактирано 22 ноември 201411 г. от witness (преглед на промените)

 

Може би не наобратно, а наполовина. Да оставим настрана, че другите също са жертви на системата, както се казва, и че "из род в потомство..." - предаваме си сънищата, недъзите, неврозите и така нататък.

Не е достатъчно да се каже, че всеки е естествено добър. Всеки е естествено добър и естествено зъл... И още много други двойки качества. В нас има всичко и всичко е в нас, от най-високото до най-низкото, в различна комбинация у всеки, проявено като някакъв тип - всичко от този Космос. И то е разпиляно, неосъзнато, необработено, докато не се появи работник на полето. Иначе, най-често, нивата буренясва и добрите семена загиват или си стоят в земята.

Ние сме естествено добри с които са добри към нас и естествено враждебни към враждебните към нас. Не сме като слънцето, което свети над добри и лоши.

 

Злобата не е вродена, а е винаги придобита, Уит. Злобата е емоционална реакция на нещо си. Докато добротата не е емоция. Раждаме се добри - аз зли бебета не съм виждала. 

Злобата не е вродена, а е винаги придобита, Уит. Злобата е емоционална реакция на нещо си. Докато добротата не е емоция. Раждаме се добри - аз зли бебета не съм виждала. 

Бебето все още е табула раза, няма достатъчно впечатления, които да сравнява. А зли котета? Хайде нека са ужасени. Много е трудно да се справиш такова нещо.

Нищо не може да се придобие отвън, ако няма съответствие в теб, което да му отговори. Просто е невъзможно, не виждам как иначе е възможно да придобиваме впечатления.

 

  В нас има всичко и всичко е в нас, от най-високото до най-низкото, в различна комбинация у всеки, проявено като някакъв тип - всичко от този Космос. 

Доброто и злото са относителни.

 

Иначе ще излезе, че съществува обективна истина, което е абсурд.

Относителен абсурд де.

Доброто и злото са относителни.

 

Иначе ще излезе, че съществува обективна истина, което е абсурд.

Относителен абсурд де.

По хоризонтала всичко е относително и не съществува само по себе си, по вертикала не съществува друго, освен истина. Това е битието и думата това си означава - нещо съществуващо, което Е.

Бебето все още е табула раза, няма достатъчно впечатления, които да сравнява. А зли котета? Хайде нека са ужасени. Много е трудно да се справиш такова нещо.

Нищо не може да се придобие отвън, ако няма съответствие в теб, което да му отговори. Просто е невъзможно, не виждам как иначе е възможно да придобиваме впечатления.

 

Инстикта за самосъхранение не е зло. Повечето животни не убиват за кеф. Зло е, когато убиваш за кеф, а не за да оцелееш. И да, аз съм убедена, че всичко се придобива - всяка една "негативна" наша мисъл и проява не е плод на изначалната ни доброта, а на много натрупана психична болка, която е довела до изкривяване на възприятията, от там на мислите и чувствата. Това са точно несъответствия, някои от които се лекуват успешно, а други не…

По хоризонтала всичко е относително и не съществува само по себе си, по вертикала не съществува друго, освен истина. Това е битието и думата това си означава - нещо съществуващо, което Е.

 

А небитието, него какво го правим. 

 

Какво е хоризонтала ? А какво е вертикала ?

По хоризонтала всичко е относително и не съществува само по себе си, по вертикала не съществува друго, освен истина. Това е битието и думата това си означава - нещо съществуващо, което Е.

 

Интересна асоциация със символиката на кръста. 

А небитието, него какво го правим. 

 

Какво е хоризонтала ? А какво е вертикала ?

 

 

Добре, ако минало и бъдеще са илюзия и само настоящето е това, което е, защо в настоящето има нагоре и надолу. Какво символизират те. Ако нагоре е битието, а надолу небитието, значи все пак и небитие има. А ако няма нагоре и надолу и всичко е в една точка и светът е ментален, тогава менталните концепции са битието и небитието, крайното и безкрайното, противоречивото и непротиворечивото.

Добре, ако минало и бъдеще са илюзия и само настоящето е това, което е, защо в настоящето има нагоре и надолу.

Добър въпрос. И още нещо. Настоящето какво е? Момент, който има определена продължителност ли? Ако е така е делим и отново попадаме в безкрайна регресия, както е забелязал още Августин Блаженни, а и много други преди и след него.

И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. Битие 28:12

 

Три замечания.

(1) Рабочая задача касается вертикальной линии. Жизненная задача касается

горизонтальной линии. Человек может достичь своей жизненной цели. (Когда это происходит, то человек обычно находится в замешательстве и не знает, что делать).

Величайшая формулировка рабочей цели находится в Евангелиях, где говорится:

«Ищите же прежде Царства Божия и правды Его, и это все приложится вам». (Матф., 6, 33) Царство Небесное находится над человеком — не в будущем времени, а сейчас. Это определенное состояние человека, которое достигается внутренне, и поэтому говорится, что оно «внутрь вас есть».

Все учение Евангелий касается Царства Небесного — т.е. цель в том, чтобы подняться по вертикальной линии. Здесь находится возможность для человека стать сознательным, и в этом заключен тайный смысл человека — т.е. он может подняться по вертикальной шкале. Человек находится там, где он находится на вертикальной шкале, и это определяет его жизнь. Но он может изменить свое положение во Вселенной. Жизнь не содержит неисчерпаемого смысла, а вертикальная линия представляет собой неисчерпаемый смысл, поэтому «вертикальная цель» никогда не может быть завершена в отличие от «жизненной цели».

(2) Вертикальная линия представляет собой линию трансформации, и она под прямым углом пересекает линию Времени, которая является линиейизменения.

Это требует пояснения. Линия трансформации находится под прямым углом относительно Линии изменения. Вы все знаете, что Время — это изменение. Ничто во Времени не остается неизменным — даже горы изменяются. Но это изменение, относящееся ко Времени, не является трансформацией. Ход Времени не трансформирует вещь. Ход времени изменяет ее, переделывает ее, заставляет ее, например, разрушаться или изнашиваться. Все вещи стареют во Времени. Но это не трансформация. Трансформация не находится на горизонтальной линии, а является необходимостью на вертикальной линии.

В этой Работе термин «изменение бытия» в конечном итоге означает «трансформацию бытия». Но для того, чтобы произошла трансформации даже в малой степени, должно произойти много изменений во Времени. Должно измениться внутреннее устройство человека — т.е. низшие центры человека должны быть подготовлены через работу, прежде чем их смогут достигнуть влияния из высших центров. Силы трансформации действуют со стороны вертикальной линии. Они действуют на «субстанции», которые находятся на горизонтальной линии во Времени. Если эти субстанции в подходящем состоянии, т.е. если их качество, количество и устройство в порядке, то происходит трансформация. Приведем пример:

----------------------------------------

и т.н. Понеже диаграмата я извадих от "Психологическите коментари... " на д-р Морис Никол.

Може да си представим линиите подвижни, но линията на битието, т.е. линията на трансформацията, не е момент във времето, а състояние, качество на знание или ниво на разбиране. При човека то може да се издигне по скалата на битието, защото не е завършен, докато, например, при животните не е така - и е логично да нямат възможност, понеже не са способни да се самоосъзнаят и да извършат съзнателно усилие.

16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. 17 И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

 

Може също да вземем предвид, че времето, "ходът на времето" е субективно преживяване... По такъв начин неговият ход зависи от "нивото" по линията на битие, на което се намира съзнанието. Ние самите като организми или същества, би трябвало да сме съвкупност от различни "ходове на времето". Един за атомите, друг за различните видове клетки и т.н. Съвкупност от различни космоси със свое време и световъзприятие. Къде обаче се намира самият човек, е друг въпрос.

Редактирано 25 ноември 201411 г. от witness (преглед на промените)

Скепс, не ти ли е хрумвало, че "още от Августин блажени" има твърде много недомислици по отношение на понятието "момент". И че когато се говори за "съзнание" се използва понятието "време" именно спрямо него. Като се добавят основните положения, че самото понятие ВРЕМЕ е просто концепция, нужна на съзнанието.

 

Между другото, "размишленията относно ВРЕМЕТО", включително и тия, които често цитираш относно "закъснението спрямо осъзнаването на самия "миг" са изключително елементарни и са просто недомислена версия на построения от типа "апориите на Зенон".

 

Понякога ми е странно, че всичко, което толкова си чел и си възприел за "научно", вярно, правилно и "достатъчно истинно", само защото зад него стоят етикети на социални авторитети, ти самия не можеш да го осмислиш самостоятелно и критично. Вероятно е трудно, най-вече, защото всички "критерии", мерки и отправни точки за такова мислене, се изнасят в рамките на самите размишления. По този начин възприемащия ги остава затворен в тях - в смисъл те предварително формират границата на "мисленето", като задават параметрите, опорните моменти на сравняването и формират "модела" за същото.

 

Толкова ли е трудно да се забележат условните ограничаващи "негативи" относно готовите възприети постановки, подавани през социалните канали. И не е нужно просто да се отрекат - така или иначе това са прозорци към света - комбинирано рафинирано познание. Въпроса е бил винаги не в прозорците - а това, че "прозорците" са вид очила. И какъвто е "прозореца" това се и "вижда" през него.

=================

Между другото, Използвам ника на Скепс, само условно. Вижда се, че Уит прави същото - цитат след цитат. Размишления на някой си, за нещо си, относно неговото си. И това толкова е пропило битието...

Компромиса да се комбинират множество "прозорци" носи същото ниво, което е и на самия компромис. И не решава въпроса за ограничението по същество. Защото всички прозорци са точно това - огледала на гледащия през тях, към... себе си.

 

Какво да види към себе си, субект, който му трябва винаги нещо, през което да "гледа".

Нима винаги очила са нужни.

Нима винаги е важно да се предпостави нещо за опорно и после целия живот на Живеещия е да валидира предварително приетото, само и само да "докаже" че е истината, която му е потребна...?

Редактирано 26 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.....Толкова ли е трудно да се забележат условните ограничаващи....

Очевидно е , че е трудно !

Много е трудно забили поглед в пъпа си , да се огледаме и видим какво в същност се случва около нас......

 

Т.е. че си има обективно време (хайде по картинно да го наречем космическо  ) течащо вън и независимо от нас , по неговите си закони на изменение и развитие . И ние в пълно съответствие с него  - щем или не щем!...

 

А всичко друго не е време като време !

То усещане за време в собственото си съзнание , субективно време , времето което преживяваме вътре в себе си и в пълна зависимост от самите нас - т.е. е твърде произволно и  разтегливо като явление , и като понятие за него.

Тук можете да пътувате във времето - към спомените си или към мечтите.... ! 

Можете и да се местите в пространството за "нула" време ....!

Но само вътре  в собственото си въображение....! 

 

Ясно става , че поне от време на време трябва да си сверяваме "часовника" с обективно течащото време...

Редактирано 26 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Господ не носи часовник. 

 

Апориите на Зенон, според мен са пример, символ, а не недомислица. Апориите на Зенон ги разбирам така:

 

Те са коректно изведени следствия по правилата на класическата логика от изглеждащи за очевидни истини. Оказва се обаче, че следствията изглеждат абсурдни. Изводите са следните:

 

1. Очевидните истини не са очевидни истини.

2. Класическата логика държи ума в рамките на приетите за верни истини.

3. Тъй като никой не знае абсолютната истина, ако такава съществува, всяка една истина, колкото и очевидна да е тя, неизбежно води до абсурди, подобни на тези в апориите на Зенон.

Господ не носи часовник. 

 

Апориите на Зенон, според мен са пример, символ, а не недомислица. Апориите на Зенон ги разбирам така:

 

Те са коректно изведени следствия по правилата на класическата логика от изглеждащи за очевидни истини. Оказва се обаче, че следствията изглеждат абсурдни. Изводите са следните:

 

1. Очевидните истини не са очевидни истини.

2. Класическата логика държи ума в рамките на приетите за верни истини.

3. Тъй като никой не знае абсолютната истина, ако такава съществува, всяка една истина, колкото и очевидна да е тя, неизбежно води до абсурди, подобни на тези в апориите на Зенон.

Апорийте на Зенон са недостъпни за твоето мислене.

Най-меко казано са НЕкоректни като начин на мислене.....иначе казано са чиста заблуда граничеща с измама. За това и водят до абсурди...както се случва за повечето хора от хиляди години насам....

И тъкмо защото по този начин на мислене се стига до абсурд , това доказва неделимостта на време от пространство....В същност това е доказателството на Зенон за неверността на този начин на мислене - това е искал да направи и го е направил по гениален начин ....

Не се напъвай излишно ! Следствията от това са ясни .....

https://www.kaldata.com/forums/topic/221624-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/?view=findpost&p=2801380

Редактирано 26 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Апориите на Зенон не са заблуда. Там всичко е ясно. 

 

Да има хора, които са неосъзнати и се опитват да докажат нещо по някакъв начин. Но това не е нищо повече от неосъзнатост, срещу която са и съставени самите апории. 

 

Идеята е, че всяко доказано нещо, в крайна сметка е изведено от истини, които така или иначе водят до абсурди, като тези в апориите. Зенон ясно показва, че мисленето не се състои в опити за доказване на базата на опорни точки, а в осъзнаването на смисъла на самите опорни точки.