Апориите на Зенон, според мен са пример, символ, а не недомислица. Апориите на Зенон ги разбирам така:

 

Те са коректно изведени следствия по правилата на класическата логика от изглеждащи за очевидни истини. Оказва се обаче, че следствията изглеждат абсурдни. Изводите са следните:

Моля, за малко по-внимателен прочит. Не съм писал никъде че апориите на Зенон са недомислица. И след като не съм го писал, защо по този начин е прочетено и след това е направен и съответния коментар.

 

Апориите на Зенон са пример за въвеждане на цял набор условности, пък били те  чрез логика, в рамките на предварителна картина, създадена от тия условности. Следствията от това могат да са всякакви - и да, спрямо възприетото като "правилно" може да изглежда и абсурдно. Но може да е абсурдно само две построения. А всяко описние, в собствените си рамки то е логично, точно и адекватно.

 

Апориите на ЗЕНОН за мен, освен всичко друго, са пример за описателност на условия, в рамките на предварително съставени дефиниции. И с това е пример че която и да е система от описания, е със същите "ограничения". Тя може и е адекватна само в собствените си рамки. В тях тя е направена да е безупречна, защото самите критерии за адекватност са ограничени в рамките на самото описание. От гледна точка на своето "отвътре" описанието е адекватно. От гледна точка на други въвеждания на параметри, на други описания... то е абсурдно, в зависимост от разликите в параметрите и описанията.

 

Именно това е ценното - в рамките на толкова малко условно описание, се осъществява пример за "завършеност", само защото било "логично". А всъщност е абсурд, спрямо друга описателна система.

 

С предишните си думи фокусирах в изказа на нещо просто - повечето хора са взряни и фокусирани в огледалото и изображението му. А всъщност ключа към всичко е ОГЛЕЖДАЩИЯ СЕ. Всичко се върти около няколко прости зависимости. Същото аналогично е  като модел в рамките на самото човешко мислене - сравнителния процес, между опорен модел и постъпваща информация. Ключа към всичко на изхода на системата от процеси е именно МОДЕЛА по който се сравнява, а не постъпващата информация. Въпроса е, че след като за субекта не е ясен целия механизъм, той е фиксиран на простата зависимост, че входната информация корелира с "изхода" от неговото сравняване. ОПОРНИЯ МОДЕЛ, който иначе играе ключовата и определяща роля, е невидим. И като такъв - не може да се включи в "схемата". Докато го няма в нея - схемата е една. Ако се включи - цялата предишна схема генерално се променя - качествено...

 

С казаното в предишните думи, отправих условно послание към всички, които са взели целия си ментален и информационен багаж чрез приемане на готово знание, идващо през социалния им живот. Не го отричам, защото това е израз на наивност. Само казвам, че заедно със социалния опит се възприемат и критериите с които той е "правилен" и е "истина". Идва това накуп, в комплект. По този начин се "затваря" описанието, в свои рамки. Неговата функция вече не е просто да е информационен багаж, а е вече много повече, защото са налице психични специфични процеси, които обикновените мислители, не взимат предвид. А ги оставят някъде в зоната на някакъв "здрач", и целия си живот само ги надграждат, доказвайки непрекъснато колко те са правилни, верни, точни... и приемат това да е техния отразителен психичен периметър.

Не критикувам това, само напомням че всеки затварящ описателен процес, се води поради потребност на субектите да се самозатварят. Докато те са в описанието, на тях не им изглежда така. Но когато условия, факти или наблюдения и размишления, са насочени към самите постаменти, основи, фундаменти на описанието - се откриват и неговите ограничения.

 

Това е за мен символа на "апориите на Зенон".

За мен, пледирането за "истината" в рамките на определено описание, е наивност. Но на повечето хора това им е потребно, от това имат нужда и това ще ги мотивира да го правят. Затова са толкова важни явления като вярата и идеологиите - защото чрез тях се реализират базови психични потребни условия. А повечето субекти не са способни да го забележат.

 

През цялото време на участието ми в този форум,  изучавам къде, сред какво, как, доколко всеки един от вас опитва да задържи "света" си, чрез описанието си за него. И как и доколко, понеже е важно за толкова много хора, те са постигнали взаимна договореност и компромис, кое описание трябва да се счита за вярно и да се опише подходящо, за да е адекватно на описаното. По този начин се въвежда координатна система от социума, в самата личност, която се взаимообсързва и обособява според координатната социална система.

 

Всичко това има етапен характер и като такъв е неизбежност. Не съм рупор на ничия версия на описание. Опита на тия думи е само условен. Интересуват ме в чисто индивидуален план за механизмите на взаимовръзките между субектите и описанията им, ролята, значението, динамиката, появата, развитието във "времето"... Това са просто част от конкретиката на интересите ми. Затова често изглежда че критикувам различни възгледи, които определени личности защитават като свои. А всъщност през цялото време напомням за ограничението на който и да е възглед, описание, идеология, като вярвания и убеждения - които и да са, каквито и да са...

Редактирано 26 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Извинявам се. 

.....През цялото време на участието ми в този форум,  изучавам къде, сред какво, как, доколко всеки един от вас опитва да задържи "света" си, чрез описанието си за него. И как и доколко, понеже е важно за толкова много хора, те са постигнали взаимна договореност и компромис, кое описание трябва да се счита за вярно и да се опише подходящо, за да е адекватно на описаното.

Това с пълна сила важи и за теб , но за разлика от другите те праща на никъде...

 

(свързано с горния ми пост , че ми трябваше време да го намеря)

Това дали някой си го спомня още , ако въобще го е чел и осмислил :

https://www.kaldata.com/forums/topic/221624-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/?view=findpost&p=2801380

Това ако не е заблуда граничеща с измама - здраве му кажи !

Съзнателно или в пълно безсъзнание , както се казва - скриват ти топката (времето и пространството)....!

Вместо да гледаш цял филм , натрапват ти само един кадър от него (или пък само афиша) . Пък ти си мисли , че си видял целия филм....

Всичко това е напълно достъпно за мислене и нямаш никакви основания да лишаваш хората от опорните им точки на мислене ! Това правиш ти !

Вместо това , опитай да ги обогатяваш....!

Редактирано 26 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Това с пълна сила важи и за теб , но за разлика от другите те праща на никъде...

 

(свързано с горния ми пост , че ми трябваше време да го намеря)

Това дали някой си го спомня още , ако въобще го е чел и осмислил :

https://www.kaldata.com/forums/topic/221624-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/?view=findpost&p=2801380

Това ако не е заблуда граничеща с измама - здраве му кажи !

Съзнателно или в пълно безсъзнание , както се казва - скриват ти топката (времето и пространството)....!

Вместо да гледаш цял филм , натрапват ти само един кадър от него (или пък само афиша) . Пък ти си мисли , че си видял целия филм....

 

 

Ето, това е пример по учебник, за неразбиране на смисъла и духа на апориите. 

 

Смисълът на апориите е да покажат нагледно, с примери (а не да докажат, опазил господ) смисълът на доказването и доказателствата. Не тяхната полезност и вредност, защото и те са доказуеми в определени контексти, а техният смисъл, в най широкото понятие за смисъл. Смисълът на безсмислието и безсмислието на смисъла им.

 

Те са символ. Примери. Коани. Подходът, показващ стремеж за доказването или опровергаването им, говори за неосъзнатост и неправилен възглед.

Ето, това е пример по учебник, за неразбиране на смисъла и духа на апориите. 

 

Смисълът на апориите е да покажат нагледно, с примери (а не да докажат, опазил господ) смисълът на доказването и доказателствата. Не тяхната полезност и вредност, защото и те са доказуеми в определени контексти, а техният смисъл, в най широкото понятие за смисъл. Смисълът на безсмислието и безсмислието на смисъла им.

 

Те са символ. Примери. Коани. Подходът, показващ стремеж за доказването или опровергаването им, говори за неосъзнатост и неправилен възглед.

Приказвай си.....луд умора няма !

Вместо да си седнеш на задника , да попрочетеш това-онова и да го обмислиш....

На мен си ми ясен ! 

И на Рамус си му ясен.....и на Скепсис също.....то на кого ли не - да не забърквам и дамите....!

Редактирано 26 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

.....луд умора няма !

 

 

Така е...

Това с пълна сила важи и за теб , но за разлика от другите те праща на никъде...

Съзнателно или в пълно безсъзнание , както се казва - скриват ти топката (времето и пространството)....!

Вместо да гледаш цял филм , натрапват ти само един кадър от него (или пък само афиша) . Пък ти си мисли , че си видял целия филм....

Всичко това е напълно достъпно за мислене и нямаш никакви основания да лишаваш хората от опорните им точки на мислене ! Това правиш ти !

да, важи с пълна сила и за мен. И понеже го изучавам в себе си как е, като част от по-общата картина изучавам как е и при другите хора - така и така живея сред тях.

 

Няма никакъв смисъл да се държиш с мен като ментален съветник и през цялото време да ме описваш как ти изглеждам.

Съвсем просто е, че надграждането и обогатяването на опорните точки не влияе на предварителната кула която те са изградили. Ти с все сила си се вкопчил в това, сякаш е въпрос на живот и смърт и дори се представяш като говорител на ":хората" и спасител от тоя ментален тиквеник, дето през цялото време им дърпал вкопчените пръсти от истинските основи на живота, света, вселената и човека.

 

Няма смисъл през цялото време да обясняваш колко твоето обяснение за света е правилно. И че през него всички останали имат слабости. Цялата работа е в твоето и това че се опитваш да го играеш на спасител, говорител и изявител на истината е обикновен психичен процес. Израз на психичните си потребности. Но твоите не са единствени. Ти не си целия свят. Договорите с всички останали, сред които сте приели света да е "някакъв" също не са целия свят.

 

През цялото време си се поставил като рупор и защитник на нищо друго, освен на собствената ти версия на описание, с която си се идентифицирал. И с това участваш непрекъснато и сред всички коментари - единно, неизменно - сякаш си като навита плоча. Не гледаш, не мислиш, дори не четеш внимателно, сбърка няколко пъти кой на кого пише, какво има предвид, защо го пише, ти си водиш твоя театър и си гледаш твоите си думи... Не разбираш нищо от психичния свят, приравняваш всичко през една обикновена материалистична призма и образованието ти сред нея. Заради това за мен си точния пример за типичното за възрастовите процеси, зацикляне към основите. Освен всичко и типична везна - удобството (през погледа на известното, вече описаното, направеното, изпълненото, изреченото, наученото, възприетото) преди всичко.

 

Няма смисъл да внушаваш през цялото време своя сценарий. След две прочитания на два твои коментара, ти вече си казал основното и всички останали думи са само вариации на същата тема. Житейския ти опит е нищо и силната ти мотивация да го оставиш на всяка цена е обречен, просто защото същия опит, вече го имат повечето от твоето поколение. И всички те са се провалят в стремежа си да го оставят сякаш е нещо абсолютно, вместо нещо повече от една консолидираща вяра, подпряна от информационно подбрани откъси, служещи за опора на вярата. 

 

Как искаш да те послуша някой, след като ти самия не си сложил нищо свое, нямаш свой отпечатък, нямаш нещо различно... Това, което правиш, го правят всички с тая вяра - със същите потребности, нужди и стремежи. Послужила е, валидирате я, добре, но все някога тя се изживява. Идват други времена, идват други хора. Идват други вери в описания, с други информационни и идейни подпирачки. Ти оставаш някъде сред миналото... Някъде в "историята" на всичко това. Минало и заминало - както всичко друго, както всички други. И не пиша всичко това с негативизъм, а като нещо просто, ясно и естествено.

....

Посочих истината (моята , но и на други) за твоето присъствие тук :

 

       - Съзнателно , целенасочено и последователно лишаваш хората от опорните им точки на                    мислене! За целите на твоите експерименти !

 

И им гледаш сеира !

Без самият ти да си вярваш особено на това което пишеш....!

Сам ти си го пишеш 1:1 не един и два пъти - ако искаш мога и да те цитирам , защото писаното остава!

Това се нарича ограбване на личности ! Стремеж към тяхното разрушаване.....

Психо-вампиризъм за теб е силно казано ! Не ти достига интелект ! Пък и подход нямаш.... 

На мен поне , такива елементарни схеми не ми минават !

Опитах по весел и забавен начин ! Не приемаш !

Налага се тогава някой да ти издърпа ушите и да те плясва по дупето от време на време - вампирчето ми то на батко !....  

И ти грейна задника на месечина....!

Чудесно се вижда .....всичко твое....за това нервничиш по-горе! 

(Моля , другите да ме извинят за подхода !)

Редактирано 26 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

ми сигнализирай "органите" за моето престъпление към личностите, тогава.

Да ми гледат задника, пък било и на месечина. Като това им остава нека гледат.

 

Толкова си елементарен на моменти - нима е толкова трудно да разбереш че не е възможно да се отнеме на някого опорните му точки.

Нима не виждаш по теб самия, по другите, колко им са важни за живота им. Това е и моята провокация към тях - използвам тяхните изложения, средства, език, изказ и израз и въвеждам нещо подобно на апориите на зенон сред техните готови стъкмени картини на света.

 

Вижда се лесно колко е важно за всеки човек неговата обяснителна схема на света. И че за него тя не е схема, а е самия свят. Тя е самия него, всичко сред което той е приел да съществува.

Няма на света условие, което "отвън" да отнеме опорните точки на някого. Нито групово. Дори в света се вижда ясно, че критиката на една група към обяснителната схема на другата, е само и единствено заради налагането на собствената. Никоя група не й стиска да остави собствената схема, вяра, при положение, че схемата е придобила ролята на битие за личностите. Че те черпят и са поставили на нея собственото си съществуване...

 

Няма на света сила, която да "отнема опорните точки". Те са въведени и ги има, защото групата и личностите имат нужда от тях. Докато имат нужда, докато са в такъв етап - ще има всичко, което на тях им е потребно. Ако го няма - ще си го измислят, ще го въведат - точно това, което им трябва. Ако го израстнат, ще го сменят с това, което ще пасва на конкретиката им... и т.н.

 

Че "това била твоя истина" ( и на някои други). А за мен твоята истина е обикновена вяра. Днес я има, утре я няма.

И моята истина - също е обикновена вяра. Вяра има, докато има нужда от нея. Вяра - в най-широк смисъл, а не в конкретиката на смяната на обект на вярването.

За мен, която и да е истина, е въпрос на етапност, на преходност. Която и да е идеология, които и да са убеждения. Сам в живота си смених няколко "комплекта от тях" и дори и така стигнах до тяхните ограничения. И видях че нищо не ми донесоха - нещо повече, винаги идваше момент в който започват да ми пречат. Така, че вярвах и бях убеден и аз в "истината". После - станаха няколко "истини" и се налагаше да ги осъвместявам, защото все още вярвах в натрапения модел за "ЕДНАТА ИСТИНА"... обективна, абсолютна...  

 

Всички "истини" са единствено въпрос на етапност, и с това е преходни. Ясно е и защо която и да е "религия" толкова настоява да има нейна "истина". Защото хората идентифицирани по тия "истини" имат нужда да са такива. И както хората определят "истините", така и истините определят личностите - двустранна взаимозависимост с едновременна обратна връзка на всяко звено, спрямо другото.

 

За теб това не е така. И дори е ясно защо няма как да е така, и защо на теб ти трябва точно тази "истина" с която си възпитан и си я взел, да е "истинската истина". И толкова си вкопчен в нея.

 

Не те критикувам, нито искам каквото и да е. Не се занимавам с твоята координатна система, по която мериш себе си и света си. Тя си е твоя и твоя ще си остане. Щом ти самия не си опрял до нейните ограничения, значи е без значение за мен.

Като имаш толкова силен напор, не ме чети или си продължавай както досега. Всъщност ми помагаш с поведението си, през цялото време. Нагаждаш театъра си и точките на това нагаждане, чертаят "кривата" ти на периметъра на защитната ти активност и реакции. Но в това нагаждане имаш много слаба линия на адаптивност, изменчивост. Това е извора на повторенията, подчертаванията, удебеляванията, позоваването, примерите... дори изказа, понятийната ти система...

....Не те критикувам....

Ти не можеш да ме критикуваш !

Най-малкото защото не знаеш що е това критика !

Можеш само да критикарстваш ! Ей така - празни приказки без покритие ! Фантасмагории за някакви твои си преживявания..... мъдрувания един вид !

Редактирано 26 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

  Без самият ти да си вярваш особено на това което пишеш....!

това е единственото което си осъзнал адекватно. Сеира не ме интересува въобще - него го няма никъде сред мотивите ми.

 

Не вярвам на нищо от това, което пиша.

Не вярвам на нищо и на никого. Не ми е потребно. Не разбрах как и откога стана така. Не ме интересува истината, нито вярата в нея.

Почти нищо от това, което си говорите не се съотнася до мен. Или ако - само до някакъв ограничен смисъл. Нищо от която и да е вяра не ме изразява, нито от която и да е система от убеждения и идеи. И когато се случи невнимателно и несъзнателно да се отразя през някоя от социалните податки, винаги е било за удобство.

Така, че - да, ползвам социалните, заради живота ми сред социума. Изучавам как са, защо са, зараждането, възникването, развитието им - заради човека.

 

Мен човека ме интересува. Това го пиша сигурно за стотен път. Не ме интересува бай стефчо, нито филанкишиев, нито румен - тях квото ги интересува те си го пишат, изразяват, отразяват се през него. Аз - квото ми е по мен - също.

Редактирано 26 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.....Не вярвам на нищо и на никого. Не ми е потребно.....

Ако предположим , че си човека който описваш , това е поредният ти опит да лишиш хората от опорните им точки на мислене ! И продължавайки предположението - правиш го от безхаберие !

Вярваш !

И още как вярваш ! При теб повечето е религия . И ако издържиш до края на поста , може и да го разбереш .

Вярваш само в себе си , което те ограничава като съзнание и личност ......!

Но още не го знаеш ! 

Разбирането идва след това .....

И ти е потребно !

Вярата е половината от теб самия , присъща и неотменна част от всяко , което и да е то съзнание и личност!

Дали ти е необходимо е друг въпрос , въпрос на възможности .

За една възможност ти е необходима вяра (и религия) , за друга възможност - знания (и наука) . При трета възможност - по-често и двете .

Вървят ръка за ръка - религия в науката и наука в религията......и т.н.....!

Виж тук , вероятно не си попадал на него :

https://www.kaldata.com/forums/topic/233600-%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D0%B4/?view=findpost&p=2971314

Редактирано 26 ноември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Мали колко много "ме знаеш". Знаеш какво знам, какво не знам, какво трябва да знам... Сладур... За кой го играеш това, ама твоя работа. Мен не ми пречи да си играеш театъра.

------------

попадах на "него". Аз по принцип чета, не е като главно да си пиша рецитациите.

 

Това, което си написал за религиите и вярата няма нищо общо с моето съдържание относно същите думи. Нито контекста, нито периметъра на изследване и анализ.

 

Въобще много малко от твоите основни постановки за мен са адекватни. Нивото ти на извеждане носи "миризмата" на времето от преди 20-30 години, от друг социален строй, друга социална реалност.

И строго материалистичния им уклон е отдавна отживял, но ти си го къташ в себе си. Бил е полезен преди време вероятно. Но няма нищо общо с това, което пиша и изразявам. Етикетите, оценките и останалата "пяна" ще оставя по право на теб, като гледам как силно ти е потребно. 

 

Проблем е когато човек е зареян сред вътрешните си гласове. И целия му вътрешен свят, прекарва сред тях. Каквото и да се говори, пише, дори мълчи, вътрешните гласове си му говорят и той сред тях прави същото.

Затова написах че нямаш никаква адаптивност, нямаш бързината и гъвкавостта за да скачаш по различните гледни точки, след като основния ти приоритет е да докажеш колко силно си валидирал своята истина, колко правилна е тя... Заради същото написа че и сина ти никога няма да те "чуе" какво му говориш... И не сина ти е причината за това... Отдавна мина времето на "свещеността на бащиния опит" - във времената сред които живее сега ти няма какво да му дадеш, не му носиш нищо полезно.

 ... И не сина ти е причината за това... Отдавна мина времето на "свещеността на бащиния опит" - във времената сред които живее сега ти няма какво да му дадеш, не му носиш нищо полезно.

Не знам за какво говориш, но мисля, че прекаляваш. Не можеш да съдиш по дрънканици във форум кой колко полезен бил за децата си.

От съвсем беглите ми впечатления ми се струва, че Бай Чечи, когато не се напъва прекалено да умува и да се прави на забавен, е много смислен и подреден човек.

Нали сте чували, че краставите магарета през девет баира се намират. И на двамата ви е все едно в коя тема пишете, и двамата просто се забавлявате по този начин и се правите на сериозни, не че иначе не сте.

И още нещо. За някои неща времената имат значение, за други не. Няма как да им "мине модата" нито на предаването на опит, нито на значението на старшинството и още по-малко - значението на родителите за децата.

 

А, сега като се размислих за родители и деца (без връзка с вас, само по асоциация), случаите са най-различни. Винаги съм се чудила как Марк Аврелий е допуснал Комод да го наследи, но го е направил. Самият той е бил традиционно осиновен от предшественика си, заради качествата си, предполагам, не съм сигурна в историята. А Комод е бил невероятен... търся думата и не я намирам. Кретен, не, не е бил умствено непълноценен, по-скоро изкривен в много отношения.

Марк Аврелий положил много грижи да възстанови и разшири светилището на Елевзинските мистерии. По време на посвещаването си (кого ли не са допускали по това време вече, голяма шуробаджанащина трябва да ги е морила като сега) Комод трябвало да се престори, че пронизва с меча си един от участниците, а той го убил наистина.

Редактирано 26 ноември 201411 г. от witness (преглед на промените)

Не знам за какво говориш, но мисля, че прекаляваш. Не можеш да съдиш по дрънканици във форум кой колко полезен бил за децата си.

От съвсем беглите ми впечатления ми се струва, че Бай Чечи, когато не се напъва прекалено да умува и да се прави на забавен, е много смислен и подреден човек.

Просто не си прочела някои негови думи . И като не си - можеш да "мислиш" каквото е според наличното.

 

Мога да заключавам и предполагам всичко. Понякога форума е дрънканица, друг пък - не е. Твоите думи например понякога са просто излияния, друг път - много смислени и полезни за мен.

На бай Чефо - също, както и на няколко други участници. Но самия той за мен е много ценен заради стабилните устои които е оформил и които ми припомня често. Естествено - за мен, в чисто ментален смисъл. така, че той доста често "връща" дискусията към основите й, към опорните положения, които за него имат ролята на крайна и обективна истина, защото му служат за това. В случая, използвам неговия ник, заради контекстуални причини, но явлението е типологично.

 

Много от хората, които говорят тук, нямат необходимите основни ментални концептуални и понятийни положения и някак си са започнали направо с "градежите". В това отношение, той е типична мъжка везна (зодиакално) - стабилитет чрез основите - доказаното, изведеното, направеното... защото това е вече "валидирано" и носи само стабилитет след като вече е проверено че е "така". И да служи за опора. И да е винаги под ръка - заради удобството и спокойствието което предлага тази "котва".

От друга страна - естествено когато човек разполага само с "тухли, вар и цимент", няма как да направи цяла сграда, защото тя изисква много повече. Да не говорим че мечтата на повечето хора е да реализират една вечна и безкрайна къща... защото се водят психично несъзнателно към възвръщане в състоянието "в утробата" - защитени и сраснати със средата си.

Все пак, така или иначе, всеки разполага само с наличното за него. И според това "налично" той строи. Както в случая ти не си прочела някои негови думи относно самия него.

-------

 

Не смятам че "прекалявам" - както сама виждаш неговите думи имат известна крива. Самите му думи, изказ, насоченост, се променят когато нещо заплашва неговия нарочен за "стабилен" свят и основите му. Когато не влиза в защитен режим - пише доста смислени и точни неща. Това се отнася до всички други, като с най-големи криви по отношение на цялостното изразяване се наблюдават при дамските представителки.

 

Явлението е старо като света, аз изучавам чрез анализ на писаното механизмите, изследвам самите процеси, темите сами по себе си ги използвам като контекст - както вече няколко пъти написах. Разбира се че са и такива теми, които все пак да не си губя само времето, когато са налични повторения и все пак да е налична и известна познавателна информационна стойност - поне принципно, като възможност.

 

Та - явлението е старо като света - хората, когато са достатъчно дистанцирани и по този начин защитени относно въпрос или тема, вътрешните им защитни механизми не ги "изстискват" и те разполагат с известна свобода. И когато са налични познания, опит, интелигентност - се вижда как всичко това има и своите "плодове".

Обаче - когато нещо се интерпретира като заплаха - дали в рамките на самото форумно общуване, или пък като отражение от битието извън форума, настроенията, нагласите... то веднага чрез думите и особеностите им, се изразява вътрешното "озъбване" и защитата вече е взела юздите и обсебва дори цялото ментално поле. Логиката, широтата веднага отстъпват на заден план, веднага започва вкореняване, вкопчване, втвърдяване - дали в убеждения, правила, норми... въобще всичко от това, което може да послужи за целта... 

Редактирано 28 ноември 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Добре казано, според мен. Добър анализ на една осемте светски реакции и по-конкретно на тази, която се нарича "печалба - загуба".

През моя поглед и път, написаното е само условно описание, а не анализ. Анализа тече, той е преди думите, а тия думи са само част, както и самия анализ е само част, само инструмент.

 

Естествено, че за мен не е "светска", нито е "реакция". Нито са "осем", и нито бих я нарекъл "печалба-загуба".

Така и както аз я наричам, за мен няма никаква друга стойност, освен описателна, спомагателна.

 

Предполагам и разбираш че не съм го прочел всичко това в буда каноните, нито в учебници.

Така е. Състезателността трябва да се осъзнава. "Винаги прав или винаги щастлив" е стара поговорка. Няма лошо да се състезаваш, но ако осъзнаваш що е състезание. 

През моя поглед и път, написаното е само условно описание, а не анализ. Анализа тече, той е преди думите, а тия думи са само част, както и самия анализ е само част, само инструмент.

 

Естествено, че за мен не е "светска", нито е "реакция". Нито са "осем", и нито бих я нарекъл "печалба-загуба".

Така и както аз я наричам, за мен няма никаква друга стойност, освен описателна, спомагателна.

 

Предполагам и разбираш че не съм го прочел всичко това в буда каноните, нито в учебници.

Да... Аз си го вкарах в моята схема, щото съвпада напълно с нея. Не е нужно да си го чел. Важното е, че си го извел сам, което значи, че си го разбрал.

-------------------------------------------------------------

– Какво значение има – рекох аз, – как ще назоваваме нещата, когато аз не съм в състояние нищо да кажа? Вие никога не отговаряте на нито един зададен от мен въпрос.

 

– Прекрасно! – разсмя се Гурджиев. – Обещавам сега да отговоря на всеки ваш въпрос, също като в приказките.

 

Почувствах, че иска да ме избави от лошото настроение и му бях благодарен, макар че нещо в мен отказваше да се смекчи.

 

И изведнъж си спомних, че повече от всичко искам да науча какво мисли Гурджиев за „вечното възвръщане”, за повторението на животите, както аз го разбирах. Многократно бях опитвал да започна разговор на тази тема и да изложа възгледите си на Гурджиев. Но разговорите винаги оставаха почти монолози: Гурджиев слушаше мълчаливо, а след това говореше за нещо друго.

 

 – Много добре, – казах аз – кажете ми, какво мислите за вечното възвръщане? Има ли в това някаква истина или не? Имам предвид следното: дали живеем само веднъж и след това изчезваме, или пък всичко се повтаря отново и отново, може би безчислено количество пъти, само че ние нищо не знаем и не помним за това?

 

 – Идеята за повторението – каза Гурджиев – не е пълната и абсолютна истина; но това най-много се доближава до нея. Да се изрази с думи истината в дадения случай е невъзможно. Но казаното от вас е най-близко до нея. И ако разберете защо не говоря за това, ще бъдете още по-близко. Каква е ползата човек да знае за възвръщането, ако не го осъзнава и сам не се променя? Даже може да се каже, че ако човекът не се променя, за него не съществува и повторението; и ако му кажете за повторението, това само ще задълбочи неговия сън. За какво му е днес да извършва каквито и да е усилия, ако има пред себе си толкова много време и толкова много възможности – цялата вечност? Защо пък да се безпокои днес? Ето защо тази система нищо не говори за повторението и взема само този един живот, в който ние живеем. Система без усилия към промяна на себе си няма нито смисъл, нито значение. И работата по промяната на себе си трябва да започне още днес, незабавно. Всички закони могат да бъдет видени в един живот. Знанието за повторението на животите не прибавя нищо към човека, ако той не вижда как всичко се повтаря в един живот, ако не се бори да промени себе си, за да избегне повторенията. Но ако той изменя нещо съществено в себе си, т.е. ако достига нещо, това достижение не може да се загуби.

 

 – Следователно, – попитах аз – може ли да се направи извода, че всичко осъзнато и сформирано, всички тенденции трябва да нарастват?

 

 –  И да, и не – отвърна Гурджиев. – В повечето случаи това е вярно, също както е съвършено справедливо и за един живот. Но в по-голям мащаб могат да встъпят в действие нови сили. Сега няма да го обяснявам това. Обаче помислете над онова, което ще кажа: влиянията на планетите също могат да се изменят, те не са постоянни. Освен това, самите тенденции могат да бъдат различни: има тенденции, които появили се, се повтарят и развиват сами по себе си, механично; има и други, които се нуждаят от постоянно подтикване и са способни съвършено да изчезнат или да се превърнат в мечти, ако човек престане да работи над тях. По-нататък, за всичко съществува определено време, определен срок. Възможности за всичко – той подчерта тези думи, – съществуват само в течение на определен срок.

 

Извънредно ме заинтересува казаното от Гурджиев. Много от това бях „предполагал” по-рано. Но фактът, че той призна моите фундаментални предпоставки, а също и внесеното от него в тях, беше от огромна важност за мен. Почувствах, че виждам очертанията на „величественото здание”, за което се говореше в „Проблясъци на истината”. Лошото ми настроение изчезна и даже не забелязах кога се случи това.

 

Гурджиев седеше, усмихвайки се.

 

 – Виждате ли колко лесно е да ви обърнат. А какво, ако аз просто съм измислил всичко това за вас, и изобщо никакво вечно възвръщане няма? Що за удоволствие: седи мрачният Успенски, не яде и не пие? Я да пробвам да го развеселя – помислих си аз. А как да развеселиш човека? Един обича весели истории. За друг е нужно да се намери любимия му предмет. Аз знам, че предметът при Успенски е „вечното възвръщане”. И ето, предложих му да отговоря на всеки въпрос, знаейки предварително за кое ще попита.

Едва ли някой има време за губене, но за собствено удоволствие... Биографичен филм за Г. И. Гурджиев с бг субтитри, в две части по 33 минути. Първа и Втора .

Изгледах го и е рядко приличен, тоест без тенденциозни измислици. Текстът зад кадър е свободен преразказ от 1л. ед. ч., събран от книги и беседи на Гурджиев и спомени на негови ученици. Като информация за мен нямаше нищо ново вече, освен красивите документални кадри. Не знам защо ми беше толкова тъжно, докато го гледах.

 

„Не се товарехме с тежестта на никакви световни доводи и мотиви. Избрахме пътя навътре и всичко, което се отнасяше до личния живот или социалната обстановка, нямаше никакво значение.

Тук няма нито руснаци, нито англичани, нито евреи, нито християни. Има само личности, които преследват една и съща цел – да бъдат в състояние да усещат съществуването си. Главната цел на нашата практика е достигането на едно осезателно състояние на съзнанието, което да покрие едно ново внимание. По-специално онова, което се е освободило от този феномен – автоматичен и несъзнателен, и който наричаме идентифициране.”

 

„Организирах конференции почти всеки ден. В тях излагах определена информация, крайно необходима да се асимилира, за да се започне работа върху себе си.

Възможно е да се изследват по един външен начин слънцето, луната, но при човека всичко, което трябва да се изследва, се намира вътре. Слънцето и луната са вътре в човека. Човек се превръща в Бог когато живее цялостно.”

 

„От началните епохи на човечеството, всички религии са казвали и твърдели, че човекът е бил създаден от Бога по негов образ и подобие. Човекът носи в себе си структура, която му дава възможност да зачева и да проявява свойствата и качествата на божествената природа.

 

„Работата върху самия себе си не се нуждае от нищо външно, необходимо е само това, което е отвътре. Но външно е необходимо да се изпълняват всички задължения, външно човекът трябва да бъде един актьор.”

 

„Няколко месеца по-късно се завърна цялата сила на съзнанието ми. Когато бях в пълно здраве и сили осъзнах, че не съм успял на практика да прокарам в живота на хората истините, които разяснявах за тяхно добро. Необходимо е преди моята смърт да го направя, каквото и да ми струва. Най-малкото на теория.

… Избрах като тема събития от универсално ниво и като главен герой личността на Велзевул, който несъмнено ще събуди враждебност към мен у моите бъдещи читатели.”

 

… защото понякога интересът към дявола може да те отведе до Бога, а стремежът към Бога право в ада.

Редактирано 18 януари 201511 г. от witness (преглед на промените)

За всички, които се интересуват от учението на ГУРДЖИЕВ на този линк може да прочетете много интересна статия на Български:

 

 

http://www.gurdjieff.org.uk/gs8blg.htm

 

 

https://www.facebook.com/events/1569045089976398/permalink/1579750515572522/

За всички, които се интересуват от учението на ГУРДЖИЕВ на този линк може да прочетете много интересна статия на Български:

 

 

http://www.gurdjieff.org.uk/gs8blg.htm

 

 

Да май съм попадала и на този сайт, на статията не, материали в интернет за Гурджиев има в изобилие, стига някой да се интересува.

 

------------------------------------

"Под давлением обстоятельств, от меня независящих, я был лишен возможности посетить могилу моего дорогого отца, и маловероятно, что я смогу сделать это в будущем, однако, завершая эту главу, посвященную самому дорогому для меня человеку, завещаю своим сыновьям по крови и духу, если судьба дарует им такую возможность, - отыскать одинокую, заброшенную могилу и установить на ней памятник с надписью:

Он принадлежит нам.

Мы принадлежим ему.

Наша близость безмерна."

 

"Встречи с замечательными людьми", Г. Гурджиев

 

Ето го надписа на гроба на бащата на Гурджиев, загинал на 83 г. след раняване по време на арменските кланета. Останал да защитава дома си. В действителност завещаният текст на руски, арменски и английски върху плочата в Гюмри (Александропол) е малко по-различен, макар и близък по смисъл.

Той гласи:

 

АЗ СЪМ ТИ,

ТИ СИ АЗ,

ТОЙ Е НАШ,

ДВАМАТА СМЕ НЕГОВИ.

ЗАТОВА НЕКА ВСИЧКО

ДА БЪДЕ ЗА НАШИЯ БЛИЖЕН.

 

 

Знаете ли какво означава думата "шалом"?

Освен мир, добруване и благоденствие, първо означава завършеност, цялост. Да бъдеш завършен, съвършен и цял.

 

---------------------------------

„Най-голяма грешка е – казваше той, - да мислим, че човек винаги е един и същ. Човекът никога не е едно и също задълго. Той постоянно се изменя; рядко остава неизменен даже за половин час. Мислим си, че ако наричат човека Иван, той винаги ще бъде Иван; нищо подобно! Сега е Иван, след минута - Пьотър, а след още една минута – Николай, Сергей, Матвей, Семьон. Вие знаете, че Иван не може да прави някои неща, например, не е в състояние да излъже. След това откривате, че е излъгал и се удивлявате как е могъл да го извърши. Обаче Иван наистина не може да лъже: излъгал е Николай. И когато се появи възможност, Николай не е в състояние да не лъже. Ще се учудите, откривайки каква тълпа от такива Ивановци, Николаевци и други лица живее в един човек. Ако се научите да ги наблюдавате, няма да ви е необходимо да ходите на кино.»

 

 – Това има ли някаква връзка със съзнанието на отделните части и органи на тялото? – попитах го по този повод. – Разбирам идеята, и аз нерядко чувствам реалността на такива съзнания. Зная, че не само отделните органи, но и всяка част на тялото с отделна функция притежава отделно съзнание. Дясната ръка има едно съзнание, а лявата – друго. Това ли имате предвид?

 

 – Не съвсем, - отвърна Гурджиев. – Тези съзнания също съществуват, но те са сравнително безвредни. Всяко от тях си знае своето място и своята работа.Ръцете знаят, че трябва да работят, краката знаят, че трябва да ходят. А ето тези Ивановци, Пьотровци, Николаевци, са нещо съвсем друго. Те всички наричат себе си «аз», или иначе казано, смятат себе си за господари, и никой от тях не желае да признае другия. Всеки от тях е халиф за час; прави каквото му харесва, без да се съобразява с нищо, а да се разплащат после се налага на другите. И сред тях няма никакъв ред. Който изскочи отгоре, той става господар. Удря надясно и наляво и от нищо не се бои. Но в следващия миг друг хваща камшика и бие него самия. Така продължава през целия човешки живот. Представете си страна, където всеки може за пет минути да стане цар и да прави през тези пет минути с царството всичко, каквото си поиска. А ето, такъв ни е животът.

…

– Как следва да се разбира еволюцията?

 

– Еволюцията на човека - отвърна Гурджиев, - може да се разбира като развитие в него на онези сили и възможности, които никога не се развиват сами по себе си, механично. Само такъв род развитие, такъв тип растеж указва истинска еволюция на човека. Няма и не може да има никакъв друг вид еволюция.

 

«Ето пред вас е човекът в сегашния момент от развитието му. Природата го е създала такъв, какъвто е; при това в повечето случаи, доколкото ни е известно, той такъв си и остава. Промените, които навярно нарушават общите изисквания на природата, могат да се случат само у отделни единици.

 

«За да бъде разбран законът на еволюцията на човека, трябва да се поясни, че от известен пункт тази еволюция съвсем не е необходима; с други думи, тя не е нужна на природата в дадения момент от нейното собствено развитие. Да го кажем по-точно: еволюцията на човечеството съответства на еволюцията на планетите, но самата еволюция на планетите протича за нас в течение на безкрайно дълги цикли от време. В протежение на периода, който човешкият ум е способен да обхване, в живота на планетите не се случват съществени изменения; съответно, не могат да имат  място и никакви принципни промени в живота на човечеството.

 

«Човечеството не прогресира и не еволюира. Онова, което ни се струва прогрес или еволюция, е само частично видоизменение, което незабавно се уравновесява чрез съответна промяна в противоположна посока.

…

«Само такава теоретична и отдалечена от живота мисъл, като европейската, е способна да си представи еволюцията на човека като процес, несвързан с окръжаващата природа, да разглежда еволюцията като постепенна победа над природата. Това е съвършено невъзможно. Със своя живот, смърт, еволюция, израждане човекът в еднаква степен служи на природата; по-точно, природата еднакво използва възможността както за еволюция, така и за израждане, вероятно, за различни свои цели. В същото време, човечеството в съвкупност не е в състояние да се изплъзне изпод властта на природата, тъй като даже в борбата си с нея човекът действа в съгласие с нейните цели. Еволюцията на големи маси от хора противоречи на целите на природата. Човекът притежава възможности за еволюция; еволюцията на неголяма част от човечеството, на някакъв процент от него може да съвпада с целите на природата; но еволюцията на човечеството в цяло, т.е. развитието на тези възможности във всички хора, в мнозинството, даже в значителна част от тях, не е необходима за целите на Земята или света на планетите; нещо повече, еволюцията на значително число хора би могла да се окаже вредна или фатална. Затова съществуват особени сили от планетарен характер, които препятстват еволюцията на големите маси и ги удържат на нужното ниво.

…

«Човекът няма постоянен и неизменен «аз».

 

Всяка мисъл, всяко настроение, всяко желание, всяко усещане казва: «Аз». И във всеки случай се смята за несъмнено, че това «аз» принадлежи на цялото, на целия човек, че мисълта, желанието или отвращението са изразени от това цяло. В действителност няма никакво основание за това предположение. Всяка мисъл, всяко желание на човека се появяват и живеят съвършено отделно и независимо от цялото. И цялото никога не изразява себе си по причината, че то, като такова, съществува само физически, като предмет, а в абстрактен вид – като понятие. Човекът не притежава индивидуален Аз. Вместо него съществуват стотици и хиляди отделни мънички «аз», нерядко напълно неизвестни един на друг, взаимоизключващи се и несъвместими. Всяка минута, всеки миг човек казва или мисли: «аз». И всеки път това «аз» е различно. Току-що е била мисъл, сега е желание или усещане, после друга мисъл – и така до безкрайност. Човекът е множественост. Името му е – легион.

http://www.fhotm.kpi.ua/guest/ouspensky_miracle.pdf

Редактирано 7 май 201511 г. от witness (преглед на промените)

Здравейте на всички ! Има една книга ,Животът е реален само когато съм на Гурджиев, за съжаление я няма на български.Ще е хубаво някой да я преведе,има много писано за него но самият той има три книги.