Банална и скучновата "трапезна" история (не ви ли се е случвало , особено към края на сбирката ?) , за стремеж към установявяне на йерархия , в стил " `Ма кажи , ти сега мен уважаваш ли ма...!"...

Т.е. това което може да се извлече от нея е , че Гурджиев е бил гуляйджия и шегаджия ...

Преводът на "идиот" можеше и да го има , ама така "по-хваща окото" ..

Други пък твърдят , че съществителното "идиот" произлиза от прилагателното "идеен" - човек с много идеи....

...няма лошо , разбира се...

...нещо като Христос на "Тайната вечеря"....(най-несравнимият ментараджия , позат на човечеството )

...всекиму е известно , че любовта минава през стомаха и че гладен на сит вяра не хваща.....

Другото което би могло да се каже , ще се изрази в даскалския подход :"Ученици , кажете сега какво е искал да каже поетът !"...

И като започне едно разбиране на душата на поета....и да валят , валят шестици.... а пък поетът сам се чуди и мае , ама дали наистина това е искал да каже.....

И ето ви "трапезна" история...!

Редактирано 4 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Във "Приказки на Велзевул" Гурджиев говори за професионалния актьор,който разполага с определен набор от изразни средства,които комбинира в зависимост от персонажите,слуга,аристократ,философ,учен,герой,скъперник и дг,комбинациите не са безкрайни,актьорът повтаря цял живот тези роли,с малки промени в зависимост от образа.Но в основата си модела е същия.

Интересно е кога човек престава да си чеше езика-защото и това си е поза- и започва наистина да разбира ? Не защото е прочел куп книги,и се прави на умен а защото от думите е минал към практиката,за да осъзнае нещата очи в очи ,а не през призмата на сигурността на книги,определената група,начини на мислене-типични за времето си,-среда,образование,изказът,шегите всичко това може да е балон,който зорко се пази някой да не спука.

.....

 

Че автоматизма на съзнанието, не може да бъде прекъснат посредством трупането на информация - да беше прочел цялото му обяснение, а не сега да ти го превеждам изречение по изречение и в отговор да получавам несвързаните ти лафове за някакво си вярване.

....

 

Не съм чел всичко на Гурджиев и тази заигравка с идиотите, я срещам за пръв път. Трябва ми повече информация, за да мога да се закача. В случая, доколкото разбирам представената задача, то тези категории са шаблони от обобщени характеристики служещи за огледало, в което всеки трябва да се намери - предполагам сам, тъй като това е ефикасния начин, да се получи онзи проблясък в съзнанието, в който човек "си дава сметка" за положението, в което се намира в момента. Целта на следващото изискване за съзнателно слизане и изкачване по скалата на идиотизма, е да осъзнаеш липсата на центрираност. Когато човек не е центриран, тогава неизбежно ще се стреми да става нещо - какво, що, едно или друго няма значение, въпросът е, че докато се стремиш "да ставаш", то няма как да си центриран, тъй като центрираността не е процес на ставане, а на преставане: когато престанеш с този стремеж, тогава ще станеш нещо. Което обаче съвсем не е лесно, защото ако пък се стремиш да престанеш, тогава този същия стремеж ще се окаже пречка, за да престанеш, така че се налага да се намери някакъв заобиколен път - трикът е, че чрез самото това движение по скалата и осъзнаване на липсата на центрираност, човек започва да се центрира.

 

Но пак казвам - за първи път чета за тази практика и е напълно възможно, идеята да е съвсем друга. Имам един приятел, който се е занимавал с методите на Гурджиев - в момента нямам възможност да говоря с него, но при първа такава, мога да го питам, ако искаш, макар че при всички положения, явно това е групова практика и се съмнявам, че би ти свършила някаква работа.

 

...няма лошо , разбира се...

...нещо като Христос на "Тайната вечеря"....(най-несравнимият ментараджия , позат на човечеството )

...всекиму е известно , че любовта минава през стомаха и че гладен на сит вяра не хваща.....

искал да каже.....

 

Само да отбележа, Бай Чечи, че асоциациите ти са шеметни. Тези две изречения само да вземеш.Направо си отнесен от вихъра.

 

Христос на тайната вечеря - ментарджия, това може да се обясни откъде ти е дошло.

После - любовта (добре, това от Христос) - минава през стомаха (евхаристията?) - но последното вече пък защо: гладен на сит вяра не хваща. Остави, че поговорката е обърната наопаки (сит на гладен не вярва), но каква е връзката с другите три?

Не се съмнявам, че ще я намериш по същия коловоз, но ето пример за хаотично мислене, натоварено с неосъзнатите кръстосани асоциации на трите ни вида съзнание, на трите вида ум.

Питат Гурджиев като какъв да го наричат,доктор,прфесор,той отговаря"просто човек" Това според мен дава точно указание,за неговите възгледи,показателно е,защото в един момент си просто човек"а не титла с определено виждане и нагласи,"просто човек" Точно за този момент си струва,когато правиш нещо не само със ума си но и със сърцето ! - Извън националност,ако трябва да убиваш хора,но без да ги наричаш,с определени имена-с идеите на политика и религия- а да гледаш на тях просто като теб,би ли ги убил ? Един чернокож отишал в ресторант по-времето на сегрегацията,седнал спокойно,тогава една жена на съседната маса възмутена го попитала -Г-н вие не сте ли чували за закона на сегрегацията ? Не,това не ме интересува ! Дошъл съм тук за да се нахраня" На какво общо взето се базира нашата "нормалност'' ? На това че знаем това-онова,че имаме описание на света ? Гурджиев казва,човек само си мисли че знае нещо..Но реално нищо не знае,някой казва,аз разбирам от математика,химия,жени,и какво ли не,но сблъска ли с реалността на това какво знае,се оказва по-малко от всичко или една каша от информация,което си е ментално разстройство.Така нареченото "нормално" не е ли просто още едно понятие за доминантност ?

Гурджиев казва,човек само си мисли че знае нещо..Но реално нищо не знае,някой казва,аз разбирам от математика,химия,жени,и какво ли не,но сблъска ли с реалността на това какво знае,се оказва по-малко от всичко или една каша от информация,което си е ментално разстройство.Така нареченото "нормално" не е ли просто още едно понятие за доминантност ?

Не само той го казва, още от Сократ ако тръгнем, че и преди него със сигурност. А за нормалността въпросът е прекалено сложен, нормалността е относителна. Още една празна форма (като всички други по-големи и по-малки форми), която може да се напълни със съдържание само в зависимост от всички обстоятелства на случая. Така че какво мога да кажа най-общо за нас хората, освен да цитирами още Вонегът - "Не е задължително да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага". По терминологията на точно този негов роман, Котешка люлка", нормалността попада в категорията "гранфалон". Звучи като балон.

Извинявам се, в момента не съм много в състояние да мисля поне малко по-ефективно Но затова пък се унесох в припомняния на "вкуса" на романи.

 

Преглеждал ли си темата назад? Аз пусках доста материали от Гурджиев, Успенски, че и Морис Никол даже.

Те засягат доста от въпросите, които поставяш.

 

 

Преглеждал ли си темата назад? Аз пусках доста материали от Гурджиев, Успенски, че и Морис Никол даже.

Те засягат доста от въпросите, които поставяш.

Да преглеждал съм я цялата,най вече заради Гурджиев,Успенски също,но той е по-сух като информация,Именуваната река не е постоянна река,както е казал Лао Дзъ.Когато се гледаш понякога в огледалото,направи,физиономии,ама както ти дойдат,ефекта от това е че започваш да се смееш от сърце''а не като в шибан ситком,където смехът е нагласен''колко пъти се разминаваме с някой като роботи,а вътрешно искаме да го заговорим,защо ли ? еий така,за това че си жив,че имаш страст в сърцето.Така като говоря на кой ли идиот приличам ? Сигурно ще се намерят безброй да ми намерят определение,просто ние хората обичаме "формите'' Има един филм''Waking Life'' в него,гледните точки за реалността са толкова много-от най материалистичната до най мистичната-интерсното е че всички звучат правдоподбно..Това поражда въпроса дали-две-плюс-две,е задължително да бъде ''ЧЕТИРИ'' ? Според мен не,това че нещо е логично не означава че е правилно.Ще се радвам-ако не ти звучи нахално-да преведеш още нещо от''Животът е Реален''разбира се когато можеш

Редактирано 4 август 201510 г. от sollaris (преглед на промените)

Само да отбележа, Бай Чечи, че асоциациите ти са шеметни. Тези две изречения само да вземеш.Направо си отнесен от вихъра.

 

Христос на тайната вечеря - ментарджия, това може да се обясни откъде ти е дошло.

После - любовта (добре, това от Христос) - минава през стомаха (евхаристията?) - но последното вече пък защо: гладен на сит вяра не хваща. Остави, че поговорката е обърната наопаки (сит на гладен не вярва), но каква е връзката с другите три?

Не се съмнявам, че ще я намериш по същия коловоз, но ето пример за хаотично мислене, натоварено с неосъзнатите кръстосани асоциации на трите ни вида съзнание, на трите вида ум.

`Ми хайде пак примери от живота да давам ! 

(пък ти ако искаш да ги коментираш - нямам нищо на против , даже ще се радвам !)

 

По първото - всички "най-ценни" идеи на пълна маса се раждат ( на празна маса никога !  ) !

Това твърдение е постулат (!!! ) - и не можеш да го обориш по никакъв начин !

Та и Гурджиев с ясното съзнание как стават нещата - жалък имитатор в сравнение с Христос  .

То и тук , в темата е нещо като "на маса".....часът е подходящ - хапвам си салата и си пийвам ракия (малка , че тук дебнат моралисти !)  

Пък , че Христос е ментараджия "World class"- ненадминат , вече повече от 2000 години , въобще не подлежи на обсъждане - с две риби и три хляба (или както там беше) нахранил целият народ......ама само един път ! Бах ти гада ! Да им се опича акъла , че е син на Бога (разбирай "на Босс-а") !.... 

За по-дребните му ментарджилъци и дума не отварям - те пак са си забележителни...

Най-ми харесва случаят , водата на вино дето направил ! Де да беше истина ! ......

Малко като неизчерпаемата енергия на Тесла ми изглежда . Смятай какво щеше да е.... !

Даже и да е истина , ама кой ти дава ?!....    

По второто , то по неизбежност е свързано с първото за трапезата .

Чудя се как не се вижда връзката !

А то е елементарно !

Сит , гладен , на трапезата и Вяра - кой на кого , защо , при какви условия и колко вярва....

Но :

Един съвсем простичък въпрос :" Ти на онея , "горе" (в управлението) хващаш ли им вяра ?" . От контактите си тук с теб , не вярвам да си толкова наивна ....пък и да си наивна , няма лошо в случая , защото аз не им вярвам....

Пита се сега : " Аз ли съм гладен или онея "горе" ?" и внимавай много с отговора , защото наистина може да се объркаш кой в същност е гладния !

Нека и да помогна в мисленето (това съвсем сериозно!) - в религиите , по правило се обръщат причинно-следствените връзки . Те друг избор нямат , как да си намъкнат Бога в нещата от живота.....Вместо да си признаят простичкото - не се знае ! 

Ха сега да обсъдим поговорката.....!   

Редактирано 4 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Понеже не ми се чака повече за отговор (защото ми свърши салатата и ракията , и е време с други дейности да се захвана  ) ......

Поговорката " Сит на гладен вяра не хваща " е в основата си е сбъркана !

Тук за Вяра и дума не може да става !

Става дума за принуда !

Т.е. ситият има ресурс както си иска да принуждава гладния и тук никаква нужда няма от Вяра !

Казано с други думи , в тази поговорка взета на доверие за чиста монета , първо скриват топката , а после незабелязано сменят и вратите.

Ха , сега върви се оправяй , кой на къде и какво рита !...за който разбира от футбол !    ​ 

Това като обяснение се надявам да е достатъчно.....за всяко мислене , израз на което се явява последното ти изречение от горния пост....искам да кажа само така ти се струва (обяснения защо е така няма да давам , че да не си развалим отношенията - т.е. мога , но не искам !)....  

Обикновено знам какво говоря и съм подготвен за всевъзможни мисловни изненади поне един пост напред.....също и поставям такива ! 

Този ми пост (дето сам си говоря  ) е пример.....надявам се не си мислиш , че не знам оригинала и това би следвало да те изправи на щрек , че нещо необичайно се случва.....

Редактирано 4 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не съм чел всичко на Гурджиев и тази заигравка с идиотите, я срещам за пръв път. Трябва ми повече информация, за да мога да се закача. В случая, доколкото разбирам представената задача, то тези категории са шаблони от обобщени характеристики служещи за огледало, в което всеки трябва да се намери - предполагам сам, тъй като това е ефикасния начин, да се получи онзи проблясък в съзнанието, в който човек "си дава сметка" за положението, в което се намира в момента. Целта на следващото изискване за съзнателно слизане и изкачване по скалата на идиотизма, е да осъзнаеш липсата на центрираност.

Освен това всеки от идиотите има две разновидности, два полюса - симпатичен и антипатичен. Ако четеш на руски, виж линка от източника, има още две части. Но аз го пуснах само за информация, понеже липсва на български. В основата на "заигравката" наистина има нещо много по-дълбоко, отколкото може да схване всеки от нас тук, пък и е била за тясно вътрешна употреба, въпреки наглед несериозния си характер.

 Знаеш ли какво означава гръцката дума за истина, алетейя. Тълкува се по два начина - като нещо, което не може да бъде скрито, и като нещо, което не може да бъде забравено. Означава и двете.

 

И още нещо, усещам, май прекарваш разбирането си през Ошо. Не че е лошо Ама в случая е доста встрани от "топлото" според мен. Само според мен, разбира се. 

Ще се радвам-ако не ти звучи нахално-да преведеш още нещо от''Животът е Реален''разбира се когато можеш

Да, може би все пак има смисъл. Когато мога.

"Животът е реален" е доста по-сложна задача, защото нали по мое недоглеждане се оказа, че трябва да сверявам с английския оригинал но наистина руският превод не ми изяснява всеки смислов нюанс. Има непреводими игри на думи, на нарочни замени и евфемизми се натъкнах също. Но ми е полезно, така обмислям текста по-добре. Когато ми е възможно, още някоя част.

 

 не се знае ! 

Ха сега да обсъдим поговорката.....!   

Знаех си аз.

Редактирано 4 август 201510 г. от witness (преглед на промените)

.......

Ошо ми даде да разбера, чрез историите, които разказва за Гурджиев - за най- различни ситуации от ежедневието му, при общуването с всякакви хора, случки със групата, посещения на какви ли не места и прочие не толкова известни факти - че този човек със сигурност е бил практик от най- тежка категория. Просто всичко, което е правил е било с изключително съзнателно и преднамерено решена, практическа насоченост. Поради което се досещам, защо не е била необоснователна мълвата, която е тръгнала за него, че е бил страховит човек - така да се каже, аз не изпитвам съмнения, че всеки от нас тук, ще напълни гащ ........ а е щом Сталин ...... както и да е, да не се отклонявам с неща, които знаеш. Мисълта ми бе, че за този силен акцент в/у практиката и осъзнаването, се осведомих най- напред от книгите на Ошо - вече за мнението ти относно него като цяло и конкретно във връзка с Гурджиев, даваш признаци на самостоятелен и отговорен човек, виждам че търсиш да се осведомиш и информираш по въпросите и темите, които те интересуват, така че каквото ти е нужно да разбереш и узнаеш, сама ще се справиш толкова добре, колкото и със мен. Колкото до същия - знам, че Ошо е имал ученици на Гурджиев, както казах познавам човек, който е практикувал известно време неговите методи, та мога да го попитам ...... макар че и той никак не си пада по обясненията, масово говорите против Ошо, ала човека е обяснявал, а повечето са страхотни скъперници на говоренето, и Гурджиев е бил известен със лаконичността си, дори Успенски се е оплаквал; та в групите, които е участвал е ставало дума и за Ошо, но дори и всичко това да не взема в предвид, то аз до тук успявам да разбера двамата, дотолкова и по такъв начин, че да не намирам някакво драстично разминаване или конфликт м/у тях.

 

Та за мен няма съмнение, че всичко, което е написал Гурджиев не е просто теория или материал в/у, който да размишляваш, а теория, която трябва да се приложи на практика, един вид "инструктаж за изпълнение". Но особеността е, че е предвидена за групово участие и не е никак лесна, нито несериозна, който си мисли обратното нека се пробва - и за себе си прецених, че не ми е по възможностите, самоук човек да експериментирам с толкова строги, трудни, специфични и дори рискови методи, каквито е разработил Гурджиев, поради което и спрях да се интересувам от повече подробности. И в случая не изпитвам колебания, че тази наука за идиотите е пак някаква стратегия, но каква точно не знам и просто стрелям напосоки т.е. гаранция не давам, отговорност не поемам, не се хващам на бас и не запагам, само и единствено правя някакви предположения, нищо повече.

 

п.п. истината не може да бъде забравена, защото естеството й е такова, че не зависи от паметта - лъжата трябва да се помни, тъй като на лъжата краката са къси, то тя се нуждае от още и още лъжи, трябва постоянно да се добавят, защото нейните основи са фалшиви и няма как да се вкорени, поради което и след време ще изсъхне, ще умре сама, а като наслагваш лъжи, то трябва да ги запомниш, защото ти си им твореца, човекът не може да създаде истината, само лъжата и ако я забравиш ще се объркаш в следващите лъжи. За това професионалните престъпници постоянно се тренират в лъжата - защото целта на дългия разпит е именно да се объркаш, ако казваш истината ще я казваш винаги без да се объркваш.

и истината не може да бъде скрита, защото е толкова всеобхватна и могъща, че малката прашинка във вселената наречена човек няма как да я обхване- как ще скриеш откритото небе, просто невъзможно, онова което е възможно, ти да се скриеш от него, защото се изисква нещо, което е малко, едно малко скривалище от 4-и стени и един покрив, но простора е вън и е там през цялото време, и дори само един път да се озовеш на открито, никога няма да забравиш какво си видял, няма как да го скриеш от себе си.

Интересно значение са вкарали гърците. Мерси.

Наистина Ошо говори най-различни неща от живота на Гурджиев,препоръчва го да се чете,споменава негова книга,която щяла да издуха мозъка на четящия,дава различни примери от практиката.Ошо е харесвал да говори за "литература,да прави беседи за конкретна личност"Кастанеда,Кришнамурти,"но почти всеки е бил поласкан в началото и после безпощадно критикуван,Гурджиев,Халил Джубран,Алексис Зорба на Никос Казандзакис,са от малкото за които е говорил с възхищение.Ошо си е имал начините да привлича вниманието на аудиторията,гледайте добре негови видео беседи и забелжете дългите паузи които прави между изреченията,един умел начин да привлича вниманието,защото имаш ли вниманието на един човек,имаш неговата енергия !

Редактирано 6 август 201510 г. от sollaris (преглед на промените)

Та за мен няма съмнение, че всичко, което е написал Гурджиев не е просто теория или материал в/у, който да размишляваш, а теория, която трябва да се приложи на практика, един вид "инструктаж за изпълнение". Но особеността е, че е предвидена за групово участие и не е никак лесна, нито несериозна, който си мисли обратното нека се пробва - и за себе си прецених, че не ми е по възможностите, самоук човек да експериментирам с толкова строги, трудни, специфични и дори рискови методи, каквито е разработил Гурджиев, поради което и спрях да се интересувам от повече подробности.

Системата на 4-я път обхваща 24 линии на развитие, 24 основни положения, които само съвкупно прилагани и изучавани водят да някакъв задоволителен резултат. Гурджиев споменава в "Животът е реален" как заради възприемането на методите му от хората "парче тук, парче там" забелязал при посещенията си в разпръснатите школи - по думите му, "кандидати за лудницата".

 

И не че трябва затова да се отхвърли изцяло и четенето, и информацията. На мен например най-ми беше полезна частта с неотъждествяването и самонаблюдението, и за борбата с отрицателните емоции. Но ме интересува и теоретичната основа, за да я сравнявам с други такива.

Редактирано 6 август 201510 г. от witness (преглед на промените)

И не че трябва затова да се отхвърли изцяло и четенето, и информацията.

Не разбира се, нямам това предвид - не казвам, че Гурджиев си е губил времето напразно, за да напише книги, от които полза никаква. Визирам подробностите в смисъла на строгото практикуване т.е. какви са практиките, тяхната последователност и поетапност, какво, кога, как точно да се прави и т.н. - защото явно поначало така са предвидени, че не са предназначени за напълно индивидуално, самостоятелно прилагане без ръководството на човек със значително натрупан стаж. Така да се каже, за да експериментирам с тях, то това ще рече, че трябва един вид да хитрувам, да ги изменя по собствено усмотрение - не, че не съм правил разни лекомислени изпълнения, да променям и смесвам различни практики, имам такава склонност, но за мой късмет, попаднах на човек, който о време да ми набие шамарите и да престана с тези опити, защото наистина идеята не е никак добра, та съм и виждал последствията какви са.

 

Така, че напротив - книгите на Гурджиев са едни от малкото, които бих препоръчал на действително заинтересуваните изследователи на съзнанието и духовността. Ако намеренията са истински, полза ще се извлече - ето ти посочваш наблюдателността, sollaris надмогването на логиката, това са все заложени цели в книгите и са стигнали до вас, което не е никак, никак малко, дори без да се отчита фона на масовата суеверна духовност. Примерно за това намекнах не еднократно на тукашните будисти, че със приказките си как вниманието и наблюдателността нямали значение, фактически не знаят какви ги говорят - това е равносилно да заявя, че във философията разсъждението няма значение или че в науката емпиричния път е безсмислен. Аз се досещам от къде произтичат тези им твърдения, само че със зубрене няма как да се стигне до отпадане от необходимостта да си наблюдателен, а простото игнориране, което те правят, им върши много лоша услуга, но нейсе. Та за мен ползата от книгите на Гурджиев бе възможността да си открадна от медитативния дух - проследявайки нишката, да се оставя да ме отведе все по- отвъд и все повече в страни, получавайки се все по- панорамна перспектива, от която започваш да виждаш по- ясно в какво си се въвлякъл. При все всички недостатъци, които са присъщи на книгата, то въпреки това, чрез нея може да се получи значително по- плавно и бих казал елегантно, не-стресиращо осъзнаване - интересно е, че това контрастира със самото практикуване, да речем бидейки в ръцете на Гурджиев ...... там трусът е рязък и остър, с основание може да се добави и безмилостен. 

 

Вярно е, че по принцип напредъка посредством практика е по- бърз, но ..... понякога интервала м/у две думи или паузата м/у два жеста, може да ти съкрати години практикуване.

 

https://www.youtube.com/watch?v=WgipvNiEPfg

 ...... там трусът е рязък и остър, с основание може да се добави и безмилостен. 

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=WgipvNiEPfg

Първата цел е да престанеш да си фантазираш - говоря по принцип, не конкретно за теб, макар да ми се струва, че обичаш да фантазираш. И аз съм така. Не че въображението и самовнушението е лошо само по себе си, но трябва да бъде поставено на мястото си, да бъде използвано, а не да ни влачи където то иска. Ние прекалено си измисляме разни неща за себе си, напредък в нива и състояния, възможности и какво ли не.

Та за тази цел, да се види човек къде е наистина, трябва да си постави не огромна грандиозна цел, а конкретна малка цел и да види как ще я изпълни. Например да се отърве от дребен навик, който му пречи. И най-често се получава следното - лягаш си с такива и такива намерения, а на сутринта си забравил и вършиш същото, а като се уловиш да го правиш, си измисляш напълно "законни" оправдания.

Долу-горе така стоят нещата с нас, затова хората ходят в разни школи, да има кой да ги ръчка Или по-често срещаното, да ги захранят със самоуспокоения. Само че не бих правила обобщения като теб за "будисти", "суеверна духовност" и подобни, защото има прекалено самодоволство в това, това също е само-оправдание. Някакъв вид самоуспокоение, че "другите са такива". От един момент нататък, ако действително си разтърсен от осъзнаването на собственото си положение, в момента, в който го разбереш, преставаш да се интересуваш и занимаваш с "другите" и се насочваш към себе си и то като към най-злия си враг. И знаеш, че енергията на тази "злост" е до време, че ще се изчерпи и трябва да се употреби внимателно до следващия източник ... Впрочем точно в източника е работата с импулса на стремежа за търсене. Има такъв, но трябава да се намери - после, може би това има предвид Г.И., процесът става "еволюционен" сам по себе си, разбира се без гаранции. Но това вече е друга тема.

Притесненията да не би случайно да се окажеш доволен от себе си, са до голяма степен несъзнателни- да се използва недоволството за оправдание, не върши кой знае каква работа, защото в даден момент се получава един  такъв конфликт, при който правиш едно- друго, четеш книга след книга и все оставаш недоволен, и се чудиш "защо е така". Самодоволството винаги е било осъждано - това е станало традиция, но аз няма как да се съглася с нея. Осъждано е, защото когато човек е доволен от себе си, то ще стане по- трудно да бъде използван - с какво ще го примамиш, с какво ще го залъжеш, какво ще му предложиш.: рай, царство някакво с девици и реки от вино, просветление, безсмъртие, вечен живот, мъдрост,? :Д

 

Аз съм започнал именно от насочването към мен си, като към най- злия враг - минал съм през това и в момента съм си най- добрия приятел. Целите, които си бях поставил, макар и не грандиозни, то все пак съвсем не леки, съм ги постигнал. За щастие или не - все още не мога да преценя, но и няма значение - докато човек търси едно, намира друго, което се явява изненада. Та не, че съм самодоволен, а съм пре- самодоволен - и това за мен не е проблем. Особеността, която се случва, когато осъзнаеш собственото си положение е, че то е такова, каквото е, защото тъкмо ти си този, който иска и прави така, че да е такова - от тук насетне, осъзнае ли човек това, то просто няма нужда от никакви оправдания за положението, в което ще се намира, защото знае, че няма мегдан да обвинява.

 

Та, ако си поставиш за цел да престанеш с фантазиите, то е много ефикасно да си намериш помощник, който да ти съдейства в задачата - да те сръчка всеки път, когато неосъзнато почнеш с фантазиите. Ако наистина искаш да постигнеш тази цел, няма да ти/ ви отнеме много време - а ако се правиш на дръж ми шапката, тогава ..... сещаш се. Друго, което може да се направи за тази цел е да фантазираш осъзнато - практики чрез и за въображението има доста, а и честно казано, ако пък има богато въображение, човек може да си измисли и сам такива. Съучастник пак би могъл да помогне много, а ако няма такъв, то и записването на фантазиите ще свърши работа. Колкото до навиците - навикът е невероятно силно явление, дори и дребния такъв. За навиците се иска доста по- сериозна работа, при която навлизаме в специфики, за които почти няма какво да се обобщава - всичко е според конкретния случай и обстоятелства. Еле, ако пък навика е да фантазираш - благодарение на този навик, има създадени не една или две духовни школи ..... ма че съм изглеждал самодоволен, задето ги наричам "въображаема духовност", то никак не се трогвам, че някой си търси оправдание и успокоение, за да се рее безгрижно из въображението си.

Много ме радва начина по-които обсъждате тези неща ! И двамата сте прави,по-свои си начин,като една дзен история,за мъдреца който бил избран за съдя-понеже бил най-мъдър в селото-при първото си дело изслушал едната страна и казал,вие сте прави,и другата страна и за нея казал че и тя е права,тогава възмутен към него се приближил човека,който го препоръчал за съдя,как така и двете страни са прави ? Не може така,това е недопостимо ! Да,казал мъдреца и ти си прав.Днес си мислех за фиксацията, по-принцип за всичко,навици,идеи,емоциии,мислени шаблони и др.Вниманието сякаш се насочва към нещо конкретно и започва да оформя ,независимо от информацията,умът сякаш автоматично създава описания на реалността ни..но това става толкова бързо че няма време да се отърсиш,осъзнаеш,като една френска поговорка,"Остроумен на стълбището"Ние сякаш искаме,неволно,да оформим нещата да им придадем тежестта на истина,но това сякаш винаги е един замръзнал свят,независимо от нашите заключения..думите сами по-себе си са нужни но докога ? Брус Лии казва в своето единственно интервю"Бъди като водата приятелю" Да осъзнаваш кога влизаш и кога излизаш,мигновено без мисъл,без анализ-те сякаш те отделят от потока-който да те спъва, да бъдеш нащрек,сякаш те напада тигър,с него не правиш уговорки ела по-късно..думите и действията да са с един ритъм а не в различни посоки.Дали тогава Witness Saund и моя милост няма да видим света като нещо което не сме си и представяли ?

Редактирано 6 август 201510 г. от sollaris (преглед на промените)

Най-добре (според мен) е да си представяме и да се стремим да бъдем , вечни Пътешественици до границите на Незнанието (от там нататък е Бог !  )

 

Какво прави в същност всеки , който и да е той мислител ?

Загражда си нова територия на границата на собственото си Познание (разбира се това може да са стари , изчерпани и изоставени златни мини да кажем...  ) .

От там нататък е Сивата зона дето все нещичко се знае , но и много повече не се знае . А още по-нататък е безграничното Незнание .

Та този мислител , копа на дълбоко (по-рядко и на широко , защото работата става твърде непосилна за сам човек ! ) да открие златната жила , строи къща нагоре и загражда наоколо терена с ограда .

В един момент от тази си дейност , когато реши че повече няма на къде и няма какво друго (по някакви си негови причини) , качва се на покрива на къщата и вика :

" Тук е заровен Пъпът на Вселената ! "   

И понеже другите не знаят чак толкова много за неговата територия (за друга територия може да знаят несравнимо повече от него !), те друг избор нямат и му вярват .....

По-после се оказва , по някога след много време , че има наистина какво да се вярва , но то сравнено с всичко останало , никак не е това и чак толкова много за което се представя (става дума за Пъпът на Вселената ) ....

 

Това само Пътешественикът може да го осъзнае , пътувайки от едно към друго завоевание

на човешката мисъл !....

 

П.П. Тук мисля е уместно да се спомене и за Метафизиката (ей така , между другото ) :

За Метафизиката важи правилото :

" Абсолютно точен е само спрелият часовник - два пъти в денонощието !

Никога не се знае обаче , кога и къде това се случва.....!"

Редактирано 7 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

Наистина Ошо говори най-различни неща от живота на Гурджиев,препоръчва го да се чете,споменава негова книга,която щяла да издуха мозъка на четящия,дава различни примери от практиката.Ошо е харесвал да говори за "литература,да прави беседи за конкретна личност"Кастанеда,Кришнамурти,"но почти всеки е бил поласкан в началото и после безпощадно критикуван,Гурджиев,Халил Джубран,Алексис Зорба на Никос Казандзакис,са от малкото за които е говорил с възхищение.Ошо си е имал начините да привлича вниманието на аудиторията,гледайте добре негови видео беседи и забелжете дългите паузи които прави между изреченията,един умел начин да привлича вниманието,защото имаш ли вниманието на един човек,имаш неговата енергия !

 

Ошо е отличен оратор и прекрасен разказвач. Едва ли има друг като него който да е обсъждал толкова всеобхватно и задълбочено различните религии, духовни учители, учения и практики. Той е имал свободата и смелостта както да ги критикува и посочва слабите им страни, така и да показва най-добре есенцията на всяко едно учение и същевременно целта му е била да накара хората да освободят съзнанието си от всички умствени окови.

Ошо е отличен оратор и прекрасен разказвач. Едва ли има друг като него който да е обсъждал толкова всеобхватно и задълбочено различните религии, духовни учители, учения и практики. Той е имал свободата и смелостта както да ги критикува и посочва слабите им страни, така и да показва най-добре есенцията на всяко едно учение и същевременно целта му е била да накара хората да освободят съзнанието си от всички умствени окови.

Само в този смисъл - Да !

Но иначе ти разрушава основата (това което ти внушава , ти да си мислиш , че са окови) , всички опорни точки на мислене и оставаш по едните голи , само чувства и емоции - така както ти се иска (на  всеки) !

Т.е. чувстваш и се вълнуваш че нещо се случва , но никак не можеш да го разбереш и да реагираш адекватно....

Замисли се (за домашно упражнение) това кого ползва....

В същност това е грозната манипулация !

Почти същото е и с Гурджиев....Хайде ! Пак погледни тук :

https://www.kaldata.com/forums/topic/216864-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/?view=findpost&p=3171784

И за Бъркли вземи та попрочети - стои в основата на горните двама (като един роднина , дядо им е  !) ....той пък директно на интервю с Бог те праща !

Днес вече се знае - истината за Бъркли е съвсем друга !

Ако трябва да бъдем обективни - хвърля те в ръцете на Светата Инквизиция ! Пък ти там ако си мислиш , че можеш - оправяй се !

Има и множество други - Ясперс примерно !

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%AF%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81

Той пък подменя Бог с екзистенциалното у човека , но иначе си е същото...макар и да си е напредък някакъв.

Докато стигнем до Гурджиев , а днес още по-напред - до Ошо , под формата на практика . Вече не толкова философия.....

Но няма да те обременявам повече ......!

Просто за Ошо (и Гурджиев) си имай едно на ум.....!

Редактирано 7 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

 Вярно е, че по принцип напредъка посредством практика е по- бърз, но ..... понякога интервала м/у две думи или паузата м/у два жеста, може да ти съкрати години практикуване.

Напредък може да има САМО посредством практика. Осъзнаването в контекста на практиката.

Краен практик, като Гурджиев, целия му живот е отдаден на  това. Практиката - като изменение на съзнанието и отражението. Напълно естествено е тук хората за които четенето и следването да са тяхно естество, да са объркани. Защото ГУРДЖИЕВ не е създавал философия, нито е следвал такава. Не е създавал концепции, нито е следвал такива. По-скоро е точно обратното - от заварените концептуални конструкции и създадени основи, той е създавал условия за разрушаването им. Това е големия проблем - за цената, която се плаща, за трансформацията. Тук повечето хора просто им е нужно да си нагодят веруюто, пристрастията и убежденията и начина по който на тях им трябват същите. Да си ги нагодят към всякакви "философии", което е техен напълно несъзнателен инстинктивен стремеж. (В когнитивните науки, това е обобщено като "КОГНИТИВНА АСИМИЛАЦИЯ", като изход от проблема за дисонансите). Точно заради това тук присъстващите само ползват Гурджиев (както и всичко останало) в своите си ползи, щения и потребности.

------

И... цитираното за интервалите или паузите... не са нито интервали или паузи. Цялата работа се състои в изхитряване на съзнанието чрез смущения в потока сред който спи, да се създават условия за прекъсване на сънуването ( в същия поток).

 

НЯМА КАК ДА СЕ СЪКРАЩАВА ПЪТ.

НЕ Е ВЪЗМОЖНО - някак си, според обикновени когнитивни грешки, всеки прави естествено несъзнателно допускане, че пътищата и целите са нещо извън самия Пътуващ. Ако намери "по-правилен" път, или пък - по-кратък - ще достигне до целите по-кратко, по-бързо. Това са атавизми в мисленето. Те самите са част от ПЪТУВАНЕТО защото отразяват самия ПЪТУВАЩ.

 

При навлизане по-дълбоко в друг начин на отражение на битието, самите дефиниции за правилност и погрешност, за вярно и невярно... започват да се размиват. Всички останали толкова полезни и подпомагащи основни положения - също започват да пропадат.

Проблемите обаче - с заучените схеми и дефиниращи предпоставено мислене и отражение (атавизми) , нагласени вече в предварителна рамка постановки и описания, направени за ежедневието- се сблъскват с размиващите се граници, периметри на нарастването на абстрактното мислене, което от обектно ориентирано, започва да се преобразува в абстрактно. Проблема на атавизмите е, че като се заимстват несъзнателно и инстинктивно, няма възможност за преоценка, за преосмисляне, за най-дълбоките зони на основи. Те просто се поставят, индивида цял живот после гради над тях, като те са скрити от неговата форма на "съзнание" и той не му е възможно нито да ги посочи, осмисли или изведе...

 

Ето затова дефиниции, схеми и описания, направени за целите на материалното съществуване, като например съдържанието за ПЪТ от социалния и личния живот, обектно ориентирани, нямат никаква връзка с вътрешните аналогии за същото. ПЪТ и ПЪТ са само две еднакви думи. Проблема за психичните вътрешни описания е използването на едни и същи привнесени форми на изказ. Заради това само хора с различно усещане, могат да доловят "разликите". Но при този процес, нарастването на индивидуалната роля на възприятие, вече не е възможно да се съотнесе до социални форми на общи възприятия. И всичко групово започва да става несъответствено когато равнището на индивидуално усещане, разбиране и вникване, се задълбочи.

Тук някъде сред всичко това, се губи всеки от пишещите - докъде и доколко е готов да постави границата си - от това, което носи като наследство, валидация и несъзнателно инстинктивно, до възможността да надскочи всичко това.

 

За ежедневния живот, за периметъра на стандартното социално материално съществуване, същото може да е валидно. Но изгубването и несъзнателното пренасяне на едни и същи аксиоми сред две качествено различни форми на реал, дава несъответствията.

Обектно ориентираните концепции и описания на света са едно. В тях има изведени причините и следствията в зоната на темпорална линейна схема. Защото в живота е така - влака тръгва от т А, до т Б има скорост, има посока, измерва се, има зависимости, има съотношения...

Но в навлизането в по-високи степени на абстрактност, настъпват положения, за които обектно ориентирани описания са невъзможни и напълно несъответствени. Но индивидите не могат да направят разликите и пренасят  моделите и схемите на заученото през възпитанието, подражанието и ежедневието си, през всичко останало - включително и в абстрактните полета. Проблема е именно - като в другата тема относно ЕСЕТО и ролята на ОСНОВАТА за което и да е.

 

Никой досега не е решил въпроса за пристрастието. А това е същинската привързаност към ОСНОВАТА - не тая, дето се визира, щото се вижда. А за тая, дето стои някъде в невидимото несъзнателно...

За всеки е твърде неудобно и го усеща като "не в негов интерес и полза" да открие собственото си пристрастие и да се отдели от него... Останалото е само кръжене около предварително избран вече център.

Това няма решения никъде сред пишещите. А и не само сред тях.

Редактирано 7 август 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Вижте сега, докато не съм забравила, понеже има голяма опасност... във връзка с общото ми впечатление от дискусията от снощи до този момент.

Този фокус с публикуването пък как го направих

Добре, какво беше... а дори не съм сигурна защо точно това искам да напиша, но: относно съня и пробуждането, проблемът е там, че единственото средство за излизане от съня е точно причината за него и това положение няма как да се промени.

И другото, което засега няма как са се промени, колкото и да недоволства Рамус и да разводнява и без това разводнените ни дискусии е, че участниците тук, включително и негова милост (Рамус, смили се, тук има жени и деца ) доста приличаме на героя от един филм, наречен "Илюзия", ролята се изпълняваше от Велко Кънев. Ако се сещате, симпатичният селянин, който все мереше колелото от каруца. Само че той беше доста по-мълчалив, пък ние сме като цялото останало събрание.

.....относно съня и пробуждането, проблемът е там, че единственото средство за излизане от съня е точно причината за него и това положение няма как да се промени....

Е , тук не си права ! 

Причината за съня е , че кофите за боклук са се напълнили .

А причината за събуждане е , че чистачката вече е минала , кофите за боклук са изпразнени и почистени , и подготвени да приемат нов боклук.

А каквото е трябвало си е отишло на мястото .

Т.е. няма ли я чистачката , и да почисти , и да подреди , сънят продължава .....до края (кой край е друг въпрос).....

А бе , домашното шетане му е майката , колко ще ти е чиста и спретната къщата....! То не е само да тъпчеш навътре матреала..... 

Редактирано 7 август 201510 г. от by_chechi (преглед на промените)

 относно съня и пробуждането, проблемът е там, че единственото средство за излизане от съня е точно причината за него и това положение няма как да се промени.

Това е примера за "старите мерки" и атавизмите. Простичък пример.

За сънуването нито има "причини", нито то е следствие. Няма средства, няма и проблем, нито е нужно нещо да се променя. Стари схеми, спрямо напълно несъответствен за тях контекст - пак в причините, пак в средствата.

В съня нито има влизане, нито започване, нито излизане. Защото този аспект на живота е част от самия живот. От самия Живеещ. Не е възможно за никого да "излезе от сънуването си". Тия неща са част от народните митове изразени в приказките за същото. Ограниченията, които създават едни заучени схеми, се проявяват там, където те са неадекватни за "мерене" и сравнения... и ползване.

 

Същия простичък пример е закачките с рамус някой си и че имало аналогията с някакъв филм. ДА - пак е до филма. Каквото и да се говори, който каквото и да е прочел - но накрая пак се стига до пак предишния 'център' и аналогиите с "филмите", образите, книгите - пак до там... Пак при предишния център. А не е възможно - повечето хора си представят напълно инстинктивно че онова, което мислят и така, както го отразяват е неизменен абсолютен факт. И че само с него те съществуват, че само чрез него те придобиват усещане че живеят.

Точно това е голямото ограничение със "световете отвъд този ограничител". Точно на това ГУРДЖИЕВ и другите като него, са отдали живота си - за да реализират сред типична матрична човешка среда, опитите за откъсване от потока, която същата самосъздава за потребителите си. Докато си потребител и генератор на същия поток, ти си определен само и единствено в него. И няма изход от това. Нито е до "спане, нито събуждания, нито излизане или влизане в сънища". Правили са го по единствения възможен начин - чрез прийомите за объркване на сънуващия, на даване накъсо на дуалното възприятие, на объркване на схемите по които се възприема и отразява - защото това са основите на самопораждането на матричнта система от нейните собствени "генератори"

 

Защо му е на някой толкова Гурджиев, само защото като го бил чел и възниквали изживявания за нещо си, като че целта на Гурджиев цял живот е била да е "добър" и да следва каузата си да носи добро и да доставя изживявания на учениците си. Като че най-важното за Гурджиев е било да се говори за книгите му. Вероятно той затова ги е написал така, че малцина въобще да ги прочетат, просто защото... им липсва "останалото".

 

Каква е разликата след като "теорията на гурджиев" била важна, за да можело да се "сравнява" с други като нея. Пък Гурджиев нито е имал теории, нито концепции, за да е налице каквото и да е за сравняване.

 

Въобще цялата работа е антигурджиевска и язък че само се слага на пиедестал някакъв образ, само защото бил обект през който се изживявали много интересни за Изживяващия неща.

 

В този раздел рамус пет пари не дава за недоволствата - нито неговите, нито нечии.

НО този раздел би трябвало темите в него да променят етикетите ти. Например тази тема, ако трябва да се определи от съдържанието в нея, трябва да е нещо подобно на - начина по който употребих (книгите за) Гурджиев ... или пък вижте какъв микс си направих като чета тоя или оня.

Редактирано 7 август 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)