Мисля , че отговорих изчерпателно. Психолозите и психиатрите са на ход .....!

Любопитни са ми резултатите - за това така широко се описах....

Благодаря

За съжаление, психолози и психиатри не са налични, пък и от вторите - по моето лаишко мнение - нямаш необходимост. По-скоро доста дълго време си имал нужда от сън по време, когато действително ти се е спяло, и от по-малко замърсена с шум и вибрации среда. Спомних си вчера, че беше писал нещо за тапи в ушите... Доста си подреден в изложението си, когато обясняваш неща, които познаваш и са ти ясни.

А останалото - останалото е просто продукт на навика да си налагаш да мислиш, за да не заспиш. Когато на човек му се спи и е постоянно уморен, говори повече, вниманието му бяга, не може да се концентрира въпреки усилията, мисълта скача от предмет на предмет и от тема на тема, раздразнителен е, смее се, избухва.. Аз съм така понякога, предполагам и другите, поне повечето хора. Но не ми се налага да го продължавам изкуствено и като се усетя в прекалена разконцентрираност, предпочитам да не пиша и да не разговарям.

Защото резултатът обикновено е, понеже и двете страни може да са "спящи, говорейки", недоразумения и конфликти.

На мен ми пречи това, за останалите тук не знам. И когато се сблъсках с Гурджиев, едното от нещата, които особено силно ме поразиха и ми повлияха, беше настояването да се бориш и да не допускаш проява на отрицателни емоции.

Ние го правим по навик, създаден още в детството, и дори си измисляме оправдания за това! Например - че сме прави. Или възмутени от някого и т.н., а при по-спокоен размисъл после се оказваме просто дразнители. Ако сме били честни към себе си в размисъла.

Разбирате ли, че ние се отъждествяваме главно с такива неща, а това не е необходимо, освен това - вредно, изтощително (особено безкрайното разискване и говорене), изстискващо енергията и силите, които ни трябват за друго.

Ядосването и огорчението по разни поводи е навик, и като всеки навик, може да бъде прекратен. А поводите трябва да се обмислят в спокойно състояние.

Единственото, което е неизбежно необходимо в началото е да се забележи, осъзнае и да се вземе решение да се наблюдаваш, за да не го допускаш, да го хващаш преди да те е отнесло - т.е. отъждествяването. Настъпи ли отъждествяването, вече е късно и машината е пусната... И въпреки неуспехите в началото, защото се случва пак и пак, ако го има решението и човек наистина "прави" нещо за това, резултат има. Само че трябва да си го види човекът сам, и сам да се разбере със себе си, без самооправдания.

Навикът или условният рефлекс, знаете, по Павлов - за няколко седмици се създава, или пък се "уморява с глад".

Такава например е една от целите на християнските пости, защото включват изискване за въздържание от гняв и други неприемливи за човека състояния.

И това е само наченки, нищо и никакво...

 

Такива работи. Бай Чечи, аз малко обща лекция взех пак да изнасям, не за теб. Ти както си знаеш, така карай, но все пак не ни натрупвай моля наведнъж цялата продукция на "формиращия си апарат". Той ти изсмуква талантите, да знаеш. Освен режима и външните условия, съчетани с особеностите на психическите ти съвкупности   

Колко добре го каза,колко поетично,но толкова точно отрязва състоянието на човека.

 

Всъщност, точно тук използвах шаблоните на Гурджиев и Успенски. Но напоследък от превеждане на техни писания съвсем мисе "прилепиха". Трябва да взема мерки и добре, че е възможно. Може да се измисли как. Знаеш ли, че човекът и животните подражават напълно механично и безсъзнателно на изказа, произношението, движенията, реакциите и какво ли не - това са придобивки отвън. Науката го нарича "импринтинг", отпечатване. Такъв образ използва още Гурджиев, само че със записваща бобина на фонограф.

.......

Емоциите и положителни да бяха, Гурджиев пак щеше да настоява същото - въпросът не е просто до заряда на емоциите, а до навика. Разбира се, положителните емоции са за предпочитане, но акцента е по- дълбок, а тъй като обичайното състояние на човека е да бъде носен от отрицателните емоции, то съответно се започва от тук.

Благодаря

Това което тук мога да направя (а всъщност всеки) е да го дам .

Кой колкото може да взема .

Аз също....

 " От всеки според способностите , на всеки според потребностите !" .....  

Чисто философстване -  Искаш да се надприказваме 

Ти искаш да се надприказваш !

По-горе ти дадох ясен пример.....

Толкова можеш да дадеш или вземеш !

Аз какво да направя повече , ако наистина искаш да вземеш повече ?

Това което може да се каже е , че трябва да се потрудиш....да вземеш !

Редактирано 16 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

По-горе ти дадох ясен пример.....

Вярно е, само къде на теб не ти е ясен. :Д

 

 "лимитирано" означава друго нещо , във всеки случай непреодолимо ..т.е. "ограничено" .........

в случая "лимитирано" те "разклаща" понеже не е същото като "ограничено"

Вярно е, само къде на теб не ти е ясен. :Д

Като четеш дума-през дума , няма нищо по-естествено от това да не разбираш !

Какъв по-ясен пример от този за развален телефон ?!

 "лимитирано" означава друго нещо , във всеки случай непреодолимо , т.е. "ограничено"

в случая "лимитирано" те "разклаща" понеже не е същото като "ограничено"...

Само до това си се докопал .

Лимитирано !   

Щото толкова ти е лимита !  

То излезе съвсем друго бе ! Не ме карай да го коментирам ! 

Но си е чисто твоя , тотално сбъркана работа !

Развален телефон !

Аз нямам нищо общо с него !

 

 

Прочети го цялото , както съм го написал , без да прескачаш и редактираш както ти скимне !

Ако трябва сричай буква по буква , знак подир знак - всичко има значение !....

И поне малко се опитай да го осмислиш , и тогава .....заповядай на ринга .

По твоя начин като развален телефон , не си ми в категорията !....

Надявам се поне това ти е известно : " Развалената техника - на боклука ! "

Редактирано 16 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Всъщност, точно тук използвах шаблоните на Гурджиев и Успенски. Но напоследък от превеждане на техни писания съвсем мисе "прилепиха". Трябва да взема мерки и добре, че е възможно. Може да се измисли как. Знаеш ли, че човекът и животните подражават напълно механично и безсъзнателно на изказа, произношението, движенията, реакциите и какво ли не - това са придобивки отвън. Науката го нарича "импринтинг", отпечатване. Такъв образ използва още Гурджиев, само че със записваща бобина на фонограф.

Факта че така живо се интересуваш и знаеш с точност,кога да използваш техни,или свои думи, говори че думите не са завеса за теб-както за повечето-,а ориентири,символи,към действителното състояние,което помага да излезеш навън след летен дъжд и да се насладиш на свежста,без претенции,без думи.Това за животните и хората,може и нещо да е минало,като информация през мен..Но сега като го казваш,ми звучи шеметно ! Мисля във "Картини от реалния свят"Гурджиев говори за човека като бял лист хартия-в началото-и после средата нанася останалото.За мен интересното,е когато идва отърсването,осъзнаването на инерцията ,да се запознаеш с тези неща не само теоретично,а да ги видиш в собственото поведение-при мен беше така-и от там насетне да продължиш да разбираш процеса,да разбираш нещата които те изсмукват,всеки ден,само по себе си това е пътуване и едно непрекъснато преоткриване.Забелязал съм че натрупването на психическа енергия се случва,когато намерението е постоянно,когато започваш да говориш за нещо,без да отклоняваш вниманието си-а този процес става автоматично- да прекъсваш излишното в мисъл-потока,иначе разговор от мили думи,ще се изврати в злобен спор,и накрая ще ти се иска да му беше шибнал един тукат !

Редактирано 16 август 201511 г. от sollaris (преглед на промените)

.....

За да разбереш защо лимитираното е ограничено и не е ограничено, може да ти помогне Реджепа. :Д

Знанието няма никакъв лимит. То не е нищо само по себе си, то е производно на човека.

Човека и начина по който гледа на света и себе си - това носи лимита. Именно - от човека се поражда и абстрактната думичка "знание" - като нарицателно за специфичен начин на отражение и натрупване във вид на символи и взаимовръзките между тях

 

През цялото време се постулират прости положения, които всъщност се разглеждат отделно от разглеждащите ги. Непрекъснато говорещите се изключват от думите си, а също и начина да се дистанцират от тях с безлични или неопределени форми на изказ. А пишещите са всичко в думите си.

 

Думите също са просто посредници за изказа и онова, което влага пишещия в тях. Думи сами по себе си... просто не съществуват и никога не са съществували. Човешките същества, за да функционират те отразяват света около себе си чрез символизиране.

 

Света не е символите за него.

Думите за света, не са света.

Обясненията и концепциите, не са това, което се обяснява в тях.

Всичко това са просто начините на хората да задоволят свои обикновени и стандартни човешки потребности - включително и от заблуда, само и само да е удобна, да им върши работа, да им послужи за онова, което... стремят (дори и когато те самите нямат идея че го правят).

 

През цялото време се постулира простата атавистична идея че "има някои неща, които сякаш си съществуват" и най-важното е някой си да ги открие, да ги научи, да ги прочете... Че има тайно и невидимо знание, което носи абсолютната и истинската истина. И че само да се докопа, и това би дало шанс на ненамерилите го другаде, да се насладят на откритието и да се оставят да потънат в него, нещо като - да се върнат и приютят в утробата. 

 

Въобще всички теми са просто витрина на онова, което участниците се опитват да отразят и по този начин показват те самите кое и какво им е нужно, какво си привиждат, кое искат и кое стремят.

 

Но нито будизма е буда, нито темата за Гурджиев, е за Гурджиев. Просто си пишат хората. С идеята са че като се отразяват взаимно, като си обменят, като си пишат насред социално публично място все някой ще види, докосне, прочете или се доближи до... поредната собствена истина, която идва за да му служи... Отново и отново - всичко да служи на нуждаещите се.

Нито истините, нито пътя, нито написаното по цитатите всъщност служат за целите на оня, дето им е бил автор. Всичко е обикновено ползване за личните нужди на нуждаещия се. Това дори се пише често, дори буквално. Да не говорим - че и дословно - като например скорошните велики думички - "А ти не искаш ли да ти е хубаво (добре, кеф, наслада)"...

 

толкова прости и обикновени несъзнателни импулси стоят в поведението на масата човешка... И въздигаща се в големите си думички до висоти, където просто й се иска да лети.

 

Цитирането и четенето на автори, които са написали нещо, е обикновен атавизъм. Нито ще научите нещо, нито ще има каквато и да е полза. За други житейски поприща и цели - става. Но именно - защото всеки ползвател си има своя ЛИМИТ.

 

Човека цитиран в тази тема е висш практик - от най-чистите примери в историята. Макар че нито историята, нито цитирането на думички на такива хора биха били нещо, освен приказки за приказващите ги. От друга страна - след като приказки има от всичко, за всичко - защо въобще се намесват сред същото хора като Гурджиев. Точно пък - думичките от Гурджиев, отново са в полза някому за щенията и мераците и ползите...

Пак едно и също... и едно и също и пак... и пак.

И сякаш край няма. Щото как да има, като нуждаещите се отново и отново са пак движени от конците на нуждите си.

Редактирано 17 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.....

Всъщност проблема в такива теми и изобщо духовността е, че се навират хора, които не се нуждаят - подобно на онези, които макар да не са гладни, продължават да тъпчат храната в устата си.

Нещо ме провокира току-що да добавя още няколко абзаца към каквото смятах да пусна като отговор. Добавеното има връзка с нещо, което Гурджиев нарича "неправилна кристализация". 

 

А основно информацията пояснява основното схващане в тази система, какво представляват отрицателните емоции, за които скоро говорихме отново, както и как стоят нещата с "положителните" емоции при нас. Защото е ясно, че само си мислим, че ни е ясно.

Курсивът и подчертаното в текста е от мен, да привлича вниманието. Не обичам подчертано, особено пък в книга, но моментът понякога го изисква.

 

Емоциите и положителни да бяха, Гурджиев пак щеше да настоява същото - въпросът не е просто до заряда на емоциите, а до навика. Разбира се, положителните емоции са за предпочитане, но акцента е по- дълбок, а тъй като обичайното състояние на човека е да бъде носен от отрицателните емоции, то съответно се започва от тук.

Въпросът е дали е толкова просто, и дали тези положителни емоции са нещо, разбиращо се от само себе си.

иначе разговор от мили думи,ще се изврати в злобен спор,и накрая ще ти се иска да му беше шибнал един тукат !

Да, случва се непрекъснато  

-----------------------------------

Предполага се, че всеки център се подразделя на две части, положителна и отрицателна. Това разделение е особено ясно в интелектуалния и инстинктивния центрове.

 

Цялата работа на интелектуалния център се разделя на две части: утвърждение и отрицание; да и не. Във всеки момент от нашето мислене превес взема едното или другото, или за момент те са равни по сила в състояние на нерешителност. Отрицателната част на интелектуалния център е също толкова полезна, колкото и положителната, и всяко намаляване на силата на едната от тях по отношение на другата води до умствени нарушения.

 

В работата на инстинктивния център подразделянето също е съвършено ясно, и двете части, положителната и отрицателната, или приятната и неприятната, са в еднаква степен необходими за правилната ориентация в живота.

 

Приятните усещания за вкус, мирис, осезание, температура, топло, студено, свеж въздух – всички те ни насочват към благоприятните условия за живот; неприятните усещания за лош вкус и мирис, неприятните докосвания, чувството за угнетяваща жега или краен студ – всички сочат към условия, които могат да бъдат опасни за живота.

 

Съвсем определено може да се каже, че без приятни и неприятни усещания достоверната жизнена ориентация е невъзможна. Те са действителните водачи на целия животински живот на земята, и всеки дефект в тях води до загуба на ориентация и произтичаща оттук опасност от болест и смърт. Помислете колко бързо би се отровил човек, изгубил всякакво чувство за вкус и мирис, или в случай, че по някакъв неестествен начин е победил в себе си природното си отвращение към неприятни усещания.

 

В двигателния център разделението на две части, положителна и отрицателна, има само логически смисъл: движението се противопоставя на покоя. За практиката на наблюдението това няма значение.

 

В емоционалния център на пръв поглед разделението е просто и очевидно. Ако приемем такива приятни емоции като радост, привързаност, увереност в себе си, за принадлежащи към положителната част, а към отрицателната отнесем такива неприятни емоции като скука, раздразнение, ревност, завист, страх, то всичко наистина е много просто. Но в действителност всичко е значително по-сложно.

 

Преди всичко, в емоционалния център няма естествена отрицателна част.

 

Повечето от отрицателните емоции са изкуствени; те не принадлежат на емоционалния център, като такъв, и са основани на инстинктивни емоции, които не са свързани с тях, но се трансформират посредством въображението и отъждествяването.  В това е истинското значение на теорията на Джеймс-Ланге , добре известна на времето си. (…) В същото време положителните емоции, такива като «любов», «надежда», «вяра», в смисъла, в който няй-често се разбират, т.е. като постоянни емоции, са невъзможни за човека в обикновеното състояние на съзнанието. За тях са нужни висшите състояния на съзнанието: вътрешно единство, самосъзнание, постоянно «Аз» и воля.

 

Положителните емоции – това са емоции, които не могат да станат отрицателни. Но всички наши приятни емоции, такива като радост, симпатия, привързаност, увереност в себе си, във всеки един момент могат да се преобърнат в скука, раздразнение, завист, страх и т.н. Любовта може да стане ревност или страх от загуба на любимия, или гняв и ненавист. Надеждата може да се превърне във фантазии и мечти за невъзможното, вярата – в предразсъдък и покорно приемане на удобни безсмислици.

 

Даже чисто интелектуалната емоция, стремежът към познание, или естетическата емоция, т.е. чувството за красота и хармония, смесвайки се с отъждествяването, веднага се съединяват с отрицателен род емоции – високомерие, тщестлавие, егоизъм, самонадеяност и прочие.

 

Затова безпогрешно можем да говорим за невъзможността на положителните емоции в нас. И в същото време в нас няма и отрицателни емоции, които биха съществували без въображение и отъждествяване. Разбира се, трудно е да се отрече, че покрай най-разнообразните физически страдания, отнасящш се към инстинктивния център, човекът има многообразни психически страдания, принадлежащи на емоционалния център. В него има достатъчно печал, огорчение, страхове, тревоги и т.н., които неизбежно и тясно са свързани в човешкия живот с болестите, болката, смъртта. Но тези психични страдания силно се отличават от отрицателните емоции, основани на въображението и отъждествяването.

 

Последните представляват ужасяващо явление. Хората, мислещи, че са способни да контролират своите отрицателни емоции и да ги проявяват тогава, когато те поискат, просто се самозалъгват. Отрицателните емоции зависят от отъждествяването: ако отъждествяването бъде унищожено в някой особен случай, то изчезват и те. Но най-странното и невероятното в отрицателните емоции е това, че хората в действителност ги боготворят. Аз мисля, че за обикновения механичен човек най-трудно се оказва разбирането, че собствените му и тези на другите хора отрицателни емоции нямат дори най-малка ценност и не съдържат в себе си нищо благородно, нищо прекрасно, нищо силно. В действителност те съдържат само слабост, много често начатъци на истерия, безумие или престъпление. Единственото хубаво в тях е това, че бидейки създадени изкуствено благодарение на въображението и отъждествяването, те могат да бъдат унищожени без всякакъв ущърб за човека. И в това е единственото убежище за човека.

 

Ако отрицателните емоции бяха полезни или необходими за каквато и да е, дори най-незначителната цел, ако бяха функция на действително съществуваща част на емоционалния център, то нямаше да имаме дори минимален шанс. Защото, докато човек съхранява отрицателните си емоции, никакво вътрешно развитие не е възможно.

 

(…)

Такава е истинската картина на нашия емоционален живот, и ако погледнем честно на себе си, трябва да признаем, че дотогава, докато култивираме в себе си и се възхищаваме на всички тези отровни емоции, не можем да очакваме развитие на единство, съзнание и воля. Ако такова единство беше възможно, то всички отрицателни емоции биха влезли в нашето ново същество и биха станали постоянни. А това би означавало, че не бихме се освободили от тях навеки. За наше щастие, да се случи подобно нещо, е невъзможно.

 

Единственото хубаво в нашето сегашно състояние, това е отсъствието на постоянство на каквото и да е. Ако нещо от нашето сегашно състояние се превърне в постоянно, това би означавало безумие. Само побърканите имат постоянно Его.

 

Между другото, този факт ни избавя от още един лъжлив термин, проникнал в езика на днешната психология от така наречената психоанализа: имам предвид думата «комплекс». В нашето психологическо устройство няма нищо, което би съответствало на идеята за «компекса». В психиатрията на XIX в. онова, което днес се именува „комплекс”, се е наричало „натрапчива идея”, а последната се е разглеждала като признак на безумие. И това си остава съвършено вярно.

------------------------------

П. Успенски, „Психология и космология на възможното развитие на човека”, четвърта беседа

.....

Винаги, когато се опитам да разбера Гурджиев през Успенски и изпадам в объркване - за това и избягвам да го чета. Имаш ли под ръка какво е според Успенски "правилна кристализация"?

Всъщност проблема в такива теми и изобщо духовността е, че се навират хора, които не се нуждаят - подобно на онези, които макар да не са гладни, продължават да тъпчат храната в устата си.

Съвсем точно !

Проблема на всички теми е именно Нуждаещите се от тях.

Нито знанието, нито Гурджиев или Успенски. Нищо не са говорили някой след това сам да го говори да си присвоява изживяване че "разбира", знае, може, осъзнава. Нито с говорене, нито с цитиране, нито с обясняване какво било означавало, най-малкото - с преводи. Но понеже на някой му било интересно... това се води "полза". И щом някой се нуждаел, и му носили полза, това е "добро". Ако се отнася до "група" - още по-добро. Ако е до по-голяма група - ептен добро - направо вселенско...

 

Нуждата - никога не прекъсва "глада" за нея. Не една или друга - самата нужда, да се гони, иска, следва... запълва. Самата нужда възниква от една огромна генерална и изначална незавършеност, незапълненост... И цял живот се проявява с гонитба, преследване, цели, постигания, миражи, сделки... Едни и същи атавизми не спират да дърпат конците на иначе възвишените знаещи и добри Говорещи и Четящи.

 

Нуждата - толкова универсална човешка мяра, мярка за категории и ценности, за отношения и взаимодействия, едновременно причина и следствие. Толкова елементарно и първосигнално, колкото природата повелява...

Дотолкова, че е станала бекграунд, станала един невидим дефоулт, определящ толкова естествено всичко човешко. Достатъчно е да се заяви че "някой имал нужда"... един, че после група, че после - по-голяма група. 

Всяко действие се определяло от "нуждата", всеки мотив - започва от същото. Всеки психичен процес - пак от това - все нужди, все Нуждаещи се.

 

То се вижда. Всичко това е изписано - точно от Нуждаещите и Ползващите.  Обикновена система от нуждаещи, смилащи, отделящи... защото "това бил живота", следователно - е и "истина" (според тях). 

Редактирано 17 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.....

Ти още малко ще пратиш Буда да чете Гурджиев.

Ти още малко ще пратиш Буда да чете Гурджиев.

Ти това ли прочете. Странно - аз въобще не съм написал нищо подобно...

Но пък - нали ползата е основното - тя клати феса и интереса. Тя определя прочита, тя наглася символи, същности, движения, тя стои зад "очите", които само гледат, но "виждането" е от нея.

 

Дали и Буда се бил нуждаел от нещо си... Дори от четящи, цитиращи и следващи го...?

Или пък - Гурджиев... Дали и той е написал книгите си, да се цитират и превеждат от нуждаещи и последователи, цитиращи и позоваващи се, доказващи или мерещи се - все през думичките му само заради своята си полза? Обикновен и толкова прозаичен личен интерес стои зад всичко.

И лицемерието с което на същото му се предлага групово договорена маска за възвишеност, имитации и миксове от стъкмистики..., пак заради едничката полза и нужда нечия - лична или групова...

Редактирано 17 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Дали и Буда се бил нуждаел от нещо си...

Е именно, че не - което е и твоята абсурдна и незащитима теза.

и каква е "моята абсурдна и незащитима теза - през твоето защитено и защитимо виждане?

 

За-ЩИТ-а... нали се вижда ясно кое й е корена? Кой има нужда от заЩИТаване и заЩИТа?

И на кой му трябва ЩИТ и срещу кого и кое?

 

И по думичките в цитата на Успенски - много ограничено разбиране е имал човека - за емоциите. Има напълно неверни и невалидни твърдения в горните думички...

Жалко е, че не се е отдал повечко на изследване и вникване, а се е натискал толкова силно за лекции. Но всеки където си е виждал "ползата" - пък и са се намерили да взимат полза и от това.

 

Проблема е когато менталист се въздигне да говори за емоции и колко добре ги познава. И не е чудно че не са се разбрали с Гурджиев.

И днешните философи и те се редят на опашката за обяснения на емоциите. Но всеки си напира в неговата посока - да си докара неговите валидности в рамките на собственото си говорене в своя полза.

Редактирано 17 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Така значи до тук - нуждаещите се, нямат място в духовността. Онези, които не се нуждаят и те нямат място.

Дай да чуем кой тогава има място, щото по критерия "нужда", за трета категория не се сещам?

Кои сте "тия" - дето да "чуете"? теб те цаниха за говорител ли?

 

 И освен това - кво като "чуете" каквото и да било... Нали се вижда - чуването и прочита нямат нищо общо с казаното и написаното. Пак цялата работа е ползата - как да прочетеш нещо, ако ти самия не си включен в него, като теб те няма никакъв. Пък ти трябва за изживяване, трябва ти да се проектираш сред нужното - думички да се приказват, да се мели мелачката на фантазното, да му се прикачат маски на логики и свободни съчинения...

 

Много важно кой кво бил казал, че да "ЧУЕТЕ"... каруцата ще си върви и това й е функцията, щото на нея са се качили нуждаещите се от нея, от кон, от кочияш, от думички и конструкции - все в името на ползата...

 

Тук се написа някъде последните думи на Гурджиев кви били - пълен провал за последователите. Пълен провал - отсякъде. Нито един не е останал да бъде завършен, дори като плод на практиките, комуните, танците , упражненията, беседите, писането... Нищо!

 

Но пък - опитите продължават. Самия автор на всичко това вече отдавна го няма, напълно доказал със самия си живот че нищо втъкнато не стои, нито търпи вмешателства да му падат лимитите.

НИщо от това не става за масите. Нищо от това няма как и да стигне до тях.

Но пък те се вижда как си го впрягат в ползите си. Цитират си, превеждат си, пишат си го, доказват си го, говорят си го - все ще е в полза някому.

Никой не се пита - защо да е ПОЛЗА и  по кое се мери че е налице.

И кое е полза лична, полза колективна...

или пък - да има нещо оттатък ползите.

 

Възможно ли е да има друг мотив, толкова изначален и основен - но някъде след ползите, някъде отвъд тях...

 

Духовността е занимание самотно... но за индивиди, които са оттатък ползите и ползването. Докато това е налице - нито има духовност, нито духовниците, дето да се мерят по нея.

 

В света на незрящи, всяко нещо има тяхната договорена обща полза. Духовността - сред свят на бездуховност - е същото. Но в свят, договорен от ползи и ползващи - духовността е обикновено тяхно привидение сред което да търсят и намират своите ползи. Те затова го и ползват - за да се намират и привиждат сред него.

 

Съвсем друго е положението за свят в който нуждите и ползите са напълно неадекватни и напълно незначителни. Там думичките означават напълно различни неща, с напълно различен пълнеж.

Като за свят, който е от зрящи, за зрящи. Свят, сред който нуждаещите и ползващите, няма как дори да докоснат, нито да се впишат. Но опитват да си го направят, да си го нагласят, съставят... Нищо че е обречено - но пък за изживяване и сънуване - всичко става. На последните така или иначе - изживяването на каквото им е от полза - е достатъчно.

Редактирано 17 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

за индивиди, които са оттатък ползите и ползването.

Мда - духовността на люпещите семки. Баш това сте масата - занимавате се с нещо, ала като ви пита човек "защо", започва заичането и мигането на парцали. Хубаво ви обясни witness, че някои неща се очаква да са разбрани още в детската градина, ма а де.

Как ще коментирате следните думи на Гурджиев:

 

"Душата - това е целта на всички религии, на всички школи. Тя е само една цел, една възможност; тя не е факт.

Обикновеният човек няма душа и воля. Това, което обикновено се нарича воля, е просто проява на желанията. Ако човек има желание и същевременно се появи противоположно желание, т. е. неохота, с по-голяма сила от първото желание, второто ще възпре първото и ще го потуши. Това е, което на обикновен език се нарича воля.

Едно дете никога не се ражда с душа. Душата може да бъде придобита само в течение на живота. Дори и тогава тя е голям лукс и е само за малцина. Повечето хора живеят през целия си живот без душа, без господар, и за обикновения живот душата е съвсем ненужна.

Но душата не може да се роди от нищо. Всичко е материално, включително и душата, само че тя се състои от много фина материя. Следователно за да се придобие душа, преди всичко трябва да се притежава съответната материя. Въпреки това ние нямаме необходимите материали дори и за нашите всекидневни функции."

Потоп. Навън де. Чакам  подходящата мълния, че да се просветля или аз, или компа. Просветление "а ла Ошо".

Сега погледнах пак тук - откъде го взе, долу-горе прилича на каквото разправя Гурджиев, но повече прилича на преразказано. И си е такова.

Сега ли научи за това? Ще се изненадаш ли, че същото твърдение за нашата така наречена душа по смисъл го има в "Корпус Херметикум", къде ли не в Стария и Новия Завет, при гностиците и като намек съм го срещала дори у Платон... за равините да не говорим и "допълнителната еврейска душа".

Или, притчата за талантите, оставих едно уточнение, заключено в шкафче някъде из "Религия и мистика", гарнирано с откъс от "Велзевул" на Гурджиев.

Причините за липсата на тази душа, са обяснени от Гурджиев в последния откъс от "Животът е реален", който е готов, но нещо ме спира да пусна. Опитвам се да разбера какво. Не е до неподходящия момент или място във форума - всъщност, точно това, точно тук си е на мястото - а, не знам.

Грижа ли го е някой; а който знае вече вече си го знае. Който пък не иска да знае, няма и да се потруди да разбере.

И изобщо, много рядко се налага.

Уточнението

обаче е малко тежък ребус за несвикнали

Редактирано 17 август 201511 г. от witness (преглед на промените)

Цитатът е от "Картини от реалния свят" - смисъла е ясен: нямаш душа, докато сам не установиш обратното.

Цитатът е от "Картини от реалния свят" - смисъла е ясен: нямаш душа, докато сам не установиш обратното.

Нещо не разбрах - нямаш душа, докато сам не установиш, че имаш душа? И как става установяването, като нямаш такава?

Аз например не бих се обзаложила за себе си, че "имам душа". Може да имам, а може само да ми се струва, че имам, защото така по-ми харесва.

Говорим за безсмъртна душа, не за жизнения принцип или някаква тънкоматериална форма въобще.

Редактирано 17 август 201511 г. от witness (преглед на промените)

.........

Това е предизвикателство - може и да имаш, може и да нямаш, но не знаеш, а от тук и  вероятността да се закотвиш, ако просто вярваш, че имаш, което е обичайния подход в религиите.

Това е предизвикателство - може и да имаш, може и да нямаш, но не знаеш, а от тук и  вероятността да се закотвиш, ако просто вярваш, че имаш, което е обичайния подход в религиите.

Не не е обичаен подход, ако изключим настояването за буда-природата у всички същества при някои будисти. Защото и е така, и не е. Притчата за талантите доказва, че е заложено в християнското учение още отначало, но колко хора се интересуват наистина? Ние обичаме да се самозалъгваме, пък и не е модерно да си "спасяваш душата",  нали освен това сме и "пустота". Въпросът е сложен. До един момент едно обяснение е по-подходящо и центърът е за теб в нещо, после ако се случи да прибавиш, както в гледка над местност, още съвсем малко височина, панорамата се разширява и местността се оказва съвсем друга - всичко пак си е там, и предишният ти център, но вече не централен и на съвсем друго място, включен в нещо по-голямо.

Впрочем, забележете една ключова дума в цитата - че душата е "лукс", другаде - разкош; това ще рече нещо прибавено в повече, и това е евангелската идея за парите, върнати на жестокия господар "с лихва". Който жъне, където не е сял. Някои от използваните думи на гръцки в евангелията изразяват точно този смисъл, за нещо добавено в повече, над, свръх.

Или добавката за "пощенски разходи" или "парткдолгдюти" на Гурджиев -   парт   (част)  к  (към) долг (дълг) д юти (пак дълг) - част към дълга. 

Това е безсмъртната душа, която не всеки има.