Играта с думичките, най- вече ти я играеш. Аз посочвам един простичък факт - сития човек не търси с какво да утоли глада си. Който има пълна чаша - не търси да го почерпят.  Може да вдигне наздравица, може самия той да почерпи - но не и друг да му сипва.

в това е и самия проблем - не е възможно да го видиш сам.  Това е знак за липса на "достатъчност".

 

Всъщност Самодостатъчния не само че не му се налага да пита за ДЗЕН. А и няма да му се налага въобще да го преподава.

 

Според същата ти аналогия - няма такъв дето чашата да му е "пълна". Да речем че е налице думичката "само-пълен". Такъв не му се налага да "вдига наздравици", нито да "черпи Непълниците".

Самодостатъчния не е антипод на "недостатъчния". За човек, който непрекъснато има потребност от дуалност, за да сравнява само две величини, избирайки ги като крайности една спрямо друга - в това е и самия проблем с вникването. А на моменти пишеш като човек, който разбира дуалността и дори разбира какво е "отвъд нея".

 

Ти продължаваш да разглеждаш "само-достатъчния" просто като "достатъчно имащ и не му се налага да му "трябва" и да "търси". А съдържанието на думичката има още и други значения. Същото несъответствие е налице когато ти си представяш всички "имащи", само сред задължителен за теб контекст на "неимащи". Така тия, дето "имат" не им се налага да търсят, а варианта е просто да "дават". Това е по инерция, вместо да е осмислено, вместо да е налице поне опит да се вникне отвъд заученото, отвъд лесния начин.

 

Кога въобще някой ще забележи нещо в самия себе си, а няма да избира лесното решение "(в) някой друг (ми) е проблема".

Толкова е просто - не оставям празно място в комуникацията само за "празни приказки". За теб - точно това е и "проблем". Хем го и написах, но да - празните приказки обикновено са от едно до няколко изречения. Късичко и простичко... че да не се обърка някой, да не се напъне прекалено... Че то четенето... както и писането, дори мълчанието, си имат и празни... и пълни Пишещи.

А разликата между тия двете, е че нямат нищо общо и не са антагонисти. Те са принадлежни към два различни свята. А не са задължителното + и - в рамките на един от тия два свята, на които се основават неговите "живеещи".

 

САМОДОСТАТЪЧЕН - е обобщение на психичен тип индивид, който реализира в себе си директно отражение. Това го прави да заслужава "името" - вместо двойното отражение - сънуващ, сънувано, обратно към сънуващия, при САМОДОСТАТЪЧНИЯ се развива директно отражение ОТРАЗЯВАЩ- ОГЛЕДАЛО (без посредник, играещ ролята на "отвън" ). Това се развива, не идва заучено. То е комбинация от даденост, неврални възможности, защото за да е налице въобще като явление, са нужни доста условия, които за момента са изключително редки сред хората.

Точно това е и думичката - такъв психичен тип, става независим от отражението на другите относно него. А неговия приоритет е че развива умението за самонаблюдение много повече и приоритетно пред отражението на останалите за него.

Като част от такова явление, са и думички като НЕЗАВИСИМОСТ, ИНДИВИД (прочети призхода на думичката и значението ѝ), СВОБОДА (от зависимости), КОГНИТИВЕН ХОРИЗОНТ... Заради това написах и пуснах цяла тема за това кои са явленията, кои са проявленията и тук-там причините за КОГНИТИВНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ и ГРЕШКИ, които са в основата на неадекватно отражение на реалността. Без изключение тук темите са примери за тия "грешки". Но никой не се интересува, важно е да се играе на общуване, вместо да се задълбае някой. Иначе всеки претендира за голямата истина, за голямо разбиране, големи дефиниции или как "правилно трябва да се разбира" един или друг авторитет. И то точно тия, които в повторенията си те самите напират да са авторитети за някои, които ги четат, с мисията че "предават знания и истините" на великите и мъдрите.

 

Точно както отбелязах че тук-пишещите не са в състояние да прочетат независимо от съня си дори какво пишат, отвъд периметъра на онова сред което сънуват. И за да е налице какво е написано, им е нужно непрекъснато да общуват помежду си, защото само помежду им е възможно да се дефинират, позиционират и ситуират.

Двойното отражение е заложен предварително канал, то е атавизъм, то е инстинктивно за настоящия момент на състояние на съзнание при личностите в социума днес. И дори да не разбираш какво точно пиша, това не го прави нито неправилно, нито глупаво, а само непознато... или пък "много различно". Нито че е нужно да е задължително "просто, кратко и ясно".

 

Как тогава да е налице "разбиране", след като в думите ти, изразите ти, отношението ти - все са на дуален принцип. Не твърдя че е погрешно, а само че е "лесния вариант" на готовата възприемаща, отразяваща и мисловна схема. Ако си наистина онзи, който пишеш в много редките си моменти, то изрази го, напиши го, опиши го. Не е дори нужно ако ти си... защото когато човек е... не е нужно да прави или да не прави нищо - и двете го изразяват по съответствие. Ти смяташ че можеш да си говориш само със себеподобни. Това имам предвид - без тях ти няма дори да си в състояние да дефинираш самостоятелно и независимо нищо в света, и... себе си. Дори и самия себе си, без да си "говориш" с тях, няма как да съществува.

 

Точно в това е и тънката разлика със САМОДОСТАТЪЧНИЯ - започва от обобщаващата думичка - независимост. Колкото повече, толкова повече. И не е чак толкова трудно, при положение че всички добре разбират какво означава независимост сред социума. Проблема е обаче че сред същия социум,независимост отвъд определена граница не е възможно да съществува. Защото отвъд същата граница, самия социум не е възможен да съществува и би се разпаднал такъв, какъвто е.

Редактирано 31 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Аз не съм и казал, че се налага - казах евентуално и че може. Ма много ти бяга четенето на каквото са ти написали другите.

така де - играта на "въпреки" е за тийнейджъри, във възрастта на отричането и налагането.

Понеже "другите" са много важни... най-важните. Това и въпроса нали - аз съм някакъв, защото "мнението на другите" не ме интересува. Не ме интересува мнението на "другите" като маса, всеки може да повтаря едно и също, в една тема точно апострофираш точно такъв, дето говори обикновени празни думички в ролята си на ментор на цялата тема. Повтаря едно и също а дори не го е помислил. В темите му има само "кое може да приема" и кое има основания да не го приема. За него целия свят е само до приемането и това че нещо му помагало да не страда.

Как да видиш ти самия как при него ти виждаш ясно разликата със себе си, а ако е друго с което да сравняваш, вече било "проблема на рамус". Проблем не може да има някъде, освен в "проблемния".

Редактирано 31 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Даже не знам за кого говориш, нито за коя тема, нито пък от къде ти щукна за поредната игра. Толкова ли ти е трудно да говориш без да се правиш на загадъчен и многосмислен?

Взаимоотношенията ,са една от съществените причини за вавилонското объркване,дори да се говори на един език,пак има конфликт,никой никого не разбира,изписват се толкова думи без резултат,неправилните взаимоотношения са изпълнени с омраза,завист,лицемерие,всякаква липса на интелигентен подход към човека до теб,като препълнен автобус,в който всеки се ръчка,бута,блъска и като слезе човек задъхан и ядосан,се отправя към някоя администрация и там пак същото"ръчкане"със семейство,приятели,познати,случайни хора,които гледат с подозрение,какво ще направиш какво ще кажеш,пак същото.Други пък се правят-изхождайки от божествен комплекс-на вестители на ИСТИНАТА,разбирането им на социалните,психични и духовни въпроси,сякаш ги прави назначени от някоя висша сила-или самотата им-до болка да настояват,своите си калъпи за битието,имаш чувството че такива хора ще получат масивен инфаркт ако не завлекат насила някой да ги слуша,каква слабост само е това,като детенце което настоява на своето,тупа с краче и казва че живота,дзен,матрицата,всички понятия,са разгледани щателно и със(внимание)от него,категоризирани,подредени на съответните рафтове,и когато потрябват,се искарват като детско пистолече и се размахват ли размахват.Когато някой казва,пише нещо,осъзнавали докъде достигат думите му,какво докосват в човешкото сърце..осъзнавали причината на своя словоред ? Ето едини дзен въпроси:Какъв си бил преди да се родиш ? Какъв звук издава нямата жаба ?

Отговорът на тези въпроси,разбира се ще бъде според степента,на дървения философ и този който иска да нацепи повече дърва за зимата.

Този стремеж да се разбере света по-хоризонтала,е обречен още с първата крачка ! Съвсем друго е когато изследването е по-вертикала,когато случващото е процес който осъзнаваш с присъщите емоции и мисли,които произхождат от момента.Думите на Гурджиев"Човекът живее в сън и в сън умира" са показателни за стабилността на съня в който човек битува,разбира се и той е стигнал до някъде,защото животът неможе да бъде изчерпан докрай,както на много хора им се иска,като една скандинавска легенда,за бог Тор,който пил вода от рог,борил се със старица,за да покаже силата си на племето великани,които се присмели на ръста му,те го предизвикали да пие,но това се оказало морето,а старицата-самата смърт.

Редактирано 1 септември 201511 г. от sollaris (преглед на промените)

Думите на Гурджиев"Човекът живее в сън и в сън умира" са показателни 

Ако това наистина са думи на Гурджиев , те говорят сами за себе си !

Мислете за какво в същност става дума и къде Гурджиев ви набутва...

Приятен сън ! 

Макар в същност всеки да проспива 1/3 от живота си по необходимост , нито съм проспал живота до тук , нито мисля да го проспивам нататък...!

1/3-та стига ! Събуди се ! 

Редактирано 1 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Всъщност цепеното на дърва е една от най- ефикасните практики в дзен. :Д

Но се дава само на онези, които не се блазнят от химерата да разберат света - било то по хоризонтала или вертикала.

Но се дава само на онези, които не се блазнят от химерата да разберат света - било то по хоризонтала или вертикала.

 

Пак се оказа че нещо се "давало"...

Пак една и съща когнитивна заучена схема. Значи ще го има нещо, само ако ти го "даде" - но кой. Кой така "раздава", та другите да "взимат"? Пак ли "награди" или "училища", пак ли "заслуженото всеки му".

 

И в същото изречение - света... Кой свят.

И кое в "света" било хоризонтала и вертикала. Според какво, кого и кое се определят?

А е ти къде си се загубил такъв - след като си ученик на дзен учител, според теб кой ще ти даде дзен практика ......  Христо Стоичков може би?!

--------------------

„Фактически огромната част от хората не желаят никакво знание; тези хора се отказват от своята част и не вземат даже онзи дял от него, който им се полага в общото разпределение за нуждите на повседневния живот. Това е особено очевидно във времена на масово безумство, такива като войни, революции и подобни, когато хората сякаш изгубват даже малката трошица здрав смисъл, притежаван от тях преди, и се превръщат в съвършени автомати, отдавайки се масово на пълно унищожение, т.е. губейки даже инстинкта си за самосъхранение. Вследствие на това грамадни количества знание остават, така да се каже, непотърсени и могат да бъдат разпределени сред онези, които разбират тяхната ценност.

 

„В това няма нищо несправедливо, защото получаващите знанието не присвояват нищо чуждо, не лишават другите от каквото и да било. Те вземат само отхвърленото от другите като безполезно и което така или иначе ще бъде изгубено, ако не го вземат.

 

„Събирането на знание от някои хора се случва благодарение на обстоятелството, че другите хора го отхвърлят.

 

„В живота на човечеството има периоди, когато маси от народ започват непоправимо да унищожават и разрушават всичко създавано за векове и хилядолетия на култура. Тези периоди, най-общо, съвпадат с началото на упадъка на културата и цивилизацията; такива периоди на масово безумие, нерядко съвпадащи с геологически катаклизми, промени в климата и подобни явления от планетарен характер, освобождават огромно количество знание. Това на свой ред извиква необходимостта от работа по събиране на знанието, което иначе ще бъде изгубено. По такъв начин, работата по събирането на разсеяната материя на знанието съвпада с началото на разрушаването на културите и цивилизациите.

…

„Единият аспект е такъв. Другият, както вече казах, се състои в това, че никой нищо и не крие; тук няма никаква тайна. Но придобиването или предаването на истинско знание изисква огромен труд и големи усилия както от страна на получаващия го, така и от страна на даващия. И притежаващите знание правят всичко възможно за тях, за да го предадат и съобщят на колкото може повече хора, да облекчат тяхното приближаване към знанието и тяхната самоподготовка за възприемането на истината. Но знанието никому не може да бъде предадено насила, а, както вече споменах, непредубеденото разглеждане на живота на средния човек, запознаването с онова, което запълва деня му, с интересуващите го неща, на минутата ще покаже правомерно ли е да бъдат обвинявани хората, владеещи знанието, че го скриват, не искат да го предадат на народа и не искат да учат другите на онова, което знаят сами.

 

„Онзи, който иска да получи знание, трябва сам да предприеме първите усилия да намери неговия източник и да се приближи до него, ползвайки се от помощта и указанията, давани на всички, но които хората, като правило, не искат да видят и да признаят. Знанието не може да дойде до хората от само себе си, ако те не проявят усилия от своя страна. Те прекрасно разбират това, когато иде реч за ординарно знание, но в случая на голямото знание, ако изобщо допускат неговото съществуване, предпочитат да очакват нещо-си съвсем друго. Всеки добре знае, че ако човек иска, например, да научи китайски език, за целта се изискват няколко години напрегната работа; всеки знае, че за усвояване на основите на медицината са нужни пет години, а за изучаване на музика или живопис два пъти повече. И въпреки това съществуват теории, твърдящи, че знанието може да дойде до човека без особени усилия от негова страна, че той може да го придобие даже по време на сън. Самото съществуване на такива теории обяснява защо знанието не може да дойде до хората. В същото време е важно да се разбере, че независимите усилия на човека да достигне каквото и да е в тази посока също не могат да дадат резултати. Човек придобива знание само с помощта на онези, които го обладават – това е необходимо да се разбере от самото начало. Нужно е да се учиш от онзи, който знае”.

на 28.09.2013 г. at 12:41, witness написа:

Доста се двоумих в кой раздел да публикувам тази беседа и дори мислех да тегля чоп, но не бива да е "както се получи", Гурджиев не заслужава това. Реших да е в "Психилогия и психотерапия", защото целта ѝ е именно да лекува. Макар че основанието или гледната точка върху проблема в случая да е езотерична и да изисква да я приемеш поне отчасти, за да я приложиш.

В

 

Да си готов за смъртта може би означава да я посрещнеш с радост.....да я поканиш на танц....Живот изпълнен и раздаден с любов няма как да се страхува от тъмнината....може само да я пробие....за да се слее с останалата светлина.За това не са нужни усилия ,точно обратното ....нужно е да сме самите себе си......ако може да осъзнаем,че ние част от светлината ....смъртта може да е вид оргазъм....които ще те потопи в абсолютното щастие.....но който не се е научил да обича себе си и другите,по всяка вероятност няма как да разбере,че може да прави любов със смъртта.

Редактирано 27 декември 201510 г. от capnemo
Безсмислено дълъг цитат (преглед на промените)

за Стопанина, Бродягата, Лунатика и Хаснамусс; за мъртвите хора

(от XII и XVI гл. на „Четвъртият път” на П. Д. Успенски)

 

… Мислим, че е много лесно да променим нещо, но само когато искрено се опитваме да го направим, осъзнаваме колко е трудно, колко почти невъзможно е това. Идеята за промяната на битието е най-важната идея. Теориите, системите, диаграмите са само помощ; те помагат на съсредоточаването и правилното мислене, но съществува само една реална цел – това е промяната на нашето битие, тъй като ако искаме да променим нещо в нашето собствено разбиране на света, трябва да променим нещо в самите себе си.

Интересното в тази връзка и относно което бих искал да кажа нещо, това е делението на хората от гледна точка на възможността за промяна на битието. Има такова деление.

То е особено свързано с идеята за Пътя или Метода. Помните какво беше казано, че от момента, в който някой се свърже с влияния С, започва стълба, и че само когато човек се е добрал до нейния връх, е достигнат Пътя или Метода? Беше зададен въпросът кой е способен да стигне до тази стълба, да се изкачи по нея и да достигне Пътя. Гурджиев отговори, употребявайки руската дума домохозяин. В индуистката и будистката литератури това е съвсем определен тип човек и тип живот, който може да доведе някого до промяна на битието. „Снатака” или „стопанин”, означава просто някой, водещ обикновен живот. Такъв човек може да има съмнения относно ценността на обичайните неща; той може да има мечти за възможности за развитие; той може да дойде в школата или след дълъг живот, или в началото на живота, и може да работи в школата. Само от такава среда произлизат хора, способни да се изкачат по стълбата и да достигнат Пътя.

Другите хора той раздели на две категории: първата – „бродяги”, и втората – „лунатици”. Бродяги не означава задължително бедни хора; те може да са богати и въпреки това да бъдат бродяги в отношението си към живота. И „лунатик” не означава човек, лишен от редовен ум; той може да бъде държавен деец или професор.

Тези две категории не са подходящи за школата и няма да бъдат заинтересовани от нея. Бродягите – понеже въобще не са заинтересовани от нищо; лунатиците – защото имат фалшиви ценности. Затова ако се опитат да изкатерят стълбата, те само ще паднат и ще си счупят вратовете.

Първо е необходимо тези три категории да бъдат разбрани от гледна точка на възможността за промяна на битието, на възможността за школна работа. Това деление означава само едно – че хората не са в едно и също положение по отношение на възможностите за работа. Има хора, за които съществува възможност за промяна на тяхното битие; има много хора, за които това практически е невъзможно, понеже са довели битието си до такова състояние, че в тях няма никаква отправна точка; и има хора, принадлежащи към още една четвърта категория, които с различни средства вече са разрушили всяка възможност за промяна на битието си. Това деление не е аналогично на всяко друго деление. Принадлежността към една от първите три категории не е постоянна и може да бъде променена, но човек може да дойде до работата само от първата категория, не от втората или третата; четвъртата категория изключва всякякви възможности. По този начин, макар че хората може да са родени с едни и същи права, така да се каже, губят правата си много лесно.

Когато разберете тези категории и ги откриете в собствения си опит, сред вашите познати, в живота, в литературата, вие ще разберете тази четвърта категория хора. При обичайните условия, в обичайните времена, те са просто престъпници или истински лунатици – нищо повече. Но в някои периоди на историята такива хора често играят водеща роля; те могат да се сдобият с власт и да станат много важни фигури. Но трябва да ги оставим засега и да се съсредоточим върху първите три категории.

В. Свързана ли е възможността за ръст на битието с готовност за подчинение на определени закони и принципи?

О. Не задължително. Има различни пътища. На пътя на монаха, например, се започва с подчинение. Има други пътища, които не започват с подчинение, но с изучаване и разбиране. На Общите закони няма как да не се подчините, тъй като те ви заставят да им се подчинявате. Можете да избегнете някои от тях само чрез ръста на битието, не по друг начин.

В. Следва ли оттук, че хората, свързани с школата, колкото и лека да е тя, спадат към можещите да променят битието си?

О. Несъмнено, ако са заинтересовани от школата и са искрени в отношението си към нея, това показва, че спадат към онези, които могат. Но виждате ли, във всеки от нас има черти от бродягата и от лунатика. Връзката с школата не означава, че вече сме свободни от тези черти. Те играят определена роля в нас и в изучаването на битието ние трябва да ги забелязваме; ние трябва да знаем по какъв начин те пречат на работата ни, трябва да се борим с тях. Това е невъзможно без школата. Както казах по-рано, бродягите могат да бъдат не просто богати, те може да са много добре устроени в живота, и въпреки това да са бродяги. Лунатиците може да са твърде учени хора и да заемат високо положение в обществото и въпреки това, да бъдат лунатици.

В. Дали една от чертите на лунатика е желанието му за неща, несъразмерни с други неща, и затова вредни за него?

О. „Лунатик” означава човек, който винаги преследва лъжливи ценности, който няма правилна преценка.Той винаги е формиращ. Формиращото мислене винаги е дефективно, и лунатиците са особено отдадени на формиращото мислене: това е главното им заболяване, по един или друг начин. Има много различни начини да бъдеш формиращ.

В. Не е ли черта на бродягата някакъв вид безотговорност, готовност да изхвърли всичко зад борда?

О. Съвършено вярно. Понякога тя приема твърде поетични форми: „Няма нищо ценно в света” – „Нищо не струва каквото и да е” – „Всичко е относително” – тези са любимите фрази. Но всъщност бродягата не е толкова опасен. Лунатикът е по-опасен, тъй като това означава лъжливи ценности и формиращо мислене.

В. Какво определя принадлежността на човека към една или друга категория?

О. Определено отношение към живота, към хората и някои възможности, които има. Това е еднакво за всичките три категории. Четвъртата е отделна.

Относно тази четвърта категория искам да ви дам просто няколко определения. В настоящата система тази категория има особено име, състоящо се от две турски думи. То е „Хаснамусс”. Едно от първите неща за Хаснамусса е, че никога не се колебае да пожертва хората или да създаде огромно количество страдания само заради собствените си лични амбиции. Как се създава Хаснамусс е другият въпрос. Това започва с формиращо мислене, с формиране на бродяга и на лунатик едновременно.  Друга дефиниция за „Хаснамусс” е, че той е кристализирал в погрешни водороди. Тази категория не може да ви интересува практически, тъй като нямате никаква работа с такива хора; но вие се срещате с резултатите от тяхното съществуване.

Както казах, за вас е важно да разберете втората и третата категории, тъй като можем да открием в нас самите чертите и на двете, особено на третата. За да се борим против втората, тоест с бродягата, са необходими школна и генерална вътрешна дисциплина, тъй като в бродягата няма никаква дисциплина. В лунатика може да има много дисциплина само от погрешния вид – изцяло формираща. Затова борбата с формиращото мислене е борба против лунатизма в себе си, а създаването на дисциплина и самодисциплина е борба против бродягата в нас.

Относно характеристиките на човека от първата категория, тоест стопанина, то преди всичко той е практичен човек; той не е формиращ; той трябва да има определено количество дисциплина, иначе не би бил онова, което е. Така, практичното мислене и самодисциплината са характерните особености на първата категория. Такъв човек притежава достатъчно от тях за обикновения живот, но недостатъчно за работа, затова в истинската работа тези две характерни черти трябва да се усилват и да растат. Стопанина е нормален човек, а нормалният човек, при благоприятни условия, има възможността за развитие.

В. Присъства ли възможността на стопанина във всеки човек?

О. Не във всеки. Вече казах, че някои хора са изгубили способността си за практическо мислене или способността за развитие. В подобни случаи те са завършени лунатици или бродяги съответно на онова, което са изгубили.

В. Искате да кажете от рождение?

О. Това ние не знаем. Ние не можем да говорим за това, можем да говорим само за резултатите. Ние знаем, че в работата човек трябва да притежава способността за практическо мислене и практично отношение, и достатъчно самодисциплина, за да приеме школната дисциплина.

В. Какво разбирате под практическо мислене?

О. Точно онова, което се нарича практическо мислене в обичайния език, а именно, способността да се преценяват нещата при различни обстоятелства. Същата способност може да се приложи към идеите на работата, школните принципи, правила, към всичко.

В. Изглежда, че хората от категорията на лунатиците или бродягите са по-далеч от всякакво вникване в истината, отколкото стопанина?

О. Няма гаранция за това. Както показват фактите, те могат да са на точно същото ниво по отношение на разбирането, но потенциалът им е различен. Както много други неща, хората не различават проявленията; те не различават едното от другото в средата на механичните хора. Но възможностите са различни. Някой може да стане различен, друг не може; един може да се промени, само ако се случи чудо, друг може да се промени чрез собствени усилия и известна помощ.

В. Казвате, че всички отчасти сме бродяги, лунатици и стопани?

О. Опитайте се да не мислите за това в тези термини. Намерете си собствени думи – какво се подразбира под „стопанин”, какво под „бродяга”, какво под „лунатик”. Тези думи не са описание, те са само намек за някакви възможности.

В. Ако някой не харесва самодисциплината, това описание ли е?

О. Не е описание, само един признак. Преди всичко, бродягата няма никакви ценности; всичко му е все едно, добро и зло не съществуват за него; и вследствие или във връзка с това, той няма дисциплина. Лунатикът цени онова, което няма стойност и не цени стойностното. Това са главни черти, не описание. Стопанинът има поне някакви ценности, от които може да започне, и известно практично отношение към нещата. Той знае, че ако иска да яде, трябва да работи.

В. Относно четвъртата категория човек, който е разрушил всяка възможност за развитие, дали тази ситуация възниква в него поради някаква форма на изключителен егоизъм?

О. Да, в повечето случаи. Полезно е да знаем за четвъртата категория, само защото понякога тези хора играят голяма роля в живота.  Но те вече са там: не можем нито да им помогнем, нито да ги унищожим.

Трябва да мислим за самите себе си, за нашето отношение и предимно за нашето разбиране. Тъй като ако разбираме, вече е по-добре, приемаме по-лесно такива хора и познаваме техните прояви.

----------------------

В. Вие говорите за възвръщащите се мъртви хора, но аз мислех, че същността не може да умре?

О. Тя може да умре относително, в смисъл, че не може да се развива. Механично тя може да съществува, но не може да расте, тя може само да се изражда с времето. Същността може да умре по различни начини. Тя може да умре само за този живот или може да умре напълно. Тя може да умре напълно само в резултат на дълъг период на погрешни действия, действия против съвестта. Убийство на същността означава убийство на съвестта. Или тя може да умре в този живот и да бъде родена отново, невредима и здрава, в следващия. Например, човек може да увреди главата си и същността да умре в смисъл, че няма да се развива занапред. Но в следващия живот тя ще живее отново. По такъв начин, говорейки за смърт на същността, трябва да знаем какъв вариант имаме предвид, случаен или умишлен.

Размишлявайки за живота забравяме, че много хора са мъртви и че спящите хора лесно попадат под влиянието на мъртвите хора.

В. Мъртви ли са повечето хора?

О. Този въпрос много беше обсъждан в групата ни в Санкт Петербург. Някои смятаха, че повечето хора са мъртви, но аз винаги съм бил против това. Всеки е заспал, но дори в живота намирате приятни хора, които може да не работят от леност, липса на благоприятна възможност или нещо друго. Но не са мъртви.

В. Как могат мъртвите хора да влияят на спящите?

О. В сравнение със спящите хора те са много силни, тъй като нямат никаква съвест и никакъв срам. Какво прави обикновените хора слаби? Съвестта и срамът. Освен това, ако хората спят, с тях може да се случи всичко, могат да бъдат откраднати от леглата си.

Всички хора в живота са заспали, но не всички са мъртви – все още. В същото време, ако някой изобщо не може да приеме и да използва В-влиянията*, няма нищо, което да го предпази от умиране рано или късно. В-влиянията са изпратени да удържат хората от умиране, въпреки че са заспали. Но ако те ги отхвърлят, няма какво да ги предпази от умиране. Хората не са равни по отношение на еволюцията. Някои могат да се развиват, други не могат. Или са изгубили възможността си за еволюция, или не са направили нищо, за да я заслужат.

------------

* Влияния В – религия, литература, философия.

Допълвам останалото от „Науката за Идиотизма” – първата част е тук. Някакво парченце все пак съкратих, за да побера последните две части в един пост. Дано не изглежда вече като флууд. Рекох си, може да са интересни и на някой друг, поне за мен са, например е забавно да определиш кой вид идиот би си избрал, ако беше там. Въпреки че, както казва Успенски, „Ако” – това вече е сън. Всички сънища започват с „ако”. Аз избрах Безнадеждния Идиот, надявам се в субективния вариант, подобно на повечето от онези наистина попаднали на трапезата.

------------------------------------

Първите две триади: Обикновен, Супер и Архи Идиотите.

Безнадеждния, Състрадателния и Извиващия се.

 

...Пътят на знанието води само до стадия на Просветления Идиот. За него Гурджиев говореше понякога насмешливо и пренебрежително, но най-често с дълбоко състрадание: „Искрено ми е жал за Просветления Идиот. По-нещастно създание просто не съществува”... Просветления Идиот се е старал и катерил с всички сили и накрая е достигнал стадия, на който знае всичко. Той знае точно какво да прави – но не може да го направи. И това може дори да не е по негова собствена вина, причината може да бъде и някакъв дефект в наследствеността му. „На баба му или на дядо му. Възможно е баба му да е била проститутка. Самият той вече нищо не може да направи, а баба му отдавна е мъртва. И в това никой, даже Бог, не може да му помогне.” Тази ужасна ситуация на Просветления Идиот безпокоеше мнозина и често питаха Гурджиев има ли някякъв изход от нея. Понякога той отговаряше, че ако такъв Идиот дойде при него и е в състояние да заплати достатъчна сума, би могъл. Но ще му се наложи да се върне от висотите си назад до Обикновения Идиот и да започне всичко наново. А това не е лесно, ще  му се наложи да остави всичко вече достигнато с такъв голям труд. Но ако намери мъжество, би могъл да се издигне съзнателно от Обикновения Идиот и, преодолявайки Просветления Идиот, да достигне  Номер Седемнайсет.

Така че Обикновения Идиот е отправна точка за ръста на разбирането, способно да преодолее препятствията по пътя си и да излезе от злополучната безизходна ситуация. Веднъж полу на шега го попитах какъв Идиот е бил Мулла Насредин. Отговори, че той, разбира се, е бил Обикновен Идиот. Подобна простота, здрав смисъл и най-вече липса на самоизмама, са сигурни признаци за Обикновен Идиот. Мисля, че във Фрагментите този тип е представен като „еснаф”. Но освен всичко, той е точно детето, което трябва да станем, преди да можем да се надяваме да влезем в Царството Небесно.

Супер Идиота рядко беше конкретизиран. В някакъв период Гурджиев поръчваше на Разпоредителя да добавя пояснението: „Тоест, всички Обикновени Идиоти, които представляват от себе си нещо повече от просто магарешка опашка”. От което може да се направи извода, че в Супер Идиота има „нещо”. Ако все още му предстои спускане към Обикновения Идиот, това „нещо” е бреме и отживелица на неговото самомнение, от която трябва да се избави. Ако той вече се придвижва нагоре по дясната страна на скалата, „нещото” има някаква реална ценност, придобита от него във външния му свят, макар още да е далеч от обективните вътрешни достижения. Струва си разбира се да кажа, че тази интерпретация на Супер Идиота е мое лично разбиране, висящо на тънката нишка от намеци, дадени от Гурджиев в няколкото случая, когато е говорил за втория Идиот.

Архи Идиота притежаваше по-определена роля. Често Гурджиев назначаваше за Архи Идиоти хора, заемащи важна позиция в реализацията на непосредствените му планове, които обаче нямаха съответното вътрешно разбиране. Когато бях в Ню Йорк през януари 1949, бях приведен в статус Архи Идиот, тъй като бях (в този период) назначен за „Директор на Англия”. Чувствах, че Гурджиев ме дразнеше по такъв начин. Когато се върнах в Европа, започнах по-сериозна работа с него, след което скоро се върнах към избрания изначално от самия мен Идиот.

Единственият „детайл” на Архи Идиота, който ми се удаде да дочуя, беше персоналната шега по адрес на Пеги Флинч, чийто баща бил епископ (макар Гурджиев винаги да настояваше, че онзи бил архиепископ). Както и да е, когато Пеги присъстваше, на Разпоредителя беше поръчано да добавя към тоста за Архи Идиота фразата „И за здравето на висшето духовенство”... Тук лесно се открива подразбиращия се мотив, с изобразената ситуация на някой изцяло облягащ се на външни неща и не осъзнаващ, че никакви видими атрибути на обладавана власт не са способни да засегнат собственото вътрешно нищожество на човека. От друга страна, Архи Идиота във възходящо движение вече притежава определени реални способности, извикващи уважение сред събратята му.

Обикновено тостовете за първите трима Идиоти преминаваха бързо.

Но четвъртият тост много често се превръщаше в критичен, преломен момент на трапезата. Атмосферата се променяше напълно и усещането за непосредствената значимост на нашия живот обединяваше всички. Тостът за Безнадеждния Идиот неизменно се съпровождаше от подробни разяснения...

Гурджиев наричаше подобни разяснения кратко изложение на предаваното в Езотеричната Група, където всички тостове вървят с много детайлни коментари, изискващи за излагането си до половин час. Тези детайли касаят седемте аспекта на всеки от Идиотите. А на Екзотеричната група се разкриват само два от аспектите...

Детайлите на Безнадеждния Идиот се променяха с времето, но окончателната форма се фиксира месеци преди смъртта на Гурджиев. Тя звучеше така: „За здравето на всички Безнадеждни Идиоти, субективни и обективни. Иначе казано, за здравето на всички Безнадеждни Идиоти – готови кандидати да издъхнат като кучета.” От края на 1948 година нататък, особено в последните месеци от живота си, той включи още една „добавка”, произнасяна не от Разпоредителя, а от някой друг в стаята. Към края това неизменно беше Елизабет Мейол. Добавката съдържаше някакво пояснение на детайлите на тоста. „Същевременно трябва да се добави, че да умрат достойно могат единствено онези, които са работили над себе си. А пък които не са работили над себе си, рано или късно, но неизбежно, ще изчезнат като мръсни псета.”

Гурджиев често използваше този тост като отправна точка за разговор за целта. „Всеки трябва да има цел. Ако нямате цел, не сте човек. Вземете тази толкова проста цел – да не издъхнеш като куче. Всеки може да си постави такава цел, това е малка цел. Но ако можете да я достигнете – да умрете достойно – тогава, възможно е, бихте могли да си поставите по-значителна цел.” Неотвратимата сила на тази представа неизмеримо усилваше също толкова дълбоката сериозност на гласа му. А слушайки повторението на това ден след ден, възникваше усещането за нещо забивано в дълбините на съзнанието. Ти вече не можеш да се отклониш от поставения въпрос: „Ако не работиш, неизбежно ще загинеш.”

Гурджиев можеше леко и внезапно да преминава от сериозност към леко общуване, често отклонявайки се от темата. Веднъж, точно когато се произнасяше тоста, в апартамента пристигна пощальон с препоръчано писмо от Америка. Както обикновено го поканиха да се почерпи на масата. Чувайки тоста, той произнесе: "C’est bien vrai – qui ne travaille pas, tôt ou tard, il crèvera comme un chien" (Вярно е – който не работи, рано или късно ще умре като куче). От думите му Гурджиев изпадна в такъв възторг, че пощальонът беше изпратен целият натоварен с подаръци.

Петият тост – за Състрадателния Идиот, е изложен така: „За здравето на всички Състрадателни Идиоти, симпатични и антипатични.” По-късно той добави трета категория „И нещо средно” (so-so-so). Не след дълго се появиха нататъшните пояснения, „Тоест, за здравето на всички Състрадателни Идиоти, у които има истинска жалост, и за здравето на всички, правещи нещо само от самохвалство и желание да се покажат.” За илюстрация Гурджиев привеждаше историята за лежащия край пътя гладен човек. Истинският Състрадателен Идиот без да се оглежда ще отдаде последните си трохи, за да му помогне. А Антипатичния Идиот отначало ще се огледа дали наоколо някой го вижда. „Може би годеницата му или бащата на годеницата го наблюдават от прозореца? Тогава той също ще даде последните си трохи. А ако никой не го наблюдава, бързо ще отмине. Възможно е, даже заплювайки лежащия. Презирам такива Идиоти.”

Контрастът между Безнадеждния и Състрадателния Идиоти е доста значителен според мен. Последният гледа извън себе си, дали в правилна или в неправилна посока. Първият е загрижен единствено за себе си. „Субективно” безнадеждният се отличава с това, че даже да осъзнава безнадеждността, може да се реши на борба, без да очаква резултати. „Обективно” Безнадеждния Идиот дори не подозира, че нещо не е както трябва да бъде, затова даже самият въпрос за борбата при него не възниква. Той загива като куче, тъй като е напълно доволен от кучешкия си живот. Но и в двата случая тази драма при Безнадеждния Идиот протича в собствената му душа.

Състрадателния Идиот пък пребивава във властта на външната ситуация. Той се оглежда наоколо и сравнява себе си с други, които се нуждаят от помощ. Но ако не мами себе си може да осъзнае, че не е в състояние да помогне на другите, докато сам не притежава „битие”. Когато види своето фактическо небитие и този факт проникне дълбоко в жизнения му опит, той „съзнателно слиза” в състоянието на Безнадеждния Идиот. Ако вече му се е удало да да се спусне до Обикновения Идиот и продължава работата над себе си нагоре по скалата на разбирането, той се сблъсква с неизпълнимата задача на „съзнателното издигане” до стадия на „Извиващия се Идиот”. За Състрадателния Идиот има само само три различни възможности. Описаното дава някаква представа за извънредно богатия смисъл, скрит в Наауката за Идиотизма.

Извиващия се Идиот: в този тост обикновено нямаше пояснения относно позитивния и негативния аспекти. Макар че Гурджиев даваше два варианта на разяснения, указващи такова различие. Той говореше за Извиващия се Идиот (на френски „Idiot Récalcitrant”), който не признава, че е идиот – той е убеден, че може да „прави”. „Идва при мен такъв Идиот и моли да му помогна. Аз му доказвам, че е идиот. И той се съгласява: „Да, аз съм идиот”. Но после си тръгва и започва да мисли, „Но защо пък да съм идиот? Нали аз купих тази вещ за сто франка, а я продадох после за двеста? Не, аз съвсем не съм идиот, м-р Гурджиев е идиот”. После отново идва при мен да ми обясни, че не е идиот. Аз му бия един в челюстта, избивайки два зъба. И ето, той отново започва да разбира, че е идиот. Но когато си тръгва, всичко започва отначало”.

Следващият аспект на Извиващия се Идиот се описва с друго сравнение. „Той прилича на риба, изхвърлена от водата. Както и рибата, той знае, че не може да живее без вода. И разполага със съвсем малко време, за да се върне обратно във водата. Но нама крака, за да се върне сам. А когато аз го повдигам, за да го върна обратно във водата, той започва да се извива и да се изплъзва от ръцете ми, и аз не мога да му помогна”.

И в двата описани случая на Извиващия се Идиот е трудно да се помогне. Конфликтът му сега се случва едновременно във вътрешния и във външния свят. В нито един от тях той не намира покой. В него няма нито вяра, нито безнадеждност. Той не е и състрадателен, тъй като е прекалено зает с вътрешния си свят. Но в същото време той се бори. Той не е удовлетворен. Даже когато отказва да повярва, че е идиот, той не вярва на собственото си съждение, връщайки се обратно, за да убеди учителя си. Позитивното му качество е, че се старае с всички сили, и тази негова борба може да доведе до нещо.

Тостът за Извиващия се Идиот винаги беше допълван от още един детайл: „И за здравето на всички истерични жени”. Често на това място Гурджием добавяше, че всички жени са истерични по природа. Никога за своите осемдесет години не е срещал жена, която да не е била истерична. Но изпозваната от него дума „истеричен” имаше специално значение. Подразбираше се, както аз го схващам, отсъствие на разсъдливост и тенденция към крайности. Не помня нито един опит за обяснение на връзката на този конкретен тост с истеричните жени, но ми се струва, че по някакъв начин е свързана с думите на Велзевул, че жената не е способна на независимо съждение...

~ • ~ • ~

...Седмият тост винаги беше даван в следната форма:

„Стигнахме до серията на Геометричните Идиоти. Преди всичко, за здравето на всички Квадратни Идиоти”...

Квадратния Идиот – това е онзи, който „понякога не е идиот”. Той е „кандидат за Кръгъл”. Може да се каже, че Кръглия Идиот винаги е идиот, но на квадрата са му присъщи моменти на здравомислие. Гурджиев винаги съпровождаше подобно обяснение с жест, сякаш чертаейки с пръст във въздуха кръг и квадрат. В ъглите на квадрата става смяна на посоката, затова квадратът символизира идиота, имащ в себе си нещо различно от всичко останало.

За различните типове на Квадратния Идиот в мое присъствие се е говорило много малко. В едно от обясненията беше казано, че Квадратния Идиот може да бъде истински или въображаем. Както аз го възприемам, ключовото качество на Квадратния идиот е неговата „практичност”. При това той може да използва своята „практичност” във видове дейности, които сами по себе си се явяват въображаеми. Ако при това вярва, че подобни неща имат обективна ценност, самият той губи връзка с реалността. От друга страна, притежаващият разбиране Квадратен Идиот може, в пределите на своите ограничения, да работи вече за някаква обективна цел.

Науката за Идиотизма има допълнителни измерения, от които е лишена която и да е друга обичайна класификация на човешките типове и етапи на вътрешното развитие, тъй като тя отделно взема под внимание трите основни фактора, характеризиращи човека: знание, битие и разбиране.

По време на трапезите на „No. 6” той докосваше само най-външните граници на тази тема. Например, отнасящото се към въпроса за „автоматичния преход”. По някаква причина Гурджиев най-често споменаваше този въпрос в коментарите си към Квадратния Идиот – „Кандидат за Кръгъл”. По думите му, на всеки три години човек автоматично преминава в следващия стадий. Веднъж разказа за някаква жена, която не го била виждала дванайсет години: тя била Безнадежден Идиот, а сега, както каза, се била превърнала в Кръгъл... Мисля, че с тези думи той искаше да предаде разбирането за особената опасност, съществуваща за човека, обладаващ и разчитащ на някакви свои особени външни качества и прояви. Ако забравя, че всички тези негови качества са също толкова механични, колкото и останалите му случайни прояви, той се лишава от проницателност и всичките му проявления придобиват характер на „Кръгла Идиотичност”.

Кръглия Идиот – това е един от двамата или тримата, споменати във „Велзевул”. В своя примитивен смисъл, Кръглия Идиот означава пълно отсъствие на проницателност, на умение да се ориентира. Той възприема всичко неправилно, от гледна точка на собствената си субективност. Понякога Гурджиев говореше за Кръглия Идиот като за намиращ се в особено трудна ситуация. Той е затворен в кръг без нито една точка, през която би могъл да се измъкне. В края го чака истерия, тоест превръщане в Зигзагообразен идиот. Но дотогава е безотговорен. И като такъв, винаги си живее съвсем не зле: каквото и да е направил, никой не може да го упрекне. Той винаги може да каже: „А какво очаквахте? Аз съм Кръгъл Идиот”.

Един път Гурджиев заговори по-сериозно за Кръглия Идиот. Каза, че на такъв идиот ще му се наложи да се бори отчаяно и непрекъснато. „Но той е способен на това, именно защото е Кръгъл Идиот! Ако види своята Идиотичност, той ден и нощ ще се старае с всички сили да се освободи”.

Чувал съм, че Гурджиев е премествал хора от Кръглите Идиоти направо при Безнадеждните Идиоти. Това се случвало, когато те извършвали дълги и настойчиви усилия – особено против собственото си съждение, тоест приемайки всичко на вяра.

Но много по-честото обяснение, давано от Гурджиев, беше жестът му, очертаващ с пръст във въздуха кръг. „Той винаги е Идиот. Денем ли, нощем ли, насън или буден, в църквата или в клозета – винаги е Идиот. Идиот от всички страни”.

Ясно е, че тук способите за разглеждане на ситуацията са няколко. Неосъзнаващият своята идиотичност Кръгъл Идиот създава реална опасност както за себе си, така и за всеки, намиращ се до него. Но ако осъзнае своята Идиотичност и не забравя за нея, тогава ще има постоянен напомнящ фактор да работи така, както никой от другите Идиоти не би могъл. Той не вижда в себе си нищо друго, освен идиотичност, а значи не може да има и друга цел, освен промяна на себе си и освобождение.

Последният от Геометричните идиоти е Зигзаг. Тостът за него се даваше с времето с все по-подробни детайли – „взети от Езотеричната Група”. В крайна сметка, той се избистри в следната форма: „За здравето на всички Зигзагообразни Идиоти, иначе казано, за здравето на всички онези, имащи по пет петъка в седмицата. А също за здравето на всички истерични хора и за здравето на всичките три пола.”

По повод на всеки от тези детайли Гурджиев даваше множество обяснения. Случвало се е да прекъсне Разпоредителя, присъединяващ към тоста имената на един или няколко присъстващи, за да каже: „Не, това е тост в чест на всички истерични хора. А всички хора са истерични, така че тостът е за всички – тук няма нужда да се дават имена”.

Имаше много опити да го уговорят да обясни смисъла на „пет петъка в седмицата”. И веднъж той явно каза, че в „петък” не е вложено никакво особено значение. Той би могъл да е всеки друг ден от седмицата. Важното в Зигзагообразния Идиот е, че му липсва стабилност. От една страна е много силен, от друга – много слаб. Той може да прилага огромни усилия да започне реално движение, а след това се връща обратно. За илюстрация Гурджиев правеше с пръст жест, изтегляйки го колкото е възможно надясно, след това по средата обратно и нататък в серия все по-малки зигзаги.

Зигзагообразния Идиот се е отскубнал от омагьосания кръг, в който е затворен Кръглия Идиот, но все още не притежава своя собствена вътрешна стабилност. Затова той е истеричен. И всеки, започващ работа над себе си, има подобно качество. Той не може да следва определената посока, понеже разбирането му не съответства на неговите усилия.

Връзката между Зигзагообразния Идиот и Трите Пола дойде след (най-малкото, доколкото помня) всички останали детайли. Той често използваше това като тема за разговор за „третия пол” и неговата безполезност за работата.

(...)

Четири серии по три започват от Просветления идиот. И тъкмо той е крайният пункт на пътя на знанието, зад пределите на който е невъзможно да се излезе без намиране на битие.

Няма съмнение, че в издигането по скалата на Идиотизма се подразбира съществуването на повече от един път – възможно е, до седем различни пътя. Първият от тези пътища е просто въображаем. Самият идиот не се променя в реален смисъл, но постепенно става все по-убеден и по-убеден, че се придвижва. Подобен Идиот е способен да достигне (в собственото си въображение) всяка степен. Най-вероятно той ще се превърне в самодоволния Високомерен Идиот, убеден че притежава нещо, което го прави различен от всички останали.

Променливите манифестации на подобна персона нямат никакво обективно значение. Такъв човек реално не работи над себе си и, в пълния смисъл, представлява кандидат да загине като куче.

Пътят на знанието в този план е много различен. Следващият този път действително се бори. Той преодолява огромни трудности, за да придобие не просто допълнителна информация, но реално знание. Подобна работа го променя и той се катери нагоре по скалата на Идиотизма, докато не стане Просветлен. Сега той знае всичко, което му е възможно да знае. Той знае точно какво трябва да направи, за да достигне истинската свобода. Но не може да го направи. Той прилага отчаяни усилия, но открива, че му е съвършено невъзможно да направи необходимото. Повтаряйки гурджиевите пояснения към ситуацията на Просветления Идиот: „Възможно е това да не е по негова собствена вина. Дефектът е в наследствеността му. Бабин или дядов. Възможно е баба му да е била проститутка. Самият той нищо не може да направи за това. А тя вече е мъртва. Никой нищо не може да направи за него. Съчувствам на такъв Идиот повече, отколкото на всеки друг.”

Естествено, подобни обяснения действаха плашещо и предизвикваха чувство на удивление и тревога. Макар да напомняха известните думи за наказанието „на децата за вината на бащите до третото и четвърто коляно, които ме ненавиждат”, ни се струваше, че се разминават напълно с представата за безкрайната милост и състрадание на Създателя. Тези думи ни поставяха пред лицето на страшната ситуация на човека, облягащ се на знанието, а не на битието. Често питаха Гурджиев... 

Деца, ще бъдете достатъчно време мъртви. Живейте си живота и не го пропилявайте, мислейки за смъртта...

„Нормалното Същество иска да живее вечно.

Нормален човек е който не само е реализирал унаследените си възможности, но и се е освободил от своята субективност.

Щастливият човек е някой, който се стреми да актуализира своите възможности.

…

В същността си Животът е в двигателния под-център на емоционалния център. Ето къде е основана чистата кулминация на човека, и e казано, че тя е от материята на Бога. Неговите движения са право от сърцето. Бог, като Същество, е там в сърцето.

Същността е химическо утаяване от Слънцето и планетите на Слънчевата система, пронизваща земните същества в момента на зачатието. При човека това засяга областта на слънчевия сплит. Тя е различна от веществата на тази планета и свързва човека с Космоса. Както химическите вещества на човека се връщат към естественото им състояние при смъртта, така и тези вещества се връщат обратно към техните източници.

Листата на дървото се връщат всяка година, но не същите листа. Има способност за листа. Листата са повтарящи се, но не идентични. Разликата между всеки лист и неговите предшественици зависи само от промяната в дървото от сезон на сезон. Дървото е пънът на същността, листата са човешките същества; дървото остава не чрез листата си, а чрез своите семена. Падналото семе притежава потенциала да повтори цялото дърво. Листът се повтаря, семето се преражда. Не може да се каже, че листът наследява каквото и да било от живота на предишния лист; няма оползотворяване на предишния лист, няма приемственост, но той изниква от същия ствол на същността. Ние, подобно на листата, се повтаряме без никаква свързаност. Листата не са загуба за дървото, загубата на семената е чиста загуба.

Времето е най-важното нещо след съзнанието. Течението на времето през нас ни подарява шанса да извлечем каквото можем. Времето е троен поток, протичащ чрез нашите три центъра. Ние ловим риба в потока, каквото сме уловили е наше, каквото не сме, е изгубено. Времето не ни изчаква да хванем всичко в потока. Ако хванем достатъчно, имаме достатъчно, за да изградим трите тела и да станем постоянни.

Времето е сумата на нашия потенциален опит, целокупността на нашите възможни преживявания. Ние живеем нашите опитности последователно; това е първото измерение на Времето. Да си способен да преживяваш опитности едновременно е добавяне на друго или второ измерение към Времето. Да бъдеш осъзнат за тази едновременност е наречено твърдо време, или трето измерение на Времето. Когато вече сме идентифицирали себе си с Времето, ще бъде както казва Апокалипсиса: „И Време вече няма да има.“

Едва в момента, в който можем да кажем: „нещото, случващо се на мен“, ще бъдем в безопасност.

Аз ви умолявам преди да потеглите на това пътуване, да питате – вие се потапяте в тъмнината; тук има малка лампа; аз ви показвам как да я потъркате; уверете се, че знаете как да потъркате лампата.

…“

Orage Gurdjieff Meetings, beginner group 1929-1930

------------------------------------------------------

„ …Същността може да бъде описана от една страна като възел с много възможности от различен порядък, а от друга – като определен спектър на склонности и стремежи. Това са различни неща. Много от възможностите са еднакви за всички: всички могат да ходят, плуват, да се издигат и т.н и т.н. И също така, по принцип, на всяка човешка същност е дадена възможност да се развива и расте.

…Знаем също така, че същността е подобна на податлив восък. Или на чист бял лист хартия, на който всеки може да изпише каквото му е угодно. А това означава, че новородената същност изисква грижа – тя трябва да бъде възпитана (в кавички или без).

Същността е създадена уникална. Тя е корен на индивидуалността, семе на Битието.

Тази нейна задача би била невъзможна, ако тя не беше също така и „Ангел и Дявол“.

Henriette Lannes, «Inside a Question». HUMAN ESSENCE / 7 June 1970 /  http://larkin-donkey.livejournal.com/

Още малко за понятието същност, внасящо релеф с някои противоречащи на досегашните обяснения, които дотук са непълни и ми се струва, че водят до сериозни грешки. Извадих само някои неща от страницата, тя пък е част от серия преводи в http://larkin-donkey.livejournal.com/128787.html на записките на Катрин Халми. Самите бележки се съхраняват в Библиотеката за редки книги и ръкописи Бейнеке на Йейлския университет и могат да се намерят тук  

---------------------

СЪЩНОСТТА е трудно да бъде определена. 
Тя трябва да бъде разкрита чрез отношенията. 
Човешката същност е образувана от няколкото милиарда човешки същества. Тези няколко милиарда съдържат в себе си историята, цялата ни еволюция от животното насам. 

ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК ОТ МИЛИАРДИТЕ ХОРА Е ЕДНА ОТ ВАШИТЕ АКТУАЛИЗИРАНИ  ПОТЕНЦИАЛНОСТИ. 

Същността е съставена от три ноти -  гняв, омраза и страх. 

Всичко друго са обертонове, това, което не съществува, но би могло. 
Цялото така наречено „добро“ в света – филантропия и т.н. – представлява такива неосъществени възможности. Обикновено ще откриете, че те са мотивирани от една от трите ноти – гняв, омраза или страх. 
…
Нужно е да направим усилие, за да стигнем до същността.
Тя не е ваша собствена – тя е човешка същност. 
Добирайки се до същността, фатално е да се идентифицирате с нея. 
Уловете мотивите, после – много по-лесно – ще се доберете до същността. 
След като я намерите, наученото може да бъде приложено към всичко – изкуство, литература и т.н. 

Има УТВЪРДЕНИ ЕМОЦИИ на човечеството.
В голямата литература, в голямото изкуство няма емоции, които да не се отнасят към утвърдените емоции на човечеството… нещо, което всеки човек може (или би могъл) да разбере. 

Вашата същност е материална. Вие можете да я промените. 
Същността страстно се стреми да бъде душа. Тя няма пол – тя е желания. Вие сте интересни или скучни в зависимост от броя планети, съединени в момента на раждането ви. Колкото повече планети, толкова по-интересни сте и т.н. 
 
ЛИЧНОСТТА е напречно сечение на всички потоци на активност във всеки момент.
Моделът на вашите навици е личността. Личността представлява разнородна маса от неслети вещества.
…
Гурджиев казва, че в малкия мозък има семе, зародиш, носещ възможността за появата на душата. Нарича го „представител на Бога в същността“.
 

на 1/10/2018 в 8:46, witness написа:

Още малко за понятието същност, внасящо релеф с някои противоречащи на досегашните обяснения, които дотук са непълни и ми се струва, че водят до сериозни грешки. Извадих само някои неща от страницата, тя пък е част от серия преводи в http://larkin-donkey.livejournal.com/128787.html на записките на Катрин Халми. Самите бележки се съхраняват в Библиотеката за редки книги и ръкописи Бейнеке на Йейлския университет и могат да се намерят тук  

---------------------

СЪЩНОСТТА е трудно да бъде определена. 
Тя трябва да бъде разкрита чрез отношенията. 
Човешката същност е образувана от няколкото милиарда човешки същества. Тези няколко милиарда съдържат в себе си историята, цялата ни еволюция от животното насам. 

ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК ОТ МИЛИАРДИТЕ ХОРА Е ЕДНА ОТ ВАШИТЕ АКТУАЛИЗИРАНИ  ПОТЕНЦИАЛНОСТИ. 

Същността е съставена от три ноти -  гняв, омраза и страх. 

Всичко друго са обертонове, това, което не съществува, но би могло. 
Цялото така наречено „добро“ в света – филантропия и т.н. – представлява такива неосъществени възможности. Обикновено ще откриете, че те са мотивирани от една от трите ноти – гняв, омраза или страх. 
…
Нужно е да направим усилие, за да стигнем до същността.
Тя не е ваша собствена – тя е човешка същност. 
Добирайки се до същността, фатално е да се идентифицирате с нея. 
Уловете мотивите, после – много по-лесно – ще се доберете до същността. 
След като я намерите, наученото може да бъде приложено към всичко – изкуство, литература и т.н. 

Има УТВЪРДЕНИ ЕМОЦИИ на човечеството.
В голямата литература, в голямото изкуство няма емоции, които да не се отнасят към утвърдените емоции на човечеството… нещо, което всеки човек може (или би могъл) да разбере. 

Вашата същност е материална. Вие можете да я промените. 
Същността страстно се стреми да бъде душа. Тя няма пол – тя е желания. Вие сте интересни или скучни в зависимост от броя планети, съединени в момента на раждането ви. Колкото повече планети, толкова по-интересни сте и т.н. 
 
ЛИЧНОСТТА е напречно сечение на всички потоци на активност във всеки момент.
Моделът на вашите навици е личността. Личността представлява разнородна маса от неслети вещества.
…

....

.....
Гурджиев казва, че в малкия мозък има семе, зародиш, носещ възможността за поява на душата. Нарича го “ представител на Бога в същността.
 

Последното изречение, което подчертах, склонна съм да го приема, може би наистина е така. Идеята, която на мен ми харесва е, че душата /или “тялото на душата”/ е съставена от етер (справка Никола Тесла), който етер може да се види като златиста аура около физическото тяло на човек. Този етер се генерира, къде?, най—вероятно в мозъка.

Гурджиев никога не съм го чела, заинтересува ме. Изглежда е бил/или е/ ясновидец. Също така астролог или се е доверявал на астрологията. И аз, от конфигурациите, най-голямо внимание обръщам на съвпадите, не че се сравнявам, опазил ме Бог... И Дънов е бил астролог. Но, изглежда, излага учението си от гледна точка на психологията, което според мен е детайл, част от цялото.

Редактирано 19 януари 20188 г. от Гретел (преглед на промените)

Православните се кръстят с три пръста - за Отца, Сина и Светият Дух, а този се кръсти с пет пръста , за Отца, Сина, Св.Дух, КГБ и КПСС...

на 19.01.2018 г. в 3:09, Гретел написа:

Но, изглежда, излага учението си от гледна точка на психологията, което според мен е детайл, част от цялото.

Впрочем, не е съвсем така, ако имаш предвид Гурджиев, не Дънов. Не случайно най-обемното му писание е озаглавено "Все и вся", нещо като "Цялото и всичкото". И там във втората част, в главата наречена "Светата планета Чистилище" е даден отговор на въпроса за трансформацията на трите вида храна и "генерирането" на каквото е там в мозъка и слизането му доста по-надолу по гръбнака и още колко друга информация има там за вселената, човека и връзката им , но аз не се наемам да твърдя, че мога да я разшифровам качествено. Понеже е дадена "алегоризовано", да използвам думата на Гурджиев  Според него в тази книга има всичко, дори рецепта за омлет. 

Пак трябва затова да ти се извиня, че не ти отговарям, не съм нещо на тази вълна. А и ако съвсем не си чела Гурджиев, не знаеш колко безпомощен се чувства човек в опитите си да го разбере. "Разказите на Велзевул" е предназначен за четене, но не от всеки. Главите са писани и редактирани в зависимост как са били възприемани от учениците му, събирани нарочно с цел да ги слушат. Той отстрани следял реакциите им и ако видел, че нещо се възприема прекалено лесно и бързо, го пренаписвал и усложнявал. Вероятно да предпази читателите от лекомислени заключения. Следвал е методите на всички съставители на книги с подобна информация. А за да направиш злато, трябва да имаш вече някакво количество и т.н.

------------------

Мислех да цитирам нещо за "тялото Кесджан" (тялото на душата, както казваш) от "Все и Вся", но е безпредметно. Обаче сега ми хрумна да цитирам критериите на самия Гурджиев какви хора изобщо има смисъл според него да се занимават с писанията му, както са изложени във "Вестник грядущего добра" - защото не са много известни... само че се оказа по-сложно. Май трябва първо да ги препиша. 

-------------------

„Тъй като много лица, които съм срещал последните две десетилетия, са се интересували да узнаят от какво съм се ръководил, определяйки пригодността на хората за моята цел… считам за уместно да заявя, че от многобройните данни, доказващи пригодността на тези хора, за мен главни бяха следните пет:

1) Ако след всестранно наблюдение съм установил наличие в тяхната индивидуалност, от подготвителна възраст, на определени отправни пунктове за повече или по-малко похвален живот в отговорна възраст.

2) Ако в съществото им не е атрофирала напълно унаследената склонност към развитие в индивидуалността на факторите, пораждащи импулсите „органичен срам“, „религиозност“, „патриархалност“, „осведоменост за собствената смъртност“ и т.н.

3) Ако е имало унаследена склонност, позволяваща да се изкоренят слабостите в тяхната индивидуалност, обусловени от ненормалното обкръжение.

4) Ако се е оказвало, че имат подходящи условия на живот и възможност да достигнат, съгласно определени принципи, перспективи за бъдеще.

5) Ако се е намирала някаква осведоменост за собственото им „нищожество“ и за възможността да достигнат необходимото желание за трансформация на себе си от това нищожество в определено „нещо“, което  те трябва да станат даже съгласно тяхното собствено спокойно обмислено разбиране.“

Г. И. Гурджиев „Вестник грядущего добра“ 1933г.

 

преди 2 часа, kalansuv написа:

 

Объркали сте темата?

 

Редактирано 24 януари 20188 г. от witness (преглед на промените)

преди 2 часа, kalansuv написа:

.....

Ще те помоля повече да не стъпваш в тази тема, ако не пишеш по нея. Досега никога и никого не съм докладвал, но те информирам, че за този ти пост, ще го направя.

Уит, благодаря ти че ми отговори. Интересно е, трябва да намеря време да се опитам да прочета нещо от него.

Здравей,witness!

Радвам се,че още поддържаш тази тема,която някак си винаги ще си остане" ъндърграунд"Поради това,че Гурджиев винаги ще остава далече от статуквото на масовите клишета за духовно,които отдавна са загубили реалния си смисъл.

Трансформацията е напълно осъществима"характера"е като Айсберг,които винаги се опитва да държи нужната температура, за своите мисли и емоции,идеята която има за света и съответно страхът тя да не се разпадне,може да се окаже,че именно това осъзнаване на тази програмираност на личността, е крачката, към това безкрайно пътуване-каквото би могло да се окаже-на съзнанието.Тук естеството на този процес става още по сложен,когато човек е осъзнал,когато е направил усилията,своята вътрешна революция,осъзнавайки тази непрекъсната повторяемост в поведението,начина си на мислене,моделите чрез които повтаря една и съща пиеса.Върху какво да се стъпи? Защото по една или или друга причина животът те е довел до тази граница.Факт е,че в един момент човек стига до колапс в своя живот,започва да търси отговори,защо по някое време живота му се е прецакал ? Чувства се зациклил,обстоятелствата го заливат и всичко в него се обърква,живота му е една безкрайна рутина.В такъв момент човек би могъл да се пробуди.Личността започва да се пропуква"комуниста става пънкар" езикът се променя,поведението крещи-това е нов човек ! Както тинейджърите минават през "траш метъл"и накрая стигат до "джаз"или до накой мазен"адвокат"-за съжаление адвокатът може да се окаже последния образ,които може да бъде изигран-трудно е да се опише какво чувства влюбения,промяната е радикална.

Реалността за този човек е нещо друго,и не защото"реалността" трябва да бъде една и абсолютна за него,а защото може би е познал,че тя може да бъде бял лист хартия,върху които може да рисува,свободно!

 

 

Здравей, sollaris, и аз се радвам, че поглеждаш насам. Изваждам я темата понякога от нафталина на първа страница за това-онова. Гурджиев винаги остава ъндърграунд и за мен, дето често се занимавам уж, а като се отплесна в трактовките на негови последователи, беседите му (по-скоро незаконни записи на беседите) ми се струват пак непознати. Много е сбит материалът в тях, запомням по нещо преиначено и по своему, значи не е лошо да се връщам отново и отново към  началната точка. Като зациклиш неизбежно, и не че знанието за неизбежността на превратностите на природата е много успокоително, ама е полезно да се погледне от нова страна с нова нагласа. Без вдъхновение) Към "Картини от реалния свят" например - мислех да ги предложа на Гретел. Сутрината четох за вътрешните и външните влияния. 

на 25.01.2018 г. в 7:35, Гретел написа:

трябва да намеря време да се опитам да прочета нещо от него.

"Картини от реалния свят" ги има отдавна на български, потърси в Спиралата, ако искаш. 

"В поисках чудесного"/ "In search of the miraculous"  на П. Д. Успенски. 

на Mon Jan 29 2018 в 10:55, witness написа:

 Като зациклиш неизбежно, и не че знанието за неизбежността на превратностите на природата е много успокоително, ама е полезно да се погледне от нова страна с нова нагласа.

Тази нова "нагласа" е най-трудното и най-лесно нещо на света..но какво пречи ,защо е толкова трудно? Що е това нагласа,какво те кара да правиш ? Да гледаш света по нов начин,да си позитивен..Въпросите могат да бъдат толкова много,че никога да не свършат,и така до никъде не би се стигнало,просто защото интелектът има своя супер център и не позволява отклонение,иначе личността ще се промени,тази която е изградена.Психологически има ли чувство за граница,това би могло да индикира нужда от промяна,но човек е така мързелив така не му се занимава,физически човек може да е много активен,умът му също може да поема много информация,може да чете много,но това не е достатъчно,нужно е още повече да чете и непрекъснато да се движи,умът трябва да скача от мисъл на мисъл.Трябва да бъдеш много умен и да не изпускаш  възможност да го показваш,толкова интелект имаш,че е срамота да не се фукаш пред всички,общо взето пред който падне,обикновено за щяло и нещяло.

Колко е типично това,нали?Колко скучно,толкова центрирана става личността,толкова ленива,независимо от това,че се движи активно тя си остава инертна,и да,колкото и парадоксално да звучи-мързелива.

Може да се каже също,че най бързият човек ще е този който спре насред своя психологически комфорт,които винаги е изпълнен със "прекрасни" мисли,които често го съсипват.Новото усещане за случване на битието е най-прекрсното нещо което може да ти се случи,старите форми чрез които си възприемал света вече ги няма вдишваш свободно и необременен света около теб и вътре в теб,със всичките му странности,със цялата опасност и неизследвана територия,чувстваш се като Колумб стъпил в новия свят за първи път.